ДОКЛАД относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: от i2010 до digital.eu

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (25.3.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (23.2.2010)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

25.3.2010 - (2009/2225(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Pilar del Castillo Vera

Процедура : 2009/2225(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0066/2010

Внесени текстове :

A7-0066/2010

Разисквания :

Гласувания :

PV 05/05/2010 - 13.43
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0133

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: от i2010 до digital.eu

(2009/2225(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „ Доклад за конкурентоспособността на Европа по отношение на цифровите технологии – Основни постижения на стратегията i2010 през периода 2005—2009 г.” (COM(2009)0390),

– като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Трансгранична електронна търговия между търговци и потребители в ЕС” (COM(2009)0557);

– като взе предвид резолюцията си от 14 март 2006 г. относно европейското информационно общество за растеж и трудова заетост[1],

– като взе предвид резолюцията си от 14 февруари 2007 г. относно пътя към разработване на европейска политика в областта на радиочестотния спектър[2],

– като взе предвид резолюцията си от 19 юни 2007 г. относно изграждане на европейска политика в областта на широколентовите мрежи[3],

– като взе предвид резолюцията си от 21 юни 2007 г. за доверието на потребителите в цифровата среда[4],

– като взе предвид член 48 от правилника,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по култура и образование (A7-0066/2010),

A. като има предвид, че информационните и комуникационни технологии (ИКТ) навлизат фактически във всички сфери на нашия живот и са неразривно свързани с нашето желание за просперираща и конкурентоспособна икономика, опазване на средата, в която живеем, и по-демократично, отворено, интегриращо общество,

Б. като има предвид, че Европа следва да играе водеща роля за създаването и прилагането на ИКТ, като привнесе по-голяма стойност за гражданите и за предприятията; като има предвид, че ИКТ допринасят за подкрепянето на настоящите структурни предизвикателства, като се постига устойчив икономически растеж,

В. като има предвид, че Европа само ще се възползва от предимствата на тази цифрова революция, ако всички граждани са включени и им се даде възможност пълноценно да участват в новото дигитално общество, а човекът заема централно място при стратегическите действия; като има предвид, че дигиталната революция не може повече да бъде считана за еволюция по отношение на индустриалното минало, а по скоро за процес на радикална промяна,

Г. като има предвид, че развитието на цифровото общество следва да бъде обхващащо и достъпно за всички граждани на ЕС и следва да бъде подкрепяно от ефективни политики, целящи запълване на дигиталната празнина в рамките на ЕС, като предоставят електронни умения на повече граждани, с цел да могат пълноценно да използват възможностите, предлагани от ИКТ,

Д. като има предвид, че, макар широколентовият достъп да е на разположение на повече от 90% от населението на ЕС, едва 50% от домакинствата го използват,

Е. като има предвид, че конкурентните комуникационни пазари са важни за осигуряването на това потребителите да получават максимални ползи от гледна точка на избор, качество и достъпни цени,

Ж. като има предвид, че потенциалът на Европа е неразривно свързан с уменията и познанията на населението й, работната й сила и организациите й; като има предвид, че без умения и познания икономическата и социална добавена стойност на информационните и комуникационни технологии и инфраструктури ще бъде ограничена,

З. като има предвид, че ИКТ може да бъде извънредно мощен положителен фактор в усилията за постигане на положително и устойчиво развитие в държавите по света и за борба срещу бедността и социалните и икономически неравенства,

И. като има предвид, че ако гражданите нямат достатъчно доверие в правната рамка на новото дигитално пространство, то те ще се въздържат от интерактивни действия, свободно изразяване на мнението си и осъществяване на операции; като има предвид, че гарантирането и прилагането на основните права, в този контекст, е главно условие за доверие от страна на гражданите; като има предвид, че гаранцията за защита на правата върху интелектуална собственост (ПИС) и другите права е съществено условие за доверието от страна на бизнеса,

Й. като има предвид, че киберпрестъпленията, като подбудителството към извършване на терористични атаки, основаните на омраза престъпни действия и детската порнография, са се увеличили и застрашават хората, в това число децата,

К. като има предвид, че културните и творческите индустрии на Европа не само играят съществена роля при насърчаването на културното разнообразие, медийния плурализъм и участието в демократичния живот в Европа, но също така представляват и основен двигател за устойчив растеж и икономическо възстановяване в Европейския съюз; като има предвид, че в обсъждането на създаването на единен пазар в сектора, свързан с творческо съдържание, трябва да се обърне особено внимание на културните и езиковите специфики,

Л. като има предвид, че европейското демократично общество, участието на гражданите в публичния дебат и достъпът до информация в цифровия свят зависят от един динамичен и конкурентен медиен сектор като четвъртия стълб на демокрацията,

М. като има предвид, че липсата на напредък при създаването, разпространяването и използването на ИКТ е отговорна за забавяне в растежа и производителността и като има предвид, че новосъздадените предприятия с висок потенциал за растеж, осъществяващи дейност в областта на иновациите в ИКТ, са силно притиснати да утвърдят устойчива пазарна позиция,

Н. като има предвид, че частният и публичният сектор трябва да инвестират в нови иновативни платформи и услуги, като например, изчислителни облаци, електронното здравеопазване (eHealth), интелигентни измервателни уреди, интелигентна мобилност и др.; като има предвид, че укрепването на единния европейски пазар ще увеличи интереса от инвестиции в европейската икономика и пазари и ще доведе до допълнителни мащабни икономии,

О. като има предвид, че все още не сме успели да изградим пълноценно функциониращ дигитален пазар за онлайн и комуникационни услуги в Европа; като има предвид, че свободното движение на цифровите услуги и трансграничната електронна търговия понастоящем са сериозно затруднени от фрагментарността на правилата на национално равнище; като има предвид, че европейските дружества и публични служби ще получат икономически и социални ползи от използването на напредничави ИКТ услуги и приложения,

П. като има предвид, че, макар интернет да е най-бързо растящият канал за търговия на дребно, разликата в развитието между вътрешната и трансграничната електронна търговия в ЕС нараства; като има предвид, че Съобщението на Комисията COM(2009)0557 разкрива, че е налице значителен потенциал за съществени спестявания чрез трансгранична електронна търговия за гражданите и бизнеса на ЕС,

1. Призовава Комисията да представи предложение за амбициозна цифрова програма и работен план, даващи възможност на Европа да напредва по пътя към отворено и проспериращо дигитално общество, което да предлага икономически и социални и културни възможности на всички граждани на ЕС; предлага тази нова програма в областта на цифровите технологии да бъде наречена „програма 2015.eu” и да се основава на модела на възходящата спирала 2015.eu;

2. подчертава значението на постоянството в усилията за осигуряване на повсеместен и високоскоростен достъп за всички граждани и потребители до стационарен и мобилен широколентов интернет, в това число чрез съхраняване на конкуренцията в полза на потребителите; изтъква, че това изисква целенасочени политики, които да насърчават конкуренцията и ефективното инвестиране и иновации в нови и засилени инфраструктури за достъп и избор за потребителите при предоставянето на достъп, по отношение на справедливи условия и конкурентоспособни цени за всички граждани, независимо от местонахождението, като по този начин се гарантира, че нито един гражданин няма да се почувства изключен;

3. счита, че до 2013 г. всяко домакинство в ЕС следва да има достъп до широколентов интернет на конкурентни цени; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават използването на всички налични политически инструменти за постигане на широколентов достъп до интернет за всички европейски граждани, включвайки използването на Европейските структурни фондове и цифровия дивидент за разширяване на покритието с мобилен широколентов интернет и неговото качество; освен това призовава държавите-членки да дадат нов импулс на стратегията на ЕС за високоскоростен широколентов достъп до интернет, по-специално посредством актуализиране на националните цели за покритие с широколентов и високоскоростен интернет;

4. отбелязва, че съществуват неясноти в правилата за държавна помощ, които могат да засегнат широколентови услуги, подкрепяни от Общността, особено по отношение на способността на публичните органи да консолидират собствените си потребности относно комуникационните мрежи като основа за нови инвестиции; обръща се към Комисията с искане спешно да разгледа тези въпроси;

5. припомня, че следва да се обърне специално внимание на селските райони, засегнати от индустриалния преход, и на регионите, които се характеризират със сериозни и постоянни природни или демографски несъвършенства, по-специално крайно отдалечените региони; счита, че подходящо решение за гарантирането на ефективна доставка и достъп на гражданите на тези региони до широколентов интернет в рамките на приемлив срок и срещу разумна цена, би могло да бъде извършването му чрез безжични технологии като сателит, който позволява незабавна свързаност към интернет;

6. припомня, че задълженията за предоставяне на универсална услуга съответстват на минималния набор от услуги със съответното качество, до които крайните потребители следва да имат достъп на достъпна цена, без да се нарушава конкуренцията и да се налага допълнителен товар на потребителите и операторите; настоятелно приканва Комисията да състави незабавно дългоочаквания й преглед на универсалната услуга;

7. подчертава, че е важно да се гарантира за крайните потребители с увреждания достъп на равнище, еднакво с равнището на достъп, предоставян на другите крайни потребители, както настоятелно призовава Европейският парламент в своя преглед на директивата за универсалната услуга и за правата и защитата на потребителите; отправя искане към Комисията да отдели възможно най-голямо внимание на потребностите на потребителите с увреждания в „програмата 2015.eu“.

8. призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, за да проучи как може да бъде осъществена преносимост на номерата в целия ЕС;

9. подчертава, че е важно Европа да продължи да бъде континентът на мобилните комуникации в света и да се гарантира, че 75 % от абонатите на мобилни телекомуникационни услуги и потребителите на мобилни широколентови услуги имат достъп до високоскоростни безжични услуги до 2015 г.;

10. припомня необходимостта от ускоряване на хармонизираното развиване на спектъра на цифровия дивидент по недискриминационен начин и без да се засягат съществуващите и подобрените услуги за радио и телевизионно разпространение;

11. призовава Комисията, посредством Комитета по радиочестотния спектър, да се заеме с практическите и техническите изисквания, за да гарантира своевременната достъпност на спектър с достатъчна гъвкавост, за да даде възможност за развиване на нови технологии и услуги като мобилен широколентов достъп до интернет; призовава комисията да докладва относно осъществения напредък в областта на конкуренцията и спектъра на пазара;

12. подчертава необходимостта от допълнителна оценка и проучване на потенциалния сблъсък между съществуващите и бъдещи ползватели на спектъра, така че да бъдат намалени потенциалните отрицателни последици за потребителите;

13. счита, че тъй като процентът на достъп до интернет расте, държавите-членки следва да се стремят да постигнат свързване на 50% от домакинствата в ЕС към високоскоростни мрежи до 2015 г. и 100% до 2020 г., позволявайки надеждни и обогатени познания на крайния потребител в съответствие с очакванията и нуждите на потребителя; припомня, че за постигането на тези цели е от съществено значение наличието на подходяща политическа рамка, която да позволи частните инвестиции, като същевременно запази конкуренцията и даде тласък на избора на потребителите;

14. настоятелно приканва държавите-членки да въведат в националните си законодателства новата регулаторна рамка относно електронните технологии преди определения срок и изцяло да я приложат, както и да предоставят съответните правомощия на националните регулатори; изтъква, че тази нова рамка предвижда предвидима и последователна регулаторна среда, която стимулира инвестирането и насърчава наличието на конкурентоспособни пазари за мрежи, продукти и услуги от ИКТ, които да дадат своя принос за укрепване на единния пазар за услуги на информационното общество; настоява, че всяко указание за прилагането на пакета за телекомуникациите спрямо мрежите за достъп от следващо поколение трябва да прилага изцяло концепциите, въведени в директивите за насърчаване на развиването на тези мрежи;

15. счита, че е необходимо да се увеличи ефективността на регулаторната координация чрез осигуряване на пълноценно функциониране на BEREC във възможно най-кратки срокове;

16. призовава заинтересованите страни да приемат открити модели за разгръщане на комуникационни мрежи, за да подпомогнат стимулиране на иновациите и за да стимулират търсенето;

17. припомня необходимостта от прозрачност и предвидимост на уредбата и призовава Комисията да продължи да интегрира принципите на по-добро регулиране при подготовката на законодателни и незаконодателни инициативи, по-специално чрез целенасочени и своевременни оценки на въздействието;

18. припомня, че оперативната съвместимост и достъпността са взаимно свързани и са градивните елементи за изграждането на ефективно информационно общество, за да могат продуктите, инфраструктурите и услугите да си взаимодействат така, че европейците да имат достъп до услуги и данни независимо от софтуера, който използват;

19. подчертава, че компетентността в областта на цифровите технологии е от решаващо значение за едно интегриращо общество и че на всички граждани на ЕС следва да се даде възможност и те следва да бъдат стимулирани да придобият необходимите умения; подчертава, че компетентността в областта на цифровите технологии би могла да бъде в помощ на хората в неравностойно положение (т.е. възрастните лица и тези с ниски доходи), като ги включи в обществото; призовава Комисията и държавите-членки да се заемат с неравенствата между различните обществени групи от гледна точка на компютърната грамотност и използването на интернет, т. нар. появяващото се второ цифрово разделение; подчертава съществения ангажимент за намаляване наполовина, до 2015 г., на празнотите по отношение на грамотността и компетентността в областта на цифровите технологии;

20. призовава към спазване на принципите на прозрачност, достъпност и равни възможности при използването на системите за ИКТ с оглед подобряване на удобството за ползване за възможно най-голям брой европейски граждани;

21. подчертава, че всички начални и средни училища трябва да имат надеждни, качествени интернет връзки до 2013 г. и високоскоростни интернет връзки до 2015 г. с подкрепата на регионалната и кохезионна политика, при необходимост; изтъква, че обучението във връзка с ИКТ и електронното обучение следва да се превърнат в съставна част от дейностите, свързани с ученето през целия живот, които позволяват провеждане на по-добри и по-достъпни програми за образование и обучение;

22. признава значението на електронното обучение като образователен метод, адаптиран към нововъведенията в ИКТ, който може да отговори на потребностите на хората без непосредствен достъп до конвенционални образователни методи, но подчертава, че необходимостта от обмен на информация между преподаватели, ученици и други заинтересовани страни е съществено предварително условие; счита, че международният обмен трябва също да се насърчава, за да могат учебните заведения да възстановят своята важна роля за насърчаването на разбирането между народите;

23. препоръчва въвеждане на понятието „грамотност в областта на цифровите технологии“ в образователните системи, като се започне още в предучилищното обучение, успоредно с чуждите езици, с цел произвеждането на грамотни потребители възможно най-рано;

24. отбелязва колко е важно гражданите на ЕС да придобиват умения в областта на цифровите технологии, което да им позволява пълноценно да използват предимствата на участието в цифровото общество; потвърждава необходимостта да се гарантира, че знанията, уменията, компетентността и творческата насоченост на европейската работна сила отговарят на най-високите глобални стандарти и постоянно се актуализират; вярва, че грамотността по отношение на цифровите технологии и умения следва да бъде в центъра на политиките на ЕС, тъй като тя е основната движеща сила на европейското иновативно общество;

25. предлага да се стартира план за действие по отношение на грамотността и интеграцията в областта на цифровите технологии на равнище ЕС и държави-членки, включващ по-специално: специфични възможности за обучение за придобиване на грамотност в областта на цифровите технологии за незаетите лица и за групите, застрашени от изключване; стимули за инициативи в частния сектор с цел обучение за придобиване на познания и умения в областта на цифровите технологии от всички служители, инициатива на европейско равнище „Бъдете интелигентни онлайн” за запознаване на всички студенти, включително тези, които са ангажирани с учене през целия живот и с професионално обучение, с безопасното използване на ИКТ и онлайн услугите, както и обща система за сертифициране на ИКТ на европейско равнище;

26. призовава държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да вдъхновят младите специалисти, които да изберат ИКТ за своя професионална насоченост; призовава държавите-членки междувременно да обърнат повече внимание в своите национални образователни програми на предметите по естествени науки, като математика и физика, за учениците в основните училища; счита, че, тъй като има действителна и спешна нужда от действия, за да бъдат задоволени нуждите от умения в областта на ИКТ в Европа в дори кратко- към средносрочен аспект, ще бъде необходима по-добра база данни за наблюдение на електронните умения; призовава институциите на ЕС да предприемат последващи действия за създаването на тази база данни;

