ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата)

Проект на законодателна резолюция

Изменение

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 3 „Добро здраве и благосъстояние“,

Проект на законодателна резолюция

Изменение

– като взе предвид драматичните последствия за човешкото здраве от замърсяването на въздуха, което  според Европейска агенция за околна среда е причина за 400 000 случая на преждевременна смърт годишно;

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(-1) Изменението на климата представлява екзистенциална заплаха, която изисква още по-голяма амбиция и засилване на действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки. Съюзът е поел ангажимент за увеличаване на усилията за справяне с изменението на климата и за изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (Парижкото споразумение)1а въз основа на справедлив подход и с оглед на най-надеждните научни данни, с които разполага, като поема справедлив дял от глобалните усилия за ограничаване на покачването на температурата в световен мащаб до 1,5°C над нивата от прединдустриалния период.

_________________

1а ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1) В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“19, Комисията определи нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна конкурентоспособна икономика, която използва ефективно ресурсите, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Пактът също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход трябва да бъде справедлив и приобщаващ и да не допуска никой да бъде изоставен.

(1) В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейски зелен пакт“19, Комисията определи нова устойчива стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в по-здраво, справедливо и процъфтяващо общество с модерна, устойчива, конкурентоспособна в международен план икономика, която използва ефективно ресурсите, и предлага висококачествени работни места, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Пактът също така има за цел опазването, съхранението, възстановяването  и увеличаването на природния капитал,  морските и сухоземните екосистеми и биологичното разнообразие на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Този преход трябва да се основава на най-новите независими научни данни. Същевременно той трябва да бъде социално справедлив и приобщаващ и да се основава на солидарност и съвместни усилия на равнището на Съюза, като се гарантира, че никой не е забравен , като същевременно се стреми към създаването на икономически растеж, висококачествени работни места и предсказуема среда за инвестиции и следва принципа за „ненанасяне на вреда“.

_________________

_________________

19 Съобщение на Комисията — Европейският зелен пакт, COM(2019) 640 final от 11 декември 2019 г.

19 Съобщение на Комисията — Европейският зелен пакт, COM(2019) 640 final от 11 декември 2019 г.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за въздействието на глобалното затопляне с 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб20 представя солидна научна основа за справяне с изменението на климата и показва необходимостта от активизиране на действията по климата. Той потвърждава, че емисиите на парникови газове трябва спешно да се намалят и че изменението на климата трябва да бъде ограничено до 1,5 °C, по-специално за да се намали вероятността от екстремни метеорологични събития. Докладът за глобална оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) за 2019 г.21 показа наличието на ерозия на биологичното разнообразие в световен мащаб, като третият най-важен фактор за загубата на биологично разнообразие е изменението на климата22.

(2) Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за въздействието на глобалното затопляне с 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб20 представя солидна научна основа за справяне с изменението на климата и показва необходимостта от бързо активизиране на действията по климата и от преход към неутрална по отношение на климата икономика. Той потвърждава, че емисиите на парникови газове трябва спешно да се намалят и че изменението на климата трябва да бъде ограничено до 1,5 °C, по-специално за да се намали вероятността от екстремни метеорологични събития и от достигане на повратните точки. Докладът за глобална оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) за 2019 г.21 показа наличието на ерозия на биологичното разнообразие в световен мащаб, като третият най-важен фактор за загубата на биологично разнообразие е изменението на климата22.Той показва също, че по приблизителни изчисления делът на природните решения в смекчаването на последиците от изменението на климата ще възлиза на 37% до 2030 г. Изменението на климата оказва драстично въздействие върху морските и сухоземните екосистеми, които действат като основен поглътител за антропогенни въглеродни емисии, с брутно усвояване на около 60% от глобалните антропогенни емисии годишно.

_________________

_________________

20 IPCC, 2018 г.: Глобално затопляне с 1,5 °C,  Специален доклад относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C спрямо нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб, в контекста на засилването на глобалния отговор на опасността от изменението на климата, укрепването на устойчивото развитие и на усилията за изкореняване на бедността. [Masson-Delmotte, V., P. Zhai, H.-O. Pörtner, D. Roberts, J. Skea, P.R. Shukla, A. Pirani, W. Moufouma-Okia, C. Péan, R. Pidcock, S. Connors, J.B.R. Matthews, Y. Chen, X. Zhou, M.I. Gomis, E. Lonnoy, T. Maycock, M. Tignor, and T. Waterfield (редактори)].

20 IPCC, 2018 г.: Глобално затопляне с 1,5 °C, Специален доклад относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C спрямо нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб, в контекста на засилването на глобалния отговор на опасността от изменението на климата, укрепването на устойчивото развитие и на усилията за изкореняване на бедността. [Masson-Delmotte, V., P. Zhai, H.-O. Pörtner, D. Roberts, J. Skea, P.R. Shukla, A. Pirani, W. Moufouma-Okia, C. Péan, R. Pidcock, S. Connors, J.B.R. Matthews, Y. Chen, X. Zhou, M.I. Gomis, E. Lonnoy, T. Maycock, M. Tignor, and T. Waterfield (редактори)].

21 IPBES 2019 г.:  Глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги.

21 IPBES 2019 г.: Глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги.

22 Европейска агенция за околна среда, „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.“ (Люксембург:, Служба за публикации на ЕС, 2019 г.).

22 Европейска агенция за околна среда, „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.“ (Люксембург:, Служба за публикации на ЕС, 2019 г.).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3) Една определена дългосрочна цел ще има решаващ принос към промените в икономиката и обществото, заетостта, растежа и постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, както и към справедливия и икономически ефективен напредък към целта по отношение на температурата на Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („Парижкото споразумение“).

(3) Една определена дългосрочна цел ще има решаващ принос за справедлива трансформация на икономиката и обществото, висококачествена заетост, социално благоденствие, устойчив растеж и постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, както и за да се постигне по бърз, справедлив, ефикасен, икономически ефективен и справедлив от социална гледна точка начин целта по отношение на температурата на Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („Парижкото споразумение“), при което никой да не бъде забравен.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3а) Науката доказа взаимовръзката между кризите в областта на здравеопазването, околната среда и климата, по-специално във връзка с последиците от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие и екосистеми. Възможно е броят на здравните и санитарните кризи, като свързаната с COVID-19, да се увеличи през предстоящите десетилетия и това да наложи Съюзът, като глобален фактор, да приложи глобална стратегия, насочена към предотвратяване на възникването на такива инциденти чрез предприемане на мерки за решаване на първопричините за проблемите и чрез насърчаване на интегриран подход, основаващ се на целите за устойчиво развитие.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3б) Според СЗО изменението на климата засяга социалните и свързаните с околната среда фактори, които са определящи за здравето – чист въздух, безопасна питейна вода, достатъчно храна и сигурен подслон – и всяка година в периода 2030 – 2050 г. се очакват 250 000 допълнителни смъртни случая от недохранване, малария, диария и топлинен стрес, като изключително високите температури на въздуха ще допринасят пряко за смъртни случаи, особено сред възрастните и уязвимите хора. В резултат от наводнения, продължителни горещини, суша и пожари изменението на климата има значително въздействие върху човешкото здраве, включително като причина за недохранване, сърдечносъдови и респираторни заболявания, както и векторно преносими инфекции.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3в) В преамбюла на Парижкото споразумение „правото на здраве“ се признава като основно право. Съгласно РКООНИК всички страни по нея трябва да използват подходящи методи, например оценки на въздействието, формулирани и определени на национално равнище, с цел да се сведе до минимум вредното въздействие върху икономиката, общественото здраве и качеството на околната среда на проекти или мерки, предприети от тях за смекчаване на или адаптиране към изменението на климата.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3г) Настоящият регламент допринася за защитата на неотменими права на гражданите на Съюза – на живот и на безопасна околна среда, които са признати в Европейската конвенция за правата на човека и в Хартата на основните права на ЕС, и изисква от съответните институции на Съюза и от държавите членки да предприемат необходимите мерки съответно на равнището на Съюза или на национално равнище за преодоляване на породените от глобалната криза в областта на климата реални и непосредствени рискове за живота и благосъстоянието на хората и за природния свят, от който те зависят. Настоящият регламент следва да бъде ориентиран към хората и следва да има за цел да опазва здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4) С Парижкото споразумение се определя дългосрочна цел за ограничаване на глобалното затопляне до значително по-малко от 2 °C над нивата от прединдустриалния период23 и за полагане на усилия то да се задържи до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, и се подчертава значението на адаптирането към неблагоприятните последици от изменението на климата24 и привеждането на финансовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие25.

(4) С Парижкото споразумение се определя дългосрочна цел за продължаване на усилията за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, увеличаване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата24 и привеждането на финансовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие25. Като обща рамка за приноса на Съюза към изпълнението на Парижкото споразумение, настоящият регламент следва да гарантира, че както Съюзът, така и държавите членки пълноценно допринасят за постигането на тези три цели на Парижкото споразумение.

_________________

_________________

23 Член 2, параграф 1, буква a) от Парижкото споразумение.

23 Член 2, параграф 1, буква a) от Парижкото споразумение.

24 Член 2, параграф, 1, буква б) от Парижкото споразумение.

24 Член 2, параграф, 1, буква б) от Парижкото споразумение.

25 Член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение.

25 Член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5) Действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки имат за цел да защитят гражданите и планетата, благосъстоянието, просперитета, здравето, продоволствените системи, целостта на екосистемите и на биологичното разнообразие от заплахата от изменение на климата в контекста на програмата за устойчиво развитие за 2030 г. и в стремежа за постигане на целите на Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално просперитета в рамките на глобалните ограничения, да засилят устойчивостта и да намалят уязвимостта на обществото към изменението на климата.

(5) Действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки имат за цел да защитят гражданите и планетата, благосъстоянието, просперитета, икономиката, здравето, продоволствените системи, целостта на екосистемите и на биологичното разнообразие от заплахата от изменение на климата в контекста на програмата за устойчиво развитие за 2030 г. и в стремежа за постигане на целите на Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално просперитета в рамките на глобалните ограничения, да засилят устойчивостта и да намалят уязвимостта на обществото към изменението на климата. Във връзка с това действията на Съюза и на държавите членки следва да бъдат водени от принципа на предпазливост, принципа „замърсителят плаща“, принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и принципа за ненанасяне на вреда.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5а) Вследствие на нормативната уредба, въведена от Съюза, и на усилията на европейската промишленост, емисиите на парникови газове в Съюза са били намалени с 23% в периода между 1990 г. и 2018 г., като същевременно икономиката бележи ръст от 61%, което показва, че е възможно икономическият растеж да не е обвързан с емисиите на парникови газове.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6) Постигането на неутралност по отношение на климата следва да изисква принос от всички икономически сектори. Предвид значението на производството и потреблението на енергия за емисиите на парникови газове, особено важен е преходът към устойчива, достъпна и сигурна енергийна система, която разчита на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар. Цифровата трансформация, технологичните иновации и научноизследователската и развойната дейност също са важна движеща сила за постигане на целта за неутралност по отношение на климата.

