Процедура : 2007/2252(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0260/2008

Внесени текстове :

A6-0260/2008

Разисквания :

PV 04/09/2008 - 4
CRE 04/09/2008 - 4

Гласувания :

PV 04/09/2008 - 7.9
CRE 04/09/2008 - 7.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0410

ДОКЛАД      
PDF 207kWORD 130k
18 юни 2008 г.
PE 404.442v02-00 A6-0260/2008

относно „Средносрочен преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г.“

(2007/2252(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Frédérique Ries

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 EXPOSÉ DES MOTIFS
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г.

(2007/2252(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейския икономически и социален комитет относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г. (COM(2007)0314),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 февруари 2005 г. относно Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г.(1),

–   като взе предвид доклада на Световната здравна организация (СЗО) от 27 юли 2007 г., озаглавен "Principles for evaluating health risks in children associated with exposure to chemicals" (Принципи за оценка на риска за здравето на децата от въздействието на химикали),

–   като взе предвид член 152 и член 174 оф Договора на ЕО, целящи високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда;

–   като взе предвид Решение 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.)(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0260/2008),

А. като отбелязва с интерес, че от 2003 г. насам, Европейският съюз изгражда своята политика за опазване на здравето въз основа на по-тясно сътрудничество между секторите на здравеопазването, на опазването на околната следа и на научните изследвания, което дава надежда, че ще бъде изготвена навреме истинска европейска стратегия за здравословна околна среда;

Б. като има предвид, че основните линии, трасирани понастоящем от Съюза в рамките на неговия първи план за действие в областта на околната среда и здравето (2004-2010 г.) (COM(2004)0416), а именно изготвянето на показатели, развитието на интегриран надзор, събирането и оценката на подходящи данни, както и разширяването на научните изследвания, ще позволят да се разбере по-добре зависимостта между източниците на замърсяване и последиците за здравето, но са очевидно недостатъчни, за да намалят растящия брой на заболяванията, свързани с фактори на околната среда,

В. като има предвид, че е почти невъзможно да се изготви средносрочна равносметка на цитирания план за действие, тъй като той не преследва определена ясна цел в цифри, и че е трудно да се определи общият бюджет, предвиден за него, който е определено недостатъчен за неговото ефективно насърчаване.

Г. като има предвид, че главната цел на програмата за здраве (2008-2013 г.) е да въздейства върху традиционните фактори, от които зависи здравето, като храненето, тютюнопушенето, консумацията на алкохол и на наркотични вещества; като има предвид, че настоящият план за действие (2004-2010 г.) би трябвало да се концентрира върху някои нови предизвикателства пред здравето и в допълнение да разгледа определящите екологични фактори, които засягат човешкото здраве, като качеството на въздуха извън и вътре в помещенията, електромагнитните вълни, наночастиците и твърде опасните химически вещества (определени като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR) и водещи до ендокринни смущения), а така също и върху опасностите за здравето, произтичащи от изменението на климата

Д. като има предвид, че респираторните заболявания са на второ място сред причините за смъртност, както и по честота, по разпространение и по разходи за лечението им в рамките на Съюза, че те са основната причина за смъртност сред децата на възраст под 5 години и че продължават да се увеличават, най-вече поради замърсяването на въздуха извън и вътре в помещенията;

Е. като има предвид, че атмосферното замърсяване и по-специално замърсяването с фини частици и с озон, намиращ се на земната повърхност, представлява значителна заплаха за човешкото здраве, което се отразява на правилното развитие на децата и намалява продължителността на живота в ЕС(3);

Ж. като има предвид, че във връзка с въпроса за здравословна градска среда, и по-специално за качеството на въздуха в помещенията, при спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност, Общността трябва да се ангажира повече в борбата срещу замърсяването в жилищните помещения, тъй като европейските граждани прекарват средно 90% от времето си в закрити помещения,

З.  като има предвид, че министерските конференции на СЗО от 2004 г. и 2007 г., посветени на околната среда и здравето, подчертаха връзките между сложното комбинирано въздействие на химични замърсители и определен брой болестни синдроми и хронични заболявания, в частност при децата; като има предвид, че тези опасения са изразени в официалните документи на Програмата на Организацията на обединените нации за околната среда (UNEP) и в тези на Междуправителствения форум за химическа безопасност (IFCS),

