ДОКЛАД съдържащ препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени

31.1.2014 - (2013/2004(INL))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Антония Първанова
(Право на инициатива – член 42 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени

(2013/2004(INL))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 23 – 25 от нея,

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени[1] и резолюцията си от 14 юни 2012 г. относно прекратяване на гениталното осакатяване на жени[2],

–   като взе предвид своята декларация от 22 април 2009 г. за кампанията „НЕ на насилието спрямо жените“[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-ата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ): изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 11 октомври 2007 г. за убийството на жени в Мексико и Централна Америка и ролята на Европейския съюз в борбата срещу това явление[7],

–   като взе предвид Стратегията на Комисията за равенство между жените и мъжете 2010 — 2015 г., представена на 21 септември 2010 г.,

–   като взе предвид Плана за действие на Комисията за изпълнение на Програмата от Стокхолм (COM(2010)0171),

–   като взе предвид програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от 8 март 2010 г. относно премахването на насилието срещу жените,

–   като взе предвид Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета[8],

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2012 г., озаглавено „Изкореняване на домашното насилие над жени“[9],

–   като взе предвид Насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и премахването на всички форми на дискриминация срещу тях,

–   като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

–   като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

–   като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на Организацията на Обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците и принципа на неотблъскване, Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания,

–   като взе предвид други инструменти на ООН относно насилието над жени, като например Виенската декларация и програма за действие от 25 юни 1993 г., приета от Световната конференция по правата на човека (A/CONF. 157/23), и Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени от 20 декември 1993 г. (A/RES/48/104),

–   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН от 12 декември 1997 г., озаглавена „Мерки в областта на предотвратяването на престъпления и наказателното право за премахване на насилието срещу жени“ (A/RES/52/86), от 18 декември 2002 г., озаглавена „Мерки за премахване на престъпленията, извършени срещу жени в защита на честта“ (A/RES/57/179), и от 22 декември 2003 г., озаглавена „Премахване на домашното насилие срещу жените“ (A/RES/58/147), и резолюцията на Общото събрание на ООН от 5 март 2013 г., озаглавена „Засилване на световните усилия за премахване на гениталното осакатяване на жени“ (A/RES/67/146),

–   като взе предвид докладите на специалните докладчици на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно насилието над жени и Общата препоръка № 19, приета от Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените (11-а сесия, 1992 г.),

–   като взе предвид декларацията и платформата за действие от Пекин, приети от Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и своята резолюция от 18 май 2000 г. относно последващите действия във връзка с платформата за действие от Пекин[10], своята резолюция от 10 март 2005 г. относно последващите действия във връзка с Четвъртата световна конференция за жените – платформа за действие (Пекин+10)[11] , и своята резолюция от 25 февруари 2010 г. относно Пекин+15 – Програма за действие на ООН за равенство между половете[12],

–   като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 19 декември 2006 г., озаглавена „Активизиране на усилията за премахване на всички форми на насилие над жени“ (A/RES/61/143), и Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–   като взе предвид заключенията на 57-ата сесия на Комисията по статута на жените относно премахването и предотвратяването на всички форми на насилие срещу жени и момичета,

–   като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жените, неговите причини и последици г-жа Рашида Манджу от 16 май 2012 г.,

–   като взе предвид член 5 от Международния план за действие от Мадрид по въпросите на застаряването,

–   като взе предвид оценката на европейската добавена стойност[13],

–   като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0075/2014),

А. като има предвид, че в Директива 2012/29/ЕС[14] за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления насилието, основано на пола, се определя като насилие, което е насочено срещу дадено лице поради неговия пол, полова идентичност или полово изразяване, или което засяга непропорционално лица от определен пол; като има предвид, че то може да причинява физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически загуби на жертвата и се разбира като форма на дискриминация и нарушение на основните свободи на жертвата, и включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално насилие и тормоз), трафик на хора, робство и различни форми на увреждащи практики, като например принудителни бракове, генитално осакатяване и т.нар. „престъпления на честта“;

Б.  като има предвид, че насилието, основано на пола, включва както жертви, така и извършители от всички възрастови групи, с всякакъв образователен ценз, доходи и положение в обществото и е свързано с неравното разпределение на властта между жените и мъжете и с идеи и поведение, базиращи се на стереотипи в нашето общество, които трябва да бъдат преодолявани на възможно най-ранен етап, за да се променят нагласите;

В.  като има предвид, че жените стават все по-често жертва на насилие от страна на бивши или настоящи съпрузи или партньори; като има предвид, че в някои страни броят на жертвите е нараснал рязко и последиците за тях отбелязват тенденция към значително утежняване, стигащо дори до смърт, и статистическите данни показват, че броят на убитите жени представлява все по-голям дял от общия брой на убийствата;

Г.  като има предвид, че статистически проучвания в някои страни сочат, че въпреки че броят на убийствата не се е повишил като цяло, броят на убитите жени съставлява нарастващ дял от общия брой, което доказва, че насилието над жени нараства;

Д. като има предвид, че крайната бедност увеличава риска от насилие и други форми на експлоатация, които възпрепятстват пълното участие на жените във всички сфери на живота и постигането на равенство между половете;

Е.  като има предвид, че по-голямата независимост и социалното и икономическото участие прави жените по-малко уязвими и намалява насилието, основано на пола;

Ж. като има предвид, че напоследък, с нарастващото използване на онлайн социални мрежи, се проявяват нови стереотипи и форми на дискриминация и насилие, като например практиките на сприятеляване с цел сексуален тормоз, насочени по-конкретно към юноши;

З.  като има предвид, че продължават да съществуват сексистки нагласи сред по-младото поколение относно ролите на половете; младите жени, станали жертва на насилие, продължават да бъдат обвинявани и заклеймявани от връстниците си и от останалото общество;

И. като има предвид, че насилието представлява травмиращо преживяване за всеки мъж, жена или дете, но насилието, основано на пола, се упражнява по-често от мъже над жени и момичета, което едновременно отразява и засилва неравенствата между мъжете и жените и излага на риск здравето, достойнството, сигурността и независимостта на жертвите;

