ДОКЛАД относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Тунис

14.2.2014 - (COM(2013)0860 – C7‑0437/2013 – 2013/0416(COD)) - ***I

Комисия по международна търговия
Докладчик: Витал Мурейра

Изменения

Процедура : 2013/0416(COD)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0110/2014

Внесени текстове :

A7-0110/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 16/04/2014 - 14.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0439

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ ОТНОСНО ФИНАНСОВАТА СЪВМЕСТИМОСТ
ПРОЦЕДУРА

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Тунис

(COM(2013)0860 – C7‑0437/2013 – 2013/0416(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0860),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0437/2013),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид становището на комисията по бюджети относно финансовата съвместимост на предложението,

– като взе предвид членове 55 и 38 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0110/2014),

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ^[1]*

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Тунис

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 212 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия[2],

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура[3],

като имат предвид, че:

(1) Отношенията между Европейския съюз (наричан по-долу „Съюзът“) и Република Тунис (наричана по-долу „Тунис“) се развиват в рамките на Европейската политика за съседство (ЕПС). Eвро-средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Тунис, от друга страна[4] („Споразумението за асоцииране ЕС—Тунис“), влезе в сила на 1 март 1998 г. По силата на Споразумението за асоцииране ЕС—Тунис, Тунис приключи премахването на митата за промишлени продукти през 2008 г., като по този начин се превърна в първата държава в Средиземноморието, сключила споразумение за свободна търговия със Съюза. Двустранен политически диалог и икономическо сътрудничество се развиват и в рамките на плановете за действие по ЕПС, последният от които е в процес на обсъждане и обхваща периода 2013—2017 г.

(2) Тунизийската икономика е сериозно засегната от вътрешните събития, свързани с настъпилите след края на 2010 г. събития в Южното Средиземноморие, известни като „Арабската пролет“, както и от последвалите регионални размирици, по-специално в съседна Либия. Тези събития и влошената световна икономическа обстановка, по-специално рецесията в еврозоната (основният търговски и финансов партньор на Тунис), имаха много отрицателно въздействие върху икономиката на Тунис, което доведе до забавяне на растежа и предизвика голям недостиг на външно и вътрешно финансиране.

(3) След свалянето от поста на президент Бен Али на 14 януари 2011 г. в Тунис се проведоха първите свободни и демократични избори на 23 октомври 2011 г. Тогава е създадено и Националното учредително събрание и въпреки че политическият преход не е преминава без затруднения, съществуват съгласувани усилия от страна на основните участници в политическия процес да продължат с реформите в посока на една напълно развита демократична система.

(3a) Конституцията, която е в процес на изготвяне от Националното учредително събрание на Тунис включва някои постижения в областта на индивидуалните права и свободи и на равнопоставеността между половете, които дават на Тунис ориентация по пътя на демокрацията и правовата държава.

(4) От началото на Арабската пролет насам Съюзът заявява нееднократно подкрепата си за Тунис в процеса на икономически и политически реформи в държавата. Този ангажимент бе отново потвърден, през ноември 2012 г., в заключенията от 10-ата среща на Съвета за асоцииране между ЕС и Тунис. Политическата и икономическата подкрепа на Съюза за процеса на реформа в Тунис е в съответствие с политиката на Съюза по отношение на региона на Южното Средиземноморие, уредена в контекста на ЕПС.

(5) В съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент и на Съвета, приета заедно с Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[5], макрофинансовата помощ от Съюза следва да е извънреден финансов инструмент на необвързана и непосочена подкрепа за платежния баланс, насочена към възстановяване на устойчивото външно финансиране на държавата бенефициер, и да подпомага прилагането на политическа програма, съдържаща строги мерки за коригиране и структурни реформи, предназначени да подобрят положението на платежния баланс, в частност през програмния период, както и да укрепва прилагането на съответните споразумения и програми със Съюза.

