Политически приоритети на Парламента през 2023 г. 

Демокрацията в действие

• Икономическо и социално възстановяване и нови правила за бюджета на ЕС

         

  През 2020 г. преговарящите от Парламента успяха да договорят най-големия финансов пакет на ЕС за справяне с последиците от кризата с COVID-19 и за финансиране на ново поколение програми на ЕС за периода 2021—2027 г. За да подкрепят Украйна и да засилят промишлената автономност на ЕС, евродепутатите настояват за междинно преразглеждане и увеличаване на дългосрочния бюджет.

  Дългосрочният бюджет на ЕС и уникалният инструмент за възстановяване в размер на 750 млрд. евро (над 800 млрд. евро по текущи цени) (NextGenerationEU и Механизмът за възстановяване и устойчивост) имат за цел да подготвят по-добре европейските общества за кризи и да стимулират цифровия и екологичния преход, като специално подкрепят младите хора, МСП, спасителните и здравните системи и научните изследвания. През 2021 г. бяха приети още мерки в подкрепа на регионите и уязвимите групи от населението (напр. Фондът за справедлив преход и Социалният фонд за климата). Те бяха допълнени през 2023 г., за да се ускорят действията за постигане на неутралност по отношение на климата и да се намали зависимостта от руска енергия (RЕPowerEU).

  Парламентът също така осигури правно обвързваща пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси, които да помогнат за изплащането на заемите по NextGenerationEU.

  В бюджетните преговори със Съвета членовете на ЕП постигнаха увеличение с 16 млрд. евро за водещите програми за периода 2021—2027 г. („ЕС в подкрепа на здравето“, „Хоризонт“ (изследвания), InvestEU и „Еразъм+“).

  Солидарност в ЕС, основана на споделени ценности и цели

  Като част от бюджетни правомощия на Парламента, евродепутатите следят внимателно бюджетните разходи и националните планове за възстановяване, финансирани чрез Механизма за възстановяване и устойчивост. За да получат финансиране от ЕС, държавите членки трябва стриктно да спазват целите на ЕС в областта на климата и цифровите технологии, както и принципите на правовата държава и основните ценности на ЕС. Парламентът упражнява натиск върху Комисията да задържи всички плащания съгласно механизма за условност, свързан с върховенството на закона, договорен със Съвета през 2020 г., ако неговите изисквания не са изпълнени. Освен това членовете на ЕП успяха да засилят контрола и прозрачността на Механизма за възстановяване и устойчивост: в резултат, на който всяка държава членка трябва да оповести 100-те най-големи бенефициери на финансиране по Механизма

  Справедливи възнаграждения

  Евродепутатите убедиха държавите членки да осигурят национални минимални работни заплати и да гарантират, че мъжете и жените получават равно заплащане за равен труд в целия ЕС. Парламентът също така се стреми да осигури социална справедливост и достойнство за работниците. Той иска прекратяване на злоупотребите от страна на доставчиците на услуги, работещи чрез цифрови платформи („работници през платформи“). Евродепутатите също така призовават държавите членки да засилят схемите за минимален доход и да се забрани експлоатацията на стажанти. Освен това справедливото данъчно облагане и борбата с изпирането на пари остават на челно място в дневния ред на ЕП. Парламентът също така прие нови правила за финансовите операции в криптовалутите, така че те да могат да бъдат проследени по същия начин, както традиционните парични преводи.

  Подкрепа за промишлеността на ЕС за стимулиране на цифровия и екологичния преход

  През февруари 2023 г. членовете на ЕП гласуваха в подкрепа на създаването на нов инструмент на ЕС за финансиране, насочен към укрепването и преместването в Европа на промишлените производствени мощности. Подготвя се законопроект за реформа на пазара на електроенергия и осигуряване на достатъчно доставки на редки суровини, наред със Закона за нулевата нетна промишленост. Членовете на ЕП възнамеряват спешно да финализират тези нови правила и да приключат преговорите със Съвета на ЕС преди изборите за Европейски парламент през 2024 г. Пакетът за конкурентоспособността следва да стимулира използването на технологии за чиста енергия и да помогне на промишлеността на ЕС да създаде висококачествени работни места и да стимулира икономическия растеж за постигане на целите на Зеления пакт.

• Европейският зелен пакт

         

  През 2019 г. Парламентът обяви извънредна ситуация в областта на климата и се пребори за по-амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове, за да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение. Законодателният акт за климата (приет на 24 юни 2021 г.) определя задължителна цел за ЕС да стане неутрален по отношение на климата през 2050 г. и да намали емисиите с най-малко 55% през 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Той предоставя на европейските граждани и предприятия правната сигурност и предвидимост, необходими за планиране на екологичния преход.