Й. като има предвид, че на децата, които са били свидетели на насилие над техен близък, трябва да се обръща внимание и за тях трябва да се полагат грижи от гледна точка на необходимото психологично лечение и социални грижи; като има предвид още, че децата, които са били свидетели на насилие, са изложени на сериозен риск да бъдат засегнати от емоционални проблеми и проблеми във взаимоотношенията;

К. като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, свързан с подобно насилие;

Л. като има предвид, че жените и децата – жертви на насилие, се нуждаят от специални приюти, където да им се предлагат подходящи здравни услуги, правна помощ и психологични консултации и терапия; като има предвид, че на приютите за жени следва да се предоставя подходящо финансиране от държавите членки;

М. като има предвид, че извършваното от мъже насилие над жени се отразява на мястото на жените в обществото и тяхното самоопределение по отношение на собственото им здраве, достъпа до заетост и образование, интеграцията в социални и културни дейности, икономическата независимост, участието в обществения и политически живот и във вземането на решения, както и на отношенията им с мъжете и на изграждането на самоуважение;

Н. като има предвид, че насилието над жени може да остави дълбоки физически и психологически белези, да увреди общото здравословно състояние на жените и момичетата, в това число и тяхното репродуктивно и сексуално здраве, а в някои случаи може да доведе до смърт, наричана още феминицид;

О. като има предвид, че за борба с насилието над жени и по-общо на насилието, основано на пола, е необходимо образование и обучение от много ранна възраст, тъй като то развива у младите умението да уважават своите партньори, независимо от техния пол, както и осъзнаване на принципите на равенството;

П. като има предвид, че насилието над жени приема все по-неприемливи форми, в това число включването на жени в групи, организиращи трафик на жени с цел сексуална експлоатация;

Р.  като има предвид, че според изследвания относно насилието над жени между една пета и една четвърт от жените в Европа са преживели актове на физическо насилие поне веднъж през живота си като възрастни, а повече от една десета са били жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила[15];

С. като има предвид, че според оценката на европейската добавена стойност годишните разходи за ЕС вследствие на основано на пола насилие над жени възлизат на 228 млрд. евро през 2011 г. (т.е. 1,8 % от БВП на ЕС), от които 45 млрд. евро годишно за обществени и държавни услуги и 24 млрд. евро за пропуснати икономически резултати;

Т.  като има предвид, че Агенцията за основните права публикува през март 2013 г. някои предварителни резултати от своето европейско проучване относно насилието над жени, които показват, наред с другото, че: четири от пет жени не са потърсили никаква услуга, например здравни грижи, социални услуги, или подкрепа за жертвите, след най-сериозните инциденти, свързани с насилие, извършено от хора, различни от техните партньори; сред жените, потърсили помощ, най-много са потърсилите медицински услуги, което подчертава необходимостта да се гарантира, че специалистите в здравеопазването могат да отговорят на потребностите на жертвите на насилие; две от пет жени не са осведомени за закони или политически инициативи, които да ги защитават в случай на домашно насилие, а половината не знаят за каквито и да било закони или инициативи с цел превенция;

У. като има предвид, че в своята стратегия за равенство между половете за периода 2010 – 2015 г. Комисията подчертава, че насилието, основано на пола, е един от ключовите проблеми, които следва да бъдат разрешени за постигане на истинско равенство между половете;

Ф. като има предвид, че правната уредба, установена в Договора от Лисабон, предлага нови възможности за засилване на сътрудничеството в областта на политиката по наказателноправни въпроси на равнището на Съюза, което да позволи на институциите и на държавите членки да работят заедно на сигурна основа, като създават обща правна култура на ЕС за борба с всички форми на насилие и дискриминация срещу жени, която да зачита, а не да замества националните правни системи и традиции;

Х. като има предвид, че повишаването на осведомеността и мобилизацията, включително чрез медиите и социалните медии, е важен компонент на една ефективна стратегия за превенция;

Ц. като има предвид, че никое изолирано действие не може да премахне насилието над жени, но че комбинация от мерки в областта на инфраструктурата, правото, съдебната система, правоприлагането, културата, образованието, социалните грижи, здравеопазването, както и други действия, свързани с предоставянето на услуги, може в значителна степен да повиши осведомеността и да намали насилието и последствията от него;

Ч.  като има предвид, че шестте неразривно свързани помежду си цели на мерките за борба с насилието над жени са политика, превенция, предпазване, преследване, предоставяне и партньорство;

Ш. като има предвид, че е важно да се предприемат по-интензивни действия за борба с индустрията, която разглежда младите момичета и жени като сексуални обекти;

Щ. като има предвид, че поради различните политики и законодателства в държавите членки жените в Европейския съюз не получават еднаква закрила срещу насилието, извършвано от мъже, наред с другото що се отнася до определението на престъпленията и обхвата на законодателството, и поради това са по-уязвими от такова насилие;

AA.     като има предвид, че поради фактори като раса, етнически произход, религия или убеждения, здравословно състояние, гражданско състояние, жилище, миграционен статут, възраст, увреждания, класа, сексуална ориентация и полова идентичност жените могат да имат специални потребности и да бъдат по-уязвими от множествена дискриминация;

АБ.     като има предвид, че в много случаи жените не подават жалби срещу актовете на насилие, извършени срещу тях въз основа на пола, поради различни и сложни причини от психологическо, икономическо, социално и културно естество, както и поради липса на доверие в способността на полицията, съдебната система и социалните и здравните служби да им предоставят конкретна помощ; като има предвид, че в някои случаи органите считат насилието, основано на пола, за семеен проблем, който може да бъде разрешен вътре в семейството;

АВ.     като има предвид, че дебатът следва да акцентира върху политиката в областта на репродуктивното здраве;

