Зеленият пакт: пътят към климатично неутрален и устойчив ЕС  

Актуализиран: 
 
Изготвен:   
 

Споделете тази страница: 

Парламентът иска излизането от кризата да е съпроводено с изграждането на по-устойчива Европа. Научете как Зеленият пакт цели да трансформира континента.

През последните години се засилиха протестите с призиви за конкретни мерки срещу измененията в климата  

Пандемията от коронавирус засегна тежко Европа и постави въпроса за пътя напред. Парламентът счита, че той минава през поставянето на солидни основи за бъдещето. Затова на 15 май 2020 г. депутатите призоваха за амбициозен план за възстановяване, в който планът за екологосъобразно развитие, наречен Зеления пакт, следва да има ключова роля.


В отговор Комисията предложи през 2020 г. план за възстановяване, който заедно с бюджета на ЕС за 2021-2027 г. си поставя за задачи изграждането на по-"зелена", по-приобщаваща, по-устойчива Европа, способна да устои на бъдещи кризи като измененията на климата. Парламентът прие основния инструмент по плана за възстановяване – Механизмът за възстановяване и устойчивост, през февруари 2021 г.


Макар че по време на пандемията емисиите на парникови газове временно намаляха, тревожната ситуация относно затоплянето на климата по света не се е изменила съществено. През ноември 2019 г. Парламентът обяви извънредно положение относно климата и поиска от Комисията всички бъдещи предложения да бъдат ръководени от стремежа за намаляване на емисиите и ограничаване на ръста на световните температури.


В отговор Комисията предложи Европейския зелен пакт – пътна карта с мерки в различни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви нетни емисии до 2050 г.


Научете за напредъка на ЕС към постигане на своите климатични цели.


Първите стъпки по Зеления пакт


Финансиране на прехода


През януари 2020 г. Комисията представи План за инвестиции за устойчива Европа. Това е стратегия за финансирането на Зеления пакт, която предвижда привличането на поне 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.


Преминаването към нов вид икономика със сигурност ще бъде съпроводено със сериозни структурни промени, които ще засегнат неблагоприятно някои сектори и региони. Предвижда се те да получат подкрепа от Механизма за справедлив преход.


Парламентът и Съветът се споразумяха за въвеждане на нови източници на приходи за финансиране на бюджета и плана за възстановяване. Те ще включват приходи от Европейската схема за търговия с емисии и механизъм за корекция за въглеродните емисии на границите, който ще наложи вид мито върху вноса на стоки от страни с по-ниски екологични изисквания от ЕС.


Комисията също така предложи през май 2020 г. схема за отпускането на заеми на публични институции за "зелени" инвестиции в региони, които зависят от добива на изкопаеми горива. Планът беше одобрен от Европейския парламент през юни 2021 г.


За да насърчи инвестициите в екологично устойчиви дейности и да предотврати насочването им към проекти, които само се представят за опазващи природата, но реално не са, Парламентът прие през юни 2020 г. ново законодателство, определящо какво следва да се разбира под устойчиви дейности.


През ноември 2020 г. депутатите се обявиха за преминаване към екологично устойчива икономическа система с цел развитие на стратегическата автономност на ЕС.


Научете как Фондът за справедлив преход ще помага на регионите в ЕС да направят преход към по-зелена икономика.

Въвеждане на климатичната неутралност в законодателството


През март 2020 г. Комисията предложи законодателен акт за климата, който следва да придаде правна форма на амбициите за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Преди това, през януари, депутатите бяха призовали за по-високи цели за намаляване на емисиите от първоначално обявените.

След постигане на споразумение със Съвета Парламентът прие законодателния акт за климата през юни 2021 г. Той предвижда до 2030 г. емисиите на ЕС да бъдат с 55% по-ниски спрямо 1990 г., а до 2050 г. да бъдат постигнати нулеви нетни емисии. Тези цели ще бъдат правно обвързващи и демонстрират лидерската роля на Европа в борбата срещу промените в климата.


