ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г.

9.4.2013 - (2012/2870(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Ria Oomen-Ruijten от името на комисията по външни работи

B7‑0162/2013

Резолюция на Европейския парламент относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г.

(2012/2870(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2012 г. (SWD(2012)0336),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012—2013 г.“ (COM(2012)0600),

–   като взе предвид своите предходни резолюции, по-специално от 9 март 2011 г. относно напредъка на Турция през 2010 г.[1], от 29 март 2012 г. относно напредъка на Турция през 2011 г.[2], от 22 май 2012 г. относно 2020 г.: Перспективи за жените в Турция[3], и от 22 ноември 2012 г. относно Разширяване: политики, критерии и стратегическите интереси на ЕС[4],

–   като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 година относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция[5] („партньорството за присъединяване“), както и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г., 5 декември 2011 г. и 11 декември 2012 г.,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., след като Съветът одобри рамката за преговори, и като има предвид, че започването на тези преговори представляваше началото на дългосрочен и отворен процес, основан на справедливи и строги изисквания и ангажимент за провеждане на реформи;

Б.  като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, за поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, както и че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за продължаване на процеса на модернизиране на самата Турция и за консолидиране и по-нататъшно подобряване на демократичните й институции, правовата държава и спазването на правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че ЕС следва да остане еталон за реформите в Турция;

Г.  като има предвид, че цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г., продължават да бъдат основата за присъединяване към ЕС, който е общност, основана на споделени ценности, лоялно сътрудничество и взаимна солидарност между всички негови държави членки;

Д. като има предвид, че положителната програма беше стартирана през май 2012 г., за да подпомогне и допълни преговорите, без да ги заменя, посредством по-добро сътрудничество в редица области от общ интерес;

Е.  като има предвид, че в своите заключения от 11 декември 2012 г. Съветът подкрепи новия подход на Комисията да постави принципа на правовата държава в центъра на политиката на разширяване и потвърди основното значение в процеса на преговори на глава 23 относно съдебната система и основните права и глава 24 относно правосъдието, свободата и сигурността, които трябва да бъдат разглеждани на ранен етап от преговорите, за да има ясни отправни точки и максимално време за изграждане на необходимото законодателство, институции и солидна документация за прилагането;

Ж. като има предвид, че в своята Стратегия за разширяване от 2012 г. Комисията стигна до заключението, че поради своята икономика, стратегическо местоположение и важна регионална роля Турция представлява ключова държава за Европейския съюз, както и че процесът на присъединяване остава най-подходящата рамка за насърчаване на свързаните с ЕС реформи в Турция; като има предвид, че Комисията изрази опасения във връзка с липсата на напредък от страна на Турция за изпълнение на политическите критерии;

З.  като има предвид, че Турция все още не е приложила, за седма поредна година, разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция и допълнителния протокол към него;

И. като има предвид, че преговорните глави, по които техническата подготовка е приключила, следва да се отворят незабавно съгласно установените процедури и рамката за преговори;

Й. като има предвид, че е налице икономическа взаимозависимост между Европейския съюз и Турция, като търговията помежду им възлизаше общо на 120 милиарда евро през 2011 г.;

К. като има предвид, че ЕС е най-големият търговски партньор на Турция, а Турция е шестият по големина търговски партньор на ЕС; като има предвид, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от държавите — членки на ЕС, в Турция представляват 75 % от общия приток на ПЧИ;

Л. като има предвид оценката на Комисията, според която в областта на икономическата политика цялостното равнище на готовност на Турция е напреднало, а капацитетът за формулиране и координиране на политики в областта на икономиката е адекватен;

М. като има предвид, че Турция има потенциал да играе основна роля за диверсификацията на енергийните източници и маршрутите за нефтен, газов и електрически пренос от съседните на ЕС страни; като има предвид, че при създаването на устойчива нисковъглеродна икономика и Турция, и ЕС имат възможност да се възползват от богатите източници на възобновяема енергия на Турция;

Н. като има предвид, че диалогът и сътрудничеството на ЕС с Турция по въпросите на стабилността, демокрацията и сигурността, особено по отношение на широкия Близък изток, са от стратегическо значение; като има предвид, че Турция категорично и няколкократно осъди насилието, упражнявано от режима в Сирия срещу цивилните граждани, както и че предоставя хуманитарна помощ от жизнена важност за сирийците, които бягат зад граница от насилието;

O. като има предвид, че Турция и Армения е необходимо да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират без предварителни условия договорените протоколи и отворят общата си граница;

П. като има предвид, че заплахата за обявяване на война, отправена през 1995 г. към Гърция от Великото национално събрание на Турция, следва да бъде оттеглена; като има предвид, че е важно да се проведе нов кръг от преговори между Турция и Гърция с цел подобряване на техните отношения;

