Борбата с коронавируса: хронология на мерките на ЕС през 2020 г. 

Европейската комисия предлага общи правила за използването, одобрението и взаимното признаване на бързи тестове за откриване на антигени. Над 20 милиона теста са осигурени за страните членки.

Съветът и Парламентът постигат съгласие за новата програма на ЕС на име "ЕС в подкрепа на здравето", която цели да засили капацитета за реагиране на трансгранични заплахи за здравето и да направи по-устойчиви системите на здравеопазване в Европа. Благодарение на Парламента бюджетът на програмата за 2021-2027 г. е увеличен на 5,1 млрд. евро. Европейската комисия предложи новата програма на 28 май.

Комисията представя набор от предложения за изграждане на Европейски здравен съюз, който следва да засили подготвеността на ЕС и да подобри реакцията на кризи. Предлага се създаване на Европейски механизъм за спешно реагиране и укрепване на правомощията на Европейската агенция за лекарствата и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

Временно се премахват митата и ДДС върху вноса, за да се улесни доставката на медицинско оборудване от държави извън ЕС. Тази мярка, в сила от 30 януари 2020 г., е удължена до април 2021 г. Освен това нови правила отменят плащането на ДДС за закупуване на комплекти за тестване и ваксини от болници и общопрактикуващи лекари.

В резолюция от 17 септември Парламентът призовава ЕС да стане по-независим в здравната област. Сред предлаганите мерки са засилване на местното производство на лекарства, осигуряване на доставки и подобряване на координацията на здравните стратегии на страните членки.

Над 200 служби от целия ЕС за събиране на кръв могат да кандидатстват за финансиране за закупуване на оборудване за вземане на кръвна плазма от хора, възстановили се от болестта. Това може да помогне за лечението на нови пациенти.

Благодарение на сключен договор с фармацевтичната компания Gilead държавите членки на ЕС и Великобритания ще имат на разположение партиди от лекарството Veklury - търговско наименование на препарата ремдезивир, който е първият одобрен препарат на европейско ниво за лечение COVID-19.

Европейската комисия представя краткосрочни мерки за подготовка срещу бъдещи вълни на Covid-19. Мерките включват засилване на тестването, осигуряване на лекарства и медицинско оборудване и облекчаване на натиска върху здравните системи от сезонния грип.

За да предотврати недостига или забавената доставка на пазара на основни медицински изделия, Парламентът одобри предложението за отлагане на прилагането на новия Регламент относно медицинските изделия.

ЕС мобилизира над 3 млрд. евро от своя бюджет за доставяне на медицински материали, за координация на транспортирането на оборудване и на пациенти, както и в подкрепа на изграждането на полеви болници. В дългосрочен план средствата ще бъдат насочени към изпитания и научни изследвания.

ЕС създава стратегически резерв от апарати за изкуствена белодробна вентилация, маски за многократна употреба, лабораторни материали и терапевтични средства („rescEU“) в помощ на изпитващите недостиг държави.

Европейските хармонизирани стандарти за медицински материали (маски, защитни дрехи, средства за защита на дихателните пътища и т.н.) се предоставят безплатно, за да се улесни увеличаването на производството.

Група от седем епидемиолози и вирусолози от различни държави членки изготвя научнообосновани насоки на ЕС за реагиране и координира мерките за управление на риска.

Въвежда се изискване износът на лични предпазни средства (маски, защитни шлемове за лице, защитни дрехи и др.) за страни извън ЕС да става само с разрешение на съответната държава членка.

Държавите членки обединяват сили чрез споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки за закупуване на предпазни средства (ръкавици, маски, престилки и др.), апарати за изкуствена белодробна вентилация и тестове.

Ваксинирането срещу COVID-19 започва в страните от ЕС. За начало ваксини получават приоритетните групи, определени от държавите в ЕС в техните национални стратегии за ваксинация.

След положително научно становище от Европейската агенция по лекарствата Европейската комисия дава разрешение за употреба на първа ваксина срещу COVID-19 – тази на BioNTech/Pfizer. Одобрението е подкрепено от държавите членки.

Европейският съюз е сключил договори с фармацевтичните компании AstraZeneca, Sanofi-GSK, Janssen Pharmaceutica NV, BioNTech-Pfizer, CureVac и Moderna, които ще позволят на държавите членки да закупят подготвяните от тях ваксини. Договорите предвиждат възможност за дарения на страни с по-ниски доходи или за пренасочване на ваксина към други европейски страни.

