Руската заплаха за сигурността и отговорът на ЕС

В последните години ЕС има все по-трудни отношения с Русия заради руските атаки спрямо Украйна и демокрацията и провежданите кампании за дезинформация.

Вдовицата на Алексей Навални Юлия Навалная в пленарната зала на Европейския парламент
Вдовицата на руския опозиционен лидер Алексей Навални Юлия Навалная направи обръщение пред Парламента през февруари 2024 г.

До анексирането от руска страна на Крим през 2014 г. Европейският съюз работеше по изграждането на стратегически връзки с Москва в области като икономиката, енергетиката, климатичните изменения, образованието и разрешаването на конфликти в Близкия Изток. ЕС подкрепяше силно включването на Русия в Световната търговска организация.

Отношенията на ЕС с Русия обаче се обтегнаха значително през годините, като една от главните причини са непрекъснатите и засилващи се атаки на Русия спрямо суверенитета на Украйна. Важни моменти бяха анексирането на Крим от руска страна през 2014 г. и началото на пълномащабно нашествие на руски войски в Украйна през февруари 2022 г.

Незаконната и непровокирана агресия на Русия не само нарушава териториалната цялост на друга европейска страна, но и поставя под сериозна заплаха сигурността и стабилността на цяла Европа. Това нападение влиза в сблъсък с основни ценности на ЕС като свободата и демокрацията.

През март 2022 г. ЕС прие стратегически компас за укрепване на сигурността и отбраната, в който Русия е посочена като „дългосрочна и пряка заплаха за европейската сигурност“.

Друг източник на напрежение са кампаниите за дезинформация и кибератаките от Русия, както и опитите за намеса в демократичните процеси в ЕС и други страни.

Санкции на ЕС спрямо Русия


Откакто Русия анексира Крим през 2014 г., ЕС налага икономически санкции спрямо руските сектори на финансите, отбраната и енергетиката. Русия отговори с насрещни санкции, които ограничиха европейския внос на земеделска продукция и храни.

Санкциите от европейска страна се разраснаха значително след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през 2022 г. Оттогава ЕС прие поредица от пакети със санкции, които включват ограничения спрямо отделни лица от Русия, икономически забрани и дипломатически мерки.

Научете как ЕС подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу руското нашествие.

Подкрепа за Украйна


Европейският съюз застана твърдо на страната на Украйна още в началото на нашествието през февруари 2022 г., остро осъди Русия за нападението и се ангажира да оказва всякаква финансова и материална помощ за Киев.

Парламентът последователно подкрепя усилията на Украйна за присъединяване към Европейския съюз и приветства решението на страните членки да започнат преговори със страната.

Запознайте се с нашата хронология на действията на ЕС в подкрепа на Украйна през 2024 г., 2023 г. и 2022 г.


Украински войник ходи в окоп на фронтовата линия с подкрепяните от Русия сепаратисти в източна Украйна
Украински войник в окоп. Сблъсъците с подкрепяни от Русия сили започнаха преди нашествието през февруари 2022 г. ©AFP/Anatolii STEPANOV

Преследване от руските власти на Алексей Навални


След като руският опозиционен лидер Алексей Навални се възстанови в Германия от почти смъртоносно отравяне през 2020 г., той бе задържан при завръщането си в Русия на 17 януари 2021 г. По-късно той бе осъден и излежаваше все по-дълги присъди в различни руски затвори до смъртта си през февруари 2024 г.

Още през януари 2021 г. Европейският парламент призова за затягане на санкциите на ЕС спрямо Русия и поиска незабавното и безусловно освобождаване на Алексей Навални и на всички други задържани при връщането му в Москва.

В края на 2021 г. Европейският парламент присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на Навални за неговата борба срещу корупцията и нарушенията на правата на човека от страна на Кремъл. Наградата беше получена от Дария Навалная от името на нейния баща.

След смъртта на Навални през февруари 2024 г. редица водещи депутати отдадоха чест на смелостта, с която руският опозиционен лидер се бореше срещу режима въпреки усилията на Кремъл да заглуши всички гласове срещу ставащото в страната.

Неговата вдовица Юлия Навалная направи обръщение в Парламента няколко дни по-късно. Тя заяви, че публичното убийство на нейния съпруг е показало още веднъж на всички, че руският президент Владимир Путин е „способен на всичко и че с него не може да се договаря".



Енергетика


Русия дълго време бе водещ доставчик на енергийни източници за ЕС. В резолюция от януари 2021 г. Парламентът призова за незабавното спиране на работата по спорния газопровод „Северен поток 2“, който трябваше да свързва Германия директно с Русия.

След нашествието в Украйна през февруари 2022 г. депутатите настояха ЕС да засили енергийната си независимост, като увеличи покупките от различни доставчици и инвестира повече във възобновяеми източници на енергия. Парламентът се обяви и за пълно ембарго на вноса от Русия на нефт, въглища, природен газ и ядрено гориво.

Впоследствие ЕС наложи забрана на вноса на нефт и въглища от Русия и сложи таван на цената на морските доставки на руски нефт и газ.

Кампании за дезинформация


Русия предприе дезинформационни кампании с безпрецедентна злонамереност и мащаб в навечерието на и по време на агресията срещу Украйна през 2022 г., посочи Европейският парламентът в резолюция от март 2022 г.

Депутатите сформираха специална комисия, която трябваше да анализира опитите за външна намеса в демократичните процеси в ЕС, включително чрез кампании в традиционните и социалните медии. Те изразиха безпокойство от използването на дезинформацията като оръжие и все по-изкусните опити за манипулации и намеса от външни сили като Русия и Украйна.

В окончателния си доклад парламентарната комисия направи препоръки за противодействие на опитите за намеса.

След началото на пълномащабното нашествие в Украйна ЕС реши да забрани излъчването на спонсорираните от Русия телевизионни канали „Спутник“ и „Русия днес“ (Russia Today), за да ограничи пропагандата и дезинформацията в полза на войната.

В резолюция от февруари 2024 г. Парламентът отправи предупреждение относно дейността на избрани политици и партии в Европа, които служат съзнателно на интересите на Москва и подкопават единството и демокрацията в ЕС. Депутатите изразиха безпокойство, че Русия подхранва крайнодесни партии в целия ЕС с конкретни послания, целящи да подкопаят подкрепата за Украйна.