На фокус
 

Речник на финансовата криза

Икономически и парични въпроси - 23-04-2010 - 10:14
Сподели
Социални мрежи
Любими
 
©BELGA/EPA/DAI KUROKAWA

©BELGA/EPA/DAI KUROKAWA

Финансовата криза, която започна в края на 2008 г. с разпадането на Lehman Brothers, американска инвестиционна банка, се разпространи по света, като се разрасна и се превърна в най-тежкия икономически срив след Голямата депресия през 30-те години на ХІХ в. Настоящият речник цели да разтълкува по възможно най-достъпен начин икономическите понятия, които излязоха на преден план през последните месеци, като позволи на читателите да разгледат отблизо механизмите на кризата.

В настоящия раздел са представени основни икономически понятия, които често се използват в медиите във връзка с кризата. Те не са подредени в азбучен ред, но следват потвърдената днес последователност на събитията, причинили кризата.
 
 
РЕФ.: 20100414FCS72750

Основни понятия

НагореНапред
 
©BELGA/EPA/JEON HEON-KYUN

©BELGA/EPA/JEON HEON-KYUN

Търговски излишъци и дефицити. В една държава се натрупва излишък, когато износът на стоки и услуги превъзхожда вноса, т.е. когато нейното производство е по-голямо от потреблението й. Дефицит се появява, когато тя внася повече, отколкото изнася, т.е. когато държавата изразходва повече средства за плащане на вноса, отколкото печели от продажбите по износа. В първия случай държавата е кредитор спрямо останалия свят, докато във втория случай тя е длъжник. Повтарящите се търговски излишъци и дефицити водят до:
 
Всеобщ дисбаланс в световната икономика – положение, при което в някои държави има повтарящи се и мащабни, и в същото време очевидно неустойчиви, излишъци, докато в други има повтарящи се и мащабни, и в същото време очевидно неустойчиви, дефицити.
 
Държавите-кредитори с огромни търговски излишъци (напр. Германия, Китай, Япония, държавите износителки на петрол) печелят повече от износ, отколкото изразходват за внос, като съответно предоставят излишните средства под формата на кредити чрез международните финансови пазари.
 
Държавите-длъжници с огромни търговски дефицити (напр. Гърция, САЩ) не изнасят достатъчно, за да обезпечат вноса си, поради което компенсират разликата, като заемат необходимите им средства на международните финансови пазари.
 
Тъй като планетата Земя не търгува с други планети, излишъците в една част на света задължително се проявяват като дефицити на друго място – не всяка икономика може да бъде шампион в износа и да разполага с излишъци от износ в сравнение с вноса.
 
Държавите с дефицит поглъщат този износ под формата на внос. Тъй като не им достигат средства, те задължително вземат заеми от държавите с излишък, за да платят за вноса. Почти същото, като да се вземе заем от търговец на автомобили, за да се купи кола. Заемането на средства обикновено означава, че:
 
Частният дълг, т.е. дългът на потребителите и дружествата, се увеличава. Логично е, когато на международните финансови пазари излишните средства на големите износители са достъпни на ниска цена, банките и другите финансови институции да ги насочват към най-нуждаещите се. Дружествата и потребителите в икономиките, които желаят да потребяват повече, отколкото произвеждат, са очевидните потенциални клиенти. Съществува обаче проблемът с:
 
Лошите кредити, т.е. кредитите, които не могат да бъдат погасени, напълно или частично. Когато една банка не получи обратно (всички) дължими й средства, тя се затруднява да изплати (всички) средства, които дължи на вложителите, на други банки или на притежателите на облигации. През последните години банките предоставиха големи суми под формата на потребителски кредити и кредити за строеж; поради растящата безработица потребителските кредити престанаха да бъдат обслужвани, както и кредитите за строеж, тъй като предприемачите не успяваха да продадат жилищата и офисите, застроени с очакването да се реализира голяма печалба.
 
Рисковото кредитиране постави началото на текущата криза, тъй като този вид кредити първи излязоха в просрочие и посочиха слабости в начините, по които банките са отпускали кредити. Рисковите ипотечни кредити са били предоставяни на кредитополучатели, които са можели да ги изплатят единствено ако цените на недвижимите имоти продължат да се покачват, в условията на бърз икономически подем и запазване на ниски лихвени проценти. Тези предположения се оказаха погрешни, като принудиха кредитополучателите да изпаднат в просрочие и изложиха банките на опасност от големи загуби.
 