И.  като има предвид, че съществуват все повече научни доказателства за това, че някои видове ракови заболявания, като например рак на жлъчката, рак на костите, рак на белия дроб, рак на кожата, рак на гърдата и други, са следствие не само от въздействието на химични вещества, лъчения и съдържащи се във въздуха частици, но и от други фактори, свързани с околната среда,

Й. като има предвид, че наред с тези обезпокоителни тенденции, свързани със здравословната околна среда, през последните години се появиха нови заболявания и болестни синдроми, като множествена свръхчувствителност към химикали, синдром на зъбните амалгами, свръхчувствителност към електромагнитни лъчения, синдром на нездравословните сгради или синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (Attention deficit and hyperactivity syndrome) при децата,

К. като има предвид, че предохранителният принцип е включен в Договора за създаване на Европейската общност от 1992 г., че Съдът на Европейските общности неколкократно е уточнявал съдържанието и обхвата на този принцип на общностното право като един от основните принципи на политиката за защита, провеждана от Общността в областта на околната среда и здравето(4),

Л. като има предвид извънредно ограничителния, дори неприложим характер на критериите, приети от Комисията в нейното съобщение от 2 февруари 2000 г. относно прилагането на предохранителния принцип (COM(2000)0001),

М. като има предвид важността на човешкия биомониторинг като средство за оценка на степента на експозиция на европейското население на въздействието на замърсявания и желанието, многократно изразено от Парламента в точка 3 на неговата резолюция от 23 февруари 2005 г., цитирана по-горе, както и в заключенията на Съвета "Околна среда" от 20 декември 2007 г. за ускоряване прилагането на програма за биомониторинг в общностен мащаб,

Н.  като има предвид, че не се оспорва факта, че промяната на климата може да играе важна роля в нарастващата сериозност и разпространение на някои заболявания и по-специално, че топлинните вълни, наводненията и горските пожари като най-често срещани природни бедствия в ЕС, могат да причиняват допълнителни заболявания, лоши хигиенни условия и смъртни случаи, като същевременно признава положителното въздействие върху здравето на мерки за ограничаване на изменението на климата,

О.  като има предвид, че изменението на климата ще има значително въздействие върху здравето на човека, тъй като наред с другото то благоприятства появата на определени инфекциозни и паразитни заболявания преди всичко вследствие на промяната на температурата и влажността и отражението й върху екосистемите, животните, растенията, насекомите, паразитите, протозоите, микробите и вирусите,

П.  като има предвид, че Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(5) и нейните дъщерни директиви съдържат ясни разпоредби относно опазването и възстановяването на благоприятно за здравето качество на водите,

Р.  като има предвид, че медицината на околната среда е нова дисциплина, застъпена все още слабо и в различна степен в университетските програми в отделните държави-членки, която се нуждае от подкрепа и популяризиране в рамките на Съюза,

С. като има предвид, че броят на хората, заболели в резултат на фактори, свързани с околната среда, се увеличава и би трябвало да се извършат епидемиологични проучвания, с цел да се добие пълна картина на заболяванията, причинени изцяло или частично от фактори, свързани с околната среда,

1.  признава усилията, положени от Комисията след въвеждането през 2004 г. на плана за действие в тази област, основно за подобряване на осведомеността по отношение на околната среда и здравето, за интегриране и засилване на европейските научни изследвания в тази област и за сътрудничество със специализираните международни организации като СЗО;

2.  независимо от това счита, че подобен план за действие носи в себе си кълновете на провала, вследствие на това, че целта му е единствено да съпътства съществуващите политики на Общността, без да се основава на политика на превенция с оглед ограничаване на заболяванията, свързани с фактори на околната среда и да преследва ясни, количествено изразени цели,

3.  обръща вниманието на Комисията върху факта, че вече е реализирана програма под егидата на СЗО, в рамките на която държавите-членки на СЗО създадоха своите собствени национални и местни планове за действие относно здравословната околна среда, които включват специфични цели и планове за изпълнение; препоръчва на Комисията по тази причина да преразгледа тази програма на СЗО като възможен модел, който би могъл да служи като полезен пример за Съюза в бъдеще;