27. подчертава, че всички граждани на ЕС следва да са запознати с основните си цифрови права и задължения благодарение на Европейска харта за правата на гражданите и потребителите в дигиталната среда; вярва, че тази Харта следва да консолидира достиженията на правото на Общността, като включи по-специално правата на потребителите, свързани със защитата на личните данни, на уязвимите потребители и на цифровото съдържание, както и като гарантира адекватна оперативна съвместимост; потвърждава, че правата в цифровата среда следва да бъдат разглеждани в рамките на цялостната рамка за основните права;

28. изразява твърдата си увереност, че защитата на личния живот представлява основна ценност и че всички потребители следва да имат контрол върху личните си данни, включително „правото да бъдеш забравен”; приканва настоятелно Комисията да вземе предвид не само въпросите за защита на данните и личния живот по същество, но по-специално специфичните нужди на непълнолетните и младежите по отношение на тези въпроси; призовава Комисията да внесе предложение за адаптиране на директивата за защита на данните към настоящата цифрова среда;

29. призовава Комисията и държавите-членки да предприемат допълнителни действия за подобряване на дигиталната сигурност, за борба срещу киберпрестъпността и нежелателната електронна поща (спам), да увеличат доверието на потребителите и да защитят кибепространството на Европейския съюз срещу всякакви видове престъпления; призовава Комисията и държавите-членки да се ангажират ефективно и да засилят международното сътрудничество в тази област; припомня на държавите-членки, че почти половината от тях все още не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа относно киберпрестъпността и призовава настоятелно всички държави-членки да ратифицират и приложат тази конвенция;

30. призовава държавите-членки да предприемат стъпки с оглед осигуряването на достъп до сигурна електронна идентификация на всеки в Европа;

31. настоява за запазването на открит интернет, в който гражданите и бизнес потребителите имат право на достъп и на разпространение на информация или ползване на приложения и услуги по техен избор, както предвижда новата регулаторна рамка; призовава Комисията, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и националните регулаторни органи да насърчават разпоредбите за "неутралност на мрежата", да следят отблизо тяхното прилагане и да докладват на Европейския парламент преди края на 2010 г.; счита, че законодателството на ЕС следва да се запази разпоредбата за „обикновен пренос”, установена в Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО), която е от ключово значение за осигуряване на свободна и отворена конкуренция на дигиталния пазар;

32. подчертава, че плурализмът, свободата на пресата и зачитането на културното многообразие са основни ценности и крайни цели на Европейския съюз; поради това призовава Европейската комисия да гарантира, че всички предлагани политики на ЕС съответстват на тези ценности и цели;

33. приветства бързото прилагане на законодателството относно роуминга; подчертава допълнителната необходимост от постоянно наблюдение на цените на роуминга в ЕС, включително цените за роуминга на данни; призовава Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да проведе независим анализ за методите, различни от регулирането на цените, които могат да бъдат използвани за създаването на конкурентоспособен вътрешен пазар за роуминга; призовава Комисията, въз основа на анализа, проведен от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, да предложи преди 2013 г. дългосрочно решение на проблема с роуминга, за да гарантира добре функциониращ, насочен към потребителите и конкурентен пазар за роуминга, като по този начин доведе до по-ниски цени;

34. подчертава, че цифровите услуги могат да допринесат за пълноценното използване от страна на Европа на вътрешния пазар; призовава за ефективна политика за единен дигитален пазар, който да превърне онлайн услугите в Европа в по-конкурентоспособни, достъпни, трансгранични и прозрачни, който да предостави възможно най-високата степен на защита за потребителите и да сложи край на териториалната дискриминация; призовава институциите на ЕС да отстранят основните регулаторни и административни пречки пред трансграничните онлайн операции до 2013 г.; призовава Комисията да продължи текущото оценяване на достиженията на правото на Общността, засягащо единния дигитален пазар, и да предложи целенасочени законодателни действия по отношение на основните препятствия;

35. призовава да се извърши проучване във връзка с хармонизираните правила в рамките на ЕС за насърчаване на единен пазар в областта на „изчислителните облаци” (cloud computing) и електронната търговия;

36. призовава Комисията да разгледа мерки за увеличаване на прозрачността на условията и предпоставките за трансгранична онлайн търговия и за ефективност на трансграничното правоприлагане и правна защита; подчертава, че за успешното развитие на електронната търговия е необходимо ефективно разпределение на продукти и стоки, и следователно изтъква необходимостта от бързо прилагане на Третата директива за пощенските услуги (2008/06/EО);

37. вярва, че държавите-членки следва да осигурят необходимата дигитална среда за предприятията, особено по отношение на МСП; призовава за въвеждането на „обслужване на едно гише” по отношение на ДДС във всяка държава-членка с цел улесняване на трансграничната електронна търговия за малките и средните предприятия и предприемачите, и призовава също така Комисията да подкрепи широкото използване на електронни фактури;

38. призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че до 2015 г. поне 50º% от всички обществени поръчки ще бъдат електронни съгласно Плана за действие, договорен на Министерската конференция по електронно правителство, проведена в Манчестър през 2005 г.;

39. счита, че почти десет години след тяхното приемане директивите относно правната рамка за информационното общество се оказват неактуални поради повишената комплексност на онлайн средата, въвеждането на нови технологии и поради факта, че все по-голяма част от данните на гражданите на ЕС се обработват извън ЕС; вярва, че докато юридическите проблеми, произтичащи от определени директиви, могат да бъдат решение посредством постепенно актуализиране, то за други директиви се налага по-основно преразглеждане и че е необходимо приемането на международна рамка за защита на данните;

40. подчертава интересът, който дигитализирането на обществените услуги (електронното правителство) може да представлява за гражданите и предприятията, за да се гарантира по-ефективно и персонализирано предоставяне на обществени услуги; призовава държавите-членки да се възползват от инструментите на ИКТ, за да подобрят прозрачността и отчетността на действията на правителството и да допринесат за постигането на демокрация с по-голямо участие на всички социални и икономически групи, за повишаване на осведомеността на новите потребители и изграждане на доверие; призовава държавите-членки да разработят национални планове за дигитализиране на обществените услуги, включващи цели и мерки с оглед на това до 2015 г. всички обществени услуги да са на разположение онлайн и да са достъпни за хората с увреждания;

41. подчертава значимостта на широколентовия достъп до интернет за здравето на европейските граждани, тъй като той дава възможност за използването на ефективни здравни информационни технологии, които подобряват качеството на грижата, разширяват географския обхват на здравеопазването в селски, островни, планински и рядко населени райони, улесняват домашните грижи и намалят ненужните манипулации и скъпите прехвърляния на пациенти; припомня, че широколентовия достъп до интернет може да допринесе за защитата на гражданите на ЕС чрез улесняване на разпространението на информация, свързана с обществената сигурност, различни процедури, реагирането при бедствия и аварии и възстановяването;

42. подчертава, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са особено важни за лицата с увреждания, които имат по-големи потребности в сравнение с повечето хора във връзка с технологичната помощ в техните ежедневни дейности; счита, че лицата с увреждания имат право да се ползват по равноправен начин от бързото развитие на продуктите и услугите, които са резултат от новите технологии, тъй като това ще им предостави възможност да участват в информационно общество с приобщаващ характер без граници;

43. подчертава необходимостта от „Пета свобода", която да позволи свободното движение на съдържание и знания и да се създаде до 2015 г. проста и лесна за използване от потребителя правна рамка за достъп до цифровото съдържание в Европа; тази рамка ще подобри сигурността за потребителите и ще осигури справедлив баланс между правата на носителите на права и достъпа на широката общественост до съдържанието и знанията; настоятелно призовава ЕС, с оглед съответствието с технологичното развитие, да засили разискванията относно авторските права и да анализира въздействието на авторското право на ЕС по член 118 от Договора за функционирането на ЕС за осигуряването на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в рамките на целия ЕС както в мрежата, така и извън нея;

44. признава, че европейската творческа и културна индустрия играе съществена роля не само за насърчаването на културното многообразие, медийния плурализъм и демокрацията на участието в Европа, но представлява и важен двигател за устойчивия растеж на континента, във връзка с което може да изиграе решаваща роля за икономическото възстановяване на ЕС; признава необходимостта от насърчаване на среда, която да продължи да стимулира творческата индустрия; във връзка с това призовава Комисията да прилага Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване във всички политически инициативи, свързани с програмата за цифровите технологии;

45. подчертава, че една европейска програма за цифровите технологии трябва да насърчава създаването и разпространяването на висококачествено и разнообразно в културно отношение съдържание в ЕС, с цел стимулиране на всички граждани на ЕС да възприемат цифровите технологии, като например интернет, и да се увеличат максимално културните и социалните ползи, които гражданите на ЕС могат да извлекат от тях; препоръчва поставянето на начало на информационна кампания на равнището на ЕС, с цел постигане на по-висока степен на осведоменост, по-специално чрез разработването и разпространението на дигитално културно съдържание; призовава Комисията да разгледа, в рамките на своята законодателна работна програма, възможността да се предостави право на държавите-членки да прилагат намалена ставка на ДДС по отношение на разпространението на онлайн стоки с културна стойност;

46. изтъква, че интернет, който предлага редица нови възможности за движение и достъп до продукти на творческата дейност, поставя също така нови предизвикателства за защитаването на киберпространството на ЕС срещу всякакви видове престъпления; отбелязва, че санкциите, като един от възможните инструменти в областта на прилагането на авторските права, трябва по принцип да бъдат насочени първо към ползвателите с търговска цел, а след това към отделните граждани.

