ДОКЛАД съдържащ препоръки към Комисията относно преразглеждането на европейската заповед за арест

28.1.2014 - (2013/2109(INL))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Сара Лъдфорд
(Инициатива - член 42 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

съдържащо препоръки към Комисията относно преразглеждането на европейската заповед за арест

(2013/2109(INL))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид членове 2, 3, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 5 от Решението на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент[1],

–   като взе предвид Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки[2],

–   като взе предвид докладите на Комисията относно изпълнението на европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (COM(2005)0063 и SEC(2005)0267, COM(2006)0008 и SEC(2006)0079, COM(2007)0407 и SEC(2007)0979 и COM(2011)0175 и SEC(2011)0430),

–   като взе предвид окончателния доклад на Съвета относно четвъртия кръг от взаимни оценявания „Практическо прилагане на европейската заповед за арест и съответните процедури за предаване между държавите членки“ от 28 май 2009 г. (CRIMORG 55),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (окончателен доклад)[3],

–   като взе предвид преразгледаната версия на Европейския наръчник за издаване на европейска заповед за арест (17195/1/10 REV 1),

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1382/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година[4],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2011 г., озаглавено „Изграждане на доверие в правосъдието в целия ЕС — ново измерение на европейското съдебно обучение“ (COM(2011)551),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно условията на задържане в ЕС[5],

–   като взе предвид своята препоръка до Съвета относно правата на лишените от свобода лица в Европейския съюз[6],

–   като взе предвид оценката на европейската добавена стойност на мерките на Съюза във връзка с европейската заповед за арест, извършена от Отдела за европейска добавена стойност на Европейския парламент,

-    като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия от 20 октомври 2010 г.[7],

–   като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0039/2014),

А. като има предвид, че Европейският съюз си постави за цел да предложи на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие, и като има предвид, че съгласно член 6 от Договора за Европейския съюз (ТЕС) Съюзът зачита правата на човека и основните свободи, като поема положителни задължения, които трябва да изпълни, за да спази посочения ангажимент; като има предвид, че за да бъде ефективен, принципът на взаимно признаване трябва да се основава на взаимно доверие, което може да се постигне само ако зачитането на основните права на заподозрените и обвинените лица и на процесуалните права в наказателноправните производства са гарантирани в целия Съюз; като има предвид, че взаимното доверие се задълбочава чрез обучение, сътрудничество и диалог между съдебните органи и работещите в правната сфера, като се създава истинска европейска съдебна култура;

Б.  като има предвид, че Рамково решение 2002/584/ПВР като цяло е постигнало успешно своята цел да ускори процедурите за предаване в целия Съюз в сравнение с традиционната система за екстрадиция между държавите членки и че то представлява крайъгълен камък на взаимното признаване на съдебни решения по наказателноправни въпроси, което понастоящем се предвижда в член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

В.  като има предвид, че при все това в рамките на неговото функциониране са възникнали проблеми, някои от които са специфични за Рамково решение 2002/584/ПВР и произтичат от пропуски в него, например липсата на изрично включване на гаранции за основните права или на проверка на пропорционалността, както и от неговото непълно и непоследователно прилагане, докато други свързани с него проблеми са характерни за набора от инструменти за взаимно признаване и се дължат на непълното и небалансирано развитие на пространството на Съюза на наказателно правораздаване;

Г.  като има предвид, че наличието на ясно определени и ефективни инструменти за взаимно признаване на съдебните мерки е от съществено значение за националните служби за съдебно преследване във връзка с разследванията на тежки трансгранични престъпления и ще бъде от също толкова голямо значение за разследванията, извършвани от бъдещата Европейска прокуратура;

Д. като има предвид, че в окончателния си доклад специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (CRIM) подчертава необходимостта да се гарантира бързо и взаимно признаване на всички съдебни мерки и най-вече на наказателните съдебни решения, заповедите за конфискация и европейските заповеди за арест, като същевременно се спазва изцяло принципът на пропорционалност;