(6) Постигането на неутралност по отношение на климата налага всички икономически сектори, включително въздухоплаването и морският транспорт, бързо да намалят своите емисии почти до нула. В това отношение ключов фактор следва да бъде принципът „замърсителят плаща“. Предвид значението на производството и потреблението на енергия за емисиите на парникови газове, особено важен е преходът към високо енергийно ефективна и основаваща се на възобновяеми източници устойчива, достъпна и сигурна енергийна система – като същевременно се намалява енергийната бедност – която разчита на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар. Приносът на кръговата икономика за постигането на неутралност по отношение на климата следва да бъде разширен чрез подобряване на ефикасното използване на ресурсите и повишаване на употребата на нисковъглеродни материали, като същевременно се насърчава предотвратяването и рециклирането на отпадъците. Цифровата трансформация, технологичните иновации и научноизследователската и развойната дейност, за които ще бъде необходимо допълнително финансиране, също са важна движеща сила за постигане на целта за неутралност по отношение на климата. Съюзът и държавите членки ще трябва да приемат амбициозни и съгласувани нормативни уредби, за да гарантират приноса на всички сектори на икономиката за постигането на целите на Съюза в областта на климата.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6а) Кумулативните общи антропогенни емисии на парникови газове с течение на времето и съответната концентрация на парникови газове в атмосферата са особено важни за климатичната система и за повишаването на температурата. Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5 °C и заложеният в него набор от сценарии осигуряват най-добрите и най-новите налични научни данни относно оставащия световен бюджет за парниковите газове, в чиито рамки може да се ограничи повишаването на температурата през 21 век до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период. За да има съответствие с ангажиментите на Съюза за полагане на усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, е необходимо да се определи справедлив дял на Съюза от оставащия световен бюджет за парниковите газове. Бюджетът за парниковите газове е също така важен инструмент за повишаване на прозрачността и отчетността на политиките на Съюза в областта на климата. В своя задълбочен анализ в подкрепа на съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, Комисията посочва, че бюджет за въглеродни емисии, съвместим с целта за 1,5 °C за ЕС-28 за периода 2018—2050 г. би възлизал на 48 Gt CO2. Комисията следва да установи нетен бюджет за парниковите газове на ЕС-27, изразен в CO2 , въз основа на най-новите научни изчисления, използвани от Междуправителствения комитет по изменение на климата, който да представлява справедлив дял на Съюза от оставащите емисии в световен мащаб в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Бюджетът на Съюза за парниковите газове следва да насочва определянето на курса на Съюза за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., по-специално нейните бъдещи цели за емисиите на парникови газове за 2030 и 2040 г.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7) Съюзът провежда амбициозна политика за действия във връзка с климата и е въвел регулаторна рамка за постигане на своята цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои, наред с другото, от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета26, с която се установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета27, с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета28, с който от държавите членки се изисква да балансират емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

(7) Съюзът е въвел нормативна уредба за постигане на своята настояща цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., приета преди влизането в сила на Парижкото споразумение. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои, наред с другото, от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета26, с която се установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета27, с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета28, с който от държавите членки се изисква да балансират емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

__________________

__________________

26 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

26 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

27 Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

27 Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

28 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

28 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7а) Схемата за търговия с емисии е основен елемент от политиката на Съюза в областта на климата и неин основен инструмент за рентабилно намаляване на емисиите.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9) Чрез пакета „Чиста енергия за всички европейци“29 Съюзът също така се стреми към амбициозна програма за декарбонизация в изграждането на солиден енергиен съюз, по-специално като определя цели за 2030 г. за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета30, Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета31, както и чрез засилване на съответните законодателни мерки, включително в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета32.

(9) Чрез пакета „Чиста енергия за всички европейци“29 Съюзът също така се стреми към програма за декарбонизация в изграждането на солиден енергиен съюз, по-специално като определя цели за 2030 г. за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета30, Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета31, както и чрез засилване на съответните законодателни мерки, включително в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета32.

__________________

__________________

29 СОМ(2016) 860 final, 30 ноември 2016 г.

29 СОМ(2016) 860 final, 30 ноември 2016 г.

30 Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

30 Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

31 Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

31 Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

32 Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стp. 13).

32 Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стp. 13).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9а) Комисията е разработила и приела няколко законодателни инициативи в сектора на енергетиката, по-специално по отношение на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност, включително на енергийните характеристики на сградите. Тези инициативи образуват пакет на първо място в рамките на общата тема за енергийната ефективност, както и на водещата роля на Съюза в световен мащаб в областта на възобновяемите енергийни източници. Тези инициативи следва да бъдат взети предвид в националния дългосрочен напредък в работата за постигане на целта за неутралност по отношение на климата за 2050 г., за да се гарантират високо енергийно ефективна и базирана на възобновяеми енергийни източници енергийна система и разработването на възобновяеми енергийни източници в рамките на Съюза.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9б) Преходът към чиста енергия ще доведе до енергийна система, при която доставката на първична енергия ще идва основно от възобновяеми енергийни източници, което значително ще повиши сигурността на доставките, ще намали енергийната зависимост и ще подкрепи работните места на местно равнище.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9в) Енергийният преход подобрява енергийната ефективност и намалява енергийната зависимост на Съюза и на държавите членки. Тази структурна промяна към по-ефикасна икономика, основаваща се на възобновяеми енергийни източници във всички сектори, ще бъде от полза не само за търговския баланс, но и ще засили енергийната сигурност и борбата срещу енергийната бедност.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9г) С цел да се гарантира солидарност и да се даде възможност за ефективен енергиен преход, политиката на Съюза в областта на климата трябва да очертае ясен път за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Съюзът следва да остане реалист по отношение на икономическата ефективност и техническите предизвикателства и да гарантира, че източници на енергия, подлежащи на диспечерско управление, като водородните технологии, са на разположение и са икономически достъпни, за да се постига баланс между точките на максимално и минимално натоварване в енергийната система.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9д) Опазването на климата дава възможност на икономиката на Съюза да засили своите действия и да се възползва от стартовото предимство, като поеме водеща роля в чистите технологии. Това би могло да спомогне за гарантиране на нейната водеща роля в областта на иновациите на световно равнище. Иновациите в сферата на устойчивото производство могат да насърчат индустриалната мощ на Съюза в ключови сегменти от пазара и по този начин да защитят и създадат работни места.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9е) Нужно е да се организира подкрепа за необходимите инвестиции в нови устойчиви технологии, които са от съществено значение за постигането на целта за неутралност по отношение на климата. Във връзка с това е важно да се зачита технологичната неутралност, като същевременно се избягва какъвто и да било ефект на закрепостяване. Както е посочено в съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“, водородът може също така да изпълнява роля в подкрепа на ангажимента на Съюза най-късно до 2050 г. да постигне въглеродна неутралност, особено в енергоемките сектори.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10) Съюзът е световен лидер в прехода към неутралност по отношение на климата и е решен да спомогне за повишаване на глобалните амбиции и за укрепване на глобалните действия в отговор на климатичните промени, като използва всички средства, с които разполага, включително дипломацията по въпросите на климата.

(10) Съюзът има едновременно отговорността и средствата да продължи да бъде световен лидер в прехода към неутралност по отношение на климата и е решен да я постигне по честен, справедлив от социална гледна точка и приобщаващ начин, както и да спомогне за повишаване на глобалните амбиции и за укрепване на глобалните действия в отговор на климатичните промени, като използва всички средства, с които разполага, включително дипломацията по въпросите на климата, търговията, инвестиционната и промишлената политика. Съюзът следва да засили дипломацията си в областта на околната среда на всички международни форуми, които имат отношение към постигането на международните цели в областта на климата, в съответствие с Парижкото споразумение.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11) Европейският парламент призова да се извърши необходимият преход към неутрално по отношение на климата общество най-късно до 2050 г. и това да се превърне в пример за успех на Европа33 , и обяви извънредно положение по отношение на климата и околната среда34. В заключенията си от 12 декември 2019 г.35 Европейският съвет се споразумя за целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. съгласно целите на Парижкото споразумение, като същевременно отчете, че е необходимо да се създаде благоприятна рамка и че преходът ще изисква значителни публични и частни инвестиции. Европейският съвет също така прикани Комисията да изготви предложение за дългосрочна стратегия на Съюза възможно най-рано през 2020 г. с оглед приемането ѝ от Съвета и представянето ѝ на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

(11) Европейският парламент призова Комисията и държавите членки да увеличат действията в областта на климата, за да се улесни необходимият преход към неутрално по отношение на климата общество възможно най-скоро и най-късно до 2050 г. и това да се превърне в пример за успех на Европа33 , и обяви извънредно положение по отношение на климата и околната среда34. Той отправи също така многократно призиви към Съюза да завиши целта си по отношение на климата за 2030 г. и тази завишена цел да стане част от европейския законодателен акт в областта на климата34a. В заключенията си от 12 декември 2019 г.35 Европейският съвет се споразумя за целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. съгласно целите на Парижкото споразумение, като същевременно се основава на честност и справедлив преход и се вземат предвид различните стартови позиции на държавите членки, както и се отчита, че е необходимо да се създаде благоприятна рамка и че преходът ще изисква значителни публични и частни инвестиции. Европейският съвет също така прикани Комисията да изготви предложение за дългосрочна стратегия на Съюза възможно най-рано през 2020 г. с оглед приемането ѝ от Съвета и представянето ѝ на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

_________________

_________________

33 Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (2019/2956 (RSP)).

33 Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (2019/2956 (RSP)).

34 Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (2019/2930 (RSP)).

34 Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (2019/2930 (RSP)).

34а Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25) (2019/2712(RSP)).

35 Заключения, приети от Европейския съвет на заседанието му от 12 декември 2019 г. , EUCO 29/19, CO EUR 31, CONCL 9.

35 Заключения, приети от Европейския съвет на заседанието му от 12 декември 2019 г. , EUCO 29/19, CO EUR 31, CONCL 9.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12) Съюзът следва да се стреми да постигне баланс между антропогенните емисии във всички отрасли на икономиката и поглъщанията на парникови газове чрез природни и технологични решения както на национално равнище, така и в целия Съюз до 2050 г. Всички държави членки следва да се стремят колективно към постигане на общата цел на Съюз за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и заедно с Европейския парламент, Съвета и Комисията да предприемат необходимите мерки за това. Мерките на равнището на Съюза ще представляват важна част от мерките, необходими за постигане на целта.

(12) Съюзът и държавите членки следва да се стремят да постигнат баланс между антропогенните емисии във всички отрасли на икономиката и поглъщанията на парникови газове чрез природни и технологични решения както на национално равнище, така и в целия Съюз и на равнището на държавите членки най-късно до 2050 г. Общата цел на Съюз за неутралност по отношение на климата до 2050 г. следва да бъде постигната от всички държави членки, като държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да предприемат необходимите мерки за това. Мерките на равнището на Съюза ще представляват важна част от мерките, необходими за постигане на целта. След 2050 г. Съюзът и всички държави членки следва да продължат да намаляват емисиите, за да се гарантира, че поглъщането на парникови газове надвишава антропогенните емисии.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12а) Всяка от държавите членки носи отговорността за постигането на национално равнище на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. От съображения за справедливост и солидарност и с цел да се подпомогне енергийната трансформация на държавите членки, които имат различни стартови позиции, са необходими достатъчно механизми за подпомагане и финансиране от страна на Съюза, като например Фонда за справедлив преход, предвиден в Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета1а , както и други приложими механизми за финансиране.

