Андрей Сахаров

Андрей Сахаров - Вдъхновител на наградата

Андрей Сахаров
Андрей Сахаров © Ali Ferzat 2016
Руският физик Андрей Дмитриевич Сахаров (1921--1989 г.), лауреат на Нобеловата награда за мир през 1975 г., първоначално става известен като баща на съветската водородна бомба.

Загрижен за последиците, които работата му има за бъдещето на човечеството, той се опитва да повиши осведомеността за опасностите от надпреварата в ядреното въоръжаване. Неговите усилия се увенчават с частичен успех през 1963 г. с подписването на договор за забрана на ядрените опити.

В СССР Сахаров е разглеждан като подривен дисидент. През 1970 г. той основава комитет за защита на правата на човека и жертвите на политически съдебни процеси. Въпреки засилващия се натиск от страна на правителството Сахаров не само се бори за освобождаване на дисидентите в страната, но става и един от най-смелите критици на режима и въплъщение на кръстоносния поход срещу отричането на основните права. През 1975 г. е удостоен с Нобеловата награда за мир като признание за неговите усилия.

Съветските власти изпращат Андрей Сахаров на заточение в Горки, за да ограничат контактите му с чужденци. Там той научава, че Европейският парламент възнамерява да създаде награда за свобода на мисълта, която да носи неговото име. От мястото на своето изгнание през 1987 година той изпраща послание до Европейския парламент, с което дава съгласието си наградата да бъде наречена на неговото име и изразява голямото си вълнение. Той с право възприема наградата като насърчение за всички, които, подобно на него, са се посветили на борбата за правата на човека.

Наградата, носеща неговото име, преодолява границите, дори тези на репресивните режими, за да отличи активисти за правата на човека и дисиденти от цял свят.

За контакти

Обратна връзка

Информационни кампании (ГД „Комуникация")

European Parliament
60 rue Wiertz / Wiertzstraat 60
B-1047 - Bruxelles/Brussels
Belgium