Е.  като има предвид, че следните аспекти, наред с други, са повод за безпокойство:

i)     липсата в Рамково решение 2002/584/ПВР и в други инструменти за взаимно признаване на изрично основание за отказ в случаите, в които има съществени основания да се счита, че прилагането на мярката би било несъвместимо с изпълнението на задълженията на държавите членки съгласно член 6 от ДЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“);

ii)     липсата на разпоредба в Рамково решение 2002/584/ПВР и в други инструменти за взаимно признаване относно правото, предвидено в член 47 от Хартата, на ефективни правни средства за защита, което се урежда от националното право, като това води до несигурност и несъгласувани практики в отделните държави членки;

iii)    неизвършването на редовен преглед на сигналите в рамките на Шенгенската информационна система (ШИС ІІ) и на сигналите на Интерпол и липсата на автоматична връзка между оттеглянето на европейска заповед за арест и заличаването на такива сигнали, както и несигурността относно последиците от отказ за изпълнение на европейска заповед за арест върху запазването на действителността на съответната европейска заповед за арест и свързаните с нея сигнали, чиято последица е, че лицата, които са обект на европейска заповед за арест, не могат да се движат свободно в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие без риск от бъдещ арест и предаване;

iv)    липсата на прецизност при определянето на списъка на тежките престъпления във връзка с европейската заповед за арест, но също и във връзка с други инструменти на Съюза, които постоянно се позовават на този списък, и включването на престъпления, чиято тежест не е предвидена в наказателните кодекси на всички държави членки и които могат да не издържат на проверката на пропорционалността;

v)    непропорционалното използване на европейската заповед за арест за по-маловажни деяния или при обстоятелства, при които биха могли да се използват други възможности с по-ниска степен на намеса, което води до произволни арести и до необосновани и прекомерно дълги срокове на предварително задържане и съответно до непропорционална намеса по отношение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица и обременяване на ресурсите на държавите членки;

vi)    липсата на определение на термина „съдебен орган“ в Рамково решение 2002/584/ПВР и в други инструменти за взаимно признаване, което е довело до разнообразни практики в държавите членки и съответно до несигурност, накърняване на взаимното доверие и съдебни спорове;

vii)   липсата на минимални стандарти за осигуряване на ефективен съдебен контрол над мерките за взаимно признаване, довела до непоследователност на практиките в държавите членки по отношение на правните гаранции и защитните мерки срещу нарушенията на основните права, включително във връзка с обезщетяването на жертвите на съдебни грешки, например при сгрешена самоличност, в разрез със стандартите, предвидени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

viii)  въпреки че отчита необходимостта от предварително задържане при спазване на определени критерии, липсата на минимални стандарти за този вид задържане, включително редовен преглед, прибягване до него само в крайни случаи и разглеждане на алтернативни решения, наред с липсата на надеждна оценка на това, дали производството е на етап, на който може да започне неговото съдебно разглеждане, може да доведе до необосновани и прекомерно дълги срокове на предварително задържане на заподозрените и обвиняемите лица;

ix)    неприемливите условия в редица центрове за задържане в Съюза и тяхното въздействие върху основните права на съответните лица, по-специално правото на защита срещу нечовешко или унизително отношение или наказание съгласно член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, и върху ефективността и функционирането на инструментите за взаимно признаване на Съюза;

x)    липса на осигуряване на правно представителство за лицата, издирвани съгласно европейска заповед за арест, както в издаващата, така и в изпълняващата държава членка;

xi)    липсата в Рамково решение 2002/584/ПВР на крайни срокове за предаването на преведените европейски заповеди за арест, която води до разлики в практиките и несигурност;

xii)   липсата на надеждно определение на престъпленията, спрямо които вече не се прилага проверката за двойна наказуемост;

xiii)  неизползването на други съществуващи инструменти на Съюза за съдебно сътрудничество и взаимно признаване;

1.  като има предвид новата правна рамка от 2014 г. съгласно Договора от Лисабон, счита, че настоящият доклад не следва да разглежда проблеми, произтичащи единствено от неправилното прилагане на Рамково решение 2002/584/ПВР, тъй като такива проблеми могат и следва да бъдат разрешени посредством правилно прилагане от държавите членки и посредством привеждане в изпълнение чрез производства, образувани от Комисията;

2.  призовава държавите членки да прилагат своевременно и ефективно целия корпус от наказателноправни мерки на Съюза, тъй като те се допълват, включително европейската заповед за разследване, европейската заповед за надзор и мерките, свързани с процесуалните права, като по този начин те предоставят на разположение на съдебните органи алтернативни инструменти за взаимно признаване с по-ниска степен на намеса и същевременно осигуряват зачитане на правата на заподозрените и обвиняемите лица в рамките на наказателните производства; призовава Комисията да следи внимателно за тяхното правилно прилагане, както и да следи тяхното въздействие върху функционирането на европейската заповед за арест и пространството на Съюза на наказателно правосъдие;

3   призовава държавите членки и техните съдебни органи да проучат всички съществуващи възможности в рамките на Рамково решение 2002/584/ПВР (например съображение 12) за гарантиране на защитата на правата на човека и основните свободи, да използват всички възможни алтернативни механизми, преди да издадат европейска заповед за арест, и да пристъпват своевременно към разглеждането на съответния случай от съда веднага след издаването на европейска заповед за арест, с цел да се сведе до минимум срокът на предварително задържане;

4.  посочва, че пълното признаване и своевременното изпълнение на съдебните мерки представляват стъпка към създаването на пространство на Съюза на наказателно правосъдие и подчертава значението на европейската заповед за арест като ефективно средство за борба срещу тежките трансгранични престъпления;

5.  счита, че тъй като проблемите, посочени в съображение Е, възникват както вследствие на спецификата на Рамково решение 2002/584/ПВР, така и поради непълния и небалансиран характер на пространството на Съюза на наказателно правораздаване, законодателните решения следва да преодолеят и двата проблема чрез продължаване на усилията за установяване на минимални стандарти относно, наред с другото, процесуалните права на заподозрените и обвиняемите лица и на хоризонтална мярка, която установява принципите, приложими спрямо всички инструменти за взаимно признаване, или ако подобна хоризонтална мярка е неосъществима или тя не успее да разреши проблемите, посочени в настоящата резолюция — чрез въвеждане на изменения в Рамково решение 2002/584/ПВР;

6.  счита, че установените слабости не само подронват взаимното доверие, но и че тяхната цена в социално и икономическо отношение за засегнатите лица, техните семейства и обществото като цяло е много висока;

7.  поради това отправя искане към Комисията в рамките на една година след приемането на настоящата резолюция да изготви въз основа на член 82 от ДФЕС законодателни предложения, следвайки подробните препоръки, отправени в приложението към настоящото и предвиждащи:

а)   процедура, при която мярката за взаимно признаване може, ако е необходимо, да бъде потвърдена в издаващата държава членка от съдия, съд, разследващ магистрат или прокурор, с цел да се преодолеят различните тълкувания на термина „съдебен орган“;

б)   проверка на пропорционалността при издаването на решения за взаимно признаване въз основа на всички имащи отношение фактори и обстоятелства като тежестта на престъплението, дали производството е на етап, на който може да започне неговото съдебно разглеждане, въздействието върху правата на издирваните лица, включително защитата на личния и професионалния живот, финансовите последици и наличието на целесъобразни алтернативни мерки с по-ниска степен на намеса;

в)   стандартизирана процедура на консултация, при която компетентните органи в издаващата и изпълняващата държава членка могат да обменят информация относно изпълнението на съдебни решения, например относно оценката на пропорционалността и по-специално по отношение на европейската заповед за арест, с цел да се определи дали производството е на етап, на който може да започне неговото съдебно разглеждане;