47. счита, че в светлината на новите технологии, новите дигитални методи на доставка и променящото се поведение на потребителите, ЕС трябва да насърчава политиките, насочени към предлагането и да разгледа по-нататъшното развитие на правилата за лицензиране и предоставяне авторски права; призовава за подобрена, по-ефективна и по-последователна по отношение на прозрачността на управлението и изясняването на правата система за музикалните и аудиовизуалните творби и за по-голяма прозрачност и конкуренция между организациите за събиране и управление на права;

48. подчертава, че в новата програма за цифровите технологии трябва да се обърне по-голямо внимание на дигитализацията на уникалното културно наследство на Европа и на подобряването на достъпа на гражданите до него; настоятелно приканва държавите-членки да предоставят подходяща финансова помощ за политиката на ЕС за дигитализиране, като същевременно насърчава както Комисията, така и държавите-членки да намерят подходящи решения на текущи пречки от правно естество;

49. изразява дълбока загриженост относно бъдещето на проекта за Европейска дигитална библиотека ако не настъпят радикални промени в дигиталния формат на библиотеката, управлението, практическата осъществимост, ползата и широкото популяризиране на проекта в медиите;

50. счита, че наред със системното развиване на ИКТ е от основно значение насърчаването на високите научни постижения в областта на ИКТ и на обществените и частни инвестиции във високорискови изследвания и иновации, провеждани съвместно в областта на ИКТ; подчертава, че Европа следва да бъде сред водещите при развитието на интернет технологии, „изчислителни облаци” (cloud computing), интелигентни среди и суперкомпютри, както и ИКТ приложения с ниски емисии на СО2; предлага в новата финансова перспектива бюджетът на ЕС за изследвания в областта на ИКТ да бъде удвоен, а бюджетът за въвеждането на ИКТ да се увеличи четири пъти;

51. изразява съжаление относно факта, че по отношение на привличането, развитието и задържането на академичен таланти в ИКТ Европа продължава да изостава от други водещи пазари и е подложена на значително изтичане на мозъци поради по-добрите условия за работа в САЩ за научните работници и изследователи; подчертава, че за разрешаването на този проблем е необходимо Европа да работи както с научните работници така и с промишлеността за разработването на привлекателна програма за професионално развитие, която подкрепя важната роля на научноизследователската общност в една широкомащабна и новаторска програма в областта на ИКТ от световна класа;

52. счита, че до 2015 г. всички европейски изследователски институти и инфраструктури трябва да бъдат свързани от ултра-високоскоростни преносни мрежи, чиято скорост се измерва в Gbps, създавайки локална мрежа на европейската изследователска общност;

53. призовава за по-големи инвестиции по отношение на използването на софтуер с отворен код в ЕС;

54. призовава за нови инвестиции в изследователска дейност с цел подобряване прилагането на съществуващите цифрови инструменти и за гарантиране на достъпа на всички граждани до културни продукти;

55. изразява загриженост по повод на бюрократичните аспекти в рамковата програма на ЕС; призовава Комисията да премахне бюрокрацията, като преструктурира процесите на рамковата програма, без да я застрашава, и създаде комитет на ползвателите;

56. призовава Комисията да оцени съвместно с държавите-членки по какъв начин Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО относно възлагането на обществени поръчки за строителство и тяхното транспониране подпомагат научноизследователската дейност и иновациите и, по целесъобразност, да установи най-добри практики; призовава Комисията и държавите-членки да разгледат разработването на показатели за иновации в областта на договорите за обществени поръчки;

57. припомня, че конкурентоспособността на Европа в бъдеще и способността й да се възстанови от настоящата икономическа криза до голяма степен зависят от нейната способност да улесни всеобщото и ефективно внедряване на ИКТ в предприятията; независимо от това отбелязва, че МСП все още са доста по-изостанали от големите предприятия и обръща особено внимание на гаранциите, които следва да бъдат дадени на микропредприятията и малките предприятия, за да се гарантира, че те не са лишени от ползите, свързани с развитието на ИКТ; призовава държавите-членки и Комисията да засилят подпомагането за МСП по отношение на използването на ИКТ инструменти за увеличаване на производителността;

58. призовава Комисията да представи цифров план, който да насърчи възможностите за онлайн бизнес, насочен основно към предлагане на алтернативи на тези, които наскоро са останали безработни в контекста на финансовата криза; счита, че този план следва да се състои от предоставяне на достъпен софтуер и хардуер заедно с безплатна интернет връзка и безплатно консултиране;

59. счита, че „програма 2015.eu” следва да се стреми към интегрирането на ИКТ за целите на нисковъглеродната икономика; призовава използването на ИКТ технологиите да отговорят на целите 20-20-20 на стратегията за борба срещу изменението на климата; смята, че въвеждането на приложения като интелигентни електрически мрежи, интелигентни уреди за измерване, интелигентна мобилност, интелигентни автомобили, интелигентно управление на водите и електронно здравеопазване следва да бъдат ключови инициативи на „програма 2015.eu”; отбелязва, че отпечатъкът на отрасъл ИКТ следва да бъде намален с 50 % до 2015 г.

60. счита, че международната търговия следва да се основава на принципа на лоялната търговия с цел постигане на правилно равновесие между отварянето на пазарите и законната защита на различни икономически сектори, с особен акцент върху работните и социалните условия;

61. счита, че ангажиментът към „програма 2015.eu” на всички политически и географски равнища (ЕС, национални и регионални) в духа на многопластовото управление, както и политическата видимост са важни условия за ефективното й изпълнение; предлага в тази връзка периодичното организиране на срещи на високо равнище за дигиталната програма за преглед на напредъка, постигнат на равнището на Съюза и на отделните държави-членки и за даване на нов политически тласък;

62. обръща специално внимание на Комисията за необходимостта от поставяне на интелигентни (конкретни, измерими, подходящи, реалистични и обвързани със срокове) цели и задачи и от приемане на план за действие, който да мобилизира всички подходящи инструменти на ЕС: финансиране, актове с незадължителна юридическа сила и, когато е необходимо, конкретно законодателство във всички съответни области на политиките (т.е. електронни комуникации, образование, изследователска и новаторска дейност, политика за сближаване); призовава Комисията да провежда редовен преглед на постигнатото по стратегията на "програма 2015.eu" въз основа на широк набор от показатели, позволяващи количествен и качествен анализ на социалното и икономическото въздействие; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират подходяща координация между програмите на равнище ЕС, националните и регионалните програми в тази област;

63 възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на държавите-членки.

[1] OВ C 291 E, 30.11.2006 г., стp. 133.
[2] OВ C 287 E, 29.11.2007 г., стp. 364.
[3] OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стp. 87.
[4] OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стp. 370.

Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) фактически навлизат във всички сфери на нашия живот. ИКТ са неразривно свързани с нашето желание за просперираща и конкурентоспособна икономика, за опазване на околната среда, и за по-демократично, отворено, интегриращо общество. Промените, на които ставаме свидетели не могат повече да бъдат считани за еволюция по отношение на индустриалното минало; те изискват коренна трансформация. Това налага нетрадиционен подход. Европа ще пожъне ползите от тази цифрова революция, само ако всички граждани на ЕС се мобилизират и им се даде възможност пълноценно да участват в новото дигитално общество.

Политическите сфери и помощните фактори, посочени в настоящия доклад образуват обща рамка за политиката на ЕС в областта на ИКТ през следващите пет години, която докладчикът предлага да бъде наречена „програма 2015.eu”. Тази обновена програма може да бъде представена като възходяща спирала 2015.eu (вж. приложението) В центъра на спиралата е човекът (като гражданин и като потребител). На всеки човек следва да му бъде осигурена възможност да придобие необходимите знания и умения и да има повсеместен и високоскоростен достъп. Гражданите също така се нуждаят от ясна правна рамка, която защитава техните права и която им осигурява необходимото доверие и сигурност. Много е важно гражданите да имат свободен и безпрепятствен достъп до дигитални услуги и съдържание на територията на целия вътрешен пазар („петата свобода”. И накрая знанията и технологиите са абсолютно необходими за конкурентоспособността на нашата икономика и за едно по-проспериращо общество.

Целта на настоящия доклад е да даде насоки и вдъхновение, особено на Комисията, за разработването на всеобхватна стратегия 2015 и план за действие, който да включва всички подходящи инструменти на ЕС: финансиране, актове с незадължителна юридическа сила и, когато е необходимо, конкретно законодателство.

I. възможност за участие на гражданите и потребителите

Европа ще пожъне ползите от тази цифрова революция, само ако всички граждани на ЕС се мобилизират и им се даде възможност пълноценно да участват в новото дигитално общество. Това изисква доверие от страна на инвеститорите за поемането на дългосрочни ангажименти, доверие от страна на правителствата за преминаване към електронно правителство и доверие от страна на гражданите за използване на дигитални услуги.

1. Осигуряване на повсеместен и високоскоростен достъп

Едно от условията за изграждане на европейско общество на знанието е всички потребители да имат достъп до стабилни и надеждни кабелни и безжични широколентови мрежи. Стационарните и безжичните технологии трябва да бъдат широко достъпни и оперативно съвместими.

1.1 Постигане на напълно свързано общество

За тази цел са необходими политики, насърчаващи достъпа при справедливи условия и конкурентни цени за всички общности, независимо от местоположението, като по този начин се гарантира, че никой европейски гражданин не е заплашен от изключване. Днес напълно свързано общество означава и мобилно общество. От икономическа гледна точка мобилните телекомуникационни услуги зависят в голяма степен от цената на радиочестотния спектър и е много важно радиочестотния спектър в диапазона на цифровия дивидент да стане достъпен веднага щом това стане практически възможно без да се засягат съществуващи предавания или други услуги.

Цели на политиките:

· До 2013 г. всяко домакинство в ЕС следва да има достъп до широколентов интернет на конкурентни цени;

· Да се запазят позициите на Европа като континентът на мобилните комуникации: 75 % от абонатите на мобилни телекомуникационни услуги са потребители на 3G (или още по-напреднали) услуги до 2015 г.;

Дейности, свързани с политиките:

· Преглед от Комисията на задължението за предоставяне на универсална услуга до 2010 г.

· Европейска стратегия за високоскоростен широколентов достъп, включително актуализиране на целите на държавите-членки (2010-2015)

· Ускоряване на хармонизираното развиване на цифровия дивидент (2010-2015) и подкрепа за разширяване на покритието и качеството на широколентовия достъп чрез неговото разпределяне.

1.2. Въвеждане на следваща генерация инфраструктура

Евентуално необходимите капиталови разходи за внедряване на високоскоростните мрежи в ЕС са недвусмислено значителни. Новите разпоредби на пакета за далекосъобщенията относно мрежите за достъп от следващо поколение предвиждат стабилна и предсказуема регулаторна среда с цел насърчаване на инвестициите, като същевременно се гарантират защитата на конкуренцията и възнаграждаването за поемане на риск.

Цели на политиките:

· В срок до 2015 г. 50% от домакинствата следва да бъдат свързани с високоскоростни мрежи.

Дейности, свързани с политиките:

· Бързо въвеждане в националното законодателство на пакета за далекосъобщенията (преди втората половина на 2011 г.).

2. Компетентност в областта на цифровите технологии за целите на едно интегриращо цифрово общество

Потенциалът на Европа се крие в уменията и познанията на населението ѝ, работната ѝ сила и организациите ѝ. Без наличието на всеобхватна инфраструктура ИКТ могат да бъдат използвани само в ограничена степен, а без наличието на знания и умения използването на тези технологии ще донесе ограничена икономическа и социална полза. Ако бъде пренебрегната липсата на умения в областта на ИКТ, тя ще се превърне в основен проблем, който ще спъва конкурентоспособността на ЕС в глобалната икономика. Изискванията за знания, умения и инструменти ще варират в зависимост от различните възрастови групи, но във всички групи нуждата от тези знания и умения е осезателна.

Цели на политиките:

· В срок до 2015 г. да бъдат запълнени пропуските във връзка с грамотността и компетентността в областта на цифровите технологии.

· В срок до 2015 г. всички основни и средни училища следва да бъдат оборудвани с високоскоростна интернет връзка.

· В срок до 2012 г. на всички ученици от основните и средните училища следва да бъде предоставено обучение относно свързаните с интернет рискове и относно безопасното и отговорно ползване.

· На всички възрастни в трудоспособна възраст следва да бъдат предоставени възможности за обучение в областта на ИКТ (2010-2015 г.).

Дейности, свързани с политиките:

· План за действие във връзка с грамотността и компетентността в областта на цифровите технологии (2010-2015 г.), обхващащ:

- конкретни действия за обучение за придобиване на грамотност в областта на цифровите технологии (напр. посредством ваучери) за групите, заплашени от изключване;

- публично-частни партньорства и стимули за инициативи на частния сектор с цел предоставяне на обучение на всички трудово заети лица;

- стартиране на „Бъдете внимателни в интернет!” (Be smart online!) - инициатива за запознаване на всички обучаващи се с безопасното ползване на ИКТ;

- въвеждане на диплома за ИКТ на равнище ЕС като част от редовното образование и схема за сертифициране на знанията и уменията в областта на цифровите технологии, придобити извън официалната образователна сфера.

3. „Цифрови” права

При липса на достатъчно доверие в правната рамка гражданите се въздържат от свободно изразяване на своите възгледи и от извършване на операции. Единствено с помощта на едно оправомощено и осведомено гражданско общество Европа ще бъде в състояние да разгърне цялостния социален и икономически потенциал на новата онлайн среда.

Гражданите следва да бъдат осведомени относно въздействието върху неприкосновеността на личните данни, предизвикано от тяхното поведение в контекста на интернет, и на тях следва да бъде предоставено правото на заличаване на личните данни дори в случаите, когато те са били събрани с първоначалното им съгласие. Друго значително предизвикателство е борбата срещу киберпрестъпността. Ефективното прилагане на законодателството на ЕС в тази област бива често възпрепятствано от трансгранични правни въпроси, като например компетентна юрисдикция и приложимо право.

Цели на политиките:

· Всички граждани следва да бъдат осведомени относно техните права в областта на цифровите технологии.

· Всички ползватели следва да разполагат с възможност за контрол върху личните си данни (правото да бъдеш забравен).

Дейности, свързани с политиките:

· В срок до 2012 г. изготвяне на Харта на правата на гражданите и потребителите в условията на цифровите технологии

· Ратифициране от всички държави-членки на Конвенцията на Съвета на Европа за киберпрестъпленията (2010-2015 г.).

II. Открит и конкурентен единен цифров пазар

Доброто функциониране на цифровата икономика е абсолютно задължително за доброто функциониране на цялата икономика на ЕС. Въпреки това свободното движение на цифровите услуги понастоящем е сериозно затруднено от разпокъсания характер на правилата на национално равнище, Предприятията се сблъскват с множество пречки по отношение на трансграничната търговия главно поради различните приложими разпоредби на национално равнище, като например в областта на защитата на потребителите, ДДС, рециклирането на електрическо и електронно оборудване, конкретни разпоредби за продуктите и за плащанията. Без премахването на тези проблеми предприятията и потребителите няма да успеят да разгърнат цялостния потенциал на цифровата икономика.

4. Ефективно прилагане на новата регулаторна рамка

Съгласно оценките на експертите регулаторната разпокъсаност в областта на далекосъобщенията води до разходи за дружествата в Европа в размер на 20 милиарда евро годишно – разходи, които следва да бъдат премахнати в най-кратки срокове посредством въвеждане на реформи и ефективно прилагане на новите разпоредби.