(6) През април 2013 г. властите на Тунис и Международният валутен фонд (МВФ) договориха тригодишно стендбай споразумение (Програма на МВФ) за 1 150 милиона СПТ (специални права на тираж) като непредпазна мярка в подкрепа на тунизийската програма за ▌ икономическо приспособяване и реформи. Целите на програмата на МВФ съответстват на целта на макрофинансовата помощ от Съюза, а именно облекчаване на краткосрочни затруднения на платежния баланс, и на прилагането на строги мерки за коригиране, съответстващи на същата цел.

(7) За периода 2011—2013 г. Съюзът е предоставил 290 млн. EUR под формата на безвъзмездни средства по своята редовна програма за сътрудничество в подкрепа на тунизийската програма за икономическа и политическа реформа. В допълнение 155 млн. EUR бяха отпуснати на Тунис за периода 2011—2013 г. в рамките на програмата „Подкрепа за партньорство, реформи и приобщаващ растеж“ (SPRING)

(8) През август 2013 г., с оглед на влошаващата се икономическа ситуация и перспективи, Тунис поиска макрофинансова помощ от Съюза.

(9) Като се има предвид, че Тунис е страна, обхваната от ЕПС, следва да се счита, че отговаря на условията за получаване на макрофинансовата помощ от Съюза.

(10) Предвид факта, че все още има значителен остатъчен недостиг на външно финансиране в платежния баланс на Тунис, надвишаващ средствата, предоставени от МВФ и други многостранни институции, и въпреки прилагането от страна на Тунис на солидни програми за икономическа стабилизация и реформи, се счита, че при настоящите извънредни обстоятелства предвидената за Тунис макрофинансова помощ от Съюза („макрофинансовата помощ от Съюза“) представлява подходящ отговор на искането на Тунис за подпомагане на икономическото стабилизиране във връзка с програмата на МВФ. Макрофинансовата помощ от Съюза подпомага икономическата стабилизация и програмата за структурни реформи на Тунис, като допълва средствата, предоставени в рамките на финансовото споразумение с МВФ.

(11) Макрофинансовата помощ от Съюза следва да е насочена към подпомагане на възстановяването на устойчиво външно финансиране за Тунис, като по този начин подпомага нейното икономическо и социално развитие.

(12) Определянето на размера на макрофинансовата помощ от Съюза се основава на подробна количествена оценка на остатъчните нужди на Тунис от външно финансиране и взема предвид капацитета ѝ да се финансира със собствени средства, и по-конкретно международните резерви, с които разполага. Макроинокомическата помощ от Съюза следва да допълва програмите и средствата, осигурени от МВФ и Световната банка. При определянето на размера на помощта се отчитат също очакваният финансов принос от многостранни донори и нуждата да се осигури справедливо разпределение на тежестта между Съюза и други донори, както и предварително съществуващото разпределение на другите инструменти на Съюза за външно финансиране в Тунис и добавената стойност на цялостното участие на Съюза.

(13) Комисията следва да гарантира, че макрофинансовата помощ от Съюза съответства в правно отношение и по същество на основните принципи, целите и мерките, предприети в различните области на външната дейност и в рамките на други съответни политики на Съюза.

(14) Макрофинансовата помощ от Съюза следва да подкрепи външната политика на Съюза по отношение на Тунис. Службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност следва да работят в тясно сътрудничество през цялото времетраене на операцията за макрофинансова помощ, за да координират външната политика на Съюза и да гарантират нейната последователност.

(15) Макрофинансовата помощ от Съюза следва да подкрепя ангажимента на Тунис за общи ценности със Съюза, включително демокрация, правова държава, добро управление, зачитане на правата на човека, устойчиво развитие и намаляване на бедността, както и нейния ангажимент по отношение на принципите за отворена и справедлива търговия, основана на правила.

(16) Предварително условие за предоставянето на макрофинансова помощ от Съюза следва да е съблюдаването от Тунис на ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система и правова държава, и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека. Освен това конкретните цели на макрофинансовата помощ от страна на Съюза следва да подобрят ефикасността, прозрачността и отчетността на системите за управление на публичните финанси в Тунис и да насърчават структурните реформи, насочени към подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, създаване на работни места и фискална консолидация. Комисията следва редовно да наблюдава както спазването на предварителните условия, така и постигането на тези цели.

(17) С оглед осигуряване ефикасната защита на финансовите интереси на Съюза, свързани с макрофинансовата помощ от Съюза, Тунис следва да предприеме подходящи мерки относно предотвратяването и борбата с измамите, корупцията и всякакви други нередности във връзка с помощта. Освен това следва да се предвиди извършването на проверки от страна на Комисията и на одити от страна на Сметната палата.

(18) Отпускането на макрофинансова помощ от Съюза не засяга правомощията на Европейския парламент и на Съвета.

(19) Размерът на необходимата макрофинансовата помощ следва да съответства на бюджетните кредити, предвидени в многогодишната финансова рамка.

(20) Макрофинансовата помощ от страна на Съюза следва да бъде управлявана от Комисията. За да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът могат да следят изпълнението на настоящото решение, Комисията следва редовно да ги информира за развитието по отношение на помощта и да им предоставя съответните документи.

(21) С цел гарантиране на еднакви условия за прилагането на настоящото решение, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета[6].

(22) Макрофинансовата помощ от Съюза следва да бъде обвързана с условия на икономическата политика, които ще бъдат определени в Меморандума за разбирателство. За да се осигурят еднакви условия на изпълнение, както и за по-голяма ефикасност, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да договори такива условия с тунизийските власти под надзора на Комитета на представителите на държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Съгласно този регламент процедурата по консултиране следва по принцип да се прилага за всички случаи с изключение на предвидените в регламента. Като се има предвид потенциално важният ефект на помощта, която превишава 90 милиона евро, е уместно за операциите над този праг да се използва процедурата по разглеждане. Предвид размера на макрофинансовата помощ от Съюза за Тунис, процедурата по разглеждане следва да се прилага за приемането на Меморандума за разбирателство и за намаляване, спиране или отмяна на помощта.

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Съюзът предоставя на Тунис макрофинансова помощ („макрофинансовата помощ от Съюза“) с максимален размер 300 млн. EUR с цел подпомагане на икономическото стабилизиране и реформите в Тунис. Помощта се отпуска на Тунис като принос за покриване на нуждите на платежния баланс, определени в настоящата програма на МВФ.

2. Пълният размер на макрофинансовата помощ от Съюза се предоставя на Тунис под формата на заеми. Комисията е оправомощена от името на Съюза да заема необходимите средства от капиталовите пазари или от финансовите институции и да ги отпусне като заем на Тунис. Максималният срок до падежа на заемите не трябва да надхвърля 15 години.

3. Отпускането на макрофинансова помощ от страна на Съюза се управлява от Комисията по начин, който е в съответствие със споразуменията или договореностите между МВФ и Тунис и с ключовите принципи и цели на икономическите реформи, заложени в споразумението за асоцииране между ЕС и Тунис, както и в Плана за действие ЕС—Тунис за периода 2013—2015 г., съгласуван в съответствие с Европейската политика за съседство. Комисията осведомява редовно Европейския парламент и Съвета за развитието във връзка с макрофинансовата помощ от Съюза, включително плащанията, и предоставя своевременно на тези институции съответните документи.

4. Макрофинансовата помощ от Съюза се предоставя за период от две години и половина, считано от първия ден след влизането в сила на Меморандума за разбирателство, посочен в член 3, параграф 1.

5. Ако финансовите нужди на Тунис намалеят съществено през периода на отпускане на макрофинансовата помощ от Съюза в сравнение с първоначалните прогнози, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 7, параграф 2, Комисията намалява размера на помощта, спира я или я отменя.

Член 2

Предварително условие за предоставянето на макрофинансова помощ от Съюза е съблюдаването от ▌Тунис на ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система и правова държава, и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека. Комисията следи изпълнението на това предварително условие през целия цикъл на макрофинансовата помощ от Съюза. Настоящият член се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета[7].