г)   задължително основание за отказ, ако има съществени основания да се счита, че изпълнението на мярката би било несъвместимо със задължението на изпълняващата държава членка съгласно член 6 от ТЕС и Хартата, по-специално член 52, параграф 1 от нея, съдържащ позоваване на принципа на пропорционалност;

д)   правото на ефективни правни средства за защита в съответствие с член 47, параграф 1 от Хартата и член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, например правото на обжалване в изпълняващата държава членка на искането за прилагане на инструмент за взаимно признаване и правото на издирваното лице да оспори пред съд неспазването от издаващата държава членка на гаранции, които тя е предоставила на изпълняващата държава членка;

е)   по-добро определение на престъпленията, към които следва да се прилага европейската заповед за арест, с цел да се улесни прилагането на проверката на пропорционалността;

8.  призовава за ясно и съгласувано прилагане от страна на всички държави членки на законодателството на Съюза по отношение на процесуалните права в наказателното производство, свързано с използването на европейска заповед за арест, включително правото на устен и писмен превод в рамките на наказателното производство, правото на достъп до адвокат в рамките на наказателното производство и правото на комуникация при задържане, както и правото на информация в наказателното производство;

9.  призовава Комисията да изиска от държавите членки подробни данни, отнасящи се до функционирането на механизма на европейската заповед за арест, и да включи тези данни в своя следващ доклад за прилагането, с цел да предложи целесъобразни действия, в случай че бъдат открити проблеми:

10. призовава да се извършва редовен преглед на неизпълнените европейски заповеди за арест и да се разглежда въпросът дали те заедно със съответните сигнали на ШИС II и Интерпол следва да се оттеглят; също така призовава за оттеглянето на европейски заповеди за арест и съответните сигнали на ШИС ІІ и Интерпол, ако съответната европейска заповед за арест е била отхвърлена на базата на задължителни основания, например на основание ne bis in idem или поради несъвместимост със задължения, свързани с правата на човека; призовава да се предвиди разпоредба, съгласно която сигналите на ШИС ІІ и Интерпол следва задължително да се актуализират с информация относно основанията за отказа за изпълнение на европейската заповед за арест, съответстваща на сигнала, и съответно да се актуализират досиетата на Европол;

11. като подчертава първостепенното значение на прилагането на правилните процедури, включително във връзка с правото на обжалване, призовава държавите членки както в качеството им на издаваща, така и на изпълняваща държава членка, да осигурят правни механизми за обезщетения за щети, произтичащи от съдебни грешки, свързани с функционирането на инструменти за взаимно признаване, в съответствие със стандартите, предвидени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

12. призовава Съвета да включи в своята преразгледана версия на Европейския наръчник за издаване на европейска заповед за арест (17195/1/10 REV 1) срок от шест дни за предаване на преведените европейски заповеди за арест с цел по-голяма яснота и сигурност;

13. призовава държавите членки и Комисията да си сътрудничат за укрепване на мрежите за контакти между съдии, прокурори и адвокати в областта на наказателното право с цел процедурите, свързани с европейската заповед за арест, да бъдат улеснени, ефикасни и да се основават на подходяща информация; призовава ги също така да предлагат обучение в тази област на национално равнище и на равнището на Съюза за работещите в съдебната и правната сфера, наред с другото езиково обучение и обучение относно правилното използване на европейската заповед за арест и успоредното използване на различни инструменти за взаимно признаване; призовава Комисията да изготви проект на практически наръчник на ЕС, който да бъде предназначен за адвокатите на обвиняемите лица по наказателноправни производства, свързани с европейска заповед за арест, и да бъде лесно достъпен в целия Съюз, като този наръчник следва да отразява съществуващия труд на Европейската асоциация на адвокатите по наказателно право по този въпрос и да бъде допълван от национални наръчници;

