ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Европейската политика за съседство: към укрепване на партньорството. Позиция на Европейския парламент по докладите за 2012 г.
17.10.2013 - (2013/2621(RSP))
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Пиер Антонио Панцери, Яцек Сариуш-Волски от името на комисията по външни работи
- 001-002 (PDF - 97 KB)
- 001-002 (DOC - 294 KB)
- 003-004 (PDF - 104 KB)
- 003-004 (DOC - 296 KB)
- 005-009 (PDF - 126 KB)
- 005-009 (DOC - 273 KB)
- 010-010 (PDF - 98 KB)
- 010-010 (DOC - 290 KB)
- 011-018 (PDF - 150 KB)
- 011-018 (DOC - 299 KB)
- 019-021 (PDF - 102 KB)
- 019-021 (DOC - 298 KB)
- 022-022 (PDF - 90 KB)
- 022-022 (DOC - 290 KB)
B7‑0484/2013
Резолюция на Европейския парламент относно Европейската политика за съседство: към укрепване на партньорството. Позиция на Европейския парламент по докладите за 2012 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2003 г., озаглавено „Разширена Европа – съседство: нова рамка за отношенията с източните и южните съседи“ (COM(2003)0104), съобщението на Комисията от 12 май 2004 г., озаглавено „Европейска политика на съседство – стратегически документ (COM(2004)0373), съобщението на Комисията от 4 декември 2006 г., озаглавено „Укрепване на европейската политика за съседство“ (COM(2006)0726), съобщението на Комисията от 5 декември 2007 г., озаглавено „Силна европейска политика за съседство“ (COM(2007)0774), съобщението на Комисията от 3 декември 2008 г., озаглавено „Източно партньорство“ (COM(2008)0823), съобщението на Комисията от 20 май 2008 г., озаглавено „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието“ (COM(2008)0319), съобщението на Комисията от 12 май 2010 г., озаглавено „Обстоен преглед на Европейската политика за съседство“ (COM(2010)0207) и съобщението на Комисията от 24 май 2011 г., озаглавено „Диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0292),
– като взе предвид съвместните съобщения на Европейската комисия и на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 март 2013 г. относно „Европейска политика за съседство: полагане на усилия за засилено партньорство“ (JOIN(2013) 4 окончателен), от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303) и от 8 март 2011 г. относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на Европейския съюз от 26 юли 2010 г., 20 юни 2011 г. и 22 юли 2013 г. относно Европейската политика за съседство (ЕПС), както и заключенията на Съвета на Европейския съюз по външни работи/търговия от 26 септември 2011 г. и на Европейския съвет от 7 февруари 2013 г.,
– като взе предвид съвместните съобщения на Европейската комисия и на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 15 май 2012 г., озаглавени „Източно партньорство: Пътна карта за срещата на върха през есента на 2013 г.“ (JOIN(2012) 13 окончателен) и „Изпълнение на ангажиментите по новата Европейска политика за съседство“ (JOIN(2012) 14 окончателен), както и съпътстващите работни документи на службите на Комисията от 20 март 2013 г. („Регионални доклади“, SWD(2013) 85 и 86),
– като взе предвид Регламент (EО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство[1],
– като взе предвид Декларацията от Барселона, която беше приета по време на евро-средиземноморската конференция на министрите на външните работи, проведена в Барселона на 27 и 28 ноември 1995 г., и с която беше създадено Евро-средиземноморско партньорство,
– като взе предвид Декларацията за Средиземноморието от срещата на високо равнище, проведена в Париж на 13 юли 2008 г.,
– като взе предвид резолюцията си от 20 май 2010 г. относно Съюза за Средиземноморието[2],
– като взе предвид партньорството от Довил, което Г-8 стартира на срещата на лидерите в Довил през май 2011 г. и по което ЕС е страна,
– като взе предвид съвместните декларации от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г., и от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена във Варшава на 29 – 30 септември 2011 г.,
– като взе предвид съвместното изявление на министрите на външните работи на държавите от Източното партньорство от заседанието в Брюксел, проведено на 23 юли 2012 г.,
– като взе предвид Решение 2011/424/ОВППС на Съвета от 18 юли 2011 година за назначаване на специален представител на Европейския съюз за региона на Южното Средиземноморие[3] и Решение 2011/518/ОВППС на Съвета от 25 август 2011 г. за назначаване на специален представител на Европейския съюз за Южен Кавказ и за кризата в Грузия[4],
– като взе предвид своите резолюции от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика на съседство – Източното измерение[5] и относно прегледа на европейската политика за съседство – южно измерение[6],
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство[7],
– като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно възстановяване на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход[8],
– като взе предвид своята препоръка от 12 септември 2013 г. относно политиката на ЕС спрямо Беларус[9],
– като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света[10],
– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“[11],
– като взе предвид учредителния акт на Парламентарната асамблея Евронест от 3 май 2011 г.[12],
– като взе предвид заключенията от срещата на високо равнище на парламентите от Евро-средиземноморското партньорство (Марсилия, 6 – 7 април 2013 г.) и заключенията на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и Парламентарната асамблея Евронест,
– като взе предвид своите резолюции, съдържащи препоръките на Парламента до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите във връзка със споразумението за асоцииране между ЕС и Армения[13], споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан[14], споразумението за асоцииране между ЕС и Молдова[15], споразумението за асоцииране между ЕС и Грузия[16] и споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна[17],
– като взе предвид Решения 2006/356/ЕО, 2004/690/ЕО, 2004/635/ЕО, 2002/357/ЕО, 2000/384/ЕО, 2000/204/ЕО и 98/238/ЕО относно сключване на Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Ливан, Народна демократична република Алжир, Арабска република Египет, Хашемитско кралство Йордания, Държавата Израел, Кралство Мароко и Република Тунис, от друга страна,
– като взе предвид съвместното изявление относно Източното партньорство на министрите на външните работи на държавите от Вишеградската група, Ирландия и Литва, направено в Краков на 17 май 2013 г.,
– като взе предвид дългосрочните отношения на ЕС с южните съседни държави на Европа и историческите, икономическите и социалните връзки на много държави – членки на ЕС, с държавите от този регион, както и ангажимента на ЕС за поддържане на възможно най-тесни връзки и гарантиране на необходимата подкрепа, в съответствие с по-всеобхватната Европейска политика за съседство (ЕПС),
– като има предвид факта, че решенията от срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс могат да се окажат от решаващо значение за бъдещето на Източното партньорство, поради което е важно да се вземе под внимание дългосрочната перспектива, която надхвърля срещата на високо равнище и гарантира амбициозна последваща политика за региона,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че споразуменията за асоцииране не са самоцел, а инструмент за насърчаване на задълбочена и устойчива реформа, системна трансформация и сближаване със Съюза и неговите основополагащи ценности и стандарти; като има предвид, че следователно тяхното надлежно и навременно изпълнение е първостепенен критерий при оценяването на положението в съответните държави;
Б. като има предвид, че Европейската политика за съседство следва да засили партньорството между ЕС и държавите и обществата в съседните държави, за да се изградят и консолидират здрави демокрации, да се търси устойчив икономически растеж и да се управляват трансграничните връзки;
В. като има предвид, че привилегированите отношения с европейските съседни държави в рамките на ЕПС са изградени въз основа на взаимна ангажираност към общите ценности (демокрацията и правата на човека, принципите на правовата държава, доброто управление, принципите на пазарната икономика и устойчивото развитие); като има предвид, че след преразглеждането на ЕПС вниманието следва да се съсредоточи предимно върху насърчаването на силна и устойчива демокрация, придружена от приобщаващо икономическо развитие;
Г. като има предвид, че действащата демокрация, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава са основни стълбове на партньорството на ЕС с неговите съседи; като има предвид, че изграждането на силна и устойчива демокрация изисква категоричен и траен ангажимент от страна на правителствата в полза на свободните и честни избори, свободата на сдружаване, на словото и на събранията и свободната преса и медии, принципите на правовата държава, съблюдавани от независима съдебна власт, и правото на справедлив процес, усилията за борба срещу корупцията, реформата в областта на сигурността и правоприлагането (включително полицията) и установяването на демократичен контрол над въоръжените сили и силите за сигурност;
Д. като има предвид, че външната политика на Съюза трябва да бъде последователна, особено във връзка с неговите вътрешни политики, като се избягват двойни стандарти; като има предвид, че икономическата и финансова криза не може да оправдае намаляване на ангажираността на ЕС спрямо съседните му държави;
Е. като има предвид, че масовите движения в арабския свят представляват крайъгълен камък в съвременната история на държавите от Южното съседство на Европа и в историята на отношенията им с ЕС, и като има предвид, че текущото прилагане на диференциран подход, основан на принципа на помощ в съответствие с изпълнението и напредъка („повече за повече“ и „по-малко за по-малко“) в държавите партньори, следва да бъде редовно оценявано в доклади за напредъка в съответствие с конкретни и оценими критерии и въз основа на техните нужди; като има предвид, че непоследователното прилагане или неприлагането на принципа „повече за повече“ може да бъде в разрез с поставената цел и да подкопае целия процес, както и влиянието на Съюза и доверието в него;
Ж. като има предвид, че масовите мирни демонстрации в арабския свят през 2011 г. бяха призив за достойнство, изразиха законни демократични стремежи и поставиха категорични искания за институционални, политически, икономически и социални реформи с цел постигане на истинска демокрация, борба срещу корупцията и непотизма, гарантиране на спазването на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, намаляване на социалното неравенство и създаване на по-добри икономически и социални условия; като има предвид, че две години по-късно гражданите на няколко средиземноморски държави все още се сблъскват с нарушения на основните им права на човека и на основните им свободи, с икономически затруднения и с безредици;
