ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно "ЕС 2020" - последващи действия във връзка с неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.
3.3.2010
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Martin Schulz, Stephen Hughes от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0151/2010
B7‑0151/2010
Резолюция на Европейския парламент относно "ЕС 2020" - последващи действия във връзка с неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.,
– като взе предвид заключенията на председателството след заседанията на Европейския съвет от март 2000 г., 2001 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и от декември 2009 г.
– като взе предвид инициираната от Комисията обществена консултация относно "Европа 2020" и резултатите от нея (SEC (2010)116),
– като взе предвид оценката на Комисията относно Лисабонската стратегия (SEC (2010) 114),
– като взе предвид член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че световната финансова, икономическа и социална криза разкри по един драматичен начин уязвимостта на неподходящо регулираните пазари и изложи на риск солидарността и социалната справедливост в нашите общества и в отношенията между държавите-членки,
Б. като има предвид, че държавите-членки са изправени пред постоянно нарастваща безработица, като повече от 23 милиона жени и мъже са без работа - факт, който създава огромни затруднения на обществено и личностно равнище,
В. като има предвид, че изменението на климата поставя под въпрос основаните на разхищения и неустойчиви модели на производство, разпространение и потребление, които е нужно да бъдат преосмислени посредством един нов устойчив модел на развитие,
Г. като има предвид, че Лисабонската стратегия постави целта за изграждането на силно конкурентоспособна, основана на знанието икономика, разполагаща с капацитет за устойчиво развитие, повече и по-добри работни места, по-голямо социално сближаване и внимание към околната среда,
Д. като има предвид, че Лисабонската стратегия страдаше едновременно от прекалена амбициозност и липса на яснота на главната си цел, тъй като обедини множество отделни цели в една-единствена и прекомерно комплексна цел, като по този начин бе лишена едновременно от целенасоченост и прозрачност,
Е. като има предвид, че Лисабонската стратегия следва да бъде заменена от нова стратегия "ЕС 2020" за силно, интегрирано и съгласувано развитие на ЕС в течение на следващото десетилетие, обезпечаващо пълноценно възстановяване от икономическата криза и полагащо основите на един обновен европейски икономически и социален модел, изграден според принципите на устойчивостта и солидарността,
1. призовава Европейския съвет да се възползва от историческата възможност, която му предлага преразглеждането на настоящата Лисабонска стратегия, с цел да преобрази програмата за развитие на ЕС по такъв начин, че тя да бъде изцяло насочена към преодоляването на ограниченията и слабостите на действащия в момента финансов, икономически и социален модел, разкрити по един драматичен начин от кризата; по този повод припомня вече поетия ангажимент от председателя на Комисията г-н Барозу за изготвянето на програма за преустройство и очаква новата Комисия да представи пред Европейския съвет и пред Парламента предложения, обхващащи икономическата, социалната и екологичната сфера, които да бъдат в пълно съответствие с тази изразена амбиция;
2. счита, че текущият несигурен процес на възстановяване трябва да бъде изцяло отразен в една нова стратегия "ЕС 2020" посредством формулирането на последователна и всеобхватна програма на политики, която изцяло да включва подхода на макроикономическата политика, така че да гарантира, че необходимата бюджетна консолидация няма да бъде в ущърб на изпълнението на стратегията, особено що се отнася до борбата с безработицата, както и адекватни и добре координирани инвестиции в инфраструктура и знание;
3. счита, че стратегията на Европа за следващото десетилетие следва да се съсредоточи не единствено върху стойностите на икономическия растеж, но също така върху въпроса как растежът може да спомогне за изграждането на една по-добра, по-справедлива и по-устойчива икономика, с по-добре споделен просперитет за всички и закрила срещу алчността и крайностите във финансовия сектор;
4. счита, че ЕС се нуждае от единна стратегия за развитие, която ясно да определя една дългосрочна и ключова ориентация и да интегрира припокриващите се стратегии, които се предполага Съюзът да следва в момента, а именно Лисабонската стратегия, Стратегията за устойчиво развитие и Пакта за стабилност и растеж (ПСР);
5. призовава за нова стратегия за развитие, която да определя ясно своите основни цели, както и средствата и съществените стъпки, необходими за постигането им; счита, че устойчивостта, висококачествената и всеобща заетост с достоен труд и социално приобщаване за мъжете и жените, борбата с бедността и неравенството, високопродуктивната икономика на знанието, основаваща се на образование, умения и професионално развитие, социалното и териториално сближаване и справедливата глобализация следва да съставляват главните цели на новата стратегия;