Цели на политиките:

· Постигане на напълно конкурентен пазар на електронните съобщения.

· Запазване на открит интернет, в който гражданите имат право на достъп до и разпространението на информация или ползване на приложения и услуги по техен избор.

Дейности, свързани с политиките:

· Въвеждане в националното законодателство и прилагане на регулаторната рамка в най-кратки срокове (преди втората половина на 2011 г.).

· Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения следва да започне действа в най-кратък срок.

· Хармонизирано прилагане в държавите-членки на разпоредбите относно „неутралността на мрежата”.

· Решаване на проблема с роуминга до 2013 г. с цел избягване на необходимостта от непрестанно регулиране на цените на дребно.

5. Засилване на пазара на цифрови услуги

Все още не сме успели да изградим пълноценно функциониращ пазар за онлайн услуги в Европа. Данните са красноречиви: едва 7% от осъществените по интернет транзакции в Европа имат трансграничен характер; едва 35% от цялото население на ЕС са използвали напредничави интернет услуги през последните три месеца.

5.1 Премахване на пречките пред пазара на цифрови услуги

Разпокъсването на европейския пазар от 500 милиона потребители спъва във вреда на предприятията и потребителите постигането на икономии от мащаба. Регулаторната рамка на ЕС за информационното общество беше създадена не като единно цяло и в продължение на няколко години (главно между 2000 г. и 2005 г.), като това доведе до набор от директиви на ЕС, всяка от които обхваща една или повече области на информационното общество (т.е. директивата за защита на данните от 1995 г., директивата за електронните подписи от 1999 г., директивата за електронната търговия от 2000 г.). Приети преди почти десет години, тези директиви се оказват неактуални поради повишената комплексност на онлайн средата. Въпреки че юридическите проблеми, произтичащи от определени директиви, могат да бъдат решение посредством постепенно актуализиране, то за други директиви се налага по-основно преразглеждане.

Цели на политиките:

· Премахване на основните пречки пред трансграничните онлайн транзакции в срок до 2015 г.

· Всеки мобилен потребител следва да бъде в състояние да използва своя апарат като мобилен портфейл в срок до 2015 г.

Дейности, свързани с политиките:

· Преразглеждане на законодателството на Общността, засягащо единния онлайн пазар: списък на пречките, придружен от целенасочени действия по отношение на основните препятствия.

· Разработване на общи стандарти на ЕС и на правила за мобилни плащания ('m-cash').

5.2 Дигитализирането на обществените услуги

Инструментите за информационни и комуникационни технологии дават възможност за повишено ангажиране на обществеността, за подобряване на достъпа до публична информация и за засилване на прозрачността. Мобилността в единния пазар може да бъде повишена с хомогенни услуги за електронно управление, предназначени за създаване и управление на предприятия и за учене, работа, пребиваване и пенсиониране навсякъде в ЕС.

Цели на политиките:

· В срок до 2015 г. всички обществени услуги следва да бъдат налични в интернет и да бъдат достъпни за лица с увреждания.

· В срок до 2015 г. следва да се постигне 50-процентно намаляване на въглеродния отпечатък на обществените услуги.

Дейности, свързани с политиките:

· Разработване на национални планове за дигитализиране на обществените услуги, включително:

- В срок до 2015 г. разработване на цели и мерки за поставяне в интернет на правителства, здравни и образователни служби и за насърчаване на възприемането от гражданите и предприятията.

6. Развитие на петата свобода: свободно движение на съдържание и знание

Що се отнася до предоставянето на цифрово съдържание, Европа не може да претендира да бъде най-големият пазар в света, просто става въпрос за 27 отделни пазара. Доставчиците на съдържание се сблъскват с прекалено сложни национални системи за лицензиране, които затрудняват предприятията за доставка на цифрови услуги по отношение на предлагането на интересно законно съдържание. Това не само ограничава наличността на законно съдържание в интернет, но също така задушава развитието на нови медийни услуги. Тези въпроси представляват част от един труден и неотложен дебат, но въпреки това онагледяват необходимостта от основно преразглеждане на сегашното състояние на авторското право в интернет. Трябва да ускорим този дебат, за да гарантираме намирането на ефективни решения, които са балансирани и привлекателни за ползвателите и за притежателите на права.

Цели на политиките:

· Опростена и обслужваща интересите на потребителите правна рамка за достъп до цифрово съдържание в Европа в срок до 2015 г.

Дейности, свързани с политиките:

· Изготвяне в срок до 2013 г. на дял относно правата на интелектуалната собственост в ЕС в съответствие с член 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).Разработване на общи стандарти на ЕС и на правила за методи за онлайн плащания ('m-cash').

III. ПРОЦЪФТЯВАЩА ИКОНОМИКА И БЛАГОДЕНСТВАЩО ОБЩЕСТВО

Широко разпространено е мнението, че съществува пряка връзка между инвестициите в ИКТ и икономическите показатели, тъй като ИКТ подобрява възможностите за новаторство във всички промишлени отрасли на хоризонтален принцип, повишава производителността и спомага за оптималното използване на природните ресурси. Способността за осъществяване на изследователска и новаторска дейност е от решаващо значение за създаването, овладяването и внедряването на свързаните с ИКТ технологии, както и за тяхното използване с цел извличане на максимални ползи в икономически, социален и културен план.

7. Насърчаване на научноизследователска дейност и иновации на световно равнище

Отворените иновации изискват взаимодействие в световен план по цялата верига на научноизследователските ценности и улеснено сътрудничество между научноизследователските институции извън Европа. В този контекст политиката за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ следва да поощрява мобилизирането на публичното и частното финансиране и съсредоточаването на тези средства в области, в които се счита, че Европа е или може да стане световен лидер. Усилията в областта на научните изследвания не следва да бъдат подкопавани от необоснованата бюрократичност на програмите за публично финансиране.

Цели на политиките:

· Европа като лидер в разработването на интернет технологии.

· Технологично превъзходство в нисковъглеродните приложения в областта на ИКТ.

· Драстично намаляване на бюрократичния характер на рамковата програма на ЕС.

Дейности, свързани с политиките:

· Удвояване на бюджета на ЕС за научни изследвания в областта на ИКТ в следващата финансова перспектива и четирикратно умножаване на бюджета за въвеждане на ИКТ.

· Разработване на публично-частното партньорство за бъдещия интернет.

· Повторно разработване на процесите в рамковите програми с цел премахване на бюрократичния характер и създаване на съвет на ползвателите с цел гарантиране на удобството за ползване от потребителите.

8. Подпомагане на конкурентоспособността на икономиката на ЕС

Бъдещата конкурентоспособност на Европа и нейната способност за възстановяване от настоящата икономическа криза зависят в голяма степен от нейната способност за насърчаване на широко разпространено и ефективно внедряване на ИКТ в предприятията. МСП могат да се превърнат в основна движеща сила на европейското икономическо възраждане. Но МСП изостават сериозно от големите предприятия в използването на инструменти на ИКТ за повишаване на производителността.

Цели на политиките:

· Търговският баланс на ЕС по отношение на стоките и услугите, свързани с информационните и комуникационни технологии, следва да бъде положителен в срок до 2015 г.

· В срок до 2015 г. 80% от МСП следва да използват усъвършенствани бизнес инструменти.

Дейности, свързани с политиките:

· Насърчаване на разработването на услуги, основани на интернет като моделите „изчислителен облак“ (cloud computing) и „софтуер като услуга“ (SaaS), и тяхното използване от МСП.

9. Интегриране на ИКТ за целите на нисковъглеродната икономика

ИКТ могат и следва да играят основна роля при насърчаването на разумно потребление на енергия в домакинствата, транспорта, производството на енергия и производствените процеси. Уредите за интелигентно измерване на потреблението на енергия, ефективното осветление, „изчислителните облаци“ (cloud computing) и разпределеният софтуер ще преобразят схемите на използване на енергийните източници.

Цели на политиките:

· В срок до 2020 г. постигане с помощта на ИКТ на 15-процентно намаляване на емисиите на въглероден двуокис в основните отрасли.

· В срок до 2015 г. 50-процентно намаляване на отпечатъка на отрасъл ИКТ.

· Проявяване от страна на потребителите на по-отговорно отношение към енергийната ефективност: в срок до 2015 г. оборудване на 50% от домакинствата с интелигентни уреди за измерване на потреблението на енергия.

Дейностите, свързани с политиките, ще бъдат разгледани в отделен доклад по собствена инициатива.