Конструктивен диалог и взаимно разбирателство

1.  счита, че подновяването на взаимната ангажираност в контекста на процеса на преговори е необходимо за съхраняването на конструктивни взаимоотношения; изтъква значението на създаването на условия за конструктивен диалог и основи за взаимно разбирателство; отбелязва, че това следва да се основава на общите ценности на демокрацията, правовата държава и спазването на правата на човека; приветства Комисията и Турция за прилагането на положителната програма, което доказва как в контекста на взаимна ангажираност и ясни цели Турция и ЕС биха могли да постигнат напредък в диалога, да постигнат взаимно разбирателство и да осъществят положителна промяна и необходими реформи;

2.  изтъква стратегическата в политическо и географско отношение роля на Турция за външната политика на ЕС и за политиката му на съседство; признава ролята на Турция като съседка и значим регионален фактор и призовава да се засили текущият политически диалог между ЕС и Турция относно решенията и целите в областта на външната политика; изразява съжаление, че съобразяването на Турция с декларациите в областта на ОВППС остана слабо през 2012 г.; насърчава Турция да води своята външна политика в рамките на диалог и координация с ЕС; призовава Турция и ЕС да си сътрудничат по-тясно за укрепване на мира и демокрацията в южното съседство — регион от решаващо значение както за ЕС, така и за Турция;

3.  изразява подкрепа за диалога и възстановяването на отношенията между Турция и Израел;

4.  приветства решението на Съвета да покани Комисията да предприеме стъпки към либерализиране на визовия режим, успоредно с подписването на споразумението за реадмисия; настоятелно призовава Турция незабавно да подпише и приложи споразумението за реадмисия, както и да гарантира, че до влизането в сила на това споразумение ще бъдат изцяло прилагани съществуващите двустранни споразумения; припомня, че Турция е една от ключовите транзитни страни за незаконна миграция към ЕС; признава, че Турция е предприела мерки за превенция на незаконната миграция, и подчертава необходимостта Турция да засили сътрудничеството си с ЕС в областта на управлението на миграцията, борбата с трафика на хора и граничния контрол; още веднъж изтъква значението на това да бъде улеснен достъпът до ЕС за предприемачи, представители на академичните среди, студенти и представители на гражданското общество на Турция; подкрепя усилията на Комисията и държавите членки за прилагане на визовия кодекс, хармонизиране и опростяване на визовите изисквания и създаването на центрове в Турция за улесняване на получаването на визи; припомня на държавите членки техните задължения в рамките на споразумението за асоцииране в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото Soysa от 19 февруари 2009 г.[6];

5.  подчертава необходимостта от приемане на проектозакона за чужденците и международната закрила; изразява загриженост по повод продължаващия произволен отказ за достъп до процедура по предоставяне на убежище и практиката за репатриране на бежанци, лица, търсещи убежище, и други лица, които може да се нуждаят от защита; призовава настоятелно турското правителство да съобрази с международните стандарти подзаконовите актове за задържането, обявени за незаконни от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в решението по дело Абдолхани и Каримния срещу Турция;

Изпълняване на критериите от Копенхаген

6.  приветства турския помирителен конституционен комитет за ангажираността му за изработване на нова конституция и за приобщаващия процес на консултация с гражданското общество по начин, отразяващ многообразието на турското общество; изразява загриженост относно видимо бавния напредък, постигнат досега от този комитет; насърчава комитета да продължи работата си и да третира по приобщаващ, представителен и колегиален начин и в съответствие с критериите и ценностите на ЕС ключови въпроси като а) разделението на властите и адекватна система на взаимен контрол; б) изясняването на отношенията между държава, общество и религия; в) въвеждането на приобщаваща система на управление, гарантираща правата на човека и основните свободи на всички граждани; и г) формулирането на всеобхватна концепция за гражданството; призовава всички политически партии и заинтересовани страни да имат конструктивен подход в преговорите за нова конституция; изразява становището, че участието на Венецианската комисия и диалогът с нея биха довели до положителни резултати и биха помогнали в конституционния процес;

7.  изтъква необходимостта от още по-голям напредък при прилагането на измененията на конституцията от 2010 г., по-специално приемането на закони относно защитата на личните данни и военното правосъдие и на закони, въвеждащи положителни мерки за действие с оглед насърчаване на равенството между половете; отбелязва, че присъствието и пълномощията на турския министър на правосъдието и на неговия заместник във Висшия съдебен съвет са причина за силно безпокойство по отношение на независимостта на съдебната власт; приветства влизането в сила на законодателство, предоставящо правото на личен иск до Конституционния съд, както се предвижда в конституционните изменения от 2010 г.;