Механизмът COVAX е инициатива с участието на над 180 държави, която цели да ускори разработването и производството на ваксини и да осигури равноправен достъп до тестове, методи на лечения и ваксини срещу COVID-19. ЕС се ангажира да предостави 500 млн. евро за осигуряването на ваксини за страни с ниски и средни доходи.

Комисията представя план за стратегиите на държавите в ЕС за ваксинация срещу COVID-19, включително кои групи от населението следва да се ваксинират първи.

ЕС осигурява подкрепа от 128 млн. евро за 23 научноизследователски проекта по програмата за изследвания "Хоризонт".

Средствата са в допълнение на предишни 48,25 млн. евро за 18 научноизследователски проекта за разработване на ваксини, нови лечения, бързи диагностични тестове и за подобряване на подготвеността и реакцията при епидемии, както и на 117 млн. евро за 8 научни проекта за разработване на методи за лечение и диагностика.

Парламентът приема временна отмяна на някои изисквания за клиничните изпитания на ваксини, за да улесни по-бързото разработване на методи за предпазване и лечение от коронавируса.

Европейската инвестиционна банка и CureVac, германска компания за разработване на ваксини, сключват споразумение за 75 млн. евро заем за подкрепа на работата на компанията по разработване и производство на ваксини, включително срещу коронавируса.

На втора донорска среща са събрани 6,15 млрд. евро за финансиране на изследвания срещу коронавируса, с което общата сума на даренията за целта достига близо 16 млрд. евро. Инициативата е стартирана на 4 май, когато Европейският съюз заедно с партньори от целия свят обявява набиране на средства, като призовава страни и организации да дадат принос за разработването и въвеждането в употреба на методи за диагностика, лечение и ваксини срещу коронавируса.

Европейската комисия представя стратегия за ускоряване на разработването, производството и вкарването на употреба на ваксини срещу COVID-19.

Европейската инвестиционна банка предоставя 100 млн. евро дългово финансиране на компанията за имунотерапия BioNTech SE за разработване на ваксина срещу COVID-19.

166 млн. евро се отпускат за пилотната програма Accelerator („Ускорител“) на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) за подкрепа на 36 стартиращи и малки предприятия, разработващи технологии, които биха могли да помогнат в борбата с пандемията. Още 148 млн. евро се предоставят на други 36 компании, които ще допринесат за плана за възстановяване на Европа. На 139 компании е присъден новосъздаденият Печат за високи постижения в борбата с COVID-19. Той би следвало да им помогне да привлекат финансиране от други източници.

ЕС отправя нова покана за разработване на проекти за преориентиране на производства към осигуряването на медицински материали и оборудване, разработване на медицински технологии и изследвания на отражението на пандемията върху поведението и икономиката с цел подобряване на стратегиите за лечение и профилактика. Финансирането в размер от 122 млн. евро идва от програмата на ЕС за изследвания и иновации "Хоризонт 2020".

До 117 млн. евро ще бъдат предоставени в рамките на Инициативата за иновативни лекарства — партньорство между ЕС и фармацевтичната промишленост, в подкрепа на 8 големи проекта за разработване на методи за лечение и диагностика (до 72 млн. евро от тези средства ще дойдат от бюджета на ЕС). Процедурата бе задействана през март.

Европейската комисия стартира платформа за данни за COVID-19, която цели да позволи бързо събиране и споделяне на научноизследователски данни. Платформата е част от усилията за подкрепа на изследователите в Европа и по света в борбата срещу пандемията.

Съветът и Парламентът постигат съгласие относно правилата за функциониране на Механизма за възстановяване и устойчивост, ключов инструмент по плана на ЕС за възстановяване от пандемията. Той ще осигури 672,5 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства за подкрепа на реформи и инвестиции на страните в ЕС.

Парламентът одобрява седемгодишния бюджет на ЕС по време на пленарната си сесия. Заедно с пакета за възстановяване от COVID-19 той позволява на ЕС да инвестира в по-устойчива, по-зелена и цифрова Европа. В преговорите със Съвета депутатите договарят значително по-голям бюджет за новата програма на ЕС за здравеопазване „ЕС в подкрепа на здравето“.

