Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Протокола към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Албания, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (14783/2013 – C7‑0075/2014 – 2013/0311(NLE))

P7_TA(2014)0445 A7-0266/2014

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14783/2013),

—  като взе предвид Протокола към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Албания, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (14782/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 217 във връзка с член 218, параграф 6, буква а), подточка i), както и с член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0075/2014),

—  като взе предвид член 81, параграф 1, първа и трета алинея, член 81, параграф 2, член 90, параграф 7, и член 46, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A7‑0266/2014),

1.  Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Албания.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно проекта за решение на Съвета относно сключване на Договореността между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (18141/2013 – C7-0107/2014 – 2013/0427(NLE))

P7_TA(2014)0446 A7-0257/2014

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета (18141/2013),

—  като взе предвид проекта за Договореността между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (18140/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 74 и 78, параграфи 1 и 2, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0107/2014),

—  като взе предвид член 81, параграф 1, първа и трета алинея, член 81, параграф 2 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0257/2014),

1.  Дава своето одобрение за сключване на Договореността;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Норвегия.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на Договореността между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (18116/2013 – C7‑0091/2014 – 2013/0423(NLE))

P7_TA(2014)0447 A7-0168/2014

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета (18116/2013),

—  като взе предвид проекта за Договореността между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн относно реда и условията за неговото участие в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (18115/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 74 и 78, параграфи 1 и 2, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0091/2014),

—  като взе предвид член 81, параграф 1, първа и трета алинея, член 81, параграф 2 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0168/2014),

1.  Дава своето одобрение за сключване на Договореността;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Княжество Лихтенщайн.

Изменения, приети от Европейския парламент на 17 април 2014 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за дългосрочни инвестиции (COM(2013)0462 – C7-0209/2013 – 2013/0214(COD))(1)

P7_TA(2014)0448 A7-0211/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

[Изменение 1, освен ако не е посочено друго]

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА(2)

P7_TA(2014)0448 A7-0211/2014

към предложението на Комисията

P7_TA(2014)0448 A7-0211/2014

---------------------------------------------------------

P7_TA(2014)0448 A7-0211/2014

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно Европейските фондове за дългосрочни инвестиции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Дългосрочното финансиране е важен инструмент за ориентирането на европейската икономика към устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, високо равнище на заетост и конкурентоспособност и за изграждането на икономиката на утрешния ден така, че тя да бъде по гъвкава и по-малко уязвима от системни рискове. Европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ) осигуряват финансиране за различни инфраструктурни проекти, некотирани дружества или малки и средни предприятия (МСП), регистрирани за борсова търговия, с продължителен срок, емитиращи собствен капитал или дългови инструменти, за които не е налице купувач, който може лесно да се идентифицира. Чрез предоставянето на финансиране за такива проекти ЕФДИ участват във финансирането на реалната икономика на Съюза и изпълнението на неговите политики.

(2)  От гледна точка на търсенето ЕФДИ могат да осигурят постоянен и сигурен поток на приходи за администраторите на пенсионни схеми, застрахователните дружества, фондации, общини и други субекти, които са изправени пред обичайни и повтарящи се задължения и търсят дългосрочна възвръщаемост в рамките на добре регулирани структури. Въпреки че ЕФДИ предоставят ликвидност в по-малка степен, отколкото инвестициите в прехвърлими ценни книжа, те могат да осигурят постоянен и сигурен поток на приходи за индивидуалните инвеститори, разчитащи на постоянните парични потоци, които могат да генерират ЕФДИ. ЕФДИ могат да предложат и добри възможности за увеличаване на капитала във времето за онези инвеститори, които не получават постоянен и сигурен поток на приходи. Следва да е възможно да се разреши на даден ЕФДИ да намали капитала си на пропорционална основа, в случай че продаде един от активите си.

(3)  Финансирането на проекти в областта на транспортната инфраструктура, устойчивото производство или разпределение на енергия, социалната инфраструктура (жилища или болници), внедряването на нови технологии и системи, които намаляват използването на природни ресурси и енергия, или по-нататъшния растеж на малките и средни предприятия може да бъде ограничено. Както показа финансовата криза, допълването на банковото финансиране с по-голямо разнообразие от източници на финансиране, които мобилизират по-успешно капиталовите пазари, може да спомогне за преодоляване на недостига във финансирането. ЕФДИ могат да играят решаваща роля в това отношение. За някои проекти те биха могли да използват ресурси като иновативните финансови инструменти в допълнение към публичното финансиране, отслабено от кризата с държавния дълг.

(4)  Като се има предвид, че индивидуалните инвеститори могат да проявяват интерес към инвестиции в ЕФДИ, фактът, че на инвеститорите следва да се предоставят правилните стимули за инвестиране в ЕФДИ и фактът, че преди всичко индивидуалните инвеститори може да не разполагат с необходимите ресурси или с достатъчно диверсифициран портфейл, за да си позволят да замразят своя капитал за дълъг период от време, ЕДФИ следва да може да предлага на своите инвеститори права за обратно изкупуване. Ето защо на лицето, управляващо ЕФДИ, следва да се даде свободата да решава в съответствие с инвестиционната стратегия на ЕФДИ дали ЕФДИ да се учреди със или без право на обратно изкупуване. При наличието на режим на права за обратно изкупуване, тези права и техните основни характеристики следва да са ясно предварително определени и оповестени в правилата или учредителните документи на ЕФДИ. Освен това оценката на въздействието на Комисията е установила на национално ниво случаи на дългосрочни фондове, структурирани като субекти, регистрирани за борсова търговия. Това позволява на инвеститорите да търгуват своите акции или дялове във фонда на вторичния пазар. Когато акциите на фонда са регистрирани на борсата, инвеститорите могат да купуват и продават акции на фонда директно на борсата като всички други ценни книжа, регистрирани на фондовата борса. Вторичният пазар може да работи също и когато акциите или дяловете на фонда не са котирани на борсата. В този случай инвеститорите могат да търгуват директно своя пакет от акции с друг инвеститор. Посредници като банки или дистрибутори могат да играят подпомагаща роля на този вторичен пазар. Те могат да събират нарежданията за покупка и продажба и могат да съчетават тези заявки между своите клиенти. Ако на дългосрочното инвестиране действително е съдено да привлече по-скромни инвеститори или изобщо индивидуалните инвеститори, вторичният пазар е основната платформа за влизане или излизане от даден фонд с дългосрочни активи. В доклад, публикуван три години след приемането на Регламента, ще бъде анализирано дали това правило постига очакваните резултати по отношение на популяризирането на ЕФДИ. ▌

(4a)  За да бъдат ЕФДИ осъществим и привлекателен избор за професионални инвеститори като институциите за професионално пенсионно осигуряване, пенсионните фондове и застрахователните компании, важно е в рамките на Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(4) и Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(5) да се предприемат необходимите корекции на техните регулаторни капиталови изисквания с цел на ЕФДИ да се предостави гъвкавост по отношение на високите капиталови изисквания за инвестиции в неликвидни активи. Освен това по целесъобразност следва да се извърши задълбочена оценка на всички допълнителни национални регулаторни ограничения.

(5)  Класовете дългосрочни активи по смисъла на настоящия регламент следва да включват собствен капитал или дългови инструменти, емитирани от некотирани предприятия и МСП, регистрирани за борсова търговия, когато за тях не е налице купувач, който може лесно да се идентифицира. Те следва също така да включват собствен капитал или дългови инструменти, емитирани от предприятия, регистрирани за борсова търговия, с максимална капитализация от 1 милиард евро. Настоящият регламент би следвало да обхване също така реални активи, изискващи значителни начални капиталови разходи и които през целия си срок на продължителност произвеждат повтарящи се и предвидими парични потоци.

(6)  При липсата на регламент за определяне на правила относно ЕФДИ на национално равнище могат да бъдат приети разнопосочни мерки, които вероятно биха довели до нарушаване на конкуренцията в резултат на различията в мерките за защита на инвестициите. Разнопосочните изисквания за състав на портфейла, диверсификация и допустими активи, по-специално за инвестиции в суровини, създават пречки пред трансграничното предлагане на фондове, които се фокусират върху некотирани предприятия и реални активи, тъй като инвеститорите не могат лесно да съпоставят различните инвестиционни предложения. Разнопосочните национални изисквания водят и до различни нива на защита на инвеститорите. Освен това до несъответствия в нивото на защита на инвеститорите водят и различните национални изисквания, отнасящи се до инвестиционните техники, като допустимите нива на заемни средства, използването на деривативни финансови инструменти, правилата, приложими за късите продажби или сделките за финансиране с ценни книжа. В допълнение, различни изисквания за периодите на обратно изкупуване и/или на участие възпрепятстват трансграничните продажби на фондове, инвестиращи в некотирани активи. Чрез увеличаването на правната несигурност посочените различия могат да подронят доверието на инвеститорите при обмислянето на инвестиции в такива фондове, както и да намалят възможностите на инвеститорите ефективно да избират между различни възможности за дългосрочни инвестиции. Ето защо на държавите членки следва да не се позволява да определят допълнителни изисквания в областта, обхваната от настоящия регламент и подходящото правно основание на настоящия регламент следва да бъде член 114 от Договора в съответствие с тълкуването му в утвърдената съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

(7)  Необходими са еднообразни правила в целия Съюз, за да се гарантира, че ЕФДИ представят последователен и стабилен продуктов профил в рамките на Съюза. С цел да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар и висока степен на защита на инвеститорите, е необходимо да се установят единни правила за дейността на ЕФДИ, по-специално относно състава на портфейла на ЕФДИ и инвестиционните инструменти, които те имат право да използват, за да получат експозиция към дългосрочни активи като собствен капитал или дългови инструменти, емитирани от МСП, регистрирани за борсова търговия, и от некотирани предприятия и реални активи. Еднообразни правила за портфейла на ЕФДИ се изискват също така, за да се гарантира, че ЕФДИ, които имат за цел да генерират постоянни доходи, поддържат диверсифициран портфейл от инвестиционни активи, подходящи за поддържане на постоянни парични потоци. Освен това е необходимо координиране на данъчните рамки на държавите членки, за да се гарантират равни условия по отношение на привлекателността за инвеститорите, като е нужно и сближаване на националните политики с цел установяване на сходни условия по отношение на инвестиционния климат, за да се преодолеят дисбалансите между държавите членки.

(8)  От основно значение е да се подсигури, че определянето на дейността на ЕФДИ, по-специално относно състава на портфейла на ЕФДИ и инвестиционните инструменти, които им е разрешено да използват, са пряко приложими към лицата, управляващи ЕФДИ, и следователно тези нови правила трябва да бъдат утвърдени под формата на регламент. Това осигурява еднообразни условия за използване на обозначението ЕФДИ чрез предотвратяване на разнопосочни национални изисквания. Лицата, управляващи ЕФДИ, трябва да спазват едни и същи правила в целия Съюз; за да се засили доверието на инвеститорите в ЕФДИ и да се осигури устойчива надеждност на обозначението. Същевременно с приемането на еднообразни правила намалява сложността в регулаторните изисквания, приложими към ЕФДИ. Посредством използването на единни правила също така се намаляват и разходите на управляващите лица за постигане на съответствие с различните национални разпоредби, регулиращи фондовете, които инвестират в МСП, регистрирани за борсова търговия, и некотирани дългосрочни активи и сравними класове реални активи. Това важи в особена степен за управляващите лица, които желаят да набират капитал на трансгранична основа. Регламентът допринася и за премахване на нарушенията на конкуренцията.

(9)  Новите правила относно ЕФДИ са тясно свързани с Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(6), тъй като с тази директива се създава правната рамка, уреждаща управлението и предлагането на пазара на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в Съюза. По определение ЕФДИ представляват АИФ на ЕС, които се управляват от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), упълномощени съгласно Директива 2011/61/ЕС.

(10)  Докато Директива 2011/61/ЕС също предвижда поетапен режим спрямо трети държави по отношение на ЛУАИФ от трета държава и АИФ от трета държава, новите правила за ЕФДИ имат по-ограничен обхват, подчертаващ европейското измерение на новия дългосрочен инвестиционен продукт. От това следва, че само АИФ от ЕС, както е определен в Директива 2011/61/ЕС, следва да отговаря на условията за получаване на разрешение за ЕФДИ, при това само ако той се управлява от ЛУАИФ от ЕС, което е получило разрешение съгласно Директива 2011/61/ЕС. Въпреки това инвеститорите от трети държави също следва да бъдат насърчавани да инвестират в ЕФДИ предвид ценния капитал, с който те могат да участват в проекти в Съюза.

(11)  Новите правила, приложими спрямо ЕФДИ, следва да надграждат върху съществуващата регулаторна рамка, създадена чрез Директива 2011/61/ЕС и актовете, приети във връзка с нейното прилагане. По тази причина правилата относно продуктите на ЕФДИ следва да се прилагат в допълнение към правилата, постановени в съществуващото законодателство на Съюза. По отношение на ЕФДИ следва да се прилагат по-специално правилата за управление и предлагане, предвидени в Директива 2011/61/ЕС. Също така следва да се прилагат спрямо трансграничните дейности на ЕФДИ, съответно правилата за трансграничното предоставяне на услуги и свободата на установяване, предвидени в Директива 2011/61/ЕС. Те следва да бъдат допълнени от специфичните правила за предлагане, предназначени за трансграничното предлагане на ЕФДИ както на индивидуални инвеститори, така и на професионални инвеститори в целия Съюз.

(12)  Еднообразни правила следва да се прилагат спрямо всички онези АИФ от ЕС, които желаят да се предлагат като ЕФДИ. АИФ от ЕС, които не желаят да се предлагат като ЕФДИ, не следва да бъдат обвързани от тези правила, като по този начин те също така се съгласяват да не се възползват от произтичащите от това предимства. От друга страна, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и АИФ от трета държава не отговарят на изискванията, за да бъдат предложени като ЕФДИ.

(13)  За да се осигури спазване от ЕФДИ на хармонизираните правила, които регулират дейността на тези фондове, е необходимо да се изиска от компетентните органи да издадат разрешение на ЕФДИ. Следователно хармонизираните процедури за издаване на разрешения на ЛУАИФ и надзора върху тях съгласно Директива 2011/61/ЕС следва да бъдат допълнени от специална процедура за издаване на разрешения на ЕФДИ. Следва да бъдат установени процедури, за да се гарантира, че ЕФДИ могат да управляват само ЛУАИФ от ЕС, на които са издадени разрешения съгласно Директива 2011/61/ЕС, и които са в състояние да управляват ЕФДИ. Предприети са всички подходящи мерки, за да се гарантира, че ЕФДИ следва да могат да спазват хармонизираните правила за регулиране на дейността на тези фондове.

(14)  Като се има предвид, че АИФ от ЕС могат да бъдат създавани под различни юридически форми, които не ги правят непременно юридически лица, разпоредбите, съгласно които се изисква ЕФДИ да предприемат действия, следва да се разбират като отнасящи се до лицето, управляващо ЕФДИ, когато ЕДФИ е създаден като АИФ от ЕС, който не е в състояние да действа самостоятелно, тъй като не е юридическо лице.

(15)  За да се гарантира, че ЕФДИ са насочени към дългосрочни инвестиции, както и да се допринесе за финансиране на устойчив растеж на икономиката на ЕС, правилата относно портфейла от ЕФДИ следва да изискват ясна идентификация на категориите активи, в които инвестирането от ЕФДИ следва да бъде допустимо, както и на условията, при които инвестирането в тях следва да бъде допустимо. ЕФДИ следва да инвестират най-малко 70 % от своя капитал в допустими инвестиционни активи и най-малко 60 % от своя капитал в ценни книжа, емитирани от установени в Съюза предприятия, допустими да бъдат част от портфейл. За да се гарантира почтеността на ЕФДИ, също така е желателно да им се забрани да извършват определени финансови сделки, които биха могли да застрашат техните инвестиционни стратегии и цели като породят допълнителни рискове, различни от тези, които могат да се очакват за фонд, насочен към дългосрочни инвестиции. За да се гарантира ясната насоченост към дългосрочни инвестиции, което би било полезно за индивидуалните инвеститори, незапознати с по-малко конвенционални инвестиционни стратегии, на ЕФДИ не следва да се позволява да инвестират във финансови деривативни инструменти, освен с цел хеджиране на рисковете, присъщи на собствените им инвестиции. Като се има предвид естеството на инструментите за суровини и финансовите деривативни инструменти, които създават косвена експозиция спрямо тях, инвестициите в суровини не изискват дългосрочен инвеститорски ангажимент и поради това следва да бъдат изключени. Тази логика не се прилага спрямо инвестициите в инфраструктура или дружества, свързани със суровини, или чиито резултати са косвено свързани с динамиката суровинните пазари, като например земеделски стопанства в случая на селскостопанските суровини, или електроцентрали — в случая на енергийни суровини.

(15a)  За да могат ЕФДИ да допринасят ефективно за устойчив, интелигентен и приобщаващ европейски растеж, всеки ЕФДИ следва да отчита социалното въздействие на допустимите инвестиции, като взема предвид неговите екологични, социални и управленски характеристики. По-специално лицето, управляващо ЕФДИ, следва да се съобразява с присъщия принос на избрания актив за целите на европейския модел на растеж, а именно подобряване на социалната инфраструктура, устойчива мобилност, производство и разпределение на енергия от възобновяеми източници, енергийно-ефективни процеси, както и фирми, работещи в сектори, които насърчават екологични и социални решения, или които имат висок потенциал за иновации.

(16)  Определението за дългосрочни инвестиции е широко. Без непременно да изискват периоди на дългосрочно притежаване от страна на лица, управляващи ЕФДИ, допустимите инвестиционни активи са като цяло неликвидни, изискват ангажимент за определен период и имат дългосрочен икономически профил. Допустимите инвестиционни активи са непрехвърлими ценни книжа и по тази причина те нямат достъп до ликвидността на вторичните пазари. Те често изискват ангажименти с фиксиран срок, които ограничават тяхната пазарна реализируемост. Тъй като обаче МСП, регистрирани за борсова търговия, може да се сблъскат с проблеми по отношение на ликвидността и достъпа до вторичния пазар, собственият капитал или дълговите инструменти, емитирани от МСП, следва да бъдат включени в допустимите инвестиционни активи на ЕФДИ, тъй като те трябва да поддържат стабилна акционерна структура. Следователно допустимите инвестиционни активи могат да бъдат прехвърлими ценни книжа и по тази причина да имат достъп до ликвидността на вторичните пазари. Икономическият цикъл на търсените от ЕФДИ инвестиции по същество е с дългосрочен характер поради високите капиталови ангажименти и срока, необходим за постигане на възвръщаемост. В резултат на това тези активи не отговарят на инвестиции с права за обратно изкупуване, като се изключат специфични случаи и при определени условия.

(17)  На ЕФДИ следва да бъде разрешено да инвестира в активи, различни от допустими инвестиционни активи, което може да е необходимо с цел ефикасно управление на неговите парични потоци, но само доколкото това отговаря на стратегията на ЕФДИ за дългосрочни инвестиции.

(18)  Следва да се подразбира, че допустимите инвестиционни активи включват участия като инструменти на собствения капитал или квазисобствения капитал, дългови инструменти в предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, и заеми, които им се предоставят. Те също следва да включват участие в други фондове, които са съсредоточени върху активи като инвестиции в некотирани предприятия, емитиращи собствен капитал или дългови инструменти, за които не винаги е налице купувач, който може лесно да се идентифицира. Пряката позиция в действителни активи, освен когато те са секюритизирани, също следва да формира клас допустими активи, при строги условия по отношение на тяхната стойност на придобиване и профила на паричните потоци.

(19)  Под инструмент на квазисобствения капитал трябва да се разбира тип финансов инструмент, който е комбинация от собствен капитал и дълг, при който възвръщаемостта е свързана с печалбата или загубата на предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, а изплащането на инструмента в случай на неизпълнение не е напълно гарантирано. Този тип инструменти включва различни финансови инструменти, като например подчинени заеми, непреки дялови участия, заеми с участие, права за участие в печалбата, конвертируеми облигации и облигации с варианти.

(20)  Освен това, за да се отразят съществуващите бизнес практики, ЕФДИ следва да може да купува съществуващи дялове от предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, от съществуващи акционери на същото предприятие. Също така за целите на осигуряването на максимално широки възможности за набиране на средства следва да бъдат разрешени инвестициите в други ЕФДИ. За да се предотврати разсейване на инвестициите в предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, ЕФДИ следва да имат право да инвестират само в други ЕФДИ, при условие че тези ЕФДИ не са инвестирали сами повече от 10 % от своя капитал в други ЕФДИ.

(21)  Използването на финансови предприятия може да бъде необходимо с цел ефективно предлагане на ЕФДИ на инвеститори, както и с цел обединяване и организиране на вноските на различни инвеститори, включително инвестиции от публичен характер, в инфраструктурни проекти. По тази причина на ЕФДИ следва да бъде позволено да инвестират в допустими инвестиционни активи посредством финансови предприятия, при условие, че тези предприятия се занимават с финансиране на дългосрочни проекти и с растежа на МСП.

(22)  ▌Предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, следва да включват инфраструктурни проекти, инвестиции в некотирани дружества и регистрирани за борсова търговия МСП, стремящи се към растеж ▌, които биха могли да са подходящи с цел дългосрочна инвестиция.

(23)  Поради мащаба на инфраструктурните проекти се изисква капитал в големи размери, който следва да остане инвестиран за дълги периоди от време. Тези инфраструктурни проекти следва да включват обществена сградна инфраструктура като училища, болници или затвори, социална инфраструктура като социални жилища, транспортна инфраструктура като пътища, транспортни системи за бърз превоз или летища, енергийна инфраструктура като енергийни мрежи, проекти, свързани със затоплянето на климата и със смекчаването на този процес, електроцентрали или газопроводи, инфраструктура за управление на водни ресурси като водоснабдителни системи, канализационни или напоителни системи, комуникационна инфраструктура като мрежи и инфраструктура за управление на отпадъци като системи за рециклиране и събиране на отпадъци.

(24)  Некотираните предприятия могат да срещат затруднения, свързани с достъп до капиталови пазари и финансиране на по-нататъшен растеж и експанзия. Частното финансиране чрез дялови участия в капитала или заемите са типични начини за осигуряване на финансиране. Тъй като тези инструменти са дългосрочни инвестиции по своя характер, те изискват „търпелив капитал“, който ЕФДИ може да осигури. Освен това МСП, регистрирани за борсова търговия, често са изправени пред значителни препятствия пред придобиването на дългосрочно финансиране и ЕФДИ може да предоставят ценни алтернативни източници на финансиране.

(25)  Инвестициите в инфраструктура изискват „търпелив капитал“ поради липсата на ликвидни вторични пазари. Инвестиционните фондове представляват важен източник на финансиране за активи, изискващи големи капиталови разходи. За тези активи често е необходимо обединяване на капитал, за да бъде постигнато желаното равнище на финансиране. Подобни инвестиции изискват дълги периоди поради като цяло дългия икономически цикъл на тези активи. По принцип са необходими няколко години за амортизацията на инвестицията в реални активи. С цел да се улесни развитието на подобни мащабни активи, ЕФДИ следва да може да инвестира пряко в инфраструктура със стойност, надхвърляща 10 милиона евро и които осигуряват повтарящи се и предвидими парични потоци по време на целия си жизнен цикъл. ▌По тези причини е необходимо подобно третиране и на прякото участие в инфраструктура и инвестиции в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл.

(26)  Когато управляващото лице притежава дял от предприятие, което е част от портфейл, съществува риск то да постави своите интереси над интересите на инвеститорите във фонда. За да бъде избегнат такъв конфликт на интереси ЕФДИ следва да инвестира само в активи, които не са свързани с управляващото лице, за да се осигури добро корпоративно управление, освен ако инвестират в дялове или акции или активи, управлявани от лицето, управляващо ЕФДИ, които отговарят на критериите за допустимост съгласно настоящия регламент.

(27)  С цел да се предостави на управляващите лица определена степен на гъвкавост при инвестирането на техните фондове, търговията с активи, различни от дългосрочни инвестиции, следва да бъде разрешена до максимум 30% от техния капитал.

(28)  С цел да се ограничи поемането на рискове от страна на ЕФДИ е особено важно да се намали риска на контрагентите като се поставят ясни изисквания за диверсификация на портфейла на ЕФДИ. Извънборсовите деривати следва да се подчиняват на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета [...](7).

(29)  За да се предотврати упражняването на значително влияние от страна на инвестиращ ЕФДИ върху управлението на друг ЕФДИ или на издаващ орган, е необходимо да се избегне прекомерната концентрация на един ЕФДИ в същата инвестиция.

(30)  С цел лицата, управляващи ЕФДИ, да имат възможност да набират допълнителен капитал по време на съществуването на фонда, те следва да могат да заемат парични средства в размер до 40% от капитала на фонда. Това следва да осигури допълнителна възвръщаемост на инвеститорите. С цел да бъде елиминиран рискът от валутни несъответствия ЕФДИ следва да заемат средства единствено във валутата, в която управляващото лице очаква да придобие активите.

(31)  Поради дългосрочния и неликвиден характер на инвестициите на ЕФДИ, управляващите лица следва да имат достатъчно време за прилагане на ограниченията за инвестиране. В срока, необходим за прилагане на тези ограничения, следва да се вземат предвид особеностите и характеристиките на инвестициите, като срокът не трябва да надвишава пет години.

(31a)  При изключителни обстоятелства, посочени в правилата на учредяване, жизненият цикъл на ЕФДИ би могъл да бъде удължен или съкратен, за да се даде възможност за по-голяма гъвкавост, например в случай че даден проект бъде завършен по-късно или по-рано от очакваното, за да бъде приведен в съответствие с неговата дългосрочна инвестиционна стратегия.

(31б)  Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), предвид своя опит в областта на финансирането на инфраструктура на Съюза, както и други подобни национални институции, следва активно да си сътрудничат с лицата, управляващи ЕФДИ, и с инвеститорите, особено индивидуалните инвеститори, които може да нямат съответния опит. Освен това Инициативата на ЕИБ за облигации за проекти, както и други подобни мерки като Механизма за свързване на Европа, следва да бъдат пряко свързани с ЕФДИ, като при това ЕИБ поема риска и осигурява гаранции, за да се намалят рисковете, присъщи на този тип инвестиции и да се окуражи доверието на инвеститорите в ЕФДИ като сигурен инвестиционен механизъм.

(32)  ▌Не следва да има пречки ЕФДИ да предприема стъпки за пускането на тези акции или дялове на регулиран пазар, както е определен в член 4, параграф 21 от Директива 2014/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(8) [новата ДПФИ], на многостранна търговска система, както е определена в член 4, параграф 22 от Директива 2014/…/ЕС [новата ДПФИ], или на организиран механизъм за търговия, както е определен в член 4, параграф 23 от Директива 2014/…/ЕС [новата ДПФИ], като по този начин инвеститорите получават възможност да продават своите дялове или акции преди края на жизнения цикъл на ЕФДИ. Правилата или учредителните документи на ЕФДИ не следва да създават пречки пред пускането и търгуването на акции или дялове на регулирани пазари, нито да пречат на инвеститорите свободно да прехвърлят свои акции или дялове на трети страни, които желаят да придобият тези акции или дялове. Въпреки това, според опита на националните пазари към днешна дата, търговията на вторични пазари може да сработи на някои пазари, но на други тази опция може да доведе до високи премии или значителни дисконти на дяловете или акциите на ЕФДИ, които са допуснати до или се търгуват на регулирани пазари, което на практика би попречило на инвеститори да използват тази алтернатива. Ето защо тази възможност не може да бъде достатъчна, за да замени възможността за по-редовни обратни изкупувания.

(33)  С цел да се даде реална възможност на инвеститорите да изкупят обратно своите дялове или акции в края на съществуването на фонда, управителят трябва да започне своевременно да продава портфейла от активи на ЕФДИ, за да се гарантира реализацията на неговата стойност. При изготвяне на подходящ график за съкращаване на инвестициите управителят на ЕФДИ следва да вземе предвид различните падежи на инвестициите и продължителността на периода, необходим за намиране на купувач на активите, в които ЕФДИ е инвестирал. Тъй като през периода на ликвидация е непрактично да се поддържат ограниченията за инвестиране, тяхното прилагане следва да спре, когато започне периода на ликвидация.

(34)  Активите, в които е инвестирал ЕФДИ, могат да получат регистрация на регулиран пазар по време на съществуването на фонда. Когато това се случи, активът вече няма да отговаря на изискването на настоящия регламент за липса на регистрация на регулиран пазар. С цел да се даде възможност на управителите да съкратят инвестициите на такъв актив по организиран начин, този актив може да продължи да се причислява към границата от 70 % на допустимите инвестиционни активи за срок до три години.

(35)  Като се имат предвид специфичните особености на ЕФДИ, както и целевите индивидуални инвеститори и професионалните инвеститори, е важно да се въведат строги изисквания за прозрачност, които да позволят на потенциалните инвеститори да вземат информирани решения и да бъдат напълно наясно със свързаните с тях рискове. В допълнение към изискванията за прозрачност, съдържащи се в Директива 2011/61/ЕС, ЕФДИ следва да публикуват проспект, чието съдържание следва задължително да включва цялата информация, която се изисква да бъде оповестена от предприятията за колективно инвестиране от затворен тип в съответствие с Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9) и Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията(10). При пазарното предлагане на ЕФДИ на индивидуалните инвеститори следва да бъде задължително публикуването на документ с ключова информация в съответствие с Регламент (ЕС) № …/... на Европейския парламент и на Съвета(11).[ПИПД]. В допълнение към това във всички документи за предлагане следва да се обръща изрично внимание на рисковия профил на ЕФДИ и да се упоменава всякакво участие в инструменти, включващи бюджетни средства от Съюза.

(36)  Тъй като ЕФДИ са насочени както към професионалните инвеститори, така и към индивидуалните инвеститори на територията на Съюза, е необходимо да бъдат добавени някои изисквания към изискванията за предлагане, предвидени в Директива 2011/61/ЕС, с цел да се гарантира подходяща степен на защита на инвеститорите, особено на индивидуалните инвеститори. По този начин следва да се предоставят механизми за записване, извършване на плащания на притежатели на дялове или акционери, обратно изкупуване или откупуване на дялове или акции, както и предоставяне на информацията, която ЕФДИ и неговите управители трябва да предоставят. Освен това, за да се гарантира, че индивидуалните инвеститори не са в неравностойно положение по отношение на опитни професионални инвеститори, са въведени някои предпазни мерки, когато ЕФДИ се предлагат на индивидуални инвеститори.

(37)  Компетентният орган на ЕФДИ следва да провери дали ЕФДИ е в състояние да изпълнява настоящия регламент на текуща база. Тъй като компетентните органи вече разполагат с широки правомощия по силата на Директива 2011/61/ЕС, необходимо е тези правомощия да бъдат разширени, за да се упражняват с оглед на новите общи правила за ЕФДИ.

(38)  ЕОЦКП следва да може да упражнява всички правомощия, предоставени му по силата на Директива 2011/61/ЕС по отношение на настоящия регламент и следва да бъде обезпечен с всички необходими за целта ресурси, по-специално човешки ресурси.