__________________

1a Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на Фонда за справедлив преход (ОВ …).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12б) В преамбюла на Парижкото споразумение се признава колко е важно да се гарантира целостта на всички екосистеми, включително океаните. В Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) се подчертава, че страните по нея насърчават устойчивото управление и опазването и увеличаването на поглътителите и резервоарите на всички парникови газове, включително биомаса, гори и океани, както и други сухоземни, крайбрежни и морски екосистеми. Ако целите съгласно Парижкото споразумение не бъдат изпълнени, температурите биха могли да преминат повратна точка, след която океанът вече няма да бъде в състояние да абсорбира толкова много въглерод и да участва в смекчаването на последиците от изменението на климата.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12в) Естествените поглътители на въглерод изпълняват важна роля в прехода към неутрално по отношение на климата общество. Комисията проучва разработването на нормативна уредба за сертифицирането на поглъщането на въглерод в съответствие с плана за действие за кръгова икономика и стратегията „От фермата до трапезата“. Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и инициативите в тази област ще играят важна роля за възстановяването на екосистемите, засегнати от деградация, и по-специално тези, които имат най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод и за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия. Възстановяването на екосистемите ще спомогне за поддържането, управлението и увеличаването на естествените поглътители и за насърчаване на биологичното разнообразие, като същевременно се води борба срещу изменението на климата.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12г) За да се осигури повече яснота, Комисията следва да представи определение за естествените и другите поглътители на въглерод.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12д) В прехода си към неутралност по отношение на климата Съюзът трябва да запази конкурентоспособността на своята промишленост, и по-специално на енергоемката си промишленост, включително чрез разработването на ефективни мерки за справяне с изместването на въглеродни емисии по начин, който съответства на правилата на СТО, и да осигури еднакви условия на конкуренция между Съюза и трети държави, за да се избегне нелоялна конкуренция поради неизпълнение на политиките в областта на климата, които са в съответствие с Парижкото споразумение.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13) Съюзът следва да продължи действията си в областта на климата и да запази водещата си роля в международен план и след 2050 г., за да защити хората и планетата срещу заплахата от опасното изменение на климата, като се стреми да постигне целите по отношение на температурата, залегнали в Парижкото споразумение, и следва научните препоръки на IPCC.

(13) Съюзът следва да продължи действията си в областта на климата и да запази водещата си роля в международен план и след 2050 г., по-специално чрез подпомагане на най-уязвимите групи от населението посредством външната си дейност и политиката си за развитие, за да защити хората и планетата срещу заплахата от опасното изменение на климата, като се стреми да постигне целите по отношение на температурата, залегнали в Парижкото споразумение, и следва научните препоръки на IPCC, Програмата на ООН за околната среда (UNEP), IPBES и Европейския съвет по изменението на климата (ECИК).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13а) Екосистемите, хората и икономиките в Съюза ще се сблъскат със съществени последици от изменението на климата, ако спешно не бъдат намалени емисиите на парникови газове или не се извърши адаптация към изменението на климата. Адаптирането към изменението на климата би спомогнало за допълнително минимизиране на неизбежните последици по разходоефективен начин със значителни съпътстващи ползи от използването на природни решения.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13б) Неблагоприятните последици от изменението на климата могат потенциално да надхвърлят капацитета за адаптиране на държавите членки. Поради това държавите членки и Съюзът следва да работят заедно за предотвратяването, свеждането до минимум и предприемането на мерки за справяне със загубите и вредите, както е предвидено в член 8 от Парижкото споразумение, включително чрез Варшавския международен механизъм.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14) Адаптирането е ключов елемент от дългосрочния глобален отговор на изменението на климата. Поради това държавите членки и Съюзът следва да увеличат своя капацитет за адаптиране, да укрепят устойчивостта и да намалят уязвимостта си спрямо изменението на климата, както е предвидено в член 7 от Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално съпътстващите ползи с други политики и нормативни актове в областта на околната среда. Държавите членки следва да приемат всеобхватни национални стратегии и планове за адаптация.

(14) Адаптирането е ключов елемент от дългосрочния глобален отговор на изменението на климата. Поради това държавите членки и Съюзът следва да увеличат своя капацитет за адаптиране, да укрепят устойчивостта и да намалят уязвимостта си спрямо изменението на климата, както е предвидено в член 7 от Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално съпътстващите ползи с други политики и нормативни актове в областта на околната среда. Държавите членки следва да приемат всеобхватни национални стратегии и планове за адаптация и Комисията следва да подпомага наблюдението на напредъка в областта на адаптацията чрез разработване на показатели.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14а) При приемането на своите стратегии и планове за адаптация държавите членки следва да обърнат специално внимание на най-силно засегнатите области. Освен това насърчаването, запазването и възстановяването на биологичното разнообразие са от съществено значение, за да се използва пълният му потенциал за регулиране на климата и за адаптиране. Поради това стратегиите и плановете за адаптация следва да насърчават природните решения и основаващата се на екосистемите адаптация, която допринася за възстановяването и запазването на биологичното разнообразие, и да бъдат надлежно съобразени с териториалните особености и знанията на местно равнище, както и да въвеждат конкретни мерки за защита на морските и крайбрежните екосистеми. Освен това дейностите, които възпрепятстват способността на екосистемите да се адаптират към изменението на климата, следва да бъдат премахнати, за да се гарантира устойчивостта на биологичното разнообразие и на екосистемните услуги.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14б) Стратегиите за адаптация следва също така да насърчават промяна на модела в уязвимите зони въз основа на щадящи околната среда и природни решения. Те следва да осигурят устойчиво препитание, за да се гарантират по-добри условия на живот, включително устойчиво и местно земеделие, устойчиво управление на водите и енергия от възобновяеми източници в съответствие с целите за устойчиво развитие, за да се насърчава тяхната устойчивост, както и опазването на техните екосистеми.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15) Предприемайки съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, държавите членки и Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да вземат предвид приноса на прехода към неутралност по отношение на климата за благосъстоянието на гражданите, просперитета на обществото и конкурентоспособността на икономиката; сигурността и достъпните цени на енергията и храните;  справедливостта и солидарността между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства и необходимостта от сближаване с течение на времето;  необходимостта от справедлив и социално приемлив преход; най-добрите налични научни данни, особено констатациите, докладвани от IPCC; необходимостта от включване на рисковете, свързани с изменението на климата, в решенията за инвестиции и планиране; разходната ефективност и технологична неутралност при постигане на намалението на емисии и поглъщанията на парникови газове и при увеличаване на устойчивостта; постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция.

(15) Предприемайки съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, държавите членки и Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да вземат предвид приноса на прехода към неутралност по отношение на климата за здравето, качеството на живот и икономическото благосъстояние на гражданите, социалната справедливост, просперитета на обществото и конкурентоспособността на икономиката, включително лоялната конкуренция и еднаквите условия на конкуренция на световно равнище. Държавите членки и Европейският парламент, Съветът и Комисията следва също така да вземат предвид всяка бюрократична тежест или други законодателни бариери, които евентуално възпрепятстват икономическите оператори или секторите да изпълняват целите в областта на климата; социалните, икономическите и екологичните разходи в резултат от бездействие или недостатъчни действия; фактът, че жените са засегнати в по-голяма степен от изменението на климата, и необходимостта от засилване на равенството между половете; необходимостта от насърчаване на устойчиви начини на живот; максималното повишаване на енергийната ефективност и на ефективното използване на ресурсите, сигурността и достъпните цени на енергията и храните, като същевременно се отчита по-специално необходимостта от борба с енергийната бедност; справедливостта и солидарността, както и еднаквите условия за конкуренция между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, и националните обстоятелства и различните стартови позиции, както и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта от справедлив и социално справедлив преход в съответствие с насоките на Международната организация на труда от 2015 г. за справедлив преход към екологично устойчиви икономики и общества за всички; най-добрите налични научни данни, особено констатациите, докладвани от IPCC и IPBES; необходимостта от включване на рисковете, свързани с изменението на климата, и оценките на уязвимостта по отношение на изменението на климата и адаптацията в решенията за инвестиции и планиране, като същевременно се гарантира, че политиките на ЕС са устойчиви на изменението на климата; разходната ефективност и технологчната неутралност при постигане на намалението на емисии и поглъщанията на парникови газове и при увеличаване на устойчивостта въз основа на справедливостта; необходимостта от управление, запазване и възстановяване на морските и сухоземните екосистеми и на биологичното разнообразие; настоящото състояние на инфраструктурата и евентуалната нужда от модернизиране и инвестиции в инфраструктурата на Съюза; постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция; капацитета на различните участници да инвестират в прехода по жизнеспособен от социална гледна точка начин; както и потенциалния риск от изместване на въглеродни емисии и мерките за предотвратяването му.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16) Преходът към неутралност по отношение на климата изисква промени в целия спектър на политиките и колективни усилия от всички сектори на икономиката и обществото, както подчерта Комисията в своето съобщение „Европейският зелен пакт“. В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет също така заяви, че съответното право и политики на Съюза трябва да бъдат съгласувани и да допринасят за изпълнението на целта за неутралност по отношение на климата и същевременно да зачитат еднаквите условия на конкуренция, и прикани Комисията да проучи дали това изисква коригиране на съществуващите правила.

