Намаляващо население: какви са решенията за регионите в Европа
Обезлюдяването на региони и застаряващото население са сериозни предизвикателства за ЕС. Европейският парламент разглежда причините и възможните решения.
Динамиката на населението може да има икономически и социални последици, както и въздействие върху културата и околната среда.
Макар че ефектът от кризата с COVID-19 все още не е напълно ясен, очаква се тя да повлияе на смъртността, раждаемостта и на миграционните потоци към Европа.
Демографски тенденции в ЕС
- Обезлюдяване на някои региони, особено в източна и южна Европа, в резултат от миграция в рамките на ЕС и ниски нива на раждаемост
- Изтичане на мозъци - регионите, които се лишават от хора, губят професионалните умения на напусналите; други региони пък печелят от наплива на квалифицирана работна ръка
- Концентрация на населението в градовете - селските райони покриват 44% от площта на ЕС, но 78% от населението живее в градски райони
- Застаряване на населението - Поради растящата продължителност на живота до 2070 г. се очаква над 30% от населението да бъде на възраст 65 години или повече (през 2019 г. делът на тези хора е 20,3%)
- Спад на населението - през 2015 г. ЕС като цяло регистрира за пръв път повече смъртни случаи от раждания; населението се очаква да спадне значително в дългосрочен план
Регионите с намаляващо население изпитват проблеми с предоставянето на социални услуги (здравеопазване, културна дейност), транспортна и информационна свързаност, образование и възможности за работа.
Основни причини за демографските промени
Обезлюдяващите се региони често имат по-ниски доходи и са в селски или пост-индустриални зони, където има малко възможности за активната част от населението. Напускането на по-млади и квалифицирани хора утежнява допълнително ситуацията.
Свободното движение на хора е основен елемент на единния пазар в ЕС, като то улеснява вътрешната миграция. Икономическата криза, започнала през 2008 г., например доведе до преместване на млади и образовани хора, които имаха проблеми да си намерят работа в южна и източна Европа, към страните от северозападна Европа.
Кризата с коронавируса може да има подобен ефект. Ограничените перспективи за намиране на работа и започване на бизнес могат да засилят миграцията на млади хора в рамките на отделните страни, както и между тях.
Какво предлага Европейският парламент
По време на пленарната сесия през май 2021 г. депутатите одобриха доклад относно демографските предизвикателства и посочиха, че решаването на проблема трябва да бъде приоритет за ЕС. Депутатите смятат, че един координиран подход, основан на принципите на устойчивото развитие, зелената икономика и цифровизацията може да допринесе за обръщане на негативните тенденции.
Държавите в ЕС и местните власти също имат значителна роля, тъй като чрез плановете за възстановяване от пандемията те могат да поставят акцент върху развитието на най-уязвимите региони.
Европейският съюз не трябва да загърбва селските и отдалечените райони в своята стратегия за мобилността: транспортните връзки с градовете правят селата по-атрактивни за живот.
Селският туризъм също има роля, тъй като създава нови и различни работни места.
Пандемията изведе на преден план разделението на хората според уменията им в дигиталната област, като възрастните хора и живеещите в отдалечени райони са в особено неблагоприятна позиция. Инвестициите в дигиталния сектор трябва да вземат предвид нуждата от образование и достъп до цифровата икономика за всички европейци.
След пандемията се очаква работата от дома да стане по-популярна и това може да засили привлекателността на селски райони с добра комуникационна инфраструктура.
Предприемането на мерки срещу демографските дисбаланси засилва икономическата, социалната и териториалната сплотеност на ЕС и допринася за борба с радикализацията.