4.  изразява дълбоко съжаление, че Комисията, и по-специално нейната Генерална дирекция „Научни изследвания”, не е осигурила адекватно финансиране на човешкия биомониторинг за 2008 г., с цел да прилага последователен подход при провеждане на биомониторинг в рамките на Съюза, в съответствие с поетия от нея ангажимент пред държавите-членки и пред Парламента, ,

5.  приканва също така до 2010 г. Комисията да изпълни двете основни цели, които сама си е поставила през 2004 г., и да създаде и провежда реално изпълнима комуникационна стратегия за постигане на тези цели, а именно, от една страна, привличане вниманието на гражданите върху замърсяването на околната среда и въздействието му върху тяхното здраве, и от друга страна, преразглеждане и адаптиране на европейската политика за намаляване на рисковете;

6.  горещо препоръчва на Комисията и на държавите-членки да спазват своите задължения по отношение на прилагането на общностното законодателство;

7.  подчертава, че когато се извършва оценка на въздействието на свързаните с околната среда фактори върху здравето, на първо място трябва да се вземат предвид най-уязвимите групи, като например бременни жени, новородени, деца и възрастни хора;

8.  призовава да се отдели особено внимание на уязвимите групи, които са най-чувствителни към замърсителите, чрез въвеждане на мерки за намаляване на тяхното излагане на замърсители на околната среда на закрито в здравните заведения и училищата, посредством приемането на практики за поддържане на разумно качество на въздуха в помещенията;

9.  настойчиво призовава Комисията, при изготвяне на предложения за преразглеждане на съществуващо законодателство, да не отслабва последното под натиска на лобита или регионални или международни организации;

10. припомня необходимостта Съюзът да прилага един непрекъснат, динамичен и гъвкав подход към плана за действие; счита, че е от първостепенно значение да разполага със специфична експертна оценка в областта на здравословната околна среда, основаваща се на прозрачност, мултидисциплинарност и отчитане на всички гледни точки, която да премахне недоверието сред обществото като цяло по отношение на официалните агенции и експертни комитети; изтъква важността на подобряването на обучението на специалисти в областта на здравеопазването, по-специално посредством обмен на най-добри практики на равнището на Общността;

11. подчертава, че последните години са белязани от реален напредък в областта на политиката за околната среда, например по отношение на намаляване на замърсяването на въздуха, подобряване на качеството на водите, на политиката за събиране и рециклиране на отпадъците, на контрола на химичните вещества и забраната на оловния бензин, но в същото време констатира, че европейската политика все още не разполага с глобална превантивна стратегия и не прилага предохранителния принцип;

12. при тези обстоятелства, изисква от Комисията да преразгледа критериите, посочени в цитираното по-горе съобщение, относно прилагането на предохранителния принцип съобразно практиката на Съда на Европейските общности, така че този принцип на действие и на осигуряване на безопасност, основан на приемането на предварителни и адекватни мерки, да бъде в основата на политиките на Общността в областта на здравето и околната среда;

13. счита, че прехвърлянето на доказателствената тежест относно безвредността на продукта върху производителя или вносителя ще позволи осъществяването на политика, основана на превенцията, както вече е предвидено съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикалите (REACH), със създаването на европейска агенция по химикалите(6), и насърчава Комисията да разшири обхвата на това задължение в рамките на законодателството на Общността по отношение на всички продукти; счита, че в плана за действие следва да се избягва каквото и да било увеличаване на опитите с животни и да се обърне сериозно внимание на разработването и използването на алтернативни методи;

14. настоява Комисията да предложи във възможно най-кратък срок конкретни мерки за качеството на въздуха в помещенията, която да осигури високо равнище на защита на една безопасна и здравословна среда в затворените помещения, по-специално при преразглеждането на Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти(7), и да предложи мерки за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, както и на безопасността и безвредността на химичните вещества, влизащи в състава на елементите на оборудването и обзавеждането;