АГ.     като има предвид, че е от съществено значение да се събират съпоставими, съдържащи разбивка по категории, качествени и количествени данни, обхващащи всички аспекти на проблема, с цел да се разбере действителният обхват на насилието над жени в Съюза и съответно да се разработят ефективни политики;

АД.     като има предвид, че отхвърлянето на 12 декември 2012 г. от Европейския парламент на предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска статистика за защитеността от престъпления[16] отново изтъква необходимостта от ново предложение за законодателство на ЕС, което да установява съгласувана система за събиране на статистически данни относно насилието над жени в държавите членки, и като има предвид, че Съветът призова в своите заключения от декември 2012 г. за подобрения в събирането и разпространението на съпоставими, надеждни и редовно актуализирани данни относно всички форми на насилие над жени както на национално равнище, така и на ниво ЕС;

АЕ.     като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е международно признато като нарушение на правата на човека, представлява форма на изтезание на момичетата и жените и отразява дълбоко вкорененото неравенство между половете; като има предвид, че гениталното осакатяване на жени представлява крайна форма на дискриминация по отношение на жените, почти винаги се извършва върху малолетни и непълнолетни и представлява нарушение на правата на детето;

АЖ.като има предвид, че проституцията може да се разглежда като вид насилие над жените поради въздействието, което има върху тяхното физическо и психично здраве, особено в случаите на принудителна проституция и на трафик на жени с цел проституция;

АЗ.като има предвид, че се наблюдава засилване на опасната тенденция на т.нар. „престъпления на честта“ в пределите на Европейския съюз, която най-често засяга млади момичета;

АИ.като има предвид, че малтретирането на възрастните хора е международно признато за нарушение на човешките права на по-възрастните жени, също и предвид необходимостта да се предотвратява и провежда борба срещу малтретирането на възрастните хора във всички държави от ЕС;

АЙ.     като има предвид, че приемането на новите Насоки на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и премахването на всички форми на дискриминация срещу тях, както и отделната глава относно закрилата на жените от основано на пола насилие в Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека, отбелязват ясната политическа воля на ЕС да разглежда въпроса за правата на жените като приоритетен и да предприеме дългосрочни действия в тази област; като има предвид, че постигането на съгласуваност между вътрешното и външното измерение на политиките относно правата на човека могат понякога да разкрият несъответствие между думи и дела;

АК.като има предвид, че според доклади на Комисията и Амнести интернешънъл гениталното осакатяване засяга стотици хиляди жени и момичета в Европа, като обикновено цитираният брой на жертвите е 500 000; като има предвид, че несъответствията между законовите разпоредби в държавите членки водят до явлението на т.нар. трансграничен „туризъм за генитално осакатяване“ в рамките на ЕС;

АЛ.като има предвид, че продължава да е необходимо ЕС да сътрудничи с трети държави с цел премахване на насилствената практика на генитално осакатяване на жени; като има предвид, че държавите членки и третите държави, чието национално законодателство разглежда гениталното осакатяване на жени като престъпление, трябва да следят за прилагането на това законодателство;

1.  иска от Комисията да представи до края на 2014 г., въз основа на член 84 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за акт за определяне на мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на превенцията на насилието над жени и момичета, в съответствие с подробните препоръки, посочени в приложението към настоящия доклад;

2.  призовава Комисията да представи преразгледано предложение за регламент относно европейските статистически данни, което да е съсредоточено върху всички видове жестоки престъпления срещу жени и да включва също така съгласувана система за събиране на статистически данни за основаното на пола насилие в държавите членки;

3.  изисква от Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за област на престъпност, включена в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  призовава Комисията да насърчава ратифицирането на национално равнище на Конвенцията от Истанбул относно насилието над жени и да открие процедурата за присъединяване на ЕС към нея, след като извърши оценка на въздействието и добавената стойност на последната;

5.  изисква от Комисията да представи обща стратегия на ЕС и план за действие за борба с насилието над жени и момичета, както беше предвидено в Плана за действие от 2010 г. за изпълнение на Програмата от Стокхолм, с цел осезаема и ефективна защита на неприкосновеността, равенството (член 2 от ДЕС) и благоденствието (член 3, параграф 1 от ДЕС) на жените в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като се постави акцент по-специално върху осведомяването на жените относно правата им и на мъжете и момчетата (от най-ранна възраст) относно необходимостта от зачитане на физическата и психическата неприкосновеност на жените, с цел да се спомогне за предотвратяване на това насилие, като се подчертава необходимостта от това, полицейските и съдебните служби да получат подходящо обучение за справяне със специфичните предизвикателства на насилието, основано на пола, и като се насърчават държавите членки да вземат мерки, за да се помогне на жертвите да изградят отново живота си и да възстановят самоувереността си, така че да се предпазят от уязвимост или зависимост в бъдеще; счита, че посочената стратегия следва да обърне специално внимание на уязвимите групи, като например възрастните хора, лицата с увреждания, имигрантите и ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и трассексуални) лица, и че тя следва също така да обхваща мерки в подкрепа на децата, станали свидетели на насилие, и да ги признае като жертви на престъпление;

6.  призовава Комисията да насърчава сътрудничеството между държавите членки и женски неправителствени и други организации, с цел да се подготви и прилага ефективна стратегия за премахване на насилието над жени;

7.  насърчава Комисията да приеме първите стъпки в насока към създаване на Европейска обсерватория по проблемите на насилието над жени и момичета, която да надгражда съществуващите институционални структури (Европейски институт за равенство между половете (EIGE)) и да се ръководи от координатор на ЕС за борбата с насилието над жени и момичета;

8.  призовава настоятелно Комисията да обяви в следващите три години Европейска година за прекратяване на насилието над жени и момичета, с цел повишаване на осведомеността на гражданите и всички политици за този широко разпространен проблем, който засяга всички държави членки, с оглед представянето на ясен план за действие за слагане на край на насилието над жени;

9.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия, за да сложат край на безнаказаността на феминицида и всички видове насилие над жени, като подобрят достъпа на жените до правосъдие, сложат край на безнаказаността на извършителите, включат разбивки на събираните данни и укрепят националния капацитет и помощ;

