Наградата „Сахаров“ за 2020 г.: кои са номинирани 

Актуализиран: 
 
Изготвен:   
 

Споделете тази страница: 

Научете кои са номинирани за Наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта през 2020 г.

Момент от церемонията по награждаването през 2019 г. - дъщерята на Илхам Тохти Джевхер Илхам получава наградата "Сахаров" от негово име  

Всяка година Парламентът присъжда наградата „Сахаров“ на изключителни личности и на организации, които защитават правата на човека и основните свободи. През 2019 г. наградата бе присъдена на икономиста Илхам Тохти, който се бори за правата на уйгурското малцинство в Китай.


Номинации за наградата „Сахаров“ могат да бъдат правени от политическите групи в Парламента или от поне 40 депутати.


Номинираните за изданието на наградата през 2020 г. бяха представени официално от депутатите на съвместно заседание на парламентарните комисии по външни работи и развитие и подкомисията по права на човека на 28 септември.


Име

Номинация на

Демократичната опозиция в Беларус, представлявана от координационния съвет - инициатива на смели жени и на лица от политиката и гражданското общество

ЕНП, С&Д, Обнови Европа

Монсиньор Наджиб Михаел, архиепископ на Мосул, Ирак

ИД

Активисти от Гуапинол и Берта Касерес (Хондурас)

Зелени/ЕСА, ЕОЛ/СЗЛ

Демократичната опозиция в Беларус, представлявана от Светлана Тихановска

ЕКР

Якуб Гаврон, Паулина Паяк, Павел Пренета и Камил Мачуга - полски ЛГБТИ активисти, основатели на уебсайта "Атлас на омразата"

Малин Бьорк, Тери Райнтке, Марк Ангел, Размус Андресен и 39 други депутати


Координационният съвет в Беларус е инициатива на смели жени като основния опозиционен кандидат в президентските избори Светлана Тихановска, Нобеловия лауреат за литература Светлана Алексиевич, музикантката Мария Колесникова, политическите активистки Олга Ковалкова и Вероника Цепкало, както и на лица от политиката и гражданското общество - политическият затворник Сергей Тихановски, активистът за права на човека Алес Беляцки, Сергей Дилевски, Степан Путило и Микола Статкевич.


Светлана Тихановска е учителка, активист за права на човека и политик, която участва като основен кандидат на опозицията на президентските избори през август 2020 г. след задържането на нейния съпруг от властите. Александър Лукашенко бе обявен за победител на изборите, но резултатите бяха поставени под съмнение предвид сигналите за изборни измами. След като г-жа Тихановска поиска повторно преброяване на бюлетините, тя бе принудена да избяга в Литва под заплаха за задържане в затвора. В страната се надигнаха големи мирни протести във връзка със сигналите за манипулации, които властите се опитаха да потушат с насилие. Междувременно бе съставен координационният съвет, който цели да представлява гражданите на Беларус и да подпомогне мирното предаване на властта.


„Народът на Беларус заслужава наградата „Сахаров“, защото белорусите от всички поколения се надигнаха срещу диктатурата на Лукашенко... Насилието няма да спре хората в Беларус в исканията им за свободни избори и демократични промени“, заяви Сандра Калниете (ЕНП, Латвия).


Кати Пири (С&Д, Нидерландия) каза, че „тази номинация доказва силната подкрепа за легитимните искания и стремежи на хората в Беларус за нови свободни и честни избори, за демократично управление, за зачитане на основните права и за край на авторитарното потисничество на европейския континент“.


Естонският депутат Урмас Пает (Обнови Европа) добави, че „демократичната опозиция в Беларус неизбежно е широко понятие и номинацията отразява реалното състояние на една разнообразна опозиция и ясно подкрепя куража и смелостта на гражданското общество“.