(39)  Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета [...](12), следва да играе централна роля при прилагането на правилата за ЕФДИ, като осигурява последователното прилагане на законодателството на Съюза от страна на националните компетентни органи. Като орган с високо специализиран експертен опит по отношение на ценните книжа и пазарите на ценни книжа, ефикасно и целесъобразно е да се възложи на ЕОЦКП разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, които не включват политически избор и които да бъдат предадени на Комисията, по отношение на обстоятелствата, при които жизненият цикъл на ЕФДИ е достатъчно дълъг, за да обхване жизнения цикъл на всеки отделен актив на ЕФДИ, параметрите на графика за продажба на активи на ЕФДИ, определенията, методологиите за изчисления и информация за разходите и характеристиките на инструментите, създадени от ЕФДИ във всяка държава членка, в която възнамеряват да продават дялове и акции.

(39a)  Предоставянето на данъчни облекчения на национално равнище за дългосрочни инвестиции чрез ЕФДИ може да играе важна роля за насочване на наличните понастоящем ресурси към финансиране на дългосрочни проекти в Съюза, като акцентът е по-специално върху проекти, които са от полза за обществото и околната среда. По тази причина би могло да се прецени дали проектните облигации следва също да се смятат за допустими активи с цел осигуряване на икономии от мащаба и насърчаване на полезни взаимодействия между инвестиционните инструменти на Съюза. Държавите членки, изправени пред последиците от фискална корекция, се насърчават да предоставят държавни гаранции и благоприятно данъчно третиране, като например данъчни облекчения за инвеститорите, участващи в ЕФДИ. Държавите членки следва да предприемат всички необходими законодателни и институционални мерки с цел да се гарантира прилагането на настоящия регламент.

(39б)  Държавите членки, както и регионалните и местните органи носят значителна отговорност за ефективното популяризиране и предлагане на ЕФДИ на инвеститорите, както и за предоставянето на конкретна информация на гражданите и потребителите относно ползите, предлагани от тази нова рамка.

(39в)  От решаващо значение е насърчаването на редица полупрофесионални инвеститори в Съюза, като например средните по размер пенсионни схеми, застрахователни компании, общини, църкви, организации с нестопанска цел и фондации, които може да разполагат с достатъчно капитал и определени експертни познания, да инвестират в ЕФДИ.

(40)  Новите единни правила за ЕФДИ следва да изпълняват разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [...](13) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета [...](14).

(40a)  ЕФДИ не следва да инвестира в допустим инвестиционен актив, в който управляващото ЕФДИ лице има или би могло да има косвен интерес, различен от притежание на дялове или акции на конкретния ЕФДИ, който управлява. Следва също така да бъдат въведени гаранции, за да се избегнат практики, които нарушават конкуренцията или създават пречки за навлизане на пазара.

(41)  Тъй като целите на настоящия регламент, а именно прилагането на еднообразни изисквания към инвестициите и условията за дейността на ЕФДИ в целия Съюз, докато същевременно се отчита в пълна степен необходимостта от намиране на равновесие между сигурността и надеждността на ЕФДИ и ефективното функциониране на пазара за дългосрочно финансиране и разходите за различните заинтересовани страни, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат съответно, поради своя размер и последици, да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, залегнал в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(42)  Новите единни правила за ЕФДИ зачитат основните права и спазват принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз и по-конкретно достъпа до услуги от общ икономически интерес, защитата на потребителите, свободата на стопанска инициатива, правото на обезщетение и на справедлив процес, както и защитата на лични данни. Новите единни правила за ЕФДИ следва да се прилагат съгласно тези права и принципи,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и цел

1.  С настоящия регламент се установяват единни правила за издаването на разрешения, инвестиционните политики и условията за дейността на всички алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) на ЕС или подразделения на АИФ, които се предлагат в Съюза като Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ). [Изм. 2]

1a.   Целта на настоящия регламент е набирането и насочването на капитал към реалната икономика в съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

2.  Държавите членки не могат да въвеждат допълнителни изисквания в уредената с настоящия регламент област.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)  „капитал“ означава съвкупните капиталови вноски и записания и непоискан капитал, изчислени въз основа на сумите за инвестиране след приспадане на всички съответни такси, разходи и разноски, които се правят пряко или косвено от инвеститорите;

(1a)  „индивидуален инвеститор“ означава инвеститор, който не е професионален клиент в съответствие с раздел I от приложение II към Директива... /.../ЕС [новата Директива за пазарите на финансови инструменти ];

(1б)  „професионален инвеститор“ означава инвеститор, който е професионален клиент, в съответствие с раздел I от приложение II към Директива.../.../ЕС [новата Директива за пазарите на финансови инструменти ], или при поискване може да бъде третиран като професионален клиент в съответствие с посочената директива;

(1в)  „полупрофесионален инвеститор“ означава всеки индивидуален инвеститор, който се ангажира да инвестира минимум 100 000 EUR и който заяви в писмена декларация, отделна от договора, който предстои да се сключи във връзка със задължението за инвестиция, че е наясно с рисковете, свързани със задължението, което възнамерява да поеме или инвестицията, която възнамерява да извърши;

(2)  „собствен капитал“ означава дялово участие в предприятие, чийто израз са акции или други форми на участие в капитала на предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, издадени на неговите инвеститори;

(3)  „квазисобствен капитал“ означава всеки вид финансов инструмент, при който възвръщаемостта е свързана с печалбата или загубата на предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, а изплащането на инструмента при евентуално неизпълнение не е напълно гарантирано;

(4)  „финансово предприятие“ означава всяко от следните образувания:

а)  кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(15);

б)  инвестиционен посредник според определението в член 4, параграф 1, точка 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)  застрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(16);

г)  застрахователно предприятие съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 20 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)  холдинг със смесена дейност съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 22 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(4a)  „професионален ЕФДИ“ означава ЕФДИ, допустим да бъде предлаган само на професионални и полупрофесионални инвеститори;

(4б)  „АИФ от ЕС“ означава АИФ от ЕС съгласно определението в член 4, параграф 1, буква к) от Директива 2011/61/ЕС;

(4в)  „ЛУАИФ от ЕС“ означава ЛУАИФ от ЕС съгласно определението в член 4, параграф 1, буква л) от Директива 2011/61/ЕС;

(5)  „компетентен орган на ЕФДИ“ означава компетентният орган на държавата членка по произход на АИФ от ЕС, както е определено в член 4, параграф 1, буква п) от Директива 2011/61/ЕС;

(6)  „Държава членка по произход на ЕФДИ“ означава държавата членка, където ЕФДИ е получил разрешение;

„компетентен орган на лицето, управляващо ЕФДИ“ означава компетентният орган на държавата членка по произход на ЛУАИФ от ЕС, както е определено в член 4, параграф 1, буква р) от Директива 2011/61/ЕС;

(6a)  „споразумение за обратно изкупуване“ означава споразумение, при което едната страна прехвърля на контрагента ценни книжа или права, свързани с даден дял или обезпечение, като се задължава да ги изкупи обратно на определена цена на бъдеща дата, която е определена или предстои да бъде определена;

(6б)  „къса продажба“ означава непокрита продажба на активи;

(6в)  „индивидуален ЕФДИ“ означава ЕФДИ, чиито инвеститори включват индивидуални инвеститори;

(6г)  „отдаване на ценни книжа“ и „наемане на ценни книжа“ означава сделка, при която дадена институция или неин контрагент прехвърля ценни книжа, като заемополучателят се задължава да върне еквивалента на тези ценни книжа на определена бъдеща дата или при поискване от страна на прехвърлящия, като тази сделка представлява отдаване на ценни книжа за прехвърлителя и наемане на ценни книжа за приобретателя;

(6д)  „инфраструктура“ означава основните физически и нематериални организационни структури и инструменти, необходими за извършване на дейността на дадено дружество или предприятие;

Член 3

Разрешение и използване на обозначение

1.  Само АИФ на ЕС имат право да кандидатстват за разрешение за ЕФДИ и да получат такова разрешение.

2.  ЕФДИ може да се предлага в целия Съюз или в която и да било държава — членка на ЕС, при условие че му е издадено разрешение в съответствие с настоящия регламент.

Разрешението за ЕФДИ важи за всички държави членки.

3.  Предприятието за колективно инвестиране има право да използва само обозначението „ЕФДИ“ или „Европейски инвестиционен фонд за дългосрочни инвестиции“ по отношение на себе си или на дялове или акции, които издава, когато има разрешение в съответствие с настоящия регламент.

4.  Компетентните органи на ЕФДИ всяко тримесечие информират на поверителна основа ЕОЦКП за разрешенията, които са издадени или отнети в съответствие с настоящия регламент, и предоставят всички необходими данни относно дейностите на ЕФДИ, които осигуряват спазването на разпоредбите, заложени в настоящия регламент.

ЕОЦКП поддържа централен публичен регистър, в който са посочени всички ЕФДИ, получили разрешение съгласно настоящия регламент, техните управители, информацията, предоставена съгласно член 4, и компетентният надзорен орган на ЕФДИ. Регистърът е достъпен в електронен формат.

Член 4

Заявление за разрешение за ЕФДИ

1.  АИФ от ЕС подава заявление за разрешение за ЕФДИ до съответния компетентен орган.

Заявлението за разрешение за ЕФДИ включва следната информация:

а)  правилника или учредителните документи на фонда;

б)  информация за самоличността на предложеното лице, управляващо ЕФДИ, неговата настояща и предишна история на управление на фонда и опита, свързан с дългосрочните инвестиции;

в)  информация за самоличността на депозитаря;

г)  описание на информацията, която ще се предостави на разположение на инвеститорите;

га)  за индивидуалните ЕФДИ описание на съществуващите процедури и мерки за разглеждане на жалбите на индивидуалните инвеститори;

д)  всяка друга информация или документи, изискани от компетентния орган на ЕФДИ, за проверка на съответствието с изискванията на настоящия

2.  ▌ЛУАИФ от ЕС, получил разрешение съгласно Директива 2011/61/ЕС, има право да управлява ЕФДИ и подава опростено заявление до компетентния орган на ЕФДИ за одобрение да управлява ЕФДИ, който е подал заявление за издаване на разрешение в съответствие с параграф 1. В това заявление за одобрение се прави позоваване на заявлението (включително представената документация) и на разрешението съгласно Директива 2011/61/ЕС.

▌

3.  ЕФДИ и ЛУАИФ от ЕС ще бъдат информирани в срок от [два месеца] от датата на представянето на пълно заявление дали разрешението и одобрението за управляване на ЕФДИ са предоставени или не.

4.  Компетентният орган на ЕФДИ следва да бъде уведомяван за всяка последваща промяна в документацията, посочена в параграф 1 ▌.

Член 5

Условия за предоставяне на разрешение

1.  Подалият заявление ЕФДИ получава разрешение само когато съответният компетентен орган.

а)  е убеден, че ЕФДИ може да изпълни условията на настоящия регламент и е одобрил правилника на фонда или учредителните документи и избора на депозитар;

б)  е одобрил заявлението на ЛУАИФ от ЕС, получило разрешение в съответствие с Директива 2011/61/ЕС да управлява ЕФДИ ▌;

бa)  е убеден, че предложеният управител на ЕФДИ или лицето, упражняващо управителна функция от името на предложения управител на ЕФДИ, преди това не е било обект на санкции за нарушения на националното законодателство или законодателството на Съюза, уреждащо управлението на фонда.

1a.  Компетентният орган дава отговор на подалия заявление ЕФДИ в рамките на [два] месеца.

2.  Компетентният орган на ЕФДИ има право да отхвърли заявлението на ЛУАИФ от ЕС да управлява ЕФДИ само когато:

а)  ЛУАИФ от ЕС не изпълнява изискванията на настоящия регламент;

б)  ЛУАИФ от ЕС не изпълнява изискванията на Директива 2011/61/ЕС, както са установени в сътрудничество с компетентния орган на лицето, управляващо ЕФДИ, в съответствие с настоящия регламент и с договореностите за надзорно сътрудничество, установени в Директива 2011/61/EС;

в)  ЛУАИФ от ЕС не е получило разрешение от съответния компетентен орган да управлява АИФ, в които са включени фондове от вида, обхванат в настоящия регламент, както е установено в сътрудничество с компетентния орган на лицето, управляващо ЕФДИ, в съответствие с настоящия регламент;

г)  ЛУАИФ от ЕС не е предоставило документите, посочени в член 4, параграф 2, нито каквито и да било разяснения или информация, които се изискват по него.

Преди да отхвърли заявлението, компетентният орган за ЕФДИ се консултира с компетентния орган на ЛУАИФ от ЕС.

3.  Компетентният орган не издава разрешение за ЕФДИ, ако съществуват законодателни пречки пред подалия заявление ЕФДИ да предлага своите дялове или акции в държавата членка по произход. Компетентният орган съобщава на подалия заявление ЕФДИ причините за отказа си за даване на разрешение. Отказът е валиден във всички държави членки.

4.  Предоставянето на разрешение за ЕФДИ не може да зависи от спазването на изискване ЕФДИ да бъде управляван от ЛУАИФ от ЕС, получило разрешение в държавата членка по произход на ЕИФД, нито от изискване ЛУАИФ от ЕС да упражнява или делегира дейности в държавата членка по произход на ЕФДИ.

Член 6

Приложими правила и отговорност

1.  ЕФДИ спазва във всеки един момент разпоредбите на настоящия регламент.

2.  ЕФДИ и управителят на ЕФДИ спазват във всеки един момент изискванията на Директива 2011/61/ЕС.

3.  Управителят на ЕФДИ отговаря за спазването на настоящия регламент. Управителят на ЕФДИ отговаря за всякакви загуби или щети, произтичащи от неспазването на настоящия регламент.

Глава II

Задължения, свързани с инвестиционните политики на ЕФДИ

Раздел І

Общи правила и допустими активи

Член 7

Инвестиционни подразделения

Когато ЕФДИ се състои от повече от едно инвестиционно подразделение, всяко подразделение на ЕФДИ се счита за отделен ЕФДИ за целите на настоящата глава.

Член 8

Допустими инвестиции

1.  В съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж ЕФДИ следва да инвестира единствено в следните категории активи и само при условията, посочени в настоящия регламент:

а)  допустими инвестиционни активи;

б)  активи, както е посочено в член 50, параграф 1 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(17).

2.  ЕФДИ не предприема следните действия:

a)  къси продажби на активи;

б)  пряка или непряка експозиция към суровини, включително чрез деривати, представляващи ги удостоверения, индекси, базирани на тях, или други средства, или всякакви други инструменти, които биха представлявали експозиция към тях;

▌

г)  използване на финансови деривативни инструменти, освен ако базовият инструмент ▌служи единствено за хеджиране на ▌риска на другите инвестиции на ЕФДИ.

2a.  За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след провеждане на открита публична консултация, разработва проекти за регулаторни технически стандарти, с които се уточняват критерии за установяване кога договорите за деривати служат единствено за хеджиране на риска на инвестициите, посочени в параграф 2, буква г).

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок до [3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 9

Допустими инвестиционни активи

Инвестирането в актив, посочен в член 8(1)(а), следва да се счита за допустимо от страна на ЕФДИ единствено ако попада в някоя от следните категории:

а)  инструменти на собствен капитал или квазисобствен капитал, които са:

i)  издадени от предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, и придобити пряко от ЕФСП от предприятието, допустимо да бъде част от портфейл;

ii)  издадени от предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, в замяна на инструмент на собствения капитал, придобит преди това пряко от ЕФСП от предприятието, допустимо да бъде част от портфейл;

iii)  емитирани от предприятие, за което предприятието, допустимо да бъде част от портфейл, е дъщерно дружество, срещу инструмент на собствения капитал, придобит в съответствие с точки i) или ii) от страна на ЕФДИ от предприятие, допустимо да бъде част от портфейл;

б)  дългови инструменти, емитирани от предприятие, допустимо да бъде част от портфейл с падеж, приведен в съответствие с жизнения цикъл на ЕФДИ;

в)  заеми, предоставени от ЕФДИ на предприятие, допустимо да бъде част от портфейл с падеж, приведен в съответствие с жизнения цикъл на ЕФДИ;

г)  дялове или акции на един или няколко други ЕФДИ, европейски фондове за рисков капитал (ЕФРК), европейски фондове за социално предприемачество (ЕФСП), при условие, че самите те не са инвестирали повече от 10% от техния капитал в ЕФДИ;

д)  Преки позиции или непреки позиции чрез предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, в отделна инфраструктура — това изисква предварителни инвестиции от най-малко 10 млн. евро или техния валутен еквивалент в момента, в който бъде направен разходът, и които осигуряват редовна предсказуема възвръщаемост.

В съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж или в рамките на регионалната политика на Съюза заявленията за проекти, финансирани чрез публично-частни партньорства, се разглеждат с предимство от компетентните органи.

Член 10

Предприятие, допустимо да бъде част от портфейл

1.  Предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, посочено в член 9, параграф 1 следва да бъде предприятие с портфейл, различно от предприятие за колективно инвестиране, което отговаря на следните изисквания:

а)  не е финансово предприятие, различно от европейските многостранни банки за развитие, посочени в член 117, параграф 2, букви е), и), й) и к) от Регламент (ЕС) № 575/2013 [РКИ];

б)  не е допуснато за търговия:

i)  на регулиран пазар, според определението в член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/.../ЕС [новата ДПФИ];

ii)  чрез многостранна търговска система, според определението в член 4, параграф 1, точка 22 от 2014/.../ЕС [новата ДПФИ];

▌

бa)  допуснато е до търговия на регулиран пазар или на многостранна търговска система и има пазарна капитализация в размер на не повече от 1 милиард евро;

бб)  допуснато е до търговия на регулиран пазар или на многостранна търговска система и се счита за МСП в съответствие с член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 223/361/EО на Комисията(18);

в)  е установено на територията на държава членка или в трета държава, при условие че тази трета държава:

i)  не е високорискова и отказваща съдействие юрисдикция, идентифицирана от Специалната група за финансови действия (FATF); or

ii)  е подписала споразумение с държавата членка по произход на лицето, управляващо ЕФДИ, и с всяка друга държава членка, в която се планира да се предлагат дялове или акции на ЕФДИ, при условие че третата държава не е държава:

–  в която няма данъци или има номинални данъци,

–  в която липсва ефективен обмен на информация с чуждестранни данъчни органи,

–  в която е налице липса на прозрачност в законодателните, съдебните или административните разпоредби,

–  в която няма изискване за съществено присъствие на местно равнище,

–  която играе ролята на офшорен финансов център.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, буква а) [...] предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, може да бъде финансово предприятие или предприятие за колективно инвестиране, което, в съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, финансира изключително предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, както е посочено в параграф 1 от настоящия член или реални активи, както е посочено в член 9.

Член 11

Конфликти на интереси

ЕФДИ не инвестира в допустим инвестиционен актив, в който управляващото лице има или би могло да има косвен интерес, различен от притежание на дялове на ЕФДИ, ЕФСП или ЕФРК, или на предприятия за колективни инвестиции по смисъла на член 10, параграф 2, които управлява.

Раздел ІІ

Разпоредби относно инвестиционните политики

Член 12

Състав на портфейла и диверсификация

1.  ЕФДИ следва да инвестира най-малко 70 % от своя капитал в допустими инвестиционни активи и най-малко 60 % от своя капитал в активите, изброени в член 9, букви a), б) и в), в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, които са установени на територията на държава членка.

1a.  Когато уставът или учредителните документи на ЕФДИ предвиждат права за редовно обратно изкупуване, ЕФДИ поддържа ликвиден резерв на предварително определени периоди за обратно изкупуване, като взема предвид изискванията и условията за упражняване на правата за обратно изкупуване, съизмерими с управлението на ликвидността за упражняване на правата за обратно изкупуване.

1б.  ЕОЦКП разработва регулаторни технически стандарти за по-конкретно определяне на структурата на ликвидните резерви.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до...*.

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

2.  ЕФДИ не инвестира повече от:

а)  10% от своя капитал в активи, емитирани от едно предприятие, допустимо да бъде част от портфейл;

б)  10 % от своя капитал пряко или непряко в индивидуална инфраструктура в съответствие с член 9, буква д);

в)  10% от своя капитал в дялове или акции на един ЕФДИ, ЕФРК, ЕФСП или АИФ;

г)  5% от своя капитал в активи, посочени в член 8, параграф 1, буква б), когато тези активи са емитирани от един орган.

3.  Съвкупната стойност на дяловете или акциите на ЕФДИ, ЕФРК или ЕФСП в портфейла на даден ЕФДИ не надвишава 20% от стойността на неговия капитал.

4.  Съвкупната рискова експозиция към контрагент на ЕФДИ, произтичаща от сделки с извънборсови деривати или споразумения за повторно закупуване или споразумения за обратно изкупуване следва да не надвишава 5 % от неговия капитал.

5.  Чрез дерогация от параграф 2, буква а) и буква б), ЕФДИ може да увеличи посоченото 10% ограничение на 20%, при условие, че съвкупната стойност на активите, държани от въпросния ЕФДИ в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, и в индивидуални реални активи, в които е инвестирал над 10% от своя капитал, не надхвърля 40% от стойността на този капитал.

6.  Дружествата, които са включени в същата група за целите на консолидираните счетоводни отчети, определени в съответствие с Директива 83/349/ЕИО(19) или в съответствие с признатите международни счетоводни правила, се оценяват като едно предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, или една цяла единица за изчисляването на ограниченията, предвидени в параграфи 1 до 5.

Член 12а

В случаите, когато ЕФДИ наруши изискванията за диверсификация, както са предвидени в член 12, и нарушението е извън контрола на лицето, управляващо ЕФДИ, компетентните органи предоставят на управляващото лице период от шест месеца, за да предприеме мерките, необходими за коригиране на положението.

Член 13

Концентрация

1.  ЕФДИ може да придобие не повече от 25% от дяловете или акциите на един ЕФДИ, ЕФРК или ЕФСП.

2.  Ограниченията за концентрация, определени в член 56, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО следва да се отнасят до инвестиции в активи, посочени в член 8, параграф 1, буква б) от настоящия регламент.

Член 14

Заемане на парични средства

ЕФДИ може да заема парични средства при условие, че това заемане отговаря на следните условия:

а)  представлява не повече от 40 % от капитала на ЕФДИ;

б)  служи за придобиване на участие в допустими инвестиционни активи;

в)  извършва се в същата валута, с която ще бъдат придобити активите;

▌

дa)  възпрепятства активите, които представляват не повече от 30% от капитала на ЕФДИ.

дб)  неговата продължителност е приведена в съответствие с жизнения цикъл на ЕФДИ.

Лицето, управляващо ЕФДИ, информира инвеститорите предварително относно бъдещите нужди от заеми, които възникват в рамките на инвестиционната стратегия.

Член 15

Прилагане на правилата за състав на портфейлите и правилата за диверсификация

1.  Ограниченията за инвестиране, установени в член 12, параграф 1, следва:

а)  да се прилагат до датата, определена в правилата или учредителните документи на ЕФДИ, като тази дата отчита особеностите и характеристиките на активите, в които ЕФДИ ще инвестира, и не по-късно от пет години или половината от жизнения цикъл на ЕФДИ, както е определен в съответствие с член 16, параграф 2, което настъпва по-рано, след издаването на разрешение на ЕФДИ. При изключителни обстоятелства и след представяне на надлежно обоснован план за инвестиции, компетентният орган на ЕФДИ може да одобри удължаване на този срок с не повече от една година;

б)  да престанат да се прилагат, след като ЕФДИ започне да продава активи в съответствие с политиката си за обратно изкупуване, установена в член 16;

в)  да бъдат временно преустановени, когато ЕФДИ набира допълнителен капитал, доколкото такова преустановяване трае не повече от 12 месеца, по-конкретно в случай на инвестиции в инфраструктура.

2.  Когато дългосрочен актив, в който е инвестирал ЕДФИ, се издава от предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, което вече не отговаря на изискванията на член 10, параграф 1, буква б), дългосрочният актив може да продължи да се отчита за целите на изчисляването на 70-те процента, посочени в член 12, параграф 1, за максимален срок от три години, считано от датата, на която предприятието е престанало да отговаря на изискванията на член 10.

Глава III

Обратно изкупуване, търгуване и емитиране на дялове или акции на ЕФДИ и разпределяне на доходите

Член 16

Политика на обратно изкупуване

1.  Управителят на ЕФДИ може да създаде професионален ЕФДИ без участието на индивидуални инвеститори или той може да вземе решение за създаване на ЕФДИ, в който могат да участват индивидуални, професионални и полупрофесионални инвеститори.

1a.   Правилата относно ЕФДИ или учредителните документи могат да посочват конкретна дата за край на жизнения цикъл на ЕФДИ, както и правото за временно удължаване на жизнения цикъл на ЕФДИ и условията за упражняване на това право. Когато не е посочена конкретна дата, жизненият цикъл на ЕФДИ не се ограничава.

1б.  Ако управителят на ЕФДИ реши да допусне индивидуални инвеститори до участие в ЕФДИ, всички инвеститори са в състояние да изискат обратно изкупуване на своите дялове или акции преди края на жизнения цикъл на ЕФДИ. Обаче обратното изкупуване на дялове и акции от институционални или индивидуални инвеститори може да се осъществява само след приключване на половината от жизнения цикъл на ЕФДИ и за съвкупен максимум в размер на 20 % от общата сума на фонда. Ако в правилата или учредителните документи на ЕФДИ не са предвидени права за обратно изкупуване, обратното изкупуване от страна на инвеститорите е възможно от деня, следващ датата, която определя края на жизнения цикъл на ЕФДИ.

ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел по-конкретно определяне на условията и изискванията на структурите на политиката на ЕФДИ за обратно изкупуване, за да се постигне по-голяма яснота и последователност в целия ЕС.

2.  Жизненият цикъл на ЕФДИ съответства на дългосрочния характер на ЕФДИ и е достатъчен като продължителност, за да обхване жизнения цикъл на всеки от отделните активи на ЕФДИ, измерен в съответствие с профила на неликвидност и икономическия жизнен цикъл на актива, както и заявената инвестиционна цел на ЕФДИ.

3.  Инвеститорите могат да поискат преустановяване на дейността на ЕФДИ, ако техните искания за обратно изкупуване, направени в съответствие с политиката на ЕФДИ за обратно изкупуване, не са изпълнени в рамките на една година след датата, на която са били направени.

3a.  Правилата относно ЕФДИ или учредителните документи и оповестяванията на инвеститорите определят процедурите за реинвестиране на приходите от инвестиции в предприятията, допустими да бъдат част от портфейла, или в допълнителни предприятия, допустими да бъдат част от портфейла, или висококачествени ликвидни активи, когато падежът на тези инвестиции е преди края на жизнения цикъл на ЕФДИ.

4.  За инвеститорите винаги има възможност задълженията да им бъдат погасени с парични средства.

5.  Погасяването в натура от активите на ЕФДИ е възможно само когато са изпълнени всички следващи условия:

а)  правилата относно ЕФДИ или учредителните документи предвиждат тази възможност, при условие че всички инвеститори получат равностойно третиране;

б)  инвеститорът поиска в писмена форма да му бъде заплатено чрез дял от активите на фонда;

в)  няма конкретни правила, които да ограничават прехвърлянето на тези активи.

6.  ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи обстоятелствата, при които продължителността на жизнения цикъл на ЕФДИ е достатъчно дълга, за да обхване жизнения цикъл на всеки от индивидуалните активи на ЕФДИ.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 2015 г.

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 17

Вторичен пазар

1.  Правилата на ЕФДИ или учредителните им актове не забраняват възможността дялове или акции на ЕФДИ да бъдат допуснати до търговия на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 14 от Директива 2004/39/ЕО или на многостранна търговска система, както е определена в член 4, параграф 15 от Директива 2004/39/ЕО ▌.

2.  Правилата относно ЕФДИ или учредителните документи не ограничават инвеститорите свободно да прехвърлят своите акции или дялове на трети лица.

2a.  ЕФДИ редовно публикува обяснение за всяка значителна разлика между пазарната стойност на предлаганите на борсата акции или дялове и собствената му оценка на нетната стойност на неговите активи.

Член 18

Емитиране на нови акции или дялове

1.  ЕФДИ могат да предлагат нови емисии на акции или дялове в съответствие с правилата на фонда или учредителните документи.

2.  ЕФДИ няма право да емитира нови акции или дялове на цена под нетната стойност на активите му без предварително предлагане на тези акции или дялове на тази цена на съществуващите инвеститори.

Член 19

Продажба на активи на ЕФДИ

1.  Всеки ЕФДИ приема подробна схема за редовна продажба на своите активи, за да обезщети инвеститорите след края на жизнения цикъл на ЕФДИ.

2.  Схемата, посочена в параграф 1, се преразглежда поне веднъж годишно и включва:

а)  оценка на пазара за потенциални купувачи;

б)  оценка и сравнение на потенциалните продажни цени;

в)  оценка на активите, които подлежат на продажба;

г)  точни срокове на схемата за продажба.

3.  ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи критериите, които да бъдат използвани при оценката по буква а) и оценката по буква в) от параграф 2.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до […]

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 20

Разпределение на приходите

1.  ЕФДИ може редовно да разпределя в полза на инвеститорите приходите, които са генерирани от активите, включени в портфейла. Тези приходи се състоят от:

а)  всеки приход, редовно генериран от активите;

б)  увеличаването на капитала, реализирано след продажбата на даден актив ▌.

2.  Политиката в областта на разпределението на доходите трябва да бъде насочена към намаляване на променливостта на възвращаемостта за инвеститорите. Доходите не се разпределят до размера, необходим за бъдещите ангажименти на ЕФДИ.

2a.  На ЕФДИ се разрешава да намали капитала си на пропорционална основа, в случай че продаде един от активите в своя портфейл.

3.  ЕФДИ посочва в правилата на фонда или учредителните документи политика за разпределение, която ще следва по време на съществуването на фонда.

Глава IV

Изисквания за прозрачност

Член 21

Прозрачност

1.  Дяловете или акциите на разрешен ЕФДИ не се предлагат на пазара в Съюза без предварително публикуване на проспект.

Дяловете или акциите на разрешен ЕФДИ не се предлагат на индивидуални инвеститори в Съюза без предварително публикуване на основен информационен документ (ОИД) в съответствие с Регламент (ЕС) № …/... [ПИПД].

2.  Проспектът съдържа информацията, необходима за да могат инвеститорите да направят информирана оценка на инвестицията, която им е предложена, и по-специално свързаните с нея рискове.

3.  Проспектът съдържа поне следното:

а)  декларация, в която се посочва как инвестиционните цели и стратегия на ЕФДИ за постигане на тези цели водят до определяне на фонда като дългосрочен по своето естество;

б)  информация, която следва да бъде разкрита от предприятията за колективни инвестиции от затворен тип в съответствие с Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(20) и Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията(21);

в)  информация, която следва да бъде разкрита на инвеститорите в съответствие с член 23 от Директива 2011/61/ЕС, ако не е съобщена съгласно буква б) от настоящия параграф;

г)  изрично посочване на категориите активи, в които може да инвестира ЕФДИ;

гa)  отчет за паричните потоци.

