Цифровата трансформация: стратегията на ЕС
Научете как ЕС допринася за навлизането на цифровите технологии в Европа и осигуряването на ползи от тях за хората, фирмите и околната среда.
Цифровата трансформация е сред главните приоритети на ЕС. Европейският парламент помага за определянето на политиките, които целят да засилят капацитета на Европа в дигиталната област, да увеличат възможностите пред бизнеса, да развият уменията на хората, да подпомогнат зеления преход и да подобрят обществените услуги, като през цялото време гарантират зачитане на основните права и ценности.
Какво представлява цифровата трансформация?
- Цифровата трансформация е интеграцията на цифровите технологии от компаниите и отражението на технологиите върху обществото
- Цифровите платформи, Интернет на нещата, компютърните услуги в облак и изкуственият интелект са някои от водещите технологии.
- Тези технологии променят множество сектори на икономиката - енергетика, транспорт, селско стопанство и производство на храни, телекомуникации, финансови услуги, фабрично производство, здравеопазване, а също така преобразуват начина на живот на хората
- Технологиите правят възможни оптимизацията на производството, намаляването на емисиите и отпадъците, предлагането на нови услуги и продукти и засилване на конкурентните предимства на компаниите.
Как ЕС направлява цифровата трансформация
Цифровизацията носи много ползи на обществото. ЕС иска да укрепи своята независимост в цифровата сфера и да наложи своите стандарти вместо да се адаптира към стандартите на други, за да се подготви за настъпващата цифрова епоха.
Европейската комисия представи програма за Цифровото десетилетие на Европа, която включва конкретни цели за постигане до 2030 г. в области като развитие на уменията, сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури, цифрова трансформация на бизнеса и цифровизация на публичните услуги.
Парламентът прие през май 2021 г. доклад за изграждането на цифровото бъдеще на Европа, в който акцентът е върху използването на възможностите на единния цифров пазар, развитие на технологиите с изкуствен интелект и подкрепа за иновациите и натрупването на умения в цифровата област.
Изкуствен интелект и стратегия за данните
По-добро здравеопазване, по-безопасни автомобили и индивидуализирани услуги са някои от ползите, които обещава изкуственият интелект. Технологиите ще имат силно влияние и върху много сектори на икономиката - например, машинно производство, земеделие и туризъм.
Депутатите искат да изградят правна рамка, която да гарантира надеждността на изкуствения интелект, да въведат етични стандарти, да подкрепят развитието на сектора и да окажат влияние върху определянето на световни норми.
Европейската комисия представи своето предложение за законодателство за изкуствения интелект на 21 април 2021 г. Съгласно представеното предложение системите с изкуствен интелект ще бъдат класифицирани според риска, който представляват за потребителите. Когато законодателният текст бъде финализиран, той ще наложи първите в света законови правила относно изкуствения интелект. Европейския парламент води преговори със страните от ЕС за окончателния вид на законодателството.
Прочетете повече за законодателния акт за изкуствения интелект.
Успехът в развитието на тези технологии е свързан и с използването на масивите от данни в дигиталната област. Парламентът призовава за развитието на инфраструктура за данните на европейска почва и правила, които да утвърдят доверието на хората.
За да бъде реализиран потенциалът на големите масиви от данни и изкуствения интелект, депутатите приеха два законодателни акта относно споделянето на данни през 2022 и 2023 г.
Научете за идеите на Парламента за Европейската стратегия за данните.
Киберсигурност
С преплитането на физическия и цифровия свят се появяват нови заплахи, които правят киберсигурността ключов въпрос както за потребителското доверие, така и за нормалното функциониране на болници, водоснабдяване или енергийни компании.
Европейският парламент прие нови правила, повишаващи стандартите за киберсигурност в ключови сектори, през ноември 2022 г.
Депутатите призовават за разширяване на общите възможности за киберотбрана на ЕС.
Те също така одобриха мерки за спиране на онлайн съдържанието, подбуждащо към тероризъм.
Научете защо киберсигурността в ЕС е важна и кои са главните и новите заплахи за киберсигурността.
Цифрови умения и образование
Пандемията прави уменията за боравене с цифровите технологии ключови за работата и общуването на хората, но в същото време подчертава нуждата от засилване на обучението в тази насока. Към момента 42% от хората в ЕС нямат основни цифрови умения. Парламентът се обявява за европейски план за развитие на уменията, за да могат всички да се възползват от напредъка в технологиите.
42%
от гражданите на ЕС нямат основни цифрови умения
Онлайн платформи и безопасен интернет
Онлайн платформите са значима част от икономиката и ежедневието - те са важни комуникационни канали и откриват нови перспективи пред бизнеса. В същото време обаче те поставят предизвикателства. Европейският съюз прие законодателни актове за цифровите услуги и цифровите пазари, които да насърчат иновациите и конкуренцията и да засилят сигурността, да противодействат на незаконното съдържание и да защитят свободата на изразяване, медиите и демокрацията.
Прочетете повече за законодателните актове за цифровите услуги и цифровите пазари.
През ноември 2023 г. Европейския парламент прие позицията си по законодателно предложение за борбата с онлайн материали, включващи сексуални злоупотреби с деца.
Прочетете как ЕС се бори срещу сексуалното насилие над деца онлайн.