IV. Помощни фактори

За осъществяването на програмата за цифрови технологии „2015.eu” и нейното превръщане в стратегическа рамка, а също така и за постигане на очакваните резултати, са необходими решителен политически ангажимент и ефективни механизми за доставка.

10. Политическо ръководство

Многопластово управление и „собственост”

2015.eu ще бъде ефективна единствено ако се „притежава” на всички политически нива и се прилага като споделена отговорност на равнище на ЕС, а също така и на национално и регионално равнище.

Политическа видимост

Организацията Digital Agenda Summits следва да наблюдава напредъка, да засилва ангажираността на участниците, до популяризира ролята на ИКТ и да дава нов политически тласък.

11. Ефективна доставка

Интелигентни цели и задачи

Стратегия без интелигентни (конкретни, измерими, съответни, реалистични и с определен срок за изпълнение) цели не е нищо друго освен деклариране на намерения. Държавите-членки следва да разработят интелигентни национални цели, които съответстват на техните конкретни ситуации.

Действия на ЕС и законодателна програма

Поставените за изпълнение на равнище ЕС цели следва да бъдат формулирани чрез план за действие и, по целесъобразност, конкретно законодателство. Следва да бъдат мобилизирани всички съответни механизми за доставка и всички инструменти на ЕС.

Мониторинг и референтни стойности

Комисията и държавите-членки следва да разработват систематично референтни стойности, да извършват оценки и да следят напредъка за всяка година с помощта на таблица за резултати 2015.eu.

Възходящата спирала 2015.eu

(и помощни фактори)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: от i2010 до digital.eu
(2009/2225(INI))

Докладчик по становище: Róża Thun Und Hohenstein

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

- като взе предвид резолюцията си от 21 юни 2007 г. за доверието на потребителите в цифровата среда[1],

1. отбелязва, че информационните и комуникационни технологии (ИКТ) трябва да станат достъпни за всички сфери на нашето общество, като също така отчита, че в бъдеще ИКТ ще бъдат основна движеща сила за производителността и икономическата конкурентоспособност и ще бъдат важен елемент от процеса на допълнително укрепване на единния онлайн пазар; счита, че за да се гарантира успехът на този пазар, потребителите и гражданите трябва да играят централна роля в изготвянето на програма за цифровите технологии, чиято цел трябва да бъде превръщането на Европа във водещ участник в областта на ИКТ в световен план;

2. подчертава значението, което имат промишлените отрасли с творческо съдържание за информационното общество като динамичен и отбелязващ бърз растеж сектор, допринасящ за растежа и заетостта;

3. призовава Комисията да публикува годишен преглед относно напредъка в прилагането в отделните държави-членки на специфични инструменти на политиката като широколентови технологии, електронното приобщаване (eInclusion), електронното здравеопазване (eHealth), електронното обучение (eLearning) и електронния бизнес (eBusiness), като в този преглед се показват новаторските промени в тези инструменти с цел предоставяне на потребителите на услуга, отразяваща достиженията в сектора на ИКТ, и да работи в посока предоставяне на потребителите по електронен път на възможно най-голям брой административни услуги, като отчита същевременно необходимостта от обучение на гражданите в ЕС с оглед пълно използване на предимствата на ИКТ;

4. приветства позицията, изразена от члена на Европейската комисия, г-жа Крус, че програмата за цифровите технологии е основателна единствено ако се гарантира пълен достъп както за частните лица, така и за малките предприятия, и призовава Комисията да направи конкретни предложения за борба с цифровото разделение;

5. призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да разшири политиката си относно насърчаването на грамотността в областта на цифровите технологии, така че всички граждани да са способни да използват онлайн технологии в ежедневието си, с цел създаване на нови социални, икономически и предприемачески възможности;

6. приветства бързото прилагане на законодателството относно роуминга; подчертава допълнителната необходимост от постоянно наблюдение на цените на роуминга в ЕС, включително цените за роуминга на данни, с цел гарантиране на добре функциониращ, насочен към потребителите и конкурентен вътрешен пазар;

7. подчертава, че Комисията и държавите-членки следва да продължат да предприемат действия за подобряване на дигиталната сигурност с цел информиране на гражданите относно начините за предотвратяването на рисковете, свързани с цифровите технологии, и повишаване на тяхното доверие по отношение на новите технологически ресурси;

8. подчертава необходимостта от преодоляване на пречките пред презграничната електронна търговия и от повишаване на доверието на потребителите чрез развиването на ефективна политика за единен европейски цифров пазар, като се направят онлайн услугите в Европа (например, наред с другите онлайн услуги, книги, услуги, свързани с аудиовизуално и музикално съдържание) по-конкурентни, достъпни, транснационални и прозрачни, при спазване на правилата относно авторските права, като същевременно се предоставя възможно най-високо равнище на защита на потребителите и се прекрати географската дискриминация (например основаваща се на държавата на произход на лицето или държавата, в която е издадена кредитната карта);

9. подчертава необходимостта от инициативи в държавите-членки за подобряване на електронните умения на населението; отбелязва колко е важно гражданите на ЕС да придобиват умения в областта на цифровите технологии, което да им позволява пълноценно да използват предимствата на интернет и участието в цифровото общество; подчертава свързаните с това потенциални възможности за презгранично пазаруване и достъп до цифрови услуги.

10. признава значението на една Европейска харта за правата на потребителите, която би изяснила правата и задълженията на потребителите в информационното общество; счита, че това следва да включва най-вече правата на потребителите, свързани с цифровото съдържание, и да гарантира основно равнище на изпълнение по отношение на оперативна съвместимост (по-специално между органите на публичната администрация) и стандарти, особено по отношение на защитата на личните данни и правата на уязвимите потребители ( например, като се подобри на достъпът до интернет страници за лица с увреждания); подчертава, че една Европейска харта за правата на потребителите следва да обхваща също така правата върху интелектуалната собственост на автори, издатели и доставчици на съдържание; подчертава, че една Европейска харта за правата на потребителите следва да включва също така действащата рамка за авторските права и да постига справедливо равновесие между правата на притежателите на права и достъпа на обществеността до съдържание (по-специално творческо съдържание) и до знания; отбелязва, че санкциите, като един от възможните инструменти в областта на авторските права, трябва по принцип да бъдат насочени първо към ползвателите с търговска цел, а след това към отделните граждани.

11. подчертава, че възприемането на глобален подход при справянето с предизвикателства като защитата на данните и личния живот е от съществено значение; във връзка с това подкрепя тясното сътрудничество между ЕС и Форума за управление на интернет;

12. подчертава значението на една силна програма за цифрови технологии във връзка с пълното изграждане на вътрешния пазар, както за премахването на административните и регулаторните пречки пред презграничната търговия, така и за повишаването на доверието в онлайн услугите; отбелязва разпокъсаността на единния пазар за цифрови услуги и продукти; във връзка с това призовава Комисията да преодолее тези пропуски в областта на цифровите технологии, включително чрез повишаване на ефективността на презграничното правоприлагане и правна защита;

13. отбелязва, че правната рамка, съгласно която държавите-членки могат да субсидират универсална услуга, е вече напълно неактуална; призовава Комисията да предприеме без отлагане дългоочаквания преглед на универсалната услуга, за да не се задържат новите инициативи за стимулиране на широколентовия и мобилния високоскоростен достъп;

14. отбелязва, че съществуват неясноти в правилата за държавна помощ, които могат да засегнат широколентови услуги, подкрепяни от Общността, особено по отношение на способността на публичните органи да консолидират собствените си потребности относно комуникационните мрежи като основа за нови инвестиции; обръща се към Комисията с искане спешно да разгледа тези въпроси;

15. подчертава, че е важно да се гарантира за крайните потребители с увреждания достъп на равнище, еднакво с равнището на достъп, предоставян на другите крайни потребители, както настоятелно призовава Европейският парламент в своя преглед на директивата за универсалната услуга и за правата и защитата на потребителите; отправя искане към Комисията да отдели възможно най-голямо внимание на потребностите на потребителите с увреждания в „програмата 2015.eu“.

16. подчертава необходимостта от цялостно прилагане на новата регулаторна рамка за електронните комуникации с цел изграждане на конкурентоспособни пазари за мрежи, продукти и услуги за електронна комуникация, сигурна среда за инвестиции в нови технологии и подобрен единен пазар за информационното общество; посочва, че икономическата регулация в подкрепа на конкуренцията може да бъде премахната само след пълното изграждане на конкурентоспособни пазари.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] Приети текстове, P6_TA(2007)0287.