Член 3

1. В съответствие с посочената в член 7, параграф 2 процедура по разглеждане Комисията договаря с тунизийските власти ясно определени условия на икономическата политика и финансови условия, като акцентът се поставя върху структурните реформи и солидните публични финанси, от които зависи макрофинансовата помощ от Съюза и които да бъдат установени в меморандум за разбирателство („Меморандума за разбирателство“), съдържащ график за изпълнение на тези условия. Условията на икономическата политика и финансовите условия, определени в Меморандума за разбирателство, съответстват на споразуменията или спогодбите, посочени в член 1, параграф 3, включително програмите за макроикономически корекции и структурни реформи, изпълнявани от Тунис с подкрепата на МВФ.

2. С условията се цели повишаване на ефикасността, прозрачността и отчетността на системите за управление на публичните финанси в Тунис, включително по отношение на използването на макрофинансова помощ от Съюза. Напредъкът по взаимното отваряне на пазара, развиването на справедлива търговия, основана на правила, и други приоритети в рамките на външната политика на Съюза също се вземат надлежно предвид при определянето на мерки на политиката. Комисията редовно следи постигнатия при осъществяването на тези цели напредък.

3. Подробните финансови условия на макрофинансовата помощ от Съюза се определят в споразумение за заем, което да се съгласува между Комисията и тунизийските власти.

4. Комисията редовно проверява дали продължават да се спазват условията по член 4, параграф 3, включително дали икономическите политики на Тунис са в съответствие с целите на макрофинансовата помощ от Съюза. В този процес Комисията си сътрудничи тясно с МВФ и Световната банка, а когато е необходимо, и с Европейския парламент и Съвета.

Член 4

1. При спазване на условията от параграф 3 Комисията предоставя макрофинансовата помощ от страна на Съюза на три транша по заема. Размерът на всеки транш се определя в Меморандума за разбирателство.

2. Сумите на предоставената макрофинансова помощ се отпускат, когато това е необходимо, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета[8].

3. Комисията решава относно изплащането на траншовете, при условие че е спазено всяко едно от следните условия:

a) предварителното условие по член 2;

б) постигнати са задоволителни резултати при изпълнението на политическа програма, съдържаща строги мерки за коригиране и структурни реформи, подпомогната от споразумение за кредит с МВФ като непредпазна мярка; и

в) задоволителното изпълнение, в определен срок, на условията на икономическата политика и финансовите условия, договорени в Меморандума за разбирателство.

Изплащането на втория транш се извършва не по-рано от три месеца след изплащането на първия транш. Изплащането на третия транш се извършва не по-рано от три месеца след изплащането на втория транш.

4. Когато условията по параграф 3 не са изпълнени, Комисията временно спира или отменя изплащането на макрофинансовата помощ от Съюза. В такъв случай тя информира Европейския парламент и Съвета за причините за това спиране или отмяна.

5. Макрофинансовата помощ от Съюза се изплаща от Централната банка на Тунис. В зависимост от разпоредбите, които предстои да бъдат съгласувани в Меморандума за разбирателство, включително потвърждение на остатъчните нужди от бюджетно финансиране, финансовите средства от Съюза може да бъдат преведени на Министерството на финансите на Тунис като краен получател.

Член 5

1. Операциите по получаване и отпускане на заем, свързани с макрофинансовата помощ от Съюза, се извършват в евро, с един и същ вальор и не могат да ангажират Съюза в преобразуване на падежи, нито да го излагат на валутни или лихвени рискове, или на други търговски рискове.

2. Ако обстоятелствата позволяват и при искане от Тунис, Комисията може да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че в условията на заема е включена клауза за преждевременното му погасяване, съпроводена от съответната клауза в условията на операциите по получаване на заем.

3. Ако обстоятелствата позволяват подобряване на лихвената ставка по заема и по искане на Тунис, Комисията може да реши да рефинансира изцяло или отчасти първоначалните заеми или да преструктурира съответните финансови условия. Операциите по рефинансиране или преструктуриране се извършват в съответствие с параграфи 1 и 4 и не водят до удължаване на падежа на съответните заеми или до увеличаване на неизплатената главница към датата на рефинансиране или преструктуриране.

4. Всички разходи на Съюза, свързани с операциите по получаване и предоставяне на заем съгласно настоящото решение, са за сметка на Тунис.

5. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за развитието на операциите, посочени в параграфи 2 и 3.

