Връщане на мигранти: данни и политиката на ЕС (инфографики)
Европейският парламент иска по-голяма ефективност при връщането на мигранти и насърчаване на доброволното връщане. Открийте актуални данни по темата.
В политиката на ЕС за връщането на мигранти има пропуски и слабости, заяви Парламентът в резолюция от декември 2020 г. относно прилагането на директивата за връщането на мигранти. Тази директива определя правилата за връщането на граждани на други държави, които нямат право да останат в Европейския съюз.
Прочетете повече за имиграционната политика на ЕС.
Подобряване на ефективността на политиката
През 2020 г. 137 840 души са получили отказ за влизане в ЕС. Основните причини за отказите са били липсата на документи, обосноваващи престоя (41%), възприемането на част от кандидатстващите за заплаха (18%) или липсата на валидна виза или на разрешително за престой.
Страните в ЕС са издали през 2020 г. над 396 000 решения за връщане на имигранти в родните им страни, което е най-ниският брой от 2013 г. Само около 70 000 граждани на други държави обаче са върнати реално.
Депутатите отбелязват, че имигрантите не се мотивират достатъчно, за да се върнат доброволно в страните си - често срокът за връщане по собствена инициатива е много къс. Налагането на забрана за влизане в ЕС също може да има отрицателен ефект - ако даден човек бъде лишен автоматично от правото да се върне един ден в ЕС, дори ако напусне доброволно и в определените срокове, той може да реши да остане тук нелегално. Затова Парламентът иска решения за налагане на забрана да се вземат по преценка на конкретния случай.
Докладчикът на Парламента Тинеке Стрик (Зелени/ЕСА, Нидерландия) отбеляза, че ефективната политика за връщане на мигранти трябва да се основава не само на процента на върнатите лица, но и да отчита тяхната съдба след връщането им.
Хората, на които им е било наредено да напуснат ЕС през 2020 г., са произхождали най-вече от Алжир, Мароко, Албания, Украйна и Пакистан
Доброволното напускане трябва да е приоритет
Правилата за връщането на имигранти целят да насърчат хората, които нямат право да останат в ЕС, да напуснат по собствена воля, вместо да бъдат принудително връщани. По данни на Фронтекс 59% от връщанията през 2020 г. са били доброволни.
Някои страни в ЕС обаче редовно отказват да дадат на имигрантите срок за доброволно напускане или налагат много къс срок, като се позовават на това, че съответните имигранти са задържани или че има основания да се мисли, че те ще се скрият.
Парламентът призовава държавите да развиват програми за подпомагане на доброволното напускане, тъй като това е по-лесният и по-евтин начин за връщане на мигранти. През 2020 г. при 27,5% от връщанията държавите в ЕС са подпомогнали процеса.
Сътрудничеството със страните, от които идват имигрантите, е също важно. Сред основните практически проблеми, пречещи на процеса на връщане на мигранти, са тяхното идентифициране и сдобиването с нужните документи от властите на техните страни.
Освен това депутатите смятат, че деца без настойници не следва да бъдат връщани, освен ако не бъде доказано, че това е в техен интерес.
Защита на основните права
Парламентът подчертава, че е важно да се зачитат основните права и да се гарантира справедлива процедура при връщането на имигранти. Страните в ЕС трябва да дадат на засегнатите хора право да обжалват решението, както и безплатна правна помощ и преводачески услуги при поискване.
В доклад, приет през май 2021 г., Парламентът отправи критики за неформалните споразумения, договорени от ЕС и някои страни членки с външни страни, които съдържат минимални гаранции за основните права на мигрантите.
Депутатите призоваха Комисията да сключи официални споразумения с тези страни за обратно приемане на мигранти и се обяви за по-голяма прозрачност и отчетност при използването на европейски средства за международно сътрудничество в сферата на миграцията. Те също така подчертаха, че мигрантите и бежанците трябва да имат достъп до правосъдие.
Нов пакт за даването на убежище
Докладът на Парламента за директивата за връщането на мигранти е в отговор на предложение на Комисията от 2018 г. за изменения в подхода, което е насочено към повишаване на неговата ефективност. Това е важен елемент от новото предложение за пакт за миграцията и предоставянето на убежище.
В отделна резолюция за предоставянето на убежище, приета през декември 2020 г., депутатите призоваха за повече солидарност между държавите членки и за повече финансови ресурси за страните на предна линия, особено при повишаване на броя на търсещите убежище.
Научете повече за подхода ЕС към мигрантите: