Станимир Илчев, от името на групата ALDE. – Г-н Председател, уважаеми дами и господа, аз съм участвал в две делегации, посетили България, Турция и Гърция и всички центрове за бежанци на българска територия. Позволявам си да твърдя, че страната полага все повече усилия, за да отговори положително на три основни очаквания:

Първо, имигрантите очакват закрила, статут, по-добри условия на живот и интегриране в Европейския съюз, но не непременно в България.

Второ, Съюзът очаква България да изпълнява задълженията си в областта на убежището и закрилата, но и да гарантира сигурност на една от двете сухопътни граници на Съюза.

И трето, българските граждани очакват социалното бреме върху тях самите да не се увеличи драстично, а сигурността им да не бъде застрашена

Това са три реални гледни точки. Те формират една голяма дилема – как да се охранява държавната граница, за да не проникват на територията на Съюза и хора, потенциално застрашаващи реда и сигурността, но и как да се облекчат страданията на избягалите от сирийския кошмар – ето я дилемата.

Съвременните българи са напълно наясно с ценностите на Европа и с хуманизма. Затова е по-важно днес да говорим за възможности, за политическа гъвкавост и за рационални решения.

Възможностите на България са ограничени. Тя се нуждае от сериозна и бърза финансова подкрепа. Българското правителство все още работи със собствени бюджетни средства.

Политическата гъвкавост е нужна също от Република Турция. от Република Турция трябва да се очаква строг контрол върху движението на големи имигрантски групи с разнородна националност през територията ѝ към границата на България, както и добросъвестно да прилага механизма на реадмисията.

Ако българските институции трябва да се справят с проблемите на над 10 000 имигранти и да се готвят тази пролет за нова вълна от неизвестно колко, решенията ще бъдат отново ситуационни и палиативни. Ако солидарността обаче нарасне, ще стане възможно наистина рационално да се решават въпросите на бита, здравето, образованието, статута и дори частичното интегриране на имигрантите.

За тази цел България изпълнява цялостен национален план.

Това е доминиращото очакване днес в българското общество.

Иначе картината не е еднаква на различните места и ние видяхме – на едни места условията са лоши, на други – добри, на трети – отлични. Но най-важното послание към България трябва да бъде, че страната няма да бъде оставена да се бори сама с имигрантските вълни.

(Ораторът прие да отговори на един въпрос „синя карта“ (член 149, параграф 8 от Правилника за дейността))