Член 6

1. Макрофинансовата помощ от Съюза се предоставя в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета[9] и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията[10].

2. Усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза се ръководи чрез пряко управление.

3. Меморандумът за разбирателство и споразумението за заем, които ще бъдат договорени с тунизийските власти, съдържат разпоредби, с които:

a) се гарантира, че Тунис извършва редовни проверки за правилното използване на финансирането от общия бюджет на Съюза, предприема съответните мерки за предотвратяване на нередности и измами и ако е необходимо, предявява иск за възстановяването на средствата, предоставени съгласно настоящото решение, които са били незаконно присвоени;

б) се осигурява защитата на финансовите интереси на Съюза, по-конкретно като се предвиждат конкретни мерки във връзка с предотвратяването и борбата с измамите, корупцията и всички други нередности, засягащи макрофинансовата помощ от Съюза, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета[11], Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета[12] и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета[13];

в) Комисията, включително Европейската служба за борба с измамите, или нейните представители се упълномощават изрично да провеждат проверки, включително проверки и инспекции на място;

г) Комисията и Сметната палата се упълномощават изрично да правят одити по време на срока на предоставяне на макрофинансовата помощ от Съюза и след него, включително одити на документи и одити на място, например оперативни оценки;

д) се гарантира, че Съюзът има право на предсрочно погасяване на заема, когато е установено, че във връзка с управлението на макрофонансовата помощ от Съюза Тунис е участвала в измама или корупция или друга незаконна дейност, която вреди на финансовите интереси на Съюза.

4. По време на усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза Комисията следи посредством оперативни оценки за стабилността на финансовите споразумения на Тунис, административните процедури и механизмите за вътрешен и външен контрол, които са от значение за тази финансова помощ.

Член 7

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 8

1. До 30 юни всяка година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на настоящото решение през предходната година, включващ оценка на изпълнението. В доклада:

a) се разглежда напредъкът при усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза;

б) се прави оценка на икономическото състояние на Тунис и неговите перспективи, както и на напредъка при изпълнението на политическите мерки, посочени в член 3, параграф 1;

в) В доклада се посочва връзката между условията на икономическата политика, определени в Меморандума за разбирателство, текущите икономически и бюджетни показатели на Тунис и решенията на Комисията за изплащане на траншовете по макрофинансовата помощ от страна на Съюза.

2. Не по-късно от две години след изтичането на срока за предоставяне на помощта, посочен в член 1, параграф 4, Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад за последваща оценка на резултатите и ефикасността на предоставената макрофинансова помощ от Съюза и на степента, до която тя е допринесла за постигане на целите на помощта.

Член 9

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

[1] ^* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
[2] OВ C […] г., […], стр. […].
[3] Позиция на Европейския парламент от … 2012 г. и Решение на Съвета от … 2012 г.
[4] Евро–средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Тунизийската република, от друга страна (OВ L 97, 30.3.1998 г., стр. 2).
[5] Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 година за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия (ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 15).
[6] Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
[7] Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).
[8] Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности (ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 10).
[9] Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
[10] Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр.1).
[11] Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).
[12] Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
[13] Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В рамките на съвместната декларация на Европейския парламент и на Съвета, приета заедно с Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ за Грузия, двата съзаконодателни органи се ангажираха „изцяло да отразят съображенията и принципите [съдържащи се в съвместната декларация] в бъдещи индивидуални решения за предоставяне на макрофинансова помощ от страна на Съюза”.

Поради това измененията, съдържащи се в настоящия доклад относно предложението на Комисията за решение за предоставянето на МФП за Тунис отразява съображенията и принципите, съдържащи се в посочената съвместна декларация; и/или хармонизират текст на настоящото предложение със съображенията и членовете, съдържащи се в последното решение за МФП (Решение № 1351/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за предоставяне на макрофинансова помощ на Хашемитското кралство Йордания).

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ ОТНОСНО ФИНАНСОВАТА СЪВМЕСТИМОСТ

11.02.2014

Г-н Витал Мурейра

Председател на комисията по международна търговия

ASP 14G351

Уважаеми г-н Мурейра,

В съответствие с решението, взето от координаторите на комисията по бюджети на тяхното заседание от 15 януари 2014 г., бих искал да Ви предоставя нашите препоръки по отношение на Вашия доклад относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Тунис, въз основа на насоките, предложени от г-жа Нейнски, постоянен докладчик по въпросите на макрофинансовата помощ в комисията по бюджети.

