Търговските споразумения, по които работи ЕС 

 
 

Споделете тази страница: 

ЕС договаря търговски споразумения със страни по целия свят, като всички те се нуждаят от одобрението на Европейския парламент, за да влязат в сила.

Вижте с кои страни ЕС има споразумения за свободна търговия или е пред подписването им (щракнете върху изображението, за да увеличите) 

На 13 февруари депутатите в ЕП одобриха споразумения за свободна търговия и защита на инвестициите между ЕС и Сингапур. Два месеца по-рано Парламентът подкрепи голямо търговско споразумение с Япония. Това са само два примера за договори в областта на търговията, по който работи ЕС. Прочетете на какъв етап са преговорите с отделните страни и какъв е смисълът от споразуменията.

Защо търговските споразумения са важни

Търговските споразумения са ключов фактор за икономическия растеж и са ключов елемент в търговската политика на ЕС. През 2015 г. страните в Европейския съюз заедно са отговаряли за 32% от световната търговия със стоки и услуги - много повече, отколкото САЩ (12%), Китай (10,7%) и всички други страни по света. Премахването на препятствията пред търговията открива нови възможности за бизнеса, стимулира създаването на работни места и увеличава избора за потребителите.

Някои критици на свободната търговия изтъкват, че повишената конкуренция води до загуба на работни места в отделни сектори. Икономическата теория и практика показват обаче, че тези споразумения създават повече заетост, отколкото разрушават.

Друг аргумент срещу конкретни търговски споразумения е опасението, че те могат да намалят стандартите за качество, например в областта на храните. В действителност фактът, че ЕС е такъв голям пазар, го поставя в добра позиция да наложи своите стандарти на чуждестранни компании. Изискванията за безопасност на внасяните продукти са винаги приоритет за Европейския парламент и всеки опит за отслабването им може да стане причина депутатите да отхвърлят определено споразумение.

Освен това търговските споразумения са начин да бъдат постигнати подобрения в страни извън ЕС в области, които не са пряко свързани с търговията. Преговарящите от името на ЕС често включват клаузи за правата на човека и правата на работниците, за да насърчат желани социални изменения в страните-търговски партньори.

Научете повече за мястото на ЕС в световната търговия от нашите инфографики.

Много видове споразумения

Европейският съюз сключва различни видове търговски договори с различните страни - в някои случаи те се наричат споразумения за асоцииране, за партньорство или за сътрудничество.

В редица случаи става въпрос за намаляване на митата, с които се облагат вносните стоки. В други случаи митата се премахват изцяло и се определят еднакви мита за вноса на стоки от трети страни.

Уеднаквяването на изискванията към определени видове стоки също е много важно за насърчаване на търговския обмен, тъй като това гарантира, че стока, произведена някъде другаде, отговаря на стандартите на местния пазар.

Освен всичко друго, ЕС се стреми и към сключване на споразумения за насърчаване на инвестициите. Това може да стане с двустранно или многостранно приемане на общи правила как да се процедира при възникване на спорове между дадено правителство и инвеститори от друга страна.

Северна Америка

Споразумението за свободна търговия и инвестиции с Канада, известно като СЕТА, влезе в сила на предварителна база на 21 септември 2017 г. То ще влезе изцяло в сила, когато бъде ратифицирано от всички страни в ЕС.

Споразумението със САЩ за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) предизвика много спорове заради опасенията от понижаване на изискванията към определени видове стоки, както и заради клаузата за разрешаване на инвестиционни спорове. Преговорите по него спряха в края на 2016 г.

Вижте с кои страни ЕС води преговори за споразумения за свободна търговия (щракнете върху изображението, за да увеличите) 

Азия

Парламентът одобри през декември 2018 г. търговско споразумение с Япония. Два месеца по-късно те дадоха съгласие и за споразумението със Сингапур.

С Китай се водят преговори за улесняване на инвестициите. Процесът бе стартиран през ноември 2013 г., а последният кръг преговори се проведе на 29-30 октомври 2018 г.

На дневен ред са и споразумения с други страни:


  •         Малайзия (двете страни правят преоценка дали имат достатъчно допирни точки за възобновяване на преговорите)
  •         Виетнам (търговското споразумение се подготвя за подписване)
  •         Индонезия (нов кръг от преговори се проведе през 2018 г.)
  •         Тайланд (ЕС е готов да поднови преговорите)
  •         Филипините (не е определена дата за следващия кръг от преговорите)
  •         Мианмар (за момента не е определена дата за по-нататъшни преговори)
  •         Индия (двете страни правят оценка на резултата от преговорите досега)


Океания

Европейският съюз започна преговори за търговско споразумение с Австралия на 18 юни 2018 г. На 21 юни 2018 г. стартираха преговори и с Нова Зеландия. От тогава се проведоха още срещи по темата и с двете страни.

Латинска Америка

Водят се преговори със страните от Меркосур - последният кръг преговори се състоя от 10 до 14 септември 2018 г.

В преговорите с Мексико бе постигнато политическо съгласие на 21 април 2018 г. Окончателният правен текст се очаква до края на 2018 г.

Водят се преговори и с Чили - последният кръг преговори бе през май 2018 г., като засега няма насрочен следващ кръг.

Южно Средиземноморие и Близкият Изток

Със страните от Южното Средиземноморие и Близкия Изток се договарят различни видове споразумения, включително споразумения за асоцииране с осем страни, които се очаква да стимулират търговията с промишлени стоки. Освен това текат консултации с отделни страни за разширяване на споразуменията в области като селското стопанство и хармонизиране на промишлените стандарти.

Търговия с услугите

Преговорите за многостранно споразумение за търговията с услуги (TiSA) включваха 23 страни-членки на Световната търговска организация, сред които е и ЕС. Заедно страните в преговорите представляват 70% от световната търговия с услуги. Преговорите бяха спрени в края на 2016 г., като все още предстои да бъде взето решение за следващите стъпки.

Ролята на Европейския парламент

Договорът от Лисабон определя, че Европейският парламент трябва да даде съгласието си, за да може дадено търговско споразумение да влезе в сила. Депутатите настояват също така да получават актуална информация по хода на преговорите.

Парламентът вече показа, че не би се поколебал да наложи вето, ако съществуват сериозни опасения относно условията на дадено споразумение. Например, той отхвърли Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) през 2012 г.

Този материал бе първоначално публикуван на 19 октомври 2016 г. и в последствие актуализиран на 13 февруари 2019 г. с последната налична информация.