10. призовава държавите членки да ратифицират Конвенцията от Истанбул при първа възможност, тъй като тя представлява един от най-комплексните международни инструменти за борба с насилието над жени и домашното насилие;

11. призовава държавите членки да дадат правно определение на основаното на пола насилие, при което биват убивани жени, като феминицид и да разработят правна рамка за неговото премахване;

12. насърчава държавите членки да въведат и изпълняват национално законодателство, което криминализира всички форми на насилие над жени;

13. призовава Комисията да води борба с „убийствата на честта“, като предоставя образование и подслон за евентуалните жертви, и да мобилизира кампании за повишаване на осведомеността относно тази крайна форма на нарушение на правата на човека и броя на трагичните смъртни случаи при „убийства на честта“;

14. настоятелно призовава държавите членки да транспонират Директиви 2012/29/ЕС, 2011/99/ЕС[17]и 2011/36/ЕС[18] и призовава Комисията да следи внимателно тяхното прилагане;

15. призовава държавите членки и заинтересованите страни, в сътрудничество с Комисията, да подпомагат разпространението на информация относно програмите на ЕС и наличното по тях финансиране за борба с насилието над жени;

16. припомня, че насилието над жени не е ограничено до границите на Европа; категорично осъжда продължаващото използване на сексуално насилие над жени като оръжие за водене на война и призовава Комисията и държавите членки да засягат в програмите за сътрудничество и развитие въпроса за насилието над жени; подчертава, че е необходимо да се направи повече, за да се гарантира зачитането на международното право, достъпът до подходящо здравеопазване и психологична помощ за жени и момичета, станали жертви на насилие в конфликти, както и защитата на жертвите;

17. призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да разработи подробен план за действие за прекратяване на всички видове насилие над жени; изисква от ЕСВД да си сътрудничи с трети държави за прекратяване на основаните на пола убийства на жени (феминицид);

18. настоятелно призовава ЕС да осигури, чрез обвързване на помощта с условия, че третите държави защитават жените и момичетата от всички видове насилие; призовава Съвета да суспендира помощта за страни, които практикуват насилие над жени и момичета, и да пренасочи помощта за подкрепа на жертвите; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички нови споразумения за свободна търговия с трети държави предвиждат строги задължения за защита на жените и момичетата;

19. призовава ЕС да насърчава, в рамките на диалога си по правата на човека с трети държави, превенцията, разследването и наказателното преследване на всяко насилие над жени, особено насилието, извършвано над общността на ЛГБТ лица, които могат да бъдат по-уязвими от насилие и нарушаване на правата на човека;

20. потвърждава, че тези препоръки зачитат основните права и принципите на субсидиарност и пропорционалност;

21. счита, че финансовите последици от исканото предложение следва да бъдат покрити от бюджета на Съюза, Раздел III (като се гарантира пълна допълняемост със съществуващия бюджетен ред, свързан с предмета на предложението);

22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки, на Съвета на Европа и на Европейския институт за равенство между половете.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 относно целта и обхвата на регламента, който следва да бъде приет

Целта на регламента следва да бъде установяването на мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на превенцията на насилието, основано на пола.

Насилието, основано на пола, следва да бъде разглеждано (както вече беше посочено в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР) като насилие, което е насочено срещу дадено лице поради неговия пол, полова идентичност или полово изразяване, или което засяга непропорционално лица от определен пол. То може да причинява физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически загуби на жертвата и може да включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално насилие и тормоз), трафик на хора, робство и различни форми на увреждащи практики, като например принудителни бракове, генитално осакатяване и т.нар. „престъпления на честта“.

Препоръка 2 относно мерките за превенция и борба

Държавите членки следва да разработят редица мерки с цел предотвратяване на и борба с основаното на пола насилие над жени и момичета. Те следва по-конкретно:

–   да планират, изпълняват и оценяват годишни всеобхватни стратегии и програми, включително програми за обществено образование и обучение на учители и специалисти в развлекателния сектор, насочени към премахване на пречките, които не позволяват на жените и момичетата да се ползват, неизложени на насилие, с пълните си права и свободи, както и към постигане на дълбока промяна в социалните и културни нагласи;

–   да провеждат съответните научни изследвания относно насилието, основано на пола, включително причините и мотивите за насилието, както и да събират и анализират данни, като в същото време полагат усилия за стандартизиране на критериите за регистриране на насилието, основано на пола, така че събраните данни да бъдат съпоставими;

–   да организират обучения на длъжностните лица и специалистите, които е вероятно да имат контакт със случаи на насилие, основано на пола, включително служители на правоприлагащите органи, системите за социално подпомагане, центрове за деца (за жертви или свидетели на насилие), здравеопазването и центровете за спешна помощ, с цел откриване, идентифициране и правилно третиране на такива случаи, като се обърне специално внимание на потребностите и правата на жертвите;

–   да обменят експертни знания, опит, информация и най-добри практики посредством Европейската мрежа за превенция на престъпността (EUCPN);

–   да стартират кампании за повишаване на осведомеността (включително кампании, насочени конкретно към мъже), като се консултират и където е необходимо си сътрудничат с неправителствени организации, медии и други заинтересовани страни;

–   ако все още нямат такива, да създадат и подкрепят национални безплатни горещи линии за помощ със специализиран персонал;

–   да осигурят наличието на специализирани приюти (замислени едновременно като звено за пръв контакт за помощ и като безопасно и предоставящо възможности пространство за жени) и да им предоставят необходимите условия и обучен по подходящ начин персонал, така че да предлагат място поне на една жена на 10 000 жители;

–   да осигурят подкрепа за женски НПО и за организации на гражданското общество, работещи за предотвратяване на основаното на пола насилие над жени и момичета;

–   да въведат механизми за улесняване на достъпа до безплатна правна помощ, която да дава възможност на жертвите да отстояват правата си на територията на целия Съюз,