▌

4.  В проспекта, ОИД и всички други документи във връзка с предлагането на пазара се съдържа изрично уведомление за инвеститорите относно неликвидното естество на ЕФДИ.

По-специално проспектът, ОИД и всички други документи във връзка с предлагането на пазара съдържат ясна информация за:

а)  информиране на инвеститорите относно естество на инвестициите на ЕФДИ;

б)  когато е приложимо съгласно член 16, параграф 1, информиране на инвеститорите за края на жизнения цикъл на ЕФДИ и за всяко право на временно удължаване или право на намеса в жизнения цикъл на ЕФДИ и предвидените специфични условия;

в)  указание дали се предвижда предлагане на ЕФДИ на индивидуални инвеститори;

г)  посочване на правата на инвеститорите ▌ на възстановяване на техните инвестиции съгласно член 16, параграф 1 и правилата или учредителните документи на ЕФДИ;

д)  посочване на честотата и графика за всички плащания на приходи, ако има такива, на инвеститорите по време на жизнения цикъл на фонда;

е)  предупреждение за инвеститорите, че само малка част от целия им инвестиционен портфейл следва да бъде инвестирана в ЕФДИ.

еa)  информиране на инвеститорите относно стратегията за допускане на отговарящите на изискванията дружества, чиито ценни книжа не се търгуват на регулиран пазар, до търгуване на регулирани пазари;

еб)  информиране на инвеститорите относно стратегията по отношение на използването на деривати, като се вземат предвид специфичните характеристики и аспекти на въпросния проект;

ев)  указване на всякакво участие в инструменти, включващи бюджетни средства от ЕС.

ег)  информиране на инвеститорите редовно, най-малко веднъж годишно, за напредъка на всеки инвестиционен проект, стойността на отделните допустими за портфейла инвестиции и стойността на другите активи, в които се пласират свободните налични средства, както и естеството, целта и стойността на използваните деривати.

4a.  Проспектът на професионалните ЕФДИ съдържа информацията, изисквана съгласно член 23 от Директива 2011/61/EС. В допълнение към това, той съдържа също така всяко отклонение от разпоредбите на член 12 относно състава на портфейла.

Член 22

Разкриване на разходи

1.  В проспектите се съдържа изрична информация за инвеститорите относно равнището на отделните разходи, което се поемат пряко или непряко от инвеститора. Отделните разходи се групират в следните категории:

а)  разходи за създаване на ЕФДИ;

б)  разходи, свързани с придобиване на активи;

в)  разходи по управлението;

г)  разходи за разпределение;

д)  други разходи, включително административни, регулаторни, депозитарни, разходи за попечителски, за професионални услуги и за одит.

2.  В проспекта се разкрива общото съотношение разходи — капитал на ЕФДИ.

3.  Основният информационен документ отразява всички разходи, посочени в проспекта в рамките на посочването на общите разходи в парично и процентно изражение.

4.  ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а)  общите определения, методологии за изчисление и формати за представяне на разходите, посочени в параграф 1, и общото съотношение, посочено в параграф 2;

б)  общото определение, методологията за изчисление и формата за представяне на общите разходи в параграф 3.

Когато изготвя този проект на регулаторни технически насоки, ЕОЦКП взема под внимание проекта на регулаторните стандарти, посочен в точка (…) от Регламент (ЕС) №.../... [ПИПД].

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до […]

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Глава V

Предлагане на дялове или акции на ЕФДИ

Член 23

Инструменти, достъпни за инвеститорите

1.  Когато правилата на ЕФДИ или учредителните документи на индивидуален ЕФДИ предвиждат права за обратно изкупуване, във всяка държава членка, в която възнамерява да предлага дялове или акции на въпросния ЕФДИ, управителят на ЕФДИ въвежда достъпни инструменти за записване на дялове, осъществяване на плащания на титуляри на дялове или акции, обратно изкупуване или възстановяване на дялове или акции и предоставяне на информацията, която ЕФДИ и ръководителите трябва да предоставят.

2.  ESMA изготвя проект на регулаторни технически стандарти, в които се посочват видовете и характеристиките на инструментите, тяхната техническа инфраструктура и същността на техните задачи по отношение на инвеститорите в ЕФДИ, посочени в параграф 1.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до […]

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

2a.  Параграф 1 от настоящия член не се прилага за професионални ЕФДИ.

Член 24

Допълнителни изисквания за предлагане на индивидуални инвеститори

Управителят на ЕФДИ може да предлага дялове или акции на въпросния ЕФДИ на индивидуални инвеститори, при условие че са спазени всички допълнителни изисквания, посочени по-долу:

a)  в устава или учредителните документи на ЕФДИ се предвижда, че всички инвеститори се третират по еднакъв начин и отделни инвеститори или групи от инвеститори не се третират по преференциален начин и не им се предоставят конкретни икономически предимства;

б)  ЕФДИ може да се структурира като партньорство, ако това не изисква поемане на допълнителни ангажименти освен първоначално поетия капиталов ангажимент;

в)  в рамките на периода на записване ▌на дялове или акции на ЕФДИ индивидуалните инвеститори могат да анулират записването и да получат своите пари обратно без глоби.

вa)  управителят на ЕФДИ е установил подходящи процедури и мерки за разглеждане на жалбите на индивидуалните инвеститори, които позволяват на индивидуалните инвеститори да подават оплаквания на официалния език или на един от официалните езици на тяхната държава членка;

вб)  правната форма на ЕФДИ е такава, че индивидуалните инвеститори не могат да загубят повече от сумата, която са инвестирали във фонда;

вв)  ЕФДИ инвестира само в дялове или акции на ЕФРК и ЕФСП единствено когато тези фондове имат депозитар.

ЕОЦКП разработва стандарти, в които допълнително се определят разпоредбите за индивидуалните инвеститори, които да бъдат включени в правилата на фонда или в неговите учредителни документи.

Член 25

Предлагане на дялове или акции на ЕФДИ

1.  Управителят на ЕФДИ може да предлага дялове или акции на този разрешен ЕФДИ на професионални, полупрофесионални и индивидуални инвеститори в своята държава членка при уведомление в съответствие с член 31 от Директива 2011/61/ЕС.

2.  Управителят на ЕФДИ може да предлага дялове или акции на този разрешен ЕФДИ на професионални, полупрофесионални и индивидуални инвеститори в държави членки, различни от държавата членка на управителя на ЕФДИ, при уведомление в съответствие с член 32 от Директива 2011/61/ЕС.

3.  За всеки ЕФДИ управителят на ЕФДИ посочва пред своя компетентен орган дали възнамерява да го предлага на индивидуални инвеститори.

4.  Освен документацията и информацията, изисквана съгласно член 32 от Директива 2011/61/ЕС, управителят на ЕФДИ представя на своя компетентен орган следните документи и данни:

а)  проспекта на ЕФДИ;

б)  основния информационен документ на ЕФДИ в случай на предлагане на индивидуални инвеститори;

в)  информация за инструментите, посочени в член 22.

5.  Счита се, че компетенциите и правомощията на компетентните органи съгласно член 32 от Директива 2011/61/ЕС се отнасят и до предлагането на ЕФДИ на индивидуалните инвеститори и обхващат допълнителните изисквания, определени в настоящия регламент.

6.  ▌Компетентният орган на държавата членка на управителя на ЕФДИ също така забранява да се предлага разрешен ЕФДИ, ако управителят на ЕФДИ не спазва или няма да спазва настоящия регламент.

7.  В допълнение към правомощията си в съответствие с член 32, параграф 3, първа алинея от Директива 2011/61/ЕС, компетентният орган на държавата членка на управителя на ЕФДИ също така не позволява прехвърляне на напълно комплектованото уведомление до компетентните органи на държавата членка, в която се предвижда предлагане на ЕФДИ, ако управителят на ЕФДИ не спазва или няма да спазва настоящия регламент.

Глава VI

Надзор

Член 26

Надзор от компетентните органи

1.  Компетентните органи контролират постоянното спазване на разпоредбите на настоящия регламент.

2.  Компетентният орган на ЕФДИ отговаря за осъществяването на надзор върху спазването на правилата, изложени в глави II, III и IV.

3.  Компетентният орган на ЕФДИ отговаря за осъществяването на надзор върху спазването на задълженията, изложени в устава или учредителните документи на фонда, както и на задълженията, изложени в проспекта, който е в съответствие с настоящия регламент.

4.  Компетентният орган на управителя на ЕФДИ отговаря за осъществяването на надзор върху адекватността на мерките и организацията на управителя, така че управителят да бъде в състояние да спазва задълженията и правилата, свързани с учредяването и функционирането на всички ЕФДИ, които управлява.

Компетентният орган на управителя отговаря за осъществяването на надзор върху спазването на настоящия регламент от управителя на ЕФДИ.

5.  Компетентните органи наблюдават колективните инвестиционни предприятия, установени или предлагани на тяхна територия, за да удостоверят, че не използват обозначението ЕФДИ и не внушават, че са ЕФДИ, освен в случай, че имат разрешение и спазват настоящия регламент.

Член 27

Правомощия на компетентните органи

1.  Компетентните органи имат всички правомощия за осъществяването на надзор и разследвания, които са необходими за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент.

1a.  Като спазва принципа на пропорционалност, компетентният орган на ЕФДИ предприема подходящи мерки, особено когато лицето, управляващо ЕФДИ,

a)  в нарушение на членове 12 и 15 не съблюдава изискванията, приложими за състава на портфейла и диверсификацията;

б)  в нарушение на членове 24 и 25 предлага инвестиционни единици на индивидуални инвеститори;

в)  използва обозначението ЕФДИ, без да е получил разрешение за това в съответствие с член 3;

г)  използва обозначението ЕФДИ за търгуването на фондове, които не са установени в съответствие с член 3, параграф 1;

д)  в нарушение на член 6 не съблюдава приложимите правила и отговорност.

1б.  В случаите, посочени в параграф 1а, компетентният орган на държавата членка по произход на ЕФДИ, по целесъобразност:

a)  предприема мерки, за да гарантира, че лицето, управляващо ЕФДИ, спазва членове 3, 6, 12, 15, 24 и 25.

б)  забранява използването на обозначението ЕФДИ и оттегля от разрешението одобрението, предоставено на лицето, управляващо въпросния ЕФДИ.

2.  Правомощията, поверени на компетентните органи в съответствие с Директива 2011/61/ЕС, се упражняват също така по отношение на настоящия регламент.

Член 28

Правомощия и компетенции на ЕОЦКП

1.  ЕОЦКП притежава необходимите правомощия и ресурси за изпълнението на задачите, възложени му от настоящия регламент.

2.  Правомощията на ЕОЦКП в съответствие с Директива 2011/61/ЕС, се упражняват също така по отношение на настоящия регламент и в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

3.  За целите на Регламент (ЕС) № 1095/2010, настоящият регламент се включва във всеки друг правно обвързващ акт на Съюза, с който се възлагат задачи на Органа, както е посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 29

Сътрудничество между органите

1.  В случай, че се различават, компетентният орган на ЕФДИ и компетентният орган на управителя си сътрудничат помежду си и обменят информация за целите на изпълнение на задълженията им съгласно настоящия регламент.

2.  Компетентните органи и ЕОЦКП си сътрудничат в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010 при изпълнение на съответните им задължения по настоящия регламент.

3.  Компетентните органи и ЕОЦКП обменят цялата информация и документация, необходими за да изпълняват съответните си задължения съгласно настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010, по-специално за установяването и санкционирането на нарушения на настоящия регламент.

Глава VII

Заключителни разпоредби

Член 30

Преглед

Комисията прави преглед на прилагането на настоящия регламент по същото време или непосредствено след прегледа, предвиден в член 69 на Директива 2011/61/ЕC. Прегледът анализира по-специално следното:

а)  въздействието на ▌член 16, параграф 1 ▌;

б)  въздействието върху диверсификацията на активите от прилагането на посочения в член 12, параграф 1 минимален праг от 70 % допустими инвестиционни активи и в частност на евентуалната необходимост от допълнителни мерки по отношение на ликвидността ▌;

в)  степента, в която ЕФДИ се търгуват в Съюза, включително дали обхванатите от член 3, параграф 2 от Директива 2011/61/ЕС ЛУАИФ биха били заинтересовани от търгуването им;

вa)  степента, до която списъкът на допустимите активи и инвестиции следва да бъде актуализиран, както и правилата за диверсификация, състава на портфейла и граници за заемане на парични средства.

Резултатите от този преглед се съобщават на Европейския парламент и на Съвета, придружени, при необходимост, от съответни предложения за изменения.

Член 31

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7‑0211/2014). (2) Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌. (3) ОВ С 67, 6.3.2014 г., стр. 71. (4) Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стp. 10). (5) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стp. 1). (6) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (OВ L 174, 1.7.2011 г., стp. 1). (7) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (OВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1). (8) Директива 2014/.../EС на Европейския парламент и на Съвета от... за пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2011/61/EС и Директива 2002/92/EО [новата ДПФИ].(OВ L ...). (9) Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64). (10) Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (ОВ L 149, 30.4.2004 г., стр. 1). (11) Регламент (ЕС) № …/… на Европейския парламент и на Съвета от...относно ... [ПИПД] (OВ ...) (12) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84). (13) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31). (14) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1). (15) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1. (16) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр.1). (17) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.) (18) Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36). (19) ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1 (20) ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64. (21) ОВ L 149, 30.4.2004 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление (COM(2013)0133 – C7-0065/2013 – 2013/0074(COD))

P7_TA(2014)0449 A7-0379/2013

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0133),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 и член 100, параграф 2, член 192, параграф 1 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съобразно които Комисията внесе предложението в Парламента (C7-0065/2013),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид мотивираните становища, представени в рамките на Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, от един от парламентите на Кралство Белгия, германския Бундесрат, Камарата на представителите на Ирландия, Сената на Ирландия, Сейма на Литва, Сената на Кралство Нидерландия, Камарата на представителите на Кралство Нидерландия, Сената на Република Полша, Парламента на Република Финландия и Риксдага на Кралство Швеция, според които проектът на законодателен акт не е в съответствие с принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 18 септември 2013 г.(1),

–  като взе предвид проектостановището на Комитета на регионите от 9 октомври 2013 г.(2),

–  като взе предвид поетия с писмо от 12 март 2014 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по рибно стопанство (A7-0379/2013),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 15 април 2014 г.

с оглед приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране ▌

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/89/ЕС.)

(1) ОВ С 341, 21.11.2013 г., стр. 67. (2) ОВ С 356, 5.12.2013 г., стр. 124. (3) Тази позиция заменя измененията, приети на 12 декември 2013 г. (Приети текстове, P7_TA(2013)0588).

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2015 година (2014/2003(BUD))

P7_TA(2014)0450 A7-0277/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(1) на Съвета, и по-специално член 36 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2) г.,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3), и по-специално точка 27 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз(4),

–  като взе предвид споразумението за сътрудничество от 5 февруари 2014 г. между Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(5),

–  като взе предвид доклада на генералния секретар до Бюрото относно изготвянето на предварителния проект на бюджетна прогноза на Парламента за финансовата 2015 година,

–  като взе предвид предварителния проект на бюджетна прогноза, изготвен от Бюрото на 2 април 2014 г. съгласно член 23, параграф 7 и член 79, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид своята позиция от 11 март 2014 г. относно адаптирането на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях(6),

–  като взе предвид проекта на бюджетна прогноза, изготвен от комисията по бюджети съгласно член 79, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид член 79 от своя правилник

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0277/2014),

А.  като има предвид, че бюджетната процедура за 2015 г. ще се провежда в година на избори за нов Европейски парламент, при което бюджетната прогноза на Парламента за финансовата 2015 година ще бъде приета от настоящия Парламент, а окончателният бюджет ще бъде одобрен от новия Парламент през есента;

Б.  като има предвид, че таванът на функция V („Администрация“), определен в новата Многогодишна финансова рамка за периода 2014 – 2020 г., възлиза на 9,076 милиарда евро в бюджета за 2015 г.; като има предвид, че подтаваните за общите административни разходи на институциите бяха определени в размер на 7,351 милиарда евро;

В.  като има предвид, че за финансовата 2015 година следните три приоритета бяха предложени от генералния секретар: да се мобилизират необходимите средства и подкрепа с цел да се осигури възможност на членовете на новия Парламент да изпълняват своя мандат, да се консолидират и укрепят структурните промени с цел увеличаване на капацитета на Парламента да изпълнява всички свои правомощия и да се отпуснат необходимите средства за изпълнението на многогодишните проекти;

Г.  като има предвид, че генералният секретар предложи да се продължат и подсилят още повече четирите области на дейност, приети след консултация със съвместната работна група на Бюрото и комисията по бюджети през 2014 г., а именно укрепване на независимите научни консултации и на капацитета за контрол и подобряване на логистичната подкрепа и на подкрепата на местно равнище за членовете на ЕП;

Д.  като има предвид, че Парламентът ще продължи да упражнява, по прозрачен начин, висока степен на бюджетна отговорност, контрол и самоограничение, като същевременно ще се стреми към постигането на точно равновесие между бюджетната дисциплина и структурните икономии, от една страна, и целенасочения стремеж към ефикасност, от друга страна;

Е.  като има предвид, че независимо от ограничената свобода на действие и необходимостта да се компенсират икономиите в други области, следва да бъде разгледана възможността за някои инвестиции с цел укрепване на институционалната роля на Парламента и подобряване на устойчивостта на бюджета;

Ж.  като има предвид, че сътрудничеството между Бюрото и комисията по бюджети на Парламента доказа своето значение в процеса на структурни реформи, тъй като благодарение на него бяха определяни възможности за повишаване на ефикасността и за икономии в бюджета на Парламента на всички етапи от годишните бюджетни процедури; като има предвид, че възможните икономии, които засягат работата на Парламента и на неговите членове, трябва да бъдат обсъдени в политическите групи и подложени на гласуване на пленарно заседание в рамките на бюджетната процедура;

З.  като има предвид, че постигнатото на 11 март 2014 г. споразумение относно адаптирането на възнагражденията и пенсиите за 2011 и 2012 г. и неговото отражение върху бюджета на Парламента за 2015 г. възникна като нов елемент на преговорите на етапа на помирителната процедура между Бюрото и комисията по бюджети;

Обща рамка и общ бюджет

1.   Подчертава, че бюджетът за 2015 г. следва да се постави на реалистична основа и да съответства на принципите на бюджетна дисциплина и добро финансово управление; отбелязва, че 2015 г. ще бъде пълна година за новия Парламент;

2.  Счита, че бюджетът на Парламента следва да отразява текущото икономическо положение, пред което са изправени гражданите в целия Съюз, както и фискалните ограничения в много държави членки, някои от които полагат значителни усилия за привеждане на бюджетите си в по-устойчиво състояние в дългосрочен план;

3.  Подчертава, че за да се създадат условия членовете на новия Парламент да изпълняват своя мандат и за да се осигури възможност на капацитета на Парламента да изпълнява всички свои правомощия, следва да се гарантира предоставянето на достатъчно ресурси;

4.  Приветства определените за финансовата 2015 година приоритети и подчертава, че те са в пълно съответствие с приоритетите, установени от генералния секретар и обсъдени от съвместната работна група на Бюрото и комисията по бюджети; подчертава, че процесът на реформи следва да продължи, за да се постигне съществено повишаване на ефикасността и да се освободят средства, без да се застрашава отличната законодателна работа, бюджетните правомощия и правомощията за упражняване на контрол, отношенията с националните парламенти и качеството на условията на работа;

5.  Припомня, че равнището на предварителния проект на бюджетна прогноза за бюджета за 2015 г., предложено в доклада на генералния секретар, възлиза на 1 822 929 112 EUR (20,09% от функция V); взема предвид процента на увеличение от 3,83% спрямо бюджета за 2014 г.; отбелязва, че 0,67% от това увеличение съответстват на надбавката на членовете на ЕП за приключването на техния мандат, което са законово установени, задължителни разходи, а 1,42% – на дългосрочните инвестиции за строежа на сграда „KAD“; отбелязва, че равнището на увеличението на другите разходи съответства следователно на +1,74%;

6.  Отбелязва предварителния проект на бюджетна прогноза на Европейския парламент за финансовата 2015 година във вида, в който беше приет от Бюрото на 2 април 2014 г.; приветства равнището на предварителния проект на бюджетна прогноза във вида, в който беше приет от Бюрото, което е значително под първоначално предложеното; изразява при все това съжаление поради продължителната и трудна процедура;

7.  Одобрява проекта на бюджетна прогноза за 2015 г. в размер на 1 794 929 112 EUR, съответстващ на общо увеличение от 1,8% спрямо бюджета за 2014 г. и освен това изразява съгласие да включи в своята бюджетна прогноза задължителните извънредни разходи от 0,4%, произтичащи от новото споразумение относно коефициента за адаптиране на възнагражденията и пенсиите;

8.  Счита, че биха могли да бъдат реализирани допълнителни икономии чрез намаляване на средствата по бюджетните редове за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), на разходите за превозните средства и на резерва за непредвидени разходи;

9.  Счита, че следващият законодателен мандат ще има възможност да преразгледа и адаптира бюджетните приоритети и ще вземе окончателно решение през октомври 2014 г.;

10.  Приканва генералния секретар да представи преди четенето на бюджета прогноза за разходите във връзка със строежа на сграда „KAD“ през следващите години, за да се предвиди точната сума в бюджета за 2015 г.; освен това приканва генералния секретар да изчисли в края на годината колко са неусвоените средства от бюджета за 2014 г. и да ги разпредели за проекта „KAD“;

11.  Подчертава, че тъй като законово установените, задължителни разходи, като например разходите за наем и енергия, както и разходите за заплати, подлежат на годишна индексация, равнището на другите разходи всъщност е намалено в номинално изражение; отбелязва, че това стана възможно благодарение на структурните реформи и икономиите, реализирани през предходните години;

12.  Призовава евентуалните икономии, определени от съвместната работна група на Бюрото и комисията по бюджети, да бъдат проучени допълнително с цел да се реализират съществени организационни икономии, като например възможностите за сключване на споразумения за междуинституционално сътрудничество между Парламента, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, което е отражение на волята да се укрепи институционалната, политическата и законодателната роля на Парламента и на двата консултативни комитета; отбелязва, че преструктурирането на службата за преводи на Комитетите следва да подобри основната политическа дейност на всеки от тях и да укрепи новата Служба за парламентарни изследвания; подчертава, че съгласно тази организационна реформа Парламентът може да стане обичайният доставчик на услуги в областта на устния превод за тези два комитета; подкрепя идеята за предлагане на капацитет за устен превод на другите институции в периоди на слаба натовареност;

13.  Отбелязва споразумението за междуинституционално сътрудничество между Парламента, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, подписано на 5 февруари 2014 г.; изисква в началото на 2015 г. на комисията по бюджети да бъде предоставена подробна информация относно финансовото отражение и напредъка в прилагането на споразумението с оглед изготвянето на бюджетната прогноза за бюджета за 2016 г.;

14.  Приветства вътрешните мерки, водещи до икономии по отношение на ефикасността в бюджета на Парламента, като например създаването на система за превод при поискване от страна на членовете на ЕП за внасяните в комисиите изменения, на система за устен превод при поискване за заседания, различни от пленарните, преминаването на Парламента към работа без документи на хартиен носител, предложенията за по-ефикасна структура на ритъма на работа на Парламента и миграцията от „Стриймлайн“ към системата „Сиспер2“;

15.  Подчертава, че трябва да бъдат покрити законово установените, задължителни разходи за 2015 г.; счита, че окончателно решение може да бъде взето само от новия законодателен мандат, през есента, след като станат известни точните суми;

Специфични въпроси

16.  Подчертава, че предприетите по време на седмия парламентарен мандат структурни икономически мерки доведоха до реализирането на значителни икономии в бюджета на Парламента, като например 15 милиона евро и 10 милиона евро годишно в областта съответно на устния и писмения превод, допълнителни 4 милиона евро от пътни разноски и 28 милиона евро от лихви, спестени чрез предварително финансиране във връзка със сградния фонд; отбелязва, че се очакват още икономии през 2015 г., а именно 1,9 милиона евро от прехвърлянето на управлението на пенсиите на членовете на ЕП към Комисията и 1,5 милиона евро в областта на сградния фонд;

17.  Подчертава факта, че като се имат предвид съответните стойности на инфлацията, самоограничението на равнището на институциите по време на седмия парламентарен мандат доведе до намаляване на бюджета на ЕП в реално изражение за 2012 и 2014 г.; отбелязва, че ако се изключат извънредните и еднократните разходи, като например за разширяването на Съюза или други разходи, свързани с влизането в сила на Договора от Лисабон, изборите за Европейски парламент и финансирането на проекти в областта на сградния фонд, за пет от шест години се отчита намаление (2009, 2011, 2012, 2013 и 2014 г.); подчертава освен това, че считано от 2011 г. надбавките на членовете на ЕП бяха замразени, пътните разноски за членовете на ЕП и персонала бяха намалени с 5%, а командировъчните разходи не са индексирани от 2007 г.;

18.  Взема под внимание бележката на генералния секретар от ноември 2013 г. относно прилагането на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз и реформата и преразглеждането на произтичащите от тях правила и процедури; настоява разпоредбите относно родителския отпуск да се прилагат правилно;

19.  Като се позовава на горепосочената резолюция от 23 октомври 2013 г. относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, отбелязва, че за да спази изискването за годишно съкращение на персонала от 1%, Генералният секретариат на Парламента ще намали броя на човешките ресурси, с които разполага, като евентуалните нови задачи ще бъдат изпълнявани от наличния персонал и чрез преразпределение;

20.  Отново изтъква задължението на Парламента да действа по екологосъобразен начин; приветства положените усилия с оглед изграждането на среда без документи на хартиен носител и ценните резултати, постигани чрез прилагането на подхода на Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS); счита, че процесът EMAS се нуждае от постоянна подкрепа;

21.  Отбелязва заключенията на съвместната работна група на Бюрото и комисията по бюджети по бюджета на Парламента да се провеждат структурни и организационни реформи; отбелязва в това отношение, че предоставянето на независими научни консултации и капацитетът за упражняване на контрол, както и подкрепата за членовете на ЕП, следва да бъдат подобрени, за да се укрепи работата на Парламента в качеството му на институция със законодателни правомощия и правомощия за упражняване на демократичен контрол; подчертава, че тези цели ще бъдат изпълнени по финансово отговорен начин и че генералният секретар следва да изготви ясен и подробен план, който трябва да бъде представен своевременно на комисията по бюджети, относно начините за постигане на тези цели и тяхното отражение върху бюджета, преди четенето на бюджета за 2015 г. в Парламента;

22.  Изразява съжаление във връзка със замразяването на бюджетните средства, отпускани за политическите групи; политическите групи са необходими участници в законодателната и незаконодателната работа на Парламента и упражняването на контрол от негова страна;

23.  Подчертава, че с цел да се осъществява развитието на посочените четири области на дейност по финансово отговорен начин, съвместната работна група определи седем области, в които Парламентът може да повиши своята ефикасност:

24.  Като признава значението на ефикасността и на икономическата ефективност в областта на устния превод, припомня, че тези аспекти не трябва да възпрепятстват осигуряването на актуална и достъпна информация навсякъде в Съюза, като се има предвид, че многоезичието и устният превод за излъчванията чрез уебстрийминг, както и прозрачността на работата на Парламента, са от основно значение за обществеността, а следователно и за членовете на Парламента;

25.  Счита, че някои от разходите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), които са пряко свързани с членовете на ЕП, биха могли да бъдат финансирани чрез надбавката за общи разноски на членовете на ЕП;

26.  Отново заявява, че дългосрочните инвестиции, като например строителните проекти на Парламента, трябва да се управляват предпазливо и прозрачно; настоява за строго управление на разходите, планиране и надзор на проектите; отново призовава за прозрачен процес на вземане на решения в областта на политиката по отношение на сградите, въз основа на ранно предоставяне на информация; призовава за задълбочен анализ и актуализация на политиката по отношение на сградния фонд на Парламента, която беше одобрена от Бюрото през март 2010 г., и за преглед на годишните инвестиции за всяка сграда в рамките на законодателния мандат за периода 2009 – 2014 г., които да бъдат представени на комисията по бюджети до август 2014 г. най-късно; отново отправя искане за предоставянето на точна информация веднъж на всеки шест месеца относно напредъка по проекти, свързани със сградния фонд, и тяхното финансово отражение;

27.  Отбелязва факта, че откриването на Дома на европейската история е предвидено за края на 2015 г.; очаква генералният секретар и Бюрото да предоставят актуална информация за хода на работата по проекта, своевременно преди четенето на бюджета в Парламента през есента на 2014 г.; изтъква отново ангажимента окончателните разходи да не надвишават стойностите, посочени в бизнес плана;

28.  Припомня, че на 10 юни 2013 г. Бюрото подкрепи предложенията на генералния секретар за незабавни и постепенни мерки за модернизиране на политиката на Парламента в областта на общественото хранене за периода 2014 – 2019 г.; призовава следователно Бюрото да представи своевременно на комисията по бюджети ясна оценка на възможните последици от тази реформа за бюджета за 2015 г. и след това с оглед на подготовката за четенето на бюджета за 2015 г. в Парламента;

29.  Призовава до пролетта на 2015 г. генералният секретар да докладва на комисията по бюджети относно изпълнението и финансовото отражение на новата концепция за „глобална сигурност“; изисква подробна информация относно финансовите последици от създаването на новата Генерална дирекция за сигурността през 2013 г.; призовава за информация относно финансовите последици във връзка с договореностите за междуинституционално административно сътрудничество в областта на сигурността;

30.  Отбелязва създаването на новата Генерална дирекция за парламентарни изследвания на 1 ноември 2013 г.; припомня, че тя беше създадена без отражение върху бюджета чрез преразпределения от Генерална дирекция за председателството и Генерална дирекция за вътрешни политики и че за новата генерална дирекция няма да са необходими нови човешки и финансови ресурси през 2015 г.; призовава да бъде предоставена информация относно броя на длъжностите в новата дирекция през август/септември 2014 г., включително планирания трансфер на длъжности от двата европейски консултативни комитета, в сравнение с положението през януари 2014 г. и изисква подробен план за начина, по който трябва да бъдат използвани нейните ресурси от външен експертен опит, като въпросният план следва да бъде предаден своевременно на комисията по бюджети с оглед на подготовката за четенето на бюджета за 2015 г. в Парламента;

Заключителни забележки

31.  Приема бюджетната прогноза за финансовата 2015 година;

o
o   o

32.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и бюджетната прогноза на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1. (4) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 15. (5) Приети текстове, P7_TA(2013)0437. (6) Приети текстове, P7_TA(2014)0186 и P7_TA(2014)0187.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (COM(2013)0404 – C7-0170/2013 – 2013/0185(COD))

P7_TA(2014)0451 A7-0089/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0404),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 103 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0170/2013),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 октомври 2013 г.(1),

–  като взе предвид поетия с писмо от 26 март 2014 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по правни въпроси и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0089/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2014 г. с оглед приемането на Директива 2013/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/104/ЕС.)

(1) ОВ С 67, 6.3.2014 г., стр. 83.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци (COM(2013)0516 – C7-0217/2013 – 2013/0239(COD))

P7_TA(2014)0452 A7-0069/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0516),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0217/2013),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2013 г(1).