8.  отново потвърждава основната роля на Великото национално събрание на Турция в качеството му на център на демократичната система на Турция и изтъква значението на подкрепата и ангажираността от страна на всички политически партии за процеса на реформа, по-специално по отношение на ценна правна рамка в защита и укрепване на основните права за всички общности и граждани и намаляване на прага от 10 % за представителство в Меджлиса; приветства работата на турската анкетна комисия за правата на човека и призовава за по-централна роля на комисията за хармонизиране с ЕС с цел насърчаване на привеждането в съответствие на новото законодателство с достиженията на правото на Съюза или с европейските норми в хода на законодателния процес;

9.  подчертава, че реформата на турската съдебна система е от основно значение за усилията за демократична консолидация в Турция и е неотменно условие за модернизирането на Турция, както и че такава реформа трябва да доведе до модерна, ефективна, напълно независима и безпристрастна съдебна система, гарантираща правото на справедлив съдебен процес за всички граждани; приветства третия пакет за реформа на съдебната система като стъпка напред към цялостен процес на реформа в областта на правосъдието и основните права; подчертава обаче първостепенната важност на продължаването на процеса на реформи с четвърти пакет за съдебна реформа, който a) да реши въпроса с прекомерно общото определение на престъпленията като понятие и по-конкретно на понятието терористичен акт съгласно Наказателния кодекс или Закона за борбата с тероризма, с неотложната необходимост от въвеждане на ясно разграничение между насърчаването на тероризма и подбуждането към насилие, от една страна, и изразяването на идеи, които не проповядват насилие, от друга страна, при пълно спазване на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, с цел да се гарантира свободата на изразяване, свободата на събранията, включително студентските протести, и свободата на сдружаване; б) да реши въпроса с прекомерно дългия срок на предварителното задържане; в) да удовлетвори необходимостта от предоставяне на пълен достъп на адвокатите на защитата до преписката на обвинението; г) да определи критерии за насърчаване на качеството и последователността на доказателствата; и д) да преразгледа ролята и правомощията на специалните съдилища;

10. подчертава колко е важно да се предостави ефективна закрила на защитниците на правата на човека; в тази връзка обръща специално внимание на делото на Пинар Селек, което продължи почти 15 години и въпреки трите оправдателни решения приключи с осъждане на доживотен затвор на 24 януари 2013 г. от Съд за тежки престъпления № 12 в Истанбул; счита, че този процес е пример за недостатъците на турската съдебна система;

11. приветства измененията на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за изпълнение на наказателни мерки и мерки за сигурност, за да се позволи използването в съдилищата на език, различен от турски, и очаква бързото прилагане на новите правила; приветства влизането в сила на 19 февруари 2013 г. на Закона за изплащането на компенсации за дълъг съдебен процес и късно или частично изпълнение, или неизпълнение на съдебни решения, и изразява надежда, че предвидените средства за правна защита на местно равнище ще намалят броя на висящите дела срещу Турция в ЕСПЧ;

12. изразява тревогата си относно текущите съдебни процеси и дългите срокове на предварителното задържане, засягащи активисти, адвокати, журналисти и опозиционни членове на парламента, като отбелязва, че това представлява намеса в законна политическа дейност и правото на политическо сдружаване и участие; приветства премахването на специалните съдилища, създадени от турското правителство през 2005 г., прието от Великото национално събрание на Турция, но изразява съжаление относно факта, че затварянето им няма да засегне текущите съдебни преследвания;

13. отбелязва, че в една култура на толерантност правата на малцинствата следва да бъдат изцяло признати; очаква обжалването на прокуратурата срещу съдебното решение от януари 2012 г. по делото за убийството на Хрант Динк, което частично се основава на мотив, че убийството е било извършено от организация, да бъде разгледано в рамките на справедлив съдебен процес;

14. призовава турското правителство, с цел да повиши ефективността на съдебните производства и да разреши въпроса с все още висящите дела, по възможно най-бърз начин да пусне в действие регионалните апелативни съдилища, които по закон трябваше да са започнали работа до юни 2007 г., и да се съсредоточи върху обучението на съдии и прокурори за тази цел;

15. отбелязва, че ad hoc делегацията на Парламента за наблюдение на съдебните процеси срещу журналисти в Турция ще продължи да наблюдава процесите срещу журналисти и ще следи съдебните реформи в Турция, насочени към свободата на изразяване и медиите;

16. насърчава Турция да приеме плана за действие по въпросите на правата на човека, подготвен от Министерството на правосъдието в сътрудничество със Съвета на Европа и въз основа на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, с цел третиране на въпросите, повдигнати при дела на ЕСПЧ, при които е установено, че Турция е нарушила разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС); подкрепя Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет за осигуряването на обучение по права на човека за съдиите и прокурорите; приветства изготвянето от Висшия съдебен съвет на нови критерии за оценка на съдиите и прокурорите, поощряващи зачитането на разпоредбите на ЕКПЧОС и решенията на ЕСПЧ;