З. като има предвид, че оценката на напредъка, постигнат от държавите партньори в зачитането на правата на човека, основните свободи и демократичния процес и прилагането на принципите на правовата държава, както и устойчивите икономически реформи и реформите в публичния сектор, трябва да се основават на общи принципи и специфични изисквания, специално съобразени със съответната държава, като се използват ефективни, ясни, прозрачни, обективни и измерими показатели и критерии за сравнение и като се вземе под внимание цялостният напредък и степента на ангажираност за провеждане на реформи;
И. като има предвид, че зачитането и насърчаването на демокрацията и правата на човека (особено на децата, на жените и на малцинствата), правосъдието и принципите на правовата държава, основните свободи (включително свободата на словото, на съвестта, на религията или убежденията и на сдружаването), свободните и независими медии (включително неограничен достъп до информация, комуникации и интернет), укрепването на гражданското общество, сигурността (включително мирното разрешаване на конфликти и установяването на добросъседски отношения), демократичната стабилност, благоденствието, справедливото разпределение на дохода, имуществото и възможностите, социалното сближаване, борбата срещу корупцията и насърчаването на добро управление и устойчиво развитие са основополагащи принципи и цели на ЕС, които винаги трябва да представляват общи ценности в основата на ЕПС;
Й. като има предвид, че зачитането на основите на демокрацията представлява червена линия, която не трябва да бъде преминавана, и е основно условие за по-тясно сътрудничество на държавите от Източното партньорство с ЕС; като има предвид, че лишаването на гражданите от законното им право на избор на правителство, чрез прилагане на селективно правосъдие, предварително задържане, лишаване от свобода на политически опоненти и непровеждане на свободни и честни избори, застрашава тези основни принципи;
K. като има предвид, че целта на ЕПС е установяването на пространство на благоденствие и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни регионалните отношения, насърчаване на силна и устойчива демокрация, принципите на правовата държава, политически и икономически реформи, устойчива социална пазарна икономика в съседните държави на ЕС и създаването на приятелски кръг на Съюза и приятелски отношения между отделните страни; като има предвид следователно, че крайният ръководен принцип за оценка на напредъка следва да бъде приносът на всяка страна за постигане на сигурност, солидарност и благоденствие; в това отношение осъжда отрицателното въздействие на политиките на затворените граници в рамките на съседните държави на ЕС, и в частност в Източното партньорство и на територията на държавите, кандидатки за членство в ЕС;
Л. като има предвид, че многостранното измерение на ЕПС предлага уникална възможност за обединение на всички държави и заинтересовани лица в съответния регион и постигане на осезаем напредък и разбирателство, като се работи по конкретни проекти на техническо равнище, като същевременно парламентарните асамблеи Евронест и Евромед предлагат допълнителна възможност на политическо равнище за създаване и задълбочаване на взаимното разбирателство чрез спомагане за развиването на младите демокрации в тези региони;
M. като има предвид, че свободата на пресата и медиите, както и цифровите свободи, са под постоянен натиск в много от държавите от ЕПС; като има предвид, че правото на свобода на словото е универсално право на човека, което е в основата на демокрацията и е от особено значение за постигане на други права; като има предвид, че всеобщите права и свободи трябва да бъдат защитени, както в интернет, така и извън него;
Н. като има предвид, че през 2011 г. ЕС преразгледа своята Европейска политика за съседство с цел предоставяне на допълнителна подкрепа на държавите партньори, изграждащи стабилна и устойчива демокрация, и подпомагане на приобщаващото икономическо развитие; като има предвид, че външните финансови инструменти на ЕС, и по-специално Европейският инструмент за съседство, следва да окажат подкрепа за целите на политиката за съседство; като има предвид необходимостта от установяване на здрави и ясни връзки между политическата рамка и подкрепата, предоставяна по силата на тези инструменти;
O. като има предвид, че незадоволителният напредък, постигнат от държавите партньори от Източното партньорство, може да се дължи на бавната или отсъстваща динамика на политическите и социалните промени в държавите партньори, на отслабващата ангажираност на Съюза във връзка с ЕПС, на непоказването от страна на европейските партньори на достатъчно мотивираща европейска перспектива, на икономическата и финансова криза, както и на натиска от страна на Русия и нейното конкурентно предложение за интеграция към Евразийския съюз;
П. като има предвид, че срещата на високо равнище във Вилнюс е крайъгълен камък в еволюцията на Източното партньорство и основен тест за способността на политиката за съседство на ЕС да постигне осезаеми резултати;
Р. като има предвид, че докато споразуменията за асоцииране са резултат на двустранния подход на Източното партньорство, многостранната основа остава ключово измерение за развитието на добро регионално сътрудничество, основано на добри междусъседски отношения; като има предвид в това отношение, че е жалко, че Източното партньорство крие редица неуредени териториални спорове, които следва да бъде разрешени; като има предвид, че Парламентът напълно споделя принципите на суверенитет, териториална цялост и правото на самоопределение на нациите;
С. като има предвид в това отношение, че ЕС следва да играе по-активна роля за мирното разрешаване на конфликти, включително замразените конфликти, които понастоящем представляват непреодолима пречка пред пълноценното развитие на добрите междусъседски отношения и регионалното сътрудничество в държавите от Източното и Южното партньорство;
Т. като има предвид, че Парламентарната асамблея на Източното партньорство (Евронест) остава ключов фактор за разгръщането на демократичното и парламентарното измерение на Източното партньорство, като позволява споделянето на най-добри практики в методите на парламентарна дейност и съставлява платформа от ключово значение за доближаването на източните партньори до ЕС и за достигането до гражданите;
1. приветства публикуването на докладите за напредъка на южните и източните държави от ЕПС за 2012 г., но изразява съжаление, че в повечето случаи докладите, както и последвалите събития, представят смесена картина на напредък, стагнация и упадък и описват положението на национално равнище, без да дават оценка на програмите, осъществявани от Съюза, или да отправят конкретни препоръки по отношение на разпределянето на средствата в рамките на външните инструменти или помощта за сътрудничество за развитие на ЕС и неговото влияние върху формирането на политиките в държавите партньори; счита, че тези доклади следва да съдържат също така сравнителни данни за предходните години;
2. подчертава, че в съответствие с член 8 и член 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) всички европейски държави, включително държавите, обхванати от Източното партньорство, имат дългосрочна възможност за кандидатстване за членство в Европейския съюз;
3. изразява твърдо убеждение, че Парламентът следва да бъде изцяло ангажиран с прилагането на новата ЕПС и с коригирането на финансовата подкрепа от страна на ЕС, по-специално чрез делегирани актове, и следва да бъде редовно информиран относно напредъка в изпълнението на реформите в държавите партньори и произтичащите от това корекции; изразява съжаление във връзка с факта, че невинаги се провеждат консултации с Парламента при изготвянето на планове за действие или той невинаги е информиран за духа на дискусиите; счита, че резолюциите му представляват неразделна част от политическата рамка на ЕПС и призовава за предоставяне на членовете на ЕП на статус на наблюдатели, за да участват в заседанията на политическите подкомисии и подкомисиите по правата на човека;
4. изразява съжаление, че напредъкът, постигнат от държавите партньори, не винаги съответства на съвместно поставените с ЕС цели; призовава за конкретна оценка на ефективността на преразгледаната ЕПС; призовава за повече усилия за съгласувано ползване на всички инструменти и политики, които са на разположение на Съюза, в рамките на ЕПС; призовава за последователно прилагане на основаващия се на стимули подход и на диференцирания подход, както и на принципа „повече за повече“, които са в основата на преразгледаната ЕПС; призовава за прилагане при необходимост на подхода „по-малко за по-малко“ спрямо тези държави, участващи в ЕПС, които не полагат достатъчно усилия за изграждане на силна и устойчива демокрация и за осъществяването на договорените реформи; подчертава, че базовото подпомагане от страна на Съюза трябва също така да отразява нуждите на партньорите по отношение на развитието;
5. подчертава важната роля на гражданското общество в процесите на преход и реформи и на политическия диалог в съседните на ЕС държави; призовава ЕС да засили сътрудничеството с гражданското общество в съседните на ЕС държави и да му предостави помощ чрез набор от различни инструменти за финансиране;
6. счита, че помощта за процесите на преход към демокрация следва да се съсредоточи върху развитието на институционалния капацитет на демократични институции, върху подкрепата на всички демократични политически партии и гражданското общество и на правата на жените и на малцинствата, както и върху въвеждането в обществата на държавите партньори на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, по-специално свободата на сдружаване, на словото, на събранията и свободната преса и медии; призовава Съюза и държавите членки да развиват повече партньорства между различни организации и сектори в обществото с цел ангажирането им с европейския процес на съседство; потвърждава отново, че това следва да се осъществява, наред с другото, чрез създаване на хоризонтални връзки между различните обществени участници въз основа на туининг партньорства между организациите на гражданското общество (НПО, профсъюзи, търговски организации, медии, младежки организации и др.) и туининг проекти с националните органи и администрации (особено в сектора на образованието);