15. препоръчва на Комисията, с цел да се намали вредното въздействие на околната среда върху здравето, да призове държавите-членки да насърчат пазарните оператори чрез данъчни облекчения и/или други икономически стимули да подобрят качеството на въздуха в помещения и да намалят експозицията на електромагнитни лъчения в техните сгради, филиали и офиси;

16. препоръчва на Комисията да разработи подходящи минимални изисквания за гарантиране на качеството на въздуха в помещения в сгради, които предстои да се строят;

17. препоръчва, при присъждането на индивидуална помощ от страна на Европейския съюз, Комисията да взема предвид при съответните проекти въздействието върху качеството на въздуха в помещения, експозицията на електромагнитни лъчения и влиянието върху здравето на особено застрашени групи от населението по същия начин, по който обръща внимание на критериите за защита на околната среда;

18. призовава, стандартите за качество на околната среда за приоритетните вещества във водата да бъдат определени съгласно най-новите научни заключения и редовно да бъдат привеждани в съответствие с най-актуалните постижения на науката;

19. подчертава, че някои държави-членки са въвели успешно подвижни лаборатории за анализ или „зелени линейки” с цел бързо и надеждно диагностициране на замърсяването на обитаемите обществени и жилищни помещения; счита, че Комисията би могла да популяризира тази практика в държавите-членки, които все още не са възприели този модел за действие на самото място на замърсяването;

20. изразява загриженост относно липсата на специфични законови разпоредби за гарантиране безопасността на потребителските продукти, съдържащи наночастици, и относно спокойствието на Комисията във връзка с необходимостта от преразглеждане на регулаторната рамка за използването на наночастици в потребителски продукти, в контекста на нарастващия брой такива продукти, които се пускат на пазара;

21. проявява жив интерес към международния доклад Био-Инициатива(8) относно електромагнитните полета, обобщаващ повече от 1500 проучвания по въпроса, и в своите заключения набляга на опасностите за здравето на емисиите от мобилните телефони, на емисиите UMTS-Wifi-Wimax-Bluetooth и на тези от безжичните телефони „DECT”;

22. констатира, че допустимите стойности за експозиция на електромагнитни полета, определени за населението, са остарели, тъй като не са актуализирани от времето на Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на електромагнитни полета на населението (0Hz до 300 GHz)(9), очевидно не отчитат развитието на информационните и телекомуникационните технологии, нито препоръките на Европейската агенция за околна среда или по-строгите стандарти за емисии, приети например от Белгия, Италия и Австрия, както и че не разглежда въпроса за уязвимите групи, като бременни жени, новородени и деца;

23. отнася се със загриженост към многобройните заплахи за здравето, произтичащи от климатичните промени на територията на Съюза и приканва към засилване на сътрудничеството между СЗО, националните контролни органи, Комисията и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията с оглед подобряване на системата за ранно предупреждение и, в резултат от това, ограничаване на отрицателните последици от климатичните промени върху здравето;

24. подчертава, че би било от полза настоящият план за действие да обхване и неблагоприятното въздействие на промяната на климата върху човешкото здраве, чрез разработване на ефективни мерки за приспособяване, необходими на общностно равнище, като например:

- систематични обществени образователни програми и повишаване на осведомеността;

- интегриране на мерките за приспособяване към промяната на климата в стратегиите и програмите за обществено здраве, като заразни и незаразни болести, здравето на работниците и болести по животните, опасни за здравето;

- подходящ надзор, целящ ранното откриване на появата на болести;

- системи за ранно предупреждение и реакция, свързани със здравеопазването;

- съгласуване на съществуващите мрежи за данни от мониторинг на околната среда и тези за появата на заболявания;

25. изразява съжаление, че настоящата оценка на въздействието с анализ разходи/ползи по отношение на „20%-20% до 2020 г. Възможностите на Европа пред климатичните промени” (COM(2008)0030) отчита единствено ползите за здравето от намаленото замърсяване на въздуха, при 20%-но намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г.; призовава Комисията да гарантира, че (допълнителните) съпътстващи ползи за здравето, съответстващи на различно амбициозни цели, биват незабавно разглеждани и моделирани от Комисията в оценка на въздействието, в съответствие с препоръките на Междуправителствената експертна група по изменението на климата за намаляване на емисиите на парникови газове в Европа с 25-40%, и при възможност с 50 или повече процента до 2020 г.;