Формулирането на ясни цели относно климата ще позволи те да бъдат пренесени в други законодателни актове и да допринесат за по-чисти води, почви и въздух, за модернизиране на домовете и по-ниски сметки за енергия, за по-добър обществен транспорт и повече станции за зареждане на електрически автомобили, за по-полезни храни и по-добро здраве на сегашното и бъдещите поколения.


Бизнесът също ще спечели от открилите се възможности за развитие на „зелена“ икономика и създаването на работни места в сектори като производството на енергия от възобновяеми източници и подобряването на енергийната ефективност на сгради и производствени процеси.

Научете за приноса на ЕС в световните усилия в областта на климата от нашата хронология на преговорите по темата.


Подкрепа за индустрията и малкия бизнес


Преходът към климатична неутралност и дигитализация са важни елементи в промишлената стратегия за Европа, представена през март 2020 г. През ноември 2020 г. Парламентът поиска промени в предложението, които следва да отразяват силния ефект от пандемията върху промишления сектор. Депутатите смятат, че ЕС трябва на първо време да подкрепят възстановяването на отрасъла, а след това да акцентират върху неговата трансформация и засилването на автономността му. През май 2021 г. Комисията представи обновена промишлена стратегия.


Прочетете повече за предизвикателствата в промишлената област и за възможните решения.


Отделна стратегия е посветена на малките и средните предприятия, които са в основата на европейската икономика. В тази стратегия се залага на насърчаване на иновации, намаляване на административните формалности и подобряване на достъпа до финансиране. Депутатите гласуваха позицията си през декември 2020 г. Текстът подчертава проблемите с ликвидността вследствие на здравната криза, очертава предизвикателствата в дигиталната област и изразява подкрепа за прехода към по-екологосъобразна икономика.


Кръгова икономика: повторно използване и рециклиране


През март 2020 г. Комисията представи план за действия за кръгова икономика в ЕС, която цели да удължи периода на използване на продуктите, да намали пилеенето на ресурси и да насърчи устойчивите модели на потребление. Планът се фокусира върху:



Научете повече за ползите от кръговата икономика и как ЕС се бори със замърсяването с пластмасови изделия.


Създаване на устойчива хранителна система


Хранителният сектор ще играе важна роля за успеха на политиката за климата. Макар че селското стопанство в ЕС е единственият сред големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си (с 20% спрямо 1990 г.), все още около 10% от общите емисии в ЕС се дължат на селското стопанство, основно на животновъдството.


Стратегията "От фермата до трапезата", представена през май 2020 г., е насочена към осигуряване на здравословни и екологосъобразни храни, както и справедливи условия за земеделските стопани. Тя обхваща мерки по цялата верига на доставки на храни и включва планове за по-малко използване на пестициди, антимикробни препарати и изкуствени торове, както и за разрастване на биоземеделието.


Научете за мерките на Парламента за намаляване на пестицидите в храните.


Опазване на биоразнообразието


Европейският съюз се стреми да предотврати изчезването на хиляди растителни и животински видове. Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. цели да възстанови екосистемите, да увеличи защитените зони и да спре намаляването на броя на пчелите и на другите животни, опрашващи растенията.


Парламентът одобри позицията си по стратегията през юни 2021 г. Депутатите искат обвързващи цели за страните членки за опазване на дивата природа и синхронизиране на мерките в тази насока с другите стратегии, свързани с Европейския зелен пакт.


Депутатите също така настояват за развитие на устойчиво горско стопанство, тъй като горите играят ключова роля в абсорбирането и компенсирането на емисии въглероден диоксид. Горските стопанства имат важна роля в създаването на заетост в селските общности. Чрез своите политики Европейският съюз оказва влияние и върху защитата на горите по света.


Прочетете още за усилията на ЕС за опазване на климата: