Председател. - Следващата точка са изявленията на Съвета и Комисията във връзка с положението в Близкия изток/Ивицата Газа.

За мен е особено удоволствие да приветствам с добре дошъл действащия Председател на Съвета, чешкия министър на външните работи г-н Karel Schwarzenberg, който трябва да продължи днес пътуването си за Южна Африка. Предишните председателства изпращаха представител на мястото на своя министър на външните работи и затова особено високо оценяваме присъствието Ви тук днес, г­н Schwarzenberg. Най-сърдечно Ви приветствам с добре дошъл!

Радваме се също, разбира се, че присъства и компетентният комисар, г-жа Benita Ferrero­Waldner – както тя прави почти винаги. Както знаете, Комисарят е също много добре осведомена за проблемите на конфликта в Близкия изток и, както г­н Schwarzenberg, тя е посещавала региона. Най­топло приветствам и Вас с добре дошла, г­жо Комисар.

  Karel Schwarzenberg, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-н Председател, много Ви благодаря, че ми давате думата в това навременно разискване относно драматичното положение в Близкия изток.

След началото на военната кампания на израелската армия в Газа на 27 декември станахме свидетели на рязко влошаване на положението на всички равнища. Хуманитарните последици от тази операция са драматични за населението в Газа. От началото на операцията са загинали над 900 палестинци, от които около 30 % са жени и деца. Дълбоко сме обезпокоени от жертвите сред гражданското население и въпросът е поставян многократно в нашите изявления на председателството. Европейският съюз осъжда продължаващите военни действия, които доведоха до толкова много жертви сред гражданското население и искаме да изразим искрените си съболезнования на семействата на жертвите.

Особено сме загрижени по повод инцидентите, като нападението над училището на ООН в Jebaliya и обстрелите на хуманитарни конвои, довели до гибелта на хуманитарен персонал. Над 4 200 палестинци бяха ранени, по данни на Службата за координация по хуманитарни въпроси. Според агенцията на ООН, около 28 000 души са разселени след началото на военните действия. Голям брой от тях търсят убежище в укрития, останалите разселени във вътрешността хора се настаняват при роднини.

Най-належащите хуманитарни нужди са свързани с големия брой ранени и претоварените здравни служби, докато разселените лица и приелите ги семейства се нуждаят от специфична помощ, като храна, подслон, вода и нехранителни артикули. Тъй като системата за водоснабдяване е силно повредена и се нуждае от спешен ремонт, населението на ивицата Газа почти няма достъп до чиста вода. Поради това, осигуряването на питейна вода е от първостепенна необходимост.

Има голям недостиг на храна за населението на всички равнища. От 4 ноември миналата година персонал на чуждестранни неправителствени организации не е допускан в Газа за доставка и подходящ контрол на хуманитарната помощ. Също така броят камиони, влизащи в Газа, нарасна след началото на военните операции. Текущата средна дневна бройка от 55 камиона остава крайно недостатъчна на фона на необходимостта от поне 300 камиона дневно за покриване на нуждите на 80 % от населението, което стана зависимо от помощи.

Европейският съюз следи отблизо трагичните събития от самото начало. Три дни след началото на операцията външните министри се събраха на извънредна среща в Париж за обсъждане на положението. Те се съгласиха за необходимостта от незабавно и трайно прекратяване на огъня и незабавни хуманитарни мерки за активизиране на мирния процес. Срещата на високо равнище имаше за цел най-вече да съдейства за прекратяване на насилието и облекчаване на хуманитарната криза. Председателството оглави дипломатическа мисия в Близкия изток. Министерската тройка на Европейския съюз посети региона в периода 4-6 януари за срещи в Египет, в Израел, с палестинската власт и в Йордания. Върховният представител посети още Сирия, Ливан и Турция.

Очертанията на решението на кризата започнаха да се оформят. Най-напред трябва безусловно да се преустановят ракетните атаки на „Хамас” срещу Израел и да се спрат военните действия на Израел, за да се стане възможна стабилната доставка на хуманитарна помощ, възстановяването на комуналните услуги и крайно необходимите медицински грижи. Шестмесечното прекратяване на огъня, което изтече на 19 декември, далеч не бе съвършено. Израел претърпя периодичен ракетен обстрел, като осъзнаваше, че врагът му трупа огнева мощ. Газа бе подложена на наистина сурова икономическа блокада, която напълно съсипа икономическото й развитие.

За да се постигне трайно прекратяване на огъня, трябва да търсим разумен компромис, включващ край на ракетните пускове и отваряне наново на контролните пунктове. Едно изпълнимо решение следва да обхване тунелите през границите, особено по трасето Филаделфия, за да се пресече контрабандата на оръжие. То трябва също да доведе до систематично и контролирано отваряне на всички контролни пунктове, за да се позволи на икономиката на Газа да се развива.

На мнение сме, че разполагането на международни мисии, които да контролират спазването на прекратяването на огъня и да действат като посредник между двете страни, би било от полза. Във връзка с това Европейският съюз е готов да върне наблюдателите си на пункта Рафа и да разшири мандата на европейската гранична мисия като обхват и съдържание. Отчитаме, че Израел се е съгласил за ежедневно затишие, за да може крайно необходими храни, горива и лекарства да се доставят в Газа. Само едно пълно и незабавно прекратяване на огъня обаче би позволило доставка и разпределение на големите количества хуманитарна помощ, от които Газа толкова силно се нуждае, и за възобновяване на основните услуги. Израел трябва да осигури безпрепятствен и безопасен достъп за хуманитарната помощ и други насъщни доставки, включително храни, лекарства и горива, за гражданското палестинско население на ивицата Газа, както и за безопасно придвижване на гражданските лица и хуманитарния персонал към и от Газа.

Но дори и едно трайно и всеобхватно решение в Газа няма да бъде достатъчно за постигане на мир в региона. Трябва да се заемем с по-широки и по­сложни предизвикателства. Необходима ни е нова и всеобхватна стратегия, която да взема предвид вътрешното палестинско политическо положение, както и подновяване на мирните преговори, които бяха спрени поради кризата в Газа. Палестинското помирение и едно правителство, представляващо стремежите на палестинския народ, е по-необходимо от всякога. Поради това ние подкрепяме посредническите усилия, полагани от Египет в съответствие с резолюциите на Арабската лига от 26 ноември 2008 г.

Както е посочено в заключенията на Съвета по общите въпроси и външните отношения от м. декември 2008 г., Европейският съюз е готов да подкрепи всяко стабилно палестинско правителство, което прилага политики и мерки, отразяващи принципите на близкоизточната четворка. Европейският съюз подчертава необходимостта от постигане на справедлив, траен и всеобхватен мир в Близкия изток и призовава за подновяване на палестинско-израелските преговори и решаване на всички спорни въпроси в израелско-палестинския конфликт, включително всички основни въпроси.

Трайното и всеобхватно решение в крайна сметка ще зависи от реалния напредък в мирния процес в Близкия изток. Ще бъдат необходими спешни и сериозни усилия от страните за постигане на всеобхватен мир, основан на идеята за регион, където две демократични държави, Израел и Палестина, живеят заедно в мир, в сигурни и признати граници.

Последният изблик на насилие в Близкия изток може не само да намали изгледите за мирно уреждане на конфликта между Израел и Палестина. Политическите щети, които причиняват боевете както във вид на поляризация и радикализация в региона, така и чрез по-нататъшно дискредитиране на умерените сили, също не трябва да се подценяват. Само една жизнеспособна палестинска държава би донесла сигурност в регион, който е страдал твърде дълго. Това е конкретно в интерес на Израел и неговите съседи. Ето защо следва незабавно да се вземат спешни мерки за преодоляване на пораженията, причинени от военните действия, за да се възстанови възможността за постигане на справедлив резултат чрез преговори.

(Ръкопляскания)

  Benita Ferrero-Waldner, Член на Комисията. − (EN) Г-н Председател, мисля че всички се надявахме на по-добро начало на 2009 г. За съжаление сме изправени пред ужасен и отблъскващ конфликт в Газа, който продължава вече трета седмица.

Той е повод за огромна загриженост. Вчера обсъдихме това на среща с Комисията по външни работи, с Комисията по развитие и с тези от членовете на Европейския парламент, които бяха в Газа в края на седмицата.

Действащият председател на Съвета вече спомена ужасната статистика за загиналите и ранените, която се влошава с всеки изминал ден. Има все повече доказателства за жертви на тежки изгаряния, а агенциите за помощ съобщават, че населението страда от остър недостиг на храна, горива и лекарства, да не говорим за унищожените домове и инфраструктура.

Въпреки това Израел също понесе загуби и срещу неговата територия от „Хамас” бяха изстреляни стотици ракети, насочени срещу мирни израелски жители. За съжаление войната винаги води до огромни човешки страдания и тази война не прави изключение. Поради това освен незабавното си опустошително въздействие, тя отдалечава много изгледите за мир, подкопава арабската мирна инициатива и потенциално би могла да окаже твърде отрицателно въздействие върху стабилността на целия регион.

Искам накратко да очертая дипломатическата дейност, която предприехме заедно за слагане край на този конфликт и след това да разгледам предизвикателствата в средно- и дългосрочен план. Активни сме от първия ден, което според мен е важно. Знаем, че не сме основният играч в Близкия изток, но ние бяхме и сме важен играч. Затова в отговор на избухването на кризата, спешната среща на външните министри от Европейския съюз в Париж на 30 декември 2008 г. бе много важна за изработване на предложения от самото начало – Парижката декларация – за слагане край на този конфликт, която ние след това използвахме за нашата делегация и посещение в Близкия изток.

В нея има три елемента. На първо място, Парижката декларация призова за незабавно хуманитарно прекратяване на огъня, включващо както безусловно спиране на ракетните атаки от „Хамас” срещу Израел, така и край на военните действия на Израел. Призовахме прекратяването на огъня да се съпровожда с постоянно и нормално отваряне на всички контролни пунктове, както се предвижда от споразумението за движение и достъп от 2005 г. Изразихме желание да възобновим мисията на Европейския съюз за гранична помощ (BAM) в Рафа, което да позволи повторното му отваряне и също така посочихме, че желаем да разгледаме възможността за оказване на помощ на другите контролни пунктове, при условие, че нашите изисквания за сигурност бъдат изпълнени.

Второ, подчертахме спешните хуманитарни нужди, които заявихме, че трябва да бъдат посрещнати. На това място поискахме незабавно отваряне на контролните пунктове, за да се позволи доставка в Газа на спешна медицинска помощ, горива и храни, за да могат хуманитарните работници да получат достъп, а ранените да могат да бъдат евакуирани.

Трето, ние повторихме позицията си, че за израелско-палестинския конфликт няма военно решение, че мирният процес е единственият път напред и усилията следва да бъдат активизирани веднага след като установим трайно прекратяване на огъня.

Както чухте, мисията ни бе проведена в последователност с посещение на президента г­н Sarkozy, който бе планирал посещение в Сирия и Ливан и който след това реши да посети и Египет и Израел, за да подкрепи тези усилия, все още на основата на декларацията ни от 30 декември 2008 г. Франция в момента председателства Съвета за сигурност, така че това бе важна инициатива.

Провеждахме тясна координация, включително и обща среща в Рамала, където Президентът Sarkozy очерта плана си за прекратяване на огъня, за който ние – тройката – вече бяхме донякъде подготвили почвата с разговорите си с основните заинтересовани страни, в частност Египет и Йерусалим.

Тези усилия се допълниха взаимно, изпращайки ясно и единно послание от Европейския съюз, като тройката не само предаде тази институционална позиция на Европейския съюз, но също и показа присъствието ни. Според мен бе важно, че Президентът г­н Sarkozy посети и Сирия, а след това г­н Solana го придружи в Сирия и Ливан и също се консултира с Турция. Мисля, че всичко това беше необходимо.

Аз наблегнах особено на хуманитарната ситуация, както вече беше казано, и призовах по-конкретно за отваряне на контролните пунктове, а също и за възможността за поне няколко часа прекратяване на огъня, което да позволи извършване на работа от международните организации. Израел прие някои от тези точки и, в преговорите с израелското правителство, аз договорих и разполагане на длъжностно лице на Службата на Европейската общност за хуманитарна помощ в щаба на израелските въоръжени сили, за координация на придвижването на хуманитарната помощ с израелските въоръжени сили, както бе направено при войната в Ливан и това бе мощно средство за по-добра координация.

Бих искала да използвам тази възможност, за да изразя благодарността си към всички доблестни колеги, които продължават да работят в Газа, на всички от Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток и Международния комитет на червения кръст, с които работим и които получават голяма част от нашето финансиране, но и също към много други.

(Ръкопляскания)

Искам също да изкажа искрените си съболезнования на семействата на тези хуманитарни работници, които вече станаха жертва на този трагичен епизод.

Комисията прави отделя също значителни средства и за спешни хуманитарни разходи и сме готови да правим повече в бъдеще.

Какво се постигна на тези преговори? Както действащият председател заяви, те съдържаха основните елементи за последната резолюция на Съвета за сигурност, която бе приета няколко дни след преговорите, като американците се въздържаха. Незабавно прекратяване на огъня, гаранции от Египет да пресече контрабандата през тунелите, откриване на контролните пунктове за хуманитарната помощ, включително разполагане на въоръжени сили – може би с международно участие и/или силите за сигурност на палестинската власт – които да осъществяват полицейски контрол над 15-километровия коридор Филаделфия между Газа и Египет.

Разбираме, че палестинската власт е приела това предложение и сега Израел и „Хамас” го проучват. Според нас е много важно скоро да има резултат. По моя последна информация всички работят много интензивно по него и може би след няколко дни наистина ще имаме такова прекратяване на огъня. Надявам се случаят да бъде такъв.

Колкото до изгледите в средносрочен план, за съжаление и Израел, и „Хамас” първоначално отхвърлиха тази резолюция на Съвета за сигурност на ООН, но от ежедневните контакти се надявам доста скоро да може да се стигне до споразумение. Важно е да се каже и признае, че Египет играе водеща роля в преките контакти с „Хамас”, а също че във връзка с това посещението на президента г­н Sarkozy в Сирия, както и усилията на Турция, бяха много важни.

Разбирам също, че срещата на високо равнище на арабските страни би могла да се проведе в Катар в края на тази седмица. Стремим се, както показва тази интензивна дипломатическа дейност, да подпомогнем всички имащи отношение фактори, които имат влияние пред „Хамас”, да съдействат за постигане на трайно решение, както е описано в Резолюция 1860 на Съвета за сигурност.

Веднага след като бъде прието това прекратяване на огъня ще трябва да помислим, може би под формата на конференция, как да формулираме по-конкретни мерки за облекчаване на хуманитарните нужди на палестинското население в Газа. Трябва ясно да заявим обаче, че каквото и да направим, то не следва да способства за безкрайния цикъл на унищожение и възстановяване, без мир.

При наличие на подходящи условия може отново да се явя пред вас и да поискам помощта ви за допринасяне по разумен начин към конструктивните усилия, както съм правила и в миналото. Знаете, че Генералният секретар г­н Ban Ki-moon е на обиколка в региона и се надявам той също да успее да допринесе за този краен успех, който е абсолютно необходим за постигане на трайно прекратяване на огъня.

В дългосрочен план следва да заявим, че сегашната офанзива явно допринася за отслабване на доверието между палестинци и израелци. Военните операции никога не могат да донесат траен мир – това може да стане само с политическо решение чрез преговори. Следователно трябва да бъде подновен диалогът между израелци и палестинци, както и сред самите палестинци.

След като военните действия спрат, мисля че ще бъде важно възможно най-скоро да се подновят преговорите, целящи всеобхватен мир. По този въпрос трябва да работим с новата администрация на Съединените американски щати за да сме сигурни, че тя ще бъде в състояние да подкрепи двустранните преговори от началото. Във връзка с това приветствам коментарите на номинираната за държавен секретар г­жа Hillary Clinton на изслушването й в Сената вчера. Ще настояваме страните да преговарят по същество, а не само по процедурата и процесът от Annapolis да бъде доведен до успешен край. Сегашната криза показва, че един успешен край е по-неотложно необходим, от когато и да било.

Въпросът за палестинското помирение също ще бъде централен. Малко е вероятно „Хамас” да бъде унищожена с тази операция. Тя вероятно ще бъде осакатена във военно отношение, но ще укрепне в политическо. Становището на „Хамас” че мандатът на президента г­н Abbas ще изтече на 9 януари е друг въпрос, който е тясно свързан с Реформата на ООП и на Фатах. Ясно е, че за постигане на траен мир е необходимо една силна палестинска власт да говори от името на всички палестинци и че тя трябва да се ангажира с решението за създаване на две държави с мирни средства.

За съжаление конфликтът в Газа би могъл също да има потенциално отрицателно отражение по отношение регионалната подкрепа за мирния процес. Авторитетът на Израел пред няколко подкрепящи мира арабски режима бе накърнен от прекомерните страдания на гражданското население в Газа. Лидерите и населението на Израел трябва да разберат колко неблагоприятно е това за неговите стремежи като народ да живее в мир. Ние сме техни приятели и трябва да им кажем какво правим. Следователно Израел не може да си позволи да губи време в постигането на мир.

Това е първият ми кратък или не толкова кратък анализ и ще трябва да се опитаме да работим за постигане на това трайно прекратяване на огъня, за да можем след това да започнем мирни преговори с новата американска администрация.

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г­н Председател, 17 дни на боеве в Газа доведоха до покъртително положение. Най-лошото, понеже е непоправимо, е загубата на човешки живот, включително на невинни граждани и деца. Обаче виждаме и унищожение, хаос, омраза и отмъщение; палестинската кауза е разединена; радикалите укрепват за сметка на умерените; а мирният процес е напълно изваден от релси.

Както отбеляза действащият председател, така е защото всички битки в една война могат да бъдат спечелени, но най-важната битка все пак да бъде загубена ­ тази за мира.

Г­н Председател, вместо да опитваме да делим отговорността или да обвиняване някоя от или и двете страни, най-важният въпрос – както Комисарят току-що каза – е да се постигне незабавно прекратяване на огъня, за което призовава Резолюция 1860 на ООН. Както Генералният секретар на ООН току-що ни напомни и двете страни са длъжни да изпълнят тази резолюция.

От жизнено значение също е да се облекчи ужасното хуманитарно и икономическо положение, което съществува в ивицата Газа, която се управлява – казано в кавички – от „Хамас”, организация включена в списъка на Европейския съюз на терористичните организации. Трябва обаче да помним, че не само „Хамас” е една от причините за конфликта, тя е също и последствие от ужасни обстоятелства.

Г­н Председател, моята политическа група подкрепя и желае да признае усилията, положени от всички политически групи в тази зала, за да се подкрепи предложението за резолюция, което ще приемем утре. Искаме също да отдадем дължимото на тези членове, които присъстваха на преговорите, по­конкретно на представителя на моята група, г­н Brok, който имаше много трудна задача.

Г­н Председател, моята група подкрепя усилията на Комисията и на Съвета за постигане на прекратяване на огъня възможно най-скоро, в сътрудничество с арабските страни – по-конкретно Египет – и с останалите членове на Близкоизточната четворка.

Силно сме обнадеждени от изявлението, направено пред Сенатската комисия по външните отношения на Съединените американски щати от г-жа Hillary Clinton, номинирана за държавен секретар, относно предприемане на прагматична, основана на диалог и ефективна дипломация.

Накрая, г­н Председател, стигам до най-важния елемент: Европейският съюз е съвкупност от ценности като на първо място е мирът като ценност. Смятам, че Европейският съюз трябва да положи всички усилия и да използва цялата си политическа тежест в интерес на тази кауза, без да се допуска мислите ни да се объркат или сърцата ни да загрубеят по отношение на такива конфликти.

(Ръкопляскания)

  Martin Schulz, от името на групата PSE. – (DE) Г­н Председател, госпожи и господа, разисквания като тези, които водим днес, са много трудни за всички ни. Причината е в това, че Израел е приятел, че мнозина от нас – и това особено важи за мен – се чувстват свързани с тази страна с връзки на дълбоко приятелство. С приятели е още по-важно спорните въпроси да се обсъждат открито.

До момента този конфликт отне 1 000 живота за 17 дни. Това е кървав конфликт и жените и децата са особено потърпевши. Има резолюция на ООН, която е основа за обявяване на незабавно прекратяване на огъня и започване на преговори. Напълно ясно е, че конфликтът може да бъде решен само на основата на международното право и фактът, че международното право и международното хуманитарно право трябва да се спазват, следва да е очевиден за една демократична и правова държава. Всъщност е жалко е, че се налага да обсъждаме такова нещо. Ето защо всичко, което можем да направим за преодоляване на хуманитарната криза, е да призовем за незабавно прекратяване на огъня. Това, което заявяваме в резолюцията си не са общи приказки, а е от жизнена важност за пряко и незабавно слагане на край на загубата на живот, глада и мизерията.

Съвсем ясно е, че държавата Израел има право да се защитава. Тя има право да се защитава срещу хора, чиято цел е да я унищожат. Но една демократична и правова държава трябва винаги да си задава въпроса дали средствата, които използва за тази цел, са съразмерни. По моя преценка – и, смятам, по преценка на повечето от колегите ми в тази зала – средствата не са съразмерни.

(Ръкопляскания от левицата)

Трябва да кажем на приятелите ни в Израел, независимо от политическата им ориентация, че знаем че „Хамас” не е движение за мир. Знаем, че то се води от хора, които не споделят основните ни ценности, и, разбира се, всяка ракета, изстреляна срещу Израел, е нападение, срещу което държавата има право да се защити – но въпреки всичко е грешно да се отказва започване на диалог. Ако диалогът е основната предпоставка за мирно развитие, отказът от такъв диалог означава удължаване на военния конфликт. Следователно е необходима съществена корекция.

Ще е необходим диалог с „Хамас”. Ако Израел не може да се ангажира пряко, мога да разбера гледната точка на израелските политици, които заявяват, че не могат да разговарят с „Хамас”, дори и много от гражданите на страната да смятат, че би било редно – ако парламентаристите и членовете на правителството казват, че не желаят, има достатъчно възможности за международно посредничество. Например налице е Близкоизточната четворка и една от възможните задачи на Европейския съюз в рамките на четворката е да направи възможно такова посредничество в диалога.

Основна грешка е да се смята, че в крайна сметка може да има военно решение на близкоизточния конфликт. Намирам това за основна грешка, независимо коя страна е на това мнение. Не може да има решение чрез терористични актове и не може да има решение чрез конвенционални военни действия. Единственото възможно решение е диалогът между страните в конфликта с помощта на международното посредничество.

Необходимо е незабавно прекратяване на огъня. То трябва да се гарантира с механизма, предоставен от международната общност, при необходимост с помощта на многонационални сили и с участие от арабски и, по-конкретно, мюсюлмански държави. Това би могъл да бъде начин сега да се постигне прекратяване на огъня и подобрение.

Когато бях младеж и още навлизах в политиката ми казаха, че не се разговаря с терористи. По онова време главният терорист бе Yasser Arafat. Около две години по-късно видях репортаж по телевизията как този водач на терористи получава Нобелова награда за мир заедно с израелски политици. Ако е било възможно преди, то може да бъде възможно и в бъдеще. Затова един от въпросите е дали има напредък в такъв мащаб, че наличните механизми да доведат до необходимия диалог. От името на моята група искам да благодаря на всички, в това число и членове на други групи, които работиха по нашата резолюция. Ако тази резолюция, която е подкрепена от всички групи в залата – смятам това за добър признак – може да помогне за подобряване на атмосферата, ще сме внесли принос, дори и малък, за прекратяване загубата на живот, която е никой не толерира.

(Ръкопляскания от левицата)

  Annemie Neyts-Uyttebroeck, от името на групата ALDE. – (FR) Г­н Председател, г­жо Комисар, наистина ще дойде ден, когато ще трябва да се отдели доброто от злото, но мисля че днес е по-неотложно да поставим исканията си, които са: незабавно примирие, включващо спиране на ракетния обстрел срещу Израел и на израелските операции в Газа; доставка на хуманитарна помощ; трайно прекратяване на огъня, като се прекрати нелегалния трафик на оръжия и боеприпаси, ефективен контрол на границата между Египет и Газа, изтегляне на израелските войски и отваряне отново на контролните пунктове; и, на последно място, вдигане на ембаргото – и всичко това едновременно.

Това ще е твърде сложна фаза, която без съмнение или най-вероятно ще изисква присъствие на международни сили, и съм на мнение, че Съюзът трябва да се подготви за участие в това. Искам да направя още две бележки.

За да успее, Европейският съюз ще трябва да говори и действа еднозначно и не по дезорганизиран начин. Много е полезно да имаме добри намерения, но е по­важно да бъдем ефикасни. Съединените щати също ще трябва да поемат ангажимент, както и Арабската лига и членуващите в нея държави.

Накрая бих добавила, че за да се предложи реална алтернатива за положението в Газа, Израел ще трябва значително да подобри положението на Западния бряг: 634-те контролни пункта, разделената на две пътна мрежа, стените, високи по 8 метра, както и безбройните случаи на унижения, причинявани на палестинците, не предлагат достатъчно привлекателна алтернатива за жителите на Газа, която да ги накара да обърнат гръб на „Хамас”.

В заключение искам да кажа, че неминуемо ще дойде ден, в който всеки ще трябва да разговаря с всички останали.

(Ръкопляскания)

  Cristiana Muscardini, от името на групата UEN. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, както и всеки друг ние, очевидно, сме част от ситуацията и сме притеснени от нея, но смятам, че това е дълг, който е и лично мой, да отхвърля всякакво лицемерие.

Проблемът има корени доста далеч в миналото: законното и свещено право на палестинците да имат свободна държава е съчетано със също толкова свещеното право на Израел да бъде признат, а ние знаем, че Израел е изтрит от картата в много страни. Ние знаем, че Франция, Италия, Испания и Германия със сигурност не биха приели да бъдат изтрити от картата и не биха се съгласили да ги разглеждат като несъществуващи. Знаем, че не бе Израел този, който започна тази неясно коя поред война и че тероризмът остава един от основните проблеми.

Ето защо съм на мнение, г­н Председател, че като оставим настрана лицемерието, сега сме длъжни да започнем да мислим по различни начини. Не можем да приемем, че диалогът с терористите е оправдан от факта, че толкова много мирни граждани загинаха, тъй като това би създало извинение за други терористи в бъдеще да прибягват до насилие, сила и смърт за да получат политическа легитимност.

Смятам че ние, като Европейски съюз, трябва най­сетне да възприемем по-последователно поведение и да намерим начин да се справим с проблема на икономическите отношения със страните, които не признават Израел и да осигурим хуманитарни коридори, по които гражданското население както палестинско, така и израелско, да може да стигне до безопасни места. В този случай палестинците страдат повече и като казвам това, г­н Председател, смятам че също би било правилно да се разгледа позицията относно помощта, която е била отпускана и се отпуска и в момента, но върху използването на която ние нямаме контрол.

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н Председател, госпожи и господа, положението със сигурност е такова, че на човек му идва да плаче. Надеждата за мир и сигурност за потърпевшите изчезна в дима в Газа и под телата на загиналите – деца, жени и мъже – и на ранените. Сега повече от всякога сме по-далеч от надеждата за сигурност. Всички, които мислят, че тази война, по логиката на аргумента на Израел, е оправдана с факта, че е имало ракетно нападение срещу Израел и че на палестинците трябва да бъде даден урок, не са разбрали нищо. Те не са разбрали нищо, тъй като даването на урок на някого е зловещ начин той да бъде научен и никога не е давал резултат. От времето на Клаузевиц знаем, че който започва война трябва да е наясно как ще я завърши, трябва да знае каква е целта. Е, целта на тази война е повече сигурност за Израел. Днес можем да кажем, че целта на тази война никога няма да бъде постигната чрез нея и начина, по който тя се води. Колкото повече мирни хора загиват, колкото повече палестинци загиват, толкова по-малко ще е сигурността в региона! Това е драмата, трагедията, която се случва в момента в този регион. Ето защо тук трябва да бъдем много ясни. Г-н Schulz е прав: Израел трябва да бъде защитен от себе си! Израел трябва да бъде спасен от изкушението за решение, което предполага война и въоръжена сила. Палестинците трябва да бъдат защитени от „Хамас”. Мирните палестинци трябва да бъдат защитени от „Хамас”. Това е нашата задача. Тя не е лесна, но трябва да бъдем ясни. Призовавам Съвета да спре да мисли в контекста на актуализиране, развитие, подобряване на отношенията с Израел, докато положението остава такова. Това е лошо решение, това не е правилното решение!

(Ръкопляскания)

Призовавам всички, които с основание подкрепят идеята за диалог, за разговори с „Хамас”, да не бъдат наивни, да имат предвид факта, че трябва да се разговаря с „Хамас” за да се подобри положението в Газа, тъй като те държат властта, но в същото време да осъзнават, че стратегията на „Хамас” изисква да има жертви. Израел попадна в капана на „Хамас”: колкото повече са загиналите в Газа, толкова по­добре за „Хамас”. Това е една от истините, която също трябва да се каже на „Хамас”. Ние отказваме да приемем самоубийствената й стратегия, която се стреми да създава жертви и мъченици, за да извършва агресивни актове срещу Израел. Това също трябва да се каже на „Хамас”.

В заключение ще ви кажа още нещо: единствените, които могат да решат проблема с „Хамас”, са палестинците. Докато Израел продължава да окупира Западния бряг, докато Израел продължава да не предлага позитивно решение на палестинците на Западния бряг, все повече от тях ще се обръщат към „Хамас”. Ако дадем на палестинците на Западния бряг надежда за живот, те ще се изправят срещу „Хамас” и ще ни отърват от тях. Освободете палестинците от израелската окупация на Западния бряг и палестинците сами ще се освободят от „Хамас”.

(Ръкопляскания)

  Luisa Morgantini, от името на групата GUE/NGL. – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, Rahed е 50-годишен, изгубил е дома си, трите си деца, жена си и двете си снахи. Той е отчаян и се намира в центъра, който посетихме. Каза, дълбоко разстроен, че „Хамас” ще заяви, че са спечелили, когато това настъпление свърши и Израел ще твърди, че е спечелил, а всъщност те, мирните граждани, загиват. Искам да кажа още нещо: в реалността, при безжизнените тела на жените и децата, които видяхме, и с над 4 000 ранени в болниците без никакво лечение това, което умира там, е справедливостта, това, което умира, е мечтата за една Европа, която иска правата на човека да са всеобщи, а това е трагедия!

Ние сме неефективни. Г-жо Ferrero-Waldner, Вие знаете, че дълбоко Ви уважавам и знам, че вземате мерки и си сътрудничите с други, за да постигнете много. Смятам, че трябва да разберем, ясно и недвусмислено, че истинската война, този милитаризъм от страна на Израел води не към спасението на страната, а към нейния край, включително моралния й край. Още повече че това са думи на David Grossmann, когато отдава почит на паметта на г-н Rabin, убит от евреин­фундаменталист, не от ислямски фундаменталист, защото искаше да постигне мир. Прекратете огъня! Прекратете огъня! Това ми каза един норвежки лекар, който оперира всеки ден и работи денонощно (ние изпращаме лекари в Газа). Искаме прекратяване на огъня!

Съветът за сигурност трябва да започне да превръща думите си в конкретни действия. Съгласни сме с дипломацията, но не трябва да използваме само дипломация, трябва да използваме и инструментите, с които разполагаме. Един от инструментите, които имаме по отношение на Израел, е всъщност актуализацията и се радвам да чуя че днес например представителят на Европейската комисия в Тел Авив е казал, че сега не е време да се мисли за актуализиране на отношенията. Да оставим това настрана, тъй като това, което сега трябва да направим, е да постигнем прекратяване на огъня. Това е изключително важно. Мисля, че е важно и че е едно силно послание.

Вие говорехте за закрила и за международна закрила. Смятам, че не е правилно да се мисли само за Газа и Рафа. Закрилата за мирното население е нужна на север, тя е нужна срещу израелските атаки, идващи от Херез. Граничният контрол е нужен на основните граници, Рафа и Херез, тъй като отдавна, още от 1992 г. след споразумението от Осло, както много добре знаете, палестинците не могат да минават през Херез и дори болните не могат да напускат през този пункт.

Следователно трябва не само да мислим от гледна точка на тунелите и оръжията, с които „Хамас” може да се въоръжи, но и от гледна точка на абсолютно всички забрани, които са наложени на палестинците. Необходимо е прекратяване на огъня и отваряне не само на коридори за хуманитарна помощ, но и на всички контролни пунктове, тъй като какво би станало, ако хората нямат какво да ядат и няма търговия? Това ще окаже наистина сериозен натиск върху „Хамас” да прекрати съществуването си и да спре извършването на действия, които вредят на населението на Израел. Израел обаче трябва да знае, че не друг, а Западният бряг е под военна окупация и трябва наистина да се стреми към мир, а не да строи селища.

(Ръкопляскания)

  Председател. − Много Ви благодаря, г­жо Morgantini. Искам да изразя уважението си към Вас и другите Членове на ЕП, които поеха инициативата за посетят ивицата Газа през последните дни.

  Bastiaan Belder, от името на групата IND/DEM. – (NL) Г-н Председател, Палестина без съмнение е ислямска територия. От създаването си през 1987 г. ислямското движение „Хамас” твърдо се придържа към този основен принцип. При това то получава пълната подкрепа на Ислямска република Иран. Тази идеологическа гледна точка не предполага място за еврейската държава Израел в Близкия изток и пагубните последици от този мюсюлмански тоталитаризъм се отразяват по жесток начин на ивицата Газа.

Типично за философията на „Хамас” е използването за военни цели на джамиите в Газа, с всички трагични последици, до които води това. Във връзка с това бих Ви насочил към недвусмисления материал във вестник Frankfurter Allgemeine от миналия понеделник. Ако Европа наистина цени продължаващото съществуване на еврейската държава Израел, вероятно е да има противопоставяне с „Хамас” и съюзника му „Хизбула” в Иран. Склонни ли сме да се потготвим за тази мрачна, макар и реалистична перспектива? Все пак прекратяването на огъня или временното примирие за „Хамас” и останалите е просто пауза за глътка въздух в свещената война срещу Израел.

  Luca Romagnoli (NI). – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, трябва да кажа, че според мен преобладаващото мнозинство в тази зала споделя желанието за мир и безпокойството, което досега бе изразено от мнозина от нас тук. Смятам също, че казаното от Съвета може да бъде подкрепено и мога да твърдя, че Комисията до момента следва курс, който може да бъде полезен за диалога: отварянето на хуманитарните коридори и двустранното прекратяване на огъня може да са предвестник на ангажимент на по-късен етап за създаване на международна зона за сигурност.

Може би тук г-жа Morgantini е права, като иска тази зона да се отнася не само за Газа, но да включва и всички палестински територии. Като цяло имам впечатлението, че желанието и дипломатическата активност на г-жа Ferrero-Waldner, поне донякъде, може да се разглежда като възприемане на същия подход, който и папата желаеше да се възприеме по този въпрос. Бих искал да се присъединя към този подход: след всички тези години, ние все така трябва да търсим решение за два народа и две държави – не трябва да забравяме този аспект – и трябва да се стремим, в крайна сметка, да утвърдим международното право. Няма и никога няма да има решение чрез военни средства – г-н Schultz каза и това, така че от време на време трябва да се позовавам дори на него – и трябва да заявя, че без съмнение никога няма да се постигне резултат чрез военни средства, който да е решение на проблема в Светите земи. По този въпрос съм на мнение, че Европейският съюз разполага със инструментите за подкрепа на дипломатическо усилие, което би могло да е от полза в този случай.

  Председател. − Сигурен съм, че г-н Schulz ще се радва да научи, че споменавате името му във връзка с негово светейшество.

  Elmar Brok (PPE-DE). – (DE) Г-да Председател, Комисар, г­н Действащ председател на Съвета, бих искал да опиша моята отправна точка. „Хамас” е против решението с двете държави, отрича правото на съществуване на държавата Израел, взело е властта посредством брутален преврат срещу собствения си народ, изстрелва ракети срещу мирните жители и използва мирни жители, училища и джамии като човешки щит. Как, при опитите да се защитят собствените мирни жители, е възможно да се реагира пропорционално, ако другата страна използва своите мирни граждани като човешки щит? Ето защо идеите за количествени сравнения и пропорционалност не са приложими в настоящото положение. В условия на война няма пропорционалност – всяка война и всяка жертва е прекалено много и не е възможно да се балансират цифрите за едната страна срещу другата. Това според мен е разумната отправна точка. Следователно не трябва да се ангажираме с общо сочене с пръст по начина, който видяхме, а вместо това да опитаме да постигнем прекратяване на огъня и да осигурим помощ в това отношение.

Смятам че действащият председател г­н Schwarzenberg и неговата делегация, както и комисарят г­жа Ferrero-Waldner, с помощта на другите национални делегации, са направили повече в това отношение от всяка друга страна, за което искам искрено да им благодаря – не забелязах участие от Съединените щати, почти никакво участие от ООН или от другите членове на близкоизточната четворка. Трябва гарантираме, че прекратяването на огъня има два компонента: да се сложи край на израелското нападение, а на „Хамас” да се попречи да получи нови ракети от Корея и Иран, в чиито обсег би могъл да попадне Тел Авив. По тази причина трябва да се осигури не само прекратяването на обстрела, а също и, посредством международните договорености, включително Близкоизточната четворка и Арабската лига, с Египет във възловата роля, че 15-километровата граница се патрулира дотолкова интензивно, че да не могат да попадат в Газа нови оръжия. В същото време израелското настъпление трябва да бъде спряно.

Искам да направя една последна бележка. Това е само една малка първа крачка. Ако Израел желае да има умерени палестинци, с които да преговаря в бъдеще – което би означавало решение с две държави – то, след като всичко това свърши, следва да се направи най-после необходимото умерените палестинци, които подкрепят президента г­н Абас да имат резултати, които да покажат на населението си, което би означавало край на политиката на заселване и още няколко неща. Все пак, ако умерените нямат успешни резултати, които да покажат на народа си, радикалите ще триумфират. Това трябва да е отправната точка на една нова политика на Израел.

  Pasqualina Napoletano (PSE). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, пред лицето на тази огромна трагедия, думите ни все ще са недостатъчни. Армия, която убива стотици мирни жители, жени и деца, стои на същата плоскост както и тероризмът, с който твърди че се бори. От друга страна всеки, който познава Газа, дори и да я е виждал само на картата, е наясно, че военна операция не е могло да бъде замислена, без да се приеме вероятността от касапница за мирните жители.

Може ли Израел днес да каже, че е по-защитен, след като е породил толкова омраза и отчаяние? Ако не с „Хамас”, пряко или косвено, с кого тогава трябва да се търси изход от сляпото насилие? Резолюцията ни подкрепя призива за прекратяване на огъня, вече отправен от Съвета за сигурност на ООН. Призоваваме страните да го спазват и призоваваме Европа да предприеме мерки то да стане възможно.

Рискът е че тази касапница, която далеч няма да унищожи „Хамас”, г-н Brok, ще отслаби още повече самата палестинска власт, както и тези в палестинския свят, които са заложили всичко на преговорите с Израел. Трябва да се запитаме честно, какво са спечелили те до момента? Нищо. Така трябва да отговорим, ако наистина желаем да започнем да изкореняваме омразата и насилието.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г­н Председател, всички ние сме отчасти отговорни за това, което става днес в Близкия изток. Всички ние в Европа и в международната общност, допуснахме положението да се влоши; не направихме нищо, когато сигурността на Израел бе застрашена, а също и когато блокадата правеше живота в Газа абсолютно невъзможен.

Днес е деветнадесетият ден на войната; 995 души са убити, от които 292 деца, а хиляди са ранени, някои от които още чакат да бъдат евакуирани. Десетки хиляди бежанци вече нямат дом и не знаят къде да отидат. Хуманитарното положение все повече се влошава: 700 000 жители на Газа вече нямат електричество, една трета от тях вече нямат вода или газ и скоро ще станат три седмици от началото на това положение, три седмици, през които тези хора живеят или по-скоро, правят всичко по силите си да оцелеят. Има прекалено много страдание, прекалено много трудности и това трябва да свърши, това трябва да спре сега!

Отговорността ни към нас самите, като европейци, е да не угодничим пред никого. Отговорността ни към нас самите, като европейци, е да окажем натиск върху страните, така че те най-после да се съгласят да преговарят. Става дума се за дни, може би часове, преди да стигнем точката, от която няма връщане назад, със сухопътното настъпление, особено в град Газа. Сигурността на Израел трябва да бъде гарантирана, а жителите на Газа трябва да имат гаранция, че ще могат да живеят в мир в бъдеще. Границите трябва да бъдат контролирани, а блокадата да се вдигне. Всички ние тук знаем, че за да се постигне това съгласие, може да се наложи Европа, Съединените щати и арабските държави – които ще се срещнат вдругиден – да говорят заедно с един и същи глас.

Преди да приключа, искам да изразя твърдото си убеждение. Днес трябва да се спечели не войната, а мирът.

(Ръкопляскания)

  Roberta Angelilli (UEN). – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, искрено приветствам бележките на Комисаря и г-н Pöttering, осъждащи недвусмислено тежката отговорност, която „Хамас” пое с нарушаването на примирието, и също така ясно оценяващи реакцията на Израел като напълно непропорционална. Като оставим думите настрана обаче, кризата продължава и все още хиляди хора – мирното население и децата – отчаяно се нуждаят от хуманитарна помощ.

С пълното съзнание и без двуличие, може би трябва да си зададем някои въпроси. Докато нашите деца празнуваха Коледа, колко деца загинаха в Газа? Двеста или триста; и колко цивилни израелци? Можеше ли международната общност да направи повече? Според мен отговорът е да. Тя трябваше да направи повече. Трябва да осъзнаем пълната тежест на отговорностите си. Не е достатъчно да се излъчват мнения за „Хамас”, за Израел, за първоначалната отговорност или за това кой е по­виновен. За съжаление отвъд границите на извънредната ситуация, Европа остава неадекватна. По мое мнение това е сериозна неадекватност: неспособност да се формира реална, стратегическа и трайна политика за мир.

Днес, очевидно трябва да издигнем ясно искане за прекратяване на огъня, но не само това. Трябва да поставим строгите си условия, които да съпътстват мира и процеса на развитие в Близкия изток. В заключение и аз искам да напомня думите на папата, който каза, че трябва да дадем конкретни отговори на общите стремежи на мнозина по тези земи да живеят в мир, сигурност и достойнство, както посочи и г-жа Morgantini.

Г-н Председател, наистина приключвам. Насилието, омразата и недоверието са форми на бедността – може би най-ужасното, с което трябва да се борим.

  Hélène Flautre (Verts/ALE). – (FR) Г­н Председател, в Газа видяхме война и видяхме смърт, но също видяхме и хора, живи хора, хора, които имат право на живот и които сме длъжни да защитим. Защитата на гражданското население – това е наистина извънредната необходимост. Нищо не може да оправдае факта, че не всичко бе направено за защита на това население и искам да Ви запитам, г-н Действащ председател на Съвета, смятате ли днес, че сте направили всичко възможно, за да се осигури, че израелските органи незабавно ще спрат тази безразборна и непропорционална военна операция? Отговорът със сигурност е „не“.

Когато слухове за операцията се носеха из посолствата Съветът, в разрез с желанията на Парламента, потвърди решението си да задълбочи отношенията. Това бе трагична грешка! В момент, когато неправителствени организации призовават Съвета за сигурност да поиска от Международния наказателен съд да разследва твърденията за военни престъпления, се оказва, че Съветът не е в състояние да се позове на клаузата за „правата на човека“, от споразумението си с Израел. Омръзна ми да чувам, че не можем да направим нищо повече, че сме направили всичко по силите си. Най-големият провал всъщност е задънената улица, в която е изпаднала нашата по същество хуманитарна политика за облекчаване на вредите, причинени от военната окупация и войната. Докъде ли трябва да се стигне като нарушения на международното право, преди клаузата за „правата на човека“ да бъде приложена? Ако не сме способни днес да си зададем въпроси за обхвата на ефективните механизми за оказване на натиск и за изпълнение, наистина не знам какъв вид положение би ни накарал най-после да предприемем действия. Казвам ви направо: ако подходът на обичайната практика продължи и остане постоянна част от отношенията ни с Израел, при 1 000 загинали в Газа, член 11 от Договора ще бъде погребан, политиката на Съюза по „правата на човека“ ще бъде погребана и Европейският проект ще бъде погребан!

(Ръкопляскания)

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EN) Г­н Председател, връщайки се от ивицата Газа, след като видях касапницата – предимно на граждани – чувствам порив да изразя от цялото си сърце солидарност с палестинския народ. От 17 дни те са изправени пред огромната военна машина на Израел, която извършва крещящи нарушения на международното право. Изказвам също подкрепа за силите на мира в Израел, които призовават да се сложи край на тази война.

След дългата изолация и обсада, която превърна Газа в най-големия затвор на открито в света, издигането на позорната стена около Западния бряг, постоянното разрастване на селищата и реалното разделяне на палестинската земя, окупационните войски пристъпиха към най-ожесточената военна операция. При това ракетните нападения срещу южен Израел – и подчертавам, че съм против всяко нападение от която и да е от страните срещу гражданското население – послужиха като претекст. Прекратяването на примирието на фона на боричканията за власт с оглед на изборите в Израел е обида за цяла нация.

Съветът за сигурност на ООН прие резолюция. Израел е държава, а не организация; той е член на Обединените нации. Той носи отговорност пред международната общност и трябва да изпълни тази и другите резолюции, приети от Обединените нации. Международното право трябва да се спазва. Повече не бива да се допуска безнаказаност. Би трябвало да има пълно международно разследване.

Международната общност изисква незабавно прекратяване на огъня, незабавно изтегляне на военните части, достъп до хуманитарна помощ и свобода на придвижване за населението. Нека Агенцията на ООН за палестинските бежанци изпълни мисията си.

Европейският съюз предприе мерки, но само на хуманитарно равнище. Той трябва да покаже решимост на политическо равнище. Да използва разпоредбите на споразуменията за асоцииране. Да спре актуализирането на отношенията с Израел. Да спре износа на оръжие за Израел.

За този конфликт може да има само политическо решение. Трябва да има пълно връщане към международното право, което означава край на 42­годишната окупация на Палестина и създаване на суверенна и жизнеспособна палестинска държава, изграждайки по този начин мирно бъдеще както за палестинските, така и за израелските деца. За да спасим бъдещите поколения, трябва да спрем войната сега.

  Patrick Louis (IND/DEM). – (FR) Г­н Председател, преди няколко хиляди години Давид се изправил срещу Голиат, за да разбере дали земята е предназначена за моабитите, филистимляните или евреите.

Днес същата драма продължава на тази земя, източник на една от трите опори на нашата цивилизация. Днес е неотложно, правилно, законно и необходимо да се обезпечи сигурността и признаването на държавата Израел. За да се случи това, е необходимо едно решение и то е да се гарантира раждането на наистина суверенна палестинска държава. Тук, както и другаде, културното многообразие има своите граници. Където има два народа, трябва да има две държави.

Ако помощта на Европейския съюз е наистина ефективна, тя трябва да е съсредоточена върху една цел: да се осигури развитието на тази конституционна палестинска държава, където принципът на правовата държава е в защита на слабите и помага на силните. Налице е усещане за неотложност тъй като, в тази земя екстремистите от всички страни са силни и неправи, докато децата са умерени и стават жертва.

Решението за излизане извън исканията за „око за око“, не е нито морално, нито военно, а политическо. Така че е време да се хванем за работа!

  Jim Allister (NI). – (EN) Г-н Председател, отвращавам се от тероризма. Отхвърлям пропагандата на тероризма. Може би това, че съм от Северна Ирландия засилва изостря чувствителността ми, така че когато чуя „Хамас” да се оплаква от необходимите ответни действия на фона на годините безразборно изсипване от него на ракети върху невинни граждани в Израел, аз не се впечатлявам, защото знам че „Хамас”, както ИРА в моята страна, са майстори на изкуствата-близнаци на тероризма и пропагандата.

Положението е съвсем ясно. Израел приема решението с две държави. „Хамас” не може да търпи дори правото на Израел да съществува и затова провежда безкрайни и неуморни терористични нападения срещу територията му. И когато, след много въздържане Израел отвърне на удара, те се правят на жертви. Съжалявам: те са виновниците и ако искат мир, отговорът е в собствените им ръце. Спрете да обстрелвате Израел.

  Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE-DE). – (EL) Г­н Председател, всички ние разбираме, че положението в Газа е трагично. То граничи с хуманитарна катастрофа и изисква незабавно действие. Бих искала да поздравя Европейската комисия за активизирането на усилията й, председателството – за неговите инициативи и за координацията на националните действия, предприемани в този сектор и Египет – за важната и деликатна роля, която играе.

Сега има спешна нужда от прекратяване на огъня и спиране на враждебните действия от двете страни, от коридори през израелска територия и Египет, за да се отговори на хуманитарните нужди, и от граничен контрол, за да се спре незаконното движение на оръжие и хора. Както каза комисарят, признаците за план за примирие са окуражителни и се надявам, че то ще бъде прието незабавно и ще се спазва на практика.

Така че какви да са следващите ни действия? И члентъ на ЕК, и действащият председател на Съвета вече заявиха, че трябва да утвърдим целите си за траен мир и създаване на палестинска държава, която да живее в мир и уважение до Израел. Те не са нови. Обявили сме ги и сме ги подкрепяли без резултат. Порочният кръг на насилието продължава с отрицателни последици не само за народа на Израел и палестинците, а и за всички народи в района и за сигурността на международната общност.

Сега трябва да направим равносметка на действията си, политическия си избор и практиките си и да предприемем по-смели и различни мерки. Има неотложна необходимост да се ангажираме на двустранно равнище с Израел с честен и задълбочен диалог и самокритика в рамките на нашите приятелски отношения и партньорство и да си изясним грешките, които сме допуснали при насърчаването на взаимното доверие между тези два народа. Трябва също да засилим този вид диалог с всички палестинци, да ги накараме да разберат важността на мира, сближаването, човешкия живот и на това да бъдат единни.

  Hannes Swoboda (PSE). – (DE) Г­н Председател, след като министър-председателят г­н Topolánek направи някои шеговити изказвания днес мога да кажа, че като член на ЕП от Австрия се радвам, че и Комисията, и чешкото председателство на Съвета се представляват от австрийци. Най-топло Ви приветствам с добре дошъл, г­н Действащ председател, като разбирам естествено, че лоялността Ви е към Чешката република.

Госпожи и господа, когато малко преди едностранното дезангажиране на Израел от ивицата Газа, аз посетих страната като член на делегация с г­н Schulz, който бе ръководител на делегацията, заместник министър-председателят по това време каза да не се намесваме, защото нещата ще наредят. Други – като бившия министър на външните работи Josip Elin – казаха, че ще доведе до хаос – и той бе и остава прав. Едностранното дезангажиране без преговори, без партньор за преговори, е безсмислено.

Не бе и особено благоразумно от наша страна обаче да решим да не влизаме в диалог дори и с умерените представители на „Хамас” – които може и да не са били от „Хамас”, а по-скоро да са били предложени от него за общото правителство. Като заехме тази позиция, ние допринесохме за унищожаването на това общо правителство. Знам, че имаше някои, които искаха да преговарят, но не им беше позволено – това също беше грешка. Трябва ни диалог!

Аз не харесвам „Хамас”, на първо място защото е една терористична организация и второ, поради фундаменталистките му възгледи, но това не е въпрос на харесване или не; това е въпрос на решения. Поради това трябва да се върнем към диалога и преговорите, както много от нашите колеги вече казаха днес. Също така на хората от Газа трябва да се даде шанс да живеят поне донякъде достоен живот. Защо те гласуват за „Хамас”? Отговорът е, защото то се възприема като единственият шанс, последният дори шанс за оцеляване – и това трябва да се промени. Трябва да дадем на тези хора също и икономическа основа за оцеляване; трябва да отменим бойкота и да сложим край на изолацията им. Това е единственото реално изискване.

Г-н Brok, към когото изпитвам голямо уважение, заяви, че принципът на пропорционалността не е приложим – но това не е вярно. Принципът на пропорционалността важи както за частното, така и за международното право. Всеки, който го нарушава, нарушава също международното право – а това е нещо, което тази зала наистина не може да приеме.

(Ръкопляскания)

  Chris Davies (ALDE). - (EN) Г-н Председател, една приятелка, която знае че бях в Газа само преди три дни, ми хвърли предизвикателство. Попита ме дали някога съм виждал снимки на петгодишни еврейски деца, изправени пред нацистките автомати с вдигнати ръце. Каза, че такива снимки са сърцераздирателни. Нейните думи показват защо допускаме при Израел неща, които не бихме допуснали при друга страна.

Те не обясняват обаче защо един народ, който толкова е страдал през 20-и век, сега трябва да причинява толкова страдания на друг народ през този век. Израел превърна Газа в ад: земята се тресе от взривовете, дори и в моменти на прекратяване на огъня; по улиците се движат магарешки каручки и самолети F-16 летят в небето – машини за убиване от 21 в., които ей-така сипят бомби; 300 деца вече загинаха, стотици други биват разкъсвани крайник по крайник.

Това не е пропорционален отговор на цивилизована сила. Това е лошо. Това е лошо. Да, ракетите на „Хамас” трябва да спрат. Самият аз съм го казвал на представители на „Хамас” в Газа и преди, но нека повече на приемаме лицемерни приказки от израелски официални лица за необходимостта от борба с тероризма, защото бомбардираните палестинци могат да назоват терористи и те биха посочили г-н Olmert, г-жа Livni и г-н Barak.

Ние носим известна отговорност за действията на Израел. В нито един момент от миналото, в нито един момент , за който мога да се сетя, Европейският съюз не е подкрепял критиката си относно третирането на палестинците от Израел с някакво действие. Даваме зелена светлина на Израел да действа по свое усмотрение и сме задълбочавали това бездействие, като игнорираме уроците на историята. Не може да постигнеш мир, без да говориш с враговете си, а ние отказваме да говорим с избраните представители на палестинския народ.

Сега завършваме преговорите си с Израел по споразумение за разширено сътрудничество. Ние не планираме да осъдим Израел: смятаме да го възнаградим. Тези, които искат мир в Близкия изток, тези, които искат да има справедливост и за двете страни, трябва да признаят, че е време да премислим още веднъж.

  Seán Ó Neachtain (UEN). – (GA) Г­н Председател, войната в Газа е плашеща и скандална. Всеки знае, че в Близкия изток едно военно решение няма да има успех. Политическото решение е единственият начин да се възстанови мирът и съгласието в района. За да се направи това, насилието трябва да бъде незабавно прекратено.

Подкрепям създаването на независима, стабилна палестинска държава, като за това трябва да има една добра икономика и подходящ политически план. Целта ни следва да бъде да направим необходимото тези две държави да съществуват в региона в уважение една към друга..

Израел има право да се защитава, но с тези атаки той отиде твърде далеч. Атаките са неморални и международната общност не може да ги приеме.

Мирният процес в Близкия изток трябва да започне незабавно. Надявам се новоизбраният президент на Америка, Barack Obama, да работи за това. Пожелаваме му успех в това важно задължение и с предизвикателството пред него.

  David Hammerstein (Verts/ALE). – (ES) Г­н Председател, аз също бях в Газа преди няколко дни и това бе едно много натоварващо преживяване. Посетихме също Египет. Мисля, че сме в края на една ера: ерата Bush и че последните спазми на тази ера се оказват особено кървави и болезнени.

Стигнали сме повратна точка, когато можем да възприемем различна политика към Близкия изток, за което искам Европейският съюз да поеме водачеството. Г-н Obama също възприема тази линия, като казва че ще разговаря с Иран. Да, г­н Obama ще разговаря с Иран и ние трябва да разговаряме с всички, включително с „Хамас”, в Близкия изток.

Тази нова политика в Близкия изток трябва да бъде политика на сътрудничество и, най-малкото, тя трябва да е в съответствие с нашите ценности и с международното право. Стотиците деца, които видяхме в Газа, които се вкопчваха в ръцете ни и ни гледаха с очи, пълни с надежда, заслужават отговор, също както и децата на Израел.

Това изисква конкретни действия; то изисква действия на място, за да се даде надежда на умерените. Най-жалкото е, че министър-председателят г­н Fayad, президентът г­н Abbas, президентът г­н Mubarak и крал Abdullah в момента биват обвинявани в предателство по улиците на арабския свят. Когато спрях с таксито в пустинята Синай, за да изпия едно кафе, на огромните навеси виждахме само Khaled Meshaal.

Това е резултатът, съпътстващите щети от сегашното нападение срещу Газа. То няма да донесе мир на Израел или сигурността, която желаем и дори още по-малко вероятно е да доведе до нещо добро за нас. Ако не спрем този конфликт, той ще донесе омраза по улици на самата Европа.

  Miguel Portas (GUE/NGL). – (PT) Хиляда е числото на деня, хиляда смърти, които трябва да ни дадат черен урок. Простете прямотата ми: колко още хора трябва да загинат, за да бъдат избрани Tzipi Livni или Ehud Barak на изборите през февруари?

Днес сме тук, за да поискаме прекратяване на огъня и край на избиването на мирни граждани. Резолюцията обаче повдига и въпроси за нашата собствена отговорност. Тя ни напомня, че Съветът реши да актуализира дипломатическите отношения с Израел, въпреки становището на Парламента. Това бе предварително съучастие. Днес чувам, че трябва да се разговаря с „Хамас”. Щяхме да спестим години, ако бяхме уважили изборите в Палестина.

Ролята на Европа не е да подкрепя политиката и унищожението, наложени от по-силната страна. Тя е да слуша протестите, които изпълват улиците и площадите на нашите градове.

Искаме прекратяване на огъня сега, но трябва да разберем, че мирът зависи от края на окупацията. Тази дума излезе от употреба, но тя трябва да бъде извадена от списъка на забранените думи, където я постави политиката на силата.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). – (EN) Г­н Председател, това, което става в Газа, е сърцераздирателно. Това, че опустошението се подновява от една уж западна нация няма разумно обяснение. Напълно съгласна съм, че израелците имат право да живеят без заплахата от ракетните нападения. Но това, което се извършва в Газа, не е възмездие: това е касапница. Няма извинение; няма възможно оправдание.

Най-позорното за нас в ЕС е, че то се извършва от един от нашите преференциални търговски партньори. През 2007 г. стойността на търговията ЕС-Израел възлезе на 25,7 млрд. EUR. Като се има предвид количеството пари, което наливаме в икономиката на Израел, ние носим тежка отговорност, когато тези пари допринасят за смъртта на мирни граждани и деца. Ако не действаме, кръвта на хората от Газа, ще опетни в същата степен и нашите ръце.

Призовавам Парламента и всички органи на ЕС незабавно да наложат търговски санкции на Израел и да ги прилагат, докато не бъде договорено реално прекратяване на огъня. Ако не направим всичко, което е по силите ни за спиране на това убийство, ставаме съучастници в касапницата.

  Tokia Saïfi (PPE-DE). – (FR) Г-н Председател, отново оръжията говорят в Близкия изток. Отново главните жертви са жените и децата, хиляди от които са ранени, а стотици убити. Отново историята се повтаря, в целия си ужас, на прага на Европа. Отбелязваме обаче, че въпреки инициативите си Европа не допринася ефективно по отношение на този голям конфликт, макар и той да се случва в непосредствената й сфера на влияние. Преобладаващото мнозинство на обществеността намира това за трудно разбираемо и тя все повече отказва да приеме такова безсилие.

Г-жо Комисар, ние трябва енергично и авторитетно да поемем водещата роля за постигането на мир. Съюзът за Средиземноморието следва да играе съществена роля, както и Евро-средиземноморската парламентарна асамблея. В съответствие с това Европейският парламент трябва да подкрепи френско-египетския мирен план за незабавно прекратяване на огъня, обезопасяване на границите между Израел и ивицата Газа, отварянето наново на контролните пунктове и, преди всичко, вдигането на блокадата на Газа.

Трябва също да призовем за незабавно изпълнение на резолюцията на ООН. След като този първи етап приключи, трябва да продължим, като предложим въвеждане на военна сила, не многонационална, а Евро-средиземноморска. Този жест ще стане основополагащ акт за постигането на „европейски мир“ – нещото, което всички народи от Средиземноморието очакват толкова отдавна.

Искам също днес да привлека вниманието ви към една нова ситуация. При близкоизточния конфликт ние постепенно навлизаме в много опасна територия, тази на сблъсък на цивилизациите. И наистина, от самото начало на израелско-палестинския конфликт винаги е имало широка подкрепа от страна на арабското обществено мнение. Днес това е мюсюлманско обществено мнение, което се простира далеч извън географията на арабските държави. Това подсказва за коренна промяна в естеството на конфликта. Европа има историческа отговорност, а именно за неотложно укрепване на диалога между цивилизациите.

  Véronique De Keyser (PSE). – (FR) Г­н Председател, толкова пъти съм вземала думата в тази зала, за да казвам, че трябва да се възползваме от всяка възможност за мир, независимо колко малка е тя, и че въпреки всичко трябва да разговаряме с „Хамас”, тъй като спечели изборите, че не желая да се връщам към тези теми.

Обзета съм от мъка и гняв и макар да не желая днес да се поддавам на емоции пред лицето на тази касапница, пред лицето на пропагандата на война, която чувам около мен, пред лицето на объркването, пред лицето също на вълната от омраза и антисемитизъм, която започва да залива улиците ни, мога да кажа само няколко думи: Европа трябва да се върне към основните принципи и за мен, това са очевидни факти, но понякога е добре те да се посочат.

На първо място, животът на един палестинец е равен на живота на един израелец, но не само животът му, а и неговото бъдеще и свобода. На второ място, международното право трябва да се спазва и международното право, естествено, означава незабавно прекратяване на огъня. Налице са обаче всички резолюции на ООН и Женевските конвенции. Факт е, че този регион днес стана регион на беззаконие, където всичко изглежда позволено и където населението е заложник. На трето място, за всички тези престъпления ще трябва да има правосъдие, независимо какви са или къде са извършени. Без мир никога няма да има сигурност или мир без правосъдие. Съществува временно правосъдие, то е създадено за това и, ако не се прилага, омразата ще продължи да се разпространява. През последните няколко дни изградихме капацитет за омраза, който ще се окаже по-опасен от бомбите. Европа трябва да наложи прилагането на условията на нейните споразумения за партньорство, включително параграф 2 от споразуменията за асоцииране, който засяга човешките права. Това е задължение по тези договори, от което той не може да бъде освободен. На последно място, Израел не е изключение. Той има задължения като държава и не може да бъде поставян на равна основа с „Хамас”. Когато става дума за международното право, няма билет за „безнаказано излизане от затвора“.

В неделя оставихме зад нас в Газа население, хванато в капан, затворено в гето под бомбите и стотици хиляди деца, чието бъдеще днес е в ръцете ни, а ние можахме да излезем от Газа само защото сме европейци. Единствените палестинци, напускащи Рафа, са тези, които се извозват с краката напред с линейки, тъй като са мъртви или ранени.

Европа няма повече да бъде Европа и никой гражданин няма да се признае за европеец, ако забравим за тези основни принципи.

(Ръкопляскания)

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н Председател, г-жо Комисар, за начало бих искала да повторя думите на г-н Cohn-Bendit. Днес отчаянието ни е сграбчило, тази война е трагедия. Образите на страданията и на смъртта, които от три седмици непрестанно гледаме по телевизионните екрани, са непоносими както и, бързам да добавя, всички образи на войната, на всички конфликти, включително тези, за които се говори много по­малко, ако изобщо се говори, като тези в Конго, Карфур, Зимбабве и, преди това, Чечня, ужасите на които се разиграха сред оглушителна медийна и, трябва да подчертая, политическата тишина.

Вече на няколко пъти подчертавам в тази зала, че възмущението на някои мои колеги се променя според обстоятелствата. Обаче, както често отбелязва г­жа Morgantini, не бива да се водят сметки за смъртта на хората; в страданието няма йерархия; всеки пострадал, било то мъж, жена или дете, от която и да е страна, е ненужна жертва.

И така, какво трябва да направим, за да не бъде нашето разискване такова, каквото често пъти е – донякъде безцелно, безполезно противопоставяне? Един чудесен пример за такава безполезност би било да продължим взаимно да се обвиняваме за историческите отговорности на различните страни.

Включих се късно в това разискване, така че аргументите вече са чути. Безспорно може да се задават въпроси за мащаба на израелската криза или контраатаката на Израел, но при никакви обстоятелства за правото на Израел на сигурност. Кои от нашите западни правителства биха се съгласили да гледат как хиляди ракетни снаряди удрят гражданите им, без да реагират? Отговорът е ясен.

Отвъд границите на призива за крайно необходимото договорено прекратяване на огъня, за да се гарантират, разбира се, доставките на хуманитарна помощ и за спиране доставката на оръжия през тунелите, истинският въпрос днес неизбежно е във връзка с бъдещето. Основните принципи на мира са добре известни: те вече бяха изяснени в Taba, Camp David и Annapolis. Г-жа Ferrero-Waldner отбеляза това. Повечето, макар и не всички, разбира се, елементи са предмет на обсъждане и ще се наложи компромиси да направят и двете страни. И когато говоря за компромиси, аз съм съгласна с г-н Schulz, който в момента не е в залата. Въпросът не е дали ще се проведе диалог с „Хамас”, а да знаем как и при какви обстоятелства ще се проведе.

Повечето от моите колеги надхвърлят времето си за изказване с 50 секунди, така че позволете ми да приключа, г-н Председател.

Отговорът е този, който даде Yasser Arafat през май 1989 г., когато той обяви неговата унищожаваща свободата и смъртоносна харта за анулирана. Нещо повече, тези думи станаха част от палестинския речник. Помирението между палестинците, преди всичко, изисква тази цена и нашата роля като Европейски съюз e да накараме действащите лица от Палестина и Израел, както и техните арабски съседи Египет и Йордания, да станат партньори в един договор за траен мир.

(Ръкопляскания)

  Feleknas Uca (GUE/NGL). – (DE) Г­н Председател, в неделя, 11 януари, ние посетихме граничния град Рафа в ивицата Газа, който е напълно изолиран. Това означава, че гражданското население няма шанс да избяга от ежедневните бомбардировки на израелската армия. Ако не сте го видели със собствените си очи, не можете да си представите колко страдат хората от Газа и колко е неотложно да стигнем до мирно и окончателно решаване на конфликта. Ние всички бяхме дълбоко и лично развълнувани от огромното страдание на палестинския народ и също от опустошенията.

По тази причина бих искала да повторя най­категорично, че израелските бомбардировки трябва да спрат незабавно, а също и ракетният обстрел на „Хамас” срещу Израел, както трябва да бъде спряна и контрабандата на оръжия от Египет за ивицата Газа. Освен това границите трябва веднага да бъдат отворени, за да достигнат до района помощите, които са готови и очакват да бъдат доставени на гражданското население. Видяхме и лекари на границата, които са готови да тръгнат към района и да окажат помощ, но не са в състояние, тъй като границите са затворени. По тази причина искам отново да призова границите да бъдат отворени, за да може да се окаже помощ.

  Vladimír Železný (IND/DEM). – (CS) Г­н Председател, кой не би изпитал мъка, когато види деца, убити от ракетен снаряд? Това е ужасно чувство, но то не бива да е основание за лицемерие. Кои Европейски държави биха се въздържали с години, както Израел, и биха понесли атаки с повече от 7 000 ракетни снаряда, във всеки момент заплашващи живота на повече от един милион граждани?

Все пак жителите на Газа не са просто невинни жертви. Те ентусиазирано, съзнателно, свободно и демократично избраха „Хамас” и неговата харта. Когато говорят за освобождение, те нямат предвид освобождението на Газа, която вече е свободна, а освобождението на Тел Авив и Хайфа от евреите и унищожаването на държавата Израел. Всеки, който избира престъпници логично трябва да сподели тяхната съдба. Особено, когато тези престъпници се крият зад полите на жените и зад децата, както биха се крили зад заложници, когато изстрелват ракетни снаряди от училища и превръщат джамиите в огромни складове за оръжие. Помня бомбардировките над Дрезден през 1944 г., когато британските самолети изравниха града със земята и убиха 92 000 мирни граждани, предимно жени и деца. Нямаше и сянка на лицемерие. Германците свободно избраха Хитлер и ги сполетя същата съдба като неговата. Жителите на Газа също са знаели кого и защо избират.

По същата причина голяма част от средствата, отпускани от ЕС на Газа, се озоваха в ръцете на „Хамас”. Вероятно това е било така и някои жители на Газа с напълнени стомаси и добре снабдени от ЕС, са могли да посветят цялото си внимание на копаенето на тунели за контрабанда на все по-смъртоносни оръжия, които да бъдат използвани срещу мирни израелски граждани. Наистина, много пропорционално!

  Gunnar Hökmark (PPE-DE). – (SV) Г­н Председател, има две важни неща, които характеризират това разискване днес. Първото е, че огромното мнозинство от този Парламент иска да постигне бързо прекратяване на огъня. Второто е, че има огромна подкрепа за необходимостта всички въвлечени страни да признаят правото на държавата Израел да съществува в мирни граници. Това е отправната точка, която е важна за Европейския съюз. Важна е защото това, на което сме свидетели в Газа, е трагедия. Всеки погубен живот е трагедия, независимо от коя страна на границата се намира. Нека не си мислим, че трагедията ще бъде по­малка ако тези, които преднамерено убиват мирни граждани, успеят да проникнат още по-навътре сред гражданите с ракетен огън.

Това е трагедия също, защото създава пречки пред реализацията на държавата Палестина и следователно на мирното решение. Също така е трагедия това, което сполетява международната общност, защото ставащото не се е случило за една нощ, а до него се е стигнало след превъоръжаване, след контрабанда на оръжие и след ракетен огън през един дълъг период.

Важното за нас е да видим, че това не е трагедия, изградена върху конфликта между евреи и палестинци. Силно ще възразя на всеки, който се опитва да демонизира една нация. Когато чух как г­н Davies се опитва да хвърли вината върху една нация, чух тон, който не мисля че приляга на Парламента. Това не е конфликт между палестинци и евреи, това не е конфликт между Израел и палестинската власт, това е конфликт между екстремистите и умерените сили в региона. Нека подкрепим умерените сили като покажем ясно на всички, които целят омраза и искат да унищожат държавата Израел, че няма да успеят. Ако Европа изпрати това послание, ние ще подпомогнем умерените сили и ще положим по-солидни основи за мира.

  Marek Siwiec (PSE). – (PL) Г-н Председател, бих искал да се обърна към тези, които хвърлиха обвинения в лъжа и демагогия в залата. Това е една от поредицата от войни, всяка от които има своите прилики, но и разлики. Конфликтът, който обсъждаме днес, е един асиметричен конфликт.

От три години Израел биваше бомбардиран със самоделни ракетни снаряди и нито една критика не беше изречена в тази зала срещу онези, които са ги изстреляли. Днес осъждаме Израел. Лесно е да осъждаме Израел, защото е член на ООН. Той има какво да се осъжда – държавни органи. Има правителство, което може да бъде осъждано и критикувано. От другата страна имаме терористична организация, чиято истинска самоличност не е известна. Една организация, която си играе с живота на невинни хора, като действа зад гърба им. Друг асиметричен елемент е това, че броим палестинците, драматично убити, докато биват използвани като човешки щит, без да съпоставяме това с израелците, които са били убити и хилядите, които живеят под заплаха, защото кръвопролитието не може да се компенсира с повече кръвопролитие. Но най-лошото нещо в тази Палата е асиметрията между думи и действия. За нас е лесно да говорим, но ни е много трудно да предприемем ефективни действия. Без международно присъствие този конфликт никога няма да бъде решен.

Накрая бих искал да се обърна към тези, които протестират срещу непропорционалните действия на Израел. Госпожи и господа, бихте ли искали терористична организация да изстреля 7 000 ракетни снаряда от Израел към Газа? Това може ли да бъде пропорционалност? Тъй като това е непропорционален конфликт, в който законът е неефективен, ние ще трябва просто да свикнем с него, иначе просто ще си обикаляме в кръг и ще използваме думи, които не отговарят на реалността. Мненията, изречени по телевизията в близост до запалена камина, не съответстват на истината за този конфликт.

  Председател. − Госпожи и господа, настоявам да спазвате времето си за изказване. Никога не прекъсвам ораторите, дори когато времето им за изказване е изтекло, но г­н Schwarzenberg вече ни отдели повече от времето си, отколкото очаквахме. Бях осведомен, че той може да говори най-късно до 17,20. Умолявам ви да не забравяте за времето, което сте заявили. В качеството си на генерал г-н Morillon ще даде добър пример.

  Philippe Morillon (ALDE). – (FR) Г­н Председател, постигането на траен мир в Газа ще бъде възможно само ако бъде разположена многонационална сила за намеса под контрола на ООН. За първи път Израел изглежда е примирен с това решение, което не веднъж беше предлагано от палестинците. Не зная кога тази сила за ще бъде в състояние да се разположи, намеса няма да е възможна преди да се постигне съгласие между двете страни в конфликта, но ние всички се надяваме това да е възможно най-скоро. Знам обаче, че тази мисия ще изисква от тези, които я провеждат, да са напълно безпристрастни. Следователно аз вярвам, че Европейският съюз е най-подходящ да предприеме действия и – защо не г-н Pöttering? – да го направи в рамките на Съюза за Средиземноморието.

Той е и в най-добро положение да действа, след като се говори, че американците, правилно или не, са взели страната на израелците, а арабите – на палестинците. Мислите ли г-н Действащ председател на Съвета, че ние трябва да се подготвим за това?

  Zbigniew Zaleski (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, продължителният конфликт и окупация водят до нарастване на омразата, гнева и разочарованието от ефикасността на законната власт, създавайки нещо, което ние наричаме „ефектът „Хамас“ като сериозен фактор. Отричането на Израел от арабите, ислямистите и „Хамас” е недопустимо, както и използването на деца като човешки щит. Нито пък може да се търпи постоянната заплаха, под която живеят израелските деца.

Въпросът е дали в този порочен кръг на агресия сегашните израелски власти ще си направят извод от продължаващата шест години ситуация в района и ще приложат стратегията на скалпела за двете държави. Знам, че те се боят от заплахата да имат един агресивен и непредвидим съсед, обстрелващ ги с ракети, но в този случай международната общност, включително и ЕС, може да се притече на помощ.

Приемливо ли е това рисковано решение днес за Израел? А има ли друго решение? Ако има, кажете ми. Да очакваме „Хамас” да изчезне от само себе си или да бъде унищожено с бомби е наивно, така че Израел се нуждае от повече кураж. Западните сили не създадоха двете държави през 1948 г., но трябва да го направят сега. Основната отговорност не изчезва. Нека бъдем по-смели в тази стратегия.

  Jelko Kacin (ALDE). – (SL) Израелската държава заповяда на армията си да унищожи „Хамас” в Газа. Но израелската армия унищожава „Хамас”, като убива палестинци в Газа. Една трета от всички загинали са деца и половината от загиналите са жени и деца ­ но те не са членове на „Хамас”.

Размахът на военното насилие е огромен и непропорционален. Как може да бъде постигнато прекратяване на огъня, след като нито една от страните не признава законността на другата? Врагът трябва да бъде възприеман не като обект за атака и разрушаване, а като субект, като партньор, с когото е възможно примирие и който ще бъде отговорен за запазването на мира в бъдеще. Израел трябва да признае „Хамас” и да започне диалог с тях и обратно, „Хамас” да признае Израел. Няма друг начин. Всеки мир е по-добър от кървавия конфликт.

Военното насилие трябва незабавно отстъпи и да се даде предимство на политическото решение. Обаче г-н Ehud Olmert, министър-председателят на Израел, все още се опитва да подобри своята окаляна репутация, като не допуска прекратяване на огъня.

  Jana Hybášková (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, г-жо Комисар, позволете ми да Ви поздравя за постигнатите резултати от съвместните Ви преговори, преговорите на тройката, в Израел. За разлика от пресата ние знаем, че именно Вашата мисия убеди израелската страна да започне разговори за отваряне на коридорите за хуманитарна помощ и за ежедневно прекратяване на огъня. Смятам, че за първи път израелците приемат Европа като главен партньор и председателството на Чехия като важен представител.

Вчера Европейският парламент се споразумя за една изключителна резолюция, въпреки големия натиск от левицата. Дори и при такива екстремни обстоятелства, това е балансирана резолюция, резолюция, която може да бъде подкрепена и от десницата, резолюция, която не е просто някакъв проспект или политическа победа за левицата. Ние избягваме да слагаме знак за равенство, колкото и да е условен, между съществуваща държава и терористично движение. Ключови цели остават признаването на съществуването на държавата Израел, отричането на насилието и сключването от „Хамас” на договорите с Организацията за освобождение на Палестина (ООП), както и изискването да се постигне трайно прекратяване на огъня възможно най-скоро.

Така и не успяхме да осигурим добавена стойност. Тримата водещи представители на Израел - Barak, Livni и Olmert – в момента имат разногласия относно условията и гаранциите, при които да се съгласят на прекратяване на огъня. Ясно е, че ключът е в Египет и се състои в гаранция, която би била приемлива за египетската страна, за проверки на тунелите и контрабандата. Какво прави Съветът през това време? Как напредва в преговорите с Египет по техническата мисия, международния мониторинг, техническото наблюдение и откриването на мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EU BAM Rafah)? Какво могат членовете на ЕП, които довечера ще се срещнат с посланика на Египет, да искат от египетската страна или обратно, с какво можем да допринесем за преговорите с Египет?

  Libor Rouček (PSE). – (CS) Госпожи и господа, бих искал да призова Съвета и Комисията да засилят натиска върху двете страни в конфликта с цел да се спре продължаващото насилие. Имаме Резолюция 1860 на Съвета за сигурност и трябва да се придържаме към нейните положения. Трябва да се приемат гаранции, позволяващи дългосрочно прекратяване на огъня и отваряне на хуманитарен коридор. Тук неведнъж бе заявявано, че няма решение по военен път за израелско-палестинския конфликт. Пътят към траен мир минава само през политически преговори. Тук е необходимо Европейският съюз, в сътрудничество с новото правителство на Съединените щати и Арабската лига, да изиграе много по-важна роля от досегашната. Този продължителен конфликт трябва да приключи чрез политическа договореност, основана на решението с две държави, което да позволи на израелци и палестинци да живеят заедно в мир, в сигурни международно признати граници, стремейки се да изградят мирна система за регионална сигурност в целия Близък изток.

  Ioannis Kasoulides (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, обсъждаме още една хуманитарна трагедия близо до нас – в съседство с моята страна – между двама от нашите средиземноморски партньори. Уви, палестинците още не са приели, че самоубийствените атентати или ракетите Kassam никога няма да донесат свобода от окупация на техните земи. Израел не разбира, че такъв широк масиран военен отговор създава нови потенциални атентатори-самоубийци и проправя път за нови ракети Kassam при първа открила се възможност.

Какво да кажем за невинните мирни граждани, които не воюват, жените и децата? Никой не се интересува от тях. Никой не се интересува от децата, убити, осакатени, изгорели и травматизирани със стотици – деца на Израел и Палестина. Прилошава ни, докато ги гледаме удобно по телевизорите си. Ами хората в реалния живот?

Какво можем да направим? На цивилните няма да помогне, ако започнем класическата игра на обвинения. Отправянето на призиви и резолюциите не им помагат. Как да преминем от думи към дела? Моментът е подходящ да преговаряме със заинтересованите страни за сформиране на международна сила, както беше предложено от другите колеги – да се влезе в Газа с голяма полицейска част, съставена от арабските страни, която да обучи и помогне на полицейските сили на палестинската власт в рамките на един широк мандат на ООН за налагане на правов ред, както и военна европейска сила, която да осигури, че ракетният обстрел и контрабандата на оръжие са приключили и че контролните пунктове са напълно отворени. Не можем повече да оставяме съдбата на гражданското население в ръцете на враждуващите страни.

  Giulietto Chiesa (PSE). – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, великият италиански антифашист Piero Gobetti е казал, че когато истината е само от едната страна, за да вземеш Соломоновско решение, трябва да бъдеш изцяло пристрастен. Такъв е и случаят с Газа в момента; надявам се Парламентът да успее да каже правилните думи, за да спре Израел. Ако не направи това, ще бъде позор пред историята, палестинците, европейското обществено мнение и това в арабските страни.

Израел бомбардира и погубва едно гето. Синовете на убитите станаха убийци. Няма извинение за това, нито за аргумента, че Израел също има право на своя собствена сигурност. Всеки, който иска може да види, че днес никой не е в състояние да заплаши сигурността или съществуването на Израел. Това ясно се вижда от дисбаланса на силите на терена, ясно е от броя на убитите и ранените; ясно е от подкрепата, с която Западът продължава да отрупва Израел. Единствената цел на тази касапница е да се предотврати създаването на палестинска държава. По този начин бива убит мирът и следователно ние трябва да спрем Израел.

  Stefano Zappalà (PPE-DE). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, бих искал да благодаря на действащия председател на Съвета и на чешкия министър на външните работи за това, че са все още с нас. Не сме свикнали на такова силно присъствие в тази зала, каквото демонстрира днес чешкото председателство.

Мисля, че г­н Muscardini е прав. Препоръчвам на онези, които не знаят как стоят нещата в онзи регион и които трябва да си създадат конкретно мнение, да отидат лично и да видят ситуацията на място като туристи или по друг начин. Някои от нас сме били в Палестина при различни обстоятелства, като наблюдатели на избирането на Abu Mazen или други избори и мисля, че единствено ако се види ситуацията на място, човек може да си изгради правилна представа за нещата.

Мисля, че по време на тези събития, започнали преди десетилетия, а не просто отскоро, единствените, които губим, сме хората от Западния свят, тъй като никога не сме поглеждали сериозно и не сме търсили решение на проблема; продължаваме да гледаме на него като на проблем между две противопоставящи се партии.

Бил съм няколко пъти в Палестина, както и в Израел, така че познавам положението, не напълно, но достатъчно добре, и мисля, че в действителност партиите не са две, а три. В случая проблемът е между терористите и израелската държава, а палестинският народ е жертвата по средата. „Хамас” не представлява палестинския народ. Може би представлява част от него, но със сигурност не представлява целия палестински народ.

Има филм, който мисля, че много членове на ЕП трябва да са гледали. Филмът показва всички израелски жертви, включително деца и възрастни на всякаква възраст, жертви на ракети, изстреляни и които продължават да се изстрелват от „Хамас”. Не е случайно, че има такава голяма разлика между ивицата Газа и Западния бряг.

Отправям тази забележка към действащия председател на Съвета и към нашия доблестен Комисар, представляващ Европа. Считам, че трябва да подходим към това положение, както трябва. Мисля, че най-важното от всичко е днес позицията на Abu Mazen да бъде засилена. Той е най-слабата фигура от всички там, заедно с палестинците, които нямат никакви очаквания. Мисля, че онези, които наистина губят, сме всички ние.

  Maria-Eleni Koppa (PSE). - (EL) Г­н Председател, общественото мнение в цяла Европа призовава Съюза да направи едно нещо: да сложи край на избиването на палестинския народ. Трябва да осъдим сляпото насилие, независимо откъде идва, но трябва да бъдем последователни, когато признаваме, че Израел отговаря с държавен тероризъм в широк мащаб. Асиметричното отмъщение, безочливото незачитане на която и да е концепция на международното и хуманитарното право от страна на Израел не бива да се толерира.

Недопустимо е да се използват бомби с бял фосфор и експериментални оръжия срещу цивилни граждани и е нехуманно да се насочват към невинни деца и жени. Ако това се случваше в Африка или друга част на света, щяхме да реагираме незабавно и задължително щеше да има резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки това в случая с Израел се ограничаваме до изявления и безплодни дискусии.

Смятам, че трябва да използваме всякакви политически средства, включително споразумението за асоцииране, за да убедим Израел да спре незаконното насилие срещу палестинския народ и да разреши достъпа на хуманитарната помощ.

Не може само да гледаме отстрани, защото така се превръщаме в съучастници на това избиване. Единственото решение е незабавно прекратяване на огъня и отваряне на хуманитарни коридори до Газа и започването на диалог с всички страни.

  Struan Stevenson (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, в резултат на ужасяващите събития в Газа през последните две седмици, Израел бе порицан в международен мащаб. Днес наблюдавахме колегите по време на това разискване, като желанието ни бе да видим кой ще каже най-силна обида срещу еврейската държава.

Въпреки това за една страна в Близкия изток това се оказа точно търсеният изход: Иран снабди „Хамас” с ракети, муниции и други високотехнологични оръжия за години напред. Иран предостави пари и обучение на активистите на „Хамас”. Целта му беше да въвлече Израел в наземна война и кървавият резултат, с ужасяващи снимки на убити деца по телевизионните екрани и във вестниците в целия свят, е най-доброто средство за набиране на привърженици на фундаменталисткия ислям и идеята на иранските молли за глобално ислямистко движение, обединено срещу Запада.

Фашисткият режим в Техеран е главният покровител на войната и терора в Близкия изток и трагичният изход е точно това, което Техеран искаше. Той отклонява вниманието в Иран от икономическата криза, резултат от драстичния спад на цената на петрола, и отклонява международното внимание от стремежа на моллите да произведат ядрено оръжие. Целта на външната политика на Иран е да стане преобладаваща регионална сила в Близкия изток. Той иска да обедини ислямския свят в подчинение на неговата сурова и тревожна визия за тоталитарно ислямско братство, където правата на човека, правата на жените и свободата на словото са обвити в прашен облак, и е възмутително как Западът не прави нищо, за да се изправи срещу него или да разобличи иранската агресия. Изправен пред все повече доказателства за покровителстването на терора от муласите, Западът пропусна момента да успокои Техеран, дори като се съгласи с първоначалното му искане да извади извън строя главното иранско опозиционно движение, Народната организация на муджахидините в Иран, като го включи в списъка с терористични организации на ЕС. Трябва да се сложи край на това.

  Richard Howitt (PSE). - (EN) Г­н Председател, първо, нека да стане ясно, че днес този Парламент ще подкрепи Резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН. Тя трябва бъде незабавно изпълнена. Като един от членовете на ЕП, които са били в Газа по време на блокадата, мога да кажа, че прекратяването на огъня и оттеглянето не са достатъчни. Разбира се, ние искаме да спре изстрелването на ракети и терористите да спрат с нападенията си, но трябва да се прекрати огъня и блокадата, за да могат хората от Газа да продължат своя живот.

Това е въпрос на съблюдаване на международното хуманитарно право. Правозащитната организация „Human Rights Watch“ и „Islamic Relief“ ми казаха, че тричасова пауза на ден е крайно недостатъчна, за да се влезе и да се предостави помощ. Това е проблем на пропорционалност. Благотворителната организация „Save the Children“ казват, че смъртта на 139 деца от началото на конфликта и 1 271 ранени, не може да се оправдае само като самозащита.

Приветствам днешното изявление на пратеника на ЕС в Израел, г­н Ramiro Cibrian-Uzal, който каза, че ЕС и Израел на този етап са започнали преговори за подобрение на отношенията „в позиция на изчакване“ поради тези причини. И трябва да го направят.

  Michael Gahler (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, първо, незабавно и един път завинаги трябва да се прекрати огъня и от двете страни – има широк консенсус по този въпрос в Парламента. Все пак, след това ние – ЕС и международната общност – не можем да оставим съдбата на хората от ивицата Газа само в ръцете на „Хамас” и Израел.

„Хамас” не го интересуват проблемите на жителите на Газа, тъй като знае много добре, че Израел би отговорил на постоянните ракетни атаки – и не само по време на изборните кампании. През последната година проучванията в Газа показаха спад на политическата подкрепа за „Хамас” в полза на „Фатах”. Изглежда, че „Хамас” цинично разчита на политическата подкрепа за „Хамас”, която се увеличава с големия брой палестински жертви, от солидарност към жертвите.

Израел, от друга страна, изключително защитава интересите на своите граждани и по този начин международната критика се насочва директно към степента на военната операция на Израел и одобрението от негова страна на големия брой цивилни жертви.

Следователно ние, европейците, не трябва да спираме да преговаряме за прекратяване на огъня и финансиране на възстановяването на инфраструктурата. Вече виждам писмото за внасяне на корекции на Комисаря: сигурен съм, че проектът му е завършен и готов за представяне пред Комисията по бюджети.

Също така не е достатъчно само да се следи дали Египет ще затвори тунелната мрежа на границата с ивицата Газа за контрабандата на оръжия. Приканвам цялата Четворка, включително силното арабско присъствие, да поемат общ ангажимент за изпращане на войски с конкретна мироопазваща мисия в ивицата Газа и околностите й, за да защитят интересите на хората в Газа, Израел и Египет. Паралелно, самият мирен процес трябва да се придвижи бързо напред. В противен случай се опасявам, че дори много по-често ще има инциденти, каквито виждаме в Газа, а нито палестинците, нито израелците го заслужават.

  Miguel Angel Martínez Martínez (PSE). – (ES) Г­н Председател, испанските членове на групата на социалистите в Европейския парламент наблюдават положението в Газа с ужас, болка и срам, но също и се ангажират да защитят мира, да защитят тези, които страдат най-много, и да съхранят достойнството и надеждата.

Това, което ни ужасява, са повтарящите се сцени на убити деца и жени с разбити сърца в безконечно страдание след бомбардировките на гетото, в което се превърна Газа. Пикасо описва същия този ужас в своята картина „Герника“ за нашата Герника, срината до земята от юнкерите от легиона Кондор преди седем десетилетия.

Това, от което ни боли, е огромното страдание на множеството жертви. Това, от което се срамуваме, е от неспособността на всички – нашите страни, Европейския съюз и международната общност – първо да предотвратим и след това да сложим край на престъпните атаки, които осъждаме.

Срамът и възмущението ни идват от многото лъжи, двусмислия и празните приказки. Срамуваме се, защото знаем много добре какво се случва и въпреки това не сме достатъчно твърди, нито последователни. После историята ще иска обяснения от някои, които са съучастници в престъпленията, най-малкото заради техния провал.

Тъй като винаги е за предпочитане да бъде „по-добре късно, отколкото никога“ и е от жизненоважно значение вратата да бъде отворена за надеждата, Европейският съюз трябва да подкрепи закъснялата резолюция на Съвета за сигурност. Той трябва да гарантира обаче, че тя стриктно се спазва, както и спазването на споразумението ни за асоцииране с Израел, в което има клауза за прекратяване при действия, на които в момента сме свидетели.

Дали случайно „Хамас” също не е отговорен за медийното затъмнение, което все още никой не съм чул да осъди?

  Geoffrey Van Orden (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, бих искал да започна, като изразя съчувствие към всички невинни хора както в Израел, така и в Газа, които са страдали през последните седмици и месеци по време на развихрилия се конфликт. Трябва обаче да внимаваме нашата вродена човечност, нашите оправдани тревоги да не отклоняват погледа ни от действителния характер на положението, пред което сме изправени.

„Хамас” направи от Газа владение на тероризма: той не толерира никаква опозиция на своите възгледи, избива палестинците, които му се противопоставят, раздели палестинската власт, отказа да прекрати ужасяващите нападения срещу цивилни израелци, отказа да признае правото на Израел на съществуване, отказа да признае по-рано сключените мирни споразумения. Спомням си думите на г­жа Hanan Ashrawi преди три години, когато бях наблюдател на палестинските избори. Тя предрече налагането на върховенство със силите на тъмнината – колко права е била!

Не би трябвало да се изненадваме, че член на парламента на „Хамас” се гордее с това, че смъртта е „индустрия“ за палестинския народ. Той имаше предвид използването на атентатори-самоубийци и умишленото използване на цивилни граждани като живи щитове за защита на потенциални военни обекти. Естествено, че използването на цивилни граждани е пряко нарушение на международното хуманитарно право.

Изправени пред подобен необуздан, безчувствен и омразен враг, какво може да очакваме от Израел, когато гражданите му са непрекъснато подложени на терористични нападения? Международната общност прояви липса на интерес. Когато Израел предприе действия без насилие, като наложи блокада или прекъсна електричеството, той беше жестоко критикуван. Сега, когато предприе слаби военни действия в отговор на провокацията на „Хамас” пък, усеща силното международно неодобрение.

Тъжната реалност е, че от палестинския народ са се възползвали години наред онези, които са имали контрол над областите на палестинската власт, международната общност, която е толерирала екстремизма и корупцията, и арабският свят, който практически не е направил нищо в продължение на десетилетия, за да подобри живота и бъдещето им.

Необходим ни е план на Маршал за Близкия изток. Палестинците не се нуждаят просто от сили за поддържане на мира, а от нормална некорумпирана гражданска администрация. Гражданската администрация трябва да бъде поставена под международен контрол, но преди всичко трябва да бъдат премахнати факторите за оцеляване на терористите – оръжия, средства и политическо снизхождение.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Proinsias De Rossa (PSE). - Г­н Председател, мога да се съглася с това, което г­н Van Orden казва за „Хамас”, но работата е там, че нищо от това, което той каза, не оправдава бомбардирането на цивилни граждани от страна на Израел. Това е ключов момент: трябва да спрем бомбардировките и от двете страни.

Надявам се, че резолюцията, която придружава това разискване, ще бъде подкрепена от много гласове утре в Парламента и се надявам, че ще даде още един инструмент в ръцете на Комисията и на Съвета, за да притиснат Израел и „Хамас” да спрат да се избиват. След като Израел се оттегли от Газа, той я превърна в най-големия затвор на света, а през последните три седмици – в кланица, като незаконно използва терор срещу терора, като избива цивилни граждани, жени и деца и като погубва възможността за намиране на реално решение със създаване на две държави.

Не може да има актуализиране на отношенията на Европа с Израел, докато той не започне конструктивни и съществени преговори със съседите си и всички палестински избрани членове, включително „Хамас”. Европа трябва да даде ясен знак, че при ескалиране на войната в Газа, ще ескалира и нашата реакция към тази война.

  Kinga Gál (PPE-DE). – (HU) Г­н Председател, Комисари, членове на Съвета, колеги, считам поведението на страните, участващи в конфликта в Газа, за цинично. Считам за цинично и недопустимо „Хамас” да използва цивилното население, даже и деца, като жив щит. Считам за цинична и нечовешка позицията на Израел, който под претекст на самозащита, използва непропорционални средства, извършва масов обстрел по живеещите в Газа и предизвиква сериозни последици за гражданското население, включително децата.

Считам за цинична и лъжлива чуждестранната дипломация, която, с някои явни изключения, се стреми да запази благоприличие и дори след толкова много дни пак не може осигури защита за гражданското население или организациите за помощ, като за съжаление не може да защити и децата.

Говоря от името на децата, тъй като никаква цел не може да оправдае средствата за ненужно отнемане на човешки животи. Животът на всяко едно дете е еднакво ценен и от двете страни на границата. Това е основната аксиома, която всяка страна в конфликта трябва да счита за еднакво важна, ако въобще някога се възцари мир в този регион.

Приемането на ценностите на зачитане на човешкия живот, защитата на цивилните граждани и насърчаването на хуманитарната помощ могат да образуват основата за постигане на дълготрайно прекратяване на огъня с постигане на мир в Палестина и между Палестина и Израел.

  Gay Mitchell (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, „Хамас” подложи на терор израелските граждани и предизвика отмъщение. Погледнато от разстояние изглежда сякаш някои от тях изпитват задоволство от новите граждани-мъченици –включително деца – и от рекламата, която получават, независимо, колко е ужасно за един разумен човек да възприеме това.

Никога не съм подкрепял тероризма, нито критикувам Израел, който има право на мирно съществуване в региона, но трябва да сме напълно оглупели, за да не усетим емоционално безпокойство и морален срам от това, което се случва сега в Газа. Израелският отговор е абсолютно непропорционален и смъртта на малки деца определено предизвиква срам.

Досега не съм се противопоставял на новото споразумение между ЕС и Израел. Вярвам в съвета на Далай Лама, когато беше миналия месец тук в Парламента, че най-добрият начин Китай да повлияе на Тибет е да бъде в добри отношения с него. Мисля, че това важи и за отношенията между ЕС и Израел, но как да привлечем вниманието им, за да усетят отвращението ни от това, което се случва?

Мога да добавя, че вчера беше разпратена нота за хуманитарните нужди в региона на онези от нас, които присъствахме на съвместното заседание на Комисията по външни отношения и Комисията по развитие. Настоятелно призовавам Комисията и Съвета да приготвят пълен пакет от хуманитарна помощ, за да отидем там и да помогнем на тези страдащи хора при първа възможност.

  Karel Schwarzenberg, действащ председател на Съвета. − Г­н Председател, в началото беше споменат въпросът дали трябва да се свържем с „Хамас”. Не мисля, че все още не е дошло време за това. През последните месеци „Хамас” продължава да се държи като терористична организация. Докато се държи така, с него не може да бъде осъществен официален контакт от представителите на Европейския съюз.

Признавам, че като човек, който е живял достатъчно дълго, съм видял много терористични организации през живота си, от самото им създаване до превръщането им в повече или по-малко приемливи и до приемането им от международната общност. Виждал съм това в Африка. Виждал съм го и в Ирландия. Виждал съм го на много места. Това се случва. Но най-напред всички те трябва да спрат да се държат като терористични организации. След това ще бъда готов да говоря с „Хамас”, или с който и да е, но не и преди те да са спрели да се държат като терористична организация.

Мисля, че е важно това да се каже, тъй като Европейският съюз не може да се отрече от принципите си. Има начини да чуем какви са техните идеи, има непреки контакти с политици в региона, които поддържат връзка с тях, което е важно и е добре, но все още не е дошло време Европейският съюз да влезе в пряк контакт с „Хамас”. Мисля, че не трябва да отстъпваме пред това.

От друга страна, трябва да похвалим Египет за важната му роля през последните седмици и дни и за усилията и действията му за постигане на прекратяване на военните действия и може би дори примирие, а най-накрая и мир в региона. Знам колко труден въпрос е това. Ние непрекъснато сме във връзка с египтяните. Знаем колко е съществен техния принос и бих искал да ги поздравя.

Имаше въпрос за това по какъв начин можем да присъстваме в региона. Първо, тези, които са на място, ще ни кажат от какво се нуждаят. Не ние трябва да решаваме какво да им дадем. Те трябва да попитат нас и Европейския съюз. Много държави­членки на Европейския съюз изразиха готовността си да помогнат по всякакъв възможен начин – с технически средства, като изпратят съветници, като подготвят всякакви средства, които може да са необходими – но това преди всичко трябва да става със съгласието на засегнатите държави в района. Това е първата задача.

Чух едно важно предложение – да се подготви на план Маршал за Близкия изток. Мисля, че това е много добра идея и трябва да я изпълним. Този регион има нужда от реално популяризиране на идеите, които са били в изключителна помощ на Европа след войната.

Г­жа Ferrero-Waldner и други споменаха какво е постигнала мисията. Аз мисля, че постигнахме много и още един път бих искал да похваля г­жа Ferrero-Waldner, която извърши основната работа в нашата делегация що се отнася до хуманитарната помощ, където нашите постижения продължават да дават резултати и днес. Но нека стане ясно, че дори и тези много трудни преговори в Близкия изток са базирани на вече структурирания проект по време на посещението на нашата делегация там. Основният въпрос е как да се организира мирът и какво е необходимо. Планът ни е базиран на нашите констатации тогава и на обсъжданията с нашите партньори.

Имаше дискусия за актуализиране на отношенията ни с Израел. Както знаете, това беше решение, взето от Съвета на министрите на Европейския съюз през юни 2008 г. Промяна може да се осъществи само ако министрите на Европейския съюз решат да променят решението. Дори и думите на някой високо уважаван представител на Европейския съюз в Йерусалим не биха могли да го променят. Допускам, че в настоящата ситуация би било рано да се дискутира актуализация на отношенията ни с Израел и дали трябва да има среща на високо равнище в обозримо бъдеще. За момента наистина имаме по-спешни и по-важни въпроси за решаване. Още веднъж бих искал да кажа, че решението беше взето от Съвета на министрите .

Какво може да се направи, за да бъде спрян Израел? Нека бъдем откровени – много малко. Израел действа, както си знае и тъй като през целия ми живот съм симпатизирал на Израел, заявявам го днес и го заявявам съвсем открито, никак не съм радостен от това, което прави тази държава в момента. Мисля, че политиките му са вредни и за самия него. Това е от една страна, а от друга, Европейският съюз няма много възможности, освен да говори ясно и съвсем честно и да иска нашите партньори да сложат край на това. Решението трябва да бъде намерено от нашите партньори в Близкия изток, Израел, Египет и другите засегнати страни. Европейският съюз може да помогне там. Той може да помогне, като предложи всякаква помощ, ако се договори прекратяване на огъня, за постигане на поставените цели: затварянето на каналите за контрабанда, затварянето на тунелите, морския контрол и др. Съюзът може да помогне в Газа по много начини, например в процеса на възстановяване или с хуманитарна помощ. Той може да направи всичко това, но да бъдем честни: ние нямаме правомощието и силата да кажем „спрете!“. Смята ли Парламентът, че може да изпратим въоръжени сили в Близкия изток, които да спрат воюващите? Не. Нямаме възможностите и Израел, както и „Хамас”, зависят и от други сили, освен от европейските. Израел също има силни съюзници извън Европа. Нашите сили са ограничени. Ние можем да помогнем, да окажем помощ, можем да предложим нашите добри услуги и да се чувстваме отговорни. В този смисъл сме постигнали достатъчно много. Не надценявайте обаче нашите възможности.

  Sajjad Karim (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, Израел твърди, че упражнява правото си на самозащита. В такъв случай трябва да се спазват принципите на справедливата война.

Истината е, че Израел пренебрегва това, а да пренебрегваме ние това е явно погрешно. Използването на фосфорни бомби върху цивилни граждани, с цел да бъдели цивилизовани, не е нормално.

Ясно е, че ЕС не може да реши този проблем сам. Но той не може да бъде подминат с лека ръка. Трябва ни решителността на Съединените щати. Техният разочароващ отговор беше непропорционален и несправедлив. Моментът за тези действия на Израел беше стратегически подбран, но, г­н Obama, 20 януари бързо наближава. Светът чака и ЕС е благосклонен партньор!

Ще възстановите ли ценностите, които споделяме с Вас, или отново ще позволите несправедливостта да вземе връх? Ще работите ли с нас, за да защитим всички, които имат нужда от защита? Палестинците Ви питат: справедливо ли е Вашата страна да иска да бъде доставена хуманитарна помощ там, но продължава да мълчи, когато единствено бомби падат от небето?

Уважаеми колеги, които искате да унищожите „Хамас” само с военни средства: отидете и вижте на място Газа и Западния бряг. Събудете у вас елементарната човечност и ще разберете защо „Хамас” набира скорост.

Не е това начинът да се помогне на Израел или на палестинците. Прекратяването на огъня е само необходимото начало.

  Colm Burke (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, ясно е, че страните в този конфликт не спазват международното хуманитарно право и резултатът е високата цена, която плаща цивилното население в Газа. В международното право трябва да се носи отговорност, когато не се спазват военните принципи като пропорционалност и недискриминация. Един от принципите на справедливата война изисква поведение, ръководено от принципа на пропорционалността. Използваната сила трябва да е пропорционална на понесената от врага. За съжаление бяхме свидетели на висока степен на нехайство от страна на израелците. Като признавам факта, че „Хамас” започна ракетните нападения срещу Израел, реакцията на израелците според мен беше непропорционална. Цифрите са многозначителни: над 900 палестинци са били убити на фона на много по-малко жертви от Израел. Израел трябва осъзнае своята отговорност, за да премерва правилно използването на сила съгласно международното право.

От друга страна, не може да си затворим очите, че „Хамас” все още е в списъка на терористичните организации на ЕС и продължава да отказва да спре въоръжената борба. И не само това – „Хамас” категорично отказва да признае правото на съществуване на държавата Израел. „Хамас” и други палестински въоръжени групи трябва да признаят, че хората в южен Израел имат право да живеят без бомбардировки.

  Николай Младенов (PPE-DE). - Г­н Председател, за онези, които следят израело-палестинския конфликт, това може да е моментът, в който да се излъжем да вдигнем ръце във въздуха и да крещим от отчаяние. Не мисля обаче, че това е начинът, защото най-големият тест на хуманността ни днес е наистина да вникнем в належащите проблеми.

Първият е, че може да няма дълготрайно решение на този конфликт, без да се спрат бомбардировките на Израел. Вторият проблем е, че не може да има дълготрайно решение на конфликта, без да се отвори Газа за хуманитарна помощ. Всъщност президентът Перес беше абсолютно прав, когато каза, че Газа трябва да е отворена за помощ, а не затворена за ракети.

Мисля, че това е същината и всички са съгласни. Не може да има връщане към предишното статукво и мисля, че по този въпрос може да направим много неща. Първо, Парламентът може да събере двете страните за разговори. Второ, трябва да останем зад Комисията и Съвета и да подкрепим усилията им. И последно, трябва твърдо да подкрепим усилията на Египет към преговори, тъй като това е единственият път, който може да доведе решение и до прекратяване на огъня, на което всички се надяваме.

  Neena Gill (PSE). - (EN) Г­н Председател, не само членовете на този Парламент бяха възмутени от събитията в Газа. Европейската общественост също беше възмутена от страданията на хората в Газа и прекалено дългата блокада на Израел. Към това се прибавят и постоянните атаки и ужасяващите израелски военни нападения върху невинни граждани, особено жени и деца. Няма кой да чуе зова на световната общественост за незабавно прекратяване на огъня.

Палестинците спешно се нуждаят от достъп до храна, медицинска помощ и закрила. Израел трябва, ако не друго, поне да спазва принципите на международното право. В противен случай, ще изгуби подкрепата, която все още му оказва международната общественост.

За съжаление резолюцията на ООН беше пренебрегната. Жалко е също, че ЕС все още не може да намери своята роля. Може би това ще стане, ако предприеме по-сериозни мерки от тези досега. Не е достатъчно справедливо отношенията да бъдат просто замразени. Ние имаме влияние. Ние сме основен търговски партньор, а също и основен източник на финансиране в региона. Така че можем да изиграем тази роля.

  Marios Matsakis (ALDE). - (EN) Г­н Председател, приемливо ли е от етична гледна точка и може ли да бъде повод за извинение в международното право, че в усилията си да неутрализира терористите от „Хамас” израелската държава може да предприеме мащабна военна операция, с терор и груби нарушения на Конвенциите на ООН и правата на човека, срещу 1,5 милиона, хванати в капан цивилни граждани? Съответстват ли подобни действия на ценностите на ЕС за справедливост и демокрация? Толкова ли е силно израелското лоби, че може да доведе Съединените щати и ЕС до положение на зрители на безумната варварщина, която вилнее в името на борбата с терора?

Ако отговорът на тези въпроси е да, тогава трябва да похвалим смелостта на израелското правителство за действията му в Газа. Ако отговорът е не, тогава твърдо и непреклонно трябва да осъдим Израел, както и да предприемем бързи и ефективни мерки срещу него, включително и чрез търговски санкции, за да се сложи край на касапницата в Газа днес и занапред. Твърдо не съм съгласен с министъра, който си тръгна и каза, че на практика можем да направим съвсем малко. Можем да направим много и трябва да го направим.

  Christopher Beazley (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, бях избран в Парламента преди 25 години. Това вероятно е най-важното разискване, в което съм участвал. Г­жо Комисар, надявам се, че внимателно сте слушали Комисията по външни работи миналата вечер и Парламента днес. Надявам се, че може да отговорите във Вашето разискване и за разлика от действащия председател г­н Schwarzenberg да заявите, че има морална сила, която Европейският съюз може да използва срещу агресора в този случай.

Израелците са справедлив и достоен народ, който е страдал много през вековете на нашия континент. Те ще разберат препоръката Ви към Съвета на министрите сега, че ЕС трябва да прекъсне всякакви контакти с израелските органи, докато не спрат бомбардировките.

  Antonio Masip Hidalgo (PSE). – (ES) Г­н Председател, трябва да кажем с пълна убеденост на Израел да спре избиването и да позволи ранените да получат медицинска помощ, а останалите – храна. Трябва да се каже на Израел, че поведението му спрямо международното право ще има последици върху отношенията му с Европа.

Искам да поздравя малкото европейски млади доброволци, които страдат заедно с хората в Газа, и особено Alberto Arce. Те са в най-голяма степен представляват ценностите на солидарността и свободата на онази Европа, която трябва да прави нужното в такъв ужасен конфликт.

  Margrete Auken (Verts/ALE). - (DA) Г­н Председател, искам да кажа само две неща. Първо, искам да припомня на всички, че решението ни ясно показва и потвърждава, че отложихме за известно време подкрепа си за актуализиране на отношенията с Израел и силно се надявам, че няма да продължим просто така, сякаш нищо не се е случило, понеже Председателството казва така. Второто, което искам да кажа, е, че Израел по никакъв начин не изпълнява онова, което обеща, на преговорите. Огънят не бе прекратен, защото Израел на практика не вдигна блокадата през това време и аз считам за уместно да повдигна въпроса за Анаполис, за да припомня, че Израел обеща, че ще замрази колонизацията. Какво всъщност стана? Израел просто отиде и увеличи темпото на колонизацията. Колонизацията никога не е била толкова бърза от споразумението от Анаполис насам и мисля, че докато не се постигне някакъв напредък там на място, „Хамас” никога няма да започне да спазва нашите правила и затова трябва да направим така, че Израел да изпълни своята част от сделката.

  Peter Šťastný (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, вчера имахме съвместна среща с делегациите за отношенията с Израел и с Палестинския законодателен съвет (PLC) и можете да си представите интензивността, емоцията, обвиненията – и предложените решения – след 18 дни на война в Газа и около 1 000 убити.

Истината е, че Израел, след осем години чакане и преглъщайки около 8 000 ракети, които тероризираха един милион граждани по границите на Газа, най-накрая изгуби търпение. Той започна да осигурява безопасност на гражданите си, което е негово право и задължение. „Хамас” е терористична организация и истинският престъпник и бреме за палестинския народ в Газа. Решението да се активизира Четворката и най-вече да се удвоят усилията между новата американска администрация и по-силния и по-интегриран ЕС.

Приветствам чешкото председателство, неговите приоритети и незабавното и активно негово участие по въпросите на региона.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) Този конфликт, който продължи прекалено дълго, се корени в териториални проблеми, както и в културните разлики, които понякога се преувеличават. Дълготрайното решение е една защитена, сигурна израелска държава, заедно със стабилна палестинска държава. Това решение обаче не може да се постигне с терористични атаки и въоръжени действия.

За да се постигне нормален начин на живот, палестинският народ трябва сам да създаде една държава, въз основа на демократичните институции и принципа на правовата държава, която да гарантира икономическо развитие. Трябва да престанат с терористичните атаки и да се насочат към създаване на нормален политически климат, което да улесни избирането на политици начело на държавата, които наистина искат да решат конфликта посредством преговори.

  Bairbre de Brún (GUE/NGL). – (GA) Г­н Председател, бих искала да подкрепя онези, които осъждат атаките, и да изразя моята солидарност с народа в Газа.

Министърът г­н Schwarzenburg казва, че Европейският съюз не може да направи много. Европейският съюз би трябвало да изостави подобряването на отношенията си с Израел и съществуващите споразумения момента трябва да бъдат анулирани, докато Израел не изпълни задълженията си по международното право.

Преди скорошните неморални нападения дори имаше колективни наказания, които бяха налагани върху палестинския народ. Мащабът и видовете атаки в Газа, извършвани от модерна армия срещу обсадени хора, които вече са станали достатъчно слаби в резултат на изолацията и обсадата, са потресаващи. Обвинението срещу същите тези хора беше погрешно – трябва ясно да кажем, че тук най­големите жертви са хората, невинните хора в Газа.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). - (PL) С голяма болка наблюдаваме какво се случва в ивицата Газа. Не подкрепяме методите на „Хамас” за борба и провокация, но Израел е избрал непропорционално средство за решаване на спора с палестинския народ. Категорично има нарушение на принципите на международното право. Нито една от двете страни не иска мир за противника. И двете страни следват само своя интерес – това е национален егоизъм.

Международното мнение е срещу продължаването на тази война. Като имат подкрепата на много страни, Европейският съюз и ООН трябва решително да се намесят. Време е да се прекрати тази ужасна война. Израелските войски трябва да се върнат в казармите си. „Хамас” трябва да спре ракетния обстрел срещу Израел. Ние трябва да осигурим спешна хуманитарна помощ за гражданското население и да окажем помощ на пострадалите, които се предполага, че са около 3 000. Трябва да възстановим страната и да й помогнем да се върне към нормалния си начин на живот. Това е, за което се обръщам към сегашните лидери на Европейския съюз и Европейската комисия.

  Hannes Swoboda (PSE). - (EN) Г­н Председател, бих искал да попитам дали ще има разискване по въпроса, свързан с природния газ днес, или е бил заличен от дневния ред. Ние тук чакаме. В дневния ред има не само разискване за Близкия изток, но и за природния газ. Заличен ли е този въпрос от дневния ред?

  Председател. - Това е следващата точка от дневния ред.

  Aurelio Juri (PSE). - (SL) Разочарован съм от последното изявление на външния министър на Чешката република, който в момента оглавява Съвета. Разбира се, ние силно разчитаме на нашия комисар. Но броят на загиналите продължава да се увеличава. Ако продължим да говорим по този начин, след седмица вероятно 1500 души ще са мъртви.

Да се разговаря с „Хамас” е трудно. Той е в списъка с терористичните организации и е трудно да се предприемат действия срещу него. Израел, от друга страна, е наш приятел, Израел е наш партньор и важен член на международната общност. Той трябва да съблюдава международните решения, резолюциите на ООН и препоръките на приятелите и партньорите си. Ако не го направи, приятелите и партньорите му могат да осъдят действията му, както и да го заплашат със санкции.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, ще бъда кратка, защото разискването продължи дълго. Нека кажа преди всичко, че като член от четири години на Близкоизточната четворка Европейският съюз има своя роля, но разбира се тя не е най-силната. Това понякога разочарова всички нас, особено в труден момент, когато искаме незабавно прекратяване на огъня, трайно и постоянно, както предложихме, което обаче за съжаление не може да се постигне толкова бързо.

Бих искала да ви представя, поне засега, последната информация, с която разполагам и която се разпространява по новините, че източници в Египет, близки до преговорите, твърдят, че „Хамас” реагира положително на последните египетски предложения. Във всеки случай има раздвижване. Все още не съм сигурна дали това наистина е потвърдено, но „Хамас” ще даде пресконференция довечера в 20,00 ч. Да се надяваме, че ще бъде направена крачка напред. Това поне е общото ни желание.

Второ, въпреки всички разочарования, нямаме друга възможност освен да продължим да работим за постигане на мир. И такива ще бъдат действията ни. Поела съм този ангажимент, поне докато съм член на Близкоизточната четворка. Само заедно можем да постигнем това, а трябва също да помогнем на палестинците да съсредоточат усилията си към помиряване, тъй като само тогава може да спре това безумие в Газа.

Трето, веднага щом се стигне до прекратяване на огъня, ще опитаме да направим всичко възможно, за да възстановим основните услуги за населението, които са грубо прекъснати. Мисля, че най-важното за момента е да се сложи край на това унищожаване и да започне процес по възстановяване, както и да се направи опит за сключване на мир.

Говорихме надълго и нашироко по тази тема, така че аз няма да продължавам, но това е моето отношение и се надявам, че следва благоприятно развитие.

  Председател. − В заключение на това разискване получих предложение за резолюция⁽¹⁾ съгласно член 103, параграф 2 от Правилника за дейността. Разискването приключи.

Писмени декларации (член 142)

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предвид варварските действия срещу палестинския народ в ивицата Газа, които се осъждат в наскоро приетата резолюция от Съвета по правата на човека на ООН, призоваваме и искаме да се предприемат следните действия:

– Твърдо да се осъдят нарушенията на правата на човека и престъпленията, извършени от израелската армия, държавният тероризъм на Израел!

– Категорично да се осъди жестоката агресия на Израел срещу палестинския народ, която не може да бъде оправдана с нищо!

– Да се сложи край на агресията и нехуманната блокада, наложена над населението в ивицата Газа!

– Да се осигури спешна хуманитарна помощ за палестинското население!

– Израелските войски да се оттеглят от всички окупирани палестински територии!

– Спазване на международното право и резолюциите на ООН от страна на Израел, да се сложи край на окупацията, колонизацията, разделителната стена, политическите убийства, арестите, експлоатацията и безбройните унижения, на които е подложен палестинският народ!

– Справедлив мир, което е възможно да се постигне само като се съблюдава неотменимото право на палестинския народ на независима и суверенна държава, с границите от 1967 г. и столица Източен Йерусалим!

В Палестина има колонизатор и колонизиран, агресор и жертва, потисник и потискан, експлоататор и експлоатиран. Израел не може да продължава да действа безнаказано!

  Tunne Kelam (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Реакцията към конфликта в Газа трябва да стане по­балансирана. Няма извинение за прекомерното насилие, но трябва да се вгледаме по-дълбоко в корените на конфликта.

Преговори с „Хамас” в това положение са невъзможни. Тази терористична група, която цинично използва собствения си народ като щит срещу атаките, не се интересува от постигане на реален мир.

Освен това трябва да отчетем и факта, че „Хамас” зае важно място във веригата от терористични движения, които доведоха до „Хизбула” и терористичния режим в Техеран. Така че на „Хамас” трябва да гледаме като на част от по-разширени усилия за унищожаване на крехката стабилност в Близкия изток и замяната й с фундаменталистки екстремистки режими, които принципно не признават правото на съществуване на Израел.

Всъщност трябва да осъзнаем, че въпросът за сигурността на Израел е свързан и със сигурността на ЕС.

ЕС трябва да упражни правомощията си преди всичко за изкореняването на причините за конфликта. За да се предотврати избиването на араби и израелци и в бъдеще, арабските партньори трябва безусловно да признаят правото на съществуване на Израел и да спомогнат за спиране на проникването на екстремистки движения и на още по­смъртоносни оръжия в този регион.

  Eija-Riitta Korhola (PPE-DE), в писмена форма. – (FI) Г­н Председател, безспорен факт е, че цивилното население в Газа и южен Израел е било лишено от правото на съществуване, което е достойно за човешките същества. Една новинарска агенция разказа историята на две деца, които искали да пресекат улица в Газа. Те не се огледали нито надясно, нито наляво – погледнали нагоре, защото се страхували от това, което може да падне от небето.

Очевидно е, че виновните страни са две, когато стане въпрос за масовата хуманитарна криза в Газа. Безотговорните действия на „Хамас” в палестинските територии, малодушният начин, по който членовете му се крият сред цивилните граждани и провокацията му с ракетните атаки, всичко това показва нестабилността на палестинското правителство. Непропорционалните атаки на Израел срещу отслабналия и отчаян палестински анклав, също показва безразличието му към международните хуманитарни отговорности.

Трябва да изискаме да се сложи край на това безумие, като незабавно и трайно се прекрати огъня. Като първа стъпка, Израел трябва да разреши доставянето на хуманитарна помощ в Газа, където един от основните пътища към мир в дългосрочен план трябва да бъде подобряването на условията за живот.

Близкоизточната четворка трябва да направи стъпка в правилната посока, като следва пред себе си новата американска администрация. Египет носи специална отговорност заради въпросите, свързани с границите, и ролята му на посредник на Съюза ни дава надежда.

Световната история ще покаже, че стремежът към мир се отплаща накрая. Не може да се предадем, да се приспособим или свикнем с идеята за нерешим конфликт, защото такова нещо няма. Според нобеловият лауреат за мир, г­н Martti Ahtisaari, мирът е въпрос на воля. Международната общност може да се опита да окуражи и насърчи тази воля, но само засегнатите страни могат да постигнат дълготраен мир.

Уважаема г­жо Комисар, бихте ли предали следното послание от името на Европа: „Народи от Свещената земя, покажете, че искате мир!“

  Mairead McGuinness (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Има нещо обезпокоително в това, че светът е безсилен да спаси невинни деца от смъртоносните лапи на войната.

Въпреки всички дадени обещания, бомбардировките в Газа, които досега са предизвикали смъртта на 139 деца и са ранили 1 271, не спряха. Тъжното е, че тези шокиращи цифри ще се увеличават.

Ракетните атаки на „Хамас” срещу Израел предизвикаха чакания от него отговор – нападения и отнемането на живота на цивилни граждани и още по-голямо окопаване на позициите.

Възмутена съм от използването на невинни граждани като жив щит. Това трябва спре!

Не търся виновни – такива има и от двете страни, но наблягам на нуждата от незабавно и ефективно прекратяване на военните действия.

Жизнено важно е да се осигури незабавно и безпрепятствено доставяне на хуманитарна помощ и подкрепа в Газа.

Само да можеше човечеството да прозре безсмислието на такива войни!

Всеки образ на убити хора в Газа разпалва негодуванието на арабския свят и се безпокоя, че главната идея за мирен процес в Близкия изток се изплъзва: т.нар. решение с две държави – независима палестинска държава и Израел в мирно съвместно съществуване. Дълг на международната общност е да удвои усилията си в търсенето на решение.

  Esko Seppänen (GUE/NGL), в писмена форма. – (FI) Всички сме свидетели на поголовното избиване на цивилни граждани от израелските войници в Газа. Ние, или по-точно много членове на ЕП от десницата, си затваряме очите пред случващото се. Това не е възможно без политическото крило на десния елит в Съединените щати и ЕС също да си затваря очите. Тези, които си затварят очите, снабдяват с оръжие убийците на цивилни граждани.

Време е да повдигнем въпроса за прекъсване на дипломатическите отношения с извършителите на геноциди и етническо прочистване.

  Csaba Sógor (PPE-DE), в писмена форма. – (HU) Положението в Близкия изток ме изпълва с тревоги. Какво трябва да стане, за да се стигне до мир? Колко цивилни ще бъдат пожертвани, докато се постигне реално прекратяване на военните действия? В Босна и Херцеговина войната взе 10 000 жертви, преди да започнат мирните преговори, да пристигнат умиротворителните сили и да започне обезоръжаването.

Преди няколко дни почетохме унищожението на Nagyenyed (Aiud). Преди 160 години няколко хиляди невинни граждани, сред които жени и деца, са били жестоко убити в този трансилвански град и околностите му. Оттогава насам не е било възможно да се прави помен на тези жертви, както и мнозинството от населението.

Може да дойде време, когато израелците и палестинците не само ще си спомнят жертвите заедно, но и ще обединят силите си за постигане на траен мир и бъдеще.

Дотогава задачата на Европейския съюз е да послужи като отговорен пример. Ние можем да направим много и за мира в самата Европа. Трябва ни сътрудничество между мнозинствата и малцинствата на равни начала. Най-малкото, трябва да се обединим, за да спомним заедно жертвите. Има още много работа, която трябва да свърши в ЕС в областта на зачитането на правата на личността и малцинствата.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) По време на януарската пленарна сесия Европейският парламент прие резолюция за конфликта в ивицата Газа. Беше изискано настоятелно и от двете страни в конфликта незабавно и трайно прекратяване на огъня и спиране на военните действия (военните действия на Израел и ракетите на „Хамас”), което за известно време възпрепятства достъпът на подкрепа и хуманитарна помощ до гражданите на територията, където се беше разразил конфликтът.

Той вече взе хиляди жертви, включително и цивилни граждани, сред които имаше жени и деца, които прекараха почти три седмици в страдания. Има недостиг на продукти от първа необходимост като питейна вода и храна. Бяха атакувани съоръженията на ООН.

Резолюцията изисква спазване на международното право, което би решило съществуващия конфликт. Израел е наш приятел и има право да се защити като държава, но трябва ясно да се каже и подчертае, че в случая използваните от него средства са изключително непропорционални. Израел трябва да говори с „Хамас”, да преговаря с него, защото предишните методи не проработиха.

Европейският съюз е изправен пред трудна задача: трябва да открие механизмите, които ще доведат до диалог и разбиране между страните, така че възможно най-скоро конфликтът да бъде веднъж завинаги прекратен.