14. призовава Комисията да улесни създаването на специална съдебна мрежа във връзка с европейската заповед за арест, както и мрежа на адвокатите, представляващи обвиняеми лица по наказателноправни производства, които работят по случаи, свързани с европейското наказателно правораздаване и екстрадициите, и да предостави подходящо финансиране за тях и за Европейската мрежа за съдебно обучение; счита, че Комисията може да гарантира целесъобразно финансиране посредством съществуващите програми в областта на наказателното правосъдие на Съюза;

15. призовава Комисията да създаде и осигури лесен достъп до база данни на Съюза, в която се събират всички национални съдебни практики, свързани с европейската заповед за арест, и други производства за взаимно признаване, с цел да се улесни работата на практикуващите юристи, както и наблюдението и оценката на прилагането и на всякакви възникващи проблеми;

16. изтъква връзката между условията на задържане и мерките, свързани с европейската заповед за арест, и припомня на държавите членки, че член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека налагат на държавите членки не само отрицателни задължения, като им забраняват да подлагат затворниците на нечовешко и унизително отношение, но и позитивни задължения, като изискват от тях да гарантират, че условията в затворите са съвместими с човешкото достойнство и че при нарушаване на тези права се провежда щателно, ефективно разследване; призовава държавите членки да вземат под особено внимание правата на уязвимите лица и като правило да разглеждат задълбочено алтернативите на задържането;

17. с цел гарантиране на ефективността на рамката за взаимно признаване призовава Комисията да проучи наличните правни и финансови средства на равнището на Съюза за подобряване на стандартите на задържане, включително законодателни предложения относно условията на предварително задържане;

18. потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права, принципът на субсидиарност и принципът на пропорционалност;

19. счита, че евентуалното финансово отражение на исканите предложения за бюджета на Съюза следва да бъде поето от наличните бюджетни средства; подчертава, че за държавите членки и гражданите приемането и прилагането на тези предложения би довело до съществени икономии на разходи и време и по този начин ще бъде от полза в икономическо и социално отношение, както беше ясно посочено в оценката на европейската добавена стойност на мерките на Съюза, касаещи преразглеждането на европейската заповед за арест;

20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

• [1]     OВ L 262, 7.10.2005 т., стp. 1.
• [2]     OВ L 190, 18.7.2002 т., стp. 1.
• [3]     Приети текстове, 23.10.2013 г., P7_TA(2013)0444.
• [4]     OВ L 354, 28.12.2013, стр. 73.
• [5]    ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 82.
• [6]    ОВ С 102, 28.4.2004 г., стр. 31.
• [7]    OВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:ПРЕПОРЪКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА НЯКОИ ОТ ПРЕДВИДЕНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Процедура за потвърждаване на юридическата сила на правни инструменти на Съюза за взаимно признаване:

-    „Издаващ орган“ в наказателното законодателство на Съюза се определя като:

i)  съдия, съд, разследващ магистрат или прокурор, компетентен по разглеждания случай; или

ii) всеки друг компетентен орган съгласно определението на издаващата държава членка, при условие че юридическата сила на акта, който подлежи на изпълнение, е потвърдена от съдия, съд, разследващ магистрат или прокурор в издаващата държава членка след разглеждане на съответствието на инструмента с изискванията относно неговото издаване.

Проверка на пропорционалността във връзка с издаването на правните инструменти на Съюза за взаимно признаване:

-     При издаването на решение за изпълнение в друга държава членка компетентният орган извършва внимателна оценка на необходимостта от мярката, за чието прилагане е отправено искане, въз основа на всички имащи отношение фактори и обстоятелства, като взема под внимание правата на заподозряното или обвиняемото лице и наличието на целесъобразна мярка с по-ниска степен на намеса за постигане на предвидените цели и съответно прилага наличната мярка с най-ниска степен на намеса. Ако изпълняващият орган има основания да счита, че мярката е непропорционална, изпълняващият орган може да се консултира с издаващия орган относно значението на изпълнението на решението за взаимно признаване. След тази консултация издаващият орган може да реши да оттегли решението за взаимно признаване.