(16) Преходът към неутралност по отношение на климата изисква преобразуваща промяна в целия спектър на политиките, амбициозно и устойчиво финансиране и колективни усилия от всички сектори на икономиката и обществото, включително въздухоплаването и морския транспорт, както подчерта Комисията в своето съобщение „Европейският зелен пакт“. В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет също така заяви, че съответното право и политики на Съюза трябва да бъдат съгласувани и да допринасят за изпълнението на целта за неутралност по отношение на климата и същевременно да зачитат еднаквите условия на конкуренция, и прикани Комисията да проучи дали това изисква коригиране на съществуващите правила.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16а) Всички ключови сектори на икономиката, а именно енергетиката, промишлеността, транспорта, осигуряването на отопление и охлаждане и строителния сектор, селското стопанство, управлението на отпадъците и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), ще трябва да работят съвместно за постигане на резултати във връзка с целта за неутралност по отношение на климата. Всички сектори, независимо дали са обхванати или не от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (СТЕ на ЕС), следва да полагат сравними усилия за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата. За да се осигурят предвидимост, доверие и ангажираност на всички участници от стопанския сектор, включително предприятията, работниците, инвеститорите и потребителите, Комисията следва да изготви насоки за секторите на икономиката, които биха могли да допринесат в най-голяма степен за постигането на целта за неутралност по отношение на климата. Насоките следва да съдържат индикативни курсове за намаляване на емисиите на парникови газове в тези сектори на равнището на Съюза. Това ще им даде сигурност да предприемат подходящите мерки и да планират необходимите инвестиции и следователно ще им помогне да следват пътя на прехода. Същевременно това ще послужи и като механизъм за ангажиране на секторите в търсенето на решения за неутралност по отношение на климата.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16б) Преходът към неутралност по отношение на климата изисква всички сектори да дадат своя принос. Съюзът следва да продължи да полага усилия за укрепване и насърчаване на кръговата икономика и да подкрепя и занапред възобновяемите решения и алтернативи, които могат да заместят продуктите и материалите на базата на изкопаеми горива. По-нататъшното използване на възобновяеми продукти и материали ще е от огромна полза за смекчаването на последиците от изменението на климата и е от полза за редица различни сектори.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16в) Като се има предвид рискът от изместване на въглеродни емисии, преходът към неутралност по отношение на климата и непрекъснатата работа за нейното поддържане следва да бъде истински екологичен преход, да води до реално намаляване на емисиите и да не създава фалшив резултат въз основа на положението в Съюза предвид факта, че производството и емисиите са се преместили извън Съюза. За да се постигне това, политиките на Съюза следва да бъдат разработени по такъв начин, че да се сведе до минимум рискът от изместване на въглеродни емисии и да се проучват технологични решения.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16г) Преходът към неутралност по отношение на климата не трябва да изключва селскостопанския сектор, който е единственият производствен сектор, способен да съхранява въглероден диоксид. Дългосрочното съхранение се осигурява по-специално от горското стопанство, пасищата за дългосрочно ползване и многогодишните култури като цяло.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16д) За да се постигне неутралност по отношение на климата, трябва да се вземе предвид специалната роля на земеделието и на горското стопанство, тъй като единствено жизнени и продуктивни земеделие и горско стопанство са в състояние да осигуряват на населението висококачествени и безопасни храни в достатъчни количества и на достъпни цени, както и суровини от възобновяеми източници за всички цели на биоикономиката.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16е) Горите изпълняват жизненоважна роля при прехода към неутралност по отношение на климата. Устойчивото и близко до природата управление на горите е от решаващо значение за непрекъснатото поглъщане на парникови газове от атмосферата, като то също така дава възможност за осигуряване на възобновяеми и щадящи климата суровини за продукти от дървесина, които съхраняват въглерод и могат да действат като заместител на материалите и горивата на основата на изкопаеми горива. „Тройната роля“ на горите (поглъщане, съхраняване и заместване) допринася за намаляване на отделянето на въглеродни емисии в атмосферата, като същевременно гарантира, че горите продължават да се разрастват и предоставят множество други услуги.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16ж) Законодателството на ЕС следва да насърчава залесяването и устойчивото управление на горите в държавите членки, които не разполагат със значителни горски ресурси, посредством споделяне на най-добри практики и промишлено ноу-хау.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17) В съобщението си „Европейският зелен пакт“ Комисията оповести намерението си да направи оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., за да гарантира съответствието ѝ с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. В него Комисията подчерта, че всички политики на Съюза следва да допринасят за целта за неутралност по отношение на климата и всички сектори следва да изпълняват своята роля. На основата на цялостна оценка на въздействието и като вземе предвид анализа си на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени ѝ съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета36, до септември 2020 г. Комисията следва да направи преглед на целта на Съюза по отношение на климата за 2030 г. и да проучи възможностите за нова цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 50—55 % спрямо равнищата от 1990 г.  Ако сметне за необходимо да се измени целта на Съюза за 2030 г., тя следва да отправи предложения до Европейския парламент и до Съвета за изменение на настоящия регламент по целесъобразност. Освен това до 30 юни 2021 г. Комисията следва да направи оценка на начина, по който следва да се измени законодателството на Съюза за изпълнение на тази цел, за да се постигне намаляване на емисиите с 50—55 % в сравнение с 1990 г.

(17) В съобщението си „Европейският зелен пакт“ Комисията оповести намерението си да направи оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., за да гарантира съответствието ѝ с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. В него Комисията подчерта, че всички политики на Съюза следва да допринасят за целта за неутралност по отношение на климата и всички сектори следва да изпълняват своята роля. Като се има предвид целта на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., от съществено значение е действията в областта на климата да бъдат допълнително засилени, и по-специално целта на Съюза по отношение на климата за 2030 г. да бъде завишена до намаляване на емисиите с 60% спрямо равнищата от 1990 г. Поради това до 30 юни 2021 г. Комисията следва да направи оценка на начина, по който ще трябва да се измени съответното законодателство на Съюза за прилагане на тази завишена цел и на другото приложимо законодателство на Съюза, което допринася за намаляване на емисиите на парникови газове и за насърчаване на кръговата икономика.

__________________

36 Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17а) За да се гарантира, че Съюзът и всички държави членки предприемат необходимите действия, за да постигнат целта за неутралност по отношение на климата, както и за да се гарантират предвидимост и увереност за всички икономически участници, включително предприятията, работниците и профсъюзите, инвеститорите и потребителите, Комисията следва да проучи възможностите за определяне на цел на Съюза по отношение на климата за 2040 г. и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета, ако е целесъобразно.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17б) До 30 юни 2021 г. Комисията извършва преглед и предлага да се преразгледат, ако е необходимо, всички политики и инструменти, свързани с постигането на целта на Съюза по отношение на климата за 2030 г. и с постигането на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1. Във връзка с това завишените цели на Съюза налагат системата на ЕС за търговия с емисии да бъде в съответствие с поставените цели. Поради това Комисията следва бързо да преразгледа Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета1а и да укрепи предвидения в нея Фонд за иновации, за да се създадат допълнителни финансови стимули за развитие на нови технологии, да се засили растежът, конкурентоспособността и подкрепата за чисти технологии, като същевременно се гарантира, че укрепването на Фонда за иновации допринася за извършването на справедлив преход.

_____________________

1а Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17в) За да се изтъкнат значението и тежестта на политиката в областта на климата и да се даде на политическите участници необходимата информация в рамките на законодателния процес, Комисията следва да извърши оценка на цялото бъдещо законодателство през нова призма, която включва климата и последиците за климата, както и да определи въздействието, което ще окаже всеки нов закон върху климата и околната среда, на същото равнище, на което тя оценява правното основание, субсидиарността и пропорционалността.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17г) Комисията следва освен това да гарантира, че на промишлеността ще бъдат осигурени в достатъчна степен необходимите възможности, за да извърши значителния преход към неутралност по отношение на климата и да постигне съдържащите високо равнище на амбиция цели за 2030 г. и 2040 г. чрез цялостна нормативна уредба и финансови ресурси, съизмерими с предизвикателствата. Нормативната уредба и финансовата рамка следва да бъдат периодично оценявани и да бъдат адаптирани, ако е необходимо, за да се предотврати изместването на въглеродни емисии, закриване на промишлени предприятия, загуба на работни места и нелоялна международна конкуренция.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17д) Комисията следва да извърши оценка на потребностите, свързани със заетостта, включително изискванията по отношение на образованието и обучението, развитието на икономиката и установяването на равноправен и справедлив преход.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17е) За да може Съюзът да постигне целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и междинните цели в областта на климата за 2030 г. и 2040 г., институциите на Съюза и всички държави членки следва възможно най-скоро и не по-късно от 2025 г. постепенно да премахнат всички преки и непреки субсидии за изкопаемите горива. Постепенното премахване на тези субсидии следва да засяга усилията за борба с енергийната бедност.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18) За да се гарантира, че Съюзът и държавите членки не се отклоняват от пътя за постигане на целта за неутралност по отношение на климата и постигат напредък в адаптирането, Комисията следва редовно да оценява напредъка. Ако колективният напредък на държавите членки към постигането на целта за неутралност по отношение на климата или за адаптиране е недостатъчен или мерките на Съюза не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата или неподходящи за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта или намаляване на уязвимостта, Комисията следва да предприеме необходимите мерки съгласно Договорите. Комисията следва също така редовно да оценява съответните национални мерки и да издава препоръки, ако установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата или неподходящи за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта спрямо изменението на климата.

(18) За да се гарантира, че Съюзът и всички държави членки не се отклоняват от пътя за постигане на целите на Съюза в областта на климата и постигат напредък в адаптирането, Комисията следва редовно да оценява напредъка. Ако постигнатият от всяка държава членка напредък и колективният напредък на държавите членки към постигането на целите на Съюза в областта на климата или за адаптиране е недостатъчен или някоя от мерките на Съюза не е съгласувана с целите на Съюза в областта на климата или е неподходяща за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта или намаляване на уязвимостта, Комисията следва да предприеме необходимите мерки съгласно Договорите. Комисията следва също така редовно да оценява съответните национални мерки и да издава препоръки, ако установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с целите на Съюза в областта на климата или неподходящи за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта спрямо изменението на климата. Комисията следва да оповестява тази оценка и резултатите от нея към момента на нейното приемане.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18а) Постигането на неутралност по отношение на климата е възможно само ако всички държави членки споделят тежестта и се ангажират изцяло с осъществяването на прехода към неутралност по отношение на климата. Всяка държава членка има задължение да постигне междинните и крайните цели и ако Комисията счете, че тези задължения не са изпълнени, тя следва да разполага с правомощия да предприеме мерки срещу държавите членки. Мерките следва да са пропорционални, целесъобразни и в съответствие с Договорите.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18б) Научните експертни знания и опит и най-добрите налични актуални данни, заедно с информация за изменението на климата, която се основава на факти и е прозрачна, са задължително условие и трябва да бъдат в основата на действията на Съюза в областта на климата и на усилията за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. Националните независими консултативни органи в областта на климата изпълняват важна роля за информирането на обществото и за осъществяването на принос за политическия дебат в областта на изменението на климата в държавите членки, в които съществуват такива органи. Поради това държавите членки, които все още не са направили това, се насърчават да създадат национален консултативен орган в областта на климата, състоящ се от учени, избрани въз основа на техните експертни знания и опит в областта на изменението на климата и други дисциплини, които имат отношение към постигането на целите на настоящия регламент. В сътрудничество с тези национални консултативни органи в областта на климата Комисията следва да създаде независим научен консултативен комитет по изменението на климата – Европейски съвет по изменението на климата (ECИК) – който следва да допълва работата на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) и съществуващите научноизследователски институции и агенции на Съюза. По отношение на неговите задачи следва да се избягва всяко припокриване със задачите на IPCC на международно равнище. ECИК следва да се състои от научен комитет, включващ подбрани старши експерти, и да се подпомага от управителен съвет, който заседава два пъти годишно. Целта на ECИК е ежегодно да предоставя на институциите на Съюза оценки на съгласуваността на мерките на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове с целите на Съюза в областта на климата и с неговите международни ангажименти в областта на климата. ECИК следва също така да оценява действията и начините за намаляване на емисиите на парникови газове и за определяне на потенциала за улавяне на въглерод.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(19) Комисията следва да осигури солидна и обективна оценка въз основа на най-актуалните научни, технически и социално-икономически констатации, която е представителна за широк набор от независими експертни становища, и да основе оценката си на съответната информация, включително данни, представени от държавите членки, доклади на Европейската агенция за околна среда, най-добрите налични научни данни, включително докладите на IPCC. Предвид факта, че Комисията е поела ангажимент да проучи как таксономията на ЕС може да се използва от публичния сектор в контекста на Европейския зелен пакт, това следва да включва информация за екологично устойчиви инвестиции от страна на Съюза и държавите членки, съгласувани с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията], когато тази информация бъде налична. Комисията следва да използва европейски статистически данни, доколкото са налични, както и да търси експертни становища. Европейската агенция за околната среда следва да оказва съдействие на Комисията, доколкото това е целесъобразно и в съответствие с годишната ѝ работна програма.