–   да предоставят своевременна, уместна информация на жертвите относно закрилата и помощта, които са на тяхно разположение, и на въведените правни мерки, не на последно място с цел да ги насърчават да дават показания;

–   да създадат или увеличат броя на съдилищата, специализирани по въпросите на насилието, основано на пола; да предоставят повече ресурси и материали за обучение на съдии, прокурори и адвокати относно насилието, основаното на пола; да подобрят специализираните отдели в правоприлагащите органи посредством увеличаване на броя на служителите и подобряване на обучението и оборудването им;

–   да гарантират, че нападателите се наказват съобразно тежестта на престъплението им;

–   да създадат социални и икономически условия, позволяващи на жените – жертви на насилие, да се чувстват независими и да могат да разчитат на себе си;

–   да гарантират предоставянето на специализирани медицински грижи в обществените здравни заведения;

–   да отчитат надлежно във всички предприемани програми, мерки и действия характерните особености на жертвите със специални нужди, като например малолетни и непълнолетни, жени с увреждания, имигранти, жени от малцинствата, възрастни жени и лица, които са неквалифицирани или слабо квалифицирани, или изложени на риск от социално изключване;

–   да гарантират, че жертвите на насилие, основано на пола, получават приоритетен достъп до социални жилища.

Препоръка 3 относно национални докладчици или равностойни механизми

В срок от една година от датата на влизане в сила на регламента държавите членки следва да вземат необходимите мерки за създаването на национални докладчици или други равностойни механизми. Задачите на подобни механизми следва да включват извършване на оценка на тенденциите в насилието, основано на пола, измерване на резултатите от мерките, предприети за борба с тях на национално и местно равнище, събиране на статистически данни и годишно докладване пред Комисията и компетентните комисии на Европейския парламент.

Препоръка 4 относно координиране на стратегията на Съюза за борба с насилието над жени

За да се допринесе за въвеждането на координирана и консолидирана стратегия на Съюза за борба с насилието, основано на пола, държавите членки следва да предоставят на Комисията информацията, посочени в препоръка 3.

Препоръка 5 относно докладването

В срок до 31 декември всяка година, считано от годината, следваща тази на влизането в сила на регламента, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който оценява до каква степен държавите членки са взели мерки вследствие на този регламент.

Докладът включва списък на предприетите мерки и изтъква добрите практики.

Препоръка 6 относно създаването на форум на гражданското общество

Комисията води тесен диалог със съответните организации на гражданското общество и съответните компетентни органи, работещи по проблемите на насилието, основано на пола, на местно, регионално, национално, европейско или международно равнище, и създава за тази цел форум на гражданското общество.

Форумът представлява механизъм за обмен на информация и обединяване на познания. Той осигурява тесен диалог между институциите на Съюза и съответните заинтересовани страни.

Форумът е отворен за съответните заинтересовани страни по параграф 1 и заседава най-малко веднъж годишно.

Препоръка 7 относно финансовото подпомагане

Регламентът следва да определи източника на финансово подпомагане в рамките на бюджета на Съюза (раздел ІІІ) за действията, посочени в препоръка 3.

• [1]       ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 52.
• [2]       ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 87.
• [3]       ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 131.
• [4]       ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 53.
• [5]       ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.
• [6]       Приети текстове, P7_TA(2013)0045.
• [7]       ОВ C 227 E, 4.9.2008 г., стр. 140.
• [8]       ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
• [9]       OВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 21.
• [10]     OВ C 59, 23.2.2001 г., стр. 258.
• [11]     ОВ C 320 E, 15.12.2005 г., стр. 247.
• [12]     ОВ C 348 E, 21.12.2010 г., стр. 11.
• [13]     PE 504.467.
• [14]     Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).
• [15]     Работна група на Съвета на Европа за борба с насилието над жени, включително домашното насилие (EG-TFV), окончателен доклад за дейността, септември 2008 г.
• [16]     Приети текстове, P7_TA(2012)0494.
• [17]     Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита (OB L 338, 21.12.2011 г., стр. 2).
• [18]     Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Насилието над жени е повсеместна форма на нарушение на правата на човека и на дискриминация, основана на пола. То е в основата на неравенството между половете, тъй като е пречка пред пълноценното участие на жените в икономическия, социален, политически и културен живот. Жените, които са подложени на насилие, са изправени пред трайни тежки физически и психически травми. Освен това този вид насилие налага и значителна икономическа тежест под формата на разходи за здравеопазване, правоприлагане и съдебни разноски, загуба на производителност и възнаграждения.

Около 20 – 25 % от жените в Европа са претърпели актове на физическо насилие поне веднъж през живота си като възрастни, а повече от 10 % са били жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила. Цели 45 % от жените са претърпели някаква форма на насилие; 12 до 15 % от жените в Европа са жертви на домашно насилие и всеки ден седем жени в Европейския съюз умират вследствие на актове на домашно насилие (PE 504.467).

Вследствие на икономическата криза и бюджетните съкращения най-често привежданият аргумент е, че държавите не могат да отпуснат повече ресурси за борба с и превенция на насилието, основано на пола. Съгласно проучвания икономическата цена на насилието над жени в ЕС за 2011 г. възлиза на 228 милиарда евро всяка година, включително 45 милиарда евро за услуги, 24 милиарда евро като пропуснати икономически резултати и 159 милиарда евро за третиране на болката и страданието. Разходите за превантивните мерки са значително по-ниски от разходите, причинявани от насилието (PE 504.467).

Необходимост от законодателен акт на ЕС за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на превенцията на насилието над жени

Днес в ЕС не съществува нито законодателен акт за определяне на мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на превенцията на насилието над жени, нито всеобхватна стратегия за борба с насилието над жени.

