Граничен контрол: „Ако загубим Шенген, ще загубим европейския проект“ 

Актуализиран: 
 
Изготвен:   
 

Споделете тази страница: 

На вътрешни граници в зоната на Шенген не би трябвало да има контрол, но някои страни правят проверки от четири години. Според депутатите това е мярка само за крайни случаи.

Таня Файон  

Австрия, Германия, Дания, Франция, Швеция и Норвегия са въвели временни проверки на вътрешни граници в Шенгенското пространство от 2015 г. Според съществуващите правила лимитът за такива мерки е две години. На 4 април Европейският парламент формулира предложение, което цели да ограничи връщането на граничен контрол до крайни случаи. Депутатите искат първоначалният период на граничен контрол да се намали от шест на два месеца, а всяко последващо удължаване на периода да не надвишава максимум една година вместо сегашните две.

Преговорите между Парламента и Съвета започнаха през 2019 г., но не се постигна съгласие. Новият състав на Парламента трябва да реши дали да потвърди позицията на предишния. Комисията по граждански свободи даде своята подкрепа за такава стъпка на 24 септември и сега е нужно съгласие на пленарно заседание, за да започнат наново преговорите. Научете повече от интервюто с авторката на доклада на ЕП Таня Файон (С&Д, Словения).

Някои страни в Шенген са въвели контрол на вътрешни граници от три години, въпреки че лимитът е две. Как е позволено това да се случи?

Шест страни от Шенген са удължили проверките на вътрешни граници за период от над три години. Те използват различни правни основания, за да ги удължат, защото има, бих казала, сиви петна в настоящото законодателство.

Кои части от Шенгенския граничен кодекс трябва да бъдат адаптирани и защо?

Това, което казваме в нашия доклад, е, че са нужни много ясни условия, при които страните могат временно да върнат проверките на границите. Нужни са по-твърди гаранции, че това се разглежда като краен изход.

Какви обстоятелства оправдават въвеждането на вътрешен контрол?

Извънредни ситуации като големи спортни събития или големи миграционни потоци, каквито преживяхме преди няколко години. Обратно на твърденията на някои правителства в ЕС, в момента няма предвидими сериозни заплахи, които да оправдават наличието на проверки на вътрешни граници.

Шестте страни, които упражняват контрол на вътрешните граници, са заявили, че ще удължат прилагането на мярката. Това оправдано ли е?

Тези удължавания не са оправдани; няма доказателства, че са нужни. През последните няколко години правителството разтягат лимитите на сегашните правила и удължават проверките по политически причини, а не по необходимост.

Кои са основните области на разногласия със Съвета и с Комисията?

Съветът не демонстрира никаква гъвкавост при преговорите и не беше склонен на компромис. Основната разлика са относно гаранциите и условията за удължаванията на проверките. Смятам, че някои страни не желаят да променят правилата, тъй като те печелят от статуквото. Това е много опасно.

Ако загубим Шенген, ще загубим европейския проект. Сегашната ситуация причинява икономически щети и прави живота ни по-неудобен.

Интервюто бе публикувано през ноември 2018 г. и актуализирано през септември 2019 г.

Предлагани от Парламента промени в Шенгенския граничен кодекс 
  • Първоначалният период за гранични проверки при предсказуеми събития следва да бъде ограничен на два месеца вместо сегашните шест месеца 
  • Проверките на границите няма да могат да бъдат удължавани за по-дълъг период от една година (вместо сегашните две години)