(19) Комисията следва да осигури солидна и обективна оценка въз основа на най-актуалните научни, технически и социално-икономически констатации, която е представителна за широк набор от независими експертни становища, и да основе оценката си на съответната информация, включително данни, представени от държавите членки, доклади на Европейската агенция за околна среда, най-добрите налични научни данни, включително докладите на IPCC, ЮНЕП, IPBES,ECИК и когато е възможно, националните независими консултативни органи в областта на климата. Предвид факта, че Комисията е поела ангажимент да проучи как таксономията на ЕС може да се използва от публичния сектор в контекста на Европейския зелен пакт, това следва да включва информация за екологично устойчиви инвестиции от страна на Съюза и държавите членки, съгласувани с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията], когато тази информация бъде налична. Комисията следва да използва европейски статистически данни, доколкото са налични, както и да търси експертни становища. Европейската агенция за околната среда следва да оказва съдействие на Комисията, доколкото това е целесъобразно и в съответствие с годишната ѝ работна програма.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20) Тъй като гражданите и общностите, играят важна роля за ускоряването на прехода към неутралност по отношение на климата, следва да се стимулира силен обществен и социален ангажимент за действия в областта на климата. Ето защо Комисията следва да се ангажира с всички групи на обществото, за да им даде възможност да предприемат действия за изграждане на неутрално и устойчиво на изменението на климата общество, включително чрез даване на ход на Европейски пакт за климата.

(20) Тъй като гражданите, общностите и регионите играят важна роля за ускоряването на прехода към неутралност по отношение на климата, на местно, регионално и национално равнище следва да се насърчава и стимулира силен обществен и социален ангажимент за действия в областта на климата. Ето защо Комисията и държавите членки следва да се ангажират с всички групи на обществото по напълно прозрачен начин, за да им предоставят възможност да предприемат действия за изграждане на социално справедливо, балансирано по отношение на половете, неутрално по отношение на климата и устойчиво на изменението на климата общество, включително чрез даване на ход на Европейски пакт за климата.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(21) За да се осигурят предвидимост и доверие за всички участници от стопанския сектор, включително предприятията, работниците, инвеститорите и потребителите, да се гарантира, че преходът към неутралност по отношение на климата е необратим, да се осигури постепенно намаляване и да се подпомогне оценката на съгласуваността на мерките и напредъка по целта за неутралност по отношение на климата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да може тя да определи курс за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в Съюза до 2050 г. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество37. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(21) За да се осигурят предвидимост и доверие за всички участници от стопанския сектор, включително предприятията, МСП, работниците и профсъюзите, инвеститорите и потребителите, да се гарантира, че преходът към неутралност по отношение на климата е необратим, да се осигури постепенно намаляване и да се подпомогне оценката на съгласуваността на мерките и напредъка по целта за неутралност по отношение на климата, Комисията следва да извърши оценка на вариантите за установяване на курс за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в Съюза до 2050 г. и следва да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета, ако е целесъобразно.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22) В съответствие с ангажимента на Комисията към принципите за по-добро законотворчество следва да се търси съгласуваност на инструментите на Съюза по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Системата за измерване на напредъка към постигането на целта за неутралност по отношение на климата, както и съгласуваността на мерките, предприети за тази цел, следва да са основани и съгласувани с рамката за управление, определена в Регламент (ЕС) 2018/1999. По-специално системата за редовно докладване и последователността на оценката и действията на Комисията въз основа на докладването следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за предоставяне на информация и доклади от държавите членки, въведени с Регламент (ЕС) 2018/1999. Поради това Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъде съответно изменен, за да се включи целта за неутралност по отношение на климата в съответните разпоредби.

(22) В съответствие с ангажимента на Комисията към принципите за по-добро законотворчество следва да се търси съгласуваност на инструментите на Съюза по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Системата за измерване на напредъка към постигането на целите на Съюза в областта на климата, както и съгласуваността на мерките, предприети за тази цел, следва да са основани и съгласувани с рамката за управление, определена в Регламент (ЕС) 2018/1999. По-специално системата за редовно докладване и последователността на оценката и действията на Комисията въз основа на докладването следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за предоставяне на информация и доклади от държавите членки, въведени с Регламент (ЕС) 2018/1999. Поради това Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъде съответно изменен, за да се включи целта за неутралност по отношение на климата в съответните разпоредби.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23) По същността си изменението на климата е трансгранично предизвикателство и е необходимо координирано действие на равнището на Съюза за ефективно допълване и укрепване на националните политики. Тъй като целите на настоящия регламент, а именно постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите членки, a поради своя мащаб и последици могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(23) По същността си изменението на климата е трансгранично предизвикателство и е необходимо координирано действие на равнището на Съюза за ефективно допълване и укрепване на националните политики. Тъй като целите на настоящия регламент, а именно постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза и във всички държави членки най-късно до 2050 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите членки, a поради своя мащаб и последици могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23а) Понастоящем емисиите на парникови газове, чийто източник е Съюзът, представляват 10% от световните емисии. Целта за неутралност по отношение на климата се ограничава до емисиите от производството в Съюза. Последователната политика в областта на климата включва и контрола и емисиите от потреблението и от вноса на енергия и ресурси.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23б) Отпечатъкът на потреблението в Съюза върху климата е съществен инструмент за развитие с цел подобряване на цялостната съгласуваност на целите на Съюза в областта на климата.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23в) Една напълно ефикасна политика на Съюза в областта на климата следва да включва мерки във връзка с изместването на въглеродни емисии и да разработи подходящите инструменти, например механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да се справи с изместването и да защитава стандартите на Съюза и лидерите в промишлените отрасли на Съюза.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23г) Вносът на селскостопански продукти и храни от трети държави нараства постоянно през последните години. Тази тенденция обуславя нуждата от извършване на оценка по въпроса кои продукти, внасяни от трети държави, следва да бъдат предмет на изисквания, съпоставими с тези за селскостопанските производители от Съюза, като тези изисквания произтичат от целите на политиките на Съюза за намаляване на въздействието на изменението на климата. Комисията следва да представи доклад и съобщение по тази тема на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2021 г.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23д) В своето съобщение, озаглавено „Европейски зелен пакт“, Комисията подчертава необходимостта да се ускори преходът към устойчива и интелигентна мобилност като приоритетна политика за постигане на неутралност по отношение на климата. За да се гарантира преходът към устойчива и интелигентна мобилност, Комисията посочи, че през 2020 г. ще приеме всеобхватна стратегия за устойчива и интелигентна мобилност с амбициозни мерки, насочени към значително намаляване на емисиите на CO2 и на замърсители по отношение на всички видове транспорт, включително чрез стимулиране на използването на екологично чисти превозни средства и алтернативни горива за автомобилния, морския и въздушния транспорт, увеличаване на дела на по-устойчивите видове транспорт, например железопътния и вътрешноводния транспорт, както и подобряване на ефективността на цялата транспортна система, стимулиране на по-устойчив избор от страна на потребителите и практики с ниски емисии, както и инвестиране в решения с ниски и нулеви емисии, включително инфраструктура.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23е) Транспортната инфраструктура би могла да играе ключова роля за ускоряване на прехода към устойчива и интелигентна мобилност чрез осигуряване на условия за преминаване към по-устойчиви видове транспорт, по-специално за превоза на товари. В същото време събитията, свързани с изменението на климата, като покачващите се нива на водните басейни, екстремните метеорологични условия, сушата и покачващите се температури, могат да доведат до увреждане на инфраструктурата, оперативни проблеми, натиск върху капацитета и ефикасността на веригата на доставки и следователно имат отрицателни последици за европейската мобилност. Поради това завършването на основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) до 2030 г. и завършването на допълнителната TEN-T мрежа до 2040 г. са от изключително голямо значение, като същевременно се вземат предвид задълженията, определени в законодателството на Съюза, които целят предприемане на мерки във връзка с емисиите на парникови газове от проектите през целия им жизнен цикъл. Освен това Комисията следва да разгледа възможността да предложи нормативна уредба за засилване на управлението на риска, устойчивостта и адаптирането към изменението на климата на транспортната инфраструктура.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23ж) Свързването на европейската железопътна мрежа, по-специално на международните връзки, с цел повишаване на привлекателността на железопътния пътнически транспорт за пътувания на средни и дълги разстояния, и подобряването на капацитета на железопътния транспорт и на вътрешните водни пътища за превоз на товари, следва да бъде в основата на законодателните действия на Съюза.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23з) Важно е да се гарантира, че се извършват достатъчно инвестиции в разработването на подходяща инфраструктура за мобилност с нулеви емисии, включително интермодални платформи и засилване на ролята на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в подкрепа на прехода към интелигентна, устойчива и безопасна мобилност в Съюза.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23и) В съответствие с усилията на Съюза за пренасочване от автомобилния транспорт към железопътния с цел да бъде поставен във водеща позиция най-ефективният от гледна точка на емисиите на CO2 транспорт, като същевременно се има предвид предстоящата Европейска година на железопътния транспорт (2021 г.), следва да се постави специален законодателен акцент върху създаването на истинско единно европейско железопътно пространство чрез премахване на всички административни тежести и протекционистични национални закони до 2024 г.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23й) За да бъде постигната целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., Комисията следва също така да засили специфичното законодателство относно стандартите за емисиите на CO2 от леки автомобили, микробуси и камиони, да предвиди конкретни мерки за проправяне на пътя за електрифициране на автомобилния транспорт и да предприеме инициативи за увеличаване на производството и внедряване на устойчиви алтернативни горива.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23к) В своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25) Европейският парламент отбеляза, че настоящите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори да бъдат приложени изцяло, не биха били достатъчни за постигането на необходимото намаляване на емисиите и че са необходими значителни допълнителни действия на европейско и световно равнище, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии на парникови газове, приложима за цялата икономика1a.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 1

Член 1

Предмет и обхват

Предмет и обхват

С настоящия регламент се създава рамка за необратимо и постепенно намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на поглъщанията от естествени или други поглътители в Съюза.

С настоящия регламент се създава рамка за необратимо, предвидимо и бързо намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на поглъщанията от естествени или други поглътители в Съюза в съответствие с целите на Съюза в областта на климата и околната среда.

С него се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. с намерението да се постигне дългосрочната цел по отношение на температурата, посочена в член 2 от Парижкото споразумение, и се осигурява рамка за постигането на напредък в преследването на глобалната цел за адаптация, посочена в член 7 от Парижкото споразумение.

С него се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза най-късно до 2050 г. с намерението да се постигне дългосрочната цел по отношение на температурата, посочена в член 2 от Парижкото споразумение, и се осигурява рамка за постигането на напредък в преследването на глобалната цел за адаптация, посочена в член 7 от Парижкото споразумение.

Настоящият регламент се прилага по отношение на антропогенните емисии и поглъщанията от естествени или други поглътители на парникови газове, изброени в част 2 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999.

Настоящият регламент се прилага по отношение на антропогенните емисии и поглъщанията от естествени или други поглътители на парникови газове, изброени в част 2 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 2

Член 2

Цел за неутралност по отношение на климата

Цел за неутралност по отношение на климата

1. Най-късно до 2050 г. емисиите и поглъщанията на парникови газове, регламентирани от законодателството на Съюза трябва да се балансират, с което до този краен срок ще се постигне намаление до нулеви нетни емисии.

1. Най-късно до 2050 г. в рамките на Съюза антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове, регулирани от законодателството на Съюза, трябва да се балансират в рамките на Съюза, с което до този краен срок ще се постигнат нулеви нетни емисии. Всяка държава членка трябва да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.

2. Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, за да спомогнат за колективното постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в параграф 1, като вземат предвид значението на насърчаването на справедливостта и солидарността между държавите членки.

2. Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки въз основа на най-добрите налични и актуални научни данни и предоставят подкрепа съответно на равнището на Съюза и на национално, регионално и местно равнище, за да спомогнат за постигане на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза и във всички държави членки, определена в параграф 1, като вземат предвид значението на насърчаването на справедливостта и солидарността и на справедливия преход между държавите членки, социалното и икономическото сближаване, защитата на уязвимите граждани на Съюза, както и значението на управлението, възстановяването, опазването и подобряването на биологичното разнообразие в моретата и на сушата, на екосистемите и на въглеродните поглътители.

2а. Считано от 1 януари 2051 г., поглъщанията на парникови газове от поглътители следва да надвишават антропогенните емисии в Съюза и във всички държави членки.

3. До септември 2020 г. Комисията прави преглед на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999, с оглед на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и проучва възможностите за нова цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 50 — 55 % спрямо равнищата от 1990 г. Ако Комисията прецени, че е необходимо да се измени тази цел, тя представя предложения до Европейския парламент и до Съвета, по целесъобразност.

3. Целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата следва да бъде намаляване на емисиите с 60% спрямо равнищата от 1990 г.

4. До 30 юни 2021 г. Комисията прави оценка на начина, по който следва да се измени законодателството на Съюза за изпълнение на целта за 2030 г., за да се постигне намаляване на емисиите с 50—55 % в сравнение с 1990 г., както и целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и разглежда предприемането на необходимите мерки, включително приемането на законодателни предложения съгласно Договорите.

4. До 30 юни 2021 г. Комисията прави оценка на начина, по който следва да се измени цялото законодателство, което е от значение за изпълнението на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата и другото приложимо законодателство на Съюза, с което се насърчава кръговата икономика и се допринася за намаляване на емисиите на парникови газове, за да се постигне целта за намаляване на емисиите, посочена в параграф 3 от настоящия член, както и целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и предприема необходимите мерки, включително приемането на законодателни предложения съгласно Договорите. Комисията оценява по-специално възможностите за привеждане на емисиите от всички сектори, включително въздушния и морския транспорт, в съответствие с целта по отношение на климата за 2030 г., както и с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., с цел намаляване на тези емисии до нулеви нетни количества в срок най-късно до 2050 г., и ако е целесъобразно, представя законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета. Комисията мобилизира подходящи ресурси за всички инвестиции, необходими за постигането на посочените в настоящия параграф цели.

4а. До 31 май 2023 г., след подробна оценка на въздействието и като взема предвид бюджета за парникови газове, посочен в член 3, параграф 2а, Комисията проучва възможностите за определяне на цел на Съюза за 2040 г. за намаляване на емисиите на парникови газове спрямо равнищата от 1990 г. и ако е целесъобразно, представя законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета.

При проучването на вариантите за целта по отношение на климата за 2040 г. Комисията провежда консултации с ECИК и взема предвид критериите, посочени в член 3, параграф 3.

4б. Не по-късно от 12 месеца след приемането на целта по отношение на климата за 2040 г. Комисията прави оценка на начина, по който ще трябва да бъде изменено цялото законодателство на Съюза, имащо отношение към изпълнението на тази цел, и обмисля предприемането на необходимите мерки, включително приемането на законодателни предложения, в съответствие с Договорите.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 2a

Консултативни органи на държавите членки в областта на климата и Европейски съвет по изменението на климата

1. До 30 юни 2021 г. всички държави членки уведомяват Комисията за своя национален независим консултативен орган по въпросите на климата, който е отговорен, без да се ограничава до това, за предоставянето на научни експертни становища относно националната политика в областта на климата. Ако такъв орган не съществува, държавите членки се насърчават да създадат такъв орган.

За да се подкрепи научната независимост и автономността на независимия национален консултативен орган по въпросите на климата, държавите членки се насърчават да предприемат подходящи мерки, които да предоставят възможност на органа да функционира по напълно прозрачен начин, като неговите констатации биват предоставяни на обществеността и Комисията бива уведомена за тези мерки.

2. До 30 юни 2022 г. Комисията, в сътрудничество с посочените национални консултативни органи по въпросите на климата, създава Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК) – постоянен, независим, интердисциплинарен научен консултативен комитет по изменението на климата, който се ръководи от най-новите научни констатации, изразени от Междуправителствения комитет по изменение на климата. ЕСИК допълва работата на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и съществуващите институции и агенции на Съюза. За да се избегне дублиране на работата, ЕАОС ще изпълнява функциите на секретариат на ECИК, като същевременно се запази бюджетната и административната независимост на ЕСИК.

3. Членовете на ЕСИК изпълняват задълженията си за срок от пет години, като мандатът им може да бъде подновяван веднъж. ECИК се състои от научен комитет от най-много 15 старши експерти, които гарантират пълен набор от експертни познания и опит, необходими за дейностите, изброени в параграф 4. Научният комитет е отговорен за предоставянето на независими научни консултации на ЕСИК.

4. Дейностите на научния комитет включват:

a) оценка на съгласуваността на съществуващия и на предложения курс на Съюза, бюджета за парниковите газове и целите в областта на климата с ангажиментите на Съюза и международните ангажименти в областта на климата;

б) оценка на вероятността да не се излезе от рамките на бюджета на Съюза за парниковите газове и за постигане на неутралност по отношение на климата чрез съществуващите и планираните мерки;

в) оценка на съгласуваността на мерките на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове с целите, посочени в член 2;

г) определяне на действия и възможности за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на потенциала за улавяне на въглерод; както и

д) определяне на последиците от бездействието или недостатъчните действия.

5. При осъществяването на дейностите, посочени в параграф 4, ECИК осигурява подходяща консултация с националните независими консултативни органи по въпросите на климата.

6. Работата на научния комитет се подпомага от управителен съвет. Управителният съвет се състои от по един член от всеки национален независим консултативен орган по въпросите на климата, за когото  Комисията се уведомява съгласно параграф 1, двама представители, избрани от Комисията, двама представители, избрани от Европейския парламент, и председателя на секретариата, който се назначава от ЕИП.

Управителният съвет заседава два пъти годишно и отговаря за определянето и мониторинга на дейностите на ECИК. Европейският парламент и Съветът назначават управителния съвет по общо съгласие въз основа на предложение на Комисията. Председателят на управителния съвет се избира измежду неговите членове.

Управителният съвет отговаря за:

a)  приемането на годишната работна програма по предложение на научния комитет и осигуряване на съответствието ѝ с мандата на ECИК;

б)  назначаването на членовете на научния комитет, като се гарантира, че съставът на научния комитет осигурява необходимото разнообразие от експертен опит за дейностите по работната програма;

в)  одобряването на бюджета на ЕСИК; както и

г)  координацията с националните консултативни органи в областта на климата.

7. Членовете на научния комитет се номинират поотделно от управителния съвет. Председателят на научния съвет се избира измежду неговите членове. Научният комитет приема с мнозинство от две трети своя Правилник за дейността, който гарантират пълната му научна независимост и автономност.

Кандидатите за членове на научния комитет се определят чрез открит процес на оценка. Професионалният опит на кандидатите за участие в научния комитет, отговарящи на изискванията за допустимост, посочени в поканата за представяне на предложения, се подлага на сравнителна оценка въз основа на следните критерии за подбор:

a)   научни постижения;

б)   опит в извършването на научни оценки и/или предоставянето на научни консултации в областите на компетентност;

в)   богат експертен опит в областта на науките за климата и околната среда или други научни области, които са от значение за постигането на целите на Съюза в областта на климата;

г)   опит в партньорската оценка на научната работа;

д)   професионален опит в интердисциплинарна среда и международен контекст.

Съставът на научния комитет осигурява балансирано представителство на половете, на дисциплинарния и секторния експертен опит, както и регионално разпределение.

8. EСИК ежегодно докладва констатациите си по параграф 4 на Комисията, Европейския парламент и Съвета. Когато е необходимо, ECИК отправя препоръки към Комисията, за да се гарантира постигането на целите на настоящия регламент. EСИК гарантира, че следва напълно прозрачни процедури и че нейните доклади се предоставят на разположение на обществеността. Комисията разглежда докладите и препоръките и изготвя официален отговор до EСИК най-късно три месеца след получаването им. Отговорът на посочените доклади и препоръки се предоставя на разположение на обществеността.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 3

Член 3

Курс за постигане на неутралност по отношение на климата

Курс за постигане на неутралност по отношение на климата

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 9 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на курс на равнището на Съюза за постигането на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, до 2050 г. Най-късно в срок от шест месеца след всеки глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, Комисията преразглежда курса.

1. До 31 май 2023 г. Комисията оценява вариантите за определяне на индикативен курс на равнището на Съюза за постигането на целта, определена в член 2, параграф 1, като се започне от целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 3 и се вземе предвид междинната обвързваща цел за климата за 2040 г., посочена в член 2, параграф 4а, и ако е целесъобразно, се изготви законодателно предложение в този смисъл.

1а. След като курсът, посочен в параграф 1, бъде установен, Комисията преразглежда курса не по-късно от шест месеца след всеки глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, като започне с глобалния преглед през 2028 г. Комисията представя законодателно предложение за коригиране на курса, когато счита това коригиране за целесъобразно в резултат на преразглеждането.

2. Курсът започва от целта на Съюза за климата за 2030 г., посочена в член 2, параграф 3.

2. При изготвяне на законодателни предложения за определяне на курса в съответствие с параграф 1, Комисията взема предвид бюджета на Съюза за  парниковите газове, в който се определя общото оставащо количество на емисиите на парникови газове в равностойността на CO2, които могат да бъдат отделяни в атмосферата най-късно до 2050 г., без да се излагат на риск ангажиментите на Съюза по Парижкото споразумение.

2а.  Комисията определя бюджета на Съюза за парниковите газове в доклад и представя този доклад на Парламента и на Съвета до 31 декември 2021 г. Комисията оповестява публично този доклад и използваната в него методология.