7. счита, че следва да се направи надлежен анализ на равенството между половете във всички доклади за напредъка; подчертава необходимостта от по-голямо съсредоточаване върху укрепването на трудовите и синдикалните права, равенството между половете и сътрудничеството и диалога с НПО, профсъюзите и другите организации на гражданското общество в преразгледаната ЕПС;
8. настоява за зачитане на всеобщите права на човека и основните свободи като основополагащ принцип на външната политика на ЕС; счита, че подкрепата за гражданското общество е крайъгълен камък в преразгледаната ЕПС и следователно препоръчва помощта за гражданското общество, включително тази за социалните партньори, да бъде съразмерна с предизвикателството и с тази цел да бъде установено тясно сътрудничество с Европейския фонд за демокрация;
9. подчертава, че основните НПО са изградили общи платформи както за Съюза за Средиземноморието, така и за Източното партньорство; счита, че следва да се проведат надлежни и своевременни консултации с тези форуми на гражданското общество при изготвянето, прилагането и наблюдението на плановете за действие на ЕПС;
10. счита, че многостранните структури на ЕПС следва да бъдат консолидирани и развити по по-стратегически линии; твърди, че предвид централното място на „ефективните многостранни отношения“ в международната политика на Съюза Комисията и ЕСВД следва да разгледат възможността за това, многостранният подход на ЕПС да служи като рамка за организиране на политическите отношения в Европа като цяло;
11. призовава Съюза да увеличи видимостта на финансираните или подпомаганите от ЕПС проекти в държавите партньори и да се ангажира по-активно с обществото при подобряването на имиджа и приемането на Съюза сред гражданите на държавите, участващи в ЕПС, а именно чрез използване на медийни кампании и чрез демонстриране на добавената стойност на сътрудничеството с ЕС;
12. изразява съжаление във връзка със съществените съкращенията по отношение на функция 4 в МФР за 2014 – 2030 г. в сравнение с първоначалното предложение на Комисията; подчертава, че амбициозното финансиране на Източното партньорство е от решаващо значение за по-нататъшния напредък на реформите, споделянето на най-добрите практики и постигането и/или поддържането на пълноправни действащи демокрации в източните съседни държави на ЕС, които са от жизненоважно значение за ЕС; счита също така, че следва да се поддържа настоящият баланс между източната и западната част на ЕПС, като изцяло се зачитат принципите на диференцирания и индивидуалния подход, прилагани до този момент; настоява, че съответните бюджетни органи следва редовно да получават актуална информация относно показателите и насоките, които оформят процеса на вземане на решения във връзка с бюджетната помощ, и че Парламентът следва да се включи в процеса на предоставяне или оттегляне на средства в резултат на прилагането на принципите „повече за повече“ и „по-малко за по-малко“;
13. подчертава, че свободата на словото, плурализмът и независимостта на медиите стоят в основата на демокрацията; подчертава значението на независимите, устойчивите и отчетните обществени медии за предоставянето на качествено, плуралистично и разнообразно съдържание, като взема предвид, че свободните и независими обществени медии винаги играят важна роля за засилването на демокрацията, за укрепването на участието на гражданското общество в публичните дела и за увеличаването на правата на гражданите по пътя към демокрацията;
14. признава изключителното значение на свободните и честни избори за прехода към демокрация и подчертава ролята на независимите медии, по-специално на обществените медии, за прозрачното, вдъхващо доверие и демократично провеждане на изборния процес; призовава Комисията и ЕСВД да продължат и при необходимост да засилят своята подкрепа за демократичното провеждане на предстоящите избори в държавите партньори, включително укрепването на свободата на медиите и плурализма;
Източно партньорство
15. препоръчва Съюзът да: а) укрепи прилагането на принципа „повече за повече“ и да го стимулира чрез положителна конкуренция и сътрудничество между държавите партньори, като изрази необходимата подкрепа на държавите от Източното партньорство, подложени на натиск от страна на трети държави, при прилагането на достиженията на правото на ЕС; б) приложи двупистов подход, като отправя искания към правителствата на държавите от Източното партньорство и същевременно демонстрира откритост, щедрост и ангажираност по отношение на гражданите на държавите партньори; в) насърчи тези граждани да постигнат напредък по отношение на ценностите, на които се основава ЕС, а именно демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, чрез ангажираността си за тяхното насърчаване, така че те да станат основният източник на трансформацията на нормативната власт; г) изработи дългосрочна стратегия за популяризиране на европейските ценности, обхващаща вътрешни промени и стремежите на тези общества за свобода и благоденствие; д) децентрализира Източното партньорство чрез ангажиране и прехвърляне на отговорност на публични личности от двете страни чрез хоризонтални партньорства и туининг, придружени от повишена мобилност, контакти между хората, облекчаване на визовия режим и перспективата за безвизова система, като в този случай следва да се прилага подходът „съседите първо“; и е) да пристъпи към парафиране или подписване на споразуменията за асоцииране и да се стреми към бързото им влизане в сила, първо временно и след това изцяло, преди края на текущия мандат на Европейския парламент и на Европейската комисия, при условие че необходимите условия и изисквания са изпълнени; ж) се въздържа от прилагането на сила или отправянето на заплахи за прилагане на сила при разрешаването на конфликти в региона, като подчертава, че единственият възможен начин за уреждане на конфликти в региона е чрез преговори в рамките на международно признатите формати, основани на принципите на международното право;
16. припомня своето становище, че окупирането от страна на една държава от Източното партньорство на територията на друга държава нарушава основните принципи и цели на Източното партньорство и че сключването на споразумения за асоцииране между ЕС и Армения и между ЕС и Азербайджан следва да се обвърже с напредъка в разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах, в съответствие с Резолюции 822, 853, 874 и 884 на Съвета за сигурност на ООН от 1993 г. и основните принципи на групата „Минск“ към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), залегнали в съвместното становище от Акуила, прието на 10 юли 2009 г.;
17. изразява съжаление относно факта, че с наближаването на срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс нарастват различните видове натиск върху държавите от Източното партньорство; счита този натиск за неприемлив и призовава Русия да се въздържа от процедури, които са в очевидно нарушение на принципите от Хелзинки; категорично подчертава, че свободният избор на държавите от Източното партньорство не следва да води до това, тези държави да носят последици, като например търговски мерки, визова политика, ограничена мобилност на работниците, смущения в замразените конфликти и други; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) към справяне с предизвикващи съжаление събития извън чисто търговското измерение, като по този начин действат и защитават партньорите на Съюза чрез изпращането на силно послание за подкрепа на всички държави от Източното партньорство в техните европейски стремежи и избор; подчертава обаче, че споразуменията за асоцииране и задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия (ЗВССТ) са модел за реформите, които ще са от полза за всички;
18. продължава да бъде ангажиран с бъдещото разработване на Парламентарната асамблея Евронест като важен форум за многостранно междупарламентарно сътрудничество с държавите от Източното партньорство; изразява съжаление по повод предлаганите съкращения в бюджетните редове от многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. по отношение на ЕПС, тъй като целта на тези бюджетни редове е да се окаже по-голяма подкрепа за действия и проекти, свързани с изграждането на демокрацията, принципите на правовата държава и утвърждаването на правата на човека;
19. подчертава, че премахването на визовите ограничения би било важен жест за населението на държавите от Източното партньорство и реално би подпомогнало сближаването им с държавите – членки на ЕС;
20. счита, че публикуването на Пътната карта на Източното партньорство за 2012 – 2013 г. е първата стъпка към разработването на по-добри инструменти за наблюдение; призовава Комисията и ЕСВД да продължат да развиват подходящи механизми за последващ контрол с възможност за оценка на изпълнението и постиженията на държавите, участващи в ЕПС, и да определят ясни и измерими цели;
21. препоръчва на държавите от Източното партньорство да: а) ребалансират и удвоят своите усилия за постигането на политическите, правните и икономическите критерии; б) укрепят в своите общества основните ценности на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, равенството между половете и борбата срещу корупцията; в) продължат да стимулират промяната на обществото, процесите на реформи и системната модернизация на публичните стандарти и администрацията, като разглеждат европейската интеграция като дългосрочен стратегически избор, а не само като икономически и административни усилия; г) премахнат разликата между реторика и практически действия; д) обърнат по-голямо внимание на многостранната структура на Източното партньорство и на обучението чрез най-добри практики; е) приложат към регионалните конфликти духа и изводите, извлечени от историческия опит на европейската интеграция, и да засилят регионалното, политическото и икономическото сътрудничество помежду си, тъй като двустранните въпроси трябва да бъдат разрешени по мирен начин и добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са основни елементи от Източното партньорство; ж) включат гражданите и да ангажират публични участници в хоризонталните партньорства и туининг със съответните представители от Съюза, както и да ангажират гражданските общества и по-младото поколение като фактор за промяна; з) се въздържат от прилагането на сила или отправянето на заплахи за прилагане на сила при разрешаването на конфликти в региона, като подчертава, че единственият възможен начин за уреждане на конфликти в региона е чрез преговори в рамките на международно признатите формати, основани на принципите на международното право;