Преговорният екип на Парламента постига предварително споразумение със Съвета за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. Депутатите договарят допълнителни 16 млрд. евро към пакета, по който държавните ръководители на ЕС постигнаха съгласие през юли. От тези средства 15 млрд. евро ще укрепят ключови програми на ЕС, които следва да помогнат за излизането от кризата с COVID-19 и да осигурят възможности за бъдещите поколения, а 1 млрд. евро ще бъдат заделени за реагиране при бъдещи кризи.

Парламентът одобрява увеличение на бюджета за 2020 г. с 6,2 млрд. евро. Кохезионните фондове ще получат 5,1 млрд. евро допълнително, за да покриват искове от държавите членки за мерки срещу кризата. Други 1,1 млрд. евро ще бъдат използвани за разработването и въвеждането на ваксина срещу COVID-19.

С ускорена процедура Парламентът одобри в пленарна зала позицията си за източниците на приходи в бюджета, което ще позволи на ЕС да вземе назаем 750 млрд. евро на финансовите пазари, за да реализира плана за възстановяване от коронавируса. Депутатите настояват за въвеждането на нови собствени ресурси в бюджета, които да позволят поне да се върнат взетите назаем средства.

След като държавните ръководители постигат споразумение за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. и за плана за възстановяване в средата на юли, депутатите приемат позицията си за предстоящите преговори със Съвета. Парламентът приветства решението за запазване на общия размер на плана за възстановяване, но отправя критики за съкращенията в дългосрочния бюджет. Депутатите продължават да настояват за ясен ангажимент за нови източници на бюджетни приходи и заявяват готовност да не дадат съгласие, ако споразумението не бъде подобрено. Те също така искат Парламентът да има пълноправна роля при вземането на решение за плана за възстановяване.

Парламентът одобрява по-гъвкави капиталови изисквания към банките, за да им предостави временно изгодни условия за кредитиране на компаниите и домакинствата. Това намалява икономическите последици от кризата.

Европейската централна банка увеличава размера на програмата си за закупуване на активи в условия на пандемия с 600 млрд. евро, като така нейният общ размер става 1,35 трлн. евро. Програмата за закупуване на ценни книжа, издадени от публични и частни организации, бе стартирана през март в допълнение на друг временен пакет за отговор на кризата в размер на 120 млрд. евро.

Европейската комисия прави предложение за фонд от 750 млрд. евро за възстановяване от кризата (наречен "Следващо поколение ЕС") като част от променено предложение за дългосрочния бюджет на ЕС. Повечето депутати в Парламента приветстват плановете по време на пленарен дебат с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. Преди това, в резолюции на 15 май и 17 април, Парламентът е отправил призиви за мащабен пакет за икономическо възстановяване, фокусиран върху нуждите на хората.

Нови мерки позволяват на държавите членки да прехвърлят ресурси между трите основни фонда за сближаване (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд), между различните категории региони и между конкретните приоритетни области на фондовете.

Членовете на ЕП излязоха с резолюция, с която призоваха за мащабен пакет от мерки за възстановяване на европейската икономика след кризата с Covid-19, включително за обезпечени от бюджета на ЕС облигации и за Фонд на ЕС за солидарност във връзка с коронавируса за поне 50 млрд. евро.

Европейската инвестиционна банка създаде гаранционен фонд от 25 млрд. евро, с който се мобилизират до 200 млрд. евро за подпомагане на европейската икономика в допълнение към вече мобилизираните 40 млрд. евро.

Европейската комисия и Европейският съвет представиха насоки и препоръки за държавите членки как да се подходи при вдигането на карантината.

Като има предвид силното въздействие на кризата върху малките и средните предприятия, ЕС осигурява достъп до около 8 млрд. евро за финансиране на малкия бизнес в Европа.

Общо 37 млрд. евро от структурните фондове на ЕС са на разположение на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса. Средствата са предназначени за подкрепа на здравните системи, малките и средните предприятия и пазарите на труда.

За да даде възможност на държавите членки да посрещнат извънредните разходи за справяне с кризата, ЕС прави бюджетните си правила по-гъвкави.

На държавите членки се дава възможност да прилагат гъвкаво правилата за държавна помощ, за да се гарантира, че всички категории предприятия разполагат с достатъчно ликвидни средства, както и за осигуряване на непрекъснатост на икономическата дейност.