26. призовава Комисията да обърне внимание на сериозния проблем на психическото здраве, имайки предвид броя на самоубийствата в ЕС, и да задели повече средства за разработването на подходящи стратегии за превенция и терапии;

27. изтъква отново, че Комисията и държавите-членки следва да подкрепят Плана за действие на СЗО за околна среда и здраве за децата в Европа, да го насърчават както чрез ЕС, така и чрез двустранната политика за развитие, както и да насърчават подобни процеси извън европейския регион на СЗО;

28. призовава Комисията да включи отново в нейния втори план инциативата SCALE (Наука, Деца, Осведоменост, Правен инструмент, Оценка), отнасяща се до намаляване на излагането на замърсяване, както се посочва в Европейската стратегия за здраве и околна среда (COM(2003)0338);

29. настойчиво призовава Комисията да разработи и осигури инструменти, които да благоприятстват развитието и насърчаването на новаторски решения, както се подчертава в рамките на Лисабонската програма, с цел да се сведат до минимум основните рискове за здравето, свързани с екологични стресови фактори;

30. настоятелно призовава Съвета незабавно да вземе решение по предложението за регламент за създаване на фонд „Солидарност“ на ЕС, тъй като Парламентът прие становището си още на 18 май 2006 г.(10); счита, че новият регламент, който заедно с други мерки ще сниши праговете за влизане в действие на фонда „Солидарност“ на ЕС, ще даде възможност за по-ефективно, по-гъвкаво и по-бързо отстраняване на щети, предизвикани от природни бедствия или от бедствия, причинени от човека; подчертава, че един такъв финансов инструмент е от голямо значение, особено предвид на прогнозите, че природните бедствия в бъдеще ще зачестят, отчасти вследствие на изменението на климата;

31. препоръчва на Комисията, с оглед на това, че малките и средни предприятия са от решаващо значение за икономиката в Европа, да предоставя техническа помощ на малки и средни предприятия, за да им даде възможност и да им помогне да спазват задължителните разпоредби за здравословна околна среда и да ги насърчи да извършват промени, които са положителни от гледна точка на здравословната околна среда и засягат дейността на предприятията;

32. препоръчва на Комисията да предвиди, за 2010 г. и за „втория цикъл” от плана за действие в областта на околната среда и здравето, пренасочване на инициативите си към застрашените групи от населението, както и да изготви нови методи за оценка на рисковете с отчитане на основната даденост, че децата, бременните жени и възрастните хора са особено уязвими;

33. следователно настойчиво призовава Комисията и държавите-членки да признаят предимствата на принципите на превенция и предохранителни мерки и да разработят и прилагат инструменти, които позволяват да се предвидят и предотвратяват потенциалните заплахи по отношение на околната среда и здравето; препоръчва Комисията да извърши оценка на разходите по „втория цикъл” на настоящия план за действие и да предвиди подходящо финансиране, което да взема предвид по-голям брой практически мерки за намаляване на въздействието на околната среда върху здравето, както и осъществяването на превантивни и предохранителни мерки;

34. възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки и на СЗО.

(1)

OВ C 304 E 1.12.2005, стр. 264.

(2)

OВ L 301 20.11.2007, стр. 3.

(3)

Доклад "Околната среда в Европа - четвърта оценка. Резюме", Европейска агенция за околната среда (10.10.2007 г.).

(4)

Решение от 23 септември 2003 г. по делото C-192/01, Комисия/Дания, Сборник 2003, стр. I- 9693; решение от 7 септември 2004 г. по делото C-127/02, Landelijke Vereniging tot Behoud van de Waddenzee и Nederlandse Vereniging tot Bescherming van Vogels, Сборник 2004, стр. I-7405.

(5)

OВ L 327 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2008/32/EО (OВ L 81 20.3.2008 г., стр. 60).

(6)

OВ L 396 30.12.2006, стр. 1. Поправена версия в OВ L 136 29.5.2007, стр. 3.

(7)

OВ L 40 11.02.1989, стр. 12. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 284 31.10.2003 г., стр. 1).