3. При определянето на курс в съответствие с параграф 1, Комисията взема предвид следното:

3. При представянето на законодателни предложения за определяне или коригиране на курса в съответствие респективно с параграфи 1 и 1а, Комисията взема предвид следните критерии:

-a) най-добрите налични и най-актуални научни данни, включително последните доклади на IPCC,  междуправителствена платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), ECИК и когато е възможно, националните независими консултативни органи в областта на климата на държавите членки;

−aa) социалните, икономическите и екологичните разходи в резултат от бездействие или недостатъчни действия;

–аб) необходимостта от справедлив и социално приемлив преход за всички;

a) ефективност на разходите и енергийна ефективност;

б) конкурентоспособност на икономиката на Съюза;

б) конкурентоспособност на икономиката на Съюза, по-специално на МСП и на секторите, изложени в най-голяма степен на изместване на въглеродни емисии;

ба) въглеродния отпечатък на крайните продукти и на потреблението в Съюза;

в) най-добрата налична технология;

в) най-добрите налични, икономически ефективни и безопасни технологии, при които мащабът може да бъде съобразен с потребностите, като се спазва концепцията за технологична неутралност и се избягва евентуално закрепостяване;

г) енергийна ефективност, достъпност на енергията и сигурност на доставките;

г) енергийна ефективност и принципа за приоритет на енергийната ефективност, достъпност на енергията, намаляване на енергийната бедност и сигурност на доставките;

га) необходимостта от постепенен отказ от използване на изкопаеми горива и гарантиране на тяхното заместване с устойчиво произведена енергия от възобновяеми източници, материали и продукти;

д) справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки;

д) справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки;

е) необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето;

е) необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето;

еа) необходимостта да се осигури екологична устойчивост, включително необходимостта от преодоляване на кризата по отношение на биологичното разнообразие, като същевременно се възстановят увредените екосистеми и се предотвратят непоправими щети за екосистемите с цел постигане на целта на Съюза по отношение на биологичното разнообразие;

еб) осигуряване с течение на времето на стабилни, дълготрайни и ефективни по отношение на климата естествени поглътители;

ж) нужди от инвестиции и инвестиционни възможности;

ж) нужди от инвестиции и възможности за иновации в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламент за таксономията], като същевременно се отчита рискът от обезценяване на активите.

з) необходимостта от справедлив и социално приемлив преход;

и) международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата;

й) най-добрите и най-новите налични научни данни, включително последните доклади на IPCC.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 4

Член 4

Адаптиране към изменението на климата

Адаптиране към изменението на климата

-1а. В срок до 31 януари 2021 г. и на всеки пет години след това Комисията приема актуализирана стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата. Актуализираната стратегия на ЕС има за цел да гарантира, че политиките за адаптиране се приоритизират, интегрират и прилагат по съгласуван начин в политиките на Съюза, международните ангажименти, търговските споразумения на ЕС и международните партньорства.

1. Съответните институции на Съюза и държавите членки гарантират постоянен напредък в повишаването на капацитета за адаптиране, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта към изменението на климата в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение.

1. Съответните институции на Съюза и държавите членки се стремят да изпълнят националните цели и тези на ЕС за адаптиране към изменението на климата в съответствие с посоченото в Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, и гарантират постоянен напредък в повишаването на капацитета за адаптиране, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта към изменението на климата, включително за екосистемите, в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение, и интегрират адаптирането в съответните социалноикономически и екологични политики и действия. Те акцентират най-вече върху най-уязвимите и най-тежко засегнатите групи от населението и икономически сектори, определят недостатъците в това отношение, като се консултират с гражданското общество, и прилагат корективни мерки.

2. Държавите членки разработват и прилагат стратегии и планове за адаптиране, които включват цялостни рамки за управление на риска на основата на солидни базови линии за климата и уязвимостта и оценки на напредъка.

2. До 31 декември 2021 г. и на всеки 5 години след това държавите членки приемат и прилагат стратегии и планове за адаптиране на национално и регионално равнище, които включват цялостни местни рамки за управление на риска, като се вземат предвид местните нужди и особености, въз основа на  солидни базови линии и показатели за климата и уязвимостта, както и оценки на напредъка, ръководени от най-добрите налични и актуални научни доказателства. Посочените стратегии и планове включват мерки в съответствие с националните цели и целите на Съюза за адаптиране към изменението на климата. По-специално, тези стратегии вземат предвид уязвимите и засегнати групи, общности и екосистеми, и включват мерки за управление, възстановяване и опазване на морските и сухоземните екосистеми с цел повишаване на тяхната устойчивост . В своите стратегии държавите членки вземат предвид особената уязвимост на селското стопанство и продоволствените системи, продоволствената сигурност и насърчават природосъобразните решения и основаващото се на екосистемите адаптиране.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 4а

Съгласуваност на финансовите потоци с курса към неутрално по отношение на климата и устойчиво общество

1. Съответните институции на Съюза и държавите членки гарантират постоянен напредък при осигуряване на съгласуваност на публичните и частните финансови потоци с курса към неутрално по отношение на климата и устойчиво общество в съответствие с член 2, параграф 1 от Парижкото споразумение, като вземат предвид целите на Съюза по отношение на климата, определени в член 2 от настоящия регламент.

2. До 1 юни 2021 г. и редовно след това Комисията представя, като част от оценките, посочени в член 5, доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който се прави оценка на начина, по който следва да бъде изменено цялото относимо законодателство на Съюза, включително многогодишните финансови рамки на Съюза и всички специални регламенти, свързани с фондовете и инструментите в рамките на бюджета на Съюза, за да се включат обвързващи и приложими разпоредби, за да се осигури съгласуваност на публичните и частните финансови потоци с целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2 от настоящия регламент. Тази оценка се придружава от законодателни предложения, когато това е целесъобразно.

3. Комисията оповестява ежегодно коя част от разходите на Съюза съответства на категориите на таксономията, определени в Регламент (ЕС) 2020/... [Регламент за таксономията].

4. С оглед на постигането на целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2, институциите на Съюза и всички държави членки преустановяват постепенно всички преки и непреки субсидии за изкопаеми горива най-късно до 31 декември 2025 г. и мобилизират по съответен начин инвестиции в устойчиви инвестиции. Постепенното премахване на тези субсидии следва да не оказва въздействие върху усилията в борбата с енергийната бедност.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 5

Член 5

Оценка на напредъка и мерките на Съюза

Оценка на напредъка и мерките на Съюза

1. До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това, заедно с оценката, предвидена в член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията оценява също:

1. До 30 септември 2023 г. и на всеки 2 години след това, заедно с оценката, предвидена в член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията оценява също:

a) колективния напредък на всички държави членки за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1;

a) напредъка, постигнат от всяка държава членка, и колективния напредък на всички държави членки за постигане на целите на Съюза в областта на  климата, определени в член 2 и изразени в курса, който следва да бъде определен съгласно посоченото в член 3, параграф 1; ако курсът не е на разположение, оценката се извършва въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 3, и на целта за климата за 2030 г.;

б) колективния напредък на всички държави членки по отношение на адаптирането, както е посочено в член 4.

б) напредъка, постигнат от всяка държава членка и колективния напредък на всички държави членки по отношение на адаптирането, както е посочено в член 4.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета тези оценки и заключенията от тях заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и осигурява публичен достъп до тях.

2. До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията преразглежда:

2. До 30 септември 2023 г. и на всеки 2 години след това Комисията преразглежда:

a) съгласуваността на мерките на Съюза с целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1;

a) съгласуваността на мерките и политиките на Съюза, включително секторното законодателство, външните дейности на Съюза и бюджета на Съюза, с целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 и изразени в курса, който следва да бъде определен в член 3, параграф 1; ако курсът не е на разположение, оценката се извършва въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 3, и на целта по отношение на климата за 2030 г.;

б) адекватността на мерките на Съюза за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4.

б) съгласуваността на мерките и политиките на Съюза, включително секторното законодателство, външните дейности на Съюза и бюджета на Съюза, за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4;

3.  Когато въз основа на оценката, посочена в параграфи 1 и 2, Комисията установи, че мерките на Съюза не съответстват на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1, или са неподходящи за гарантиране на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, или че напредъкът към постигане на целта за неутралност по отношение на климата или към адаптирането, посочено в член 4, е недостатъчен, тя предприема необходимите мерки в съответствие с Договорите едновременно с прегледа на курса, посочен в член 3, параграф 1.

3. Когато въз основа на оценката, посочена в параграфи 1 и 2, Комисията установи, че мерките и политиките на Съюза не съответстват на целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2 или са неподходящи за гарантиране на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, или че напредъкът към постигане на посочените в член 2 цели на Съюза в областта на климата или към адаптирането, посочено в член 4, е недостатъчен, тя предприема възможно най-бързо необходимите мерки в съответствие с Договорите за коригиране на посоченото несъответствие, или най-късно едновременно с прегледа на курса, посочен в член 3, параграф 1а.

4. Комисията оценява всеки проект за мярка или законодателно предложение с оглед на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, изразена с курса, посочен в член 3, параграф 1, преди приемането им, включва този анализ във всяка оценка на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения, и оповестява резултата от тази оценка в момента на приемането.

4. Комисията оценява съгласуваността на  всеки проект за мярка, който включва, но не се ограничава до всяко едно законодателно и бюджетно предложение , с целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2, и привежда проекта за мярка в съответствие с тези цели преди приемането. Този анализ се включва в оценката на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения. След като бъдат определени курса, посочен в член 3, параграф 1, и бюджета за парникови газове, посочен в член 3, параграф 2а, те служат за основа на оценката. Комисията прави тази оценка и резултатите от нея пряко достъпни за обществеността веднага след приключването на оценката и при всички случаи преди приемането на съответната мярка или предложение.

4а. Комисията използва оценката, посочена в параграф 4, за насърчаване на обмена на най-добри практики и за определяне на действия, чрез които да се допринася за постигането на целите на настоящия регламент.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 6

Член 6

Оценка на националните мерки

Оценка на националните мерки

1. До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията оценява:

1. До 30 септември 2023 г. и на всеки 2 години след това Комисията оценява:

a) съгласуваността на националните мерки въз основа на националните планове в областта на енергетиката и климата или двугодишните доклади за напредъка, представяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, които имат отношение към постигането на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1;

a) съгласуваността на националните мерки въз основа на националните планове в областта на енергетиката и климата, националните дългосрочни стратегии или  докладите за напредъка, представяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, които имат отношение към постигането на целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2, с целите, изразени в курса, който следва да бъде определен съгласно посоченото в член 3, параграф 1; ако курсът не е на разположение, оценката се извършва въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 3, и на целта по отношение на климата за 2030 г.;

б) адекватността на съответните национални мерки за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4.

б) адекватността и ефективността на съответните национални мерки за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета тези оценки и заключенията от тях заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и осигурява публичен достъп до тях.

2. Ако след като надлежно отчете колективния напредък, оценен в съответствие с член 5, параграф 1, Комисията установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с тази цел, изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1, или неподходящи за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, тя може да отправи препоръки към тази държава членка. Комисията прави тези препоръки публично достояние.

2. Ако след като надлежно отчете напредъка на всяка държава членка и колективния напредък, оценен в съответствие с член 5, параграф 1, Комисията установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с целите на Съюза в областта на климата, изразени в курса, посочен в член 3, параграф 1, след като той бъде определен, или неподходящи за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, тя отправя препоръки към тази държава членка. Комисията прави тези препоръки публично достояние.

2б. Комисията включва в препоръката, посочена в параграф 2 от настоящия член, предложения за осигуряване на напредък по отношение на адаптацията, както е посочено в член 4. Тези предложения могат да включват, по целесъобразност, евентуална допълнителна техническа, иновативна или свързана с ноу хау финансова или друга необходима подкрепа.

