ЕС и Споразумението от Париж: към климатична неутралност 

Актуализиран: 
 
Изготвен:   
 

Споделете тази страница: 

Европейският съюз превърна своите дългосрочни цели за намаляване на емисиите на парникови газове и климатична неутралност до 2050 г. в правно задължение.

Градове като Венеция са заплашени от наводнения вследствие на промените в климата ©123RF/European Union–EP  

На 28 ноември 2019 г. Европейският парламент прие резолюция, призоваваща ЕС да си постави за цел постигането на климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г спрямо 1990 г. В друга резолюция депутатите обявиха извънредна ситуация в областта на климата. В отговор Комисията представи план за постигане на нулеви нетни емисии в ЕС - Европейският зелен пакт.

Споразумението за климата от Париж от 2015 г. е насочено към овладяване на глобалното затопляне в рамките на под 2°C и полагането на усилия за ограничаване на ръста на световните температури до 1,5°C, за да бъдат избегнати най-лошите последствия от промените в климата.

Споразумението е подписано от 194 страни и от Европейския съюз. Всички страни от ЕС също са сред подписалите. Те си координират позициите и формулират общи цели за намаляване на емисиите на ниво ЕС.

Национални цели за намаляване на емисиите


Съгласно Споразумението от Париж всички страни следва да залагат цели в областта на климата на всеки пет години и да увеличават своите ангажименти с времето. Тези цели са известни като национално определен принос.

Климатични цели на ЕС


Европейският съюз беше първата голяма икономическа сила, която декларира своите цели за намаляване на емисиите съгласно Споразумението от Париж. Първоначално ЕС се ангажира да понижи емисиите си към 2030 г. с 40% спрямо нивото от 1990 г.

Според доклад от 2018 г. световните нетни емисии трябва да бъдат нула към 2050 г., за да бъде достигната целта от ръст на световната температура само с 1,5°C. Протестите на младите хора в Европа и по света, чието лице е шведската активистка Грета Тунберг, и данните от специално изследване Евробарометър от 2019 г. показват, че голяма част от европейците са готови да подкрепят по-амбициозни планове за климата.

Една трета от европейците считат, че политиката относно климата трябва да бъде приоритет за Европейския парламент, показват резултатите от социологическо проучване от пролетта на 2021 г.

Научете повече за историята на мерките по света срещу промените в климата.

Ключови термини 
  • Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата - влязла в сила през 1994 г. Споразумението от Париж и Протоколът от Киото преди това са договорени съгласно тази конвенция. 
  • Конференция на страните по Рамковата конвенция - ежегодна среща на високо ниво за дискусии как да бъдат постигнато целите на Конвенцията. 
  • Национално определен принос - целите, които всяка страна, подписала Споразумението от Париж, си поставя за ограничаване на последиците от промените в климата в рамките на пет години.