  Най-малко 30% от средствата в бюджета на ЕС ще подкрепят целите в областта на климата (и 8% – биологичното разнообразие), като значителна част от тях ще бъдат отпуснати колективно от ЕС чрез плана REPowerEU за енергоспестяване, производство на чиста енергия и разнообразяване на доставките. Той също подпомага уязвимите домакинства, МСП и микропредприятията. Освен това Парламентът подкрепи Социален фонд за климата в размер на 86,7 млрд. евро (за борба с енергийната и транспортната бедност), както и Фонд за справедлив преход в размер на 17,5 млрд. евро за регионите, които се борят със социалните и икономическите последици от прехода към климатична неутралност.

  Постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

  За да се намалят емисиите на парникови газове от промишлеността, транспорта (въздухоплаването, морския транспорт и автомобилите) и домакинствата, Парламентът реши да стимулира използването на алтернативна енергия. . Това допълнително повиши амбицията на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), която утвърждава принципа „замърсителят плаща“. Чрез определянето на цена на емисиите на парникови газове, СТЕ стимулира промишлените предприятия да инвестират в благоприятни за климата технологии. Правилата за споделяне на усилията определят цели за държавите членки за намаляване на емисиите в области, които не са обхванати от СТЕ. Освен това се въвежда по-амбициозна цел на ЕС относно въглеродните поглътители за сектора на земеползването и горското стопанство. Тя е насочена към защита на горите в ЕС, увеличаване на биологичното разнообразие и повишаване до 57% на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.

  Горивата за отоплението и автомобилния транспорт ще бъдат включени в СТЕ до 2027-28 г., а безплатните квоти за авиационния сектор ще бъдат постепенно преустановени до 2026 г. Парламентът одобри целта за нулеви емисии на CO2 от нови автомобили и микробуси през 2035 г. и засили правилата, които обхващат батериите през целия им жизнен цикъл. Евродепутатите също така се договориха с държавите членки да ускорят внедряването на възобновяеми източници на енергия и да подобрят енергийната ефективност. Парламентът също така настоява за ограничаване на емисиите на метан от енергийния сектор и за намаляване на потреблението на енергия от сградите,, за да се намали още въглеродният отпечатък на ЕС, както и зависимостта от руските изкопаеми горива.

  Мерки срещу изместването на въглеродни емисии

  Чрез нов механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите цената на въглеродните емисии на ЕС ще бъде прилагана при вноса на цимент, желязо и стомана, алуминий, торове, електроенергия и водород. Евродепутатите създадоха еднакви условия на конкуренция, за да защитят промишлеността на ЕС, да предотвратят преместването на промишленото производство в чужбина и да насърчат другите страни в света да увеличат усилията си в областта на климата.

  Редица продукти, които причиняват допълнително обезлесяване а, вече не могат да бъдат пускани на пазара, например едър рогат добитък, какао, кафе, палмово масло, соя, дърво, каучук, дървени въглища и печатни изделия. Въпреки че няма да бъде наложена изрична забрана на продукти, компаниите ще трябва да докажат, че производството им не е допринесло за обезлесяването. В по-общ план, отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта става задължително за всички големи дружества в ЕС, считано от 2024 г. Около 50 000 дружества ще трябва да оповестяват данни за въздействието на дейностите им върху хората и планетата и за рисковете за устойчивостта, на които са изложени. Правилата, които изискват от дружествата да прилагат „надлежна проверка“ по отношение на рисковете от социални или екологични вреди от техните дейности, предстои да бъдат договорени с държавите членки.

  Стремеж към по-малко замърсяване, повече биологично разнообразие

  Все още предстои да бъдат договорени нови правила относно пестицидите, възстановяването на природата и устойчивото производство на храни (стратегията „От фермата до трапезата“), както и относно качеството на въздуха, замърсяване на водата, чистите почви, промишлените емисии и отпадъците от опаковки.

• Парламентът подкрепя Украйна

         

  Европейският парламент подкрепя Украйна в борбата ѝ за демократична свобода и самоопределение. Още от самото начало на военните атаки той категорично и многократно осъди агресията на Русия и призова за строги санкции срещу Русия и Беларус. ЕП непрекъснато настоява за подкрепа от ЕС, като предоставяне на оръжия за отбрана, хуманитарна помощ и демократична подкрепа на институциите на Украйна.

  По време на извънредно пленарно заседание на 1 март 2022 г. евродепутатите приеха първа резолюция, призоваваща ЕС да наложи строги санкции на Русия и Беларус заради инвазията, както и бързо да предостави на Украйна оръжия за отбрана.

  Европейският парламент беше първата международна политическа институция, към която се обърна украинският президент Володимир Зеленски след нападението. Зеленски направи обръщението дистанционно още същия ден. Месец по-късно, на 1 април, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола направи първото посещение на лидер на ЕС в Киев. Там тя се срещна с президента Зеленски и председателя на парламента Руслан Стефанчук и се обърна към членовете на Върховната рада.