Всъщност Европейският парламент настоява от години за предложение за директива за борба с насилието над жени. През 2010 г. мероприятието в ЕП по случай Международния ден на жената беше посветено на борбата с насилието над жени. В своя доклад относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (2010/2209 (INI)), приет на 5 април 2011 г., Ева-Брит Свенсон призова за „възприемането на нов и всеобхватен политически подход срещу насилието, основано на пола, който включва инструмент на наказателното право под формата на директива срещу насилието, основано на пола“. През 2012 г. Европейският парламент призова още веднъж за действия в доклада на София ин 'т Велд относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г. (2011/2244 (INI)). В доклада, приет на 13 март 2012 г., Европейският парламент настоя на „необходимостта Комисията да представи стратегия за целия ЕС, целяща спирането на насилието над жени, включително законодателен инструмент на наказателното право за борба с насилието, основано на пола, както беше изискано от Парламента в няколко резолюции“.

В действителност липсва общо разбиране, определение и режим по проблема с насилието над жени в националното законодателство.

По този начин резултатите и равнищата на закрилата на жените и момичетата от всички форми на насилие в 28те държави – членки на ЕС, се различават значително. За предотвратяването и защитата на жертвите на насилие следва рано или късно да се въведе минимална хармонизация на равнище ЕС, поне по отношение на общо и всеобхватно разбиране на явлението.

Насилието над жени има трансгранично измерение и трябва да бъде разглеждано на равнище ЕС. Предвид мобилността на хората в Европа потенциалните жертви следва да бъдат защитени независимо от тяхното местонахождение в ЕС, например жените от една държава членка, които живеят във втора, а работят в трета страна от ЕС. Съществува потребност от минимални стандарти и общи определения; необходими са общи действия за борба с насилието над жени и за гарантиране на пълните ползи от правото на свободно движение на повече от половината от населението в рамките на ЕС.

Законодателният акт трябва да насърчава и подкрепя действията на държавите членки в областта на превенцията на насилието (по-конкретно за събиране и обмен на информация, обучение на съответните длъжностни лица, обмен на опит и добри практики, повишаване на осведомеността и средства).

ЕС следва да поеме водеща роля на международната сцена в предотвратяването на насилието, основано на пола, и да послужи като успешен пример за всички онези по света, които се борят (чрез законодателство; културно и политически) за изкореняване на насилието над жени и на дискриминацията, основана на пола.

Докладчикът счита, че регламентът е най-добрият инструмент за постигането на тази цел, тъй като представлява пряко приложим инструмент, не изисква мерки за прилагане и поражда пряко правно действие във всички държави членки.

Проблеми със събирането на данни за насилието над жени

Днес на равнището на ЕС се наблюдава очевидна липса на достъпни и систематично събирани данни относно насилието над жени. Първо е много трудно да се измери действителната степен, до която е разпространено то, тъй като за повечето случаи на домашно и сексуално насилие не се подава сигнал. Второ е трудно да се осигурят съпоставими анализи, тъй като няма обща съгласувана методология за получаване на административни данни.

В редица резолюции Парламентът прикани държавите членки да предоставят данни за насилието над жени и през ноември 2011 г. поиска от Агенцията за основните права да събере съпоставими данни относно насилието над жени[1]. Освен това в заключението си от декември 2012 г. Съветът призова за подобряване на събирането и разпространяването на съпоставими, надеждни и редовно актуализирани данни относно всички форми на насилие над жени както на национално, така и на европейско равнище.

Следователно все още е необходимо ново предложение за законодателство на ЕС, което да установява съгласувана система за събиране на статистически данни относно насилието над жени в държавите членки. Освен това сложността на системите на управлението в някои държави – членки на ЕС, може да окаже влияние върху това, как престъпленията са определени в законодателството, как е организирано събирането на данни или какви мерки са на разположение за защита и превенция. Докладчикът настоява на необходимостта от обща методология за получаване на данни за насилието над жени и настоятелно призовава Комисията да представи преразгледано предложение за регламент относно европейските статистически данни, което да включва и съгласувана система за събиране на статистически данни относно насилието над жени в държавите членки, като се отчита работата на Агенцията за основните права по събирането на съпоставими данни в нейното проучване в целия ЕС.

Клауза за преход

Докладчикът предлага да се да приведе в действие т.нар. клауза за преход, т.е. да се приеме единодушно решение за определяне на насилието, основано на пола (включително гениталното осакатяване на жени), за област на престъпност, включена в член 83, параграф 1.

Договорът от Лисабон предостави на ЕС възможност да въведе общи разпоредби в областта на наказателното право с цел хармонизиране. ЕС има също право да въведе и минимални правила относно определянето на наказателните престъпления и наказанията, свързани с особено тежки престъпления от трансграничен характер, поради естеството и последствията от такива престъпления. Това правомощие се прилага също така в случаи, когато е необходимо да се постигне консенсус относно начините за борба с престъпността. В текста на Договора специално се отбелязват трафикът на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца. По отношение на сътрудничеството между правоприлагащите и съдебните органи по наказателноправни въпроси от трансграничен характер Европейският парламент и Съветът могат да приемат минимален общ стандарт.

Генитално осакатяване на жени

Гениталното осакатяване на жени е признато на международно равнище като нарушение на човешките права на момичетата и жените. То отразява дълбоко вкоренено неравенство между двата пола и представлява крайна форма на дискриминация срещу жените. Почти винаги то се извършва върху непълнолетни лица и е нарушение на правата на детето. Без съмнение то е една от най-жестоките форми на насилие, основано на пола. Тази практика има сериозни краткосрочни и дългосрочни физически и психически последици за жертвите.

Европейската комисия започна тази година обществена консултация относно гениталното осакатяване на жени и в момента анализира 68те отговора. Тези данни, както и докладът на Европейския институт за равенство между половете относно гениталното осакатяване на жени, ще бъдат включени в други политически инициативи, които обхващат както вътрешни, така и външни въпроси. Инициативите могат да бъдат стартирани във връзка с международния ден за премахване на насилието над жените (25 ноември), но остава да бъдат определени точните формат и съдържание.

Докладчикът призовава настоятелно Комисията да предложи план за действие на ЕС за борба с гениталното осакатяване на жени, който да разглежда няколко въпроса, като например превенцията и защитата.