Възстановяване и преустройство
6. счита, че стратегията "ЕС 2020" следва да има за цел колкото се може по-скорошното възстановяване на Европа, последвано от устойчиво и постоянно развитие в средносрочен и дългосрочен план с оглед постигането на прехода от управлението на кризата към дългосрочен устойчив икономически растеж;
7. счита, че на първо място стратегията следва да даде последователен и ефективен отговор на икономическата и финансова криза, давайки нова целеустременост и много по-голяма последователност на европейско равнище на процеса на възстановяване на ЕС посредством мобилизирането и координацията на всички национални и европейски инструменти за възстановяване, придружени от подходящо финансиране; потвърждава, че основната цел трябва да бъде възстановяването за заетостта, като това включва инвестиции в обучението и образованието; изтъква, че необходимата национална бюджетна консолидация трябва да бъде тясно координирана между държавите-членки и следва да бъде провеждана по такъв начин, че да подкрепя по-високия растеж и създаването на нови работни места, без това да става за сметка на социалните ни системи и обществените услуги;
8. припомня, че една от основните цели на решението на Съвета да преработи правилата на ПСР бе да предостави на държавите-членки по-голяма свобода за маневри в периоди на икономически спад; в съответствие с това решение, счита за необходимо пълното оползотворяване на възможностите за гъвкавост на преработения ПСР, с цел да се гарантира, че завръщането към надеждни публични финанси няма да бъде в ущърб на социалната закрила и солидарност, нито ще постави в опасност перспективите за растеж;
9. освен това счита, че неспазването от няколко от държавите-членки в еврозоната на критериите на преработения ПРС подчертава пропуските в икономическата координация в рамките на ИПС; изразява своята убеденост, че основният начин еврозоната да преодолее настоящата криза е посредством укрепване на икономическата си координация и установяването на силно икономическо управление, което да създаде условия за устойчив, силен и координиран европейски отговор, да намали съществуващите несъответствия между конкурентоспособността на отделните европейски икономики и да спомогне за постигането на стабилно и устойчиво икономическо и социално сближаване;
10. счита, че е наложително прилагането на принципа на засилена солидарност, пряко свързан с главната цел на еврозоната, тъй като той засилва нейния капацитет да отвръща на асиметрични сътресения и спекулативни атаки;
11. изтъква, че неотдавнашните спекулативни атаки срещу Гърция доведоха до изключително повишаване на спреда на държавните облигации и лишиха страната от способността за вземане на заеми при същите условия, както останалите членки на еврозоната; подчертава, че тези атаки, които може да попречат на усилията на Гърция за възстановяване на надеждността на публичните финанси и за прилагане на мерки за ограничаване на изключително високия публичен дефицит, имат за свои главни цели самото евро и икономическото сближаване в еврозоната; изразява съжалението си по повод липсата на механизми за гарантиране на стабилността на еврото и счита, че това прави още по-належаща нуждата от координирано, ефикасно и ефективно регламентиране и надзор на финансовите пазари в Европа;
12. изтъква, че проблемите в еврозоната следва да бъдат разрешавани от самата нея; ето защо настоятелно призовава за определянето на последователна рамка, за да се гарантира, че еврозоната разполага с вътрешните средства за избягването на риска от неизпълнение на задълженията посредством съчетаването на фискална дисциплина на национално равнище с механизъм на финансова подкрепа, който да се прилага като последно средство,
13. счита, че кризата предоставя възможността за изграждането на една по-силна стратегия за устойчиво развитие, основаваща се на социалната справедливост и екологичната ефективност, осигуряваща по-справедливо разпределяне на благата и икономически по-ефективно и социално по-справедливо разпределяне на приходите; в този ред на мисли изтъква опасността, която крие съсредоточаването основно върху инструментите за ограничаване на възнагражденията, тъй като те биха попречили на справедливото разпределяне на свързаните с възстановителния процес тежести и биха се оказали спирачка за ръста на приходите на домакинствата и следователно за частното потребление; отбелязва, че кризата ясно разкри неуместността на политиките на дерегулиране, следвани през последните години; изтъква необходимостта от нова стратегия за единен пазар, която да доведе до по-осезаеми резултати за гражданите, а именно посредством един в по-голяма степен ориентиран към потребителите подход към регулирането;