  По време на първото си посещение в Брюксел на 9 февруари 2023 г. президентът Зеленски произнесе реч в пленарната зала, преди да направи обръщение към държавните и правителствените ръководители от ЕС на срещата на върха на ЕС.

  Справяне с последиците от войната за Украйна и ЕС

  В резолюция от 24 март 2022 г. Парламентът поиска стабилна дългосрочна програма за хуманитарна продоволствена помощ за Украйна, както от ЕС, така и на международно равнище. През април 2022 г. евродепутатите настояха за пълно ембарго на ЕС върху вноса на руска енергия, а от май започнаха работа по пренасочване на средства за възстановяване към плана RЕPowerEU и ускоряване на прехода към зелена енергия в държавите членки.

  По време на пленарната сесия през септември 2022 г. евродепутатите подкрепиха опростени правила за използването на регионалните фондове на ЕС за справяне с последиците от руската агресия, и по-специално за подпомагане на съседните на Украйна региони, приемащи украински бежанци. Те също одобриха втория транш от макрофинансовата помощ от ЕС за непосредствените нужди на Украйна. През ноември ЕП даде зелена светлина за заем от ЕС в размер на 18 млрд. евро за подкрепа на Украйна през 2023 г.

  Към свободна и демократична Украйна в ЕС

  В резолюция, приета през март 2022 г., Парламентът също изтъкна, че руското правителство разпространява „дезинформация с безпрецедентна злонамереност и мащаби“ с цел заблуда както на руските граждани, така и на международната общност във връзка с войната в Украйна. Той призова ЕС за конкретни санкции, свързани с чуждестранна намеса и кампании за дезинформация.

  През май 2022 г. евродепутатите призоваха ЕС да подкрепи международните производства и съдилища за наказателното преследване на режимите на Русия и Беларус за военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и престъплението агресия. За тази цел Парламентът предостави нови правомощия на Евроюст, за да може агенцията на ЕС да събира и обработва доказателства за тези престъпления.

  През юни Парламентът призова държавните и правителствените ръководители от ЕС да предоставят на Украйна статут на страна кандидатка за членство в ЕС, а през юли одобри първия следвоенен транш от макрофинансова помощ за страната.

  На 6 октомври евродепутатите отхвърлиха резултатите от организираните от Русия фиктивни референдуми за анексирането на окупираната украинска територия, проведени под дулата на автомати, като „нищожни и недействителни“. Те също така призоваха за значително увеличаване на военната помощ за украинското правителство и армия.

  На 19 октомври, в израз на солидарност и почит, евродепутатите присъдиха наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на храбрия народ на Украйна, представляван от своя президент, избрани лидери и гражданското общество. Церемонията по награждаването се проведе през декември.

  Заради продължаващите зверства, извършвани от руските сили и техните марионетни сили в Украйна, евродепутатите решиха да признаят Русия за държавен спонсор на тероризма, в резолюция, приета на 23 ноември. Впоследствие Парламентът призна Гладомор, изкуствено предизвикания глад сред украинците в Съветския съюз, за геноцид.

  По време на пленарната сесия през януари 2023 г. евродепутатите настояха за по-твърд отговор на руските заплахи за европейската сигурност. Те подновиха призива си за създаване на специален международен трибунал, който да търси отговорност на руското политическо и военно ръководство за престъплението агресия срещу Украйна

  Преди срещата на върха ЕС – Украйна в Киев на 3 февруари 2023 г. евродепутатите приеха резолюция, в която призоваха политическите лидери от ЕС и Украйна да работят за започване на преговорите за присъединяване на страната към ЕС. В същото време те отново подчертаха необходимостта от процес на присъединяване, основан на достойнства, включващ спазването на съответните процедури и изпълнението на свързаните с ЕС реформи и критерии за присъединяване.

  На 13 юли 2023 г. Парламентът даде окончателна зелена светлина на плановете на ЕС за предоставяне на повече боеприпаси на Украйна. Новият закон за подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP), който включва финансиране в размер на 500 милиона евро, има за цел да ускори доставката на боеприпаси и ракети за Киев и да увеличи производствения капацитет на Европейския съюз за възстановяване на арсеналите на държавите членки.

  Евродепутатите и Съветът също така постигнаха съгласие по нови правила за стимулиране на държавите от ЕС да доставят съвместно отбранителни продукти и да подкрепят отбранителната промишленост на ЕС. Новият инструмент на стойност 300 милиона евро следва да помогне на държавите членки да посрещнат своите най-неотложни и критични нужди в областта на отбраната, които бяха изострени от трансфера на отбранителни продукти към Украйна по доброволен и съвместен начин.