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно определяне на нова програма за цифровите технологии за Европа: от i2010 до digital.eu
(2009/2225(INI))

Докладчик по становище: Cătălin Sorin Ivan

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. отбелязва последователните постижения на стратегията i2010, но призовава за по-амбициозни и ориентирани към гражданите приоритети в рамките на следващата стратегия, която ще предостави както икономически, така и социални и културни възможности за всички граждани на ЕС;

2. изисква от Комисията да развие изчерпателна дефиниция на програмата за цифровите технологии и да я постави на по-нататъшно обсъждане с Парламента и Съвета, с цел постигане на общо разбиране от страна на институциите на ЕС относно ключовите цели;

3. подчертава, че плурализмът, свободата на пресата и зачитането на културното многообразие са основни ценности и крайни цели на Европейския съюз; поради това призовава Европейската комисия да гарантира, че всички предлагани политики на ЕС съответстват на тези ценности и цели;

4. отчита, че европейската творческа и културна индустрия играе съществена роля не само за насърчаването на културното многообразие, медийния плурализъм и демокрацията на участието в Европа, но представлява и важен двигател за устойчивия растеж на континента, във връзка с което може да изиграе решаваща роля за икономическото възстановяване на ЕС; признава необходимостта от насърчаване на среда, която да продължи да стимулира творческата индустрия;

5. поради това отчита спешната необходимост от ясна дефиниция на програмата за цифровите технологии, като важен аспект от европейското културно измерение и съдържание; във връзка с това призовава Комисията да прилага Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване във всички политически инициативи, свързани с програмата за цифровите технологии;

6. подчертава, че една европейска програма за цифровите технологии трябва да насърчава създаването и разпространяването на висококачествено и разнообразно в културно отношение съдържание в ЕС, с цел стимулиране на всички граждани на ЕС да възприемат цифровите технологии, като например интернет, и да се увеличат максимално културните и социалните ползи, които гражданите на ЕС могат да извлекат от тях;

7. подчертава, че цифровият дивидент е ценен източник на радиочестотен спектър не само за икономическо, но също така и за социално и културно развитие; настоятелно призовава Комисията да отчете колко важно е да се даде възможност на съществуващите платформи с голяма популярност, като например цифровата наземна телевизия, да се развиват, а също и да се улеснява разработването на други нови технологии;

8. призовава за цялостен и интегриран подход на равнището на ЕС, който не само да насърчава инвестициите в нови мрежи и платформи, но наред с това да включва гаранции за отвореността, общодостъпността и наличността, както и за сигурността на комуникационните средства и инфраструктури, и който да съдържа подходяща политика на стимулиране на медийната грамотност, включително на повишаване на осведомеността за използването на новите технологии;

9. подчертава, че един цялостен, основан на участие и включващ всички подход в рамките на програмата на ЕС за цифровите технологии зависи до голяма степен от недискриминационния достъп и ефективната оперативна съвместимост на услугите за всички граждани;

10. подчертава значението на защитата на данните в цифровия свят и настоятелно приканва Комисията да вземе предвид не само въпросите за защита на данните и личния живот по същество, но по-специално специфичните нужди на непълнолетните и младежите по отношение на тези въпроси;

11. подчертава, че за подобряване на конкурентноспособността в областта на цифровите технологии е наложително да се отделя по-голямо внимание на изравняването на регионалните различия по отношение на достъпа до информационни технологии и широколентово интернет покритие;

12. подчертава, че в новата програма за цифровите технологии трябва да се обърне по-голямо внимание на дигитализацията на уникалното културно наследство на Европа и на подобряването на достъпа на гражданите до него;

13. призовава за нови инвестиции в изследователска дейност с цел по-добро прилагане на съществуващите цифрови инструменти и за гарантиране на достъпа на всички граждани до културни продукти;

14. препоръчва поставянето на начало на информационна кампания на равнището на ЕС, с цел постигане на по-висока степен на осведоменост, по-специално чрез разработването и разпространението на цифрово културно съдържание;

15. настоятелно приканва държавите-членки да предоставят подходяща финансова помощ за политиката на ЕС за цифровизация, като същевременно насърчава както Комисията, така и държавите-членки да намерят подходящи решения на текущи пречки от правно естество;

16. изтъква, че Europeana е подходящият инструмент, който да предостави на гражданите възможност да получат достъп и да подобрят своите познания за европейското културно наследство;

17. по-специално се обръща към Комисията с искане да разработи, като част от програмата за цифровите технологии, съвременна рамка за авторските права, която да отчита надлежно цифровизацията и съвместяването на медиите, и да насърчава развитието на интернет, който предоставя много нови възможности за движение на творческо съдържание и за достъп до него, но също така носи и рискове, например под формата на пиратство на защитено от авторско право съдържание; подкрепя по-ефективни мерки за борба с онлайн пиратството и за гарантиране на защитата на авторските права;

18. подчертава необходимостта от балансиран европейски подход към авторските права, особено по отношение на гарантирането на онлайн достъпа на гражданите до творческо съдържание, без да се прави компромис с необходимостта от надлежна защита на правата на автори, музиканти и други творци да получават приход от своите произведения;

19. призовава към спазване на принципите на прозрачност, достъпност и равни възможности при използването на системите за ИКТ с оглед подобряване на удобството за ползване за възможно най-голям брой европейски граждани;

20. подчертава, че е важно да се прилагат политики и мерки за насърчаване на „грамотността в областта на цифровите технологии“ с цел да се намалят пречките пред социалната интеграция и личното развитие в перспективата на ученето през целия живот;

21. подчертава значението на достъпа на групи в неравностойно социално положение (като безработните лица, тези с ниско образование и възрастните хора) до цифровите технологии и нововъведенията в областта на ИКТ като средство за социално включване и борба срещу бедността и нарастващото неравенство; поради това призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да продължат да работят по специфични програми (например тези за електронно включване и помощна технология), насочени към улесняване на достъпа на тези групи;

22. препоръчва провеждане на редовни обучения по ИКТ на работното място с оглед развиване на уменията на служителите в областта на цифровите технологии и подобряване на производителността, както и гарантиране, че никой не е изключен от пазара на труда поради липсващи или ограничени умения в областта на ИКТ;

23. препоръчва въвеждане на понятието „грамотност в областта на цифровите технологии“ в образователните системи, като се започне още в предучилищното обучение, успоредно с чуждите езици, с цел постигане на потребителски умения възможно най-рано;

24. подчертава, че е от значение ползвателите да бъдат обучени как да боравят с предоставяните от интернет ресурси; напомня по-специално, че родителите и възпитателите трябва да помагат в обучението на децата за безопасно използване на интернет;

25. изтъква значението на това, учениците да бъдат обучавани как да използват онлайн ресурси;

26. отчита значението на електронното обучение като образователен метод, адаптиран към нововъведенията в ИКТ, който може да отговори на потребностите на хората без непосредствен достъп до конвенционални образователни методи, но подчертава, че необходимостта от обмен на информация между преподаватели, ученици и други заинтересовани страни е съществено предварително условие; международният обмен трябва също да се насърчава, за да могат учебните заведения да възстановят своята важна роля за насърчаването на разбирането между народите;

27. призовава Комисията да вземе предвид в предстоящите си многогодишни програми за младежта необходимостта всички млади хора да бъдат запознати с най-напредналите ИКТ на всички етапи от тяхното образование, и особено като се започне от основното училище.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.2.2010 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pablo Arias Echeverría, Adam Bielan, Cristian Silviu Buşoi, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Evelyne Gebhardt, Louis Grech, Malcolm Harbour, Илияна Иванова, Philippe Juvin, Sandra Kalniete, Alan Kelly, Eija-Riitta Korhola, Edvard Kožušník, Kurt Lechner, Tiziano Motti, Zuzana Roithová, Heide Rühle,Matteo Salvini, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Laurence J.A.J. Stassen, Catherine Stihler, Kyriacos Triantaphyllides, Róża, Gräfin von Thun Und Hohenstein, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Cornelis De Jong, Frank Engel, Anna Hedh, Morten Løkkegaard, Антония Първанова, Konstantinos Poupakis, Oreste Rossi, Kerstin Westphal

Правна информация - Политика за поверителност