Инструментът за подкрепа на заетостта SURE бе приет през май с цел осигуряване на до 100 млрд. евро за заеми при изгодни условия, за да могат дружествата да запазят служителите си и да намалят работното време. По този начин се подсигуряват доходите на служителите. Механизмът започна да действа от 22 септември, а първите плащания по него са осъществени на 27 октомври.

От началото на кризата Европейският съюз предприема редица извънредни мерки за финансова подкрепа на земеделските стопани, рибари и предприятия в аграрно-хранителния сектор. Въведени и са по-гъвкави правила за подкрепа на селското стопанство.

Парламентът призовава за спешни действия за защита на здравето, безопасността и на справедливите условия на труд за трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата с коронавируса.

Парламентът и Комисията постигат споразумение да класифицират вируса, причиняващ COVID-19, в рискова група 3 по Директивата на ЕС за биологичните агенти. Това налага доопълнителни изисквания за предпазване на здравето и безопасността на работещите.

Европейският съюз публикува насоки за безопасно завръщане на работещите на техните работни места. Насоките обхващат области като оценка на риска, полагане на грижи за работници, които са били болни, и информация за конкретни сектори и професии.

За да се намали рискът от заразяване, храните и основното материално подпомагане по линия на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица ще могат да бъдат предоставяни чрез ваучери в електронна форма или на хартиен носител и ще бъдат подсигурени лични предпазни средства за работещите и доброволците по схемата.

Комисията публикува препоръки и инструментариум за разработването на нови мобилни приложения за борба с коронавируса. Парламентът подчертава, че всички дигитални решения трябва да бъдат в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни и личния живот.

Обхватът на фонд „Солидарност“ на ЕС се разширява, за да покрива извънредните ситуации в областта на общественото здраве, като през 2020 г. са предвидени 800 млн. евро за държавите членки, най-силно засегнати от пандемията.

ЕС призовава Netflix, Facebook и YouTube да намалят качеството на видеоизлъчванията си, за да се избегне претоварване на Мрежата.

Европейската комисия представя стратегия за ограничаване на заболеваемостта от COVID-19 през зимните месеци. Тя включва препоръки към страните членки да продължат да изискват социална дистанция и носене на маски, да засилят тестването и проследяването на контакти, да дават информация и съвети за безопасно пътуване и да продължат да развиват стратегиите си за ваксинация.

Европейската комисия създава обща система, която да позволява на националните мобилни приложения за проследяване да комуникират помежду си през границите в Европа. Първите приложения, които са включени в системата, са Corona-Warn-App (Германия), COVID tracker (Ирландия) и Immuni (Италия). Предвижда се добавянето на други приложения през октомври и ноември.

Европейската комисия представи предложение за координация и ясно оповестяване на мерките, предприемани от страните членки за ограничаване на свободното движение по време на епидемията. В резолюция на 17 септември Парламентът подкрепи предложението и призова за обща методология за оценка на здравната ситуация.

Държавите членки постепенно започват да премахват ограниченията за пътуване, въведени за предотвратяване на разпространението на вируса. Парламентът настоява свободното движение в рамките на Шенгенското пространство да бъде възстановено възможно най-скоро.

Европейският съюз стартира уеб платформа "Re-open EU", която осигурява на всички, планиращи пътувания в рамките на ЕС, информация за условията и ограниченията в отделните страни. Информацията се актуализира редовно, налична е на 24-те официални езика и цели да гарантира безопасността на пътниците и да защити общественото здраве.

Европейската комисия публикува насоки и препоръки за туризма и транспортния сектор с цел да помогне за координираното вдигане на ограничителните мерки от държавите в ЕС и да защити пътниците.

Временно се прекрати прилагането на правилата на ЕС за летищните слотове, които задължаваха авиокомпаниите да използват слотовете си за излитане и кацане, за да ги запазят през следващия сезон. Правилата в последствие бяха изменени на 10 февруари 2021 г.

ЕС въвежда „зелени ленти“ за бързо преминаване през гранични пунктове, за да се гарантират доставките на стоки от първа необходимост и жизненоважно медицинско и предпазно оборудване в рамките на единния пазар.

С цел ограничаване на разпространението на COVID-19 ЕС временно затваря границите си за пътувания, които не са наложителни.

Десетки хиляди граждани на ЕС са върнати у дома от различни точки на света благодарение на Механизма на ЕС за гражданска защита.