  През годините Европейският парламент изгради уникални и трайни отношения с Върховната рада (парламента) на Украйна. От 24 февруари 2022 г. насам институционалното сътрудничество беше засилено на всички равнища, за да се предостави незабавна помощ и да се подготви демократичното бъдеще на Украйна в ЕС. ЕП помогна също за комуникационния капацитет на Върховната рада чрез създаването на нова обща уебстраница на английски и украински език: „ЕС в подкрепа на Украйна“.

• Изграждането на Европейския здравен съюз

         

  Системите на здравеопазването са основно в правомощията на държавите членки. Пандемията от COVID-19 обаче показа, че ЕС трябва да играе по-важна роля за подобряването на общественото здраве, профилактиката и управлението на заболяванията, намаляването на източниците на опасност за човешкото здраве и хармонизирането на здравните стратегии между държавите членки. Парламентът увеличи финансирането за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ за периода 2021–27 г. от 1,7 млрд. евро на 5,1 млрд. евро. Целта е подобряване на сътрудничеството между държавите от ЕС и по-ефикасно справяне с бъдещи пандемии и заплахи за здравето.

  През февруари 2023 г. Парламентът реши да създаде нова постоянна Подкомисия по обществено здраве, отдавайки приоритетно значение на темата.

  Справяне с пандемията

  През юни 2021 г. членовете на ЕП и държавите членки бързо въведоха временния цифров сертификат на ЕС за COVID-19, за да улеснят безопасно трансгранично пътуване и транспорт в ЕС и извън него. Парламентът постигна споразумение за разширяване на обхвата и за увеличаване на ресурсите на Механизма за гражданска защита на ЕС, за да може да се реагира бързо на мащабни бедствия. Той също настоя за засилване на мандата на Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), за да се подобрят капацитетът на ЕС за предотвратяване на кризи и действия и подготвеността при бъдещи сериозни трансгранични заплахи за здравето.

  Членовете на ЕП разгледаха допълнителни поуки, извлечени от действията на ЕС във връзка с пандемията от COVID-19 и кампаниите за ваксинация. Те изготвиха пътна карта за по-добра подготовка на ЕС за бъдещи здравни кризи въз основа на констатациите на временната специална комисия COVI.

  Фармацевтични продукти, здраве на работното място, борба с рака

  Парламентът многократно настоява за подобряване на защитата на здравето на работнoто място и постигна съгласие по нови правила с държавите членки за намаляване на експозицията на азбест. В края на 2021 г. той също прие доклад, в който посочи начини за увеличаване на фармацевтичната автономност на ЕС. В момента евродепутатите обсъждат широкообхватно преразглеждане на ключовото фармацевтично законодателство на ЕС, представено от Комисията през пролетта на 2023 г.

  Специалната комисия за борба с рака (BECA) на Парламента представи препоръки за подобряване на сътрудничеството в областта на профилактиката и ранното откриване на рака, както и за използване на научните изследвания, иновациите и новите технологии за профилактика и лечение.

• Реформа в областта на миграцията и убежището

         

  През 2020 г. Европейската комисия предложи Нов пакт за миграцията и убежището с цел преразглеждане и рационализиране на процедурите за предоставяне на убежище, условията на приемане и политиките за връщане на мигранти в целия ЕС. В същото време законодателите в ЕС постигнат баланс, чрез който границите на ЕС се защитават ефективно и се полагат усилия за борба с контрабандата и трафика на хора, като същевременно се зачитат човешките права на мигрантите. Предстоящите председателства на Съвета на ЕС и Парламентът договориха пътна карта за приключване на преговорите по пакета от девет предложения до февруари 2024 г.

  Цялостен подход

  Евродепутатите гарантираха, че до 2024 г. ЕС ще разполага с независима и напълно функционираща Агенция в областта на убежището, която да разработи оперативни стандарти, показатели, насоки и най-добри практики по въпроси, свързани с убежището. Базираната в Малта агенция ще предостави по-голяма оперативна помощ на нуждаещите се държави членки, включително в кризисни ситуации, както и в областта на преместването и презаселването.

  През декември 2022 г. бяха постигнати неофициални договорености относно това как да се помогне на уязвимите лица да достигнат територията на ЕС по законен, организиран и безопасен начин въз основа на доброволно презаселване в държава членка (Регламент относно рамка на Съюза за презаселване) и на подобрени условия за приемане, за да се даде възможност на регистрираните кандидати за убежище да започнат работа след шест месеца.

  През април 2023 г., за да започне преговори със Съвета, Парламентът одобри позициите на комисията по граждански права по ключови предложения за реформи : Регламента относно управлението на убежището и миграцията, Регламента относно кризата и форсмажорните обстоятелства, Регламента за скрининг, преразгледания Регламент относно процедурите за предоставяне на убежище.

