Предложение за резолюция - B7-0043/2012Предложение за резолюция
B7-0043/2012

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно заключенията от заседанието на Европейския съвет (30 януари 2012 г.) във връзка с международно споразумение за Съюз на фискална стабилност

31.1.2012

за приключване на разискванията по изявления на Съвета и на Комисията
внесено съгласно член 110, параграф 2 от правилника

Jürgen Klute, Jean-Luc Mélenchon, Miguel Portas, Nikolaos Chountis, Willy Meyer, Paul Murphy, Marisa Matias от името на групата GUE/NGL

Процедура : 2012/2506(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0043/2012

B7‑0043/2012

Резолюция на Европейския парламент относно заключенията от заседанието на Европейския съвет (30 януари 2012 г.) във връзка с международно споразумение за Съюз на фискална стабилност

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на държавите – членки на еврозоната от 30 януари 2012 г.,

–   като взе предвид Международния договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

А. като има предвид, че мерките, взети от държавните ръководители и Съвета на ЕС, не се отнасят до основните елементи, които доведоха до кризата, а именно прекаленото разчитане на финансовите пазари и нарастващите макроикономически различия в еврозоната;

Б.  като има предвид, че зависимостта от финансовите пазари, въпреки разрушителните последици от тях, дори се е увеличила от началото на финансовата криза; като има предвид, че това може да бъде предотвратено само чрез обществен контрол върху банките и отпускане на заеми при ниски лихвени проценти от Европейската централна банка на държавите членки;

В.  като има предвид, че предложеният договор ще премахне избора на фискална политика от демократично избраните правителства на държавите членки и демократичния контрол, упражняван от европейските народи, включително от националните парламенти, и ще установи постоянна рамка за бюджетни ограничения;

Г.  като има предвид, че кризата на доверието между хората в държавите – членки на ЕС и европейските институции продължава да расте, като води до криза на легитимността на ЕС;

Д. като има предвид, че процесът, довел до това споразумение, не е прозрачен и следователно се пренебрегва демократичният контрол, който обикновено следва да характеризира всяка реформа на Съюза;

Е.  като има предвид, че правителствата в цяла Европа приеха диктата на финансовите пазари и следователно ориентираха политическите си предложения изцяло към удовлетворяване на изискванията на пазарите;

Ж. като има предвид, че не могат да се извършват важни промени в политиката на ЕС без активното участие на ЕС и на националните парламенти;

З.  като има предвид, че хората все повече възприемат политиките на ЕС като заплаха за тяхното икономическо и социално благополучие, като източник на нарастваща несигурност за тяхната работа и доходи, като проводник на неравенството и несправедливостта и като пречка пред демократичния контрол, упражняван от хората върху собствения им живот;

1.  счита, че мерките на Европейския съвет ще задълбочат глобалната капиталистическа криза;

2.  припомня, че основните причини за настоящите кризи с държавния дълг са много сложни и няма да бъдат отстранени с едностранен подход за намаляване на разходите, както предлага този договор;

3.  отхвърля Международния договор за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз и последните промени в структурата на ИПС (икономическо управление, Европейски семестър, пакт „Евро плюс“); счита, че тези промени представляват най-реакционния, недемократичен и екстремен неолиберален отговор на настоящата криза;

4.  припомня, че основните фактори за кризата са свързани, например, с дерегулацията на ключови индустрии, дисбаланса по текущите сметки и свързаните с това различни темпове на инфлация, произтичащи от нееднаквата динамика на разходите за единица труд, както и от неспособността на много държави членки да приложат ефективно данъка върху богатството и данъците по отношение на големите предприятия;

5.  освен това счита, че проектът на международен договор ще институционализира бюджетните ограничения и ще премахне принципа на демократични равни права на всички 27 държави членки, което неизбежно ще задълбочи кризата, ще подкопае стандарта на живот на повечето хора в ЕС, ще увеличи неравенствата между държавите членки и ще предизвика разделение между страните, което ще доведе до създаването на „ЕС на различни скорости“, като това ще застраши не само съществуването на еврото, но може би и това на ЕС като цяло;

6.  припомня, че някои държави членки се възползват от кризата с държавния дълг, както и че експортната ориентация на някои държави членки допринесе много за неправилното разпределение на средствата за производство и за създаването на икономически балони и призовава тези страни да допринесат в по-голяма степен за решаването на кризата; призовава държавите членки да въведат механизми, основани на солидарността и пропорционалността;

7.  осъжда факта, че проектът на Международен договор за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз е насочен към същите инструменти, които доведоха до кризата, вместо да преориентира икономическо развитие в ЕС-27 към пълна заетост (включително повече и по-добри работни места), социално-икономически растеж, социално сближаване (и по-специално провеждане на борба с бедността, неравенството в доходите и безработицата) и опазване на околната среда;

8.  противопоставя се на въвеждането на ново правило за определяне на годишния структурен дефицит на държавите членки на 0,5% от номиналния БВП, тъй като това ще доведе до трайни бюджетни ограничения и допълнителен икономически упадък и ще продължи порочния кръг от намаляващи държавни приходи и нарастващ дълг, и решително се противопоставя на налагането на санкции и поставянето на условия за получаването на допълнителна помощ;

9.  освен това смята, че лансирането на инициатива за намаляване на дълга с 1/20 на година, с оглед постигане на 60% дълг спрямо БВП, освен че е непостижимо, ще парализира усилията на правителствата за растеж на икономиките им и излизане от кризата;

10. призовава държавите членки да спрат продължаващия трансфер на богатство от заплати към печалби, което неизбежно ще доведе до по-нататъшна икономическа дестабилизация и до създаването на балони;

11. отново потвърждава необходимостта от всеобхватни и устойчиви мерки за решаване на кризата, като например въвеждането на споразумения за преструктуриране на дълга за свръхзадлъжнели икономики, в това число отписване на дълга, както и инвестиции, стимулиращи растежа на „зелената” икономика, като се използва кредитният капацитет на Европейската инвестиционна банка;

12. силно вярва, че връщането към балансирани публични сметки изисква дългосрочен подход, включително облагане с данък върху богатството, въвеждане на данък върху финансовите операции, провеждане на борба с данъчните измами и укриването на данъци, адекватна намеса от страна на ЕЦБ и строг контрол по отношение на финансовия сектор;

13. счита, че поетите задължения в степента, очертана в проекта на международен договор, налагат възможно най-пълни консултации с хората чрез провеждането на референдуми в съответствие с националните нормативни актове; настоява тези референдуми да се провеждат без политическа намеса от страна на Европейската комисия; освен това счита, че правителствата на държавите членки, в които не е възможно провеждането на референдуми, ще дадат право на хората да вземат решение за ратифицирането на този проект на договор чрез консултация с гражданите;

14. отбелязва, че всяка промяна в Конституцията на Ирландия изисква провеждането на референдум и че бюджетните правомощия са предоставени на ирландския парламент и правителство; следователно при прехвърлянето на бюджетни правомощия се налага изменение на конституцията;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на парламентите на държавите членки.