22. изразява загриженост относно руските действия, целящи възпрепятстване на политическото и икономическото асоцииране на държавите партньори с ЕС; отново потвърждава суверенното право на всяка държава да избира своите политически и търговски съюзници; освен това счита, че постепенната интеграция на държавите партньори в ЕС е в пълно съответствие с техния стремеж към сърдечни отношения с Русия; отхвърля схващането за игра с нулева сума като парадигма на отношенията на ЕС и Русия с държавите партньори;
23. потвърждава отново необходимостта от стремеж към регионална стабилност и сигурност, които са необходими за постигането на целите на Източното партньорство, както и за по-нататъшната интеграция в ЕС; настоятелно призовава за допълнителни усилия за постигането на напредък в уреждането на териториалните конфликти в Грузия, Азербайджан, Армения и Молдова; във връзка с това припомня своето становище, че сключването на споразумения за асоцииране между ЕС и Армения и между ЕС и Азербайджан следва да се обвърже с напредъка в разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах в съответствие с Резолюции 822, 853, 874 и 884 от 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН и основните принципи на групата „Минск“ към ОССЕ, залегнали в съвместното изявление от Акуила, прието на 10 юли 2009 г.;
24. припомня, че ангажиментът към споразуменията за асоцииране и ЗВССТ изключва всяка друга форма на едновременно участие в митнически съюз;
25. призовава държавите членки и източноевропейските партньори да направят преглед на своите политики за износ на оръжие в региона с оглед на постигането на споразумения за обезоръжаване и демилитаризация на зоните на конфликти; призовава Русия да спазва споразуменията по конструктивен начин, като изцяло зачита суверенитета на държавите от региона и се въздържа от действия, които биха застрашили регионалната стабилност;
26. подчертава, че ЕС и източноевропейските партньори са изправени пред общи политически предизвикателства по отношение на гарантирането на надеждни и безопасни енергийни доставки; припомня, че сътрудничеството в областта на енергийната сигурност е ясно посочено като приоритет в Източното партньорство и ЕПС за периода 2014 – 2020 г.; очаква третата среща на високо равнище на Източното партньорство, която предстои да се проведе във Вилнюс, да даде тласък на засиленото сътрудничество в областта на енергетиката и да повиши енергийната сигурност и на двете страни;
27. припомня, че Договорът за създаване на енергийна общност полага основите за изграждането на изцяло интегриран регионален енергиен пазар, благоприятстващ растежа, инвестициите и стабилната регулаторна рамка; за тази цел препоръчва удължаването на действието на Договора за създаване на енергийна общност след 2016 г., като същевременно се приспособи вземането на решения към бъдещите предизвикателства, включително чрез създаване на механизми за правен контрол за справяне с непълното прилагане на достиженията на правото на ЕС, както и на механизми за солидарност; приветства молбата на Грузия за присъединяване към Енергийната общност, която ще бъде третата присъединила се държава от Източното партньорство, след Украйна и Молдова; призовава за по-нататъшно разрастване на Енергийната общност чрез ЕПС в съответствие с целите на Енергийната общност въз основа на взаимен интерес; подчертава, че регулаторната интеграция следва да се извършва в съответствие с общите инвестиции в капацитет и инфраструктура за взаимна свързаност, както и за възобновяема енергия, енергийна ефективност и нови технологии; подчертава ключовото значение на по-нататъшната диверсификация на пътищата за доставка и транзит;
28. призовава за добавяне на клауза за енергийна сигурност във всяко споразумение с държавите от Източното партньорство, за да се гарантира пълното зачитане на законодателството на ЕС относно вътрешния енергиен пазар, както и за включване на механизъм за ранно предупреждение в тези споразумения, за да се гарантира ранната оценка на евентуалните рискове и проблеми, свързани с транзита и доставките на енергия от трети държави, както и за установяването на обща рамка за взаимопомощ, солидарност и уреждане на спорове;
Армения
29. признава постигнатия напредък по отношение на демократичните стандарти и на изпълнението на изискванията на споразумението за асоцииране, но признава, че в областта на демокрацията все още не е намерено разрешение на съществуващите недостатъци; признава, че следва да се постигне по-нататъшен напредък по отношение на реформите в областта на управлението, включително правоприлагането, съдебните сектори, както и борбата срещу корупцията; изразява съжаление във връзка с последния ход на президента на Армения към ангажиране с митническия съюз; припомня на арменските органи, че подобна политика не е съвместима със споразумението за асоцииране; изразява надежда във връзка с това, че Армения ще продължи провеждането на реформите, свързани с ЕС, чието прилагане може да доведе до икономическо благоденствие на държавата и да допринесе за разрешаването на социално-икономическите и политическите проблеми, които продължават да съществуват в държавата; призовава за осъществяване на сътрудничество с ЕС, по отношение на което ЕС е отворен;
30. приветства прилагането на разумни макроикономически политики и структурни реформи в Армения и по-нататъшния напредък в постигането на целите на плана за действие;
Азербайджан
31. изразява съжаление от това, че продължава да съществува неясна визия и колебание по въпроса за споразуменията за асоцииране от страна на Азербайджан; подчертава икономическия потенциал на отношенията между ЕС и Азербайджан, но изразява загриженост по повод недостатъците в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека; настоява следователно върху това, Азербайджан да покаже своя ангажимент чрез повишаване на съответните си стандарти, включително по отношение на свободата на словото и сдруженията и позволяването на демократичната опозиция да упражнява правата си; настоява, че освобождаването на политическите затворници и прекратяването на тормоза на политическите активисти, защитниците на правата на човека и журналистите са необходимите предпоставки за всяко споразумение относно стратегическо партньорство за модернизация с Азербайджан;
32. изразява съжаление по повод незачитането на международните стандарти в навечерието на президентските избори, които се проведоха на 9 октомври 2013 г., включително отказа за регистрация на кандидати по процедурни причини, и призовава за незабавното и безусловно освобождаване на 14 азербайджански политици от опозицията, журналисти и активисти по правата на човека, лишени от свобода през последните няколко месеца, включително Тофик Ягублу и Илгар Мамадов[18];
33. изразява съжаление относно липсата на визия и колебанието, показано от Съюза по отношение на споразуменията за асоцииране и ЗВССТ, вследствие на неразбирането на стратегическата роля на Азербайджан в икономически, геополитически и културен план;
Беларус
34. изразява съжаление относно застоя и неприемливата ситуация по отношение на правата на човека, демокрацията и политическите затворници, както и липсата на напредък в спазване на ценностите и стандартите, насърчавани от Съюза; настоява, че са необходими решителна ангажираност и строга обвързаност с условия от страна на Съюза, наред с по-щедро и открито отношение към гражданското общество и неправителствените организации, които следва да бъдат подпомогнати с цел извършване на наблюдение и провеждане на реформи; настоятелно призовава органите на Беларус да вземат участие в диалога относно модернизацията и да започнат преговори с ЕС във връзка с облекчаването на визовия режим и споразуменията за обратно приемане, с цел да се насърчат контактите между хората;
35. призовава органите на Беларус да се възползват от председателството на Литва и срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс като допълнителна възможност за подобряване на отношенията с ЕС, веднага след като бъдат освободени всички политически затворници, с оглед подновяването на политическия диалог относно, наред с другото, демократичните реформи, свободните и честни избори, спазването на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, както и участието на опозицията и гражданското общество, при условие че органите на Беларус демонстрират зачитане на тези основни ценности;
36. потвърждава готовността на ЕС за подобряване на взаимоотношенията с правителството на Беларус веднага след като неговите органи се ангажират да изпълняват съвместно определена програма, включително по отношение на спазването на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, чрез, наред с другото, безусловното освобождаване и реабилитиране на всички политически затворници; подчертава обаче, че всеки ангажимент е обвързан със спазването на строги условия;
37. подчертава конкретната необходимост от още по-голямо увеличаване на финансовата помощ за независимите медии в Беларус;
Грузия
38. признава постигнатия напредък по отношение на модернизирането на държавата и на изпълнението на изискванията на споразумението за асоцииране през последните години, както и усилията на органите за борба срещу корупцията; приветства образцовото мирно предаване на властта след демократичните парламентарни избори; при все това отбелязва със загриженост, че все още съществуват недостатъци по отношение на прилагането на демократичните стандарти; подчертава във връзка с това необходимостта от допълнителни подобрения и реформи, насочени към постигането на независима и безпристрастна съдебна система и ефективна наказателноправна система, както и на недискриминационна избирателна система и зачитане на правата на малцинствата; отбелязва текущите съдебни разследвания срещу водещи опозиционни фигури и призовава за пълно спазване на европейските стандарти и норми; подкрепя усилията на грузинското правителство да намали напрежението с Русия, като в същото време запази проевропейската ориентация на държавата; потвърждава твърдата подкрепа на ЕС за запазване на териториалната цялост на Грузия;
39. подкрепя подписването на споразумението за асоцииране, но счита, че то следва да бъде обусловено от осезателен напредък на грузинските органи в областта на принципите на правовата държава, като се започне от освобождаването на всички политически затворници, включително на Вано Мерабишвили, и спазването на европейските стандарти по време на предстоящите президентски избори;
40. призовава Комисията незабавно да приложи това правило за обвързаност с условия, като определи набор от показатели, съобразно които да се измерва напредъкът;