  Трудова миграция

  През май 2021 г. членовете на ЕП призоваха за създаване на законни пътища за миграция, за да се намали незаконното преминаване на границите и да се даде възможност за организирана интеграция на новопристигналите в работната сила. Като първа стъпка Парламентът гласува нови правила за по-лесното установяване на висококвалифицирани работници в ЕС (синя карта). След гласуването в парламентарните комисии през пролетта на 2023 г. Парламентът започна преговори със Съвета по предложението за актуализиране на съществуващата директива относно единно разрешение за работа и пребиваване и очаква Съветът да приеме своята позиция относно правилата за статута на дългосрочно пребиваване на граждани на трети държави, така че да могат да започнат преговори.

  Упражняване на парламентарен контрол относно Frontex

  Работната група за контрол на Frontex беше създадена след решение на координаторите на комисията по граждански свободи от 29 януари 2021 г. за разследване на твърдения за случаи на незаконно отблъскване. Групата продължава да наблюдава всички аспекти на функционирането на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и правилното прилагане на съответното законодателство на ЕС, по-специално на Регламента за европейската гранична и брегова охрана. На 13 юли 2023 г. Европейският парламент прие резолюция, в която призовава за по-активно участие на ЕС в операциите по търсене и спасяване, предприети от държавите членки, ЕС и Frontex в Средиземноморието.

• Европейската демокрация: общи ценности, правила и права

         

  Парламентът се застъпва за Европейски съюз, изграден върху принципите на правовата държава, основните права, свободата на медиите, недискриминацията и равенството между половете. Евродепутатите искат ЕС да засили борбата си срещу корупцията, изпирането на пари (пакета за борба с изпирането на пари) и дезинформацията, които застрашават демократичните основи и главните ценности на Европа.

  Парламентът създаде Специална комисия по въпросите на външната намеса във всички демократични процеси в Европейския съюз (INGE). След разследванията и мисиите за установяване на фактите, осъществени от специалната комисия, през март 2022 г. беше приет първият набор от препоръки за по-добра защита на демокрацията в ЕС, последван от втори доклад на 1 юни 2023 г. относно начините за защита на европейските избори.. Специалната комисия (ING2) продължава работата си до лятото на 2023 г Накрая, пленарното заседание прие трети набор от препоръки, в които се очертават начини за защита на самия Парламентът от опити за оказване на влияние върху неговата работа.

  Равни права за мъжете и женитеПрез 2022 г. Парламентът прие обвързващо задължение за големите дружества за прозрачност в заплащането, гарантиращо, че мъжете и жените получават равно заплащане за равен труд. Членовете на ЕП също приеха ключов закон, с който се увеличава броят на жените на ръководни длъжности. Най-малко 40% от длъжностите на директори без изпълнителни функции или 33% от всички директорски длъжности трябва да бъдат заети от по-слабо представения пол до края на юни 2026 г.

  След като одобриха присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция през май 2023 г., членовете на ЕП започнаха преговори през юли 2023 г. с държавите членки относно нови правила за борба с насилието над жени и домашното насилие в целия ЕС.

  Зачитането на принципите на правовата държава в държавите членки не подлежи на договаряне

  Евродепутатите приветстваха първия „Доклад за върховенството на закона“ и призоваха за по-нататъшното му усъвършенстване, така че това да стане част от всеобхватен ефективен механизъм. Те също настояха за бързи действия срещу явните предизвикателства пред върховенството на закона, например в случая на Унгария и Полша.

  В резолюция относно третия, подобрен „Доклад за върховенството на закона“ (2022 г.) евродепутатите изразяват загриженост относно продължаващите отрицателни тенденции във връзка със свободата на печата, плурализма и безопасността на журналистите, както и относно продължаващата политизация на съдебната система и опитите за нарушаване на правата на малцинствените групи.

  Благодарение на постоянството на Парламента, през януари 2021 г. влезе в сила нов закон, съгласно който плащанията на средства от ЕС зависят от пълното зачитане на върховенството на закона, включително от независимостта на националната съдебна система в държавите членки. През 2022 г. Комисията най-сетне преустанови плащанията на средства за възстановяване за Полша и на средства от структурните фондове за Унгария. Евродепутатите настояват плащанията да бъдат блокирани, докато и двете страни не отстранят напълно нарушенията на върховенството на закона, посочени от евродепутатите. В резолюция от юли 2023 г. евродепутатите изразиха загриженост относно по-голямото отстъпление от страна на Полша по отношение на зачитането на европейските демократични ценности.

  Свобода на медиите и медиен плурализъм

  В съответствие с препоръките на Парламента от 2021 г. Комисията представи законодателно предложение за защита на независимостта на европейските медии, както и на академичните среди, хората на изкуството и активистите на гражданското общество от злонамерени съдебни дела (т.нар SLAPPs), предназначени да ги сплашат, в съответствие с препоръките на Парламента (2021 г.). Парламентът прие своята позиция за преговори със Съвета през юли.