14. призовава за изграждането на рамка за регулиране и надзор над финансовите услуги, която да предпазва от нови финансови провали, да избягва спекулативните балони и да възстанови историческата цел на финансовия сектор да предоставя средства на реалната икономика, за да подкрепя инвестирането и създаването на работни места, най-вече посредством втори план за действие относно финансовите услуги;
Нов курс за устойчивост и солидарност
15. счита, че отговорът на ЕС спрямо изменението на климата и икономическата криза трябва да се изразява в разработването на устойчиви методи на производство, търговия, транспорт, разпространение и потребление, които ще изградят основите за един истински устойчив просперитет, основаващ се на нови "зелени" работни места, екологично ефективни икономики, равенство и справедлива търговия;
16. припомня поетия от ЕС ангажимент, споразумението за който бе постигнато през декември 2008 г., за намаляване с 20% на емисиите на парникови газове в срок до 2020 г., увеличаване с 20% на потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници и намаляване с 20% на потреблението на енергия благодарение на енергийната ефективност; настоятелно призовава Комисията да поясни как постигането на тези цели ще бъде допълнено от едно ново поколение политики и закони, които да гарантират коренни промени в производството, разпространението и потреблението в посока действителна устойчивост, без да се подлагат на опасност напредъкът и заетостта;
17. с оглед изграждането на тези нови устойчиви политики, изтъква значението на инвестициите в подходящи инфраструктурни обекти, устойчиви транспортни решения и политики в подкрепа на МСП, не на последно място предвид тяхната основна роля в борбата срещу високата безработица;
18. изтъква, че чрез постигането на целите за 2020 г. в областта на околната среда и енергетиката, ЕС може да създаде нови "зелени" работни места в сектори като тези на възобновяемите енергийни източници, транспорта и енергийната ефективност, при условие, че бъдат предоставени в достатъчна степен финансова подкрепа и стимули за съответните научни изследвания, иновации, образование и обучение, които да създадат условия да се възползваме от тази възможност и да оползотворим нови източници за конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб;
19. счита, че преходът към екологична икономика следва да се базира на устойчива промишлена политика, насърчаване на иновациите за разработване на екологични производствени методи, подходящи политики на ЕС, особено за преквалификация на работници за "зелени" работни места и, където това е необходимо, временни компенсации за екологизирането на европейската промишленост в контекста на световните пазари;
20. счита, че за да започне изцяло да решава проблема с високата и растяща безработица, особено сред младите хора и хората с увреждания, както и с растящото неравенство и широко разпространена бедност, ЕС се нуждае от нова, амбициозна социална програма в рамките на стратегия "ЕС 2020", основана на висококачествена пълна заетост, социално приобщаване и борба срещу бедността; призовава тази нова социална програма в рамките на стратегията да се води от набор амбициозни цели за намаляване на бедността, включително за децата и възрастните хора, както и за бедността сред работещите, преждевременното напускане на училище и броя на младите хора, които нито работят, нито се обучават, и за увеличаване на участието в учене през целия живот, за да се стимулира ефективен напредък в тези ключови области; настоява да се използва процентът на относителна бедност при определяне на национални цели и цели за ЕС в тази сфера;
21. отново подчертава, че устойчивата, пълна и висококачествена заетост следва да бъде ключов приоритет на стратегията "ЕС 2020"; следователно призовава за стратегия относно влизането на пазара на труда, основана на подход на широко участие, достоен труд и конкретни цели за създаване на работни места, съчетана с финансови стимули за държавите-членки, както и с нова законодателна програма за укрепване на правата на работниците и подобряване на условията на работа, включително преразглеждане на директивата относно командироването на работници и нови или преразгледани директиви относно схеми за минимален доход, работно време, злоупотреба при индивидуални уволнения, информация и консултиране, признаване на професионалните съюзи, трансгранични колективни споразумения, равно третиране на работници в нетипични трудови правоотношения, равни възнаграждения и инспекции по труда;
22. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да решават проблема с младежката безработица чрез структурни мерки по заетостта, които гарантират обучение или възможност за работа на всеки млад човек и защитават младежите от практики на злоупотреба в сферата на заетостта чрез правилник за стажантите;
