Пране на пари: „мръсните“ пари трябва да останат извън Европа

Депутатите приеха промени в правилата срещу прането на пари, за да засилят прозрачността и да спрат навлизането на съмнителни средства чрез нови инструменти.

Депутатите Юдит Саргентини и Кришианис Каринш за промените в правилата на ЕС срещу изпирането на пари
Депутатите Юдит Саргентини и Кришианис Каринш

Актуализираната на 19 април директива е насочена срещу опазването на финансовата система в ЕС от средства, произтичащи от или предназначени за криминални действия. Тя засяга въпроси като осветляването на крайните собственици на компании, ограничаване на достъпа на терористи до финансовата система и проследяване на произхода на средствата.

 

Повече прозрачност

 

Промените разширяват достъпа до информация за това кой притежава в действителност компаниите. Досега регистрите с крайните собственици бяха отворени само за хора, които можеха да обосноват, че имат легитимен интерес - например, журналисти. Сега всеки ще има възможност да получи информация. Националните регистри ще бъдат свързани помежду си, за да се облекчи сътрудничеството между държавите в ЕС.

 

Освен това се създават регистри на притежателите на банкови сметки и на имущество в сейфове. Тази информация ще бъде достъпна само за публичните власти. „Например, ако Европол търси престъпник в една страна от ЕС, те ще могат да проверят в кои други страни това лице има сметки“, обяснява депутатът Кришианис Каринш (ЕНП, Латвия), който е съавтор на доклада на ЕП.

 

„Целта е да не допускаме мръсни пари в европейската банкова система“, допълва г-н Каринш. „Има два проблема с мръсните пари - единият е, че това разрушава икономиката; другият е, че те могат да отидат за финансиране на тероризъм“.

 

Другата съавторка на доклада Юдит Саргентини (Зелени/ЕСА, Холандия) посочва: „Ако не желаете да разкриете кой е собственикът, ще Ви е трудно да правите бизнес в Европа“.

 

Финансиране на тероризма

 

Двамата депутати обръщат внимание на трудностите в борбата за прекъсване на финансовите потоци към терористи. Кришианис Каринш изброява различните източници на средства: „Парите постъпват от незаконна дейност, от черния пазар - търговия с незаконни стоки, оръжия, трафик на хора. Тези пари влизат в банковата система и се изпират“.

 

Юдит Саргентини отбелязва, че понякога не са необходими огромни средства, за да подготвиш терористичен акт: „Наемаш кола или дори открадваш кола и се врязваш в тълпа от хора - това не струва много пари“.

 

Предплатени карти и криптовалути

 

Новите правила засягат и предплатени карти, които могат да се купуват в магазини и да се осъществяват покупки с тях. До момента карти на стойност до 250 евро можеха да бъдат анонимни, но след приетите законодателни промени този праг се намалява на 150 евро. Това се прави по искане на властите в някои страни: „Френските власти настояваха, като казваха, че с анонимни карти са били наемани коли, които по-късно са били използвани за терористични актове във Франция“, изтъква г-жа Саргентини.

 

Законодателството също така налага задължение на борсите на криптовалути и на операторите на цифрови портфейли, в които се съхраняват такива валути, да извършват проверки на своите клиенти и да сложат край на анонимността: „Ние казваме, че тези които осигуряват платформи за търговия и които пазят биткоините в портфейли, трябва да познават клиентите си, точно както банките го правят. Това е доста революционно“, посочва г-жа Саргентини.

 

Кришианис Каринш изтъква и ролята на банките, които трябва да направят своите проверки, когато притежател на криптовалута иска да я обмени, за да си купи нещо: „Това е моментът, в който криптовалутите навлизат в европейската банкова система и тогава искаме банките да попитат кой е този клиент и откъде идват парите“.

 

Целта не са обикновените хора

 

Двамата депутати изтъкват, че законодателството е насочено да попречи на финансирането на престъпна дейност, без да издига препятствия пред нормалното функциониране на финансовите пазари и на платежните системи. „Целта е да създадем проблеми на престъпниците, но не и на обикновените и честни европейски граждани“, заявява г-н Каринш. Г-жа Саргентини допълва: „Ние не искаме да насочваме хората обратно към разплащания в брой“.

Допълнителна информация