41. подчертава, че президентски избори, които бяха проведени на 27 октомври 2013 г. и поради това съвпадаха с приключването на преговорите относно споразумението за асоцииране с ЕС, ще бъдат показател за готовността на Грузия да прилага стандартите за демократичност и принципите на правовата държава, като осигури пълна свобода на опозицията да участва в изборите и свобода и независимост на медиите за отразяване на кампанията без намеса на органите;
42. подчертава, че Грузия не бива да възпира стремежа към Европа и следва да устои на натиска за отказ от асоцииране с ЕС;
Молдова
43. приветства политическата решимост за изпълнение на изискванията на споразумението за асоцииране, включително ЗВССТ, както и на плана за действие за либерализиране на визовия режим и напредъка във връзка с парафирането на проекта за газопровод Яси – Унгени; дава висока оценка на положените в страната усилия за модернизиране, по-конкретно увеличените разходи за образование; призовава за бързо подписване и приключване на всички необходими стъпки за прилагане на споразумението в най-кратки срокове; съзнава обаче слабостите на демократичните институции и необходимостта от постепенно укрепване на тези институции; насърчава правителството на Молдова да продължи да работи упорито за прилагане на необходимите мерки; счита, че политическата стабилност и трайното съгласие относно реформите, по-специално по отношение на принципите на правовата държава и независимостта на държавните институции, са от изключително значение за стремежа на Молдова към Европа;
44. насърчава парафирането на споразумението за асоцииране, включително ЗВССТ, на срещата на високо равнище във Вилнюс, и изразява надеждата си за бързо приключване на диалога за визовия режим; признава важното въздействие, което прилагането на споразумението за асоцииране, свободната търговия и безвизовото пътуване ще окажат върху процеса на реформи в Молдова; във връзка с това отбелязва, че последните политически кризи показаха нестабилността на процеса на демократизация, провеждан до момента, и подчертава необходимостта да се работи за изграждане на истински надеждни независими демократични институции;
45. препоръчва да се пристъпи бързо към подписване на споразумението за асоцииране в близко бъдеще (след срещата на високо равнище във Вилнюс) в случай на поддържане на настоящата съвместимост с изискванията;
46. приветства започването на изграждането на нов газопровод между Молдова и Румъния и насърчава продължаването на усилията, както и противопоставянето спрямо натиска на Русия за отказ от споразумението за асоцииране;
Украйна
47. изразява съжаление, че напредъкът в изпълнението на изискванията на споразумението за асоцииране, както е предвидено в заключенията на Съвета относно Украйна, приети на 10 декември 2012 г., и в резолюцията на Парламента от 13 декември 2012 г. относно положението в Украйна[19], не е напълно постигнато, като Украйна продължава да прилага селективно правосъдие и все още не е въвела някои елементи от реформата в избирателната и съдебната системи; въпреки това приветства неотдавнашните ангажименти, поети от президента Янукович и от лидерите на опозицията, да пристъпят към приемане на необходимите правни актове в украинския парламент и очаква бързото изпълнение на тези обещания преди срещата на високо равнище във Вилнюс; признава напредъка, постигнат досега, но подчертава, че е необходима допълнителна работа и трябва да бъдат положени допълнителни усилия, за да се доведе до край реформата в прокуратурата, да се подобри избирателното законодателство и да се реши проблемът със селективното правосъдие;
48. приветства продължаващия диалог между Украйна и ЕС и общата им амбиция за подписване на споразумение за асоцииране на срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс на 28 и 29 ноември 2013 г.;
49. признава стремежа на Украйна към Европейския съюз и потвърждава мнението си, че задълбочаването на взаимоотношенията между ЕС и Украйна, както и фактът, че на Украйна се предлага европейска перспектива, са от изключително значение и са в интерес на двете страни;
50. препоръчва на Съвета да подпише споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна от друга страна, ако са изпълнени изискванията, официално определени от Съвета по външни работи на заседанието му от 10 декември 2012 г. и подкрепени от резолюцията на Парламента от 13 декември 2012 г.; изразява своето одобрение, при условие че са изпълнени гореспоменатите изисквания, на решението на Съвета относно временното прилагане на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна веднага след подписването му; заявява намерението си, в случай че всички изисквания бъдат спазени и споразумението бъде съответно подписано, да пристъпи към пълно ратифициране на споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна в рамките на настоящия си мандат;
51. осъжда неотдавнашните търговски санкции, наложени от Русия на украинския износ, чиято цел е оказване на натиск върху Украйна да не подписва споразумението за асоцииране с ЕС; призовава Русия да не прилага тези санкции и да се въздържа от неправомерна политическа намеса и натиск;
Регионът на Южното съседство
52. изразява своята загриженост по отношение на трудностите, пред които са изправени южните средиземноморски страни в преодоляването на предизвикателствата, свързани с прехода към демокрация;
53. подчертава същественото значение на правната и техническата помощ, предоставена от Съюза и държавите членки на органите на намиращите се в преход държави от Арабската пролет за постигането на конкретни резултати в усилията ми за възстановяването на активи;
54. приветства успеха на своята инициатива за свикване на работни групи за Тунис, Йордания и Египет и подчертава, че тези срещи между частни заинтересовани лица, публични органи и международни организации следва да осигурят по-голямо включване на гражданското общество и неправителствените организации и следва да доведат до осезаеми резултати, при условие че политическата ситуация позволява засилено икономическо сътрудничество и интеграция; предлага да се проучи възможността за разширяване на тази инициатива в други държави от региона;
55. счита, че успешният преход към устойчива демокрация трябва да бъде приоритет за Съюза по отношение на държавите от региона на Южното съседство, и призовава институциите на ЕС и неговите държави членки да увеличат подкрепата си във връзка с това;
56. препоръчва на Съюза да поддържа и където е уместно, да увеличава ангажираността си за предоставяне на подкрепа за прехода в южните държави партньори, като се съсредоточава върху демократичните промени, партньорствата с хората и гражданското общество, както и върху устойчивия и приобщаващ икономически растеж;
57. припомня, че социалната справедливост и подобряването на качеството на живот са съществени елементи на текущите преходи в държавите от Южното съседство; изразява дълбоката си загриженост относно състоянието на заетостта, по-специално сред младите хора, и настоятелно призовава Комисията да подкрепи ефективните политики в областта на заетостта;
58. отбелязва, че броят на студентите от държавите от Южното съседство, които са се възползвали от програмите Темпус и Еразмус Мундус, е много нисък въпреки допълнителното финансиране, отпуснато за тези програми през 2012 г; отново призовава Европейската комисия да създаде Евро-средиземноморска програма „Леонардо да Винчи“, насочена към насърчаване на мобилността на младите стажанти, които желаят да получат професионално обучение в чужбина, с оглед да се допринесе за борбата срещу младежката безработица – феномен, характерен за Южното Средиземноморие;
59. призовава Съюза и неговите държави членки да прилагат конкретна и ефективна политика за мобилност с държавите от региона на Южното съседство, по-специално като подпишат едновременно споразумения за либерализиране на визовия режим и за обратно приемане, подобни на тези, подписани с повечето държави от Източното партньорство; в този контекст подчертава значението на засилването на мобилността и сътрудничеството в областта на академичното образование и професионалното обучение, като разширява и увеличава съществуващите програми и мобилността на ученици, студенти, учители и университетски преподаватели и насърчава обмена между висши учебни заведения и институции за обучение наред с публично-частни партньорства в областта на изследванията и предприемачеството; счита, че е от съществено значение да бъдат разработени улеснени процедури за издаване на визи на участниците в такива програми; призова ЕС да създаде разумна и всеобхватна стратегия, включваща ЕСВД, Комисията, държавите членки и партньорите от региона на Южното съседство, която да се занимава с миграцията и да защитава бежанците и търсещите убежище, които идват от региона на Южното съседство, по-специално с оглед на Арабската пролет и продължаващата нестабилност в Северна Африка;
60. припомня необходимостта институциите на ЕС и държавите членки да демонстрират истинска политическа воля за активно участие в разрешаването на конфликти в региона, по-специално израелско-палестински конфликт, така че те вече да не представляват пречка пред прилагането на ЕПС;
61. счита за приоритет да подкрепи държавите партньори в разработването и финансирането на проекти в областта на регионалната политика и включването на регионални анклави; препоръчва във връзка с това да се предприемат стъпки за използване на опита на Съюза в управлението на европейските регионални фондове като основа за развитие на компетентността както на държавите партньори, така и на секретариата на Съюза за Средиземноморието;
62. счита, че е необходимо спешно да се насърчават проекти за устойчиво и приобщаващо социално-икономическо развитие и интеграция в Магреб с цел улесняване на движението на стоки, услуги, капитали и хора; припомня, че конфликтът в Западна Сахара е основна пречка за интеграцията на региона; призовава Алжир и Мароко да установят активно партньорство, което да е в състояние да отговори на териториалните предизвикателства, включително конфликта в Западна Сахара; в този контекст приветства приемането на съвместното съобщение от декември 2012 г. на върховния представител и Европейската комисия, съдържащо предложения за подкрепа на пет държави от Магреб в усилията им за постигане на по-тясно сътрудничество и по-задълбочена регионална интеграция; приветства факта, че Съюзът е поел северното съвместно председателство на Съюза за Средиземноморието, и очаква той да насърчава съгласуваността на политиката, цялостната координация и ефективност, особено по отношение на проектите, които получават финансиране;