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 януари 2014 г.(2),

–  като взе предвид поетия с писмо от 12 март 2014 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0069/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Отбелязва изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 17 април 2014 г.

с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 660/2014.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията

Комисията възнамерява да използва своя прерогатив, за да приеме насоки, включително относно оценката на риска за плановете за инспекции и според необходимостта, за електронен обмен на данни.

(1) Все още непубликувано в Официалния вестник. (2) Все още непубликувано в Официалния вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно новите психоактивни вещества (COM(2013)0619 – C7-0272/2013 – 2013/0305(COD))

P7_TA(2014)0453 A7-0172/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0619),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0272/2013),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския Съюз,

–  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Камарата на общините на Обединеното кралство и от Камарата на лордовете на Обединеното кралство в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2014 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0172/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2014 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно новите психоактивни вещества

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Новите психоактивни вещества, които могат да имат многобройни търговски и промишлени употреби, както и употреби за научни цели, могат да пораждат здравни и социални рискове и рискове за безопасността, когато се консумират от хората.

(2)  През последните години държавите членки са съобщили за нарастващ брой нови психоактивни вещества чрез механизма за бърз обмен на информация, който беше създаден със Съвместно действие 97/396/ПВР(4) и който беше допълнително засилен с Решение 2005/387/ПВР на Съвета(5). Огромно мнозинство от тези нови психоактивни вещества са били докладвани от повече от една държава членка. Много такива нови психоактивни вещества са били продавани на потребителите без подходящо етикетиране и инструкции за употреба.

(3)  Компетентните публични органи на държавите членки въвеждат различни ограничителни мерки по отношение на тези нови психоактивни вещества, за да преодолеят рисковете, които те пораждат или могат да породят, когато се консумират. Тъй като новите психоактивни вещества често се използват за целите на научноизследователската и развойната дейност и в производството на различни стоки или на други вещества, като например лекарства, промишлени разтворители, препарати за почистване, стоки на високотехнологичната промишленост, ограничаването на достъпа до тях за тази употреба може да окаже важно въздействие върху икономическите оператори и потенциално може да наруши стопанската им дейност на вътрешния пазар, и може също така да възпрепятства устойчивата научноизследователска и развойна дейност. [Изм. 1]

(4)  Нарастващият брой нови психоактивни вещества, налични на вътрешния пазар, тяхното растящо многообразие, скоростта, с която те се появяват на пазара, различните рискове, които могат да породят, когато се консумират от хората, нарастващият брой на лицата, които ги консумират, и липсата на познания и информираност сред широката общественост относно рисковете, свързани с консумацията им, са предизвикателство пред способността на публичните органи да предприемат ефективни мерки в защита на общественото здраве и безопасност, без да възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар. [Изм. 2]

(5)  Тъй като условията и обстоятелствата по отношение на психоактивните вещества в държавите членки са различни, съответно се различават и ограничителните мерки се различават значително в различните държави членки, което означава, че икономическите оператори, които използват нови психоактивни вещества при производството на различни стоки, трябва по отношение на едно и също ново психоактивно вещество да спазват различни изисквания, като например нотификация преди износ, разрешение за износ, или лицензии за внос и износ. Следователно различията между законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно новите психоактивни вещества затрудняват потенциално биха могли да затруднят до известна степен функционирането на вътрешния пазар, като създават пречки пред търговията, фрагментация на пазара, липса на правна яснота и на равнопоставени условия на конкуренция за икономическите субекти, с което допълнително се затруднява дейността на предприятията в рамките на вътрешния пазар. [Изм. 3]

(6)  Ограничителните мерки не само биха могли да създадат пречки пред търговията с нови психоактивни вещества, които вече имат търговска, промишлена или научна употреба, но те също така могат биха могли да възпрепятстват разработването на тези употреби и е вероятно да създадат пречки пред търговията за икономическите оператори, които се стремят да разработват тези употреби, като направят по-труден достъпа до тези нови психоактивни вещества. [Изм. 4]

(7)  Несъответствията между различните ограничителни мерки, прилагани по отношение на новите психоактивни вещества, могат макар да са легитимни, тъй като отговарят на особеностите на всяка държава членка по отношение на психоактивните вещества, биха могли да доведат също така и до изместване на вредни нови психоактивни вещества от една държава членка към друга и така да възпрепятстват усилията за ограничаване на наличието им за потребителите и да застрашат защитата на потребителите в целия Съюз, ако не се засилят обменът на информация и координацията между държавите членки. [Изм. 5]

(7a)  Тези несъответствия улесняват незаконния трафик на такива вещества от престъпници, и по-специално от организирани престъпни групи. [Изм. 6]

(8)  Тези Наличието на такива несъответствия се очаква да нараснат продължи, ако държавите членки продължат да следват приемат различни подходи за решаване на проблема с справяне с предизвикателствата по отношение на новите психоактивни вещества. Следователно се очаква увеличаване на пречките пред търговията, фрагментацията на пазара, липсата на правна яснота и на равнопоставени условия да продължат да съществуват, което допълнително ще затрудни функционирането на вътрешния пазар, ако държавите членки не установят координация помежду си и не си сътрудничат по-ефективно. [Изм. 7]

(9)  Тези Когато са идентифицирани нарушения във функционирането на вътрешния пазар следва във връзка с тях да се премахнат предприемат действия и за целта правилата, свързани с новите психоактивни вещества, които причиняват безпокойство на равнището на Съюза, следва да се сближат, като в същото време се гарантира високо равнище на защита на здравето, на безопасността и на потребителите, както и възможност за гъвкавост за държавите членки да реагират според местните обстоятелства. [Изм. 8]

(10)  Новите психоактивни вещества и смеси следва да могат да се движат свободно в рамките на Съюза, когато са предназначени за търговска или промишлена употреба и за научноизследователска и развойна дейност. Настоящият регламент следва да установи правила за въвеждане на ограничения на това свободно движение от надлежно упълномощени лица в учреждения, които са под прекия контрол на властите в държавите членки или са изрично одобрени от тях. [Изм. 9]

(11)  Проблемът с новите психоактивни вещества, които пораждат здравни и социални рискове и рискове за безопасността в целия Съюз, следва да бъде решен на равнището на Съюза. Мерките относно новите психоактивни вещества съгласно настоящия регламент следва да допринесат за високо равнище на защита на човешкото здраве и безопасност, както е предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(12)  Настоящият регламент не следва да се прилага по отношение на прекурсори на наркотични вещества, тъй като отклоняването на тези химични вещества с цел производство на наркотични или психотропни вещества се урежда в Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета(6) и в Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета(7).

(13)  Всички мерки на Съюза относно новите психоактивни вещества следва да се основават на научни доказателства и да бъдат предмет на специфична процедура. Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, следва да се състави доклад относно новите психоактивни вещества, които предизвикват безпокойство в целия Съюз. В доклада следва да се посочи дали е необходимо да се извърши оценка на риска. След оценката на риска Комисията следва да определи дали новите психоактивни вещества следва да бъдат подложени на някакви ограничителни мерки. В случай на непосредствени опасения за общественото здраве Комисията следва да подложи съответните вещества на временни ограничения на потребителския пазар преди приключването на оценката на риска. В случай че се появи нова информация за дадено ново психоактивно вещество, Комисията следва да извърши отново оценка на нивото на рисковете, които то поражда. Докладите относно новите психоактивни вещества следва да бъдат публикувани.

(14)  Не следва да се извършва оценка на риска съгласно настоящия регламент за ново психоактивно вещество, ако то е предмет на оценка съгласно международното право, или ако е активно вещество в лекарствен продукт или във ветеринарен лекарствен продукт, освен ако на равнището на Съюза са налични достатъчно данни, които предполагат необходимостта от съвместен доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) и Европол. [Изм. 10]

(15)  Ако новото психоактивно вещество, за което е изготвен доклад, е активно вещество в лекарствен продукт или във ветеринарен лекарствен продукт, Комисията заедно с Европейската агенция по лекарствата следва да направи оценка на необходимостта от допълнителни мерки.

(16)  Мерките, предприети относно новите психоактивни вещества на равнището на Съюза, следва да бъдат пропорционални на здравните и социалните рискове и рисковете за безопасността, които тези вещества пораждат.

(17)  Някои нови психоактивни вещества пораждат непосредствени рискове за общественото здраве и изискват неотложни действия. Следователно тяхната наличност за потребителите следва да бъде ограничена за ограничен достатъчен период от време до извършването на оценка на риска от тях и до определянето на нивото на риска, породен от дадено ново психоактивно вещество, и ако има основания за това – до влизането в сила на решение за въвеждане на постоянни мерки. [Изм. 11]

(18)  Въз основа на наличната информация и на предварително определени критерии не следва да се въвеждат ограничителни мерки на равнището на Съюза относно новите психоактивни вещества, които пораждат ниски здравни и социални рискове и рискове за безопасността, но държавите членки могат да въвеждат допълнителни мерки, които считат за подходящи или за необходими, в зависимост от специфичните рискове, които веществото поражда на тяхна територия, като вземат предвид националните обстоятелства и всички социални, икономически, правни, административни или други фактори, които счетат за уместни. [Изм. 12]

(19)  Въз основа на наличната информация и на предварително определени критерии тези нови психоактивни вещества, които пораждат умерени здравни и социални рискове и рискове за безопасността, не следва да бъдат предоставяни на разположение на потребителите. [Изм. 13]

(20)  Въз основа на наличната информация и на предварително определени критерии тези нови психоактивни вещества, които пораждат сериозни здравни и социални рискове и рискове за безопасността, не следва да бъдат предоставяни на пазара. [Изм. 14]

(21)  Настоящият регламент следва да предвиди изключения, за да гарантира защитата на здравето на хората и животните, да улесни научноизследователската и развойната дейност и да позволи употребата на нови психоактивни вещества в промишлеността, при условие че не е възможно да имат вредно действие и с тях да се злоупотребява с тях или те, или да бъдат възстановени. [Изм. 15]

(21a)  Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на отклоняването към незаконния пазар на нови психоактивни вещества, използвани за изследователски или развойни цели или за всякакви други разрешени употреби. [Изм. 16]

(22)  С оглед осигуряване на ефективното прилагане на настоящия регламент държавите членки следва да установят правила относно санкциите, приложими при нарушения на ограничителните мерки. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(23)  ЕЦМНН, създаден с Регламент (ЕО) № 1920/2006 на Европейския парламент и на Съвета(8), следва да има централна роля в обмена и координацията на информация относно новите психоактивни вещества и в оценката на здравните и социалните рискове и рисковете за безопасността, създадени от тези вещества. Като се има предвид, че в обхвата на настоящия регламент е налице увеличение на количеството информация, която се очаква да бъде събирана и управлявана от ЕЦМНН, следва да се предвиди и предостави специална подкрепа. [Изм. 17]

(24)  Механизмът за бърз обмен на информация за нови психоактивни вещества („Системата на Европейския съюз за ранно предупреждение за нови психоактивни вещества“ – СРП) се оказа полезен канал за предоставяне на информация за новите психоактивни вещества, за новите тенденции в употребата на контролирани психоактивни вещества и за съответните предупреждения относно общественото здраве. Този механизъм следва да бъде допълнително засилен, За да се даде възможност за по-ефективен отговор на бързата поява и разпространение на нови психоактивни вещества в целия Съюз, механизмът следва да бъдат запазен и допълнително разгърнат, по-специално що се отнася до събирането и управлението на данни за откриването и идентифицирането на нови психоактивни вещества, нежелани събития, свързани с тяхното използване, както и участието на престъпни групи на пазара, чрез новата база данни на Съюза за психоактивни вещества („Европейска база данни за нови наркотици“). Медиите, особено научната и медицинската литература, могат да бъдат важен източник на информация за докладите за случаи на нежелани събития. За да се повиши ефективността на докладването, ЕЦМНН следва да наблюдава всички нови психоактивни вещества и да въвежда тази информация в Европейската база данни за нови наркотици. Наборите от данни, които са от съществено значение за функционирането на настоящия регламент, включват данни за откриването и идентифицирането на нови психоактивни вещества, за нежелани събития, свързани с тяхното използване, както и за участието на престъпни групи на пазара. Следва да се определи основен набор от данни. Основният набор от данни следва да бъде преразглеждан редовно, за да се гарантира, че отразява информацията, необходима за ефективното функциониране на настоящия регламент. Подозираните сериозни нежелани събития, включително фатални нежелани събития, следва да подлежат на ускорено докладване. [Изм. 18]

(24a)  За да се даде възможност на държавите членки да получават информация за нови психоактивни вещества в Съюза, да имат едновременно достъп до такава информация и да я обменят, Европейската база данни за нови наркотици следва да бъде изцяло и постоянно достъпна за държавите членки, ЕЦМНН, Европол и Комисията. [Изм. 19]

(24б)  ЕЦМНН следва да издава сигнали за здравни рискове до всички държави членки чрез системата за бърз обмен на информация за нови психоактивни вещества, ако въз основа на информацията, получена за дадено ново психоактивно вещество, изглежда, че това вещество поражда опасения за общественото здраве. Посочените сигнали за здравни рискове следва да съдържат също и информация за мерките за превенция, лечение и намаляване на вредите, които биха могли да бъдат предприети за справяне с рисковете, свързани с веществото. [Изм. 20]

(24в)  С оглед на опазването на общественото здраве дейностите на ЕЦМНН и Европол, свързани със СРП, следва да получат подходящо финансиране. [Изм. 21]

(25)  Информацията от държавите членки е от решаващо значение за ефективното функциониране на процедурите, водещи до решение за ограничение на пазара по отношение на нови психоактивни вещества. Поради това държавите членки следва да извършват мониторинг и да събират редовно данни за появата и употребата на нови психоактивни вещества, свързаните с тях здравни и социални проблеми и проблеми относно безопасността, и за ответните политически мерки в съответствие с рамката на ЕЦМНН за събиране на данни за основните епидемиологични индикатори и други съответни данни. Те следва да споделят тези посочените данни най-вече с ЕЦМНН, Европол и Комисията. [Изм. 22]

(25a)  Информацията за нови психоактивни вещества, предоставена от и обменена между държавите членки, е от решаващо значение за техните национални здравни политики както по отношение на превенцията на наркотиците, така и за лечението на употребяващите психоактивни вещества в рехабилитационните центрове. Държавите членки следва да се възползват от цялата налична информация по ефективен начин и да следят съответните развития. [Изм. 23]

(26)  Липсата на капацитет за откриване и предвиждане на появата и разпространението на нови психоактивни вещества и липсата на доказателства относно свързаните с тях здравни и социални рискове и рискове за безопасността, затруднява предоставянето на ефективен отговор. Поради това следва да бъде предоставена подкрепа и необходимите ресурси, включително на равнището на Съюза и на национално равнище, за улесняване на сътрудничеството редовното и системно сътрудничество между ЕЦМНН, националните фокусни точки, представителите на здравеопазването и правоприлагането на национално и регионално равнище, научноизследователските институти и криминалистичните лаборатории със съответния експертен опит с цел повишаване на капацитета за оценка и ефективно справяне с новите психоактивни вещества. [Изм. 24]

(26a)  Следва да се въведат подходящи защитни мерки, като например анонимизация на данните, с цел да се гарантира високо ниво на защита на личните данни, по-специално когато се събират и обменят чувствителни данни. [Изм. 25]

(27)  Предвидените в настоящия регламент процедури за обмен на информация, оценка на риска и приемане на временни и постоянни ограничителни мерки относно новите психоактивни вещества следва да дадат възможност за бърза реакция. Мерките за ограничение на пазара следва да бъдат приемани без ненужно забавяне, не по-късно от осем седмици след получаване на съвместния доклад или доклада за оценка на риска.

(28)  Доколкото Съюзът не е приел мерки за подлагане на дадено ново психоактивно вещество на ограничение на пазара съгласно настоящия регламент, държавите членки могат да приемат технически правила относно това ново психоактивно вещество в съответствие с разпоредбите на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9). С цел да се запази единството на вътрешния пазар на ЕС и да се предотврати появата на необосновани пречки пред търговията, държавите членки следва незабавно да съобщят на Комисията за всички проекти за технически правила относно новите психоактивни вещества в съответствие с процедурата, установена с Директива 98/34/ЕО.

(28a)  Децата и подрастващите са особено уязвими по отношение на опасностите от тези нови вещества, чиито рискове са до голяма степен неизвестни. [Изм. 26]

(29)  Превенцията, ранното откриване и намеса, лечението и намаляването на риска и вредите са важни мерки за противодействие на нарастващата употреба на нови психоактивни вещества и потенциалните рискове от тях. Държавите членки следва да подобрят достъпността и ефективността на програмите за превенция и да повишават осведомеността относно риска от употребата на тези вещества, както и свързаните с това последици. За тази цел мерките за превенция следва да включват ранно установяване и намеса, насърчаване на здравословен начин на живот и целенасочена превенция, която да е ориентирана също и към семействата и общностите. Интернет, един от най-важните и бързоразвиващи се канали за дистрибуция, посредством който новите психоактивни вещества се рекламират и продават, следва да бъде използван за разпространение на информация за здравните и социалните рискове и рисковете за безопасността, които тези вещества пораждат, както и за предотвратяване на неправилната употреба и на злоупотребата. Повишаването на осведомеността на децата, подрастващите и младите хора относно посочените рискове е от съществено значение, в т.ч. и чрез информационни кампании в училищата и в други образователни заведения. [Изм. 27]

(29a)  Комисията и държавите членки следва също така да насърчават образователни дейности и дейности за повишаване на осведомеността, инициативи и кампании, насочени към здравето, социалните рискове и рисковете по отношение на безопасността, свързани с неправилната употреба и със злоупотребата с нови психоактивни вещества. [Изм. 28]

(30)  Лекарствените продукти и ветеринарните лекарствени продукти се уреждат в Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(10), Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11) и Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета(12). Следователно злоупотребата с тях или неправилната им употреба не следва да се уреждат в настоящия регламент.

(30a)  На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на критериите по отношение на веществата, пораждащи нисък, умерен и сериозен риск. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 29]

(31)  С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на временни и постоянни ограничения на пазара, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(13).

(32)  Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, отнасящи се до рязко увеличаване на броя на докладваните смъртни случаи и тежки здравни последици или инциденти, представляващи сериозна заплаха за здравето в няколко държави членки, свързани с консумацията на съответното ново психоактивно вещество, това се изисква по наложителни причини за спешност. [Изм. 30]

(33)  При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира с експерти от държавите членки, съответните агенции на Съюза, по-специално ЕЦМНН, гражданското общество и, икономическите оператори и всички други заинтересовани страни. [Изм. 31]

(34)  Доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради последиците от предвиденото действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(35)  С цел да се установят единни правила и да се гарантира яснота на понятия и процедури, както и за да се осигури правна сигурност за икономическите оператори, уместно е настоящият акт да се приеме под формата на регламент.

(36)  Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, включително правото на свободна стопанска инициатива, правото на собственост и, правото на ефективни правни средства за защита. достъп до здравна профилактика и правото на ползване на медицинско лечение, [Изм. 32]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Предмет, приложно поле и определения

Член 1

Предмет и приложно поле

1.  Настоящият регламент установява правила за ограничения на свободното движение на нови психоактивни вещества на вътрешния пазар. За тази цел той създава механизъм за обмен на информация, оценка на риска и подлагане на новите психоактивни вещества на мерки за ограничение на пазара на равнището на Съюза.

2.  Настоящият регламент не се прилага за включени в списък вещества, както е определено в Регламент (ЕО) № 273/2004 и Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)  „ново психоактивно вещество“ означава естествено или синтетично вещество, което, когато се консумира от човека, е в състояние да предизвика стимулиране или потискане на централната нервна система, водещо до халюцинации, промени в двигателната функция, мисленето, поведението, възприятията, вниманието или настроението, независимо дали е предназначено е за човешка консумация или вероятно ще бъде консумирано от хора, дори и да не е предназначено за тях не, с цел предизвикване на един или повече от споменатите по-горе ефекти, и не е контролирано нито съгласно Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., нито съгласно Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества; определението изключва алкохола, кофеина и тютюна, както и тютюневите изделия по смисъла на Директива 2001/37/ЕО на Европейския парламент и на Съветаот 5 юни 2001 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия (14); [Изм. 33]

б)  „смес“ означава смес или разтвор, чието съдържание включва едно или повече нови психоактивни вещества;

в)  „лекарствен продукт“ означава продукт съгласно определението, съдържащо се в член 1, точка 2 от Директива 2001/83/ЕО;

г)  „ветеринарен лекарствен продукт“ означава продукт съгласно определението, съдържащо се в член 1, точка 2 от Директива 2001/82/ЕО;

д)  „разрешение за търговия “ означава разрешение за пускане на даден лекарствен продукт или ветеринарен лекарствен продукт на пазара в съответствие с Директива 2001/83/ЕО, Директива 2001/82/ЕО или Регламент (ЕО) № 726/2004;

е)  „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за разпространение, потребление или употреба на пазара на Съюза по време на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

ж)  „потребител“ означава всяко физическо лице, което извършва дейност, различна от неговата търговска дейност, стопанска дейност или професия;

з)  „търговска и промишлена употреба“ означава всяко изработване, обработка, формулиране, съхранение, смесване, производство и продажба на физически и юридически лица, различни от потребители;

и)  „научноизследователска и развойна дейност“ означава всеки научен експеримент, анализ или научни изследвания, извършени при строго контролирани условия, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета(15);

й)  „система на Обединените нации“ означава Световната здравна организация, Комисията по наркотичните вещества на ООН и Икономическият и социален съвет, които действат в съответствие със своите отговорности, посочени в член 3 от Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., или в член 2 от Конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971 г.;

ГЛАВА II

Свободно движение

Член 3

Свободно движение

Новите психоактивни вещества и смеси се движат свободно в рамките на Съюза за целите на търговската и промишлената употреба, както и за целите на научноизследователската и развойната дейност.

Член 4

Предотвратяване на пречките пред свободното движение

Доколкото Съюзът не е приел мерки за подлагане на дадено ново психоактивно вещество на ограничения на пазара по силата на настоящия регламент или когато Комисията не е приела ограничителна мярка съгласно член 11, държавите членки могат да приемат технически правила относно такова ново психоактивни вещество в съответствие с Директива 98/34/ЕО. [Изм. 34]

Държавите членки незабавно съобщават на Комисията всички такива проекти на технически правила относно новите психоактивни вещества в съответствие с Директива 98/34/ЕО.

ГЛАВА III

Обмен и събиране на информация

Член 5

Обмен на информация

Националните Ако дадена държава членка разполага с информация, свързана с вещество, което изглежда е ново психоактивно вещество или смес, нейните национални фокусни точки в рамките на Европейската информационна мрежа за наркотиците и наркоманиите („Reitox“) и националните звена на Европол своевременно събират и предоставят на ЕЦМНН и Европол наличната информация за откриването и идентифицирането, консумацията и моделите на нейното осъществяване, тежката интоксикация или смъртните случаи, възможните рискове, както и нивото на токсичност, данните относно изработването, извличането, вноса, търговията, разпространението и каналите за неговото осъществяване, трафика и търговската и промишлената употреба на вещества, които изглежда, че са нови психоактивни вещества или смеси.

ЕЦМНН и Европол съобщават тази информация незабавно на Reitox, националните звена на Европол и на Европейската агенция по лекарствата.

За да се даде възможност за по-ефективен отговор на бързата поява и разпространение на нови психоактивни вещества в целия Съюз, механизмът за обмен на информация („СРП“) следва да бъде запазен и допълнително разгърнат, по-специално що се отнася до събирането и управлението на данни за откриването и идентифицирането на нови психоактивни вещества. [Изм. 35]

Член 6

Съвместен доклад

1.  Когато ЕЦМНН и Европол или Комисията преценят, че информацията, споделена относно ново психоактивно вещество, нотифицирано от няколко държави членки, поражда безпокойство в целия Съюз с оглед на здравните и социалните рискове и рисковете за безопасността, или които новото психоактивно вещество може да породи, или в отговор на мотивирано искане от няколко държави членки, ЕЦМНН и Европол изготвят съвместен доклад за новото психоактивно вещество.

2.  Съвместният доклад съдържа следната информация:

а)  естеството на рисковете, които поражда новото психоактивно вещество, когато се консумира от хора, включително противопоказания в комбинация с други вещества при наличието на такива, и мащаба на риска за общественото здраве, както е посочено в член 9, параграф 1;

б)  химическите и физическите свойства на новото психоактивно вещество, методите и, ако са известни, химическите прекурсори, използвани за неговата изработване или извличане, както и други нови психоактивни вещества с подобна химична структура, които са се появили или може логично да се очаква, че ще се появят, въз основа на научна оценка;

в)  търговската и промишлената употреба на новото психоактивно вещество, както и неговата употреба за целите на научноизследователската и развойната дейност;

г)  употребата на новото психоактивно вещество за целите на хуманната и ветеринарната медицина, включително като активно вещество в лекарствен продукт или ветеринарен лекарствен продукт;

д)  участието на престъпни групи в изработването, разпространението и търговията с новото психоактивно вещество, както и всяка употреба на новото психоактивно вещество при изработването на упойващи или психотропни вещества;

е)  факта дали новото психоактивно вещество в момента е подложено на оценка или вече е било подложено на оценка в рамките на системата на Обединените нации;

ж)  факта дали новото психоактивно вещество е подложено на някакви ограничителни мерки в държавите членки;

з)  всички съществуващи понастоящем мерки за превенция и лечение в противодействие на последиците от употребата на новото психоактивно вещество.

3.  ЕЦМНН и Европол отправят искане до националните фокусни точки и националните звена на Европол да предоставят допълнителна информация относно новото психоактивно вещество. Те предоставят тази информация в рамките на четири седмици от получаване на искането.

4.  ЕЦМНН и Европол отправят искане до Европейската агенция по лекарствата, която следва да се консултира с националните компетентни органи по лекарствата на държавите членки, да предостави информация за това дали в Съюза или в някоя държава членка новото психоактивно вещество е:

а)  активно вещество в лекарствен продукт или във ветеринарен лекарствен продукт, който е получил разрешение за търговия;

б)  активно вещество в лекарствен продукт или във ветеринарен лекарствен продукт, по отношение на който е подадено заявление за разрешение за търговия;

в)  активно вещество в лекарствен продукт или във ветеринарен лекарствен продукт, който е получил разрешение за търговия, но разрешението за търговия е било временно отнето от компетентния орган;

г)  активно вещество в неразрешен лекарствен продукт съгласно член 5 от Директива 2001/83/ЕО или във ветеринарен лекарствен продукт, приготвен непосредствено преди употреба от лице, оправомощено да извършва това съгласно националното законодателство в съответствие с член 10, буква в) от Директива 2001/82/ЕО.

Държавите членки предоставят на Европейската агенция по лекарствата горепосочената информация без излишно забавяне, в случай че тя поиска това.

Европейската агенция по лекарствата предоставя информацията, с която разполага, в рамките на четири седмици от получаване на искането на ЕЦМНН.

5.  ЕЦМНН отправя искане до Европейската агенция по химикалите, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейския орган за безопасност на храните да предоставят информацията и данните за новото психоактивно вещество, с които разполагат. ЕЦМНН спазва условията за използване на информацията, предоставена му от Европейската агенция по химикалите, ECDC и Европейския орган за безопасност на храните информация, включително условията за сигурността на информацията и данните и за защита на поверителната поверителните данни, в т.ч. чувствителни данни или търговска информация.

Европейската агенция по химикалите, ECDC и Европейският орган за безопасност на храните предоставят информацията и данните, с които разполагат, в рамките на четири седмици от получаване на искането.

6.  ЕЦМНН и Европол представят съвместния доклад до Комисията в срок от осем седмици от искането за допълнителна информация, предвидено в параграф 3.

Когато ЕЦМНН и Европол събират информация за смеси или за няколко нови психоактивни вещества с подобна химична структура, те следва да представят отделни съвместни доклади до Комисията в срок от десет седмици след искането за допълнителна информация, предвидено в параграф 3. [Изм. 36]

ГЛАВА IV

Оценка на риска

Член 7

Процедура за оценка на риска и доклад

1.  В рамките на четири седмици от получаване на съвместния доклад, посочен в член 6, Комисията може да поиска от ЕЦМНН да извърши оценка на потенциалните рискове, породени от новото психоактивно вещество, и да изготви доклад за оценка на риска. Оценката на риска се извършва от Научния комитет на ЕЦМНН.

2.  Докладът за оценка на риска включва анализ на критериите и на информацията, посочени в член 10, параграф 2, за да се даде възможност на Комисията да определи нивото на здравните и социалните рискове и рисковете за безопасността, които новото психоактивно вещество поражда.

3.  Научният комитет на ЕЦМНН оценява рисковете по време на извънредно заседание. Съставът на комитета може да бъде разширен с не повече от пет експерти, включително психолог – специалист по зависимости, представляващи научните области, които имат отношение към осигуряването на балансирана оценка на рисковете от новото психоактивно вещество. Директорът на ЕЦМНН ги избира от списък с експерти. Управителният съвет на ЕЦМНН одобрява списъка с експерти на всеки три години. Европейският парламент, Съветът, Комисията, ЕЦМНН, Европол и Европейската агенция по лекарствата имат правото да номинират по двама наблюдатели.

4.  Научният комитет на ЕЦМНН извършва оценка на риска въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, Комисията, ЕЦМНН, Европол, Европейската агенция по лекарствата, Европейската агенция по химикали, ECDC и Европейския орган за безопасност на храните относно рисковете от веществото и неговата употреба, като схемата на употреба и дозирането, включително търговската и промишлената употреба, и въз основа на всякакви други съответни научни доказателства. Той взема под внимание всички становища, поддържани от своите членове. ЕЦМНН подкрепя оценката на риска и определя нуждите от информация, включително от целеви проучвания и тестове.

5.  ЕЦМНН представя доклада за оценка на риска до Комисията в рамките на дванадесет седмици от датата на получаване на искането от Комисията.

6.  При поискване от ЕЦМНН Комисията може да удължи срока за извършване на оценката на риска с не повече от дванадесет седмици, за да даде възможност за провеждане на допълнителни научни изследвания и събиране на данни. ЕЦМНН отправя такова искане до Комисията в срок от шест седмици от започването на оценката на риска. Ако в срок от две седмици от получаването на това искане Комисията не възрази срещу него, срокът за оценката на риска се удължава в съответствие с искането. [Изм. 37]

Член 8

Изключване от оценка на риска

1.  Оценка на риска не се извършва, когато новото психоактивно вещество е в напреднал етап на оценка в рамките на системата на Обединените нации, а именно след като експертната комисия по наркозависимостите към СЗО е публикувала критичния си анализ заедно с писмена препоръка, освен в случаите, когато съществува значителна и конкретна информация, която е нова или е от особено значение за Съюза и не е била взета под внимание в системата на Обединените нации, което следва да се спомене в доклада за оценка. [Изм. 38]

2.  Оценка на риска не се извършва, когато новото психоактивно вещество е оценено в рамките на системата на Обединените нации, но е взето решение то да не бъде включено в списъците съгласно Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., или Конвенцията от 1971 г. за психотропните вещества, освен в случаите, когато съществува значителна и конкретна информация, която е нова или е от особено значение за Съюза, причините за което се посочват в доклада за оценка. [Изм. 39]

3.  Оценка на риска не се извършва, когато новото психоактивно вещество е:

а)  активно вещество в лекарствен продукт или във ветеринарен лекарствен продукт, който е получил разрешение за търговия;

б)  активно вещество в лекарствен продукт или във ветеринарен лекарствен продукт, по отношение на който е подадено заявление за разрешение за търговия;

в)  активно вещество в лекарствен продукт или във ветеринарен лекарствен продукт, който е получил разрешение за търговия, но разрешението за търговия е било временно отнето от компетентния орган.

