Политиката на ЕС относно промените в климата 

Актуализиран: 
 
Изготвен:   
 

Споделете тази страница: 

Борбата с климатичните изменения е приоритет за ЕС. Прочетете за решенията, които се търсят на европейско ниво.

Европейският съюз работи за ограничаване на рисковете от климатичните изменения. Снимка на Ezra Comeau-Jeffrey в Unsplash  

Глобалното затопляне


Средната световна температура е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2009-2018 г. е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Общо 17 от 18-те най-горещи години са настъпили от 2000 г. насам.

Данните на програмата „Коперник“ на ЕС показват, че 2019 г. също е била най-горещата година в Европа, откакто се събират данни. Повечето научни изследвания показват, че ръстът на температурите е свързан с повишаването на нивото на парниковите газове във въздуха вследствие на човешката дейност.

Средната световна температура днес е с 0,91-0,96 градуса Целзий по-висока от средната температура в края на 19-ти век. Учените разглеждат ръст от 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните нива като праг, чието надхвърляне може да причини катастрофални последици за околната среда и хората.

Затова международната общност е постигнала съгласие, че глобалното затопляне трябва да остане в рамките на два градуса Целзий.

Ролята на Европа


Взети заедно, страните в Европейския съюз заемат трето място в света по емисии на парникови газове след Китай и САЩ, показват данни на Европейската агенция за околната среда. Производството и потреблението на енергия (включително в транспорта) са отговаряли за 80,7% от емисиите на парникови газове през 2017 г.

Климатичните изменения засягат регионите в Европа по различен начин ‒ средиземноморските страни могат да очакват по-малко дъждове и по-тежки жеги, докато скандинавските и балтийските държави са изложени на повишен риск от наводнения и силни валежи. Въпреки това всички страни биха пострадали, ако не бъдат взети единни мерки срещу промените в климата.

През 2008 г. ЕС си постави задачата да намали емисиите с 20% до 2020 г. спрямо нивото от 1990 г. Към момента тази цел е постигната: през 2015 г. емисиите в ЕС са били с 22% по-ниски в сравнение с 1990 г.

Със законодателния акт за климата, приет от Парламента през юни 2021 г., се въвеждат още по-амбициозни цели: до 2030 г. емисиите трябва да бъдат с поне 55% по-ниски спрямо 1990 г., а до 2050 г. трябва да се постигнат нулеви нетни емисии.

Открийте повече данни за промените в климата в Европа.

ЕС и международната политика за климата


Европейският съюз е ключов участник в преговорите за климата под егидата на ООН. През 2015 г. Европейският парламент ратифицира Споразумението от Париж, което е първото световно споразумение за борба с промените в климата. Целта на договора е удържането на ръста на световната температура в рамките на 1,5 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните нива.

Съгласно Споразумението от Париж ЕС се ангажира да намали до 2030 г. емисиите си на парникови газове с поне 40% спрямо нивото от 1990 г. Европейският съюз отива и крачка по-напред - с Европейския зелен пакт той си поставя за задача да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.


Европейският зелен пакт


Парламентът обяви извънредно положение в областта на климата през ноември 2019 г. и поиска от Комисията да съобрази всичките си предложения с целта за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5°C и значително намаляване на емисиите на парникови газове.


В отговор Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен инициира Европейския зелен пакт – пътна карта към превръщането на Европа в континент, неутрален към климата, до 2050 г. Приемането на законодателния акт за климата направи целите правно обвързващи.


Европейският зелен пакт иска да направи Европа по-екологично устойчива и предвижда мерки в много области: съхраняване на биоразнообразието, осигуряване на здравословни храни, укрепване на кръговата икономика, в която ресурсите се използват многократно, насърчаване на "зелените" инвестиции, улесняване на прехода и облекчаване на отрицателните ефекти върху работници и региони, разчитащи на неекологични производства.


Прочетете повече за Зеления пакт.


Финансиране на ЕС за климата


За да бъде финансиран Европейският зелен пакт, Комисията представи през януари 2020 г. Инвестиционен план за устойчива Европа, който цели да привлече 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.


Бе създаден Фонд за справедлив преход, който ще подкрепя региони и общности, засегнати от прехода към "зелена" икономика, например такива, които разчитат на производството на въглища.


Освен това Европейският съюз формулира критерии за екологично устойчиви дейности с цел развитие на пазара на "зелени" инвестиции и разделянето на екологични проекти от други, които само се представят за такива.

Различни програми в бюджета на ЕС ще финансират проекти, свързани с климата и околната среда – например, фондовете за земеделие, за регионално развитие и сближаване, инвестиционната програма InvestEU, програмата за иновации „Хоризонт Европа“ и фондът за околна среда LIFE.

Законодателните мерки на ЕС


За да бъде постигната целта за намаляване на емисиите, Европейският съюз прие законодателство в различни сектори. Например, бяха направени промени в схемата за търговия с емисии, която управлява постепенното намаляване на емисиите от промишлеността и енергетиката и задължава тези, които замърсяват, да плащат.

За други сектори като селското стопанство и сградите са заложени национални цели за ограничаване на емисиите. Приносът на всяка страна се определя според нейния брутен вътрешен продукт на глава от населението.

Нови правила за сухопътния сектор, приети през 2019 г., налагат изисквания за намаляване на емисиите от новите коли с 37,5%, от лекотоварните автомобили с 31% и от тежкотоварните камиони с 30% до 2030 г.

До момента няма изисквания към корабите да намалят емисиите си. Парламентът настоява, че морският транспорт трябва да стане по-чист и да бъде включен в схемата за търговия с емисии от 2022 г., както и че корабните компании трябва да бъдат задължени да намалят емисиите си с поне 40% до 2030 г.

ЕС иска също така да използва способността на горите да абсорбират въглероден диоксид, за да се намали рискът от климатичните промени. Парламентът прие регламент през 2017 г., който цели да предотврати емисиите, произтичащи от обезлесяване и промени в ползването на земите.

Европейската комисия се очаква да предложи през 2021 г. механизъм за корекция на цените на вноса от страни с по-ниски стандарти от ЕС за емисиите. Допълнителният налог ще направи по-малко привлекателно преместването на бизнеса в такива страни.

Прочетете повече подробности за мерките на ЕС за намаляване на емисиите.

Проблемът с производството и потреблението на енергия


През юли 2020 г. Европейската комисия предложи стратегия за засилване на използването на водород като суровина, гориво или енергиен носител. В резолюция от май 2021 г. депутатите подчертаха, че само водородът, получен от възобновяеми източници. може да допринесе за постигане на климатична неутралност.

Научете повече за ползите и предизвикателствата, свързани с използването на водорода и за мерките на ЕС за чиста енергия.

Включване на климатичните цели във всички политики на ЕС


За да реализира целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., Комисията подготвя законодателен пакет „Адаптиране към цел 55“. Пакетът ще включва широк кръг законодателни промени в области като енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия, търговия с емисии, изисквания към леките и лекотоварните автомобили, както и въвеждане на въглероден налог върху вноса.