Процедура на консултация между компетентните органи в издаващата и изпълняващата държава членка, която да се използва за правните инструменти на Съюза за взаимно признаване:

-     Без да се засяга възможността на компетентния изпълняващ орган да се възползва от основанията за отказ, следва да се осигури наличието на стандартизирана процедура, съгласно която компетентните органи в издаващата и изпълняващата държава членка могат да обменят информация и да се консултират едни с други, с цел да улеснят гладкото и ефикасно прилагане на съответните инструменти за взаимно признаване или закрилата на основните права на засегнатото лице, например чрез оценка на пропорционалността, включително по отношение на европейската заповед за арест, с цел да се определи дали производството е на етап, на който може да започне неговото съдебно разглеждане.

Основание за отказ, свързано с правата на човека, което да се прилага за инструментите на Съюза за взаимно признаване:

-     Има значителни основания да се счита, че изпълнението на тази мярка не би било съвместимо със задълженията на изпълняващата държава членка съгласно член 6 от ДЕС и Хартата.

Разпоредба относно ефективните правни средства за защита, приложими за инструментите на Съюза за взаимно признаване:

-     Държавите членки гарантират в съответствие с Хартата и с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, че всеки, чиито права и свободи са нарушени чрез решение, действие или бездействие при прилагането на инструмент за взаимно признаване в областта на наказателноправните въпроси, има право на ефективни правни средства за защита пред съд. Ако такова правно средство за защита се използва в изпълняващата държава членка и то има суспензивно действие, окончателното решение относно правното средство за защита се взема в рамките на срока, определен от приложимия инструмент за взаимно признаване, или при липсата на изричен срок — достатъчно бързо, за да се гарантира, че целта на процеса на взаимно признаване не се излага на опасност.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Рамковото решение относно европейската заповед за арест[1], одобрено през 2002 г., започна да се прилага на 1 януари 2004 г. и то е най-важният правен инструмент на ЕС, основан на принципа на взаимно признаване, при който съдебните решения се изпълняват въз основа на взаимно доверие. Целта на Рамковото решение относно европейската заповед за арест е да се ускори и улесни изправянето пред съда на заподозрени и обвиняеми лица, като старата тромава процедура за екстрадиция, която предполага политическо участие, се преобрази в нова, по-бърза система за предаване посредством комуникация между съдебните органи. Европейската заповед за арест улеснява предаването чрез, наред с другото, определяне на строги срокове и ограничаване на използването на двойната наказуемост като основание за отказ. Тя изисква от държавата членка, към която е отправено искане, да изпълни заповедта, без да извършва оценка на основателността на обвинението или присъдата.

С приемането на Решението се предостави по-ефикасен механизъм, който гарантира, че с отварянето на границите не се злоупотребява с цел избягване на правосъдие. Същевременно по-бързото предаване означава, че заподозрените или обвиняемите лица не би трябвало вече да бъдат задържани дълго време в очакване на тяхната екстрадиция. Европейската комисия представи три доклада относно прилагането на Рамковото решение относно европейската заповед за арест, съгласно които оперативното прилагане на европейската заповед за арест е като цяло успешно, по-специално по отношение на намаляването на срока за екстрадиране (от средно една година преди въвеждането на европейската заповед за арест на около петнадесет дена при съгласие от страна на издирваното лице и около петдесет дена при липса на съгласие от страна на издирваното лице в рамките на европейската заповед за арест)[2].

Въпреки изложеното по-горе и въпреки положителната като цяло оценка трите доклада на Европейската комисия относно прилагането на Рамковото решение от 2002 г. разкриват наличието на недостатъци във функционирането на системата (включително незачитане на процесуалните права на заподозрени лица и обвиняеми, неприемливи условия на задържане, твърдения за прекомерно използване на европейски заповеди за арест от някои държави членки и липса на пропорционалност), които може би се потвърждават от статистическите данни, съгласно които между 2005 г. и 2009 г. са били издадени 54 689 европейски заповеди за арест, но само 11 630 от тях са били изпълнени[3].

