Тематично досие
 

Историческата 1989 година

Институции - 06-11-2009 - 13:20
Сподели
Социални мрежи
Любими
 
Демонстрация във Варшава през 1989 година©BELGA_AFP_DRUSZCZ WOJTEIC

Демонстрация във Варшава през 1989 година©BELGA_AFP_DRUSZCZ WOJTEIC

След половин век на разделение в Европа, 1989 година дойде с падането на Берлинската стена и демократичните промени в Източна и Централна Европа, които направиха възможно обединението на континента. Днес, 20 години по-късно, отбелязваме годишнината в единна Европа.

20 години след историческите събития от 1989 година обръщаме поглед назад и търсим мнението и спомените на тогавашните участници в демократичните промени. В това тематично досие Ви предлагаме кратък обзор на събитията отпреди 20 години, както и разговори с настоящи евродепутати и някогашни актьори в тези събития.
 
 
РЕФ.: 20091030FCS63488

1989 : година на революции. 20 години по-късно

НагореНапред
 
Рухването на Берлинската стена ©BELGA_AFP_GERARD MALIE

Рухването на Берлинската стена ©BELGA_AFP_GERARD MALIE

Преди две десетилетия съветската империя в Централна и Източна Европа рухна. Хората излязоха по улиците, съветският лидер Михаил Горбачов не използва сила за овладяване на протестите. Днес, 20 години по-късно, страните от Централна и Източна Европа са част от ЕС. Предлагаме Ви поглед назад към бурните събития от историческата 1989 година.
1989 година в дати:
 
Февруари - април: Кръгла маса за преговори между полската комунистическа партия и движението "Солидарност" 
 
Март: Близо 80 000 демонстранти се събират в Будапеща с призив за демокрация. Опозиционна кръгла маса се формира в Унгария.
 
4 и 18 юни: Полу-свободни избори в Полша. Разгромяваща победа за "Солидарност".
 
27 юни : Министрите на външните работи на Австрия и Унгария се договорят за премахване на оградата от бодлива тел на границата между двете страни
 
19 август: Символично отваряне на границата между Австрия и Унгария за три часа
 
23 август:. "Балтийската верига" . Два милиона души от балтийските републики свързват ръцете си в жива верига, която се простира на 600 километра от Талин през Рига до Вилнюс, с настояване за суверенитет. Поводът е 50-годишнината от пакта Молотов - Рибентроп между Съветския съюз и Хитлерова Германия, който оставя Литва, Латвия и Естония в зоната на влияние на Съветите.
 
24 август: Тадеуш Мазовецки от "Солидарност" става полски премиер, след като става ясно, че комунистическият кандидат не е в състояние да сформира кабинет. Сформира се първото некомунистическо правителство в комунистическия блок.  
 
11 септември: унгарското правителство обявява, че германските бежанци от ГДР няма да бъдат репатрирани, а вместо това ще им бъде позволено да пътуват на Запад. 13 000 бежанци от Източна Германия преминават през Унгария за Австрия и Федералната република.
 
9 октомври: Над 70 000 души демонстрират в град Лайпциг и пеят "Ние сме народът" ("Wir sind das Volk").
 
18 октомври: Ерих Хонекер подава оставка в Източна Германия.
 
4 ноември: Близо един милион души се събират на демонстрация на Александърплатц в Берлин
 
9 ноември: Пада Берлинската стена
 
10 ноември: пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков
 
17 ноември: "Кадифена революция" в Чехословакия. Масовите демонстрации
свалят комунистическото правителство.
 
16 декември: Протести избухват в Тимишоара, Румъния. По-късно те се разпростират в Букурещ
 
25 декември: Николае Чаушеску и съпругата му са екзекутирани.
 
 
НагореНапред

Róża Thun за събитията в Полша преди 20 години : "Дори в ареста, бях свободен човек"

НагореНапредНазад
 
Róża Thun :  "Дори в ареста бях свободен човек"

Róża Thun : "Дори в ареста бях свободен човек"

"Дори и арестувана, аз бях свободен човек" спомня си бившата дисидентка от "Солидарност" и настоящ евродепутат от Полша Róża Thun. В интервюто, което Ви предлагаме, тя обяснява защо не обича израза "падане на Берлинската стена" и разказва за демократичните промени в Полша преди 20 години.
Г-жо Thun казвате, че не харесвате израза "падане на Берлинската стена" за описване на демократичните промени преди 20 години в Централна и Източна Европа. Защо?
 
"Падането на Берлинската стена" според мен е много важно и символично германо-германско събитие. Но това, което действително промени Европа е, че всички заедно в Европа успяхме да разбием Желязната завеса. За мен изрази като "падане" са свързани с пасивност,  а всъщност тя не падна от само себе си, ние я разрушихме с много усилия, смелост и визия от двете страни на Желязната завеса.
 
Като бивш активист на "Солидарност", вие лично сте участвали в подготовката на промените през 1989  година.
 