(8)

Група от независими учени са публикували този доклад на 31 август 2007 г. За повече подробности: www.bioinitiative.org

(9)

OВ L 199 30.7.1999, стр. 59.

(10)

OВ C 297 E 7.12.2006, стр. 331.


EXPOSÉ DES MOTIFS

Historique

Le 23 Février 2005, le Parlement européen adoptait à une écrasante majorité (par 576 voix contre 48) une résolution sur le lancement du Plan d'action environnement et santé pour les années 2004 à 2010.

Il s'agissait là d'une résolution à la tonalité pour le moins critique à l'égard de la Commission européenne qui partait d'un constat simple: un Plan d'Action par essence ne peut pas se fixer comme seul objectif plus de recherche et plus de données!

La séance plénière du Parlement, suivant en cela la position de son rapporteur, a estimé que l'objectif prioritaire affiché par la Commission pour le "premier cycle" 2004-2010, soit l'amélioration des connaissances relatives à l'impact des pollutions environnementales sur la santé, était certes louable mais notoirement insuffisant. Et ce alors même que les recueils, études et synthèses de travaux scientifiques se multiplient et mettent le plus souvent en évidence la corrélation existant entre l'exposition aux facteurs environnementaux et les quatre maladies prioritaires retenues dans la présente communication: l'asthme et les allergies infantiles, les troubles du développement neurologique, les cancers et les perturbateurs du système endocrinien.

Hasard du calendrier, ce plan d'action fut présenté quelques mois après l'ambitieuse déclaration des cinquante-deux ministres de l'Environnement et de la Santé de la région Europe lors de la conférence de Budapest organisée par l'OMS en juin 2004.

Ajoutons à cela les plans d'action (avec des objectifs de résultat souvent clairs et chiffrés) déjà mis en place dans certains États membres (Benelux; France, landers allemands...) et l'on comprend aisément les réserves exprimées par le Parlement européen.

Un Parlement qui, de son côté, a souhaité donner une réelle impulsion à ce plan d'action et a délivré un certain nombre de recommandations concernant principalement:

1.  le principe de précaution – comme moyen d'action politique – car force est de constater que ce principe de sûreté est souvent proclamé et rarement appliqué au niveau de l'Union européenne;

2.  la mise en place d'un système de bio surveillance à l'échelle de l'Union afin de faciliter la mesure de l'interaction polluants/impact sur la santé;

3.  la lutte contre la pollution domestique avec, en particulier, le classement par la Commission de la fumée de tabac comme agent cancérigène de classe 1, mais encore la demande expresse faite à la Commission de publier un Livre vert consacré à la qualité de l'air intérieur;

4.  un financement qui soit à la hauteur des enjeux, dans le cadre du 7e PCRD (le chiffre de plus de 300 millions d'euros avait été cité) en souhaitant également sa coordination avec le programme de santé publique (2003-2008).

Trois ans plus tard, la plupart de ces priorités restent d'actualité.

Et pour cause, la Commission européenne a gardé le cap sur son propre agenda et a souhaité avant tout obtenir des résultats là où elle avait fixée ses priorités: principalement en matière d'amélioration de la chaine d'information sur l'environnement et la santé, d'intégration et de renforcement de la recherche européenne dans ce domaine et de coopération avec les organisations internationales spécialisées comme l'OMS.

Le rapporteur note toutefois avec satisfaction que plus de 38 projets consacrés à l'environnement et à la santé ont été financés dans le cadre du 6e programme de Recherche pour un montant global évalué à plus de 200 millions d'euros.

De l'art difficile de dresser le bilan d'un plan d'action qui porte mal son nom

Parmi les treize actions initialement envisagées par la Commission, seules quatre visaient des mesures spécifiques:

-Action 10: Encourager la formation de spécialistes et améliorer la capacité organisationnelle dans le domaine de l'environnement et de la santé.

-Action 11: Coordonner les mesures de réduction des risques en vigueur et viser les maladies prioritaires.

-Action 12: Améliorer la qualité de l'air à l'intérieur des bâtiments.

-Action 13: Surveiller l'évolution en ce qui concerne les champs électromagnétiques.

