Предложение за обща резолюция - RC-B7-0234/2013Предложение за обща резолюция
RC-B7-0234/2013

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Гуантанамо: гладна стачка на затворници

22.5.2013 - (2013/2601(RSP))

внесено съгласно член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от Правилника на дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
Verts/ALE (B7‑0234/2013)
S&D (B7‑0236/2013)
ALDE (B7‑0239/2013)
GUE/NGL (B7‑0240/2013)

Вероник Дьо Кайзьор, Ана Гомеш, Йоанна Сенишин, Мария Мунис Де Уркиса, Пино Арлаки, Либор Роучек, Лиса Яконсари, Митро Репо, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Ричард Хауит, Марк Тарабела, Андигони Пападопулу от името на групата S&D
София ин 'т Велд, Маритйе Схаке, Анеми Нейтс-Ойтебрук, Александър Граф Ламбсдорф, Луи Мишел, Йоханес Корнелис ван Бален, Рамон Тремоса и Балсейс, Мариел дьо Сарнез, Греъм Уотсън, Соня Алфано, Сара Лъдфорд, Кристина Оюланд, Исаскун Билбао Барандика, Робер Рошфор, Хану Такула, Анели Ятенмяки, Александра Тайн от името на групата ALDE
Барбара Лохбилер, Елен Флотр, Руи Тавареш, Раул Ромева и Руеда, Карл Шлютер, Малика Бенараб-Ату, Марк Демесмакер, Никос Хрисогелос, Катрин Грез от името на групата Verts/ALE
Мари-Кристин Вержиа, Мариза Матиаш, Алда Соуза от името на групата GUE/NGL
Лайма Люция Андрикене, Бернд Поселт

Процедура : 2013/2601(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B7-0234/2013
Внесени текстове :
RC-B7-0234/2013
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно Гуантанамо: гладна стачка на затворници

(2013/2601(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид международните договори и стандартите в областта на правата на човека и основните свободи и най-вече абсолютната забрана за изтезания, малтретиране, насилствени изчезвания и екзекуции по бърза процедура, правото на индивида да не бъде задържан без провеждане на процес и правото на справедлив процес,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно Гуантанамо, по-специално резолюцията от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи мерки във връзка с доклада на временната комисия на Европейския парламент[1], от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека[2], и от 9 юни 2011 г. относно Гуантанамо: предстоящо решение за смъртно наказание[3],

–   като взе предвид изпълнителните заповеди на президента Обама от 22 януари 2009 г., в които той разпореди закриването на центъра за задържане в Гуантанамо до 22 януари 2010 г.,

–   като взе предвид съвместното изявление на ЕС и неговите държави членки и САЩ от 15 юни 2009 г. относно закриването на центъра за задържане в Гуантанамо, както и заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 4 юни 2009 г. и механизма за обмен на информация,

–   като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека от 5 април 2013 г.,

–   като взе предвид изявлението, направено на 11 април 2013 г. от ръководителя на Международен комитет на Червения кръст (МКЧК) Петер Маурер, в което той се противопоставя на принудителното хранене на затворниците, провеждащи масова гладна стачка в затворническия лагер Гуантанамо, и настоятелно призовава президента Барак Обама да предприеме по-сериозни действия, за да се разреши неприемливото правно положение на лишените от свобода, намиращи се там,

–   като взе предвид съвместното открито писмо от 11 април 2013 г., подписано от 26 международни НПО, работещи в областта на правата на човека, в което настоятелно се призовава президентът на САЩ да изпълни обещанието си от 2009 г. да закрие лагера в Гуантанамо,

–   като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че една голяма група от задържаните в затвора Гуантанамо започна гладна стачка на 6 февруари 2013 г. в знак на протест срещу условията на задържане и продължаващото им задържане в затвор в Гуантанамо; като има предвид, че според военните органи 100 от задържаните участват в гладната стачка, като 29 биват хранени принудително, а петима биват лекувани в болница;

Б.  като има предвид, че 11 години след откриването на центъра за задържане 86 от 166-те задържани бяха определени за освобождаване, но все още са задържани за неопределен срок, и като има предвид, че само на шест души са повдигнати обвинения;

В.  като има предвид, че в Окръжния съд за окръг Колумбия на 26 март 2013 г. бе внесен извънреден иск, в който се твърди, че надзирателите в Гуантанамо са отказали на затворниците безопасна питейна вода и достатъчно дрехи с цел подриване на гладната стачка;

Г.  като има предвид, че в съвместното изявление на ЕС и САЩ от 15 юни 2009 г. се отбелязва ангажиментът на президента Обама да издаде заповед за закриване на центъра за задържане Гуантанамо до 22 януари 2010 г.; като има предвид обаче, че през януари 2013 г. службата, на която бе възложено закриването на Гуантанамо, бе закрита и към момента Конгресът е блокирал всички усилия от страна на администрацията на президента Обама за закриване на центъра за задържане Гуантанамо; като има предвид, че администрацията на САЩ заяви, че поддържа ангажимента си за закриването на центъра за задържане Гуантанамо;

Д. като има предвид, че на 5 април 2013 г. върховният комисар на ООН по правата на човека заяви, че „продължаващото задържане за неопределен срок на много от задържаните е равностойно на произволно задържане“ и представлява „явно нарушение на ангажиментите [на САЩ], но също така и на международното право и стандарти, които страната е длъжна да поддържа“, и че центърът за задържане Гуантанамо следва да бъде закрит;

