Докладчик: Член на ЕП, назначен да ръководи законодателно или незаконодателно досие в законодателната процедура на Парламента. Докладчиците „в сянка“ се назначават от другите политически групи. Те работят заедно с докладчика и защитават възгледите на своята група. Докладчикът ръководи преговарящия екип на Парламента в разговорите със Съвета на ЕС.
Единен пазар: Създаден с Договора от Маастрихт от 1992 г., единният пазар на ЕС, често наричан вътрешен пазар, обхваща приблизително 450 милиона потребители. Той е предшественик на паричния съюз на ЕС и полага основите на приемането на еврото като единна валута. Основната му цел е да създаде единно икономическо пространство, което да разглежда ЕС като единна територия със свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора. Четири държави извън ЕС – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария – участват в единния пазар, но с някои договорени възможности за неучастие.
Единодушие: Съветът трябва да вземе единодушно решение по редица чувствителни области на политиката, като например членството в ЕС, данъчното облагане, собствените ресурси, МФР и хармонизирането на социалната сигурност. Въздържането от гласуване на една или няколко държави членки не пречи на единодушното решение.
Марж: Маржът е разликата между максималния размер на средствата, които ЕС може да поиска от държавите от ЕС за покриване на финансовите си задължения (горни граници на собствените ресурси), и максималния размер на средствата, които могат да бъдат изразходвани за даден период (горни граници на дългосрочните бюджетни плащания). С NextGenerationEU таванът на собствените ресурси беше временно увеличен (до 2058 г.) до 2%, което представлява увеличение от 0,6 процентни пункта.
Квалифицирано мнозинство на гласовете (КМГ): Съветът на ЕС приема предложенията на Европейската комисия или на Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност с квалифицирано мнозинство. Необходимо е едновременно да бъдат изпълнени две условия: 55% от държавите членки (15 от 27) трябва да гласуват „за“ и тези държави трябва да представляват най-малко 65% от общото население на ЕС. Блокиращото малцинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета.
Механизъм за възстановяване и устойчивост: Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е временен инструмент. Той е основното средство за насочване на средства от NextGenerationEU. Европейската комисия набира средства чрез заеми на капиталовите пазари (издаване на облигации от името на ЕС). След това тези средства са на разположение на държавите от ЕС под формата на заеми или безвъзмездни средства във връзка с амбициозни програми за реформи и инвестиции.
Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите: Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите е инструментът на ЕС за борба с изместването на въглеродни емисии към държави извън Съюза (където разпоредбите в областта на климата не са толкова строги) чрез налагане на мита върху вноса на стоки с високи въглеродни емисии като стомана и цимент. Вносителите трябва да закупуват сертификати за въглеродни емисии, отразяващи съответните емисии. Така се гарантира лоялната конкуренция, подкрепят се целите на ЕС в областта на климата и се насърчава намаляването на емисиите в световен мащаб. Докладването по Механизма за корекция на въглеродните емисии започна през 2023 г., като пълното му прилагане е предвидено от 2026 г.
Механизъм за обвързване с условия: Съзаконодателите постигнаха съгласие по този нов инструмент през 2020 г. – успоредно с преговорите по настоящата МФР. Той влезе в сила през 2021 г. Това законодателство свързва достъпа до фондовете на ЕС със зачитането на принципите на правовата държава и демократичните ценности. Ако държава членка наруши тези принципи, ЕС може да спре или намали финансовата подкрепа. Този механизъм има за цел да гарантира, че ресурсите на ЕС се използват правилно, както и че държавите членки отстояват основните европейски ценности, като насърчават доброто управление и отчетността в целия ЕС.
Многогодишна финансова рамка: Многогодишната финансова рамка (МФР) е името на дългосрочния бюджет на ЕС, който обикновено се изготвя за седемгодишен период. В нея се определят ограниченията за разходите на ЕС през този период – като цяло и за различни сфери на дейност. В МФР разходите на ЕС са обособени в широки категории („функции“), които съответстват на приоритетите и сферите на дейност на ЕС. За всяка година, обхваната от МФР, има фиксирани ограничения на разходите или „тавани“.
NextGenerationEU: Пакет от мерки на ЕС за икономическо възстановяване на държавите членки след пандемията от COVID-19 и икономическите последици от нея. Понякога той се обозначава и с наименованието Инструмент на Европейския съюз за възстановяване. Неговият портфейл е 806,9 млрд. евро. Средствата от него могат да се използват до 2026 г.
Обща селскостопанска политика (ОСП): ОСП е единна политика в областта на селското стопанство в страните от ЕС. Създадена през 1962 г., тя е най-старата действаща политика на ЕС, която представлява около 31% от настоящия дългосрочен бюджет. Нейната цел е да осигурява достъпна, безопасна и висококачествена храна за гражданите на ЕС, да гарантира справедлив жизнен стандарт за земеделските стопани, като същевременно се опазват природните ресурси и околната среда. ОСП предоставя пряко подпомагане, пазарни мерки и помощ за развитието на селските райони. През 2024 г. Парламентът одобри реформи, насочени към облекчаване на административната тежест за земеделските стопани в ЕС.
Отстъпка: Финансови корекции, предоставени на някои държави членки с цел намаляване на нетните им вноски в бюджета на ЕС. Те имат за цел да осигурят справедливост на финансирането и често се договарят по време на обсъждането на бюджета, за да се балансират вноските и ползите. Понастоящем ЕС предоставя бюджетни отстъпки (наричани още „корекции с фиксирано намаление“) на Дания, Германия, Австрия, Нидерландия и Швеция.
Поети задължения: Бюджетните кредити за поети задължения са разходите за всички правни задължения, договорени през текущата финансова година, с възможни финансови последици за следващите години.