4.  Въпреки това оценката на риска се извършва, ако на равнището на Съюза са налични достатъчно данни, които предполагат необходимостта от съвместен доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) и Европол. [Изм. 40]

ГЛАВА V

Ограничения на пазара

Член 9

Непосредствени рискове за общественото здраве и временни ограничения на потребителския пазар

1.  Когато отправя искане за оценка на риска от ново психоактивно вещество в съответствие с член 7, параграф 1, Комисията забранява с решение предоставянето на пазара за потребителите на новото психоактивно вещество, ако въз основа на съществуваща информация то представлява непосредствен риск за общественото здраве, доказан чрез:

а)  докладвани смъртни случаи и тежки последици за здравето, причинени от консумацията на новото психоактивно вещество, включително противопоказания в комбинация с други вещества при наличието на такива, в няколко държави членки и свързани със сериозната остра токсичност с токсичността на новото психоактивно вещество;

б)  разпространението и моделите на употреба на новото психоактивно вещество сред общото население и специфични групи, по-специално честотата, количествата и начина на употреба, неговата достъпност за потребителите и дифузионния потенциал, които показват, че мащабът на риска е значителен.

2.  Комисията приема решението, посочено в параграф 1, чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 2.

При надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с рязко увеличаване на броя на докладваните смъртни случаи в няколко държави членки в резултат от консумацията на въпросното ново психоактивно вещество, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, предвидена в член 19, параграф 3.

3.  Ограничението на пазара, което се съдържа в решението, посочено в параграф 1, не надвишава период от дванадесет месеца. Ако нивото на здравните и социалните рискове и на рисковете за безопасността, свързани с новото психоактивно вещество, обосновава въвеждането на постоянни ограничителни мерки, продължителността на временното ограничение на пазара може да се продължи с още 12 месеца, ако липсва постоянно пазарно ограничение. [Изм. 41]

Член 10

Определяне на нивото на здравни и социални рискове и на рискове за безопасността след оценка на риска

1.  Комисията определя без излишно забавяне нивото на здравните и социалните рискове и на рисковете за безопасността, свързани с новото психоактивно вещество, по отношение на което е изготвен доклад за оценка на риска. Тя прави това въз основа на всички налични доказателства, по-специално въз основа на доклада за оценка на риска.

2.  Комисията взима предвид следните критерии при определяне на нивото на риска от дадено ново психоактивно вещество:

а)  вредите за здравето, причинени от консумация на новото психоактивно вещество в резултат от неговата остра и хронична токсичност, противопоказанията в комбинация с други вещества при наличието на такива, потенциала за злоупотреба и за предизвикване на зависимост, по-специално нараняване, болест, агресивност, както и физическо и психическо увреждане;

б)  социалните вреди за отделните хора и за обществото, по-конкретно неговото въздействие върху функционирането на обществото, обществения ред и престъпната дейност, организираната престъпна дейност, свързана с новото психоактивно вещество, незаконните печалби, реализирани от производството, търговията и разпространението на новото психоактивно вещество, както и икономическите разходи, произтичащи от социалните вреди;

в)  рисковете за безопасността обществената безопасност, по-специално въз основа на разпространението на болести, включително предаването на пренасяни по кръвен път вируси, отражението на физическите и психическите увреждания върху способността за шофиране, въздействието на производството, транспортирането и унищожаването на новото психоактивно вещество и свързаните с това отпадъчни материали върху околната среда.

Комисията отчита също разпространението и моделите на употреба на новото психоактивно вещество сред общото население и специфични групи, достъпността му за потребителите, дифузионния му потенциал, броят на държавите членки, където то създава здравни и социални рискове и рискове за безопасността, степента на неговата търговска и промишлена употреба, а така също и неговата употреба за научноизследователска и развойна дейност. [Изм. 42]

Член 11

Ниски рискове на равнището на Съюза

Комисията не приема ограничителни мерки относно дадено ново психоактивно вещества, ако въз основа на съществуващите доказателства и на следните критерии, то представлява ниски здравни и социални рискове и рискове за безопасността, по-специално на равнището на Съюза:

а)  вредите върху здравето, причинени от консумация на новото психоактивно вещество в резултат от неговата остра и хронична токсичност и потенциал за злоупотреба и за предизвикване на зависимост, са ограничени, тъй като то води до леко нараняване и болест, а така също и до леко физическо или психическо увреждане незначителни;

б)  социалните вреди за отделните хора и за обществото са ограничени, по-конкретно с оглед въз основа на неговото въздействие върху функционирането на обществото и обществения ред; престъпната дейност, свързана с новото психоактивно вещество, е слаба; незаконните печалби, реализирани от производството, търговията и разпространението на новото психоактивно вещество, както и икономическите разходи, свързани с това, са несъществуващи или пренебрежимо малки;

в)  рисковете за безопасността обществената безопасност са ограничени, по-специално въз основа на е налице нисък риск от разпространение на болести, включително предаване на пренасяни по кръвен път вируси, отражението на физическите и психическите увреждания върху способността за шофиране е несъществуващо или слабо, а въздействието на производството, транспортирането и унищожаването на новото психоактивно вещество и свързаните с това отпадъчни материали върху околната среда е слабо.

Когато решението да не се приемат ограничителни мерки във връзка с ново психоактивно вещество, за което се счита, че като цяло представлява нисък риск за здравето, обществото и безопасността на равнището на Съюза, се основава на частична или пълна липса на доказателства, това следва да се упомене по подходящ начин в неговата обосновка. [Изм. 43]

Член 12

Умерени рискове и постоянни ограничения на потребителския пазар на равнището на Съюза

1.  Чрез приемането на решение и без излишно забавяне Комисията забранява предоставяне на пазара за потребителите на новото психоактивно вещество, ако въз основа на съществуващите доказателства и следните критерии, то поражда като цяло умерени здравни и социални рискове и рискове за безопасността, по-специално:

а)  вредите върху здравето, причинени от консумация на новото психоактивно вещество в резултат от неговата остра и хронична токсичност и потенциала за злоупотреба и за предизвикване на зависимост, са умерени, тъй като то води обикновено до несмъртоносно нараняване и болест и до умерено физическо или психическо увреждане;

б)  социалните вреди, причинени на отделни хора и на обществото, са умерени, в частност с оглед въз основа на въздействието му върху функционирането на обществото и обществения ред и нарушаването на общественото спокойствие; престъпните дейности и организираната престъпна дейност, свързани с веществото, са спорадични, незаконните печалби и икономическите разходи са умерени;

в)  рисковете за безопасността обществената безопасност са умерени, по-специално въз основа на спорадично разпространение на болести, включително предаване на пренасяни по кръвен път вируси, умерено отражение на физическите и психическите увреждания върху способността за шофиране, а производството, транспортирането и унищожаването на новото психоактивно вещество и свързаните с това отпадъчни материали имат неблагоприятно въздействие върху околната среда.

2.  Комисията приема решението, посочено в параграф 1, чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 2.

3.   Когато наличната информация или доказателства сочат, че новото психоактивно вещество, предмет на решението, посочено в параграф 1, поражда по-високо равнище на здравни и социални рискове и рискове за безопасността в дадена държава членка, по-специално поради условията или мащабите на консумацията на съответното вещество или поради специфичните рискове, които веществото поражда на нейната територия, като се вземат предвид националните обстоятелства и всякакви социални, икономически, правни, административни или други фактори, държавите членки могат да запазват или да въвеждат по-строги мерки, за да гарантират високо равнище на защита на общественото здраве.

4.  Държава членка, която възнамерява да запази по-строга мярка по отношение на новото психоактивно вещество в съответствие с параграф 3, незабавно съобщава съответните законови, подзаконови или административни разпоредби на Комисията и информира другите държави членки за тези разпоредби.

5.  Държава членка, която желае да въведе по-строга мярка по отношение на новото психоактивно вещество в съответствие с параграф 3, незабавно съобщава съответните проекти за законови, подзаконови или административни разпоредби на Комисията и информира другите държави членки за тези разпоредби. [Изм. 44]

Член 13

Сериозни рискове и постоянно ограничение на пазара на равнището на Съюза

1.  Чрез приемането на решение и без излишно забавяне Комисията забранява производството, изработването и предоставянето на пазара на новото психоактивно вещество, включително вноса в Съюза, транспорта и износа от Съюза на новото психоактивно вещество, ако въз основа на съществуващите доказателства то поражда като цяло сериозни здравни и социални рискове и рискове за безопасността, по-специално то поражда като цяло сериозни здравни и социални рискове или рискове за безопасността въз основа на съществуващите доказателства и на следните критерии:

а)  вредите върху здравето, причинени от консумация на новото психоактивно вещество в резултат от неговата остра и хронична токсичност и потенциала за злоупотреба и за предизвикване на зависимост, са застрашаващи живота сериозни, тъй като те водят обикновено до смърт или смъртоносно увреждане, сериозно заболяване, и до сериозно физическо или психическо увреждане;

б)  социалните вреди, причинени на отделни хора и на обществото, са сериозни, по-специално с оглед въз основа на въздействието му върху функционирането на обществото и обществения ред, и водят до нарушение на обществения ред, прояви на насилие и антисоциално поведение, нанасящо вреди на консумиращия веществото, на трети лица, както и на имущество; престъпните дейности и организираната престъпна дейност, свързани с веществото новото психоактивно вещество, са системни, незаконните печалби и икономическите разходи са високи;

в)  рисковете за безопасността обществената безопасност са сериозни, по-специално въз основа на значителното значително разпространение на болести, включително предаване на пренасяни по кръвен път вируси, сериозно сериозното отражение на физическите и психическите увреждания върху способността за шофиране, а производството, транспортирането и унищожаването на новото психоактивно вещество и свързаните с това отпадъчни материали причиняват увреждане на околната среда.

2.  Комисията приема решението, посочено в параграф 1, чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 2. [Изм. 45]

Член 13a

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20а за изменение на критериите, изброени в член 11, член 12 и член 13. [Изм. 46]

Член 14

Разрешени употреби

1.  Решенията, посочени в член 9, параграф 1 и член 12, параграф 1, не възпрепятстват свободното движение в Съюза и предоставянето на пазара на потребителите на новите психоактивни вещества, които са активни вещества в лекарствени продукти или ветеринарни лекарствени продукти, получили разрешение за търговия.

2.  Решенията, посочени в член 13, параграф 1, не възпрепятстват свободното движение в Съюза и производството, изработването, предоставянето на пазара, включително вноса в Съюза, транспорта и износа от Съюза на нови психоактивни вещества:

а)  за целите на научноизследователската и развойната дейност, от надлежно упълномощени лица в учреждения, които са под прекия контрол на властите в държавите членки или са изрично одобрени от тях;

б)  за употреби, разрешени от законодателството на Съюза;

в)  които са активни вещества в лекарствени продукти или ветеринарни лекарствени продукти, получили разрешение за търговия;

г)  за употреба в производството на вещества и продукти, при условие че новите психоактивни вещества се преобразуват в такова състояние, че не може да се злоупотребява с тях или да бъдат възстановени, че количеството на всяко използвано вещество е включено в информацията за веществото или продукта.

2a.  Новите психоактивни вещества и продуктите, съдържащи нови психоактивни вещества, включват, за всички разрешени употреби, указания за употреба, включително предупреждения, предпазни мерки и противопоказания за използване с други вещества, които да бъдат или посочени на етикета, или включени в придружаващата листовка, с цел безопасност на потребителя.

3.  Решенията, посочени в член 13, параграф 1, може да определят изисквания и условия за производството, изработването, предоставянето на пазара, включително вноса в Съюза, транспорта и износа от Съюза на нови психоактивни вещества, които пораждат сериозни здравни и социалните рискове и рискове за безопасността, за употребите, посочени в параграф 2.

4.  Държавите членки предприемат всички подходящи мерки за предотвратяване на отклоняването към незаконния пазар на нови психоактивни вещества, използвани за изследователски или развойни цели или за всякакви други разрешени употреби. [Изм. 47]

ГЛАВА VI

Мониторинг и преразглеждане

Член 15

Мониторинг

ЕЦМНН и Европол, с подкрепата на Reitox, извършват мониторинг на всички нови психоактивни вещества, за които е изготвен съвместен доклад.

Член 16

Преразглеждане на нивото на рисковете

Когато има нова информация и доказателства за рисковете, породени от дадено ново психоактивно вещество, чиито здравни и социални рискове и рискове за безопасността вече са били определени съгласно член 10, Комисията отправя искане до ЕЦМНН да актуализира доклада за оценка на риска, изготвен за новото психоактивно вещество, и преразглежда нивото на рисковете от това вещество.

ГЛАВА VII

Санкции и правни средства за защита

Член 17

Санкции

Държавите членки определят правилата за санкциите, приложими при нарушение на решенията, посочени в член 9, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 13, параграф 1, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че те се прилагат. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за правилата относно санкциите и за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 18

Правни средства за защита

Всяко лице, чиито права са засегнати от прилагането на санкция, наложена от държава членка в съответствие с член 17, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в тази държава членка.

ГЛАВА VIII

ПРОЦЕДУРИ

Член 19

Комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

ГЛАВА IX

Заключителни разпоредби

Член 20

Научни изследвания и, анализ, превенция и финансиране

1.   Комисията и държавите членки подпомагат Финансова подкрепа и необходимите средства за разработването, предаването и разпространението на информация и знания относно новите психоактивни вещества. Те се предоставят на равнището на Съюза и на национално равнище. Комисията и държавите членки постигат това чрез улесняване на сътрудничеството между ЕЦМНН, другите агенции на Съюза и научни и изследователски центрове и други органи, разполагащи с подходящ опит, както и чрез предоставянето на съответните органи на актуална информация относно такива вещества.

2.  Комисията и държавите членки също така насърчават и подкрепят научните изследвания, в т.ч. приложните научни изследвания, в областта на новите психоактивни вещества, и осигуряват сътрудничеството и координацията между мрежите на равнището на Съюза и на национално равнище с цел да се засили разбирането на явлението. Те постигат това чрез улесняване на сътрудничеството между ЕЦМНН, другите агенции на Съюза (по специално Европейската агенция по лекарствата и Европейската агенция по химикалите) и научните и изследователски центрове. Акцент се поставя върху развитието на криминалистичен и токсикологичен капацитет, както и върху подобряването на наличността на епидемиологична информация.

3.  Държавите членки насърчават схемите за превенция, както и – заедно с Комисията – мерки за повишаване на осведомеността за рисковете, пораждани от психоактивни вещества, като например образователни информационни кампании. [Изм. 48]

Член 20а

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13а, се предоставя на Комисията за срок от десет години, считано от ...(16). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на десетгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за допълнителен срок от десет години, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 13а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 13а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 49]

Член 21

Докладване

1.   EЦМНН и Европол докладват ежегодно пред Европейския парламент, пред Комисията и пред държавите членки относно прилагането на настоящия регламент. Докладите за изпълнението се публикуват на уебсайт и са достъпни за обществеността.

2.  До ...(17) Комисията представя доклад до Европейския парламент и държавите членки, последван, ако е оправдано, от предложение за отстраняване на всички установени пропуски между Регламент (ЕО) № 1907/2006, Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 726/2004 и настоящия регламент, за да се увери, че психотропните вещества са надлежно регулирани. [Изм. 50]

Член 22

Оценка

Най-късно до ...(18) и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на изпълнението, прилагането и ефективността на настоящия регламент и публикува доклад. В тази връзка Комисията, ЕЦМНН и Европол правят оценки след поява на риска на новите психоактивни вещества.

До ...* Комисията оценява и ако е целесъобразно представя предложение за възможна класификация на групи нови психоактивни вещества с цел да се предотврати практиката на заобикаляне на действащото законодателство чрез внасянето на незначителни модификации в химическата структура на психоактивните вещества. [Изм. 51]

Член 23

Замяна на Решение 2005/387/ПВР

С настоящето се отменя и заменя Рамково решение 2005/387/ПВР, без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране на това решение в националното право. Позоваванията на Решение 2005/387/ПВР се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 177, 11.6.2014 г., стр. 52. (2) ОВ C 177, 11.6.2014 г., стр. 52. (3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. (4) Съвместно действие 97/396/ПВР от 16 юни 1997 г., прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно обмена на информация, оценката на риска и контрола на новите синтетични наркотици (ОВ L 167, 25.6.1997 г., стр. 1). (5) Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества (ОВ L 127, 20.5.2005 г., стр. 32). (6) Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно прекурсорите на наркотичните вещества (ОВ L 47, 18.2.2004 г., стр. 1). (7) Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. за определяне на правила за мониторинг на търговията между Общността и трети страни в областта на прекурсорите (ОВ L 22, 26.1.2005 г., стр. 1). (8) Регламент (ЕО) № 1920/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 1). (9) Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37). (10) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67). (11) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1). (12) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1). (13) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.02.2011 г., стр. 13). (14) Директива 2001/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия (ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 26). (15) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (OB L 396, 30.12.2006 г., стр. 1). (16) Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (17) Пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (18) Пет години след влизането в сила на настоящия регламент.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25 октомври 2004 г. за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици, във връзка с определението за „наркотици“ (COM(2013)0618 – C7-0271/2013 – 2013/0304(COD))

P7_TA(2014)0454 A7-0173/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0618),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0271/2013),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Камарата на общините на Обединеното кралство и от Камарата на лордовете на Обединеното кралство в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0173/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 април 2014 г. с оглед на приемането на Директива 2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици, във връзка с определението за „наркотици“

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 83, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(1),

като имат предвид, че:

(1)  Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета(2) предвижда общ подход в борбата срещу трафика на наркотици, който представлява заплаха за здравето, безопасността и качеството на живот на гражданите на Съюза, както и за законната икономика, стабилността и сигурността на държавите членки. То съдържа минимални общи правила относно елементите на състава на престъпления, свързани с трафик на наркотици, и на санкциите, за да се избегне възникването на проблеми при сътрудничеството между съдебните органи и органите за наказателно преследване на държавите членки, поради факта че съответните деяния не са едновременно наказуеми по законодателството на молещата и на замолената държава.

(1a)  Определянето на минимални общи правила за целия Съюз относно определението на свързани с трафика на наркотици престъпления и санкции следва в крайна сметка да допринесе за защитата на общественото здраве и намаляването на вредите, свързани с трафика и употребата на наркотици. [Изм. 1]

(2)  Рамково решение 2004/757/ПВР се прилага за веществата, обхванати от Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., и Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества („конвенции на ООН“), както и за синтетичните наркотици, които подлежат на контрол в рамките на Съюза по силата на Съвместно действие 97/396/ПВР(3), които пораждат рискове за общественото здраве, сравними с тези, породени от веществата, посочени в списъците на конвенциите на ООН.

(3)  Рамково решение 2004/757/ПВР следва да се прилага и спрямо веществата, които са подложени на контролни мерки и наказателни санкции съгласно Решение 2005/387/ПВР на Съвета(4), които пораждат рискове за общественото здраве, сравними с тези, породени от веществата, посочени в списъците на конвенциите на ООН.

(4)  Нови психоактивни вещества, като например продукти, съдържащи синтетични агонисти на канабиноидните рецептори (CRA), които имитират ефекта на веществата, посочени в списъците на конвенциите на ООН, се появяват и често се разпространяват бързо в Съюза. Някои нови психоактивни вещества пораждат сериозни здравни рискове за общественото здраве и сериозни социални рискове и рискове за безопасността, както е установено в Регламент (ЕС) № .../... на Европейския парламент и на Съвета [относно новите психоактивни вещества](5). Съгласно този регламент могат да се предприемат мерки за забрана на производството, фабрикацията, предоставянето на пазара, включително вноса в Съюза, транспорта и износа от Съюза на нови психоактивни вещества, които пораждат сериозни здравни и социални рискове и рискове за безопасността. С цел ефективно ограничаване наличието на вещества, които пораждат сериозни рискове за хората и обществото, и възпиране на трафика на тези вещества в рамките на Съюза, както и на участието на престъпни организации, които често пъти реализират значителни печалби от трафик на наркотици, постоянните мерки за ограничение на пазара, приети по силата на този регламент, следва да бъдат подкрепени от съразмерни наказателноправни разпоредби, насочени единствено към производители, доставчици и дистрибутори, а не към отделните потребители. [Изм. 2]

(4a)  С цел ефективно намаляване на търсенето на нови психоактивни вещества, които крият сериозни здравни и социални рискове и рискове за безопасността, разпространението на основаваща се на факти информация, свързана с общественото здраве, и ранни предупреждения за потребителите следва да бъде неразделна част от една приобщаващи стратегия на участието за предотвратяване и намаляване на вредите. [Изм. 3]

(5)  Поради това новите психоактивни вещества, подложени на постоянно ограничение на пазара в съответствие с Регламент (ЕС) №.../... [относно новите психоактивни вещества], следва да бъдат включени в обхвата на наказателноправните разпоредби наказателното право на ЕС относно трафика на наркотици. Това също така ще помогне за рационализиране и изясняване на правната рамка на Съюза, тъй като едни и същи наказателноправни разпоредби биха се прилагали за веществата, попадащи в обхвата на конвенциите на ООН, и за най-вредните нови психоактивни вещества., след като бъдат добавени в приложението към Рамково решение 2004/757/ПВР. С цел да се добавят такива вещества в приложението, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на приложението и оттам – на Определението за „наркотици“ в Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва съответно да бъде изменено да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. [Изм. 4]

(6)  С цел бързо да се противодейства на появата и разпространението на вредните нови психоактивни вещества в Съюза, държавите членки следва да приложат разпоредбите на Рамково решение 2004/757/ПВР по отношение на новите психоактивни вещества, по отношение на които пораждат сериозни е наложено постоянно ограничение на пазара поради сериозните здравни и социални рискове и рискове за безопасността, в рамките на дванадесет месеца от момента, в който по отношение на тях е наложено постоянно ограничение на пазара които те пораждат, съгласно Регламент (ЕС) №.../... [относно новите психоактивни вещества] в срок от 12 месеца след включването на тези нови психоактивни вещества в приложението към това рамково решение. [Изм. 5]

(6a)  Настоящата директива в съответствие с разпоредбите на Рамково решение 2004/757/ПВР, което тя изменя, не предвижда инкриминиране на притежаването на нови психоактивни вещества за лична употреба, без да се засяга правото на държавите членки да инкриминират притежаването на наркотици за лична употреба на национално равнище. [Изм. 6]

(6б)  Комисията следва да оцени въздействието на Рамково решение 2004/757/ПВР върху предлагането на наркотици, включително въз основа на информацията, предоставена от държавите членки. За тази цел държавите членки следва да предоставят подробна информация относно каналите за разпространение на психоактивни вещества на тяхна територия, които се използват за предлагане на психоактивни вещества, предназначени за разпространение в други държави членки, като например специализирани магазини и онлайн търговци на дребно, както и относно други характеристики на техния съответен пазар на наркотици. Европейският център за мониторинг на наркотици и наркомании следва да оказва подкрепа на държавите членки при събирането и споделянето на точна, сравнима и надеждна информация и данни относно предлагането на наркотици. [Изм. 7]

(6в)  Държавите членки следва да предоставят на Комисията данни относно различни показатели за намеса на националните правоприлагащи органи на тяхна територия, включително демонтирани съоръжения за производство на наркотици, престъпления, свързани с предлагане на наркотици, национални цени на дребно на наркотици и криминалистични анализи на изземванията на наркотици. [Изм. 8]

(7)  Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се разшири прилагането на наказателноправните разпоредби на Съюза, приложими към трафика на наркотици, и спрямо новите психоактивни вещества, които пораждат сериозни здравни и социални рискове и рискове за безопасността, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, ако те действат самостоятелно, и следователно може да бъде постигната по-добре на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установено в посочения член, с настоящата директива не се надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(8)  Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление и, принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието, правото на достъп до здравна профилактика и ползване на медицински грижи. [Изм. 9]

(8a)  Съюзът и неговите държави членки следва да развиват допълнително подхода на Съюза, основан на основните права, профилактиката, полагането на медицински грижи и намаляването на вредите, с цел да помогнат на употребяващите наркотици да преодолеят своята зависимост и да се намалят отрицателните последици от наркотиците в социално и икономическо отношение и по отношение на общественото здраве. [Изм. 10]

(9)  [В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия са уведомили за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива.]

и/или

(10)  [В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.]

(11)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и следователно не е обвързана от нея и не я прилага.

(12)  Поради това Рамково решение 2004/757/ПВР следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Рамково решение 2004/757/ПВР се изменя, както следва:

(1)  В член 1, точка 1 се заменя със следния текст:"

(1a)  Член 2 се изменя както следва:

а)  уводната част на параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че следните видове умишлени деяния, когато са извършени неправомерно съгласно определеното в националното законодателство, са наказуеми:“; [Изм. 12]

б)  параграф 2 се заменя със следното:"

„2. Описаните в параграф 1 деяния не се включват в приложното поле на настоящото рамково решение, когато са извършени за лично ползване съгласно определението в националното законодателство.“; [Изм. 13]

(1б)  Вмъкват се следните членове:"

„Член 8а

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове за изменение на приложението към настоящото рамково решение, по-специално за добавяне в приложението на нови психоактивни вещества, по отношение на които е наложено постоянно ограничение на пазара на основание член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № .../... на Европейския парламент и на Съвета [относно новите психоактивни вещества]*. [Изм. 15]

Член 8б

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8а, се предоставя на Комисията за срок от десет години, считано от ...(6). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на десетгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за допълнителен срок от десет години, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на този срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 8a, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 8а, влиза в сила само ако не е повдигнато възражение от страна на Европейския парламент или на Съвета в двумесечен срок от нотифицирането на този акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 16]

____________________

* Регламент (ЕС) № .../... на Европейския парламент и на Съвета [относно новите психоактивни вещества] (ОВ L ...).“;

(2)  В член 9 се добавят следните параграфи:"

„3. По отношение на новите психоактивни вещества, подлежащи на постоянно ограничение на пазара на основание [член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) №.../... относно новите психоактивни вещества] включени в приложението към настоящото рамково решение, държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагане на разпоредбите на настоящото рамково решение по отношение на тези нови психоактивни вещества в срок от дванадесет месеца след влизане в сила на постоянното ограничение на пазара изменението на приложението. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. [Изм. 14]

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящото рамково решение или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

4.  До ...(7) и на всеки пет години след това Комисията оценява степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение и публикува доклад.“;

(3)  Добавя се приложение, чието съдържание е еднакво с приложението към настоящата директива.

Член 2

Транспониране

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до ...(8). Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на ...(9).

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на вещества, посочени в член 1, точка 1, буква б)

а)  П-метилтиоамфетамин или 4-метилтиоамфетамин, посочени в Решение 1999/615/ПВР на Съвета(10).

б)  Пара-метоксиметиламфетамин или Н-метил-1-(4-метоксифенил)-2-аминопропан, посочени в Решение 2002/188/ПВР на Съвета(11).

в)  2,5-диметокси-4-йодофенетиламин, 2,5-диметокси-4-етилтиофенетиламин, 2,5-диметокси-4-(n)- пропилтиофенетиламин и 2,4,5-триметоксиамфетамин, посочени в Решение 2003/847/ПВР на Съвета(12).

г)  1-бензилпиперазин или 1-бензил-1,4-диазоциклохексан или N-бензилпиперазин или бензилпиперазин, посочен в Решение 2008/206/ПВР на Съвета(13).

д)  4-метилметкатинон, посочен в Решение 2010/759/ЕС на Съвета(14).

е)  4-метилтиоамфетамин, посочен в Решение 2013/129/ЕС на Съвета(15).

ж)  5-(2-аминопропил)индол, посочено в Решение за изпълнение 2013/496/ЕС на Съвета(16).“.

(1) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. (2) Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25 октомври 2004 г. за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици (ОВ L 335, 11.11.2004 г., стр. 8). (3) Съвместно действие 97/396/ПВР от 16 юни 1997 г., прието от Съвета на базата на член К.3 от Договора за Европейския съюз относно обмена на информация, оценката на риска и контрола на новите синтетични наркотици (ОВ L 167, 25.6.1997 г., стр. 1). (4) Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола на нови психоактивни вещества (ОВ L 127, 20.5.2005 г., стр. 32). (5) Регламент (ЕС) № .../... на Европейския парламент и на Съвета [относно новите психоактивни вещества] (ОВ L ...). (6) Датата на влизане в сила на настоящата директива. (7) 5 години след влизането в сила на настоящата директива. (8) 12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива. (9) Денят, в който влиза в сила Регламент (ЕС) №.../... [относно новите психоактивни вещества]. (10) Решение 1999/615/ПВР на Съвета от 13 септември 1999 г. относно контролни мерки и наказателноправни санкции по отношение на новия синтетичен наркотик 4-МТА (OВ L 244, 16.9.1999 г., стр. 1). (11) Решение 2002/188/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно контролни мерки и наказателни санкции спрямо новия синтетичен наркотик PMMA (ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 14). (12) Решение 2003/847/ПВР на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно контролни мерки и наказателни санкции по отношение на новите синтетични наркотици 2С-I, 2С-T-2, 2С-T-7 и TMA-2 (ОВ L 321, 6.12.2003 г., стр. 64). (13) Решение 2008/206/ПВР на Съвета от 3 март 2008 г. относно определянето на 1-бензилпиперазин (BZP) като ново психоактивно вещество, подлежащо на контролни мерки и наказателни разпоредби (ОВ L 63, 7.3.2008 г., стр. 45). (14) Решение 2010/759/ЕС на Съвета от 2 декември 2010 г. за въвеждане на мерки за контрол спрямо 4-метилметкатинон (мефедрон) (ОВ L 322, 8.12.2010 г., стр. 44). (15) Решение 2013/129/ЕС на Съвета от 7 март 2013 г. за подлагане на веществото 4-метилтиоамфетамин на мерки за контрол (ОВ L 72, 15.3.2013 г., стр. 11). (16) Решение за изпълнение 2013/496/ЕС на Съвета от 7 октомври 2013 г. за подлагане на веществото 5-(2-аминопропил)индол на мерки за контрол (ОВ L 272, 12.10.2013 г., стр. 44).