17. призовава Турция да потвърди ангажираността си с борбата срещу безнаказаността, да удвои усилията си за присъединяване към Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и да приведе националното си законодателство в пълно съответствие с всички задължения съгласно Римския статут, включително чрез включване на разпоредби за решително и цялостно сътрудничество с МНС;

18. припомня, че свободата на изразяване и медийният плурализъм, включително в интернет, са основни европейски ценности и че едно истински демократично общество изисква истинска свобода на изразяване, включваща правото на несъгласие; подчертава особената роля на обществените медии за укрепването на демокрацията и призовава органите да гарантират тяхната независимост, устойчивост и съответствие със стандартите на Европейския съюз; отново подчертава значението на отмяната на законодателството, предвиждащо непропорционално високи административни глоби за медиите, които в някои случаи водят до тяхното закриване или до самоцензуриране, както и спешната необходимост от реформа на Закона за интернет; подчертава значението на преодоляването на ограниченията на основните свободи в по-широкия контекст на принципите на правовата държава както при формулирането, така и при прилагането на закона; по-специално изразява загриженост, че Наказателният кодекс и Законът за борба с тероризма се използват за преследване на изявления, които не проповядват насилие, когато се възприема, че с тях се изразява подкрепа за целите на терористична организация; подчертава необходимостта от изменение на членове 26 и 28 от турската Конституция, които ограничават свободата на изразяване на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и националното единство; затова отново заявява своя предишен призив към правителството на Турция да приключи преразглеждането на нормативната уредба относно свободата на изразяване и да я приведе незабавно в съответствие с ЕКПЧОС и съдебната практика на ЕСПЧ;

19. отбелязва загрижеността на представителя на ОССЕ по въпросите на медийната свобода относно големия брой процеси срещу журналисти и журналисти, лишени от свобода, и призовава турското правителство да гарантира, че процесите се провеждат прозрачно и при подходящи условия и процесуални права на обвиняемите;

20. изразява загриженост, че Законът за създаването на радио- и телевизионни предприятия и техните предавания съдържа ограничения, които не отговарят на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги на ЕС;

21. отбелязва със загриженост, че повечето медии са собственост на големи конгломерати с широк кръг бизнес интереси и се наблюдава концентрация; отново призовава за приемане на нов Закон за средствата за масова информация, който, наред с другото, да решава въпросите за независимостта, собствеността и административния контрол;

22. насърчава Турция с цел пълно премахване на изтезанията и малтретирането от страна на силите за сигурност да създаде националния механизъм за превенция, за който призовава незадължителният протокол към Конвенцията срещу изтезанията, ратифицирана през 2011 г.;

23. призовава Турция, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, да въведе конституционни ограничения само за онези политически партии, които проповядват използването на насилие като средство за преобръщане на конституционния ред;

24. изцяло подкрепя новия подход на Комисията за отваряне на главите относно съдебната система и основните права и правосъдието и вътрешните работи на ранен етап в процеса на преговори, както и за затварянето им в края на този процес; изтъква, че официалните критерии биха предоставили ясна пътна карта и биха стимулирали процеса на реформа; ето защо призовава Съвета да поднови усилията си за отваряне на глави 23 и 24;

25. приветства закона за службата на омбудсмана и назначаването на първи главен омбудсман, който трябва да гарантира надеждността на тази институция със своите решения; изтъква, че главният омбудсман следва да насърчава общественото доверие в прозрачността и отчетността в сферата на обществените услуги; припомня, че главният омбудсман и членовете на неговия съвет следва да бъдат избирани сред кандидати, които са надпартийни и безпристрастни; призовава съвета на омбудсмана да гарантира регламентирането на вътрешния процес за вземане на решения да обезпечава независимостта и безпристрастността на институцията;

26. насърчава Турция да продължи процеса на граждански контрол върху силите за сигурност; призовава за изменение на Закона за областните администрации, за да се даде на гражданските органи по-широк контрол върху военните операции и действията по правоприлагане на жандармерията; подчертава значението на създаването на независима агенция за жалби във връзка с правоприлагането за разследването на жалби относно нарушения на правата на човека, малтретиране и евентуални неправомерни действия от страна на турските правоприлагащи агенции; счита, че е необходимо да се реформират правните разпоредби относно състава и правомощията на Висшия военен съвет;

27. отбелязва, че в съдебния процес по т.нар. операция „Чук“ първоинстанционен съд осъди 324 заподозрени на 13—20 години лишаване от свобода след дълго предварително задържане; подчертава, че разследванията на предполагаеми планове за преврат, като случаите „Ергенекон“ и „Чук“ и разследването на Съюза на кюрдските общности, трябва да демонстрират силата и правилното, независимо, безпристрастно и прозрачно функциониране на турските демократични институции и на съдебната система, както и техния твърд и безусловен ангажимент за спазване на основните права; изразява загриженост относно твърденията за използване на противоречиви доказателства срещу обвиняемите в такива случаи; изразява съжаление относно факта, че тези дела са помрачени от тревоги за прекомерно широкия им обхват и недостатъците в производствата, и изразява загриженост относно отрицателните последици за обществото;