Бюджетни излишъци и дефицити има, когато през всяка една година в държавната хазна постъпват повече средства от данъци, отколкото се изразходва за стоки и услуги (излишък) или когато се изразходва повече, отколкото се събира от данъци (дефицит). Когато се разклатиха устоите на банките, се наложи държавите да им се притекат на помощ, като налеят милиарди в банките, за да покрият загубите от лошите кредити. Това означаваше, че предвид по-ниските данъчни приходи в зората на рецесия, държавните бюджети рязко изпаднаха в дефицит.
 
Държавният дълг, размерът на средствата, които държавата дължи на кредиторите си, т.е. съвкупността от бюджетните дефицити, също се увеличи. Той се нарича също публичен дълг, тъй като в крайна сметка данъкоплатците трябва да осигурят необходимите средства за погасяването му. Когато държавата изразходва повече, отколкото събира от данъци, тя е принудена да заема допълнително средства, обикновено чрез продажбата на:
 
Облигации. Облигацията е ангажимент на продавача на ценните книжа (напр. държавата) да изплати с лихва средствата, предоставени му в заем от купувачите на облигациите (напр. банки, пенсионни фондове и др.). При успешна продажба на облигации средствата се прехвърлят в бюджета; разбира се, лицата, инвестирали в облигации, очакват да получат обратно в определен бъдещ момент парите си, заедно с лихвата.
 
Лихвените проценти по държавните облигации определят каква тежест ще понесат данъкоплатците в резултат на държавния заем. Колкото по-голям риск поема кредитополучателят, толкова по-висок е лихвеният процент – както и сумата, която държавата ще трябва да задели за изплащане на лихви, вместо да изразходва тези средства примерно за здравеопазване.
 
Лихвеният спред е разликата (в базисни пунктове, 1 % = 100 базисни пункта) между лихвените проценти по облигациите, които се считат за най-сигурни (германските облигации в еврозоната) и другите облигации. Когато спредът по облигациите на конкретна държава от еврозоната е, да кажем, 350 базисни пункта, а германските облигации носят 3 % лихва, това означава, че съответната държава трябва да плаща 6,5 % по своите облигации. Когато спредът се увеличава, да кажем от 350 на 400 базисни пункта, това е знак, че според инвеститорите облигациите са станали по-рискови.
 
Рефинансиране на дълг означава погасяването му с взети в заем нови средства. Когато наближи падежът на съществуващите облигации, държавата може да издаде нови облигации, като използва средствата, за да изплати дължимото на лицата, инвестирали в предишните облигации. Държавните хазни по света правят това непрекъснато. Проблем възниква, когато инвеститорите не са готови да рефинансират, тъй като считат това за прекалено рисковано и искат да получат обратно парите си.
 
Суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) по държавните облигации предоставят на лицата, инвестирали в тези ценни книжа, гаранции срещу неизпълнение, т.е. срещу възможността държавата да не изплати дължимите от нея средства (като цяло). Дори в случай на кредитно неизпълнение, притежателят на суап ще получи обратно парите си; загубите ще бъдат понесени от продалите суаповете. Инвеститорите могат да закупят суап за кредитно неизпълнение (гаранция срещу загуби от облигации) от различни финансови институции като банки, хедж фондове и др.
 
Непокритите суапове за кредитно неизпълнение са суапове на инвеститор, който не притежава базисната облигация. Инвеститорите могат да спекулират и да купят суапове, като заложат на неизпълнение от страна на държавите; колкото по-голяма е вероятността за неизпълнение, толкова по-висока е стойността на суапа. ЕС обмисля да забрани непокритите суапове за кредитно неизпълнение.
 
НагореНапред

Проследяване на парите

НагореНазад
 
©BELGA_imagebroker_Stefan Obermeier

©BELGA_imagebroker_Stefan Obermeier

От предишната секция разбрахме, че някои икономики печелят много повече от продажбата на износа си в сравнение с похарчените пари за внос. Същото важи и за компаниите и домакинствата - ако печелят повече отколкото харчат, те могат да си позволят да дават заеми. Имено тук виждаме с какво се занимава финансовата индустрия - насочване на пари от спестителите към вземащите заеми и печалбата (или загубата) по време на целия този процес.        
 