Е.  като има предвид, че на 13 април 2013 г., малко след посещението на делегация на Международния комитет на Червения кръст, са възникнали ожесточени сблъсъци между надзиратели и задържани лица с използване на несмъртоносни изстрели и импровизирани оръжия, последвали решението за преместване на затворници от лагер 6 в по-изолирания лагер 5;

Ж. като има предвид, че на 30 април 2013 г. президентът Обама отново потвърди позицията си, че центърът за задържане Гуантанамо „трябва да бъде закрит“, и заяви, че затворническият лагер вреди на международната позиция на САЩ и е бил инструмент за набиране на екстремисти;

З.  като има предвид, че една от важните причина за гладната стачка, посочена от адвокатите на защитата и МКЧК, е страданието на затворниците поради липсата на всякаква перспектива да бъдат освободени, особено след като президентът Обама поднови през януари 2013 г. Закона за определяне на бюджета за отбраната, в който са включени разпоредби за запазване на центъра за задържане Гуантанамо в обозримо бъдеще;

И. като има предвид, че Законът за определяне на бюджета за отбраната прави практически невъзможно завръщането на затворниците у дома, тъй като посочва, че задържаните лица не могат да се върнат в страна, изправена пред „заплаха, която вероятно ще засегне в значителна степен способността на правителството да упражнява контрол“ над репатрираното лице;

Й. като има предвид, че в случая на петте предполагаеми „задържани лица с висока стойност“, за които процедурите вече са в ход, поверителността на защитата е изцяло нарушена, като материали и хиляди електронни съобщения изчезват от компютри и като се използват подслушвателни устройства, прикрити като димни детектори; като има предвид, че в резултат на това производството е отложено за неопределено време от отговорния съдия; като има предвид, че главният съветник по отбраната разпореди адвокатите на защитата да спрат използването на компютри за привилегирована и поверителна работа;

К. като има предвид, че понастоящем има само един граждански полет до Гуантанамо, който се изпълнява при изключително ограничен график, като по този начин се ограничава достъпът на пресата, на адвокати и на служители, работещи в областта на правата на човека;

1.  отбелязва близките трансатлантически връзки, основани на споделени ключови ценности и зачитане на основни, универсални и неподлежащи на преговори права на човека като правото на справедлив процес и забраната на произволните задържания; приветства близкото трансатлантическо сътрудничество по широка гама от международни въпроси, свързани с правата на човека;

2.  изразява загриженост за благосъстоянието на задържаните, провеждащи гладна стачка, и на онези, които биват хранени принудително, и изразява сериозна загриженост за умственото и психическото състояние на затворниците, много от които са били подложени на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне;

3.  отново отправя призива си към органите на САЩ незабавно да закрият центъра за задържане Гуантанамо и да забранят използването на изтезания и малтретиране при всички обстоятелства; призовава затворниците, определени за освобождаване, да бъдат освободени, прехвърлени в родните си страни или други страни за презаселване, а останалите задържани да бъдат изправени пред граждански съд при изпълнение на стандартите за справедлив процес;

4.  изисква от органите на САЩ да гарантират независим медицински преглед и грижи за задържаните и подкрепя позицията на МКЧК, с която насилственото хранене се отхвърля като нарушение на основните свободи на личността; изисква от органите на САЩ да гарантират, че адвокатите на затворниците получават пълна информация за всичко случващо се, свързано със здравето и благосъстоянието на техните клиенти, и да разрешат достъп на експерти от Съвета на ООН по правата на човека, НПО и медии, според случая;

5.  изразява съгласие с изявленията, направени от върховния комисар на ООН по правата на човека, че макар международното право да изисква да няма безнаказаност за терористични актове, престъпления или жестокости, правата на човека са универсални и се прилагат за всички лица, включително за заподозрените в извършването на най-тежки престъпления, и че отношението към хората, лишени от свобода, трябва да бъде хуманно и да се зачита присъщото им човешко достойнство;

6.  посочва, че продължаващото задържане на тези хора без повдигнати обвинения или съдебен процес е в противоречие с основните принципи на правосъдието; подчертава, че произволното задържане е в явно нарушение на международното право и че това сериозно подкопава позицията на САЩ като застъпник на правата на човека;

7.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващите пречки, които Законът за определяне на бюджета за отбраната поставя пред закриването на центъра за задържане и пред провеждането на съдебните процеси срещу задържаните в граждански съдилища, където е основателно, или тяхното освобождаване; счита, че онези задържани в Гуантанамо, срещу които има повдигнати обвинения, следва да бъдат съдени в граждански съдилища, по-специално поради това, че военните комисии не отговарят на международните стандарти за справедлив процес;

8.  настоятелно призовава президента Обама да назначи служител в Белия дом, който да оказва помощ при репатрирането или презаселването на задържаните, определени за освобождаване;

9.  припомня готовността на държавите членки да окажат помощ на САЩ в закриването на центъра за задържане Гуантанамо и призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да координира съвместна инициатива на държавите членки, с която президентът на САЩ да бъде настоятелно призован да предприеме действия, както и да се предложи приемането на допълнителни затворници от Гуантанамо на територията на Европа, особено на онези десетина души, определени за освобождаване, които не могат да се върнат в родните си страни;

10. припомня също така желанието на САЩ да участва в разходите, направени от държавите – членки на ЕС, във връзка с приемане на бивши задържани лица, както е предвидено в съвместното изявление на ЕС и САЩ от 15 юни 2009 г., и призовава администрацията на САЩ да поеме отговорността си за подкрепа на бивши задържани не само по време на презаселването, но и след това;

11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на президента на САЩ, Конгреса на САЩ, държавния секретар на САЩ, службата на военните комисии, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, върховния представител на ООН по правата на човека, председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите – членки на ООН.