Следва да бъде приета обща политика на ЕС за жените и момичетата, които търсят убежище на основание генитално осакатяване, която да взема предвид международно приети стандарти, а Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) може да включи гениталното осакатяване на жени като интегрирано измерение в работата си чрез обучения и разпространение на информация. Освен това ЕС следва активно да застъпва въпроса за гениталното осакатяване на жени в своя политически диалог с държави извън ЕС.

Конвенция от Истанбул

Докладчикът настоятелно призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията от Истанбул относно насилието над жени, да го сторят, а Комисията да даде ход на процедура за присъединяване на ЕС към този инструмент, след като оцени въздействието на такъв един акт.

Досега Конвенцията от Истанбул е най-широкообхватният правен инструмент по проблемите на насилието над жени и има потенциал за ефективна превенция и борба с това явление във и извън пределите на Европа. Необходими са решителни действия по отношение на подписването и ратифицирането и — което е още по-важно — прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие от отделните държави и от Европейския съюз. Конвенцията изисква т.нар. шест „П“ по отношение на насилието над жени (политика, превенция, предпазване, преследване, предоставяне и партньорство), за които няколкократно е призовавал и ЕП, и отправя апел за включването на всички съответни държавни агенции и служби, така че на насилието да се противодейства по координиран начин.

В допълнение към правното си значение присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул ще представлява и ключово политическо послание.

Европейска обсерватория по проблемите на насилието

Докладчикът предлага разширяване на обхвата на компетентност на EIGE, с цел постепенно той да се превърне в Европейска обсерватория по проблемите на насилието. Тя е на мнение, че ще е по-подходящо това да спада към областите на компетентност на EIGE. Докладчикът реши да не го включи в рамките на мандата на координатора на ЕС за борба с трафика, тъй като така щеше да се разглежда единствено като въпрос на вътрешни работи и трансграничен проблем, а не като въпрос, свързан с равенството между половете и правата на човека. Важно е мандатът да е поставен в контекста на равенството между половете и основните права.

Година на ЕС за прекратяване на насилието над жени

Докладчикът предлага на Комисията да обяви през следващите три години Година на ЕС за прекратяване на насилието над жени. Целта е повишаване на осведомеността сред гражданите.

• [1]     Агенцията за основните права е пристъпила към извършването на проучване в 20 държави – членки на ЕС, относно насилието, основано на пола, резултатите от което ще бъдат публикувани през 2014 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (14.1.2014)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

съдържащо препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени
(2013/2004(INL))

Докладчик по становище: Роберта Анджелили

(Право на инициатива – член 42 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

1.      подчертава, че в съответствие с член 3, параграф 2 от ДЕС Европейският съюз предлага на своите граждани пространство на свобода, сигурност и справедливост без вътрешни граници, в което e гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на, наред с другото, предотвратяването и борбата с престъпността;

2.      подчертава, че в съответствие с член 2 от ДЕС Съюзът се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека в общество, чиито характеристики са, наред с другото, равенството между жените и мъжете и благоденствието на гражданите (член 3, параграф 1 от ДЕС);

3.      отбелязва, че терминът „насилие над жени“ се използва за описване на прояви на насилие, при които се упражнява вид насилие, насочено към жени, като полът на жертвата е основен мотив; проявите на насилие над жени са многобройни и могат да включват, но не се ограничават до тях, насилие при близки отношения, изнасилване, включително изнасилване в брака, насилие, свързано със зестра, генитално осакатяване на жени, заливане с киселина, принудителен брак, сексуален тормоз, насилствена проституция и порнография, трафик на жени и принудително самоубийство; счита, че насилието над жени съставлява тежко нарушение на правата на човека и не следва никога да бъде оправдавано с религия, култура и традиция;

4.      изтъква, че правната уредба, установена в Договора от Лисабон, предлага нови възможности за засилване на сътрудничеството в областта на политиката по наказателноправни въпроси на равнището на Съюза, което да позволи на институциите и на държавите членки да работят заедно на сигурна основа, като създават обща правна култура на ЕС за борба с всички форми на насилие и дискриминация срещу жени, която да зачита, а не да замества националните правни системи и традиции;

5.      изразява съжаление, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул) е ратифицирана само от три държави – членки на Европейския съюз; призовава държавите членки своевременно да ратифицират Конвенцията, а Комисията да започне процедура за присъединяването на ЕС;

6.      напомня, че трите неразривно свързани цели на борбата с насилието над жените са предотвратяване, защита, както и помощ на жертвите и наказателно преследване на извършителите на престъпленията;

7.      насърчава държавите членки да приложат и впоследствие да приведат в действие национално законодателство, което криминализира всички форми на насилие над жени, и призовава Комисията да приеме законодателен акт въз основа на член 84 от ДФЕС в подкрепа на дейността на държавите членки в областта на предотвратяването на престъпността; изтъква, че борбата и премахването на всички форми на насилие над жени изисква всеобхватна и интердисциплинарна европейска стратегия (мерки от социален, политически и правен характер), както е предвидено в Плана от 2010 г. за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, с цел конкретна и ефикасна защита на личната неприкосновеност, равенството (член 2 от ДЕС) и благоденствието (член 3, параграф 1 от ДЕС) на жените в пространство на свобода, сигурност и правосъдие; счита, че посочената стратегия следва да обърне специално внимание на уязвимите групи, като например възрастните хора, лицата с увреждания, имигрантите и ЛГБТ лица, и че тя следва също така да обхваща мерки в подкрепа на децата, станали свидетели на насилие, и да ги признае като жертви на престъпление;

8.      посочва, че макар и културното многообразие на Европа да е източник на културно обогатяване, принадлежността към конкретна култура не може при никакви обстоятелства да оправдае насилието; изразява своята особена загриженост относно дискриминацията и насилието над жените на основата на тяхната принадлежност към малцинствена група, по-специално към етническо малцинство, както и срещу жените с увреждания, лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени, или жените от религиозни малцинства и жените, които са уязвими поради своята възраст, млада или напреднала; призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да вземат предвид множествената дискриминация при всички мерки, които могат да предприемат;