Взаимното доверие, което е необходимо за гладкото прилагане на Рамковото решение относно европейската заповед за арест, съответно се сблъска със значителен брой предизвикателства, произтичащи от прилагането на практика, включително критики във връзка със системното използване на европейски заповеди за арест за по-маловажни деяния и опасения относно това, дали индивидуалните права са изложени на риск въпреки включването в член 1, параграф 3 и съображение 12 от Рамковото решение на презумпцията, че основните права се спазват в рамките на процедурите на предаване. Държавите членки съответно са се стремили да прилагат принципите на своите национални съдебни системи поради опасения, че издаващата държава членка прилага по-ниски стандарти по отношение на процесуалните гаранции или основните права.

За да не се подкопае надеждността на европейската заповед за арест и инициативите на ЕС в областта на наказателното право като цяло, тези проблеми следва да бъдат разрешени. Оперативните проблеми, свързани с европейската заповед за арест, се дължат на различни причини: непълно и непоследователно прилагане на Рамковото решение относно европейската заповед за арест, например неспазване на сроковете; пропуски в Рамковото решение относно европейската заповед за арест и непълния и небалансиран характер на пространството на ЕС на наказателно правораздаване.

Проблемите, които произтичат от непълното и непоследователно прилагане на Рамковото решение относно европейската заповед за арест, не са включени в обхвата на настоящия доклад, тъй като те следва да се разрешават от Европейската комисия, а не чрез законодателна реформа на ЕС.

Проблемите, които се дължат на пропуски в Рамковото решение относно европейската заповед за арест, не са непременно присъщи само за тази мярка, а в известна степен се наблюдават и при други инструменти за взаимно признаване и също така са свързани с непълния и небалансиран характер на пространството на ЕС на наказателно правораздаване. Има правни или законодателни промени на национално равнище, засягащи процедурите, свързани с европейската заповед за арест, например в Обединеното кралство и Полша, чиято привидна цел е да се разрешат проблеми като пропорционалността, но рискът е, че разликите между държавите членки ще се запазят или дори увеличат. Незадължителните правни мерки като преразгледания Европейски наръчник за издаване на европейска заповед за арест са полезни, но те не са успели да разрешат всички проблеми. Законодателните действия на равнището на ЕС следователно се считат за необходими за реформиране на функционирането на европейската заповед за арест и другите инструменти за взаимно признаване и за осигуряване на по-добър баланс в пространството на ЕС на наказателно правораздаване.

• [1]  Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета, изменено през 2009 г. от Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.
• [2]  COM(2011)175, „Прилагане от 2007 г. насам на Рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки“.
• [3]  COM(2011)175, „Прилагане от 2007 г. насам на Рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки“.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.1.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	46 4 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Philipp Albrecht, Roberta Angelilli, Edit Bauer, Rita Borsellino, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Salvatore Caronna, Philip Claeys, Carlos Coelho, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Ioan Enciu, Frank Engel, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Monika Flašíková Beňová, Kinga Gál, Kinga Göncz, Sylvie Guillaume, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Timothy Kirkhope, Juan Fernando López Aguilar, Baroness Sarah Ludford, Monica Luisa Macovei, Svetoslav Hristov Malinov, Clemente Mastella, Véronique Mathieu Houillon, Anthea McIntyre, Nuno Melo, Roberta Metsola, Louis Michel, Claude Moraes, Carmen Romero López, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Nils Torvalds, Kyriacos Triantaphyllides, Wim van de Camp, Axel Voss, Renate Weber, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka, Auke Zijlstra
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Monika Hohlmeier, Ulrike Lunacek, Jan Mulder, Carl Schlyter