28. приветства закона, създаващ Турската национална институция по правата на човека; призовава за незабавното му прилагане с цел насърчаване и наблюдение на ефективното изпълнение на международните стандарти за правата на човека; подчертава значението на използването на всички налични инструменти на ЕС в областта на насърчаването на правата на човека, с цел активно да се подкрепи създаването и правилното функциониране на Турската национална институция по правата на човека и овластяването на организациите на гражданското общество;

29. подчертава колко важни за демокрацията са активните и независими организации на гражданското общество; подчертава значението на диалога с организациите на гражданското общество и ключовата им роля за принос за засилено регионално сътрудничество по социалните и политическите въпроси; поради тази причина изразява безпокойство, че организациите на гражданското общество продължават да са изправени пред глоби, процедури по закриване и административни пречки пред тяхното функциониране и че консултациите с организациите на гражданското общество си остават по-скоро изключение, отколкото правило; приветства подобряването на сътрудничеството на турското правителство с НПО, но призовава с тях да се провеждат по-широки консултации при очертаването на политики, включително формулирането на политики и закони, както и мониторинга върху действията на органите;

30. подчертава, че е необходим още напредък в областите на трудовите права и правата на профсъюзите; призовава Турция да продължи да работи върху новото законодателство в тази област, за да гарантира, че то е в съответствие с достиженията на правото на ЕС и конвенциите на МОТ, по-специално по отношение на правото на стачка и правото на колективно договаряне; подчертава значението на отварянето на глава 19 относно социалната политика и заетостта;

31. приветства Закона за закрила на семейството и предотвратяване на насилието срещу жени; приветства Националния план за действие за борба с насилието срещу жени (2012—2015 г.) и подчертава необходимостта от ефективното му прилагане в цялата държава; призовава Министерството на семейната и социалната политика да продължи да полага усилия за увеличаване на броя и качеството на убежищата за жени и малолетни и непълнолетни в опасност; подчертава, че е важно да се предоставят на жените – жертви на насилие, конкретни алтернативи и перспективи да се самоиздържат; изразява одобрение за усилията на Турция на всички равнища в борбата срещу убийствата на честта, домашното насилие и явленията принудителни бракове и деца булки, и подчертава важността на отношението на нулева търпимост към насилието срещу жените и продължаването и засилването на мерките за превенция; изразява при все това загриженост относно факта, че въпреки тези усилия насилието спрямо жени все още се наблюдава редовно, и изисква отговорните за неспазването на задълженията за защита и подкрепа на жертвите да бъдат разкрити и преследвани; подчертава необходимостта от преодоляване на бедността сред жените и засилване на тяхното социално приобщаване; призовава министерството да продължи активно да насърчава правата и образованието на жените, включително премахване на неравното представителство на двата пола в средното образование, и участието на пазара на труда, което остава ниско, участието в политиката и във висшите нива на публичния и частния сектор, ако е необходимо чрез въвеждане на запазени квоти и преразглеждане на някои специални закони, уреждащи заетостта в Турция; насърчава турското правителство да преразгледа Закона за политическите партии и Избирателния закон, така че включването на жени да бъде определено като приоритет за политическите партии; отбелязва, че целта на Турция за заетостта сред жените през 2023 г. е 35 %, докато стратегията на ЕС залага на 75 % заетост сред жените; насърчава Турция да се стреми да постигне амбициозна цел за заетост сред жените;

32. изразява загриженост, че проектозаконът за борба с дискриминацията не засяга дискриминацията на основата на сексуалната ориентация и идентичност; подчертава спешната необходимост от широкообхватно законодателство срещу дискриминацията и създаването на съвет за равнопоставеност и борба с дискриминацията с цел защита на гражданите срещу дискриминацията, основаваща се на етническа принадлежност, религия, пол, сексуална ориентация или сексуална идентичност, възраст или увреждане; изразява загриженост за зачестилите нападения над трансполови лица и липсата на закрила за лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансполовите (ЛГБТ) лица от актове на насилие; призовава Турция да се бори с хомофобията и да приеме план за действие за насърчаване на пълното равенство на правата, включително трудовите права, и пълно приемане на ЛГБТ лицата; подчертава необходимостта от законодателство за престъпленията от омраза, което да включва по-тежки присъди за престъпления на основата на каквато и да е форма на дискриминация;

33. призовава турските органи да предприемат решителни и ефективни мерки за борба с проявите на антисемитизъм, като по този начин дадат пример на региона;