Преодоляване на недостига на микропроцесори
От края на 2020 г. се наблюдава рязък недостиг на микропроцесори на световно ниво, като причините за това са свързани с пандемията от COVID-19, а по-късно и войната в Украйна. С Европейския акт за интегралните схеми ЕС се стреми да увеличи производството на микропроцесори в Европа.
Този отрасъл разчита на изключително сложни и независими вериги на доставки, които обхващат целия свят. ЕС трябва да увеличи производствения си капацитет, за да намали зависимостта си от внос, да осигури конкурентоспособността си и да запази технологично лидерство. Предлаганото законодателство поставя като задача увеличаване на дела на ЕС в световните производствени мощности от под 10% на 20%.
Интелигентни системи за пътен транспорт
Парламентът прие нови правила за внедряването на интелигентни транспортни системи. Тези правила имат за цел да повишат цифровизацията в областта на транспорта, да увеличат наличността на онлайн данни, отнасящи се за трафика, и да улеснят споделянето на данни между транспортните приложения. Така ще се подобри пътната безопасност, ефективността и устойчивостта на мобилността.
Правилата не дават предимство на една или друга технология, която би могла да се използва в транспортните приложения, а целят да направят така, че приложенията могат да работят добре едно с друго. Те трябва да бъдат проектирани така, че да предоставят ясна и лесно разбираема информация на потребителите относно наличните възможности за придвижване и да не дискриминират уязвимите пътници.
Страните в ЕС следва да засилят сътрудничеството си, особено по трансгранични проекти, за да осигурят по-достъпен транспорт през границите.
Онлайн видео игри - защита на потребителите и подкрепа на сектора
Секторът на онлайн видео игрите расте бързо и съдейства за цифровата трансформация в ЕС. Това налага да бъдат отчетени социалните, икономическите, културните и иновативните аспекти на онлайн видео игрите.
ЕС иска да окаже подкрепа на сектора, който осигурява пряко работа на повече от 90 000 души в Европа и е имал оборот от 23,3 млрд. евро през 2021 г.
В същото време депутатите искат да създадат по-безопасни условия за потребителите - те искат да бъдат регламентирани някои проблеми практики, да бъдат гарантирани защитата на данните и правото на отказ от платени услуги, както и да се защитят по-добре правата на децата и на уязвими групи.
Европейска цифрова идентичност – лесен достъп онлайн до ключови услуги
Една от последиците от пандемията от коронавирус стана разширеното предлагане на публични и търговски услуги в цифровото пространство. Това изисква наличие на сигурни и надеждни системи за цифрова идентификация.
ЕС работи по изменения на правилата за Европейската цифрова самоличност, които позволяват взаимното признаване между страните на националните системи за електронна идентификация. Това дава възможност на европейците да се идентифицират онлайн, без да прибягват до частни компании, предлагащи услугата.
Това също така прави възможен достъпа на граждани до онлайн услуги чрез използването на национална електронна лична карта.
Справедливо облагане на цифровата икономика
Повечето правила за данъчното облагане са наложени далече преди появата на цифровата икономика. За да се гарантира, че цифровите компании плащат справедлив размер данъци, ЕС работи по правила за облагане на компаниите там, където те имат значително цифрово присъствие.
Бяха одобрени също така правила за минимална данъчна ставка за мултинационалните компании, които оперират в блока, в съгласие с международно споразумение по темата.
Освен това ЕС подготвя разпоредби за криптовалутите и технологиите, които ги правят възможни, с цел защита на потребители и създаване на ясни условия за развитие на сектора.
Осигуряване на качествена цифрова инфраструктура
Парламентът работи по законодателство, което следва да помогне за намаляване на разходите при изграждането на високоскоростни мрежи. Депутатите одобриха през октомври 2023 г. позицията си за стартиране на преговори със Съвета относно Закон за гигабитовата инфраструктура. Целта е до 2030 г. да се осигури достъп до високоскоростен интернет за всички домакинства в ЕС и 5G покритие във всички населени места.
Финансиране на цифровата трансформация
Кризата с COVID-19 наложи нуждата от дългосрочен отговор, в който цифровите решения предлагат важни предимства за възстановяването на Европа и утвърждаване на конкурентната ѝ позиция в глобалната икономика.
Планът на ЕС за възстановяване заделя 20% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на стойност 672,5 млрд. евро за цифровия преход. Програми като „Хоризонт Европа“ за изследвания и иновации и Механизма за свързване на Европа за инфраструктура инвестират значителни суми за проекти в дигиталната област.
Политиката на ЕС е целите в дигиталната област да бъдат включвани във всички европейски програми. В същото време програмата „Цифрова Европа“ е първият финансов инструмент, насочен специално към развитието на цифровите технологии за нуждите на хората и бизнеса.
Програмата, която Парламентът одобри на пленарната си сесия през април 2021 г., има бюджет от близо 7,6 млрд. евро и ще инвестира в пет области: суперкомпютри (2,2 млрд. евро), изкуствен интелект (2,1 млрд. евро), електронна сигурност (1,6 млрд. евро), развитието на цифровите умения (577 млн. евро) и широко прилагане на технологиите в икономиката и обществото (1,1 млрд. евро).
Прочетете още по свързани теми:
- ЕС въвежда цифрови решения в правосъдието
- как ЕС работи за намаляване на електронните отпадъци
- нови правила улесняват колективното финансиране в ЕС
- Парламентът подкрепя удължаване на правилата за роуминга в ЕС
- ЕС иска да наложи единно зарядно за смартфони и други мобилни устройства
- всички инициативи в дигиталната област.