  Въз основа на едногодишно разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение в ЕС от специалната анкетна комисия PEGA, през юни 2023 г. Парламентът призова за реформи за спиране на злоупотребата с шпионски софтуер, включително незаконното наблюдение на политически опоненти и журналисти в някои държави.

  Парламентарната работа по дългоочаквания законодателен акт за свободата на медиите започна през 2023 г., като гласуването се очаква през октомври.

  Избирателна и институционална реформа

  Евродепутатите се споразумяха за нови проектоправила за регулиране на политическата реклама и за реформиране на кампаниите и правилата за финансиране на партиите в контекста на Плана за действие на ЕС относно демокрацията. Започнаха преговори с държавите членки. През април 2022 г. Парламентът представи законодателно предложение за преразглеждане на Акта за избиране на членове на ЕП, за да се осигури по-голямо съответствие между националните избирателни правила и да се създадат транснационални листи. През февруари 2023 г. бяха предложени подобрени възможности за гласуване за гражданите на ЕС, живеещи в друга държава членка. И в двата случая Европейският съвет трябва да предприеме действия, за да превърне предложенията в закон. Евродепутатите също искат да увеличат броя на местата в следващия Парламент, добавяйки 11 места в девет държави.

  По-нататъшните институционални реформи, изложени в проектодоклада относно парламентаризма, европейското гражданство и демокрацията, вероятно ще бъдат обсъдени на пленарната сесия през септември.

  Още през септември 2021 г. Парламентът призова за независим орган по етика, който да подобри прозрачността и почтеността в институциите на ЕС и потвърди това искане в резолюция през декември 2022 г. Проектоспоразумението на Комисията за независим орган по етика за институциите на ЕС обаче не отговаря на очакванията на Парламента и членовете на ЕП критикуват липсата на амбиция в резолюцията от юли 2023 г.

  Последващи действия във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа

  Парламентът изигра важна роля за организирането (през 2021–2022 г.) на Конференцията за бъдещето на Европа и участието в нея, както и за разискванията по предложенията на европейските граждани. По 49-те политически препоръки на Конференцията незабавно последвани от активиранена процеса за промяна на Договорите на ЕС и отправяне на искане към държавите членки да създадат Конвент.. Евродепутатите подготвят парламентарен доклад, анализиращ възможните стъпки относно всички препоръки, който ще бъде внесен за пленарно разискване след лятото.

• Правила за безопасна и конкурентоспособна цифрова среда

         

  Парламентът е сред първите институции в света, отправили призив за приемането на закони по ключови въпроси, като изкуствения интелект (ИИ) и регулирането на онлайн платформите. Стремежът му е Европа да има най-високите стандарти в областта на цифровите услуги, защитата на данните и киберсигурността, базирани на основните права и ценности на ЕС, изложени в Декларацията относно цифровите права и принципи.

  Ориентиран към човека подход

  Европейският парламент изрази позиции относно установяването на ръководни етични принципи за подхода на ЕС към цифровата трансформация, както и относно гарантирането на пълно спазване на основните права като защитата на данните, правото на неприкосновеност на личния живот, недискриминацията и равенството между половете, а също и на принципи като защитата на потребителите, технологичната и мрежовата неутралност, надеждността и приобщаването. Парламентът също така призова за по-солидна защита на правата на потребителите онлайн, за инвестиции в цифрови умения, подкрепа за правата на работниците и психичното здраве в цифровото работно пространство, както и за правото на откъсване от работната среда.

  Правила за цифровите услуги

  Законодателният акт за цифровите услуги определя ясни стандарти за начина, по който онлайн дружествата трябва да работят и предоставят услуги в ЕС, като същевременно предлага високо равнище на защита на потребителите. Съгласно ръководния принцип „това, което е незаконно офлайн, следва да бъде незаконно онлайн“, онлайн платформите трябва да предприемат бързи мерки за премахване на незаконното съдържание, за борба с дезинформацията и за засилване на проверките на търговците. Законодателният акт за цифровите услуги цели да гарантира, че потребителите са по-добре информирани и по-добре защитени от манипулация. С него се забранява целевата реклама, насочена към непълнолетни лица или въз основа на чувствителни данни.

  Законодателният акт за цифровите пазари установява задължения за големите онлайн платформи, действащи като пазачи на информационния вход на цифровия пазар, за да се гарантира, че те действат по справедлив начин. Правилата предоставят на новаторите и технологичните стартиращи предприятия нови възможности за конкуренция и иновации в по-справедлива бизнес среда. Потребителите ще могат да избират между повече и по-добри услуги, без да губят контрол върху своите данни. Ако пазачите на информационния вход не спазват правилата, рискуват да им бъдат наложени глоби в размер до 10% от общия им оборот (или 20% при повторно нарушение).

