Командированите работници в ЕС: ситуацията и приетите промени (инфографика)

Правилата за командироването в друга страна от ЕС се променят, за да се гарантира еднакво заплащане, защита на работниците и лоялна конкуренция.

На 29 май Парламентът одобри промени в правилата за командироване на работници в ЕС, които целят да гарантират справедливо заплащане и приемливи условия на труд за командированите работници, както и равни условия на конкуренция между компаниите.

 

Въпросът провокира много дебати в и извън Парламента, породени от нуждата да се намери баланс между защитата на работниците и утвърждаването на конкуренцията.

 

Командированите работници и трудовата мобилност в ЕС

 

Командированите работници са наети в една държава-членка и са изпратени от техния работодател да работят временно в друга държава от ЕС, за да изпълнят определена поръчка. За разлика от хората, които си намират постоянна работа в друга държава, техните права се определят от социалното законодателство в страната, в която са наети, а не в страната, в която работят.

 

През 2016 г. в ЕС е имало 2,3 млн. командировани работници, като техният брой е нараснал с близо 70% от 2010 г. Командироването позволява на компания, която няма представителство в определена страна, все пак да предлага услуги в нея.

 

Командированите работници също така позволяват да се запълнят временни липси на определен пазар, включително за висококвалифициран персонал. Практиката се среща често в определени икономически сектори: от всички командировани работници 45% са заети в строителството, 24,1% - в други отрасли на промишлеността, 29,4% - в услугите и 1,5% - в селското и рибното стопанство.

 

В търсене на баланс между свободата на услугите и защитата на работниците

 

Досегашните правила датираха от 1996 г. и включваха набор от минимални права за командированите работници - например, минимално заплащане, максимално работно време, дни годишен отпуск и условия за наемане през агенции за временна заетост.

 

През последните 20 години с разширяването на ЕС условията на пазара на труда са се променили значително. Слабости на законодателството и правни неясноти доведоха до злоупотреби като създаването на компании, занимаващи се само с изпращането на работници, както и изкуствено прехвърляне на поръчки на субконтрактори от държави с по-слаба социална защита.

 

Какво се променя

 

Основната цел на реформата е да се гарантира, че командированите работници се третират по правилата за заплащането, заложени в законодателството и колективните трудови споразумения за местните работници. Принципът на равното третиране ще важи и за командированите работници, назначени през трудови агенции.

 

Максималният период на командироване е заложен на 12 месеца с възможност за удължаване от 6 месеца. След това условията на труд ще се определят от правилата в страната домакин. Работодателят ще бъде длъжен да покрие разходите на работника за пътуване, храна и настаняване, като тези средства не могат да се удържат от заплатата.

 

Засилва се сътрудничеството между страните за предотвратяване на измами. Новите правила ще важат и за транспортния сектор.

 

Командироването на работници в числа

 

В страните от Западна Европа са изпратени 83% от всички командировани служители.

 

Най-много командировани работници като абсолютна стойност има в Германия, Франция и Белгия (те посрещат около половината от всички изпратени работници). В същото време най-много работници се командироват от Полша, Германия и Словения. Обикновено командированите работници се изпращат в съседна страна.

 

България изпраща значително повече командировани работници, отколкото посреща. Около половината от командированите българи отиват в Германия. Вижте нашата инфографика за повече подробности.

 

Следващи стъпки

 

След влизането в сила на директивата страните от ЕС ще имат две години, за да преведат своето законодателство в съответствие.

 

Материалът бе публикуван първоначално на 16 октомври 2017 г.