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. съдържащ препоръката на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите за сключване на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Япония (2014/2021(INI))

P7_TA(2014)0455 A7-0244/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид първата двустранна среща на високо равнище в Хага през 1991 г. и приемането на съвместна декларация относно отношенията между ЕС и Япония,

–  като взе предвид 10-ата двустранна среща на високо равнище, проведена в Брюксел през 2001 г., и приемането на плана за действие между ЕС и Япония, озаглавен „Оформяне на общото бъдеще“, включващ целите за насърчаване на мира и сигурността, укрепване на икономическото и търговското партньорство, справяне със световните и социалните предизвикателства и сближаването на хората и културите,

–  като взе предвид преговорите за споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Япония, които са одобрени от Съвета на 29 ноември 2012 г. и са открити на 25 март 2013 г. в Брюксел,

–  като взе предвид започналите на 25 март 2013 г. преговори относно споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония,

–  като взе предвид 21-ата среща на високо равнище между ЕС и Япония, проведена в Токио на 19 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид насоките относно външната политика и политиката на сигурност на ЕС в Източна Азия, одобрени от Съвета на 15 юни 2012 г.,

–  като взе предвид своите резолюции от 3 февруари 2009 г. относно втория стратегически енергиен преглед(1) и от 24 март 2011 г. относно положението в Япония, в частност извънредното положение в атомните електроцентрали(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно стратегическите цели на ЕС за десетото заседание на Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР), което ще се проведе в Нагоя (Япония) от 18 до 29 октомври 2010 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно смъртното наказание в Япония(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно търговските и отношения на ЕС с Япония(5),

–  като взе предвид резолюцията си от 10 декември 2013 г., съдържаща препоръката на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите за сключване на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада(6),

–  като взе предвид катастрофалното земетресение и последвалото цунами, което опустоши значителни части от крайбрежието на Япония на 11 март 2011 г. и доведе до унищожаването на ядрената електроцентрала във Фукушима,

–  като взе предвид член 90, параграф 4 и член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0244/2014),

A.  като има предвид, че от 2003 г. насам Япония е стратегически партньор на ЕС;

Б.  като има предвид, че ЕС и Япония споделят специалната отговорност за благоприятстване на мира, стабилността и просперитета в един бързо променящ се свят;

В.  като има предвид, че ЕС и Япония вече си сътрудничат в редица области, като например митническото сътрудничество и правната помощ по наказателноправни въпроси, науката и технологията, сигурността в интернет, сътрудничество в академичната и научноизследователската област, употребата на ядрената енергия за мирни цели, контактите в рамките на предприемаческата общност и насърчаването на връзките между хората;

Г.  като има предвид, че ЕС и Япония споделят ценностите на демокрацията, принципите на правовата държава и насърчаването на правата на човека, които следва да формират ядрото на всяко споразумение между двете страни, целящо да предостави солидна рамка за тези отношения;

Д.  като има предвид, че приносът на Япония към международната сигурност и стабилност нарасна в ролята ѝ на „проактивен допринасящ фактор за мира“ въз основа на принципа на международно сътрудничество;

Е.  като има предвид, че Япония и НАТО подписаха първата си съвместна политическа декларация през април 2013 г., в която като възможни области на сътрудничество бяха посочени управлението на кризи, оказването на помощ при бедствия, киберотбраната и морската сигурност;

Ж.  като има предвид, че Япония е също така активен член на Азиатската банка за развитие (ADB), Африканската банка за развитие (AFDB), Интерамериканската банка за развитие (IADB), Икономическата и социалната комисия на ООН за Азия и Тихоокеанския регион (ИСКАТ) и на много други специализирани агенции на ООН, на Срещата Азия – Европа (ASEM) и Диалога за сътрудничество в Азия (ACD); като има предвид, че Япония е също така член на Световната търговска организация (СТО) от учредяването й през 1995 г. насам, както и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Г-8 и Г-20;

З.  като има предвид, че съществува напрежение между Япония и съседите й Китай, Русия и Южна Корея по повод острови в мореплавателните райони на Източна Азия;

1.  Отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност:

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръките на Европейския парламент, на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, на правителството и националния парламент на Япония.

(1) OВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 16. (2) OВ C 247 E, 17.8.2012 г., стр. 20. (3) OВ C 371 E, 20.12.2011 г., стр. 14. (4) OВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 63. (5) OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 19. (6) Приети текстове, P7_TA(2013)0532.

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно външната политика на ЕС в условията на културни и религиозни различия по света (2014/2690(RSP))

P7_TA(2014)0456 B7-0365/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 10 и 22 от нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Конвенцията на Юнеско за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

–  като взе предвид резолюциите на ООН относно свободата на религията или убежденията и относно премахването на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, по-специално резолюция на Общото събрание A/RES/67/179 от 20 декември 2012 г., както и резолюция на Съвета по правата на човека A/HRC/22/20/L.22 от 22 март 2013 г.,

–  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2008 г. относно насърчаването на културното многообразие и междукултурния диалог във външните отношения на Съюза и неговите държави членки,

–  като взе предвид европейската програма за култура (COM(2007)0242), която има за цел да насърчава осведомеността относно културното многообразие и ценностите на ЕС, диалога с гражданското общество и обмена на добри практики,

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС(2),

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 13 юни 2013 г. относно проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(3), както и насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(4),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЕС се основава на принципите на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и има воля и правно и морално задължение да насърчава и защитава тези ценности в своите външни отношения с всички останали държави;

Б.  като има предвид, че съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз дейността на Съюза на международната сцена трябва да се ръководи от „демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право“;

В.  като има предвид, че концепцията за културни и религиозни различия често е водила до конфликти между различни групи от хора и е била използвана от лидери и режими за постигане на техните собствени цели, като по този начин са подхранвани конфликти;

Г.  като има предвид, че разбирането на религиозното и културното многообразие, което дава възможност за приобщаване, взаимно зачитане и разбиране на различните манталитети, представлява солидно средство за насърчаване на толерантност и помирение в следконфликтни ситуации и помощ за насърчаване на правата на човека и демокрацията;

Д.  като има предвид, че в епохата на глобализацията нациите, държавите и цивилизациите активно си взаимодействат, като правилата и нормите, които ръководят функционирането на икономическите и политическите системи, стават все по-тясно свързани и те са изправени пред общи предизвикателства, като например изменението на климата, тероризма и бедността, като същевременно отразяват националните идентичности и културните различия, правилното разбиране на които е от решаващо значение за международен диалог, основан на толерантност;

Е.  като има предвид, че националното културно наследство, което представлява основата на културната идентичност на гражданите, е високо ценено във всички цивилизации;

Принципи на външната политика на ЕС

1.  Потвърждава, че зачитането на културното многообразие и толерантността по отношение на различните концепции и убеждения, съчетано с действия за борба с всички форми на екстремизъм и борба с неравенствата, продължава да бъде необходима неразделна част от успешното изграждане на мирен международен ред, основан на универсално споделени демократични ценности;

2.  Отново заявява своето убеждение, че когато защитава своите собствени интереси по света, Съюзът трябва винаги да базира своите политики на насърчаването на основните ценности, на които той се основава (демокрация, принципи на правовата държава и правата на човека, социална справедливост и борба с бедността), както и зачитането на другите държави;

3.  Настоява, че защитата на лицата, принадлежащи към уязвими групи, като например етнически или религиозни малцинства, насърчаването на правата на жените и тяхното оправомощаване, представителство и участие в икономически, политически и социални процеси, както и борбата с всички форми на насилие и дискриминация, основана на пол или сексуална ориентация, трябва да бъде сред целите на ЕС в областта на международните отношения;

4.  Счита, че достъпът до образование във всичките му форми, особено чрез спомена за минали събития, историята и насърчаването на културния обмен, е необходим за разбирането и зачитането на религията и на културното наследство;

5.  Призовава ЕС да насърчава ратифицирането и прилагането на ключовите международни договори в областта на правата на човека, включително тези в областта на правата на жените и всички споразумения за недопускане на дискриминация, основни конвенции за трудовите права, както и регионални инструменти за правата на човека; очаква бързо ратифициране на Европейската конвенция за правата на човека след окончателното решение на Съда на Европейския съюз;

6.  Призовава ЕС да насърчи ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

7.  Подчертава, че ЕС, след като вече постигна конкретни резултати в борбата със смъртното наказание, следва да поеме по-решителен ангажимент, и призовава институциите и държавите членки да поддържат и засилят политическия си ангажимент по отношение на тази кауза с цел окончателното премахване на смъртното наказание в света;

8.  Счита, че стабилните и модерни демокрации с функционираща правова държава представляват инструмент за мир, международно сътрудничество и готовност за конструктивно разрешаване на глобалните въпроси и че е в интерес на ЕС активно да насърчава политическа култура на свобода, толерантност и откритост, разделение между държава и религия, както и развитие на демократични институции по целия свят;

9.  Отбелязва по-специално, че преходът към демокрация в редица държави по целия свят през изминалите две десетилетия и неотдавнашните събития, свързани с въстанията в Арабския свят, показват, че стремежът към демокрация, социална справедливост, човешко достойнство и равно участие представлява универсална движеща сила в рамките на и между различни културни и религиозни среди и не следва да бъде разглеждан единствено като западно схващане;

10.  Счита, че авторитарни режими и радикални недържавни субекти често са използвали концепцията за културни и религиозни различия като претекст за извършване на явни нарушения на правата на човека;

11.  Отхвърля есенциалните схващания за културите като неизменни структури; счита, че глобализацията и нарастващото взаимодействие между хората от различни културни и религиозни среди може да доведе до развитието и укрепването на общо ядро от универсални ценности;

12.  Припомня, че зачитането и закрилата на по-малки и малцинствени култури и насърчаването на тяхната способност за мирно себеизразяване в съответствие с правата на човека представляват начин да се избегне възприемането на културните различия като конфронтация между несъвместими блокове и да се насърчи мирът и стабилността;

13.  Подчертава, че приобщаващото образование следва да играе важна роля за политиката на развитие, управлението на кризи и постигането на стабилност след конфликти;

14.  Подчертава, че зачитането на религиозните свободи е важен принцип във външната политика, допринасящ за по-високата устойчивост на международните отношения и насърчаващ сътрудничеството между нациите, основано на хуманност, толерантност и взаимно признаване;

15.  Отхвърля подкрепата за и разпространението на фундаменталистки религиозни догми, насочени към подкопаването или нарушаването на правата на конкретни общности;

16.  Изразява своята загриженост относно разпространението на нетолерантност и категорично осъжда актове на насилие срещу религиозни общности, включително християни, мюсюлмани, евреи и бахаи, на които са отказани основни права на човека само поради тяхното вероизповедание в различни държави; по-специално решително осъжда многобройните опити за закриване или унищожаване на църкви, джамии, синагоги, храмове и други места за поклонение по целия свят;

17.  Подчертава значението на културната дипломация и културното сътрудничество, както и на образователния и културния обмен за разпространението на ценностите, които съставляват европейската култура, и за застъпването на интересите на ЕС и на неговите държави членки; подчертава необходимостта ЕС да действа като последователен фактор от световно значение с глобална перспектива и глобална отговорност;

Ролята на ЕС в системата на ООН и в многостранните форуми

18.  Признава, че настоящата структура на системата на ООН, по-специално тази на Съвета за сигурност, следва да отразява многообразието от глобални участници по един по-адекватен начин;

19.  При все това отбелязва, че ЕС и неговите държави членки са били в състояние да намерят обща основа за диалог и сътрудничество с оглед на постигането на общи решения с държавите – членки на ООН, които излизат извън рамките на културните и религиозните различия; също така отбелязва, че напрежението и застоят, които възпрепятстват разработването на подобни решения, произтичат по-скоро от противопоставянето на държави и страни, участващи в конфликти, срещу такива споразумения от стратегически съображения отколкото от това, че се основават на противопоставящи се морални ценности;

20.  Подчертава значението на координирането на форуми, насочени към насърчаването на диалога и взаимното разбирателство между културите и религиите; при все това счита, че ефективността на тези форуми следва да бъде оценена и че средствата за упражняване на влияние върху техния обхват следва да бъдат взети под внимание;

21.  Признава стойността на парламентарната дипломация и подчертава работата на парламентарните асамблеи на международните организации за насърчаването на междукултурния и междурелигиозния диалог; във връзка с това приветства подобни инициативи, като например препоръката на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието (март 2012 г., Рабат) за изготвяне на „Средиземноморска харта на ценностите“;

Предизвикателства, свързани с религиозно влияние, на международната политическа сцена

22.  Отбелязва със загриженост, че освен заплахата, която представляват терористичните мрежи за Съюза и за останалата част от света, екстремистки религиозни групи, които използват насилието като средство за насърчаване на омраза и нетолерантност и които оказват влияние върху обществата и законодателството с оглед на ограничаването на човешките права и основните свободи на хората, подкопават самите принципи, които Съюзът насърчава във външната си политика и в политиката си за развитие, и действат с подкрепата, независимо дали явна или прикрита, на определени държави;

23.  Счита, че ЕС следва да бъде по-категоричен в своята подкрепа за насърчаването и защитата на правата на човека, социалните и политическите права от страна на гражданското общество, както и за по-открити и приобщаващи тълкувания на религиозните догми в държавите, чиито правителства насърчават или оправдават нетолерантни възгледи по отношение на религията и културата;

24.  Отбелязва, че в много държави извън Европа, дори когато се толерират различни религиозни изразявания, въпреки това секуларизмът и атеистичните или агностичните възгледи често са предмет на правна или социална дискриминация и че атеистите са изправени пред заплахи, натиск и опасности, като програмите и политиките на ЕС следва да им предоставят същата закрила както на религиозните или други малцинства; посочва, че свободата на религията и съвестта предполага правото както на вероизповедание и практика, така и на тяхното отсъствие, правото на избор или на насърчаване на вероизповеданията като неразделна част от свободата на изразяване на мнение, както и правото на промяна или на отказ от своите вярвания; очаква всички тези аспекти да присъстват в инициативите на ЕС за междукултурен диалог;

25.  Предлага религиозните лидери на трите Авраамови религии (юдаизъм, християнство и ислям) да проведат междурелигиозен диалог в дух на единство и толерантност за всички техни различни организирани начини на изразяване;

Надеждност, съгласуваност и последователност на политиката на ЕС

26.  Счита, че ефективността на действията на ЕС зависи от изпълняваната от него роля да служи за пример и от съответствието между вътрешната практика и външните действия;

27.  Призовава всички държави членки да отменят всякакво действащо законодателство, което противоречи на основната свобода на религията и съвестта и свобода на изразяване на мнение;

28.  Подчертава значението на това ЕС да насърчава зачитането на свободата на изразяване на мнение, свободата на религията или убежденията, свободата на печата и свободата на достъп до медии и нови информационни технологии в своите външни действия и активно да защитава и насърчава цифровите свободи на хората;

29.  Призовава за съгласувана политика на ЕС относно правата на човека, която да се основава на общи основни стандарти, и за конструктивен подход, който да е насочен към постигането на резултати; подчертава, че когато се сблъсква с нарушения на правата на човека, ЕС следва да използва пълния набор от инструменти, с които разполага, включително санкции;

30.  Отново заявява своята подкрепа за включването във всички споразумения на ЕС с трети държави на реципрочно обвързване с условия и политически клаузи за правата на човека и демокрацията, като общо потвърждение на взаимния ангажимент към тези ценности и независимо от положението със защитата на правата на човека в дадена държава, с подходящи предпазни мерки с цел да се гарантира, че никоя от страните не може да злоупотреби с механизма за преустановяване;

Препоръки към Европейската служба за външна дейност и към Комисията

31.  Призовава ЕСВД и делегациите на ЕС по света за по-нататъшно сътрудничество с трети държави и регионални организации за насърчаването на междукултурния и междурелигиозния диалог;

32.  Очаква, че в своите политически изявления представителите на ЕС ще изяснят факта, че нетолерантни тълкувания на всяка религия или вероизповедание, които позволяват насилие и репресии срещу последователите на други вярвания, са несъвместими с ценностите на ЕС и с универсалните права на човека и срещу тях трябва да се противодейства със същата категоричност, с която би се противодействало срещу всеки репресивен политически режим;

33.  Призовава ЕС да превърне културата в още по-силна част от политическия диалог с държавите и регионите партньори по света, като насърчава културния обмен и системно интегрира културата в програмите и проектите за развитие; във връзка с това подчертава необходимостта от съгласуване на вътрешните действия на Комисията в рамките на различните генерални дирекции, които са съсредоточени върху външните отношения (външна политика, разширяване, търговия и развитие), образованието, културата, както и върху програмата в областта на цифровите технологии;

34.  Подчертава колко е важно служителите на ЕС да получават подходящо обучение за тази цел и подчертава работата на много организации в тази област, например на Фондацията Анна Линд и на „Международния център на Крал Абдула бин Абдел Азиз за междурелигиозен и междукултурен диалог“ (KAICIID) във Виена;

35.  Признава, че интернет и комуникационните технологии са ключови фактори за улесняване на свободата на словото, плурализма, обмена на информация, образованието, правата на човека, развитието, свободата на събранията, демокрацията и взаимодействието и приобщаването между културите и религиите, като по този начин насърчават толерантността и разбирателството; поради това настоятелно призовава Комисията да приложи препоръките, изложени в доклада относно стратегията за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС;

36.  Подчертава многобройните възможности, които предоставят новите технологии, за насърчаване на междукултурния и междурелигиозния диалог, както и на принципите и ценностите на ЕС; насърчава всички ръководители на делегации на ЕС да се възползват пълноценно от инструментите на цифровата дипломация чрез своето активно и последователно присъствие в социалните медии; призовава ЕСВД да проучи възможностите на новите виртуални програми;

o
o   o

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на Европейския съюз за правата на човека и на правителствата на държавите членки.

(1) OВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 11. (2) OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0279. (4) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно руския натиск върху държавите от Източното партньорство, и по-специално относно дестабилизирането на Източна Украйна (2014/2699(RSP))

P7_TA(2014)0457 RC-B7-0436/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно европейската политика за съседство, относно Източното партньорство и относно Украйна, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението в Украйна(1) и от 13 март 2014 г. относно руското нашествие в Украйна (2),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 3 април 2014 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № ... /2014 на Европейския парламент и на Съвета за намаляване или премахване на митата върху стоки с произход от Украйна(3),

–  като взе предвид заключенията от извънредното заседание на Съвета по външни работи относно Украйна от 3 март 2014 г. и заключенията от извънредните заседания на Съвета по външни работи от 17 март 2014 г. и 14 април 2014 г.,

–  като взе предвид изявлението относно Украйна на държавните или правителствените ръководители на заседанието на Европейския съвет от 6 март 2014 г.,

–  като взе предвид заключенията относно Украйна на Европейския съвет от 20 март 2014 г.,

–  като взе предвид заключенията от срещата на високо равнище във Вилнюс, проведена на 28 и 29 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 9 април 2014 г. относно „Неотдавнашните събития в Украйна: заплахи за функционирането на демократичните институции“,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 27 март 2014 г., озаглавена „Териториалната цялост на Украйна“(4),

–  като взе предвид съвместната декларация на лидерите на Г-7 в Хага на 24 март 2014 г.,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид незаконния и незаконосъобразен референдум, организиран на 16 март 2014 г. в Автономната република Крим и в град Севастопол и проведен под контрола на руските войски; като има предвид, че въпреки че международната общност осъди референдума, руските органи и законодатели своевременно пристъпиха към анексирането на украинския полуостров, в разрез с международното право;

Б.  като има предвид, че през последните няколко дни в Източна и Южна Украйна се проведоха ограничен брой проруски демонстрации; като има предвид, че проруски сепаратисти, в повечето случаи ръководени от руски специални части, щурмуваха сгради на местната администрация в Харков, Луганск и Донецк; като има предвид, че тези елементи под ръководството на група, наречена „Руския сектор“, окупираха сградата на местната администрация в Донецк, провъзгласиха създаването на суверенна „Донецка народна република“, независима от Киев, и обявиха, че не по-късно от 11 май 2014 г. ще проведат референдум относно отцепването на региона;

В.  като има предвид, че на 12 и 13 април 2014 г. полицейски управления и правителствени сгради в Славянск, Краматорск, Красний Лиман, Мариупол, Йенакиево и други градове в Донецката област бяха нападнати и окупирани от добре въоръжени, неидентифицирани и маскирани въоръжени лица, за които се счита, че са ръководени от руски специални части, по време на серия координирани нападения; като има предвид, че най-малко един служител е загинал, а няколко са били ранени по време на сблъсъците;

Г.  като има предвид, че съществува риск всяка допълнителна ескалация на придружената от насилие дестабилизация в Източна и Южна Украйна да бъде използвана от Русия като фалшив претекст за допълнителна агресия чрез военни средства, за предотвратяване на провеждането на изборите за президент и за насилствена федерализация, предшестваща разделението на Украйна;

Д.  като има предвид, че Русия все още поддържа голям брой готови за военни действия военни части по украинско-руската граница, въпреки обещанието да се оттегли, за да се облекчи напрежението; като има предвид, че съществува реален риск Русия да се опита да повтори „сценария от Крим “;

Е.  като има предвид, че Русия продължава да нарушава международните си задължения, като например произтичащите от Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Устава на Съвета на Европа, и по-специално Меморандума от Будапеща от 1994 г. относно гаранциите за сигурност за Украйна;

Ж.  като има предвид, че ЕС прие пакет от икономически мерки в подкрепа на Украйна, който също така включва макрофинансова помощ и автономни търговски мерки; като има предвид, че Украйна е на път да постигне споразумение с Международния валутен фонд относно план за предоставяне на помощ; като има предвид, че условията, свързани с това споразумение, досега се пазят в тайна;

З.  като има предвид, че социалното и икономическото положение на страната продължава да се влошава поради, inter alia, дестабилизацията и търговските ограничения от страна на Русия; като има предвид, че масовата бедност остава един от най-острите социално-икономически проблеми в Украйна; като има предвид, че според неотдавнашен доклад на ООН равнището на бедност в Украйна понастоящем е около 25% и 11 милиона души получават по-малко от местните социални стандарти;

И.  като има предвид, че на 21 март 2014 г. ЕС и Украйна подписаха политическите разпоредби на Споразумението за асоцииране с намерението да подпишат останалата част от споразумението, което включва задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) възможно най-скоро;

Й.  като има предвид, че са необходими решителни международни дипломатически действия на всички равнища и процес на преговори, за да се преустанови ескалирането на напрежението, да се предотврати излизането на кризата извън контрол и да се гарантира мирен изход; като има предвид, че ЕС трябва да реагира ефективно, така че да се позволи на Украйна и на всички други източни съседни държави да упражняват изцяло своя суверенитет и своята териториална цялост без неправомерен външен натиск;

K.  като има предвид, че веднага след анексирането на Крим Върховният съвет на сепаратисткия регион на Приднестровието в Молдова отправи официално искане към Руската федерация да разгледа възможността за анексиране на Приднестровието;

Л.  като има предвид, че Русия продължава да окупира грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, което представлява нарушение на основните норми и принципи на международното право; като има предвид, че в зоните са проведени етническо прочистване и принудителни демографски промени под ефективния контрол на окупационните сили, които носят отговорността за нарушаването на правата на човека в тези зони;

M.  като има предвид, че Русия увеличи цените на газ за Украйна от 268 щатски долара на 486 щатски долара за хиляда кубични метра от 1 април 2014 г., като едностранно прекрати намалението, което Украйна получаваше като част от Харковското споразумение, уреждащо договора за наем на Севастополската военноморска база, и през последните няколко дни забрани вноса на украински млечни продукти на руска територия; като има предвид, че Руската федерация също така произволно приложи едностранни търговски ограничения върху продукти от Грузия и Молдова;

Н.  като има предвид, че анексирането на Кримския полуостров от Русия представлява извън всякакво съмнение грубо нарушение на международното право, което подкопава доверието в международните инструменти, включително споразуменията за разоръжаване и за неразпространение на ядреното оръжие; като има предвид, че една нова надпревара във въоръжаването може да доведе до допълнителна ескалация; като има предвид, че е наложително да се предотврати подобна опасна ситуация, която би могла да ескалира неконтролируемо;

1.  Осъжда най-категорично ескалиращата дестабилизация и провокациите в Източна и Южна Украйна; отхвърля всякаква подготовка за провеждане на незаконни референдуми „по подобие на кримския“; отправя предупреждение, че нарастващата дестабилизация и все по-активният саботаж от страна на проруски въоръжени, обучени и добре координирани сепаратисти, ръководени от руски специални части, биха могли да бъдат използвани като фалшив претекст за военна интервенция на Русия, за предотвратяване на провеждането на изборите за президент и за насилствена федерализация, предшестваща разделянето на Украйна;

2.  Изразява дълбоката си загриженост за бързо влошаващата се ситуация и кръвопролитието в Източна Украйна; настоятелно приканва Русия да оттегли незабавно присъствието си в подкрепа на използващите насилие сепаратисти и въоръжени групировки, които са превзели правителствени сгради в Славянск, Донецк и други градове, да прекрати всички провокативни действия, предназначени да подклаждат безредици и да дестабилизират още повече ситуацията, да оттегли войските си от източната граница на Украйна и да полага усилия за намирането на мирно решение на кризата чрез политически и дипломатически средства; изразява своята солидарност и пълната си подкрепа по отношение на правителството на Украйна, което се опитва да възстанови властта си в окупираните градове, приветства въздържания и премерен начин, по който правителството на Украйна до момента реагира на настоящия етап на кризата, и припомня, че украинските органи имат пълното право да използват всички военни мерки, за да придобият отново контрол върху своята територия, включително правото на самоотбрана, както е определено в член 51 от Устава на ООН; отправя предупреждение към Русия да не използва законното право на Украйна да защитава териториалната си цялост като претекст за провеждането на пълномащабно военно нашествие;

3.  Отново изтъква своята подкрепа за суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на Украйна и на всички държави от Източното партньорство; счита, че актовете на агресия на Русия представляват тежко нарушение на международното право и на собствените ѝ международни задължения, произтичащи от Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Устава на Съвета на Европа и Меморандума от Будапеща от 1994 г. относно гаранциите за сигурност за Украйна, както и на двустранните задължения в рамките на двустранния договор за приятелство, сътрудничество и партньорство от 1997 г.;

4.  Подчертава, че в последно време няма съобщения за нападения, сплашване или каквато и да е дискриминация срещу руски или етнически руски граждани или други малцинства в Украйна, което се потвърждава от надеждни международни наблюдатели като ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа;

5.  Изразява убеденост, че отстояването от Русия на правото да използва всички средства, за да защитава руските малцинства в трети държави, провъзгласено от президента Путин в неговата реч от 18 март 2014 г., не се подкрепя от международното право и е в разрез с основните принципи на поведението на международно равнище през 21-ви век, като същевременно има риск то да подкопае следвоенния ред в Европа; призовава Съвета на федерацията незабавно да оттегли мандата за използване на сила на украинска земя;

6.  Отново изтъква необходимостта ЕС и неговите държави членки да заемат единна позиция в преговорите с Русия; счита, че настоящата ситуация налага Съветът да прилага по-интензивно санкциите от втората фаза и да бъде в готовност за третата фаза на санкциите (икономически санкции), които трябва да се приложат незабавно; освен това отново отправя своя призив към Съвета бързо да приложи ембарго върху оръжията и технологията с двойна употреба,

7.  Призовава за мерки срещу руски дружества и техни дъщерни предприятия, особено в сектора на енергетиката, и срещу руски инвестиции и активи в ЕС, както и за преразглеждане на всички споразумения с Русия с оглед на евентуалното преустановяване на тяхното действие;

8.  Настоятелно призовава ЕС да подкрепи Украйна в рамките на международните органи, по-специално международните съдебни органи, ако Украйна реши да заведе дела срещу Русия за нарушаване на нейния суверенитет и на териториалната ѝ цялост;

9.  Подчертава неотложната необходимост Русия да започне конструктивен диалог с настоящото законно правителство на Украйна и подкрепя активния ангажимент на ЕС в дипломатическите усилия за намаляване на ескалацията на кризата; очаква четиристранната среща между върховния представителна ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, държавния секретар на САЩ и министрите на външните работи на Русия и Украйна и изразява надежда, че тя може да допринесе за намаляване на напрежението и за проправяне на път към всеобхватно и трайно дипломатическо решение на кризата; подчертава обаче, че изборът на Украйна по отношение на бъдещето може да бъде направен само от украинския народ чрез демократичен, приобщаващ и прозрачен процес;

10.  Посочва, че временното отнемане на правото на глас на руската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, наред с приетата от общото събрание на ООН резолюция, в която Русия се осъжда за анексирането на Крим, са недвусмислени знаци за нарастващата изолация на Руската федерация на международно равнище, на която руските органи следва да обърнат подобаващо внимание, ако искат Русия да продължи да се ползва с международно доверие;

11.  Призовава за въвеждането на икономически, търговски и финансови ограничения по отношение на Крим и неговите ръководители сепаратисти; заема становището, че тези ограничения следва да се приложат бързо въз основа на анализа на Комисията на правните последици от анексирането на Крим;

12.  Отново изразява своята загриженост за съдбата на татарската общност в Крим и безопасността и достъпа до права на лицата, принадлежащи към украиноезичната общност; подчертава отговорността на Руската федерация съгласно четвъртата Женевска конвенция за защита на всички цивилни лица в окупираните територии;

13.  Приветства изпращането на специална мисия за наблюдение на ОССЕ, натоварена със задачата да събере информация относно нетипична военна дейност и провокиращи действия, които целят дестабилизиране на положението, а също и да наблюдава правата на човека и на малцинствата в Украйна, и призовава за разширяване на мисията; при все това изразява съжаление, че мисията не е получила достъп до Крим, където са били извършени различни нарушения на правата на човека, включително случаи на насилие срещу журналисти и техните семейства; изразява съжаление поради факта, че понастоящем се съобщава и за нападения над журналисти в Източна Украйна;

14.  Освен това призовава за провеждане на щателна мисия за наблюдение на изборите от Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ, както и от Парламента и ЕС, с оглед на всеобхватното наблюдение на изборите; призовава изборите за президент на 25 май 2014 г. да се проведат в пълно съответствие с международните стандарти; отхвърля всеки външен натиск за отлагане на тези избори;

15.  Приветства намерението на украинското правителство да проведе парламентарни избори по-рано;

16.  Принципно приветства идеята за провеждане на национален референдум за бъдещия статут и териториалното устройство на Украйна, както беше предложено от изпълняващия длъжността президент Александър Турчинов в телевизионното му обръщение от 14 април 2014 г.;

17.  Приветства неотдавнашната резолюция на украинския парламент, в която се призовава за незабавното разоръжаване на всички незаконни сили за самоотбрана, и очаква нейното изпълнение;

18.  Приветства готовността на Съвета да подпомогне Украйна в областта на реформата на сектора за гражданска отбрана и да предостави подпомагане за полицията и принципите на правовата държава, и да разгледа всички възможности – включително евентуална мисия по линия на ОПСО, а също и възможността за мисия за наблюдение на ЕС;

19.  Изразява дълбоката си подкрепа за Украйна и нейния народ в тези трудни времена; приветства подписването на политическите глави на споразумението за асоцииране и последващото приемане на едностранни търговски мерки; призовава за подписването на пълното споразумение за асоцииране/задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия във възможно най-кратък срок и преди изтичане на едностранните търговски мерки;