3. Ако бъде отправена препоръка в съответствие с параграф 2, се спазват следните принципи:

3. Ако бъде отправена препоръка в съответствие с параграф 2, се спазват следните принципи:

a) съответната държава членка взема надлежно предвид препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки;

a) в срок от шест месеца след приемането на препоръката съответната държава членка уведомява Комисията за мерките, които възнамерява да приеме с цел да вземе надлежно предвид препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки, както и в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество;

б) в първия си доклад за напредъка, представен в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 в годината след издаване на препоръката, съответната държава членка посочва как е взела надлежно предвид препоръката. Ако съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания на Комисията;

б) Съответната държава членка посочва в срок от 18 месеца от получаването на препоръката как е взела надлежно предвид препоръката и последващите мерки, предприети от нея; тази информация се включва в доклада за напредъка, който се представя през същата година в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999;

в) препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

в) препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

3а. В срок до три месеца след представянето на доклада за напредъка, посочен в параграф 3, буква б), Комисията оценява дали приетите от съответната държава членка мерки, са подходящи за решаването на проблемите, посочени в препоръката. Тази оценка и резултатите от нея се оповестяват публично в момента на приемането им.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 7

Член 7

Общи разпоредби за оценката от страна на Комисията

Общи разпоредби за оценката от страна на Комисията

1. Освен националните мерки, посочени в член 6, параграф 1, буква а), Комисията основава оценката си, посочена в членове 5 и 6 най-малко на следното:

1. Освен националните мерки, посочени в член 6, параграф 1, буква а), Комисията основава оценката си, посочена в членове 5 и 6 най-малко на следното:

a) информацията, представена и докладвана съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999;

a) информацията, представена и докладвана съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999;

б) доклади на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС);

б) доклади на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и Съвместния изследователски център (JRC);

в) европейска статистика и данни, включително данни за загубите от неблагоприятни климатични въздействия, ако такива са налични; както и

в) европейска и световна статистика и данни, включително данни за наблюдаваните и предвижданите загуби от неблагоприятни климатични въздействия, и оценки на разходите от бездействието или забавянето на действията в областта на климата, ако такива са налични; както и

г) най-добрите налични научни данни, включително последните доклади на IPCC; както и

г) най-добрите налични и актуални научни данни, включително последните доклади на IPCC, Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), ECCC и когато е възможно, националните независими консултативни органи в областта на климата на държавите членки; както и

д) всяка допълнителна информация за екологично устойчиви инвестиции от Съюза и държавите членки, включително, при наличност, инвестиции в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията].

д) всяка допълнителна информация за екологично устойчиви инвестиции от Съюза и държавите членки, включително, при наличност, инвестиции в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията].

2. ЕАОС подпомага Комисията при изготвянето на оценката, посочена в членове 5 и 6 съгласно годишната си работна програма.

2. ЕАОС подпомага Комисията при изготвянето на оценката, посочена в членове 5 и 6 съгласно годишната си работна програма.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 8

Член 8

Участие на обществеността

Участие на обществеността и прозрачност

Комисията се ангажира с всички групи на обществото, за да им даде възможност да предприемат действия за изграждане на неутрално и устойчиво на изменението на климата общество. Комисията подпомага приобщаващ и достъпен процес на всички равнища, включително на национално, регионално и местно равнище, заедно със социалните партньори, гражданите и гражданското общество, за обмен на най-добри практики и за набелязване на действия, които да допринесат за постигането на целите на настоящия регламент. Освен това Комисията може също така да използва многостепенните диалози в областта на климата и енергетиката, създадени от държавите членки съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

1. Комисията и държавите членки влизат в контакт с всички групи на обществото, включително местните и регионалните правителства, за да им дадат възможност да предприемат действия за изграждане на социално справедливо, неутрално и устойчиво на изменението на климата общество, включително чрез Европейския пакт за климата, посочен в параграф 2. Комисията и държавите членки подпомагат приобщаващ, достъпен и прозрачен процес на всички равнища, включително на национално, регионално и местно равнище, заедно със социалните партньори, академичните среди, гражданите и гражданското общество, за обмен на най-добри практики и за набелязване на действия, които да допринесат за постигането на целите на настоящия регламент. Освен това Комисията може също така да използва многостепенните диалози в областта на климата и енергетиката, създадени от държавите членки съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

2. Комисията разработва Европейски пакт за климата с цел ангажиране на гражданите, социалните партньори и заинтересованите лица в разработването на политики на равнището на Съюза в областта на климата и насърчаване на диалога и разпространението на научно обоснована информация относно изменението на климата и неговите аспекти, свързани със социалното равенство и равенството между половете, както и с цел споделяне на най-добри практики за инициативи в областта на климата.

3. Когато предприемат мерки за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1, държавите членки гарантират, че гражданите, гражданското общество и социалните партньори са информирани и консултирани в рамките на целия законодателен процес. Във връзка с това държавите членки следва да действат прозрачно.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 9

заличава се

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 1, се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегираните актове, посочени в член 3, параграф 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от ... [ОП: датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 9a

Преглед

Шест месеца след всеки глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, Комисията извършва преглед на всички елементи от настоящия регламент с оглед на най-добрите налични и на най-новите научни данни, включително последните констататции и препоръки на IPCC и ECCC, международните тенденции и усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен по целесъобразност от законодателни предложения.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a) изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], целите и задачите на Енергийния съюз, а през първия десетгодишен период, от 2021 до 2030 г. — по-специално целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

a) изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и на дългосрочните ангажименти на Съюза по отношение на парниковите газове, в съответствие с Парижкото споразумение, по-специално целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], а през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. — по-специално целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

Текст в сила

Изменение

(2а) В член 2 точка 11 се заменя със следното:

(11)  „цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 40-процентно намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо количествата от 1990 г., обвързващата за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 32-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в енергийното потребление на Съюза, водещата цел на равнището на Съюза за 2030 г. за подобрение на енергийна ефективност с поне 32,5%, както и целта за 2030 г. за 15-процентна междусистемна електроенергийна свързаност, или евентуални последващи цели в това отношение, приети от Европейски съвет или от Европейския парламент и от Съвета за 2030 г.;“

‘(11) „цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за Съюза като цяло цел за 2030 г. за намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика, съгласно член 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) .../... [Законодателен акт за климата], обвързващата за Съюза като цяло цел за 2030 г. за дела на енергията от възобновяеми източници в енергийното потребление на Съюза, съгласно член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, водещата цел на равнището на Съюза за 2030 г. за подобрение на енергийната ефективност, съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС, както и целта за 2030 г. за 15-процентна междусистемна електроенергийна свързаност;

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2б) В член 2 се добавя следната точка:

(62а) „заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околната среда, посочени в глави 2 и 3; за целите на настоящото определение неправителствените организации, които съдействат за опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право, се считат за заинтересовани.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е) оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б) от настоящия параграф, включително тяхната съгласуваност с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и дългосрочните стратегии, посочени в член 15;

е) оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б) от настоящия параграф, включително тяхната съгласуваност с целите на Съюза по отношение на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и дългосрочните стратегии, посочени в член 15;

Текст в сила

Изменение

(3а) В член 4, параграф 1 уводната част на буква а), точка 1 се заменя със следното:

1) по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на общата за цялата икономика на Съюза цел за намаляване на емисиите на парникови газове:

„1) по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];“

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д) начина, по който съществуващите и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата].;

д) начина, по който съществуващите и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целите на Съюза по отношение на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата].;

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5а) Вмъква се следният член:

Член 11а

Достъп до правосъдие

1. Държавите членки гарантират, в съответствие със своето национално законодателство, че членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес или които твърдят накърнено право, когато административно-процесуалното право на държавата членка изисква като предусловие такова право, имат достъп до процедура за обжалване пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, с цел да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, за които се прилага член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

2.  Държавите членки определят на какъв етап могат да се оспорват решения, действия или бездействия.

3. Държавите членки определят какво означава „достатъчен интерес“ и „накърняване на право“, в съответствие с целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие. За тази цел за неправителствена организация, обхваната от определението в член 2, параграф 62а, се счита, че има достатъчен интерес или има права, които могат да бъдат накърнени за целите на параграф 1 от настоящия член.

4. Настоящият член не изключва възможността от предварителна процедура на обжалване пред административен орган и не засяга изискването за изчерпване на административните процедури на обжалване преди преминаването към съдебни процедури на обжалване, ако съществува такова изискване съгласно националното право. Всяка подобна процедура следва да бъде справедлива, безпристрастна, своевременна и да не бъде възпрепятстващо скъпа.

5. Държавите-членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до процедури за административно и съдебно обжалване.

Текст в сила

Изменение

(5б) В член 15 параграф 1 се заменя със следното:

1.  До 1 януари 2020 г. и след това до 1 януари 2029 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка изготвя и представя пред Комисията своята дългосрочна стратегия, която е с перспектива за поне 30 години. Държавите членки следва, когато е необходимо, да актуализират тези стратегии на всеки пет години.

„1.  До 1 януари 2020 г. и след това до 1 януари 2029 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка изготвя и представя пред Комисията своята дългосрочна стратегия, която е с перспектива до 2050 г. и за 30 години. Държавите членки следва, когато е необходимо, да актуализират тези стратегии на всеки пет години.“;

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в) постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];

в) постигането на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката и засилване на поглъщанията от поглътители в контекста на необходимостта според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), за да се намалят по разходоефективен начин емисиите на парникови газове на Съюза и за да се насърчава поглъщането от поглътители с цел постигане на целите по отношение на температурата, заложени в Парижкото споразумение, така че да се постигне баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове в рамките на Съюза най-късно до 2050 г. и да се постигнат отрицателни емисии след това, както е посочено в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];

Текст, предложен от Комисията

Изменение

i) Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, посочени в точка 2.1.1 и политики и мерки за съобразяване с Регламент (ЕС) 2018/841, с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията с оглед целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];

i) Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, посочени в точка 2.1.1 и политики и мерки за съобразяване с Регламент (ЕС) 2018/841, с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията с оглед целите в областта на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5.5. Приноса на планираните политики и мерки за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];

5.5. Приноса на планираните политики и мерки за постигането на целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];

Текст в сила

Изменение

(7a) В приложение ІV точка 2.1.1. се заменя със следното:

2.1.1. Прогнозно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията до 2015 г.

„2.1.1. Прогнозни кумулативни емисии за периода 2021 – 2050 г. с цел да се допринесе за изпълнението на бюджета на Съюза за парникови газове, посочен в член 3, параграф 2а от Регламент.../... [Законодателен акт за климата];“;

Текст, предложен от Комисията

Изменение

viii) оценка на приноса на политиката или мярката за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата] и за осъществяването на дългосрочната стратегия, посочена в член 15;.

viii) оценка на приноса на политиката или мярката за постигането на целите на Съюза в областта на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата] и за осъществяването на дългосрочната стратегия, посочена в член 15;.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 10a

Изменения на Регламент (ЕС) 2018/842

В член 5 от Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета1а се вмъкват следните параграфи:

„5а.  При всяка трансакция, извършена съгласно разпоредбата, посочена в член 5, параграф 5, се определя минимална цена на годишно разпределеното количество емисии в размер на 100 евро за всеки тон еквивалент на CO2.

5б.  Държавите членки уведомяват Комисията за всякакви действия, предприети съгласно настоящия параграф, и до 31 март 2025 г. съобщават намерението си да използват разпоредбите, посочени в член 5, параграф 5.

5в.  Най-късно до 30 юни 2025 г. Комисията оценява по отношение на всички държави членки намерението за използване на разпоредбите, посочени в член 5, параграф 5, и оповестява публично бюджетното въздействие на използването на тези разпоредби.“

____________________

1а Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 56, 19.6.2018 г., стр. 26).