  Изкуствен интелект (ИИ)

  От години Парламентът призовава за нормативна уредба в областта на ИИ, която да повишава доверието и безопасността на новите технологии, да определя високи етични стандарти, да оползотворява преобразуващата им сила на пазара на труда и да подкрепя ИИ, създаден в Европа. Няколко парламентарни комисии, включително специалната комисия по въпросите на ИИ в цифровата ера (AIDA) работиха по предложението на Комисията за първата нормативна рамка на ЕС в областта на ИИ (Законодателен акт за изкуствения интелект).

  Парламентът измени текста при пленарно гласуване през юни 2023 г. Окончателният вид на Законодателния акт за ИИ трябва да бъде съгласуван между преговарящите от Парламента и държавите членки в Съвета на ЕС, преди да стане закон на ЕС.

  Европейска стратегия за данните

  Членовете на ЕП подкрепят оперативно съвместима рамка за управление на данните в целия ЕС, както и общество, в което интересът на гражданите заема централно място и всеки гражданин има пълен контрол върху собствените си данни. Достъпът до висококачествени данни е съществен фактор за изграждането на високоефективни и безопасни системи с ИИ.

  Актът за управление на данните цели да повиши доверието в споделянето на данни, да създаде нови правила на ЕС относно неутралността на пазарите за данни, както и да улесни повторното използване на определени данни от публичния сектор.

  Законодателният акт за данните, който беше договорен с държавите членки на 27 юни, допълва съдържанието на Акта за управление на данните. Той има за цел да стимулира иновациите чрез премахване на пречките, възпрепятстващи информационния достъп на потребителите и предприятията.

  Киберсигурност

  В отговор на нарастващите заплахи, породени от цифровизацията и увеличаването на кибератаките, членовете на ЕП актуализираха правилата за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (МИС2), заменяйки първия общоевропейски закон за киберсигурността (МИС). МИС2 определя по-строги изисквания за киберсигурност, разширява списъка на „основните сектори“, рационализира докладването и въвежда по-строго правоприлагане, включително санкции, в целия ЕС.

  Членовете на ЕП също одобриха създаването на Център на ЕС за експертни познания в областта на киберсигурността и съответната мрежа и призоваха за по-строги стандарти на ЕС за киберсигурност на свързаните устройства, приложения и операционни системи.

  Парламентът прие позицията си по законодателния акт за киберустойчивост с който се въвеждат изисквания за киберсигурност за свързаните устройства, за да се защитят потребителите и предприятията от опасни цифрови продукти на единния пазар.

  Полупроводници и редки суровини

  Членовете на ЕП приеха окончателни планове за гарантиране на снабдяването на ЕС с полупроводници чрез стимулиране на производството и иновациите в ЕС и въвеждане на спешни мерки срещу недостиг. Парламентарната работа по увеличаване на наличността на редки суровини за електронната индустрия на ЕС е в ход, като целта е скорошно започване на преговори с държавите членки през есента на 2023 г.

• По-силна Европа на световната сцена

         

  Парламентът призова ЕС да подобри способността си да взема бързи и ефективни решения в областта на външната политика, по-специално в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, да изразява единно мнение и да действа като истински глобален фактор в отговор на международни кризи (резолюция).

  В резолюция относно общата политика за сигурност и отбрана, приета през януари 2023 г., евродепутатите приветстваха новите инициативи на ЕС за укрепване на европейската сигурност и отбрана и призоваха държавите членки да продължат да развиват политиката и способностите на ЕС в областта на киберотбраната, както и да установят партньорства в областта на сигурността и отбраната с единомислещи партньори.

  Разширяване

  През септември 2021 г. Парламентът одобри Инструмента за предприсъединителна помощ ИПП III в размер на 14,2 млрд. евро за подпомагане на седем държави при приемането на реформи, необходими за спазване на правилата и ценностите на ЕС. В годишните си доклади Парламентът непрекъснато оценява напредъка на демократичните реформи в съседните държави, които искат да се присъединят към ЕС. Посочвайки засилената политика на разширяване като най-силния геополитически инструмент на ЕС, евродепутатите призоваха Съюза да преодолее статуквото и да даде нов тласък на процеса на разширяване в държавите членки и страните кандидатки.

  Наред със съществуващите страни кандидатки Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция, членовете на ЕП приветстваха предоставянето на статут на страни кандидатки за членство в ЕС на Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина. Те призоваха статутът да бъде предоставен и на Грузия, при условие че са изпълнени приоритетите, посочени в становището на Комисията относно допустимостта на страната. Те също така приветстваха молбата на Република Косово за членство в ЕС.

  Подкрепа за демокрацията и дейности в областта на правата на човека

  Европейският парламент винаги е демонстрирал своя непоколебим ангажимент към правата на човека и демокрацията по целия свят. От 1988 г. насам наградата „Сахаров“ на Парламента се връчва на личности, групи и организации, които са допринесли изключително за защитата на свободата на мисълта в света.