20.  Приветства обявяването от страна на украинското правителство на амбициозна програма за икономически и социални реформи и подчертава, че е изключително важно тя да бъде изпълнена бързо с цел стабилизиране и преодоляване на критичното финансово положение на страната; приветства решението на международните финансови институции и ЕС за предоставяне на значителна краткосрочна и дългосрочна финансова помощ на Украйна; припомня необходимостта от организиране и координиране на международна конференция на донорите, която следва да се свика от Комисията и да се проведе във възможно най-кратък срок;

21.  Подкрепя условията, посочени от ЕС по отношение на така необходимите структурни реформи, които ще спомогнат за създаването на по-благоприятни условия за устойчив икономически растеж, подобряването на управлението на публичните финанси, развиването на мрежа за социална сигурност и борбата с корупцията; призовава за прозрачност при разходването на средствата на ЕС и ефективно наблюдение от страна на Комисията;

22.  Обръща внимание на сериозното икономическо и социално положение в страната; призовава за мерки, които да придружат структурните реформи, с цел облекчаване на настоящото положение, по-специално с оглед на най-уязвимите групи от населението;

23.  Насърчава Украйна да продължи напред с курса си на политически реформи, в частност с конституционната реформа, която следва да бъде обект на широкообхватно и задълбочено разискване сред всички слоеве на украинското общество; приветства волята на украинското правителство да изпълни своите ангажименти, за да гарантира представителния характер на правителствените структури, като се отразява регионалното многообразие, да гарантира пълна защита на правата на лицата, които принадлежат към национални малцинства, да приведе законодателството на страната срещу дискриминацията в съответствие със стандартите на ЕС, да разследва всички нарушения на правата на човека и актове на насилие и да се бори с екстремизма;

24.  Приветства решението на Комисията да създаде група за подпомагане на Украйна, която ще работи по изпълнението на „Европейската програма за реформа“;

25.  Подкрепя усилията на украинското правителство, в тясно сътрудничество с ОССЕ и Съвета на Европа, да гарантира зачитане на законните права на рускоезичното население и други културни, национални и езикови малцинства, в съответствие с разпоредбите на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;

26.  Отново призовава за създаването на независима комисия, която да разследва престрелките в Киев и трагичните събития на площад „Майдан“, включваща силен международен компонент и под надзора на Международната консултативна група към Съвета на Европа; приветства назначаването на трета страна към тази група, както и провеждането на първото й заседание на 9 април 2014 г.;

27.  Приветства подписването на политическите разпоредби на Споразумението за асоцииране и очаква бързото прилагане на автономните търговски преференции, приети от ЕС с цел преодоляване на периода до подписването на останалата част от споразумението, което включва задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия;

28.  Приветства първоначалните мерки, приети от Комисията с цел да се даде възможност на Украйна да се справи с енергийна криза, в случай че Русия намали доставките на газ в страната, и настоятелно призовава Съвета и Комисията да подпомагат и подкрепят Киев в усилията му за разрешаване на дългогодишния спор с Москва във връзка с газа; подчертава спешната необходимост от силна обща политика за енергийна сигурност (енергиен съюз) с цел намаляване на зависимостта на ЕС от руски нефт и газ, включително разнообразяване на енергийните доставки, пълно прилагане на третия енергиен пакет и възможност за временно спиране на вноса на газ, когато е необходимо; застъпва становището, че газопроводът „Южен поток“ не следва да се изгражда, както и че на разположение следва да бъдат други източници на доставка; изразява убеждението си, че помощта на ЕС за Украйна в осигуряването на реверсивни доставки чрез по-нататъшно разнообразяване на снабдяването, повишена енергийна ефективност и ефективни междусистемни връзки с ЕС ще засили устойчивостта на Украйна срещу политически и икономически натиск; във връзка с това припомня стратегическата роля на Енергийната общност, чийто председател през 2014 г. е Украйна;

29.  Призовава Съвета да упълномощи Комисията незабавно да ускори либерализацията на визовия режим с Украйна, така че да се постигне напредък по отношение на въвеждането на безвизов режим, като се следва примерът с Молдова; призовава междувременно за незабавно въвеждане на временни, много прости, евтини визови процедури на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки;

30.  Подчертава, че опасенията на Русия относно процеса на асоцииране на Украйна и на други източни съседни държави с ЕС трябва да бъдат разгледани и обяснени по подходящ начин, за да се намали страхът от нови геополитически разделителни линии на европейския континент; посочва, че всяка държава има право на свой собствен политически избор и че ангажиментът на ЕС с източните партньорски държави цели разширяване на просперитета и увеличаване на политическата стабилност, от което в крайна сметка ще има полза и Руската федерация;

31.  Отново заявява, че споразуменията за асоцииране с Украйна и другите държави от Източното партньорство не представляват окончателната цел в отношенията им с ЕС; във връзка с това изтъква, че съгласно член 49 от Договора за Европейския съюз Грузия, Молдова и Украйна – като всяка една европейска държава – имат европейска перспектива и могат да кандидатстват за членство в Съюза, при условие че спазват принципите на демокрацията, зачитат основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и гарантират спазването на принципите на правовата държава;

32.  Призовава Съвета да подпише споразуменията за асоцииране и задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и съответно Молдова и Грузия; изразява своето одобрение за предложението за решение на Съвета относно временното прилагане на споразуменията за асоцииране между ЕС и Молдова и между ЕС и Грузия веднага след подписването им; настоятелно призовава генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз за ограничаване на процедурите за уведомяване след подписването на споразумението за асоцииране, така че временното прилагане да може да влезе в сила възможно най-скоро след подписването; заявява намерението си, в случай че всички изисквания бъдат изпълнени и впоследствие споразуменията бъдат подписани, да пристъпи към пълно ратифициране на споразуменията за асоцииране между ЕС и Молдова и между ЕС и Грузия, възможно най-скоро и преди края на настоящия мандат на Комисията; призовава за предоставяне на тези държави на необходимата допълнителна финансова помощ; призовава освен това за откровен и открит диалог с Руската федерация, за да се положат усилия за изграждане на полезни взаимодействия, които биха били от полза за държавите от Източното партньорство;

33.  Изразява особена загриженост по отношение на възобновяването на нестабилността в сепаратисткия регион на Приднестровието в Молдова; счита, че неотдавнашното искане от 16 април 2014 на самопровъзгласилите се органи в Тираспол Приднестровието да бъде признато от Русия за независима държава представлява опасна и безотговорна стъпка; припомня, че т.нар. референдум в автономната териториална единица Гагаузия беше против конституцията на Молдова и следователно незаконен; потвърждава пълната си подкрепа за териториалната цялост на Молдова и призовава всички страни спешно да възобновят разговорите във формат „5+2“, и призовава за издигането на статута на ЕС до ниво на партньор за преговори с оглед постигане на мирно и трайно уреждане на въпроса;

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, на президентите, правителствата и парламентите на Украйна, Грузия и Молдова, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0170. (2) Приети текстове, P7_TA(2014)0248. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0285. (4) A/RES/68/262.

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Виетнам (2013/2989(RSP))

P7_TA(2014)0458 B7-0367/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно многонационалните предприятия, както и Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика,

–  като взе предвид Министерската декларация от четвъртата сесия на Министерската конференция на Световната търговска организация, приета на 14 ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 44 от нея относно специалното и диференцирано третиране,

–  като взе предвид Споразумението за сътрудничество от 1995 г. между Европейската общност и Социалистическа република Виетнам (наричана по-долу „Виетнам“) и новото споразумение за партньорство и сътрудничество, подписано на 27 юни 2012 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2006 г., озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2006)0567),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. за Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността(2),

–  като взе предвид предоставения от Съвета мандат за преговори от 23 април 2007 г., с който Комисията се оправомощава да договори споразумение за свободна търговия с държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН),

–  като взе предвид документа за национална стратегия за Виетнам (2007 – 2013 г.)(3),

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Виетнам, в частност резолюцията от 1 декември 2005 г. относно положението с правата на човека в Камбоджа, Лаос и Виетнам(4) и резолюцията от 18 април 2013 г. относно Виетнам, по-конкретно свободата на изразяване(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2011 г. относно бариерите пред търговията и инвестициите(9),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 февруари 2012 г., озаглавено „Доклад за пречките пред търговията и инвестициите“ (COM(2012)0070),

–  като взе предвид изявлението на Комисията на пленарното заседание през април 2014 г. относно споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Виетнам,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че основаната на правила многостранна търговска система, създадена чрез Световната търговска организация (СТО), е най-подходящата рамка за регулиране и насърчаване на открита и справедлива търговия, и като има предвид, че многостранните преговори не изключват двустранни споразумения в рамките на СТО+, които могат да ги допълват;

Б.  като има предвид, че мандатът за преговори на Комисията за ССТ между ЕС и Виетнам е приложен към разрешението на Съвета от 23 април 2007 г. да започне преговори за споразумение за свободна търговия с държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и е следствие на одобрението от Съвета на обзорния документ, в който се посочват общите цели на двете преговарящи страни, а именно да се активизират съществуващите двустранни търговски отношения; припомня, че първоначалната цел беше да се преговаря за ССТ с региона на АСЕАН; поради това подкрепя напълно възможността за договаряне на широкообхватни споразумения с държавите от региона на АСЕАН (като основни градивни елементи за постигане на крайната цел – договаряне на междурегионално ССТ в бъдеще);

В.  като има предвид, че официално преговорите за ССТ между ЕС и Виетнам започнаха на 26 юни 2012 г. в Брюксел, и като има предвид, че на 8 ноември 2013 г. след петия кръг на преговорите двете преговарящи страни поеха ангажимент да положат съвместни усилия с оглед на приключването на преговорите до края на 2014 г.;

Г.  като има предвид, че търговските отношения между ЕС и Виетнам се вписват в рамките на споразумението за партньорство и сътрудничество, което беше подписано на 27 юни 2012 г. и което гарантира ефективна рамка за двустранни търговски и инвестиционни отношения;

Д.  като има предвид, че ЕС и Виетнам поддържат добре развит двустранен диалог по въпросите в областта на правата на човека; като има предвид, че следва да се положат всички възможни усилия в тази рамка, за да се предотврати влошаване на защитата на правата на човека във Виетнам; като има предвид, че правата на човека следва да бъдат разглеждани като основен елемент на търговската политика на ЕС; като има предвид, че ЕС пое ангажимент, в рамките на своята стратегическа рамка и план за действие относно правата на човека и демокрацията, да включва правата на човека в своите оценки на въздействието, когато се изготвят такива оценки, включително за търговски споразумения, които имат значително икономическо, социално и свързано с околната среда въздействие;

Е.  като има предвид, че в продължение на десет години Виетнам отбелязваше непрекъснат ръст на БВП от около 8% годишно, кулминационна точка на което беше присъединяването на държавата към СТО на 11 януари 2007 г.; като има предвид, че след това страната беше неблагоприятно засегната от световната икономическа криза, която доведе до рязко понижаване на растежа на износа, намаляване на притока на преки чуждестранни инвестиции и спад на входящите международни парични преводи;

Ж.  като има предвид, че през последните десет години ЕС поддържа отрицателен търговски баланс с Виетнам, както се вижда от данните за второто тримесечие на 2013 г., които показват общ търговски обмен на стойност 13,4 милиарда евро с внос на ЕС от Виетнам в размер на 10,5 милиарда евро, докато износът на ЕС за Виетнам е на стойност 2,8 милиарда евро; като има предвид, че това представлява рязък спад в сравнение с цифрите за 2012 г., през която година общият търговски обмен възлиза на 23,871 милиарда евро и се състои от 18,520 милиарда евро внос от Виетнам за ЕС и 5,351 милиарда евро износ за Виетнам от ЕС;

З.  като има предвид, че шивашката и текстилната промишленост не само съставляват най-големият и единствен източник на Виетнам за официална секторна заетост с пряка работна сила от над два милиона работници, но също така са неговият сектор с най-голям износ; като има предвид, че секторът за сглобяване на електронни части, друг водещ в областта на износа промишлен сектор, осигурява заетост за приблизително 120 000 работници;

И.  като има предвид, че досега Виетнам е ратифицирал само пет от осемте основни конвенции на МОТ; като има предвид, че страната не е ратифицирала Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране, Конвенция № 98 за правото на организиране и колективно договаряне, нито Конвенция № 105 относно премахването на принудителния труд;

Й.  като има предвид, че Виетнам, ползващ Общата система за преференции на ЕС, заема 32-о място като търговски партньор на ЕС и е петият най-голям партньор в рамките на АСЕАН, докато ЕС е вторият по големина търговски партньор на Виетнам след Китай, преди САЩ, както и най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции за Виетнам, като ЕС осигури 6,5% от общите преки чуждестранни инвестиции за страната през 2012 г.; като има предвид при все това, че потенциалът за преки чуждестранни инвестиции от Виетнам за ЕС остава до голяма степен неоползотворен;

К.  като има предвид, че двете преговарящи страни очакват да си осигурят значителни ползи от премахването на тарифните и нетарифните бариери пред търговията, и като има предвид, че те следва да се стремят към постигането на добри резултати по отношение на либерализацията на търговията с услуги и на установяването, както и създаването на система за съответната защита, изпълнението и прилагането на правата върху интелектуалната собственост, включително патенти и дизайни, търговски марки или марки за услуги, авторски и сродни права и географски означения, включително знак за произход на селскостопански и хранителни продукти;

Л.  като има предвид, че двете преговарящи страни следва да обединят силите си, за да гарантират и насърчават законната търговия с лекарства (както патентовани, така и генерични лекарствени продукти) в съответствие с разпоредбите на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и възможностите за гъвкавост, които предоставя то;

М.  като има предвид, че двете преговарящи страни следва да продължат да използват инструменти за търговска защита при пълно спазване на действащите правила на СТО, за да се избегне необходимостта от прибягване до механизма на СТО за разрешаване на спорове, и следва да се споразумеят относно ефективна двустранна предпазна клауза или равностоен механизъм, за да осигурят подобаваща защита за съответните си сектори от вреди или възможност да им бъдат нанесени вреди в резултат на увеличаване на вноса, особено в чувствителните за всяка от тях сектори, определени в резултат на извършена от всяка от страните оценка на въздействието;

1.  Приветства продължаващия напредък в преговорите за ССТ, и по-специално по главите относно митниците и улесняването на търговията, техническите пречки пред търговския обмен и конкуренцията, и редовното докладване от страна на Комисията пред Парламента относно тяхното актуално състояние; припомня, че е задължително Парламентът да одобри ССТ(10) и че Комисията и Съветът не следва да предлагат временно прилагане на ССТ, преди ЕП да го е одобрил;

2.  Изразява категорично становище, че спазването на правата на работниците и синдикалните права трябва да бъде ключов елемент във всички търговски споразумения, които ЕС подписва с трети държави; призовава виетнамското правителство да се придържа към всичките си задължения съгласно основните конвенции на МОТ, които е ратифицирало, и да ратифицира и прилага най-важните основни конвенции без допълнително забавяне; отново заявява, че правата на работниците и синдикалните права трябва да бъдат универсални и да се прилагат за всички работници, включително по отношение на работещите в специални икономически зони;

3.  Очаква Съветът и Комисията да вземат изцяло предвид исканията на Парламента, изразени в настоящата резолюция, преди сключването на ССТ, което трябва да бъде съвместимо с правилата и задълженията в рамките на СТО; счита, че едно успешно ССТ би дало възможност на двете преговарящи страни да си осигурят балансиран пакет от ползи и би допринесло за създаването и запазването на работни места и за двете страни;

4.  Призовава двете преговарящи страни да спазват напълно своите задължения в рамките на СТО, в дух на либерализация на търговията; подчертава същевременно тяхното задължение да премахнат мерките и практиките, които са несъвместими със СТО, така че да се постигне амбициозно споразумение;

5.  Оценява положителните перспективи, подчертани в обзорния документ, който показва, че ССТ би увеличило общия обем на износа и вноса както за ЕС, така и за Виетнам, и би предоставило възможности за увеличаване на притока на преки чуждестранни инвестиции; призовава по тази причина за премахване на значителна част на митата от страна на Виетнам по отношение както на средните ставки за достъп до пазара за неселскостопански продукти, така и на свързаните със селскостопанските продукти ставки;

6.  Подчертава при все това, че целта за търговията с промишлени стоки следва да бъде взаимното премахване на всички мита, като в същото време се запази определена асиметричност, включвайки също така подходящи преходни периоди по отношение на прилагането; подчертава освен това, че евентуалните изключения от тази цел следва да бъдат ограничени и да подлежат на преразглеждане; счита, че премахването на мита следва да включва сектори, които са важни за двете страни;

7.  Настоятелно призовава двете преговарящи страни да спазват взаимно правото си на регулиране, включително относно предоставянето на обществени услуги, и да гарантират, че техните съответни нормативни разпоредби не възпрепятстват двустранната търговия чрез необосновани нетарифни бариери; призовава по тази причина ЕС и Виетнам да разработят ефективни правила за медиация за предотвратяване на възникването на необосновани регулаторни пречки пред търговията и преодоляване на съществуващите пречки чрез насърчаване на хармонизацията или спазването на международните стандарти;

8.  Счита, че Комисията следва да отдели специално внимание на това ползите от бъдещото споразумение да включват строги и приложими мерки за проверка с цел да се гарантира, че ползите от споразумението са единствено за европейските и виетнамските производители въз основа на пълно зачитане на преференциалните правила за произход, които ще бъдат договорени; призовава също така за опростяване на правилата на ЕС за произхода – без намаляване на строгостта на настоящата система – с цел те да бъдат по-лесни за прилагане от икономическите оператори и митническите администрации и да им осигурят възможност за извличане на максимални ползи от премахването на митата;

9.  Признава, че Виетнам има офанзивни интереси по отношение на либерализацията на начин на предоставяне 4 по Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС) и сключването на споразумения за взаимно признаване за признаване на професионалните квалификации на граждани на Виетнам и на ЕС, както и че ЕС има офанзивни интереси по отношение на либерализацията на достъпа до пазара и националното третиране по начини на предоставяне 1, 2 и 3 за повечето услуги; счита, че удовлетворяването на офанзивните интереси на ЕС е императив, за да се допусне временно пребиваване на необходимите квалифицирани специалисти в рамките на начин на предоставяне 4 и да се улесни разграничаването на този вид престой от националните политики спрямо чуждестранните работници на пазарите на труда във всяка от страните;

10.  Призовава ЕС и Виетнам да се споразумеят в рамките на ССТ за справедливо и равноправно третиране на всички инвеститори и доставчици на услуги в сектора на услугите в областта на банковото дело, застраховането, правото, счетоводството, транспорта и разпространението, като това включва както сектора на търговията на дребно, така и сектора на търговията на едро; припомня, че по отношение на финансовите услуги е също така от съществено значение да се осигурят достатъчно възможности за политическо действие, за да се намали системният риск, да се води борба с изпирането на пари и се осигури възможно най-високото равнище на защита на потребителите, както и да се прилагат правилата и практиките за лоялна конкуренция между местните и чуждестранните инвеститори и доставчици на услуги, наред с другото, чрез намаляване и дори пълно премахване на съществуващите ограничения върху собствения капитал и отмяна на ограниченията за установяване и за придобиване на лицензи; препоръчва на Комисията да договаря строги и задължителни разпоредби относно прозрачността и лоялната конкуренция, така че да се прилагат равнопоставени условия на конкуренция между частните предприятия и държавните предприятия;

11.  Насърчава решително Виетнам да разработи подходящо законодателство в областта на защитата на данни, за да постигне статут на държава с адекватно равнище на защита, без обаче да се създават пречки за прилагането на гъвкавост съобразно ТРИПС, чрез което ще се допусне или ще се осигурят условия за прехвърлянето на лични данни от ЕС въз основа на и в съответствие със законодателството на ЕС, като по този начин се стимулират двустранният поток от данни и търговията в областта на свързаните услуги, като например електронната търговия;

12.  Призовава Комисията и виетнамските органи да договорят ефективни и прозрачни системи за възлагане на обществени поръчки, за да се гарантира лоялна конкуренция между частните и държавните предприятия при възлагането на обществени поръчки, и да гарантират възможно най-широк обхват, за да се включат предприятията от публичния сектор, като същевременно се обърне нужното внимание на въпросите с чувствителен характер и потребностите на всяка от страните;

13.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира намаляването и редовния надзор на използването на субсидии и други преференции, като например благоприятни условия, предоставяни на държавни предприятия и местни дружества във Виетнам, което нарушава конкуренцията с европейските предприятия, и по-специално в секторите, които са от значение за политиката на износ на Виетнам; настоятелно призовава също така Комисията да договори разпоредби, насочени към осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция между публичните и частните участници на пазара от ЕС и Виетнам;

14.  Счита, че в ССТ следва да се отдели особено внимание на развитието на бизнес възможности за малките и средните предприятия (МСП) и че инвестициите в МСП, както и от тях, следва да бъдат насърчавани, за да се подпомага финансирането на основаващи се на пазара местни проекти и съвместни предприятия в областта на енергията от възобновяеми източници и търговията със стоки и технологии в областта на околната среда; призовава за европейските инвеститори да бъде осигурена по-прозрачна и по-предвидима правна рамка във Виетнам и да се гарантират справедливи условия на конкуренция между виетнамските и европейските предприятия;

15.  Настоятелно призовава двете преговарящи страни да се осигурят добри резултати в ССТ по отношение на либерализацията на търговския обмен в производството, като гарантират ефективно прилагане и упражняване на правата върху интелектуалната собственост, включително патенти и дизайни, търговски марки, авторски права и сродни права за редица промишлени стоки;

16.  Счита, че ССТ следва да зачита чувствителните въпроси във връзка с търговията със селскостопански и рибни продукти, но че това не следва да възпрепятства взаимното отваряне на пазарите в секторите на взаимно допълване, и подчертава, че новият достъп до пазара трябва да бъде предмет на щателна защита на интелектуалната собственост, като се обхванат и географските указания, включително наименованията за произход за селскостопанските и хранителните продукти, както и санитарните и фитосанитарните мерки, в интерес на производителите и потребителите; настоява, че нищо в споразумението не трябва да възпрепятства достъпа до генерични лекарствени средства на достъпна цена;

17.  Призовава за договорености за прозрачно и ефективно уреждане на междудържавни спорове и за включване в ССТ, където е приложимо, на разпоредби за решаване на спорове между инвеститори и държавата, за да се осигури необходимата защита на инвестициите и да се възпират инвеститорите от подаване на необосновани искове; счита, че всеки механизъм за уреждане на спорове между инвеститори и държави следва, доколкото е възможно, да се основава на правилата на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL) или на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), или на двустранно договорени правила, основаващи се на международните стандарти и конвенции, както и че следва да има подходяща правна рамка и да се подчинява на стриктни изисквания за прозрачност;

18.  Призовава да бъде гарантирано, че инвестиционно споразумение не ограничава напредъка в процеса на ратифициране и пълноценно прилагане от двете страни на международните споразумения в областта на правата на човека, конвенциите на МОТ и многостранните споразумения в областта на околната среда;

19.  Предпочита включването на стандартите за хуманно отношение към животните в главата относно санитарните и фитосанитарните мерки на ССТ или в самостоятелна глава с равностойно приложими разпоредби;

20.  Очаква ССТ да включи обвързваща и приложима глава относно устойчивото развитие, отразяваща общия ангажимент на ЕС и Виетнам да насърчават зачитането, спазването и прилагането на международните споразумения относно правата на човека, осемте основни конвенции на МОТ и най-важните многостранни споразумения в областта на околната среда, като например Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), с мерки в случай на нарушение, предвиждащи участието на независими организации на гражданското общество, представляващи икономически и социални заинтересовани страни и заинтересовани страни в областта на околната среда, в наблюдението на преговорите за ССТ и прилагането и наблюдението на главата за устойчиво развитие, както и насърчаване на предприятията да възприемат практики на корпоративна социална отговорност, като се отчитат международно приети принципи и инструменти, като например тези на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, както и Принципите на ООН за отговорно инвестиране и докладване, както и да разгледа неуредените въпроси, като например хуманното отношение към земеделските и дивите животни;

21.  Изисква главата за устойчивото развитие да бъде покрита от институционалната и правната връзка, която трябва да бъде установена между ССТ и Споразумението за партньорство и сътрудничество, така че да се включи възможността за временно спиране на изпълнението на ССТ в случай на тежки нарушения на правата на човека;

22.  Призовава Комисията да прилага подход, основан на изпълнението на определени условия, т.е. да предложи подписването на споразумение за свободна търговия в замяна на конкретен напредък в областта на спазването на правата на човека и други основни права;

23.  Приветства социално-икономическия напредък на Виетнам като част от неговата реформа за обновление („Doi Moi“) и подкрепя непрекъснатите усилия на страната за нови социални подобрения; приветства следователно кандидатурата на Виетнам, подкрепена от АСЕАН, за членство в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2014 – 2016 г., както и решението на правителството на Виетнам от 27 август 2013 г. да представи документ, съдържащ доброволни ангажименти и ангажименти за принос за подкрепата и защитата на правата на човека, като по този начин се насърчава устойчивото развитие на територията на страната и по отношение на нейните партньори; настоятелно призовава виетнамското правителство да продължава да следи постоянно за спазването на своите обещания и поети задължения и да предприема мерки във връзка с евентуални нарушения на правата на човека и накърняване на основните свободи;

24.  Подчертава, че правата на човека, демокрацията и сигурността са основни елементи на отношенията между ЕС и Виетнам като цяло; призовава следователно и двете страни да гарантират, че се провежда активен диалог по нерешените въпроси, с особен акцент върху свободата на словото на отделните граждани, свободата на медиите и свободата на вероизповедание;

25.  Настоятелно призовава Комисията да осъществи възможно най-скоро оценка на въздействието върху правата на човека, както беше поискано от Парламента в неговата резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(11), с оглед да се гарантират „разбираеми търговски показатели, които се основават на правата на човека и екологичните и социалните стандарти“ и които са в съответствие с доклада на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, парламентите на държавите – членки на ЕС, и правителството и парламента на Виетнам.

(1) OВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 591. (2) OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128. (3) http://eeas.europa.eu/sp/index_en.htm#V. (4) OВ C 285 E, 22.11.2006 г., стр. 129. (5) Приети текстове, P7_TA(2013)0189. (6) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31. (7) OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 34. (8) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 87. (9) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 1. (10) Член 218, параграф 6, буква а), точка v) от ДФЕС. (11) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно процеса на консултация за десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС и намаляването на регулаторната тежест на ЕС върху МСП (2013/2711(RSP))

P7_TA(2014)0459 B7-0415/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид Европейската харта за малките предприятия, приета на Европейския съвет във Фейра на 19 и 20 юни 2000 г.,

–  като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микропредприятия, малки и средни предприятия(1),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 23 ноември 2011 г., озаглавен „Минимизиране на регулаторната тежест за МСП – Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средни предприятия (2014—2020 г.) (COM(2011)0834),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 14 и 15 март 2013 г. и заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 26 и 27 септември 2013 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юни 2013 г., озаглавено „Последващи действия на Комисията относно консултацията с МСП за десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС“ (COM(2013)0446),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 март 2013 г., озаглавено „Интелигентното регулиране — отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ (COM(2013)0122), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Мониторинг и консултации във връзка с интелигентното регулиране за малките и средните предприятия” (SWD(2013)0060),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки (COM(2013)0685),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г., озаглавена „Малки и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(3),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че повишаването на подкрепата за конкурентоспособността, устойчивостта и потенциала за осигуряване на заетост на малките и средните предприятия (МСП) е хоризонтално усилие, което обединява различни области на политиката;

Б.  като има предвид, че МСП страдат прекомерно от ненужна тежест, тъй като те са с ограничен капацитет, и като има предвид, че поради това законодателите от Европейския съюз са се ангажирали с принципа „Мисли първо за малките предприятия!“;

В.  като има предвид, че 20,7 милиона МСП образуват над 65% от заетостта на съществуващата работна сила в частния сектор, и като има предвид, че МСП са сред най-иновативните предприятия, с най-добри резултати в областта на създаването на работни места и икономически растеж;

Г.  като има предвид, че според проучване на Евробарометър 74% от европейците смятат, че ЕС генерира твърде много административни пречки;

Д.  като има предвид, че почти една трета от административната тежест, произтичаща от законодателството на ЕС, произлиза на първо място от непропорционалното и неефективно прилагане на национално равнище, което означава, че биха могли да бъдат спестени до 40 милиарда евро, ако държавите членки транспонират по-ефективно законодателството на ЕС;

Е.  като има предвид, че предприятията могат да създават работни места, ако съществуват подходящи условия, включително административно опростяване, достъп до финансиране, умения, знания и квалифицирана работна ръка и, както и подкрепа за техните новаторски усилия;

Ж.  като има предвид, че МСП често са в неравностойно конкурентно положение в сравнение с големите промишлени участници на пазара по отношение на данъчното облагане, стандартизацията, обществените поръчки, интелектуалната собственост и финансирането за научни изследвания и иновации;

З.  като има предвид, че през последните пет години Европейската комисия отмени 5 590 правни изисквания, като намали разходите за бизнеса с повече от 27 милиарда EUR;

И.  като има предвид, че Европейската комисия цели постигането на регулаторна и административна ефективност посредством Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), оценки на въздействието, изпитване на конкурентоспособността, проверки за „пригодност“, консултация с МСП за десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС, таблото с показатели за МСП и теста за МСП;

Й.  като има предвид, че както беше посочено от Европейския съвет, установяването на регулаторна рамка на равнището на Съюза е необходимо, за да се гарантира, че се постигат целите на политиката на ЕС, включително нормалното функциониране на единния пазар;

К.  като има предвид, че Парламентът е заявявал по редица поводи, като например в своята гореспомената резолюция от 23 октомври 2012 г., че опростяването на правилата на ЕС не следва да засяга основните изисквания на ЕС за здраве и безопасност при работа, основните изисквания на ЕС за правата на работниците или основните принципи на законодателството на ЕС в областта на околната среда;

Л.  като има предвид, че повечето от „десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС“, набелязани в съобщението на Комисията, са били вече в ход към момента на публикуване на съобщението; като има предвид, че някои от законодателни предложения вече са били представени по време на консултациите относно „десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС“, и като има предвид, че някои вече са приключени;

М.  като има предвид, че административните пречки не позволяват на МСП изцяло да се възползват от предимствата на единния пазар;

Н.  като има предвид, че настоящата резолюция няма да коментира отделни последващи действия, тъй като това ще бъде направено отделно, но ще се съсредоточи върху метода на работа, прилаган от Комисията.

