След изборите за Европейски парламент  

Актуализиран: 
 
Изготвен:   
 

Споделете тази страница: 

След изборите националните органи на държавите членки ще започнат да съобщават на Европейския парламент имената на избраните членове на ЕП, след като проверят дали те не изпълняват несъвместими мандати или функции.

 

  • Пълномощията на новоизбраните членове на ЕП ще се проверят с цел да се установи дали те не заемат длъжност, която е несъвместима с качеството им на членове на Европейския парламент (член 3 от правилника за дейността на ЕП). „Несъвместимите“ длъжности включват член на правителството или парламента на държава членка на ЕС, на Европейската комисия, Съда на Европейския съюз, Управителния съвет на Европейската централна банка, Сметната палата или Европейската инвестиционна банка. Действащи длъжностни лица от институции или органи на ЕС, създадени по силата на договорите на ЕС с цел управление на средствата на ЕС, също нямат право да са членове на ЕП.

    След като официалните резултати от изборите станат известни, държавите членки съобщават имената на избраните членове на ЕП, които са призовани да вземат необходимите мерки за избягване на всяка форма на несъвместимост на длъжности.

    Преди да заемат мястото си в Парламента, новите членове на ЕП, за чието избиране Парламентът е бил уведомен, подават писмена декларация, че не заемат длъжност, която е несъвместима с тази на член на ЕП. Тази декларация се подава не по-късно от шест дни преди учредителното заседание на Парламента.

    Комисията по правни въпроси на Парламента прави последваща оценка на правомощията на всеки новоизбран член на ЕП и изготвя решение, въз основа на информацията, предоставена от държавите членки. Решението се предава на председателя, който го съобщава на следващото пленарно заседание. Освен че проверява пълномощията, Парламентът се произнася и по евентуални спорове във връзка с Акта от 20 септември 1976 г., с изключение на споровете, основани на националните избирателни закони.

    В случай че се установи, че даден член на ЕП заема несъвместима длъжност, Парламентът „обявява мястото за свободно“.

    Връзката е копирана
  • Преговорите за учредяване на политическите групи започнаха след изборите и могат да продължат до първата пленарна сесия. Всяка политическа група се състои от поне 23 членове, избрани в най-малко една четвърт от държавите членки (т.е. в поне седем). За да бъдат официално признати, считано от 16 юли, датата на учредителната пленарна сесия на Парламента, политическите групи трябва да уведомят Председателя на ЕП за имената на своите членове, да представят своята политическа декларация и състав до 15 юли 2024 г. (член 33 от Правилника за дейността на ЕП).

    Връзката е копирана
  • Новият законодателен мандат ще започне официално на 16 юли 2024 г., вторник. На този ден новоизбраните членове на ЕП ще заседават в седалището на Парламента в Страсбург, като заседанието ще продължи до петък, 19 юли, за да изберат своя председател, 14 заместник-председатели и петима квестори (член 16, член 17 и член 18 от Правилника за дейността на ЕП)


    Членовете на ЕП също така ще гласуват числения състав на постоянните комисии и подкомисии на Парламента, като по този начин поставят началото на новия законодателен мандат. Възможно е да бъде съобщен и официалният поименен състав на комисиите.


    Европейският парламент избира своя председател измежду членовете си за срок от две години и половина, който може да бъде подновен. До избирането му, председателства заварения председател или в негово отсъствие - един от заместник-председателите, определени в съответствие с техния ред на старшинство, или в отсъствието на някой от тях - членът на ЕП, който е заемал поста най-дълго време.


    През юли 2019 г. временно изпълняващ председателската функция Антонио Таяни (който има два мандата като председател на ЕП), ръководеше избора на новия председател Давид Сасоли.


    През юли 2014 г. временно изпълняващ председателската функция Джани Питела (два мандата) ръководеше избора на новия председател Мартин Шулц (два мандата).


    Кандидатите за председател могат да бъдат предложени или от политическа група, или от 1/20 от членовете на ЕП, т.е. 36 ("нисък праг", въведен с преразгледания правилник).