63. насърчава Мароко, Фронта Полисарио и Алжир да работят с оглед постигане на справедливо, мирно, дълготрайно и взаимно приемливо политическо решение относно Западна Сахара съгласно съответните резолюции на ООН, включително тези, които позволяват самоопределение; подчертава значението на гарантирането на правата на човека за народа сахрави и необходимостта да бъдат предприети действия във връзка с тези права в Западна Сахара и лагерите в Тиндуф, включително правата на човека на политическите затворници сахрави, които не са съдени в справедлив съдебен процес и които следва да бъдат освободени;
64. подчертава значението на Съюза за Средиземноморието като инструмент за институционализация на отношенията с региона на Южното съседство; подчертава значението на предстоящите министерски срещи по отношение на укрепването на евро-средиземноморското партньорство и осъществяването на съвместни проекти;
65. потвърждава, че по отношение на Южното партньорство целта е сближаването на двата бряга на Средиземно море с оглед установяването на пространство на мир, демокрация, сигурност и благоденствие за техните 800 милиона жители и предоставянето на ЕС и неговите партньори на ефективна двустранна и многостранен рамка, която да им даде възможност за преодоляване на демократичните, социалните и икономическите предизвикателства, насърчаване на регионалната интеграция, по-специално по отношение на търговията, и гарантиране на тяхното съвместно развитие в полза на всички, както и подпомагане на партньорите при изграждането на демократични, плуралистични и светски държави, особено чрез програми за изграждане на институционален капацитет, при същевременно развитие на взаимноизгодни, балансирани и амбициозни договорености за търговия със стоки и услуги, предшествани от съответните оценки на въздействието, които могат да доведат до ЗВССТ; счита, че това със сигурност ще представляват първа стъпка към обширно „Евро-средиземноморско икономическо пространство“, което също би спомогнало за преодоляване на икономическите проблеми на нашите партньори от Южното съседство и би улеснило интеграцията юг – юг;
66. подчертава факта, че за ЕС е морален дълг да подкрепя процеса на връщане на активите, присвоени от бившите диктатори и техните режими; счита, че възстановяването на активи е подчертано политически въпрос поради неговото символичното значение и че е необходимо възстановяване на отчетността в духа на демокрацията и принципите на правовата държава; отбелязва, че възстановяването на активи трябва да бъде основен политически ангажимент на ЕС в партньорството му с държавите от региона на Южното съседство; отново подчертава необходимостта от създаване на механизъм на ЕС с цел предоставяне на правна помощ на държавите от региона на Южното съседство в процеса на възстановяване на активи;
67. призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да направят повече, за да насърчат държавите от региона да включват в законодателството си изрични разпоредби и да изпълняват програми с оглед гарантиране на зачитането на правата на жените, участието им в процеса на вземане на политически и икономически решения, достъпа им до образование и икономическата им независимост, както и премахване на всички форми на насилие срещу жени;
68. счита, че ЕС следва да предостави помощ и знания на законодателите при планирането и изготвянето на законодателство, свързано със сектора на ИКТ, с което следва да се освободи огромният потенциал на цифровите технологии както за демократичния процес, така и за икономическото развитие и регионалното сътрудничество; счита, че свободният обмен на информация и достъпът до интернет са изключително важни за подобренията в социално-икономическата сфера; във връзка с това подчертава значението на зачитането на цифровите свободи;
69. изразява сериозно безпокойство във връзка с нарастващото насилие на религиозна основа в региона, по-специално спрямо християните, и призовава Съюза да предприеме действия във връзка с това, включително в рамките на ЕПС;
70. отново призовава Комисията да популяризира проектите за Източното партньорство и Съюза за Средиземноморието в държавите партньори и да ги направи по-разбираеми за техните граждани, като покаже добавената стойност на сътрудничеството с ЕС;
Алжир
71. отбелязва, че Алжир е потвърдил намерението си да участва в ЕПС, но все още не е приел план за действие; приветства започването на преговорите за план за действие между ЕС и Алжир и решително насърчава Алжир да се възползва от този инструмент за укрепване на взаимоотношенията с ЕС; призовава ЕС и Алжир да ускорят преговорите в рамките на ЕПС с оглед приемането на план за действие във възможно най-кратък срок;
72. приветства инициативите, предприети от алжирския парламент за подобряване на сътрудничеството с Европейския парламент, и качеството на политическия диалог, установен между двата парламента;
73. приветства подписването на 7 юли 2013 г. на меморандум за разбирателство относно установяването на стратегическо партньорство между Европейския съюз и Алжир в областта на енергетиката, който ще проправи пътя към по-тясна интеграция на пазарите, развитие на инфраструктурата и трансфер на технологии между двете страни;
74. подчертава необходимостта от политика, която да осигурява пълното спазване на правата на човека и основните свободи, особено свободата на сдружаване и свободата на мирните демонстрации; изразява надежда, че очакваното преразглеждане на алжирската конституция ще се извърши в рамките на отворен и прозрачен процес, открит за представители на всички политически тенденции в страната, така че да може да допринесе за укрепване на демокрацията и принципите на правовата държава; отбелязва безпроблемното функциониране на мисията на Европейския съюз за наблюдение на изборите, изпратена в Алжир за общите избори на 10 май 2012 г. припомня препоръките на мисията за наблюдение на изборите и настоятелно призовава алжирските органи да направят необходимите подобрения в подготовката за бъдещи избори; отново отправя предложението на Съюза за подкрепа в този процес;
75. призовава Съюза да засили и да увеличи още повече подкрепата си за организациите на гражданското общество в Алжир и за програми за насърчаване на трудовата заетост сред жените и младежите, икономическото управление, подобряването на средата за стопанска дейност и укрепването на основните права и свободи;
76. насърчава Алжир да улесни дейността на гражданското общество посредством насърчаване на свободата на сдружаване и свободата на мирни демонстрации;
Египет
77. изразява загриженост относно настоящите политически събития в Египет след военния преврат на 3 юли 2013 г., относно политическата поляризация, сериозните икономически трудности и ситуацията във връзка със зачитането на правата на човека и основните свободи в държавата, както и относно сигурността в региона, особено що се отнася до Синай; осъжда по възможно най-ясен начин всички действия на насилие, включително нападенията срещу коптските църкви, и счита, че неотдавнашните операции на египетските сили за сигурност бяха непропорционални и доведоха до неприемливо голям брой загинали и ранени; призовава египетското правителство да се въздържа от подобни действия; настоятелно призовава всички политически партии да започнат истински приобщаващ диалог, за да се възстанови демократичният процес, като се отговори на легитимните искания и стремежи на египетския народ; подчертава необходимостта от национално помирение на всички политически и социални сили, включително умерените групи на Мюсюлманското братство, като ключов елемент, за да се даде тласък на демократичния преход, който включва провеждането на президентски и парламентарни избори; подчертава, че чрез ВП/ЗП ЕС би могъл да е в позиция да насърчи диалога между основните политически действащи лица в държавата, допринасящ за създаването на правителство на националното единство, което да подготви изборите; по-конкретно, препоръчва ВП/ЗП да изпрати ясно послание, че обявяването на организацията „Мюсюлманско братство“ за нелегитимна би застрашило демократичното приобщаване и би изложило на риск перспективите за връщане към демокрация;
78. подчертава, че бъдещият просперитет за Египет е възможен единствено на основата на демократично решение с напълно функциониращи демократични институции, което ще гарантира безопасността на всички граждани, и че демократичния преход следва да води до правото на справедлив процес за всички;
79. призовава Съюза в двустранните си отношения с Египет и при предоставянето на финансова помощ за страната да вземат под внимание както сериозните икономически предизвикателства, пред които е изправена страната, така и техните социални последици, от една страна, и да прилага принципа на „обвързаност с условия“ („повече за повече“), от друга страна; счита, че Съюзът следва да не се ангажира с пълно и подробно споразумение за свободна търговия с Египет, докато не бъдат изпълнени изцяло условията за политическа стабилност, като например създаването на изборни демократични органи, принципите на правовата държава, спазването на правата на човека и зачитането на основните права; отбелязва, че на 21 август 2013 г. Съветът по външни работи възложи на ВП/ЗП Катрин Аштън да преразгледа въпроса за помощта на ЕС в рамките на ЕПС и на споразумението за асоцииране въз основа на ангажираността на Египет с принципите, на които се основават тези инструменти, както и на разбирането, че подкрепата за най-уязвимите групи и за гражданското общество ще продължи;
80. счита, че Съюзът следва да съсредоточи подкрепата си върху зачитането на правата на човека и основните свободи, по-специално на правата на жените, правата на малцинствата и свободата на убежденията, както и върху прехода към демокрация, развитието на институционалния капацитет, реформите на съдебната система и системата за сигурност, развитието на всички демократични политически партии и НПО и подобряване на бизнес средата; счита, че ЕС следва да запази настоящата помощ и подкрепа, насочена към НПО и гражданското общество, като част от стратегията за ангажиране с политическите фактори в Египет, както и да подпомага процеса на действителен преход към демокрация; приветства решението на Съвета по външни работи от 21 август да се спре действието на разрешенията за износ за Египет на всякакво оборудване, използвано за вътрешни репресии, и да се извърши преоценка на разрешенията за износ, обхванати от общата позиция на ЕС;