Le rapporteur avait déjà fait part en 2005 de sa satisfaction quant à la réponse adéquate apportée par la Commission à la problématique posée par le tabagisme passif dans l'environnement dans le cadre de l'action 12.

Pour le reste, et vu le manque de précision des actions menées, c'est sous forme d'interrogation qu'il convient d'aborder l'évaluation à mi-parcours, tout en sachant que les actions 12 et 13 font l'objet de remarques spécifiques de la part du rapporteur:

Y-a-t-il des actions visant à promouvoir la formation à la médecine environnementale et à faciliter la reconnaissance des diplômes obtenus dans cette spécialité au niveau de l'Union européenne?

Dans la mesure où les perturbateurs endocriniens ne sont pas repris dans la procédure d'autorisation de REACH, quelles sont les mesures prises par la Commission, outre un projet pilote, pour maintenir une surveillance réelle sur ses substances?

Bien sûr, l'impartialité dans le jugement nous amène à reconnaître qu'au cours de ces trois ans et demi, l'Union a engrangé des résultats concrets dans la lutte contre les différentes formes de pollution, parmi lesquelles: le contrôle de plus de dix mille substances chimiques avec la réglementation REACH, la nouvelle législation sur la qualité de l'air ambiant, ainsi que le paquet législatif et stratégique sur les pesticides.

C'est toutefois cette même impartialité qui nous mène au constat selon lequel la politique européenne reste malgré tout marquée par l'absence de stratégie globale et préventive et par le non recours au principe de précaution;

Le principe de précaution: ni tolérance zéro, ni application zéro

Le rapporteur constate malheureusement que ce principe de précaution, pourtant inscrit à l'article 174-2 du traité sur l'Union européenne depuis 1992, est souvent proclamé, parfois galvaudé, presque jamais appliqué.

À l'exception notoire de l'interdiction par le Conseil et le Parlement, en juin 2005, de six substances de la famille des phtalates dans les jouets pour enfants, le principe de précaution n'a pas été mis en œuvre dans la législation communautaire récente. Et encore, il aura fallu une bataille homérique de plus de dix ans pour arriver à l'interdiction définitive de ces substances CMR pour cette application précise.

C'est pourquoi le rapporteur s'interroge sur la pertinence de critères aussi contraignants que ceux retenus par la Commission dans sa communication du 2 février 2000 pour pouvoir appliquer le principe de précaution.

De la dépendance de l'analyse et de la gestion du risque à l'étude des diverses actions envisageables, en passant par la détermination à chaque étape du degré d'incertitude scientifique et la rédaction d'un rapport coût/bénéfices, tout semble fait pour qu'une procédure complexe, hiérarchisée et sans fin rende inapplicable le principe de précaution.

Ce constat conduit le rapporteur à proposer au point 7 de la résolution une révision complète de la communication du 2 février 2000, afin de faire vivre le principe de précaution. Cette proposition s'appuie d'ailleurs sur la jurisprudence de la Cour de Justice des Communautés européennes qui a, à de nombreuses reprises, précisé le contenu et la portée du principe en droit communautaire comme étant l'un des fondements de la politique de protection poursuivie par la Communauté dans le domaine de l'environnement et de la santé(1)

La pollution de l'habitat: une menace sanitaire particulièrement insidieuse

Face à cette menace sanitaire contre laquelle peu de citoyens peuvent se prémunir puisqu'ils passent en moyenne 90 % de leur temps dans un lieu confiné (crèche, école, bureau, maison, site industriel, etc.), la Commission n'est pas restée "les bras croisés".

Elle a multiplié les actions telles l'instauration d'un groupe de travail au sein duquel se réunissent industriels et organisations des consommateurs et de protection de l'environnement, ou encore le financement d'au moins dix-sept projets européens dans des domaines aussi variés que le monitoring de la qualité de l'air intérieur/extérieur et l'étude des matériaux de construction comme source de pollution.

Pour autant, le rapporteur rappelle que l'addition de ces initiatives n'équivaut pas à une politique globale et intégrée en matière de qualité de l'air intérieur.