Знаете че, аз съм една възрастна жена, това е дълга история (смее се) ... Участвах в  демократичното движение като т.нар. дисидент още през 70-те години, още преди "Солидарност". Когато бях млада дойде един момент, когато бях още в университета, когато заедно с приятели осъзнахме, че сме отговорни за това, което се случва около нас, че не сме предмети, а личности и че можем да решим какво да се случва. Дадохме си сметка, че можем да окажем влияние, без, разбира се,  дори да се надявахме, че в рамките на един човешки живот нещата ще се променят така много, че Полша ще стане свободна и демократична държава, член на Европейския съюз.
 
В тези движения, които бяха в опозиция на комунистическа диктатура, ние  бяхме свободни хора, бяхме напълно нормални в тази ненормална политическата система. А това вече бе лукс, дори и ако ние си платихме цената за това. Аз бях говорител на студентска организация, която се наричаше Студентски комитет за солидарност, която съществуваше още преди "Солидарност" и стана средата за развитие на синдикатите и на по-големите движения, възникнали по-късно.
 
Дори и това да беше много трудно време, ние непрекъснато бяхме последвани от тайната полиция и често арестувани, имам много добри спомени. Бях свободна, дори и когато бях арестувана, разбрах и научих много неща, имах прекрасни приятели. И сега живея в Европа, която реализира повечето от най-смелите ми мечти от онези времена.
 
Връщайки се 20 години назад, кои са очакванията, които се реализираха и имаше ли и разочарования?
 
Винаги има разочарования и има групи от хора, които не успяват да се справят с промените. Преходът от един затворен свят към абсолютно отворена пазарна икономика е едно огромно предизвикателство. Полша преминава през постоянни промени. За последните 20 години всичко се промени, не само във вътрешен план. Ако погледнете картата на Европа, всичките съседи на Полша се промениха. Тогава на Изток Полша граничеше със Съветския съюз, на юг - с Чехословакия,  на Запад - ГДР, които не съществуват вече.
 
Ежедневието ни също премина през огромни промени. Социалната система в Полша не е достатъчно богата, за да се грижи за тези, които не бяха в състояние да се справят с промените. Така че има някои хора, които са недоволни. Но поляците като цяло са пълната противоположност на неудовлетвореността. Проучванията на общественото мнение сочат, че те са щастливи от живота си, от присъединяването към ЕС, те имат много добри резултати в икономиката,  изключително работливи са и виждат резултатите от работата си.
 
Какво е вашето послание към младото поколение?
 
Да живеят активно, да се ангажират с нещата около тях. По-късно, с напредването на възрастта е много важно да погледнем назад и да видим, че сме оставили положителна следа в Европа. Старото поколение винаги обича да казва: когато ние бяхме млади, младежта бе по-добра. Неприятно ми е да чувам това, ако бяхме по-добри нямаше да позволим на онези системи да оцелеят толкова дълго.   
 
Младото поколение е добро. Освен това то живее в благословено време. Пожелавам на младите хора да се събуждат с усмивка, да се наслаждават на живота и да чувстват отговорност към него. Нещата само могат да се развият към по-добро, ако младите хора участват в света около тях - в общините, университетите,  регионите, в националната и европейската политика. Пожелавам на младите хора да имат семейства, деца, щастлив живот и да предадат този оптимизъм и отговорност към следващото поколение.
 

Допълнителна информация :

НагореНапредНазад

Конференция в ЕП - 70 години от пакта "Молотов-Рибентроп"

НагореНапредНазад
 
Подписването на пакта на 23 август 1939 година

Подписването на пакта на 23 август 1939 година

Тази година се навършват 70 години от пакта "Молотов-Рибентроп" между Хитлерова Германия и Съветския Съюз за поделяне на Източна Европа. По този повод парламентите на Балтийските републики организираха конференция в Европейския Парламент. "Сега живеем в различна Европа и нейната същност трябва да бъде солидарността", подчерта в словото си на форума председателят на ЕП Jerzy Buzek.
Споделена памет
 
Една от централните теми на конференцията бе необходимостта от обединяване на историите в Европа и от укрепване на разбирането към миналото. "Повече от всякога имаме нужда да говорим с един глас, когато говорим като ЕС с външния свят," каза подчерта председателят на ЕП Buzek.
 
Aivars Stranga, историк от Университета в Латвия, заяви, че липсата на обща европейска памет е причина за проблеми във взаимното разбиране и може да бъде пречка за създаването на общо европейско бъдеще. "Европейският съюз трябва да имат общ разказ за историята."
 
Много от ораторите призоваха за международно сътрудничество, за да се увеличат знанията по история, а естонският депутат Mart Laar призова за нов исторически наръчник в училищата.
 
Унищожаване на стената - унищожаване на затвора
 
Берлинската стена падна преди 20 години, но дали хората на Запад наистина разбират какво се случваше зад стената в продължение на  50 години?
 