34. приветства постоянното прилагане на законодателството за изменение на Закона за фондациите от 2008 г. и за разширяване на обхвата на възстановяването на правата на собственост на немюсюлмански общности; призовава съответните органи да окажат помощ на асирийската общност, като разрешат трудностите, с които тя сблъсква при регистрирането на собственост и земя; призовава за решение на въпроса, свързан с големия брой имоти на Римокатолическата църква, които остават конфискувани от държавата; отбелязва, че напредъкът в предоставянето на повече права на малцинството на алевитите е много бавен; припомня спешната необходимост от продължаване на жизненоважната и съществена реформа в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, и по-специално чрез предоставяне на възможност на религиозните общности да придобият правосубектност, чрез премахване на всички ограничения върху обучението, назначаването и наследяването на духовници, чрез признаване на храмовете на алевитите, както и чрез спазване на съответните решения на Европейския съд по правата на човека и препоръките на Венецианската комисия; призовава Турция да гарантира, че манастирът „Свети Гавриил“ няма да бъде лишен от своите земи и е изцяло защитен; счита, че разширяването на състава на Генерална дирекция „Религия“, така че да включва представители на религиозните малцинства, би било от полза, тъй като би насърчило идеята за приобщаващото общество; призовава Турция да премахне посочването на вероизповеданието в националните лични карти и да гарантира, че религиозното обучение зачита религиозното многообразие и плурализъм на турското общество;

35. припомня, че образованието играе ключова роля в процеса на изграждане на приобщаващо и многообразно общество, основано на принципа на зачитането на религиозните общности и малцинства; настоятелно призовава турското правителство да обърне специално внимание на учебните материали в училищата, които следва да отразяват етническия и религиозен плурализъм и плурализма от убеждения в турското общество, да премахват дискриминацията и предразсъдъците и да насърчават пълното приемане на всички религиозни и малцинствени общности, и подчертава необходимостта от безпристрастни учебни материали;

36. приветства прекия политически диалог, който турското правителство започна наскоро с Абдула Йоджалан; счита, че с това се открива перспектива за преговори, които могат да доведат до историческо споразумение, уреждащо кюрдския конфликт по мирен и демократичен начин; затова насърчава страните в конфликта възможно най-бързо да превърнат разговорите в структурирани преговори; подчертава конструктивната роля, която трябва да играят всички политически партии, медии и гражданското общество в Турция за успеха на мирния процес, и изразява одобрение за подкрепата във всички партии и в гражданското общество за тази инициатива; отбелязва, че Турция продължава да показва устойчивост на терористичните атаки на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК); счита, че е необходим истински и искрен политически диалог, и призовава Турция да положи нови усилия за намирането на политическо решения на кюрдския въпрос; призовава всички политически сили да осигурят подходяща политическа платформа и да проведат конструктивни обсъждания на кюрдския въпрос, както и да улеснят действителното стартиране на процедурата за исковете, свързани с основните права, в конституционния процес, който отразява плурализма в Турция и в който всички граждани могат да получат признание за идентичността и правата си; призовава всички политически сили да работят обединени за целта за засилен политически диалог и процес на по-нататъшно политическо, културно и социално-икономическо приобщаване и участие на гражданите от кюрдски произход, с цел гарантиране на правата на свобода на изразяване, на сдружаване и на събранията и насърчаване на мирното приобщаване на гражданите от кюрдски произход в турското общество; приветства новото законодателство, даващо възможност за използване на майчин език в съдебните производства, и положителните обсъждания за използване на кюрдски език в образованието; припомня, че едно политическо решение може да се основава единствено на истински демократичен дебат по кюрдския въпрос, и изразява загриженост по отношение на големия брой дела, започнати срещу писатели и журналисти, които пишат по кюрдския въпрос, както и задържането на редица кюрдски политици, кметове и членове на общински съвети, профсъюзни дейци, адвокати, демонстранти и защитници на правата на човека във връзка със съдебния процес срещу членове на Съюза на кюрдските общности; подчертава, че е важно да бъде насърчен дебатът по кюрдския въпрос в рамките на демократичните институции, по-специално на Великото национално събрание на Турция;

37. приветства инициативите за повторно отваряне на гръцкото сиропиталище в Бююкада като международен културен център и подчертава необходимостта от премахване на пречките пред бързото повторно отваряне на семинарията в Халки; приветства и очаква бързото прилагане на декларираното намерение на турското правителство да отвори отново училище за гръцкото малцинство на остров Гьокчеада (Имврос), което представлява положителна стъпка в посока съхраняването на двукултурния характер на турските острови Гьокчеада (Имврос) и Бозджаада (Тенедос), в съответствие с Резолюция 1625 (2008) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа; при все това отбелязва, че са необходими по-нататъшни мерки за уреждане на проблемите, които срещат представителите на гръцкото малцинство, по-специално по отношение на своите имуществени права;