81. оценява усилията за посредничество на ВП/ЗП и счита, че Съюзът следва да се възползва от уникалното си положение и развитите си отношения с ключовите участници в Египет, както и да продължи да се стреми към постигане на политическо решение в съответствие с основните параметри на демократичния преход;
82. отбелязва специалния доклад на Сметната палата (№ 4/2013) относно сътрудничеството с Египет в областта на управлението и отговорите на Комисията и призовава Комисията и ЕСВД да направят необходимите изводи с оглед повишаване на ефективността на подкрепата на Съюза;
Израел
83. отбелязва положителните резултати от изпълнението от страна на Израел на плана за действие, приет през април 2005 г., за период от три години и удължен до края на 2012 г.; изразява съжаление във връзка с дискриминационни политики, следвани от настоящото израелско правителство, и призовава за мерки за подобряване и укрепване на правата на малцинствата, по-специално тези на арабско-израелската и бедуинската общности в страната; освен това призовава Комисията и ЕСВД да увеличат усилията си и да продължат да разработват проекти за тази цел;
84. приветства възобновяването на преките преговори между израелците и палестинците; подчертава ангажимента си за решение за две държави въз основа на границите от 1967 г. при взаимно споразумение за размяна на земи и с Ерусалим като столица на двете държави; изразява своето неодобрение и многократно изразената си осъдителна позиция във връзка с нарастващия брой селища в окупираните територии и призовава правителството на Израел да прекрати дейността по заселване и да отмени всички планирани проекти за изграждане на нови селища; припомня по категоричен начин, че изграждането на селища е осезаема пречка за успеха както на мирните преговори между Израел и Палестина, така и на осъществимостта на решението за две държави; обръща внимание на насоките, определени от ЕС, относно критериите за допустимост за безвъзмездни средства, награди и финансови инструменти, финансирани от ЕС, от 2014 г. нататък, на израелските предприятия, установени в територии, окупирани от Израел след юни 1967 г., и дейностите, които те извършват в тях;
85. изразява загриженост относно решението на Израел да се оттегли от Съвета по правата на човека и общия периодичен преглед, извършван от ООН; призовава Израел да приложи Конвенцията на ООН за правата на детето, да признае непълнолетните лица като специфична група и да зачита правата на непълнолетните лица от палестински произход, без да ги дискриминира;
86. призовава Израел, независимо от това, че броят на задържаните палестинци по силата на административно задържане през 2012 г. е намалял, да разгледа допълнително въпроса за използването на административното задържане и да продължи да гарантира спазването на международните стандарти в областта на правата на палестинските затворници, особено на жените и децата;
Йордания
87. признава подобряващото се сътрудничество между Съюза и Йордания, по-конкретно с подписването на протокола за участието на Йордания в програми на Съюза, както и положителния напредък на политическите реформи, по-специално създаването на избирателната комисия и конституционния съд и приемането на избирателен закон;
88. приветства извършването на политически реформи в Йордания; въпреки това изразява съжаление относно използването на военните съдилища за разглеждане на дела, свързани със свободата на словото, практика, която представлява нарушение на конституцията на страната, както и изменението на закона относно печата и публикациите по отношение на електронните публикации и забавянето на укрепването на независимостта на правната система;
89. призовава Комисията и ЕСВД да дадат приоритет от финансова гледна точка на проекти, подкрепящи демократичните и съдебните реформи, борбата срещу корупцията и хуманитарната помощ за бежанците;
90. приветства активната роля на Йордания за разрешаването на конфликтите в Близкия изток, както и нейните значителни усилия да приеме бежанци от сирийския конфликт; отбелязва, че според ВКБООН към 8 октомври 2013 г. броят на сирийските бежанци в Йордания, включително нерегистрираните бежанци, е бил 538 839; ще приветства подписването от Йордания на Конвенцията на ООН за статута на бежанците;
91. изразява дълбока загриженост във връзка с последиците за Йордания от кризата в Сирия и опасната точка на насищане, към която се приближава страната вследствие на притока на сирийски бежанци, което би могло да създаде безпрецедентна нестабилност в региона по отношение на възможностите и ресурсите за предоставяне на убежища и хуманитарна помощ на семействата, които бягат от конфликта; настоятелно призовава Съюза да предостави щедра подкрепа на Йордания за управление на притока от бежанци, както и за справяне с огромните предизвикателства на национално равнище, включително икономическата нестабилност, инфлацията и безработицата;
Ливан
92. призовава за бързо прилагане на плана за действие и изразява съжаление във връзка с бавния темп на реформите, но е запознат с нестабилността на обстановката, особено поради продължаващия конфликт в Сирия, който има реално въздействие върху вътрешната обстановка в Ливан, по-специално чрез притока на бежанци и привнесените политически конфликти;
93. счита, че помощта от Съюза следва да се съсредоточи върху подкрепа за институциите и развитието на техния капацитет, върху хуманитарната помощ, необходима поради непрекъснато нарастващия брой сирийски бежанци, върху укрепването на съдебната система и нейната независимост, както и върху помощта, предоставяна на границите; призовава ливанския парламент да продължи своята сесия по график, както и да приеме избирателен закон във възможно най-кратък срок;
94. отбелязва неутралната позиция, заета от Ливан в сирийският конфликт, и приветства усилията, които страната полага, за да приеме сирийските бежанци;
95. отбелязва, че според ВКБООН броят на сирийските бежанци в Ливан, включително нерегистрираните, е близо един милион, и изразява дълбока загриженост във връзка с последиците за Ливан от кризата в Сирия и опасната точка на насищане, към която страната се приближава вследствие на притока на сирийски бежанци, което би могло да създаде безпрецедентна нестабилност в региона по отношение на възможностите и ресурсите на страната за предоставяне на убежища и хуманитарна помощ на семействата, които бягат от конфликта; настоятелно призовава Съюза да предостави щедра подкрепа на Ливан за управление на притока от бежанци, както и за справяне с огромните предизвикателства на национално равнище, включително икономическата нестабилност, инфлацията и безработицата;
96. приветства поетия от страна на Ливан ангажимент относно приемането и предоставянето на помощ на сирийските бежанци въпреки ограничените възможности, с които разполага, и необходимостта от поддържане на баланс между общностите, както и усилията на страната за ограничаване на регионалното въздействие на този конфликт, но изразява съжаление, че това положение възпрепятства програмата за реформи; подчертава необходимостта от нов приобщаващ избирателен закон;
97. приветства ролята на Ливан в предоставянето на убежище на над един милион сирийски бежанци, принудени да напуснат домовете и страната си; приветства находчивостта на ливанското население при улесняването на приемането на бежанци и потвърждава пълната си подкрепа за ливанските органи по отношение на продължаването на тези усилия;
Либия
98. насърчава либийските органи да ускорят провеждането на демократични реформи и действия, насочени към стабилизиране на сигурността и политическата обстановка; призовава за възобновяване на преговорите за подписване на споразумение за асоцииране между Съюза и Либия при първа възможност като средство за подпомагане на страната в усилията й за реформиране; приканва Либия да изготви и приеме свой план за действие;
99. настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да си сътрудничат с други международни организации, които работят в региона, и да допълват работата им, с цел да се подпомогне Либия в процеса на изграждане на нейната демокрация;
100. подчертава значението на създаването на силна и независима съдебна система, изразява загриженост относно положението с правата на човека в Либия и призовава за предприемане на действия за борба с расизма и дискриминацията на малцинствата;
101. призовава Комисията и ЕСВД да съсредоточат подкрепата си върху насърчаването на гражданското общество и изграждането на институциите в Либия, както и върху изготвянето на конституция, изграждането на капацитет и върху обучението на либийските висши служители, а също така върху ефективни сили за сигурност (въоръжени сили и полиция), които могат да осигурят мир и ред в страната; подчертава, че ЕС следва също така да увеличи усилията си в помощ на реформата на либийската съдебна система, както и в други области като независимите медии, зачитането на правата на човека, националното помирение и борбата срещу корупцията, за да се отговори на нуждите, посочени от страна на либийските органи, включително свързаните с управлението на границите, по-специално в южна Либия, и да се гарантира политика в областта на миграцията, съобразена с основните права;
102. приветства изпращането по линия на ОПСО на мисия на Европейския съюз за съдействие в областта на граничния контрол в Либия (EUBAM) за оказване на подкрепа на държавата при гарантиране на сигурността на границите й, включващо краткосрочни и дългосрочни цели, които ще допринесат за консолидирането на страната и ще помогнат в борбата срещу тероризма и организираната престъпност, по-конкретно срещу трафика на оръжие и хора, не само в рамките на Либия, но също и в целия регион; отправя покана към ВП/ЗП да преразгледа мандата си и неговия обхват, за да го адаптира към огромните потребности на място; отправя критика към бавните процедури, по-специално като се има предвид сериозността на положението;
Мароко
103. приветства ангажираността на Мароко за задълбочаване на взаимоотношенията с ЕС и за пълно възползване от статута на напреднала държава партньор; счита, че прилагането на конституцията, реформата в правната система, укрепването на капацитета на демократичните институции, включително на местно равнище, приносът към човешкото развитие на мароканския народ, както и преговорите за амбициозни, балансирани и взаимоизгодни ЗВССТ, следва да бъдат основната цел на подкрепата на Съюза за Мароко;
104. приветства предложението за приемане на решението на Съвета относно изпълнението на плана за действие ЕС — Мароко, с който ще се приложи напредналият статут (2013—2013 г.)[20];