Както посочи литовският евродепутат Vytautas Landsbergis "изграждането на две Европи - тази на демокрацията и Съветската бе завършено с изграждането на мрачната и кървава Берлинска стена" .
 
Той каза, че страните, които се присъединиха към ЕС преди пет години са били "в един огромен затвор, разпрострял се над Централна и Източна Европа ... затворил стотици милиони хора ... унищожаването на стената бе в същото време  унищожаване на затвора и отхвърляне на политическо-културното разделение на Европа. "
 
Много от изказалите се заявиха, че Западна Европа не разбира последиците от тъмния период на комунизма и престъпленията, извършени под този режим.
 
Camilla Andersson от Шведския институт за информация относно престъпленията на комунизма говори за недостига на знания на Запад, като пример тя посочи, че много хора мислят, че Берлинската стена е изградена от нацистите.
 
Повечето оратори бяха единодушни за значението и необходимостта от обмяна на опит и мнения в ЕС.
 
НагореНапредНазад

Werner Schulz за ноември 1989: "Системата не се срина от само себе си, тя бе съборена"

НагореНазад
 
Werner Schulz ©BELGA_AFP PHOTO DDP_MICHAEL KAPPELER

Werner Schulz ©BELGA_AFP PHOTO DDP_MICHAEL KAPPELER

"Много определящо за личността е да успееш със собствени сили да постигнеш свободата и демокрацията, категоричен е германският евродепутат Werner Schulz, активен участник в събитията в Източна Германия преди 20 години. В интервюто, което Ви предлагаме той си спомня за тези събития и твърди с поглед към Куба и Северна Корея : "Системите не се сриват от само себе си."
Г-н Schulz на 4 ноември 1989 година в Берлин се състоя най-голямата демонстрация с 1 милион участници. Спомняте ли си този ден?
 
Да, това беше първата голяма и свободна  демонстрация, която видях в Берлин. Отвсякъде прииждаха хора с най-невероятни и изобретателни плакати, надписи и карикатури.
 
Имаше слух, че Щази може да провокира инцидент на Бранденбургската врата, за да има повод да използва насилие. Затова всички приятели на опозиционната група "Нов форум" носеха ленти  "Не на насилието!" и бяха на пост навсякъде за да предотвратят подобни провокации.
 
Какво се случи на 9 ноември - стената падна, бе пробита или разрушена парче по парче?
 
На 9 ноември граница бе отворена, стената бе истински разрушена по-късно. На този ден падна Желязната завеса и то не по погрешка, а под натиска от улицата.
 
Хората бяха на крак, те се стекоха към граничните пунктове, когато чуха по телевизията, че границата е отворена. На граничния пункт на улица Борнхолмер в Берлин се събраха стотици хора. По-рано по тези хора биха стреляли, но сега граничните служители бяха толкова несигурни, а натискът бе голям и хората викаха "Отворете, отворете". И накрая те отвориха границите и хората се втурнаха към Западен Берлин.
 
А срути ли се системата?
 
Не,  системата бе съборена. Системите не падат просто от само себе си. Тези, които смятат, че ГДР по това време беше много слаба, се лъжат. В Северна Корея и Куба нищо не се случи, дори и населението да живее много лошо. В сравнение с Румъния, хората в ГДР живееха добре. Нищо нямаше да се срути така лесно. Системата бе съборена.
 
Проблемът беше, че не можеха да спрат хората да излизат на улицата. Първата голяма демонстрация в Лайпциг на 9 октомври направи властта неспособна да действа. Тя не бе в състояние да забрани подобна демонстрация. Тя окуражи много хора и скоро демонстрации имаше навсякъде.
 
Ерих Хонекер бе казал в началото на 1989 година, че стената ще продължи да съществува още 50 или 100 години, докато са налице причините за нейното съществуване. Но причината бе самата комунистическа партия и това, че хората постоянно се опиваха да избягат на Запад. И когато Желязната завеса се пропука, удариха последните часове на комунистическата партия в ГДР.
 
Имат ли за Вас значение събитията от 1989 година сега като евродепутат?
 
Да, със сигурност. Много определящо за личността е когато със собствените си сили постигаш свобода и демокрация. За разлика от западногерманците ние не получихме това на тепсия. Смятам, че ценности като свободата и демокрацията се възприемат по съвсем различен начин, когато си копнял години наред за тях.
 
Освен това съм много чувствителен към ситуацията  в Източна Европа и работя много въпроси, свързани със ситуацията в Русия. Там има хора, които са в подобно положение, както бяхме ние в ГДР. Донякъде тяхната ситуация е дори по-лоша, тъй като срещу тях се използва брутално насилие, хората не само са сплашвани, има серия от убийства. Затова много активно подкрепях предложението  наградата "Сахаров" на ЕП за 2009 година да бъде присъдена на "Мемориал".
 
НагореНазад