Иран: може ли ЕС да помогне за успокояване на положението? 

 
 

Споделете тази страница: 

Ситуацията в Иран е тема на пленарен дебат в Европейския парламент на 14 януари. Какво доведе до ескалацията на напрежението и с какво може да помогне ЕС?

Изглед от столицата на Иран Техеран ©Shutterstock.com/Vanchai Tan  

Отношенията с Иран са напрегнати от години заради опасенията, че Техеран разработва ядрени оръжия. През 2015 г. бе постигнато споразумение, което целеше да предотврати появата на нова ядрена сила. Смъртта на един от военните ръководители на Иран след американски въздушен удар по-рано през януари покачи напрежението на ново равнище.


Депутатите ще разискват ситуацията и възможния принос на ЕС за облекчаване на проблемите във вторник. Гледайте онлайн на живо дебата, който ще се проведе в следобедните часове (около 17:30 часа българско време) във вторник.


Ядреното споразумение


Споразумението, сключено през 2015 г., цели да гарантира, че иранската ядрена програма ще продължи да се развива само за мирни цели, като в замяна бе договорено вдигането на ограничителни мерки срещу страната. Документът бе подписан от Иран, Франция, Германия, Великобритания и ЕС, както и от Китай, Русия и САЩ.


Прилагането на договореностите на практика започна на 16 януари 2016 г., след като Международната агенция за атомна енергия потвърди, че Иран спазва ангажиментите си за демонтиране на инсталации за производство на материали за ядрени оръжия.


Промени в позицията на САЩ


Доналд Тръмп, който стана президент на САЩ през януари 2017 г., се обяви против постигнатия договор с Иран. През януари 2018 г. той обяви, че САЩ ще спрат прилагането на споразумението, докато не бъдат отстранени „неговите катастрофални слабости“.


Въпреки усилията на ЕС за намиране на решение президентът Тръмп обяви през май 2018 г., че САЩ се оттеглят от договора и ще възобновят санкциите срещу режима в Техеран. На американските компании бе забранено да работят с Иран, а чуждестранните компании, които искат да продължат бизнеса си, рискуват сериозни санкции и загуба на достъпа до банковата и финансовата системи на САЩ.


Европейският съюз продължи да защитава ядреното споразумение, като настояваше, че то предвижда строги инспекции и че Международната агенция за атомна енергия на няколко пъти потвърди, че Иран спазваше поетите задължения. ЕС се опита да предложи механизми, които да позволят на компаниите да продължат да осъществяват бизнес с Иран, без да бъдат подложени на санкции от САЩ.


Иран първоначално продължи да се придържа към споразумението, но постепенно започна да обявява, че ще се отклони от сключените договорености, като например ще надвиши лимита от ниско обогатен уран, който има право да поддържа.


Ескалация на напрежението


Опасността от нов въоръжен конфликт в Персийския залив се повиши значително, след като властите в САЩ обявиха, че са извършили смъртоносен въздушен удар срещу иранския генерал Касем Сюлеймани. Те заявиха, че Сюлеймани активно е подготвял планове за нападения срещу американски дипломати и военнослужещи в Иран и съседни страни.


Малко след удара Иран обяви, че се оттегля от ядреното споразумение, и извърши ответни ракетни нападения срещу две военни бази на САЩ в Ирак.


Ситуацията продължи да ескалира, след като Иран обяви на 11 януари, че по грешка бе свалил няколко дни по-рано самолет на украински авиолинии и бе причинил смъртта на всички 176 души на борда. Признанието за удара доведе до протести на ирански граждани по улиците на градове в страната.


Ролята на ЕС


Европейският съюз призовава за успокояване на положението. На 12 януари Франция, Германия и Великобритания приканиха Иран отново да се обвърже със спазването на ангажиментите по ядреното споразумение.


Парламентът следи ситуацията в Иран и Близкия Изток и редовно провежда дебати и приема резолюции по външнополитически въпроси. На 19 декември например депутатите одобриха резолюция, която осъжда непропорционалното използване на сила от иранските сили за сигурност срещу мирни протестиращи. Парламентът също така от години подкрепя ядреното споразумение с Иран.


Председателят на делегацията на ЕП за отношения с Иран Корнелия Ернст (ЕОЛ/СЗЛ, Германия) заяви: „Като Европейски съюз ние трябва да заявим ясно на САЩ, че убийството на Сюлеймани е нарушение на международното право, а разпалването на конфликти в Близкия Изток е заплаха за световния мир. Ние трябва да заявим ясно на иранците, че насилието е напълно грешен начин за справяне с демонстранти. ЕС може и трябва да играе важна роля като посредник.“


Председателят на комисията по външни работи в ЕП Дейвид Макалистър (ЕНП, Германия) посочи: „Аз съм сериозно обезпокоен от насилието в Ирак след смъртта на иранския генерал Сюлеймани и на иракския паравоенен командир Абу Махди ал-Мухандис. Сега има незабавна нужда от спешно успокояване на напрежението и въздържание от всички въвлечени страни, за да се спре цикълът на насилие и ответни мерки. Трябва да бъдат избегнати още конфронтации и загуба на човешки живот в ситуация, в която са поставени на карта толкова години на общи усилия за борба с ИДИЛ и за налагане на мир и стабилност в Ирак и в целия регион“.


Г-н Макалистър призова ЕС да продължи да подкрепя ядреното споразумение и прикани Иран да спазва задълженията си по договора.