Как да спрем тероризма: мерките на ЕС 

Актуализиран: 
 
Изготвен:   
 

Споделете тази страница: 

Ефективната борба с тероризма изисква решения на европейско ниво. Прочетете какви мерки взема Европейският съюз.

Цветя в памет на френския учител Самюел Пати, убит от ислямски терорист през октомври 2020 г. ©Bertrand GUAY/AFP  

Европейският съюз предприема редица мерки срещу заплахата от тероризъм. Те включват засилване на проверките на външните граници, по-добро полицейско и съдебно сътрудничество при издирването и преследването на заподозрени лица, прекъсване на финансовите потоци за терористите, предотвратяване на радикализацията и борба с организираната престъпност.


Открийте данни за терористичните актове, загиналите хора и извършените арести в ЕС през 2020 г. и през 2019 г.


Какво е тероризъм


Правната дефиниция на ЕС за тероризма е залегнала в директивата за борбата с тероризма. Под тероризъм се разбират актове, извършени с намерение:


  • силно да се сплаши населението, или
  • да се принуди правителство или международна организация да извършат или да пропуснат да извършат определено действие, или
  • сериозно да бъдат дестабилизирани или разрушени основните политически, конституционни, икономически или обществени структури на дадена страна или международна организация.



Подобряване на граничния контрол в ЕС


През април 2017 г. с решение на ЕС започнаха да се прилагат проверки в базите данни на документите на всички, които влизат през външните граници на Шенген.

Нова система за биометрична регистрация на граждани на страни извън ЕС при влизане и излизане от зоната на Шенген бе договорена между Парламента и Съвета през ноември 2017 г. Тя ще заработи ефективно най-късно до 2022 г. и има за цел да регистрира движението на хора от други страни.

Хора от страни извън ЕС, които не се нуждаят от визи, за да влязат в ЕС, също ще подлежат на предварителна проверка през Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS). Тя ще започне да действа през 2022 г.

Временно въвеждане на контрол на вътрешни граници


Вследствие на миграционната криза от 2015 г., както и поради засилената заплаха от трансграничен тероризъм, редица страни от Шенгенското пространство въведоха временни проверки на своите граници. Срокът, за който се осъществяват тези проверки, бе удължаван и в някои страни те продължават да бъдат в сила. Пандемията от COVID-19 също бе повод за някои страни да върнат контрола на вътрешните граници през 2020 г. в опит да ограничат разпространението на вируса.

Парламентът счита, че контролът на вътрешните граници трябва да бъде крайна мярка и изтъква нуждата от пълноценно функциониране на зоната на Шенген. В резолюция от април 2020 г. за мерките за борба с пандемията депутатите подчертаха, че страните членки трябва да вземат само действително необходими и пропорционални на заплахите мерки.

Научете повече за проблемите пред Шенген и свободното движение на хора в Европа.

Сигурни външни граници


Европейската гранична и брегова охрана ще има постоянен състав от 10 000 гранични служители до 2027 г., за да може да подпомага държавите при гарантирането на сигурността на външните граници на ЕС. Новият постоянен състав на агенцията ще може по искане на дадена страна от ЕС да поема да упражнява граничен контрол, да подпомага управлението на миграцията и да се бори с трансграничната престъпност.

През юли 2021 г. депутатите подкрепиха създаването на нов Фонд за интегрирано управление на границите с бюджет от 6,24 млрд. евро до 2027 г. Фондът ще помага за укрепване на контрола на границите при спазване на основните права. Той ще допринася и за хармонизиране на визовата политика и за оказване на закрила на децата без придружител и други уязвими хора, пристигащи в Европа.

Отделен фонд за вътрешна сигурност, чийто правила също бяха приети от Парламента през юли 2021 г., ще противодейства на тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпленията. Той ще разполага с 1,9 млрд. евро до 2027 г.

Криминализиране на пътуванията в чужбина за тероризъм


По оценки на Европол около 5 000 души от ЕС са отишли в конфликтни зони в Сирия и Ирак, за да се присъединят към джихадистки терористични групи. През последните години потокът намаля. Към 2019 г. малка част от тези бойци са се върнали в Европа, но стотици граждани на ЕС, свързани с "Ислямска държава", продължават да бъдат в Ирак и Сирия.

Като противодействие бе прието европейско законодателство, криминализиращо пътуванията в чужбина и обучението с цел тероризъм, както и организацията на подобни пътувания.

Регистрация на данни за пътуващите със самолет


Авиокомпаниите, изпълняващи полети от или към страни извън ЕС, бяха задължени да предоставят на националните власти данни за пътуващите, които включват техните имена, дати на пътуване, маршрут и метод на плащане. Тези данни се използват за предотвратяване, идентифициране, разследване и съдебно преследване на терористични актове и тежки престъпления.

Преговорите по законодателството отнеха повече от пет години и в техния ход Парламентът настояваше за гаранции за защита на личните данни на пътниците. Научете повече по темата на нашата специална страница.

Засилване на обмена на информация


Престъпниците и терористите често използват множество фалшиви самоличности, за да избегнат контрола от гранични и правораздавателни органи. Това налага ефективното сътрудничество на службите в държавите от ЕС.