ЕС стартира програма на стойност 20 млн. евро за укрепване на капацитета за наблюдение и тестване и за подкрепа на системите на здравеопазване в партньорски страни от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).

ЕС заделя 86,5 млн. евро за спешна подкрепа на Гана за борба с последиците от пандемията.

ЕС предоставя 92 млн. евро на Буркина Фасо, Мавритания, Нигер и Чад, за да подпомогне предоставянето на качествени здравни грижи и да намали социално-икономическите последствия от пандемията.

ЕС мобилизира 25 млн. евро за Гамбия в рамките на пакета „Отбор Европа“ (Team Europe). Средствата следва да допринесат за възстановяване от пандемията и подкрепа за прехода към демокрация.

Европейският съюз поддържа хуманитарен въздушен мост за осигуряване на помощ в критични точки по света. От откриването му на 8 май са осъществени 67 полета за превоза на медицинско оборудване и хуманитрани работници в страни от Африка, Азия и Америка.

Чрез Механизма за гражданска защита ЕС продължава да изпраща медицински препрати и лично защитно оборудване по света. Отвъд двустранната помощ са направени доставки за 24 страни, включително за 7 страни членки на ЕС.

Европейският съюз осигурява хуманитарна помощ от 64,7 млн. евро за Ангола, Ботсуана, Есватини, Коморските острови, Лесото, Мадагаскар, Малави, Мавриций, Мозамбик, Намибия и Зимбабве, за да подкрепи хората в тях за справянето с епидемията, климатични бедствия като засушаването и други кризи.

Европейският съюз приема нов финансов пакет за подкрепа на мигрантите и местните общности в Северна Африка в кризата с COVID-19. Пакетът включва 80 млн. евро нови средства и пренасочени 30 млн. евро от Извънредния доверителен фонд за Африка.

ЕС отпуска 54 млн. евро на Централноафриканската република, за да подпомогне правителството в борбата с коронавируса.

ЕС мобилизира 60 млн. евро за борба със здравните и социално-икономическите последици от кризата в страните от Африканския рог. Преди това през май беше одобрено отпускането на 105,5 млн. евро за Джибути, Етиопия, Кения и Сомалия с цел осигуряване на здравни грижи, хранителни помощи и покриване на основни нужди на бежанци.

Европейският съюз отпуска още 55 млн. евро, за да подпомогне сирийските бежанци и уязвими хора в Йордания и Ливан по време на кризата с коронавируса. Помощта е насочена за осигуряване на здравни грижи, вода, санитарни и хигиенни услуги. Средствата са в допълнение на друг пакет от мерки за подкрепа на стойност 240 млн. евро, одобрен през март.

Европейският съюз мобилизира допълнителни 50 млн. евро, за да осигури достъп до здравни услуги, предпазни средства, вода и канализация за уязвими хора в региона на Сахел и езерото Чад, Централноафриканската република, региона на Големите африкански езера, Източна Африка, Сирия, Йемен, Палестина и Венецуела, както и за общността рохингия. Финансирането е насочено през неправителствени организации, международни организации и агенции на ООН, организациите на Червения кръст и Червения полумесец.

ЕС одобрява заеми в размер на 3 млрд. евро за подпомагане на съседни страни и страни партньорки с цел облекчаване на социално-икономическите последици от кризата и съхраняване на финансовата стабилност.

ЕС мобилизира над 3,3 млрд. евро, за да подпомогне страните в Западните Балкани. Подкрепата е насочена за здравеопазването, социално-икономическото възстановяване, помощ на бежанците, както и за макро- и микро-финансиране.

ЕС обявява финансова помощ от близо 36 млрд. евро (пакет "Екип Европа") за най-уязвимите страни, особено тези от Африка и съседни страни на ЕС.

Инициативата за партньорство на европейските и развиващи се страни за клинични изпитания обявява три процедури за подпомагане на научните изследвания в африканските страни на юг от Сахара. Общият бюджет е до 28 млн. евро, които идват от европейската програма за иновации "Хоризонт 2020".

ЕС осигурява 350 млн. евро за Гърция, където пристигат най-много бежанци и мигранти. Още 350 млн. евро са предложени в рамките на изменение на бюджета на ЕС. На Гърция е предоставена помощ и под формата на медицинско оборудване, медицински екипи, постройки, палатки и одеяла чрез Механизма за гражданска защита на ЕС.