Плащания: Бюджетните кредити за плащания са средствата, които са действително изплатени през дадена година, включително поетите през предходни години задължения. Поради тази причина равнището на плащанията обикновено е по-високо през последните години от многогодишната финансова рамка.
Процедура на консултация: Консултацията е специална законодателна процедура, която представлява изключение от обикновената законодателна процедура. Тя се прилага за досиета в повечето секторни политики. Тази процедура изисква Съветът да поиска становището на Парламента, но не е обвързан с него. Ако обаче не бъде проведена консултация, съответният акт може да се смята за незаконосъобразен и евентуално да бъде отменен от Съда. Включването на нови собствени ресурси в рамките на дългосрочния бюджет на ЕС изисква консултация с Парламента.
Процедура на одобрение: Съгласно процедурата на одобрение Парламентът има право на вето, т.е. той не може да изменя, но може да одобри или отхвърли даден правен акт. Без съгласието на ЕП съответният акт не може да бъде приет. В края на преговорите по дългосрочния бюджет на ЕС Парламентът трябва да одобри регламента на Съвета за създаване на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС. За одобрението на МФР от Парламента се изисква мнозинство от съставляващите го членове. Това обаче не е стандарт за бюджетната процедура – за други гласувания може да се изисква обикновено мнозинство.
Регламент: Законодателен акт на ЕС, който подлежи на незабавно изпълнение като закон във всички държави от ЕС едновременно. Директивата е законодателен акт на ЕС, който определя цел, която държавите от ЕС трябва да постигнат. След това националните законодатели могат да решат как тази цел да бъде постигната чрез тяхното законодателство.
Сближаване: Политиката на сближаване очертава основната инвестиционна рамка на ЕС. Тя има за цел да намали различията между регионите на ЕС чрез насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в равнищата на развитие. Тази политика е насочена към подпомагане на по-слабо развитите региони чрез финансиране за инфраструктура, иновации, създаване на работни места и устойчиво развитие. Политиката се финансира главно от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ).
Система на ЕС за търговия с емисии: Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) представлява ограничителен и търговски механизъм, чиято цел е ефективно намаляване на емисиите на парникови газове. Той определя горна граница на общите емисии от отрасли като енергетиката и промишлеността. Целта е с времето тези емисии да намалеят. За да покрият своите операции, дружествата купуват или получават квоти за емисии, а при необходимост те могат и да ги търгуват. Това създава финансов стимул за намаляване на емисиите в подкрепа на целите на ЕС в областта на климата.
Собствени ресурси: Това са основните източници на приходи за бюджета на ЕС. Годишните разходи на дългосрочния бюджет на ЕС не могат да надвишават приходите му (т.е. бюджетът трябва да е балансиран). Собствените ресурси включват митата, част от приходите от ДДС и приходите от данък върху пластмасите, както и дял от брутния национален доход (БНД) на държавите членки. ЕС проучва потенциални нови източници като цифровите данъци и приходите от корекция на въглеродните емисии на границите. (Вж. по-горе) С тези ресурси се финансират политиките и програмите на ЕС и могат да се облекчат вноските на държавите членки.
Специални инструменти: Те са предназначени да създадат гъвкавост в бюджета на ЕС. В случай на непредвидени събития таваните на разходите на бюджета на ЕС могат да бъдат надхвърлени, за да се улесни използването на специален инструмент. Но дори и тогава бюджетните кредити за поети задължения за специалните инструменти не могат да надхвърлят тавана на собствените ресурси. Резервът за солидарност за природни бедствия и Резервът за спешна помощ за хуманитарни действия са два примера за специални инструменти.
Субсидиарност: Принцип на ЕС, според който решенията следва да се вземат на възможно най-ниското равнище. Това изключва намесата на ЕС (в случай, че ЕС няма изключителна компетентност), когато даден въпрос може да бъде разгледан ефективно от самите държави членки на национално, регионално или местно равнище. Принципът обаче допуска действия на равнище ЕС (дори по въпроси от неизключителна компетентност на ЕС), когато целите не могат да бъдат постигнати от държавите членки, но може да се намери по-добро решение на европейско равнище.
Таван за собствените ресурси: Таванът за собствените ресурси представлява максималният размер на собствените ресурси, които ЕС може да поиска от държавите членки за финансиране на разходите на ЕС през конкретния бюджетен период. Таваните за приходите са определени в решението за собствените ресурси – правният текст, който определя условията за финансиране на бюджета на ЕС. Таваните за собствените ресурси се изразяват като процент от прогнозния брутен национален доход (БНД) на ЕС – сумата от БНД на всички държави членки.
Тавани: Максималната сума, която може да бъде изразходвана за програми в рамките на дадена област на политиката (т.нар. функция). Таваните помагат за бюджетното планиране и държат финансите под контрол. Дългосрочният бюджет определя тези ограничения за целия ЕС – за ключови разходни области (функции) за седемгодишен период. Има два вида тавани на разходите: годишен таван за всяка функция, изразен в бюджетни кредити за поети задължения, които представляват правно обвързващи обещания за изразходване на средства. Бюджетните кредити за поети задължения не се изразходват непременно в рамките на една година, но могат да бъдат разпределени в няколко финансови години. Второто ограничение е общият годишен таван: за бюджетни кредити за поети задължения, съответстващи на сумата от таваните на всяка функция, и за бюджетните кредити за плащания, в които са посочени максималните действителни суми, разрешени за изплащане през дадена година.
Функции: Функциите в многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС представляват общите категории политики, по които са разпределени разходните приоритети на ЕС за определен период (обикновено седем години). Всяка функция включва ресурси за различни програми и фондове на ЕС.
Допълнителна информация:
Законодателен речник