    Изборите се провеждат с тайно гласуване (член 15 от Правилника за дейността).


    Прочетете повече за избора на председател, заместник-председатели и квестори на ЕП в тази справка на Изследователската служба на Парламента.

    Връзката е копирана
  • След учредителното пленарно заседание комисиите провеждат първите си заседания на 23 юни в Брюксел, за да изберат съответните председатели и заместник-председатели (Бюро).

    Връзката е копирана
  • Изборът на председател на Европейската комисия ще се проведе след утвърждаването на новия състав на Парламента. Окончателното решение за точния график ще бъде взето от Съвета на председателите на политическите групи след конституирането на Парламента.

    Член 14 от Договора за Европейския съюз предвижда, че ЕП „избира председателя на Комисията“. На практика, въз основа на член 128 от Правилника за дейността, предложеният от Европейския съвет кандидат представя своите политически насоки на Парламента. След неговото изявление се провеждат разисквания. Парламентът избира председателя на Комисията с мнозинство от съставляващите го членове на ЕП (361 гласа в Парламент от 720 членове). Гласуването е тайно.

    Ако кандидатът не получи необходимото мнозинство, председателят на ЕП приканва Европейския съвет да предложи в срок от един месец нов кандидат, който се избира в съответствие със същата процедура.


    Връзката е копирана
  • Съгласно настоящите процедури, заедно с новоизбрания председател на Комисията, Европейският съвет назначава номинираните кандидати за членове на Комисията. Председателят на Европейската комисия възлага на всеки номиниран член на

    Комисията конкретна област на политиката. Съответните комисии на ЕП оценяват всеки от номинираните комисари преди гласуване на пленарно заседание за назначаването на Колегиума.

    Разглеждане от комисията по правни въпроси на декларацията за интереси

     

    Комисията по правни въпроси на ЕП (JURI) подробно разглежда декларацията относно финансовите интереси на кандидатите за членове на Европейската комисия преди изслушванията им в парламентарните комисии, за да оцени точността и пълнотата на съдържанието, както и възможните конфликти на интереси.

    Ако комисията по правни въпроси има съмнения, тя може да поиска допълнителна информация или да покани кандидата за член на Европейската комисия на дискусия. Тя може също така да издава препоръки за разрешаване на конфликти на интереси.

    Преди провеждането на изслушванията пред останалите комисии, комисията по правни въпроси трябва да потвърди писмено липсата на конфликт на интереси. Ако не бъде намерено решение за даден конфликт на интереси, JURI заключава, че кандидатът за член на Европейската комисия не е в състояние да изпълнява функциите си.

    Писмена процедура: питания от членовете на ЕП

     

    Кандидатът за член на Комисията трябва да предостави писмени отговори на няколко въпроса, включително на някои от членовете на ЕП в комисиите, отговарящи за възложения им ресор. Първата група въпроси е свързана с общата компетентност, ангажираността с европейската кауза и личната независимост, с управлението на ресора и намеренията за сътрудничество с Парламента. Специализираните комисии подготвят конкретни въпроси във връзка с ресора.

    Автобиографиите на кандидатите, номинирани за членове на Европейската комисия, и отговорите на писмено зададените въпроси се публикуват на уебсайта на Парламента преди изслушванията.

    Изслушване в съответната комисия или комисии

     

    Кандидатът за член на Комисията е поканен на тричасово изслушване, предавано на живо, пред комисиите на ЕП, отговарящи за неговия ресор. Кандидатът прави встъпително слово от максимум 15 минути и след това отговаря на въпросите на членовете на ЕП.

    Оценка след изслушването

     

    Компетентната комисия или комисии трябва да подготвят окончателната си оценка на кандидата за член на Комисията в рамките на 24 часа след изслушването, като за тази цел заседават при закрити врата във възможно най-кратък срок. Комисията или комисиите, отговарящи за изслушването, могат също така да поискат от кандидата за член на Европейската комисия повече информация в писмена форма или да организират по-кратко допълнително изслушване. Координаторите на политическите групи изготвят декларация за оценка за всеки кандидат, в която се посочва дали кандидатът притежава квалификациите:

    • да бъде „член на Колегиума“ (Европейската комисия) и

    • да изпълнява възложените му задължения.