38. остро осъжда терористичното нападение срещу посолството на САЩ в Анкара на 1 февруари 2013 г. и поднася съболезнованията си на семейството на загиналия турски гражданин; припомня, че следва да се вземат допълнителни мерки за борба с терористичните действия, за да се гарантира сигурността на държавата и нейния народ, но тези мерки не бива да бъдат за сметка на човешките и гражданските права;

39. призовава турските органи да гарантират, че обстоятелствата, свързани с клането в Улудере/Сърнак на 28 декември 2011 г., ще бъдат изяснени, така че отговорните да бъдат изправени пред правосъдието;

40. приветства пакета от стимули, насочени към увеличаване на инвестициите и икономическото развитие в най-слабо развитите региони на Турция, включително югоизточната част, и продължаване на проекта „Югоизточен Анадол“; приема за сведение решението на Върховния административен съд (Данистай) за анулиране на разрешителното за строеж на язовира в Илису въз основа на проучвания относно въздействието върху околната среда и на приложимото право; призовава турското правителство да съхранява това археологично и екологично наследство, като отдава предимство на по-малките, екологично и социално устойчиви проекти;

41. отново подчертава необходимостта от засилване на сближаването между регионите на Турция и между селските и градските области с цел отваряне на възможности за населението като цяло и насърчаване на икономическото и социалното приобщаване; изтъква специалната роля на образованието и необходимостта от решаване на проблема с продължаващите съществени регионални различия по отношение на качеството на образованието и процентите на записаните ученици; призовава за стъпки, които да доведат до отваряне на глава 22 относно регионалната политика;

42. приветства създаването на омбудсман за правата на детето и приемането от страна на Турция на първата стратегия относно правата на детето; изразява загриженост относно прекомерно високото равнище на бедност и труд сред децата, по-специално в селските райони; подчертава необходимостта от всеобхватна стратегия за борба с детската бедност и детския труд, особено в сезонната селскостопанска работа, и от продължаване на насърчаването на равния достъп до образование за момчетата и момичетата; изразява безпокойство по повод факта, че е намалял броят на действащите съдилища за малолетни и непълнолетни, и настоятелно призовава Турция да предвиди за малолетните и непълнолетните алтернативи на задържането; призовава турското правителство да продължи да подобрява условията в центровете за задържане на непълнолетни и малолетни; припомня значението на независимите механизми за наблюдение и закрила с оглед защитата на правата и предотвратяването на злоупотребите;

43. приветства подобряването на общия бизнес климат в Турция, по-специално с влизането в сила на новия турски търговски кодекс и с последователната подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) от Организацията за развитие на МСП (KOSGEB); призовава за засилено партньорство между турските предприятия и предприятията от ЕС;

44. припомня на Турция, че десетки хиляди граждани и жители на ЕС — жертви на измамите на т.нар. „зелени фондове“, все още очакват обезщетение, и призовава органите на властта да предприемат всички необходими мерки за ускоряване на процеса;

Изграждане на добросъседски отношения

45. счита, че Турция пропусна да съзре в кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз важна възможност да започне процес на развиване и нормализиране на връзките с Кипър; припомня, че ЕС се гради на принципите на лоялно сътрудничество и взаимна солидарност между всички негови държави членки и зачитане на институционалната рамка; подчертава, че неотложно е необходимо да се постигне напредък към нормализирането на отношенията на Турция с Република Кипър с цел осигуряване на нов тласък на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС;

46. подчертава, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право е подписана от ЕС, 27-те държави − членки на ЕС, и от всички останали страни кандидатки и е част от достиженията на общностното право; поради тази причина призовава турското правителство да подпише и ратифицира тази конвенция без по-нататъшно забавяне; припомня пълната легитимност на изключителната икономическа зона на Република Кипър в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

47. още веднъж изразява силната си подкрепа за обединението на Кипър, основаващо се на справедливо и устойчиво решение за двете общности; подчертава неотложната необходимост от споразумение между двете общности относно начина, по който да работят за преговори по същество за уреждане на въпроса, така че процесът на преговори под егидата на генералния секретар на ООН да може скоро да придобие нов динамизъм; призовава Турция да започне да изтегля своите сили от Кипър и да предаде затворения участък във Фамагуста на ООН в съответствие с резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН (1984 г.); призовава Република Кипър да отвори пристанището на Фамагуста под митническия надзор на ЕС с цел насърчаване на положителен климат за успешен резултат от продължаващите преговори за повторно обединение и да позволи на турските кипърци да търгуват директно по законен начин, приемлив за всички;

48. застъпва становището, че Комитетът за безследно изчезналите лица е един от най-чувствителните и важни проекти в Кипър и неговата работа засяга еднакво живота на хиляди хора от двете страни на острова; насърчава Турция и всички заинтересовани страни да засилят допълнително подкрепата си за Комитета за безследно изчезналите лица в Кипър; застъпва становището, че е необходим диалог и общо разбиране по въпроси като пълния достъп до всички съответни архиви и военни зони; призовава за специално отчитане на работата на Комитета за безследно изчезналите лица;