Le rapporteur a d'ailleurs été très surpris d'apprendre, à travers l'exposé d'un expert de la London School of Hygiene que, par exemple, dans la belle ville de Prague, l'air à l'intérieur des habitations était plus vicié que l'air léger extérieur respiré par les amoureux de Kundera.

La Commission serait donc bien inspirée de publier un Livre vert sur la problématique spécifique de la pollution de l'habitat, comme le Parlement l'avait déjà demandé au point 21 de sa résolution sur le plan d'action adoptée le 21 février 2005.

Il paraît en effet urgent que l'Union se dote d'une véritable stratégie en la matière, laquelle permettrait de fixer des lignes directrices pour les États membres, et de protéger in fine les citoyens exposés à des sources multiples de pollution biologique et chimique et ce, de la crèche au bureau.

Le rapporteur rappelle d'ailleurs qu'il serait utile que les autorités européennes dans leur ensemble évaluent le coût financier global de la pollution intérieure du point de vue du des coûts médicaux, de l'incapacité de travail ou simplement de celui du coût d'assainissement de l'habitat contaminé.

La menace émergente des champs électromagnétiques

La dernière fois que le Parlement s'est saisi de cette question en 1999(2), les réseaux locaux sans fil à haut débit tels le Wifi ou le Wimax faisaient à peine leur apparition en Europe. Et les ménages européens n'étaient pas encore totalement encerclés par une pléthore d'appareils électroniques et par différents systèmes de téléphonie sans fil.

Comme cela arrive parfois, le progrès technique peut également, lorsqu'il est mal maîtrisé, présenter certains risques pour la santé. C'est exactement ce qui se passe avec les ondes électromagnétiques dont les limites d'exposition pour le public datent de 1999 et n'ont donc évidemment pas suivi les évolutions technologiques.

Le rapporteur sait pertinemment que les émissions radio sont au centre de débats controversés depuis plus de vingt ans et qu'il subsiste toujours un certain degré d'incertitude scientifique sur le sujet.

Cependant, il estime qu'il importe de tenir compte du document le plus complet jamais réalisé à ce jour: le rapport Bio-Initiative, porté par des scientifiques américains et européens de renom, qui fait la synthèse de plus de mille cinq cents études consacrées à l'impact sanitaire des champs électromagnétiques sur l'homme. Un document qui indique dans ses conclusions qu'une exposition chronique et/ou trop importante aux ondes électromagnétiques peut engendrer des risques de cancer (leucémies chez les enfants en particulier), de maladie d'Alzheimer, des problèmes nerveux et des troubles du sommeil.

C'est sur la base de cette étude qu'en septembre 2007, l'Agence européenne pour l'environnement a recommandé aux 27 États membres de prendre des mesures pour mieux protéger le public. Un avertissement partagé par le rapporteur, qui estime que dans le domaine de la santé environnementale, l'Union européenne doit faire mieux et plus!

(1)

CJCE, 23 septembre 2003, Commission c/Danemark aff. C-192/01- CJCE, 7 septembre 2004, aff. C-127/02.

(2)

Rapport Tamino A4-0101-99.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.5.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

57

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Johannes Blokland, John Bowis, Frieda Brepoels, Martin Callanan, Dorette Corbey, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Edite Estrela, Jill Evans, Anne Ferreira, Karl-Heinz Florenz, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Satu Hassi, Gyula Hegyi, Jens Holm, Marie Anne Isler Béguin, Dan Jørgensen, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Holger Krahmer, Aldis Kušķis, Marie-Noëlle Lienemann, Peter Liese, Linda McAvan, Roberto Musacchio, Riitta Myller, Péter Olajos, Miroslav Ouzký, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Dagmar Roth-Behrendt, Guido Sacconi, Carl Schlyter, Richard Seeber, Kathy Sinnott, Bogusław Sonik, María Sornosa Martínez, Antonios Trakatellis, Evangelia Tzampazi, Thomas Ulmer, Marcello Vernola, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, Glenis Willmott

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Philip Bushill-Matthews, Milan Gaľa, Umberto Guidoni, Erna Hennicot-Schoepges, Johannes Lebech, Miroslav Mikolášik, Bart Staes, Lambert van Nistelrooij

Последно осъвременяване: 3 юли 2008 г.Правна информация