  Събитията през последните години, а именно пандемията и руската агресия срещу Украйна, доведоха до сериозни предизвикателства пред демокрациите по света. Агресията на Русия е насочена не само срещу Украйна, но и срещу демокрацията и демократичните ценности. Европейският парламент подкрепяше парламентите в страните партньори в продължение на години чрез инициативи за култура на диалог като диалога „Жан Моне“ и работата на делегациите на Парламента.

  Тези делегации представляват официални групи от членове на ЕП, които работят за поддържането и задълбочаването на отношенията с парламентите на държави извън ЕС, както и с други региони и организации. Европейският парламент изпраща всяка година делегации за краткосрочно наблюдение на избори в държави извън ЕС, където опитът на членовете на ЕП като избрани представители обогатява оценката на местните изборни процеси.

  Развитие

  През юни 2021 г. членовете на ЕП одобриха новия фонд „Глобална Европа“ (Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС), който осигурява финансиране за външно сътрудничество в размер на 79,5 млрд. евро в подкрепа на устойчивото развитие в съседните на ЕС държави, Африка, Азия, Северна и Южна Америка, Тихоокеанския басейн и Карибите.

  Международна търговия и споразумения за партньорство

  Парламентът подкрепя всеобхватните търговски партньорства и основаното на правила многостранно сътрудничество. Реципрочността в търговските отношения е в основата на ново законодателство за гарантиране на лоялна конкуренция на единния пазар, например новите правила за избягване на дъмпинга чрез чуждестранни субсидии.

  Освен това членовете на ЕП в момента разглеждат дългоочакваното предложение за ефективна забрана на продукти, произведени с принудителен труд, включително принудителен детски труд, на пазара на ЕС. Преговорите с държавите членки могат да започнат най-рано през есента на 2023 г.

  Въпреки че преговорите по Общата схема от преференции на ЕС (ОСП), която предоставя преференциален достъп на развиващите се страни до пазара на ЕС, са замразени, членовете на ЕП се споразумяха със Съвета за нови инструменти за защита на дружествата от ЕС от икономическа принуда от страна на трети страни.

  Одобрението на Парламента е задължително за влизането в сила на всяко ново споразумение на ЕС за търговия и инвестиции с трети държави (напр. търговското споразумение между ЕС и Обединеното кралство). През февруари 2020 г. членовете на ЕП одобриха споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам – първото споразумение, което въвежда условия за екологична, социална и демократична устойчивост. Предстои и други търговски и инвестиционни споразумения, сред които споразумения с Чили и Нова Зеландия, да бъдат обсъдени в комисиите и на пленарните сесии на Парламента през 2023 г. и в началото на 2024 г.

• Политика за защита на потребителите, насочена към екологичния и цифровия преход

         

  30 години след създаването на единния пазар Парламентът предприе действия за актуализиране на правилата за защита на потребителите, за да отговори на предизвикателствата на цифровата ера и екологичния преход. Намаляването на отпадъците, рециклирането и устойчивата повторна употреба или производство на стоки са в основата на изграждането на по-самостоятелна и кръгова икономика с нулево замърсяване.

  Сред последните промени са новите правила, определени в Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги, както и инициативи като тази за общо зарядно устройство за мобилни електронни устройства. Евродепутатите одобриха преработени правила за безопасност на продуктите и потребителски кредити, за да подобрят защитата на потребителите и благосъстоянието на гражданите на ЕС, както онлайн, така и офлайн.

  Кръгова икономика

  Парламентът и Съветът одобриха нови правила за рециклиране и производство на устойчиви батерии и гласуваха по редица предложения (включително за опаковки и устойчив текстил).

  В областта на устойчивото потребление членовете на ЕП преговарят със Съвета за преразглеждане на Директивата за екодизайн и правилата за забрана на подвеждащите „зелени“ твърдения. В допълнение към това членовете на ЕП работят и по нови правила за правото на поправка - нещо, за което Парламентът многократно е настоявал през последното десетилетие.

  Членовете на ЕП започнаха преговори за нови задължения за надлежна проверка на корпоративните дружества.

  Укрепване на промишлената база на ЕС

  В резолюция, приета през февруари 2023 г., евродепутатите призоваха Комисията да разработи планове за засилване на производствената мощ на ЕС, особено в стратегически технологии, като например слънчева и вятърна енергия, термопомпи и батерии. От 2021 г. насам те приканват Комисията да представи предложение относно суровините от изключителна важност с цел да се помогне на промишлените отрасли в ЕС да останат конкурентоспособни и да бъдат по-малко зависими от трети държави, като същевременно се гарантира достъпно и достатъчно снабдяване за потребителите в ЕС. На 16 март 2023 г. Комисията представи инициативата за Европейски законодателен акт за суровините от изключителна важност. Гласуването в комисията по промишленост на ЕП е насрочено за септември 2023 г.