През 2018 г. бяха договорени нови правила за информационната система на Шенген (SIS), с които се въвеждат нови видове сигнали, свързани с терористична дейност. Базата данни позволява на полицаи и гранични служители да въвеждат и проверяват информация за хора, обявани за търсене или в неизвестност, както и за загубено или откраднато имущество.

Умното използване на събираните данни предполага обмена на информация между информационните системи на ЕС за граничен контрол, сигурност и миграция. Съвместимостта им ще трябва да стане факт след 2023 г. и да осигури единна платформа за търсения в базите данни и система за идентифициране на биометрични данни.

Европейската полицейска агенция Европол подпомага обмена на информация между националните органи и служи като център за криминална информация в ЕС. През 2016 г. Европол получи повече правомощия за засилване на борбата с тероризма.

Прекъсване на финансовите потоци за терористите


Една от най-ефективните мерки за спирането на терористите е прекъсването на техните източници на финансиране. С тази цел Европейският парламент гласува през 2018 г. промени в законодателството срещу прането на пари, които правят по-прозрачно кой притежава компаниите и ограничават рисковете, свързани с виртуалните валути и предплатените карти.

Прането на пари е криминално престъпление във всички страни от ЕС, но дефиниците и санкциите се различават. Новите правила срещу финансирането на престъпна дейност целят да премахнат пропуските в правната уредба.

Смята се, че престъпната дейност в Европа генерира около 110 млрд. евро годишно, но само 1,1% от тези доходи се конфискуват. Нови правила на ЕС ще улеснят процедурите за задържане и изземване на средства.

Парламентът приветства през юли 2020 г. предложения от Комисията план за действия срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Резолюцията подкрепя по-твърд подход към страни от ЕС, които изостават при въвеждането на европейските правила срещу прането на пари в националното си законодателство. Депутатите се обявяват и за незабавно включване в черен списък на всички страни извън ЕС, които допускат изпирането на пари.

Най-опасните оръжия не трябва да попадат в неподходящи ръце


Европейският съюз прави всичко възможно, за да предотврати попадането на опасни оръжия в неподходящи ръце. Изменената директива за огнестрелните оръжия затвори правните вратички, които даваха възможности на терористите да използват оръжия, първоначално пригодени за стрелба с халосни патрони, но по-късно видоизменени за използване на истински. Подобни оръжия бяха използвани в терористичните нападения в Париж през 2015 г. Директивата изисква държавите-членки да имат подходяща система за нюблюдение на притежателите, като в същото време допуска изключения за ловци, колекционери и музеи.

При много терористични атаки в ЕС се използват взривни вещества, направени в домашни условия. През април 2019 г. Парламентът одобри правила, които ще направят по-трудно сдобиването с вещества за изработване на експлозиви у дома.

Предотвратяване на радикализацията


Терористите и екстремистите използват интернет, за да разпространяват пропагандата си и да радикализират. През април 2021 г. Парламентът одобри правила, които принуждават платформи като Facebook и YouTube да премахват съдържание, възхваляващо тероризма, до един час от получаване на инструкции от съответните власти. Правилата не се отнасят до журналистическа или образователна информация.

Освен това ЕС работи за засилване на електронната сигурност в ЕС.

Радикализацията беше един от проблемите във фокуса на вниманието на специалната комисия за тероризма, която приключи своята работа през декември 2018 г. Парламентът препоръча създаването на списък за наблюдение на подбудители към омраза, тъй като те често остават незабелязани, ако се придвижват от една страна членка в друга. Депутатите също така призовават за отделянето на радикализирани затворници и обучение по проблемите на радикализацията за служители на ЕС и на страните членки.

Борбата с радикализацията в затворите и в Интернет е проблем, с който Парламентът се занимава още от 2015 г. Мерките, които депутатите предлагат, са свързани, освен с други неща, и с образованието и със социалното приобщаване.


През декември 2020 г. Парламентът подкрепи стратегията на ЕС за съюза в областта на сигурността за 2020-2025 г. и новата програма за борба с тероризма. Сред идеите за предотвратяване на радикализацията в тези документи са осигуряването на възможности за застрашените млади хора и подкрепа на рехабилитацията на затворници.


Прочетете повече за причините за радикализацията и мерките за борба с нея.

Европейското измерение на борбата с тероризма


Макар че борбата с тероризма е до голяма степен в компетенциите на отделните държави-членки, основният форум за сътрудничество между тях е ЕС.


Европейският парламент е съзаконодател заедно с правителствата в ЕС относно мерките срещу тероризма. Парламентът обръща особено внимание на спазването на основните свободи и защитата на личните данни в тази сфера.


Сигурността на Европа е общ приоритет за европейските институции. Стратегията на ЕС срещу тероризма има четири насоки: предотвратяване, защита, преследване и реакция. Стратегията на Европейската комисия за съюз в областта на сигурността подкрепя сътрудничеството между държавите членки в борбата с организираната престъпност, кибрепрестъпленията, тероризма и радикализацията. Освен това ЕС работи и с други страни за подобряване на външната сигурност.


Научете повече за ислямския тероризъм в ЕС.