Като цяло, комисията по бюджети подкрепя предложението на Комисията за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Тунис в размер на не повече от 250 милиона евро, под формата на средносрочни заеми, като не се предвижда безвъзмездна помощ. Ние считаме, че макрофинансовата помощ е необходима на Тунис за намаляване на краткосрочния платежен баланс на икономиката и нейната фискална уязвимост, за улесняване на приемането на структурни реформи, които да подобрят макроикономическата ситуация в страната и да й позволят да изпълни мерките по плана за действие ЕС—Тунис по ЕПС. Бюджетните разходи за помощта ще съответстват на обезпечаване в размер на 9 % от изплатените суми от гаранционния фонд за външни заеми на ЕС, бюджетен ред 01 03 06 („Обезпечаване на Гаранционния фонд“). Като се предполага, че първият и вторият транш по заема ще бъдат изплатени през 2014 г. в общ размер на 170 млн. EUR, а третият транш — през 2015 г. в размер на 80 млн. EUR, и в съответствие с правилата, уреждащи механизма на Гаранционния фонд, обезпечаването ще бъде включено в бюджетите за 2016—2017 г.

Бих искал да подчертая, че отпускането на макрофинансова помощ на Тунис следва да бъде в строго съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент, разпоредбите, уреждащи механизма за Гаранционния фонд, както и да бъде обвързано с прегледи за успешно изпълнение на програмите по финансовото споразумение с МВФ и осъществяването на мерките за реформи, договорени в Меморандума за разбирателство между Комисията и Тунис.

В случай че комисията по международна търговия, като водеща комисия, реши да се отклони от размера на заема, предложен от Комисията, комисията по бюджети няма да постави под въпрос подобно решение, доколкото размерът е в границите, установени за обезпечаването на Гаранционния фонд (бюджетен ред 01 03 06). За 2016 и 2017 г., когато вероятно ще бъде извършено обезпечаването, финансовото планиране предвижда съответно 273 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и 199 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения по посочения бюджетен ред.

За всякакво включване на безвъзмездни средства е необходимо да се спазват границите по бюджетен ред 01 03 02 Макрофинансова помощ (за 2016 и 2017 г. финансовото планиране предвижда 76,7 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и 80,82 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения).

При все това, ако в резултат на окончателните преговори бъде внесена промяна в размера, предложен от Комисията, членовете на комисията по бюджети трябва да бъдат информирани за крайния резултат, с цел да го вземат предвид в хода на съответната бюджетна процедура.

Вярвам, че Вие ще вземете предвид изложените в настоящото писмо препоръки по време на преговорите със Съвета относно макрофинансовата помощ за Тунис.

С уважение,

Ален Ламасур

Председател на комисията по бюджети

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Макрофинансова помощ за Република Тунис
Позовавания	COM(2013)0860 – C7-0437/2013 – 2013/0416(COD)
Дата на представяне на ЕП	5.12.2013
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	INTA 13.1.2014
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание	AFET 13.1.2014	BUDG 13.1.2014
Неизказано становище Дата на решението	AFET 21.1.2014	BUDG 15.1.2014
Докладчик(ци) Дата на назначаване	Vital Moreira 17.12.2013
Разглеждане в комисия	21.1.2014
Дата на приемане	13.2.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	William (The Earl of) Dartmouth, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Andrea Cozzolino, George Sabin Cutaş, Marielle de Sarnez, Metin Kazak, Bernd Lange, David Martin, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Robert Sturdy, Henri Weber, Jan Zahradil
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Peter Skinner, Jarosław Leszek Wałęsa
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Birgit Schnieber-Jastram, Czesław Adam Siekierski, Renate Sommer, Rainer Wieland, Joachim Zeller, Tadeusz Zwiefka
Дата на внасяне	14.2.2014

Правна информация - Политика за поверителност