23. призовава за законодателен дневен ред за равенство между половете с цел премахване на съществуващите различия в заплащането между мъжете и жените, гарантиране на цялостно участие на жените в пазара на труда и стимулиране на възможностите за професионално развитие на жените;
24. отново потвърждава, че е неприемливо хора, включително много жени и деца, а също и хора, които работят или получават пенсия, да живеят в бедност; призовава за амбициозна дългосрочна стратегия срещу бедността, с адекватни количествени европейски и национални цели, включително премахване на бедността до 2015 г., подкрепена от координирана стратегия относно жилищата в Европа;
25. отново потвърждава, че равенството в достъпа до образование, култура и свободни медии – което трябва да се разглежда не само от икономическа гледна точка – независимо от социалния произход и финансовото положение на отделния човек, трябва да се подобри и трайно да се осигури в една стратегия "ЕС 2020"; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да развият активни европейски образователни и културни политики, рамкови условия за защита на разнообразието в културата и медиите отвъд тесните икономически и национални въпроси, както и политически инструменти за стимулиране на таланти и умения, включително програми за обучение през целия живот;
26. припомня, че икономическото, социалното и териториалното сближаване е крайъгълен камък на европейския проект, понастоящем заплашен от ефекта на икономическата криза; счита че стратегията "ЕС 2020" предлага историческа възможност да се запази и укрепи европейското сближаване, основно чрез прозрачна, опростена и интелигентна политика на сближаване, защитена срещу всякакви опити за връщане на национално равнище, дългосрочен устойчив финансов план за трансевропейски мрежи и свободен и равнопоставен достъп до информационните и комуникационни технологии и широколентовите услуги, за да се дадат възможности на хората, особено младите, да използват лесно и същевременно със самоконтрол съвременните комуникации;
27. призовава за законодателна рамка за обществените услуги, които са ключов елемент от европейския модел, като се вземат предвид разпоредбите на новия договор като солидна правна основа за подобна рамка;
28. счита, че стратегията "ЕС 2020" трябва да бъде подкрепена от реформа на Общата селскостопанска политика до 2013 г. с цел да се установи екологично и икономически устойчива селскостопанска политика, съсредоточена върху сигурността на прехраната, растежа и заетостта в селските райони и допринасяща за териториалното сближаване;
29. подчертава значението на новата правна основа, създадена от Лисабонския договор за политиката на ЕС на териториално сближаване и насърчава създаването на макро-регионални стратегии като тази за Балтийско море и Стратегията на ЕС за Дунав като инструменти за ускоряване на икономическото, социалното и териториално сближаване и солидарността между държавите-членки;
Осигуряване на адекватно финансиране
30. признава, че един от неуспехите на Лисабонската стратегия е разликата между заявените в нея амбиции и предоставените ресурси; подчертава, че стратегия "ЕС 2020" може да спечели доверие само ако е адекватно финансирана; следователно счита, че бюджетът на ЕС следва да се адаптира, за да допринася за реализирането на една нова стратегия;
31. призовава за амбициозен средносрочен преглед на настоящата Многогодишна финансова рамка 2007–2013 г., като се има предвид, че се оказа, че настоящата рамка има слабости (липса на финансиране за ключови програми на ЕС като Галилео или Европейския план за икономическо възстановяване) и не решава адекватно необходимостта от подходящо финансиране на новите сфери на компетентност на ЕС съгласно Договора от Лисабон, както и някои спешни политически приоритети като енергетиката и изменението на климата;
32. счита, че бюджетът на ЕС след 2013 г. трябва да се съсредоточи върху ключовите политически приоритети на една нова стратегия "ЕС 2020", с цел да повиши равнището на разходите на ЕС до договорения таван от 1,24% от БНД и да въведе нова система на ресурси;
33. призовава за дългосрочна стратегия за инвестиране, основана на повече координация между европейското и националните бюджетни усилия, по-голяма роля на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие за подкрепа на инвестициите в инфраструктура, екологосъобразни технологии, новаторство и МСП, стига политиките на ЕИБ и ЕБВР да са съгласувани с тези на ЕС и техните действия да подлежат на демократично отчитане пред Парламента; подходяща европейска рамка за публично-частни партньорства; и интелигентно, благоприятстващо инвестициите прилагане на ПСР;
34. посочва необходимостта от нови финансови инструменти на ЕС като например еврооблигации, както и нова система за финансиране на бюджета на ЕС, включително данък върху финансовите операции и екологични данъци, за да се подпомогне постигането на целите до 2020 г.