9.      припомня, че насилието над жени не е ограничено в границите на Европа; категорично осъжда продължаващото използване на сексуално насилие над жени като оръжие за водене на война и призовава Комисията и държавите членки, в програми за сътрудничество и развитие, да засягат въпроса за насилието над жени; подчертава, че е необходимо да се направи повече, за да се гарантира зачитането на международното право, достъпът до подходящо здравеопазване и психологическа подкрепа за жени и момичета, станали жертви на злоупотреба в конфликти, както и защитата на жертвите;

10.    счита, че репродуктивното здраве следва да бъде в центъра на този дебат;

11.    призовава Съвета да гарантира, че насилието над жени е признато за допълнителна област на особено тежката престъпност, посочена в член 83, параграф 1 на ДФЕС, поради изострената необходимост за съвместна борба с този вид престъпление, с цел да бъдат приети минимални норми относно определянето на престъпленията и наказанията, при условие че предложенията, засягащи разпоредбите на материалното наказателно право на Съюза, спазват напълно принципите на субсидиарност и пропорционалност; настоятелно призовава държавите членки да преследват лицата, отговорни за извършването на актове на насилие над жени;

12.    насърчава държавите членки да установят свои собствени мерки за подпомагане на децата, които са били изложени на насилие, основано на пола, като вземат предвид факта, че поведенческите, емоционалните и физическите последици, които тази форма на насилие може да има за децата, принудени да станат свидетели на такива прояви на насилие, могат да бъдат значителни и дълготрайни, ако не бъдат овладени;

13.    подчертава необходимостта да се преодолее дискриминацията, основана на пола, в контекста на множествената дискриминация, да се гарантира разследването на внушаващи омраза изказвания и престъпления от омраза срещу жени, да се признаят за феминицид убийствата на жени поради техния пол, да се приеме наказателно законодателство, което забранява подбуждането към омраза на всякаква основа, включително въз основа на пола, да се гарантират правата на жертвите на престъпления от омраза срещу жени;

14.    призовава държавите членки да гарантират, че на жертвите, чийто статут на пребиваване зависи от този на съпруга или партньора им, в съответствие с разпоредбите на вътрешното право, се предоставя самостоятелно разрешение за пребиваване;

15.    настоятелно призовава държавите членки да транспонират Директиви 2012/29/ЕС, 2011/99/ЕС, 2011/92/ЕС и 2011/36/ЕС и призовава Комисията да следи внимателно тяхното прилагане;

16.    призовава държавите членки да предоставят на жертвите навременна и подходяща информация относно защитата, подкрепата и действащите законови мерки, включително действащите разпоредби и насоки за закрила на децата, за да се даде възможност на жените да излязат от мълчанието, самотата, порочния кръг на вина и страх; счита, че засиленото сътрудничество между полицията, съдебната система и другите публични органи и гражданското общество, които работят по проблемите на насилието, основано на пола, е важно за насърчаване на жените да изобличават и свидетелстват за случаи на насилие;

17.    счита, че за провеждане на ефективна борба с насилието над жени е необходима промяна в отношението към жените и момичетата в обществото, където жените твърде често се представят в подчинени роли, а насилието над тях твърде често се толерира или подценява; във връзка с това подчертава, че образователната система може да играе първостепенна роля в насърчаването на промени в социалното и културното поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, традиции, обичаи и редица други практики, основаващи се на дискриминация или на стереотипни модели за мъжа и жената;

18.    призовава държавите членки да осъществяват публични кампании за информиране и повишаване на осведомеността, като се подчертава отговорността и ключовата роля на мъжете и момчетата в процеса на премахване на насилието над жените; в този смисъл счита за изключително важно насърчаването и подкрепата на политики и кампании за повишаване на осведомеността, насочени специално към мъже и момчета;

19.    приканва държавите членки, с подкрепата на Комисията, да обменят най-добри практики по отношение на националните стратегии, отпуснатите за тяхното изпълнение ресурси, партньорствата, конкретните проекти, информационните кампании за жертвите и специализирания персонал и постигнатите резултати;

20.      подчертава, че събирането на количествени и качествени категоризирани данни, които да бъдат съпоставими и редовно актуализирани, е от съществено значение за разбирането на истинския мащаб на насилието над жените, неговите последици и следователно за разработването на ефективни политики, стратегии и мерки;

21.                 приветства програмата „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014 — 2020 г., която включва сред целите си насърчаването на равенството между мъжете и жените, борбата с всички форми на насилие над деца, жени и други рискови групи, както и защитата на жертвите на такова насилие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	9.1.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	47 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Philipp Albrecht, Roberta Angelilli, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Salvatore Caronna, Philip Claeys, Carlos Coelho, Ioan Enciu, Frank Engel, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Kinga Gál, Kinga Göncz, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Timothy Kirkhope, Baroness Sarah Ludford, Svetoslav Hristov Malinov, Véronique Mathieu Houillon, Anthea McIntyre, Claude Moraes, Antigoni Papadopoulou, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Wim van de Camp, Axel Voss, Renate Weber, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka, Auke Zijlstra
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Alexander Alvaro, Lorenzo Fontana, Mariya Gabriel, Stanimir Ilchev, Ulrike Lunacek, Hubert Pirker, Zuzana Roithová, Joanna Senyszyn, Marie-Christine Vergiat
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Leonardo Domenici, Christian Engström, Enrique Guerrero Salom, Nadja Hirsch, Olle Ludvigsson

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.1.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 1 7
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Edit Bauer, Marije Cornelissen, Edite Estrela, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Elisabeth Morin-Chartier, Krisztina Morvai, Angelika Niebler, Siiri Oviir, Antonyia Parvanova, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marina Yannakoudakis, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Izaskun Bilbao Barandica, Anne Delvaux, Iñaki Irazabalbeitia Fernández, Nicole Kiil-Nielsen, Christa Klaß, Angelika Werthmann
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Elisabetta Gardini, Anna Hedh