Финансово посредничество свързва тези, които могат да си позволят да дадат пари назаем с тези, които се нуждаят от тях. Това е част и от взаимоотношенията между различните икономики (например Китай инвестира търговските си излишъци в американски облигации), и в тях (например една банка отпуска заем на компания, която създава фабрика). Най-добрият финансов посредник е
 
банката. Собствениците на банката са въвели собствените си пари, собствения си капитал в компанията. Те са акционерите в банката. Дейността на банката е проста: тя взема назаем пари от вложителите (да предположим, че лихвения процент е 3%) и използва тези пари, за да дава заеми на домакинства и компании (да предположим, че лихвения процент е 5%). Заради факта, че банката трябва да плаща по-малка лихва върху заемите, които дава (пасиви) от колкото върху парите, които печели (активи), банката печели между 5% и 3%. 
 
Представете си, обаче, че икономиката навлиза в дълбока криза. Болнавите фирми и домакинства не могат да изплатят дълговете си. Това поставя банката в капан. Тя все още дължи същата сума пари на вложителите и други (например други банки, притежатели на облигации), но печели по-малко от заеми, които дава, защото те не са възстановени (изцяло). Ако вложителите загубят доверие в банката,
 
може да станем свидетели на изтичане на пари от банката. Ако хората смятат, че много от дълговете на банката не се възстановяват и че тя скоро ще се окаже без никакви средства, единственото логично нещо, което може да бъде направено е изтеглянето на всички пари от банката колкото се може по-скоро. Ако достатъчно хора последват този пример, банката става  
 
неликвидна. Банката е раздала парите на всички вложители под формата на заеми. Ако само няколко вложители поискат парите си, банката ще се справи без трудности. Но ако всички вложители поискат парите си по едно и също време, банката ще бъде принудена да спре да работи. В банката може да бъде обявена и
 
несъстоятелност, ситуация, в която толкова заеми не са възстановени, че сумата, която банката дължи на кредиторите надвишава стойността на активите, които тя притежава.
 
Когато един заем не е възстановен, банката регистрира загуба, защото актива, който тя дължи е загубил стойността си. Но, когато не са прекалено големи, загубите са нещо нормално за всеки бизнес. Банките просто трябва да се уверят, че разполагат с достатъчно пари, за да изплатят дълговете си и по този начин да останат в бизнеса. Именно затова
 
капиталът е толкова важен. Капиталът, това са пари, които собствениците на банката трябва да инвестират в нея. Този капитал и е много важен, защото на него се разчита да поеме разходите на банката, когато има заеми, които не са възстановени. Т.е. ако една банка има стабилен капитал, вложителите не трябва да се тревожат за това, че няма да бъдат в състояние да си вземат парите от нея.  
 
Стабилността на капитала е много важна и затова регулаторите са наложили коефициент на капиталова адекватност. Просто казано, това е съотношението между капитала на банката и нейните активи - кредити, облигации, ипотеки, всичко, в което банката е инвестирала парите на хората.
 
Да кажем, че съотношението е 8%, което значи, че банката трябва да има 8 евро собствен капитал за всеки 100 евро, направен заем. Колкото по-висок е коефициентът на капиталовата адекватност, толкова по-безопасни са депозитите.      
 
Ливъридж е съотношението между дълг и капитал. Да кажем, че имате 50 евро (вашият капитал), който искате да използвате, залагайки на конни надбягвания с цел удвояване на вашата инвестиция. Това е 100% печалба! Но защо да не вземете назаем 50 евро от ваш приятел и да заложите 100 евро, за да може да спечелите, евентуално, 200 евро. След като върнете на вашия приятел 50 евро, ще ви останат 150 евро - 3 пъти повече от първоначалната ви инвестиция. Това е красотата на ливъриджа.
 
Но ако изгубите заложените пари, не губите само вашите 50 евро, но имате да връщате 50 евро и на вашия приятел. Ливъриджа може да увеличи печалбата, но може и да увеличи загубата.    
 
Важно е да запомните, че всички финансови институции - банки, пенсионни фондове и хедж фондове действат по един и същ начин. Собствениците трябва да предоставят достатъчно капитал, за да се сложи началото на финансова фирма и усвояването на евентуалните загуби. Фирмата взема пари назаем, инвестирайки тези пари в различни финансови продукти, опитвайки се да направи печалба. Ливъриджът, парите на други хора, се използва, за да има по-голяма възвращаемост на инвестициите.   
 
Когато заемите не се възстановяват, това оказва влияние на стоковите пазари и загубите обикновено са много по-големи от предсказаните от финансовите институции и регулаторите. Капиталът, които трябва да покрие загубите обикновено се оказва недостатъчен и тогава идва финансовата паника. В този момент правителствата са принудени да се намесят, използвайки парите на данъкоплатците. За да бъде предотвратено това, много европейски депутати смятат, че е нужна по-строга регулация на финансовия пазар.     
 
НагореНазад