Ново управление за повече прозрачност, демокрация и ефикасност
35. признава, че Лисабонската стратегия е била спъвана от ниски равнища на демократична и политическа съпричастност на национално и регионално равнище; следователно счита, че е необходима нова система на управление, основана на новите разпоредби на Договора от Лисабон;
36. подчертава в тази връзка необходимостта от по-добро координиране и сътрудничество между различните политически институции, свързани с успешното прилагане на стратегия "ЕС 2020", и по-специално от свързване на бъдещото провеждане и преразглеждане на новата стратегия с мандатите на бъдещите встъпващи в длъжност Комисии и Парламенти, за да се свърже (пре)формулирането на стратегията във времето с европейския политически календар;
37. настоятелно призовава Съвета и Комисията да признаят ключовата роля на Парламента за прилагане на стратегия "ЕС 2020", която да бъде оформена чрез междуинституционално споразумение за установяване и официално формулиране на демократичен и ефективен път напред, което следва да включва ангажимент от Съвета да не договаря промени в стратегията в идните години без официално да се е консултирал с Парламента;
38. счита, че Комисията трябва да получи по-важна роля за гарантиране на изпълнението на стратегията, в съчетание с по-важни при изпълнението роли на съответните състави на Съвета;
39. настоява, че е необходимо по-активно наблюдение от страна на националните парламенти при определяне и изпълнение на стратегията и при приноса за нейното реализиране на национално равнище, както и повече участие на регионалните и местни управи, социалните партньори и други социални фактори;
40. призовава за по-интензивна употреба на правнообвързващи мерки като регламенти и директиви и евентуални санкции или стимули за държавите-членки в случай на недостатъчен напредък при прилагане на новата стратегия;
41. призовава в това отношение Комисията, при подготовката за Европейския съвет през юни 2010 г., да представи на Съвета и Парламента изчерпателен списък от директиви и регламенти за постигане на целите на новата стратегия, които трябва да бъдат определени на предстоящата пролетна среща на високо равнище през март 2010 г.;
42. подчертава необходимостта да се разработи нов набор показатели за измерване на просперитета и благосъстоянието в рамките на нова хоризонтална концепция за "качество на живота", при което се обхващат различни сфери на политиките, като околна среда, социални, образователни и здравни въпроси и качество на работното място в целия ЕС и в държавите-членки; отправя искане до Комисията да разработи нова таблица с резултати, където присъстват измерими показатели, в които се включва понятието "качество на живота" за гражданите;
Въздействие върху процеса на глобализация
43. подчертава, че ЕС не може да постигне целите, които трябва да бъдат поставени в една стратегия "ЕС 2020" без по-широка и по-всеобхватна външна политика, обединяваща Общата външна политика и политика на сигурност, политиките за търговия, развитие и сътрудничество, така че глобализацията да се превърне от източник на натиск за понижаване на екологичните и социалните стандарти в глобален инструмент за тяхното развиване; посочва новите разпоредби на Договора от Лисабон относно координирането на външната политика на ЕС, които ще допринесат за тази нова всеобхватна стратегия и следва да се използват като начин за насърчаване на съгласуваност на политиките с цел развитие (СПР);
44. призовава за основно преразглеждане на стратегията за Глобална Европа, за да се превърне международната търговия в инструмент за създаване на работни места, премахване на бедността и устойчиво развитие в световен мащаб, като се дава приоритет на многостранния подход – вместо настоящото множество двустранни споразумения за свободна търговия – и се свързват търговските цели със социалния напредък и напредъка в сферата на околната среда, както и с укрепването на правата на човека;
45. подчертава значението на обща европейска стратегия във всички международни институции и форуми с цел формулиране на по-добри правила в полза на справедливата търговия, достойния труд и регулираните финансови пазари; посочва, че това следва да включва поемане на водеща позиция от страна на ЕС в преговорите в рамките на СТО, за да бъде завършен кръгът преговори от Доха възможно най-бързо;
46. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.