От името на Европейските консерватори и реформатори Ана Фотига (Полша) обясни защо тяхната номинация се фокусира върху Светлана Тихановска като представител на опозицията: „През всичките тези години въпреки политическите си различия ние в Европейския парламент подкрепяхме демократичното общество, демократичната опозиция в Беларус. Техният избор беше... да издигнат Светлана Тихановска за водач и представител на демократичната опозиция“.


Монсиньор Наджиб Михаел подпомага евакуацията на християни, асирийци и халдейци при нахлуването на „Ислямска държава“ в Мосул през август 2014 г. и съхранява над 800 исторически ръкописа, датиращи от 13-ти до 19-ти век. Тези ръкописи по-късно са дигитализирани и изложени във Франция и Италия. От 1990 г. той помага за запазването на хиляди ръкописи и документи на Източните католически църкви.


„Това е реална възможност да дадем наградата на смел човек, неуморим защитник на християните в тези земи, да признаем и подчертаем усилията на този свещеник, който се противопостави на варварството и спаси ръкописите от Ирак“, заяви френският депутат Никола Баи (Идентичност и демокрация).


Екологичните активисти от Гуапинол (Хондурас) Порфирио Сорто Седильо, Хосе Авелино Седильо, Орбин Наун Хернандес, Кевин Алехандро Ромеро, Арнолд Хавиер Алеман, Евер Александър Седильо, Даниел Маркес и Херемиас Мартинес Диас са членове на местен комитет, които са хвърлени в затвора заради участие в мирен протест срещу миннодобивна компания, чиято дейност замърсява реките Гуапинол и Сан Педро. Докато други затворници са били освободени, те остават в ареста, без прокуратурата да е представила твърди доказателства, оправдаващи задържането.


Берта Касерес, екологичен активист и съосновател на Съвет на коренното население на Хондурас, е убита през март 2016 г. В продължение на над две десетилетия тя се бори срещу завземането на земи, незаконната сеч и големите проекти в Хондурас.


Тили Мец (Зелени/ЕСА, Люксембург) описа трудностите, с които се сблъскват активистите за права на човека в Хондурас. „Това са два символични случая, показващи несправедливостта и безнаказаността в Хондурас... Хондурас има най-високото ниво на убийства на човек от населението, което прави страната най-опасната в света за защитници на земята и природата“.


Полските ЛГБТИ активисти Якуб Гаврон, Паулина Паяк, Павел Пренета и Камил Мачуга създават през 2019 г. уебсайта „Атлас на омразата“, който следи и представя на карта полски общини, приели, отхвърлили или разглеждащи резолюции срещу хората от ЛГБТИ общността. Към момента над 100 общини или местни власти в Полша са се обявили за „зони, свободни от ЛГБТИ“ или са приели т.нар. „регионални харти на семейните ценности“. През 2020 г. пет от общините завеждат дела срещу Якуб Гаврон, Паулина Паяк и Павел Пренета за накърняване на репутацията им и искат публично извинение и икономически компенсации за „организации в подкрепа на семействата“ в петте региона.


„Тази номинация е относно голямата картина: относно зачитането на върховенството на закона, демокрацията, основните права - точно относно това, за което трябва да бъде тази награда. Тези активисти сега са преследвани в съда точно заради действията им да разкрият дискриминацията, с която се сблъскват хората от ЛГБТИ общността“, каза Малин Бьорк (ЕОЛ/СЗЛ, Швеция).


Следващи стъпки


Парламентарните комисии по външни работи и развитие ще изберат с гласуване три номинации от досега направените, които ще си оспорват наградата. Носителят на наградата ще бъде определен от председателя на Парламента и лидерите на политическите групи.

Календар 
  • 28 септември: официално представяне на номинациите за общо заседание на парламентарните комисии по външни работи и развитие и подкомисията за правата на човека 
  • 22 октомври: лидерите на политическите групи и председателят на Парламента обявяват носителя на наградата за 2020 г.  
  • 16 декември: церемония по награждаването