105. приветства ангажираността на Мароко за осъществяване на политически реформи; препоръчва бързо прилагане на новата конституция, придружено от график за приемането на основни закони и на националната харта за реформа на правната система, и във връзка с това подчертава, че тази реформа се провежда най-малко от три години със значителна финансова подкрепа от страна на Съюза; припомня, че прилагането на политически реформи и по-специално на процеса за напредък в регионализацията същевременно зачитане на културните, икономическите и социалните особености следва да допринесе за развитието на Мароко и да спомогне за консолидиране на демократичните процеси на местно равнище;
106. приветства факта, че парламентарният дебат в Мароко стана по-динамичен, но изразява критиката си относно липсата на конкретно позоваване на работата на съвместния парламентарен комитет ЕС—Мароко в доклада за напредъка;
107. призовава Мароко да насърчава равенството между половете и да създаде орган за равенство между половете и борба срещу дискриминацията, да ратифицира Конвенцията на ООН за борба срещу всички форми на дискриминация по отношение на жените и да преразгледа разпоредбите на семейния кодекс относно полигамията и сключването на брак от непълнолетни момичета;
108. отбелязва работата, извършена от Мароканския национален съвет за правата на човека, и призовава да бъдат предоставени необходимите човешки и финансови ресурси на регионалните бюра на този съвет, за да могат те да изпълняват правилно своите задачи и да поемат нови такива;
Палестина
109. призовава за ефективно изпълнение на новия план за действие; приветства напредъка, постигнат от палестинските органи за изпълнението на настоящия план за действие въпреки изключително трудната ситуация; приветства възобновяването на преките преговори между палестинците и израелците; подчертава, че няма алтернатива на преките преговори между страните за постигане на решението за две държави;
110. отново подчертава настоятелно необходимостта от процес на вътрешно палестинско помирение, което ЕС, при координация от страна на ВП/ЗП, следва да бъде в състояние да подпомогне и улесни; призовава политическите действащи лица в Палестина да започнат преговори за ясна пътна карта с оглед провеждане на президентски и общи избори във възможно най-близко бъдеще; подчертава, че истинското палестинско помирение е от съществено значение за успешното протичане на палестинско-израелските мирни преговори и е жизненоважно за стабилността и цялостната жизнеспособност на палестинската държава;
111. призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят приоритетно стъпките за установяване на институционално овластяване и за укрепване на принципите на правовата държава, доброто управление, модернизацията на публичните услуги и проектите, насочени към включването на жени и млади хора в икономически и политически дейности;
Сирия
112. изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващото задълбочаване на тежката криза в Сирия и използването на химически оръжия в страната, и изразява тревога поради продължаващото насилие на тази водена и в момента гражданска война; изразява своята солидарност с жертвите и техните семейства; счита, че нарушения на хуманитарното право от такава величина не могат да останат ненаказани и налагат решителна реакция от страна на международната общност и на Съюза, и в този контекст подчертава отговорността за защита на цивилното население; счита в светлината на хуманитарната катастрофа в Сирия, че непосредствен приоритет за международната общност и за Съюза трябва да бъде гарантирането на това, че хуманитарната помощ достига до нуждаещите се от основни продукти и услуги в Сирия и в съседните държави, засегнати от кризата, по-конкретно Египет, Ирак, Йордания, Ливан и Турция, и призовава да се обърне специално внимание на положението на палестинците в Сирия;
113. призовава ЕС да предприеме подходящи и отговорни мерки по отношение на възможния приток на бежанци в неговите държави членки; призовава Комисията и държавите членки да продължат да наблюдават актуалната ситуация и да работят за планиране на действия при извънредни ситуации, включително възможността за прилагане на Директивата за временната закрила, ако и когато условията го налагат;
114. изразява дълбоката си загриженост относно продължаващото задълбочаване на тежката криза в Сирия и осъжда най-категорично използването на химическо оръжие срещу цивилни граждани, което е престъпление съгласно международното право; отново призовава за адекватен отговор от страна на Съвета за сигурност на ООН, както и за това, ЕС и международната общност да покажат силен обединен фронт и да реагират решително на това нарушение на международното право, за да изпълнят своите отговорности за защита на цивилното население в Сирия; призовава Съюза да подкрепи опитите за медиация, като например Женевската конференция II, за да бъде намерено решение, което да зачита демократичните стремежи на сирийския народ; счита, че всяко подобно действие трябва да си поставя ясни и постижими цели и трябва да бъде обвързано с по-широка политическа стратегия, насочена към ограничаване на сирийския конфликт;
115. изразява убеждението си, че дългосрочно решение на кризата в Сирия може да бъде постигнато единствено чрез политически процес; поради това подкрепя всички усилия за прилагане на решенията от Женевската конференция II и усилията на върховния представител/заместник-председателя Катрин Аштън, на държавите членки и на специалния пратеник на ООН Лахдар Брахими, насочени към постигането на напредък в рамките на процеса „Женева II“ и в Съвета за сигурност на ООН; подчертава значението на включването в тези усилия на всички основни участници в региона и извън него;
116. изразява загриженост по отношение на положението на кюрдското население в северна и североизточна Сирия, което води до голям брой бежанци и заплашва допълнително да дестабилизира региона;
117. изразява загриженост относно непоносимата тежест, създавана от бежанците в граничещите със Сирия държави, особено в период, когато финансирането на хуманитарната помощ среща сериозни затруднения;
Тунис
118. изразява загриженост във връзка с нарастващата поляризация на политическия живот в Тунис; осъжда най-категорично бруталните убийства на видни опозиционни фигури; подчертава, че свободата на изразяване, свободата на сдружаване и свободата на медиите трябва да бъдат гарантирани;
119. приветства засилените ангажименти от страна на Съюза и Тунис, както се вижда в плана за действие, и призовава двете страни да приемат този план; настоятелно призовава Националното учредително събрание да приеме окончателно една демократична конституция, която да зачита международните споразумения в областта на правата на човека; призовава за организиране на свободни и честни избори и изразява съжаление поради удължаването на действието на извънредното положение; счита, че ключовите елементи за извършване на политическия преход в Тунис са приемането на конституция, изградена върху стабилна основа на демократични ценности и зачитане на правата на човека и отговаряща на желанията на тунизийците, функционални и независими съдебна система и медии и провеждането на нови избори; изразява загриженост относно увеличаващия се брой съдебни процеси срещу журналисти в Тунис; приветства включването в проекта за Конституция на специален член за правата на детето в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и препоръчва създаването на независим механизъм за мониторинг на прилагането на тази конвенция;
120. настоятелно призовава Учредителното събрание на Тунис да завърши процеса по приемане на конституцията и да обяви във възможно най-кратък срок избори под надзора на Независимата върховна избирателна комисия; счита, че прилагането на новата конституция, реформата на правната система и медиите, преразглеждането на кодекса за печатните издания, както и укрепването на капацитета на демократичните институции следва да бъдат приоритетите, ръководещи предоставянето на подкрепа от страна на Съюза;
121. призовава Тунис да представи незабавно инструментите за ратификация и да отстрани по този начин последните резерви във връзка с Конвенцията на ООН за борба срещу всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и да приложи законодателство за гарантиране на равни права и недискриминация, включително чрез декриминализиране на хомосексуалността;
122. приветства укрепването на сътрудничеството между ЕС и Тунис чрез удвояване на предоставената помощ и по-специално факта, че тази помощ се използва за насърчаване на икономиката, за развитие на необлагодетелствани райони, както и за укрепване на гражданското общество;
123. призовава Комисията и ЕСВД да увеличат своята подкрепа за стъпки към отваряне на региони чрез проекти за развитие на инфраструктурата, за действия в подкрепа на заетостта, по-специално на младите хора, за гражданското общество на регионално равнище, за реформа на съдебния сектор с цел установяване на принципите на правовата държава, като същевременно се зачитат правата на човека и основните свободи, както и за реформа на социалните сектори (здравеопазване, образование и социална закрила) със специално внимание към аспектите на пола, равенството и уязвимите деца;
124. изразява съжаление относно забавянето на преговорите за подписването на всестранно и задълбочено споразумение за свободна търговия с Тунис;
°
° °
125. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки и държавите от ЕПС, на Парламентарната асамблея Евронест, на Парламентарната асамблея на Съюза на Средиземноморието, както и на генералния секретар на Съюза за Средиземноморието.
- [1] ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.
- [2] OВ C 161E, 31.5.2011 г., стр. 126.
- [3] ОВ L 188, 19.7.2011 г., стр. 24.
- [4] ОВ L 221, 27.8.2011 г., стр. 5.
- [5] ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 105.
- [6] ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 114.
- [7] ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 26.
- [8] Приети текстове, P7_TA(2013)0224.
- [9] Приети текстове, P7_TA(2013)0382.
- [10] Приети текстове, P7_TA(2013)0274.
- [11] Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
- [12] OВ C 198, 6.7.2011 г., стр. 4.
- [13] Приети текстове, P7_TA(2012)0128.
- [14] Приети текстове, P7_TA(2012)0127.
- [15] Приети текстове, P7_TA(2011)0385.
- [16] Приети текстове, P7_TA(2011)0514.
- [17] Приети текстове, P7_TA(2011)0545.
- [18] Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2013 г. относно Азербайджан: случаят на Илгар Мамадов (Приети текстове, P7_TA(2013)0285).
- [19] Приети текстове, P7_TA(2012)2889.
- [20] JOIN(2013) 6