    След това декларацията се предава за разглеждане от Съвета на председателите на комисии в срок от 24 часа след приключване на оценката. Ако той одобри декларацията, тя се изпраща поверително на Председателския съвет (съставен от председателя на ЕП и от председателите на политическите групи). Отделен доклад за оценка на всеки номиниран кандидат за член на Европейската комисия се изпраща до Съвета на председателите на комисии и на Председателския съвет на ЕП, които ще предложат проекторезолюция за гласуване на пленарно заседание.

    Приключване на процедурата на изслушване

     

    Председателският съвет обявява изслушванията за приключени, след като е анализирал декларациите за оценка на отговорните комисии и препоръката на Съвета на председателите на комисии. Едва на този етап декларациите за оценка могат да бъдат публикувани и да се правят коментари по тях.

    Гласуване на назначаването в пленарна зала

     

    Председателят на Европейската комисия взема предвид резултатите от изслушванията, както и консултациите с политическите групи на Парламента. След това той представя своя екип и политическите си приоритети по време на пленарна сесия. След разисквания евродепутатите решават с мнозинството от подадените гласове дали да назначат новия Колегиум от членове на Европейската комисия за мандат от пет години.

    Връзката е копирана
  • „Недовършените дела“ обхващат всички законодателни предложения, при които съзаконодателите на ЕС (Парламентът и Съветът) са започнали законодателна процедура, но не са я приключили до края на законодателния мандат. Това може да се случи по различни причини – например когато не е постигнато споразумение в рамките на междуинституционални преговори или когато националните правителства не са в състояние да постигнат съгласие за обща позиция.

    По-конкретно законодателните досиета:


    – които са приети от Парламента на пленарно заседание преди изборите, независимо дали на първо четене, на второ четене или в рамките на процедурата на консултация, остават правно валидни за следващия Парламент. Примери за това са борбата със закъснелите плащания, преразглеждането на платежните услуги, хранителните и текстилните отпадъци, замърсяването на водите, новите геномни техники, безопасността на играчките, шофьорските книжки, Единното европейско небе, фармацевтичната реформа и преразглеждането на Митническия кодекс на ЕС.


    – които не са стигнали до пленарно гласуване преди изборите, се прекратяват (в комисия, в триалог, ако все още няма споразумение). Новият Парламент обаче може да реши да продължи работата по тях. Примери за това са борбата с корупцията, защитата на инвеститорите на дребно, цифровото евро, отговорност на изкуствения интелект, борбата със сексуалното насилие над деца, дългосрочно пребиваващите, пакетът за борба с контрабандата, транспортирането на животни и хуманното отношение към котките и кучетата.


    В началото на новия парламентарен мандат Председателският съвет на Парламента (председател на ЕП и ръководители на политически групи) ще вземе решение въз основа на становищата на парламентарните комисии дали да продължи работата по „недовършените дела“ (член 250 от Правилника за дейността на ЕП).


    Това решение ще бъде взето от Председателския съвет (евентуално през октомври 2024 г.) и впоследствие ще бъде обявено на пленарно заседание (евентуално също през октомври 2024 г.).


    Ако Председателският съвет и пленарното заседание решат да продължат делата, новоизбраният Парламент ще пристъпи към следващия етап от съответната процедура за вземане на решения.


    Ако е необходимо, ще бъде назначен нов докладчик.

    Обикновено Председателският съвет решава да възобнови цялата недовършена законодателна работа. Могат да се правят изключения, например за досиета, които са остарели и по които се очаква ново предложение от Комисията или подновена консултация със Съвета.


    Тези разпоредби не се прилагат по отношение на петициите, гражданските инициативи и текстовете, които не изискват решение. Подобни процедури отпадат в края на мандата.

    Тук ще намерите списък на предстоящите законодателни досиета за десетия законодателен мандат (неизчерпателен).


    Връзката е копирана