49. призовава Турция в съответствие с принципите на международното право да се въздържа от всякакво ново заселване на турски граждани в Кипър, тъй като това би продължило да променя демографското равновесие и да намалява желанието на гражданите на острова за бъдеща обща държава въз основа на тяхното общо минало;

50. подчертава значението на последователен и широкообхватен подход по отношение на сигурността в Източното Средиземноморие и призовава Турция да даде възможност за политически диалог между ЕС и НАТО, като вдигне ветото си върху сътрудничество между ЕС и НАТО, включващо Кипър, и съответно призовава Република Кипър да вдигне ветото си върху участието на Турция в Европейската агенция по отбрана;

51. настоятелно призовава Турция и Армения да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират без предварителни условия съответните протоколи за установяване на дипломатически отношения, като отворят границата и като подобрят активно своите отношения, особено трансграничното сътрудничество и икономическата интеграция;

Задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Турция

52. изразява съжаление по повод на отказа на Турция да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция по отношение на всички държави членки; припомня, че този отказ продължава да оказва силно въздействие върху процеса на преговори;

53. отново осъжда категорично и решително продължаващите терористични нападения от страна на ПКК, която е в списъка на ЕС на терористичните организации, както и от страна на всички други терористични организации; изразява в това отношение своята пълна солидарност с Турция и със семействата на многобройните жертви на тероризма; призовава всички държави членки, в тясно сътрудничество с координатора на ЕС за борба с тероризма и Европол, да засилят сътрудничеството си с Турция в борбата с тероризма и организираната престъпност като източник на финансиране на тероризма; призовава Турция да приеме закон относно защитата на личните данни, така че да може да бъде сключено споразумение с Европол, а сътрудничеството по съдебните въпроси с Евроюст и с държавите – членки на ЕС, да може да продължи да се развива; счита, че назначаването на турски полицейски служител за връзка в Европол би допринесло за подобряване на двустранното сътрудничество; призовава Турция да приеме законодателство относно финансирането на тероризма в съответствие с препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF);

54. подкрепя ангажимента на Турция по отношение на демократичните сили в Сирия и предоставянето на хуманитарна помощ за нарастващия брой сирийски бежанци, напускащи страната; отчита факта, че отрицателното въздействие на бързо влошаващото се положение в Сирия върху сигурността и стабилността в региона се увеличава; изисква Комисията, държавите членки и международната общност да продължат да подкрепят усилията на Турция да се справи с нарастващото хуманитарно измерение на кризата в Сирия; подчертава значението на взаимното разбирателство между ЕС и Турция относно начините на доставяне на наличната хуманитарна помощ на разселените сирийски граждани, намиращи се понастоящем на територията на Турция или чакащи на нейните граници; подчертава, че освен хуманитарната помощ ЕС и Турция следва активно да се стремят да разработят съвместно стратегическо виждане, за да постигнат засилено влияние с цел прекратяване на трагичната криза в Сирия;

55. приветства решението за засилено сътрудничество между ЕС и Турция по редица важни енергийни въпроси и призовава Турция да демонстрира ангажираност в това сътрудничество; счита, че с оглед на стратегическата роля и значителните възобновяеми енергийни ресурси на Турция следва да започне да се разглежда въпросът за значението на отварянето на преговорите по глава 15 относно енергетиката с цел подпомагане на стратегическия диалог между ЕС и Турция по въпросите на енергетиката; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество по стратегията на ЕС за енергийните коридори към ЕС; счита, че както засиленото сътрудничество между ЕС и Турция в областта на енергетиката, така и евентуалните преговори по глава 15 следва също да насърчават развитието на потенциала на възобновяемата енергия и трансграничната инфраструктура за пренос на електричество;

56. счита, че Турция е важен партньор на ЕС в Черноморския регион, който е от стратегическо значение за ЕС; насърчава Турция да подкрепя и занапред и активно да допринася за осъществяването на политиките и програмите на ЕС в този регион;

57. призовава Комисията да продължи да подкрепя организациите на гражданското общество и дейностите, свързани с контакти между хората, посредством адекватно финансиране на Диалога на гражданското общество, Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и програмите за учене през целия живот, включително дейностите, свързани с културата и медиите;

°

°         °

58. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Република Турция.

• [1]  OВ L 199 Е, 7.7.2012 г., стр. 98.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2012)0116.
• [3]  Приети текстове, P7_TA(2012)0212.
• [4]  Приети текстове, P7_TA(2012)0453.
• [5]  ОВ L 51, 26.2.2008 г., стр. 4.
• [6]  Решение на Съда от 19 февруари 2009 г. по дело Mehmet Soysal, Ibrahim Savatli/Bundesrepublik Deutschland (C-228/06, Сборник, стр. I-01031).