1.  Приветства инициативата на Комисията за „десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС“ като част от проучването на пригодността и резултатността на регулаторната рамка (REFIT) и приема за сведение обещанието, че това не е конкретно усилие, но че следва да бъде редовна част от текущ процес на наблюдение; подчертава обаче, че Комисията следва да ускори своите усилия за разрешаване на опасенията относно регулаторната тежест, изразявани от МСП по време на консултациите; подчертава също така, че подходът „десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС“ не трябва да заменя систематичния и свързан с хоризонталната политика подход, насочен към свеждането до минимум на административната тежест, произтичаща от регулаторната дейност на ЕС, или да накърнява целите и ефективността на въпросното законодателство;

2.  Поради това подчертава необходимостта от прилагане на принципа „мисли първо за малките“ с цел осигуряване на повече информация за политиките на Съюза по отношение на иновациите, растежа, интернационализацията, производителността, намаляването на бюрокрацията, качеството на човешките ресурси и социалната отговорност;

3.  Във връзка с това приветства също така ангажимента на Комисията да приеме „интелигентното регулиране“ като неразделна част от цикъла на вземане на решения и по-специално да разглежда REFIT като текуща програма, която ще се актуализира ежегодно;

4.  Призовава Комисията да полага в спешен порядък по-големи усилия, за да се гарантира, че МСП, особено новаторските МСП, се насърчават да се развиват успешно чрез административно опростяване и предоставяне на целенасочена подкрепа във всички области на политиката;

5.  Призовава Комисията за прозрачно и коректно провеждане на тестове на МСП при разработване на законодателството; счита, че безусловното освобождаване на микропредприятията от някои изисквания не е правилният подход, и подкрепя разработването на адаптирани решения и по-леки режими за МСП в случаите, когато може да се докаже, че те не задълбочават фрагментирането, нито затрудняват достъпа на МСП до вътрешния пазар;

6.  Призовава Комисията да работи за опростяване на прекомерните административни формалности, като в същото време се запазват необходимите разпоредби, които гарантират безопасността, здравето и защитата на работното място или изискват от дружествата да предоставят на своите служители подходяща работна среда;

7.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират лесен достъп до финансиране и пазари и да намалят нормативната тежест, която представлява една от най-големите пречки за създаването и развитието на малки и средни предприятия;

8.  Счита, че е много важно държавите членки да прилагат Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, по силата на която — по отношение на сделките между предприятия и публични органи — договорният срок за плащане не трябва да надвишава сроковете, предвидени в член 4, параграф 3, освен ако изрично не е уговорено друго в договора и при условие че това е обективно оправдано с оглед на специфичното естество или особеностите на договора, както и че при всички случаи срокът не надвишава 60 календарни дни;

9.  Приветства факта, че от този момент нататък Комисията ще интегрира таблото с показатели за МСП в изготвяното ежегодно табло с показатели за REFIT; счита, че евентуалното по-нататъшно включване на изисквания за МСП в по-широкия контекст на опростяване на регулаторната рамка е стъпка в правилната посока, без да се подкопава ефективността на законодателството и без да се добавят допълнителни нива на бюрокрация; призовава Комисията да оптимизира тези инструменти посредством всеобхватна оценка на въздействието; подчертава обаче, че това сливане не следва по никакъв начин да намалява специалното внимание, което Комисията отделя на МСП в своите процеси;

10.  Подчертава факта, че планираното годишно табло с показатели следва да проследява фактически законодателния процес и процеса на прилагане на равнище на ЕС и на национално равнище в измерението на МСП; изразява убеждението, че това табло с показатели ще помага на МСП да правят оценка на разходите за административна тежест, произтичаща от законодателството на равнище ЕС или на национално равнище, и ще дава възможност за по-лесно проследяване и по този начин ще улеснява конструктивното участие на МСП в бъдещи консултации;

11.  Въпреки това подчертава, че всяко последващо оценяване ще бъде по-лесно, ако предварителните оценки са правилно извършени при отчитане на всички измерения; счита, че културата на всички институции на ЕС за оценката на въздействието следва да се подобри, по-специално когато законодателните предложения на ЕС засягат МСП и самостоятелно заетите лица; призовава Комисията да направи оценка на добавената стойност от предоставянето на по-голяма независимост и по-големи правомощия на Комитета за оценка на въздействието; препоръчва също така Парламентът да се възползва по-широко от своите възможности за оценка на въздействието и за изпитване на МСП, като например преди въвеждането на съществени изменения в предложенията на Комисията; приканва Европейската комисия да публикува годишен отчет за общите нетни разходи на предприятията във връзка с новите предложения;

12.  Счита, че тежестта, произтичаща от нови предложения, следва да бъде компенсирана чрез поне съизмеримо намаляване на тежест;

13.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят интернет приложение, с помощта на което заинтересованата администрация да бъде в състояние да оценява дали и в каква степен предстоящото приемане на законодателни актове оказва отражение върху МСП, като например по подобие на германската система за наблюдение на МСП (Mittelstandsmonitor), която сигнализира чрез „система на светофара“ дали е много вероятно (червено), вероятно (жълто) или не се очаква (зелено) МСП да бъдат засегнати от предстоящо приемане на законодателни актове;

14.  Приветства искането на Съвета в неговите заключения от 14 и 15 март 2013 г. за допълнителни действия за намаляване на общата регулаторна тежест както на равнище ЕС, така и на национално равнище;

15.  Изразява съжаление, че МСП все още не са успели да се възползват подобаващо от потенциала на единния пазар, и припомня, че едва 25% от МСП в рамките на ЕС-27 извършват износ; призовава Комисията и държавите членки да работят заедно за подобряване на интеграцията на единния пазар и да полагат допълнителни усилия за обмен на най-добри практики по отношение на опростена документация и постигане на по-добро регулаторно сътрудничество между държавите членки; приветства приключването на Програмата за развитие от Доха (ПРД) на деветата Министерска конференция по линия на СТО от декември 2013 г. и изразява надежда, че това споразумение ще предоставя по-големи възможности за търговия, особено за МСП; във връзка с това приветства намерението на Комисията да предложи стандартна декларация за ДДС и счита, че всяка стандартизация на декларацията за ДДС следва да бъде не по-сложна, отколкото най-опростената форма, която тя заменя;

16.  Насърчава държавите членки да вземат пример от дейностите по REFIT и дейностите по десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС, предприемани на равнище ЕС, и да ги прилагат на национално равнище, за да се гарантира, че административната тежест за МСП е облекчена и на национално равнище; подчертава допълнително факта, че държавите членки могат да бъдат особено ефективни в намаляването на регулаторната тежест върху МСП, като избягват налагането на допълнителни задължения, когато транспонират директиви на ЕС в националното законодателство; настоятелно призовава държавите членки да използват възможността за намаляване на ненужната тежест за МСП в областите, в които законодателството на ЕС дава възможност за това;

17.  Подчертава факта, че държавите членки могат да бъдат особено ефективни в намаляването на административната тежест върху МСП, като избягват налагането на допълнителни задължения, когато транспонират директиви на ЕС в националното законодателство; настоятелно призовава държавите членки да използват възможността за облекчаване режимите за МСП в областите, в които законодателството на ЕС дава възможност за това;

18.  Приветства въвеждането на теста за МСП, като при все това изразява съжаление, че само някои държави членки са го интегрирали в процеса по взимане на национални решения;

19.  Припомня своята позиция относно общото освобождаване на микропредприятията от законодателството на ЕС, изразена в своята гореспомената резолюция от 23 октомври 2012 г., съгласно която освобождаването следва да се прилага единствено когато определен подходящ МСП тест може да докаже за всеки отделен случай, че специфичните потребности на микропредприятията не могат да бъдат задоволени чрез адаптирани решения или по-леки режими; подчертава, че освобождаванията на микропредприятията често включват риска, че МСП могат да бъдат обхванати от едно голямо и разнородно разнообразие от национални закони, които биха насърчили разпокъсаността и биха възпрепятствали техния достъп до вътрешния пазар;

20.  Приветства факта, че Комисията е удължила мандата на групата на високо равнище относно административните тежести (HLGAB) до октомври 2014 г., както бе поискано от Европейския парламент в неговата резолюция от 23 октомври 2012 г. и както е предвидено в програмата COSME;

21.  Отбелязва заключението, постигнато въз основа на отговорите на МСП, получени в рамките на процеса на консултация „Top Ten“, че Директивата за работното време е сложна, че й липсва гъвкавост и че в много случаи принуждава МСП да си осигуряват специализирана и пораждаща разходи правна помощ; призовава Комисията неотложно да извърши подробна оценка на въздействието;

22.  Препоръчва с цел намаляване на тежестта, свързана със законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд, при всяка възможност за нискорисковите дружества да бъде прилаган облекчен регулаторен режим;

23.  Препоръчва тарифите за такси по регламента REACH за МСП и за микропредприятия да бъдат съразмерни;

24.  Изисква от Комисията да осигурява бързо обработване на всички заявления по REACH и по-специално да ускори процедурата за заявленията от МСП и микропредприятията; приканва Комисията да предоставя на МСП и на микропредприятията подходящи насоки, които да им помагат за успешно подаване на заявления;

25.  Счита, че процесът на консултации относно десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС носи ползи и че резултатите от него са важен сигнал от страна на МСП и организациите, които ги представляват; призовава Комисията да продължава редовно тази дейност с помощта на Евробарометър; отбелязва обаче значително неравновесие в географското разпространение на реакциите към консултацията относно десетте най-обременяващи законодателни акта на ЕС; приканва Комисията да направи последваща оценка на причините за това неравновесие, за да се гарантира, че събраната информация не е повлияна от липса на осведоменост или от други фактори, които биха изкривили събраната обратна информация;

26.  Очаква следващата Комисия да продължи да носи отговорност за „интелигентно регулиране“ в рамките на компетенциите на кабинета на председателя и я насърчава да повишава ролята на представителите на МСП; в този смисъл изисква от Комисията да гарантира, че националните организации на МСП са част от наскоро създадената мрежа от пратеници по въпросите на МСП и че Асамблеята за МСП е надлежно информирана за инициативите на ЕС;

27.  Настоява, че следващата Комисия следва да определи европейска цел за 30-процентно намаление на разходите за МСП, произтичащи от административни и нормативни тежести, до 2020 г.;

28.  Отправя предупреждение относно рисковете за местната и регионалната конкурентоспособност и индивидуалното предприемачество, ако усилията за намаляване на допълнителните задължения вместо това доведат до увеличаване на максималната хармонизация или универсалното законодателство;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36. (2) ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0036.

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно Пакистан: неотдавнашни случаи на преследване (2014/2694(RSP))

P7_TA(2014)0460 RC-B7-0399/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, по-специално тези от 12 март 2014 г. относно регионалната роля на Пакистан и неговите политически отношения с ЕС(1), от 10 октомври 2013 г. относно нови случаи на насилие и преследвания срещу християни, и по-специално в Пешавар(2), от 10 март 2011 г. относно Пакистан, по-специално убийството на Шахбаз Бхати(3), от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията(4) и от 20 май 2010 г. относно свободата на религията в Пакистан(5),

–  като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя/върховен представител на ЕС Катрин Аштън относно нападението срещу християнската общност в Пешавар от 23 септември 2013 г. и относно убийството на Шахбаз Бхати на 2 март 2011 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по въпросите на свободата на религията и убежденията и доклада на специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите (Допълнение: мисия в Пакистан) от 4 април 2013 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса(6), която осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства,

–  като взе предвид петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети, като например добро управление и диалог по правата на човека, както и тясно свързания втори стратегически диалог между ЕС и Пакистан от 25 март 2014 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 11 март 2013 г., които отново изразяват очакванията на ЕС във връзка с насърчаването и зачитането на правата на човека и осъждат всички актове на насилие, включително срещу религиозните малцинства(7),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че християнската двойка Шафкат Емануел и Шагуфта Каусар беше осъдена на смърт на 4 април 2014 г. заради твърдения, че са изпратили текстово съобщение, съдържащо обида към пророка Мохамед; като има предвид, че съпрузите отрекоха да носят отговорност за това и заявиха, че телефонът, от който е било изпратено съобщението, е бил загубен малко преди изпращането;

Б.  като има предвид, че Саван Масих, пакистански християнин от Лахор, беше осъден на смърт на 27 март 2014 г. за богохулство срещу пророка Мохамед; като има предвид, че повдигането на обвинения срещу Масих предизвика ожесточени вълнения в „Джоузеф Колони“, християнски квартал в град Лахор, при които бяха опожарени много сгради, включително две църкви;

В.  като има предвид, че Асия Биби, християнка от Пенджаб, беше арестувана през юни 2009 г. и получи смъртна присъда през ноември 2010 г. по обвинения в богохулство; като има предвид, че нейното обжалване най-накрая достигна горната инстанция на съда в Лахор след няколко години; като има предвид, че за първите две изслушвания през януари и март 2014 г. съдиите, председателстващи съдебни състави, се оказаха в отпуск;

Г.  като има предвид, че през 2012 г. 14-годишното християнско момиче Римша Масих, което беше несправедливо обвинено в оскверняване на Корана, беше оправдано, след като се установи, че е станало жертва на инсценировка и отговорното лице беше задържано; като има предвид обаче, че тя и семейството ѝ е трябвало да напуснат страната;

Д.  като има предвид, че християните, които представляват около 1,6 % от населението в Ислямска република Пакистан, страдат в резултат на предразсъдъци и спорадични изблици на масово насилие; като има предвид, че по-голямата част от пакистанските християни живеят в несигурност и често се страхуват от обвинения в богохулството – тема, която може да предизвика изблици на обществено насилие; като има предвид, че няколко други християни в момента се намират в затвора по обвинения в богохулство;

Е.  като има предвид, че Мохамад Асгар, гражданин на Обединеното кралство с психично заболяване, който живее в Пакистан, беше арестуван заради твърдения, че е изпращал писма до различни длъжностни лица, в които твърдял, че е пророк, и беше осъден на смърт през януари 2014 г.;

Ж.  като има предвид, че друг гражданин на Обединеното кралство, 72-годишният Масуд Ахмад, член на религиозната общност „Ахмадия“, съвсем наскоро беше освободен под гаранция, след като беше задържан през 2012 г. по обвинения в цитиране на Корана, което се счита за богохулство в случая на членовете на „Ахмадия“, които не са признати за мюсюлмани и на които е забранено да се „държат като мюсюлмани“ по силата на раздел 298-C от наказателния кодекс;

З.  като има предвид, че през последните месеци бяха нападнати пет индуски храма в различни части на Синдх (в Тарпаркар, Хайдерабад и Ларкана) и три индуски момчета бяха обвинени в богохулство и понастоящем се намират под арест в Бадин (Синдх), тъй като нарисували със спрей няколко символа на Холи (индуския фестивал на цветовете);

И.  като има предвид, че по-специално членове на шиитско-хазарската общност понастоящем ежедневно са жертви на убийства и принудителна миграция поради нарастването на сектантското насилие в Пакистан; като има предвид, че се съобщава и за повече от 10 000 индуси, които са избягали от провинцията, тъй като отвличанията с цел откуп са станали обичайна практика през последните три години;

Й.  като има предвид, че законите относно богохулството в Пакистан са такива, че е опасно за религиозните малцинства да се изразяват свободно или да участват открито в религиозни дейности; като има предвид, че от редица години съществуват опасения в световен план относно прилагането на тези закони, тъй като обвиненията често са мотивирани от уреждане на сметки, икономическа печалба или религиозна нетърпимост и насърчават култура на поддържане на обществения ред, която предоставя на бандите платформа за тормоз и нападения; като има предвид, че от механизмите на ООН по отношение на правата на човека беше поискано Пакистан да отмени законите относно богохулството или поне незабавно да приложи гаранции за предотвратяване на злоупотребата със закона правото за налагане на наказания на граждани, които често идват от малцинствени общности;

K.  като има предвид, че те представляват само най-видимата форма на агресия срещу жени, като се има предвид трайно високото равнище на домашно насилие и принудителни бракове;

Л.  като има предвид, че Пакистан играе важна роля в насърчаването на стабилността в Южна Азия и поради това следва да служи за пример в укрепването на принципите на правовата държава и правата на човека;

M.  като има предвид, че неотдавна Европейският съюз предостави на Пакистан статус в Общата система за преференции (GSP+), при изпълнение на приложимите конвенции за правата на човека;

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно рязкото засилване на сектантско насилие и религиозната нетърпимост спрямо малцинствата, нападенията върху храмове, включително християнски църкви, както и продължаващите репресии срещу жените в Пакистан;

2.  Изразява загриженост относно въздействието, което подобно насилие оказва по отношение на бъдещото развитие на пакистанското общество като цяло с оглед на социално-икономическите предизвикателства, пред които е изправена страната; изтъква, че е в дългосрочен интерес за Пакистан всички негови граждани да изпитват по-голяма сигурност;

3.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че пораждащите полемика закони относно богохулството се поддават на злоупотреби, които могат да засегнат хора от всички вероизповедания в Пакистан; изразява особена загриженост относно това, че законите относно богохулството, на които публично се противопоставиха покойният Шахбаз Бхати, министър, и покойният Салман Тазир, губернатор, понастоящем се използват все по-често срещу християни и други религиозни малцинства в Пакистан;

4.  Припомня на пакистанските органи задължението им съобразно международното право за зачитане на свободата на изразяване и свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията; призовава пакистанските органи да освободят затворниците, които са осъдени заради богохулство, и да отменят смъртните присъди на етапа на обжалване; призовава пакистанските органи да гарантират независимостта на съдилищата, принципите на правовата държава и надлежните съдебни процедури съобразно международните стандарти в областта на съдебните производства; наред с това призовава пакистанските органи да предоставят достатъчна закрила на всички, които са свързани със случаи на богохулство, включително чрез предпазване на съдиите от външен натиск, защита на обвинените и техните семейства и общности от масово насилие и предоставяне на решения за тези, които са оправдани, но не могат да се завърнат в местата си на произход;

5.  Осъжда категорично изпълнението на смъртни наказания при каквито и да било обстоятелства; призовава правителството на Пакистан незабавно да премине от мораториум „де факто“ върху смъртното наказание към реално премахване на смъртното наказание;

6.  Призовава правителството на Пакистан да извърши задълбочен преглед на законите в областта на богохулството и тяхното прилагане понастоящем — така, както са включени в Раздел 295 и Раздел 298 от Наказателния кодекс, за предполагаеми актове на богохулство, особено с оглед на неотдавнашните смъртни присъди; насърчава правителството да устои на натиска от религиозни групи, както и от някои опозиционни политически сили за запазване на тези закони;

7.  Отправя призив към правителството да ускори реформите по отношение на религиозните училища чрез установяване на основна програма за обучение съобразно международните стандарти, със специален акцент върху премахването на изразяващи омраза материали от учебните програми и въвеждането на обучение в общностна и религиозна търпимост в основния учебен план; призовава Европейската комисия да следи развитието по отношение на предишни искания за преразглеждане на финансирани от ЕС учебници, които съдържат подбуждащи омраза изявления;

8.  Настоятелно призовава правителството и парламента на Пакистан да осъществят реформи на официалната съдебна система, за да се предотврати прибягването към неформални структури като съвети на старейшини и местни съвети, както и значително да увеличат финансовите и човешките ресурси в съдебната система, по-конкретно на равнище съдилища от първа инстанция;

9.  Категорично осъжда всички актове на насилие срещу религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост на основата на религия и убеждения; призовава правителството на Пакистан да се намеси в защита на жертвите на основано на религия масово насилие, и в частност да забрани подбуждащи омраза публични изказвания, и насърчава всички пакистанци да работят съвместно за насърчаване и гарантиране на толерантност и взаимно разбирателство; настоятелно призовава пакистанските органи да преследват носещите отговорност за подбудителни действия и неверни обвинения в богохулство;

10.  Припомня, че свободата на религията и правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията на Пакистан; посреща със задоволство мерките, предприети в подкрепа на религиозните малцинства от пакистанското правителството от ноември 2008 г. насам, като например въвеждането на квота от пет процента от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлманските официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;

11.  Въпреки това настоятелно призовава пакистанското правителство да увеличи усилията си за по-добро разбирателство между религиите, да предприеме активни мерки по отношение на религиозната враждебност от страна на участници от обществото, да се бори срещу религиозната нетърпимост, актовете на насилие и сплашване, както и да предприеме действия срещу усещането за безнаказаност;

12.  Изразява дълбока загриженост относно положението на жените и момичетата от малцинствата, които често страдат двойно, а именно посредством практиките на насилствено приемане на религия и целенасоченото сексуално насилие; настоятелно призовава пакистанските органи да засилят мерките на защита, съдебно преследване и обезщетяване;

13.  Изтъква, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; изразява загрижеността си относно неотдавнашната тенденция в Пакистан за ограничаване на свободата на мисълта, изразяването и информацията чрез блокиране и контролиране на често използвани интернет услуги; призовава правителството да прекрати цензурирането на интернет и да преразгледа проектите на законодателство в областта на борбата срещу тероризма, както и в областта на НПО, които биха ограничили сериозно независимостта и свободата на действие на НПО и биха могли да доведат до срив на работата на НПО с международни връзки в Пакистан;

14.  Изтъква важната роля, която Пакистан играе за засилването на стабилността в целия регион; насърчава Пакистан в това да играе конструктивна роля при насърчаването на сигурността в Афганистан и във връзка с това настоятелно призовава пакистанското правителство да засили зачитането на основните права на човека в собствената му страна, както и в целия регион;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0208. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0422. (3) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 179. (4) OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 53. (5) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 147. (6) Приети текстове, P7_TA(2013)0575. (7) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/135946.pdf.

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно Сирия: положението на някои уязвими общности (2014/2695(RSP))

P7_TA(2014)0461 RC-B7-0387/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Сирия, и по-специално резолюцията от 6 февруари 2014 г. относно положението в Сирия(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Сирия от 14 април и 20 януари 2014 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя / върховен представител Катрин Аштън от 15 март 2014 г. относно третата годишнина от сирийското въстание и от 8 април 2014 г. във връзка с убийството на отец ван дер Лугт в Хомс, Сирия,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид Резолюция 2139 на Съвета за сигурност на ООН от 22 февруари 2014 г.,

–  като взе предвид доклада на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република от 12 февруари 2014 г.,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун относно Сирия от 7 април 2014 г.,

–  като взе предвид изявлението на координатора на ООН за спешната хуманитарна помощ и заместник генерален секретар на ООН по хуманитарните въпроси Валери Амос относно Сирия от 28 март 2014 г.,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г. и Хартата на основните права на Европейския съюз от 2000 г.,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че продължаващата тежка криза в Сирия доведе до хуманитарна катастрофа с безпрецедентни в най-новата история измерения, като над 150 000 души, повечето от които цивилни граждани, са загинали, над 6,5 милиона души са вътрешно разселени и има над 2,6 милиона сирийски бежанци, основно в Ливан, Турция, Йордания, Ирак и Египет; като има предвид, че етническите и религиозните малцинства се оказват в особено уязвимо положение в тази криза;

Б.  като има предвид, че сирийското население традиционно е съставено от изключително разнообразни етнически и религиозни общности, които съответно включват араби, арамейци, арменци, асирийци, черкези, кюрди, туркмени, мюсюлмани, християни и друзи, както и други групи; като има предвид, че нито една от етническите или религиозни общности в Сирия не беше пощадена от продължаващия трета година конфликт, който все повече придобива религиозен характер;

В.  като има предвид, че тези общности винаги са били част от сирийското общество, като допринасят за неговото развитие и напредък, наред с другото, с участието си в секторите на образованието, здравеопазването и културата; като има предвид, че следователно те играят важна роля в процеса на демократизация на Сирия и трябва да имат свои представители при всяка консултация относно бъдещето на страната и във всеки процес на помирение;

Г.  като има предвид, че до неотдавна повечето от тези общности се опитваха да избегнат вземането на страна в конфликта, тъй като много от тях може да признават необходимостта от промяна на режима в Сирия, но също така се опасяват, че ако правителството бъде свалено, ще станат мишена за джихадските бунтовници сунити, които призовават за установяването на ислямска държава, или други лица;

Д.  като има предвид, че режимът на Асад умишлено даде тласък на религиозната поляризация като своя стратегия за оцеляване, която възпламени скритото и досега до голяма степен потискано междуобщностно напрежение; като има предвид, че увеличаващото се присъствие и проникване на ислямски екстремисти и джихадисти във всички страни в конфликта породи основателни опасения сред малцинствените общности в страната; като има предвид, че задълбочаващото се разцепление между сунитите и шиитите в Сирия се отразява и на междуобщностните отношения в съседните страни;

Е.  като има предвид, че нидерландският йезуитски свещеник Франс ван дер Лугт, който живееше в Сирия в продължение на десетилетия и който беше добре известен с отказа си да напусне обсадения град Хомс, беше пребит и застрелян от въоръжени лица на 7 април 2014 г.; като има предвид, че генералният секретар на ООН осъди този нечовешки акт на насилие срещу човек, който подкрепяше народа на Сирия на фона на обсади и нарастващи трудности; като има предвид, че в манастира, където беше убит отец ван дер Лугт, все още има и други християни и че международната общност изразява безпокойство за тяхната безопасност, както и за безопасността на много цивилни граждани, които все още са блокирани в град Хомс, който продължава да бъде под обсада;

Ж.  като има предвид, че отец Паоло дал’Oльо е в неизвестност от юли 2013 г. и че епископ Павел Язиги от гръцката православна църква и епископ Йоан Ибрахим от асирийската православна църква бяха отвлечени от автомобила си от въоръжени лица извън северния град Алепо през април 2013 г.; като има предвид, че съдбата им остава неизвестна;

З.  като има предвид, че боевете между силите на режима и бунтовниците, включително свързани с Ал Кайда елементи, в края на март 2014 г. доведоха до евакуацията на по-голямата част от населението на Касаб – арменски град на сирийско-турската граница; като има предвид, че има противоречиви сведения относно броя на жертвите от тези събития;

И.  като има предвид, че последните сведения извън Сирия сочат, че бунтовниците от свързания с Ал Кайда фронт Ал-Нусра са завладели редица християнски и кюрдски села на турската граница, като например кюрдския град Айн ал-Араб/Кобане;

Й.  като има предвид, че палестинските бежанци продължават да бъдат особено уязвима група по време на кризата в Сирия; като има предвид, че много от тях живеят в обсадени райони, по-специално в лагера „Ярмук“, който продължава да бъде обект на тежка атака от страна на силите на режима и различни въоръжени групировки, която води до нечовешки страдания за пребиваващите в този район 18 000 палестинци; като има предвид, че почти всички от 540-те хиляди палестински бежанци в Сирия се нуждаят от помощ днес, като повече от половината от тях са вътрешно разселени в рамките на страната и са изправени пред значителни пречки или нарастващи ограничения при опитите си за бягство в Египет, Йордания или Ливан;

К.  като има предвид, че жени и деца продължават да страдат от агресия, сексуално и основано на пола насилие, тормоз и липсата на основни стоки и услуги в условията на продължаващата криза в Сирия; като има предвид, че сред сирийските бежанци има непропорционално голям брой жени и деца; като има предвид, че почти 3 милиона деца са отпаднали от училище в Сирия от 2011 г. насам, а най-малко 500 000 регистрирани сирийски деца бежанци не са записани в училища в съседните държави;

Л.  като има предвид, че защитници на правата на човека, интелектуалци, представители на църквата, журналисти и активисти на гражданското общество продължават да бъдат жертва на тежката криза в Сирия; като има предвид, че носителката на наградата „Сахаров“ за 2011 г. Разан Зейтунех, която беше отвлечена заедно със съпруга си и други двама защитници на правата на човека преди повече от четири месеца в Дума, продължава да бъде в плен на неизвестно място;

М.  като има предвид, че политическите и религиозните водачи имат задължението да се борят на всяко равнище срещу екстремизма и тероризма и да насърчават взаимно уважение сред отделните лица и религиозни и етнически групи;

Н.  като има предвид, че международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека забранява преследването на лица или групи въз основа на религиозна или етническа идентичност, както и нападенията срещу цивилни граждани, които не участват във военните действия; като има предвид, че такива действия могат да представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството; като има предвид, че Резолюция 2139 на Съвета за сигурност на ООН подчертава необходимостта да се сложи край на безнаказаността за нарушенията на международното хуманитарно право и нарушенията на правата на човека и потвърди, че лицата, които са извършили или са отговорни по принцип за такива нарушения в Сирия, трябва да бъдат изправени пред съда;

1.  Изразява дълбоката си тревога от безмерните страдания и загубата на човешки живот и изразява солидарност със семействата на всички невинни жертви в сирийския конфликт; решително осъжда нарушенията на правата на човека и на международното хуманитарно право от режима на Асад и милицията, която подкрепя правителството; осъжда всякаква форма на нарушение на правата на човека и на международното хуманитарно право от въоръжените групировки, противопоставящи се на режима; решително осъжда нарастващия брой на терористичните атаки, извършвани от екстремистки организации и лица в страната;

2.  Изразява убеждението си, че трайно решение на настоящата криза в Сирия може да се постигне само чрез приобщаващ политически процес, воден от Сирия с подкрепата на международната общност; изразява съжаление относно факта, че мирните преговори понастоящем търпят неуспех поради това, че режимът възпрепятства тези преговори, и настоятелно изисква от всички участващи страни и международната общност да вложат всичките си усилия в работа за започване на нови преговори, които да сложат край на това масово избиване на населението; подчертава значението на участието и приноса в този процес на всички групи от сирийското общество, включително етническите и религиозните малцинства, и подчертава ключовата роля на малцинствата в опазването на уникалното културно наследство и традициите на междукултурно, междуетническо и междурелигиозно съвместно съществуване в Сирия с цел създаването на едно жизнено общество за бъдещите поколения сирийци;

3.  Отново заявява, че правата на малцинствата са неразривно свързани със зачитането на останалите основни права на човека и основни свободи, като правото на свобода, сигурност, равенство и свобода на изразяване;

4.  Остро осъжда последните нападения срещу някои религиозни и етнически общности в Сирия, най-вече християни, арменци и кюрди, и призовава всички участващи страни да прекратят всякакви действия, насочени към подбуждане на междуетнически и междурелигиозни конфликти; подчертава, че всички участници в конфликта имат задължението да защитават различните малцинства, живеещи в страната; въпреки това признава, че нападенията срещу определени уязвими общности представляват само един аспект от гражданската война в Сирия;

5.  Осъжда по най-острия възможен начин убийството на отец Франс ван дер Лугт, нечовешки акт на насилие срещу човек, който защитаваше народа на Сирия в условията на обсада и нарастващи трудности; отдава заслуга на неговото дело, което излизаше извън рамките на обсадения град Хомс и което и досега помага на стотици цивилни граждани в ежедневните им нужди, свързани с оцеляването;

6.  Настоятелно призовава всички страни в конфликта да се придържат стриктно към международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека и призовава за защита на всички уязвими общности, наред с другото, като им се позволи достъп до хуманитарна помощ и като бъдат отменени всички обсади на населени райони, включително на Стария град в Хомс; отново отправя призива си за създаването на безопасни убежища по протежение на турско-сирийската граница и евентуално на територията на Сирия, както и за създаването на хуманитарни коридори от страна на международната общност;

7.  Осъжда нападението срещу арменския град Касаб; подкрепя всички усилия на местно равнище за избягване на религиозното насилие и борба с него в контролираните от бунтовниците райони и в районите с преобладаващо кюрдско население; настоятелно призовава настоящите и бъдещите сирийски органи да предоставят надеждна и ефективна защита за уязвимите общности в страната и да гарантират тяхното безопасно и сигурно завръщане по домовете им, както и да гарантират привличането към отговорност на извършителите на нападения срещу тези общности и провеждането на надлежен съдебен процес срещу тях;

8.  Отново призовава да бъде обърнато специално внимание на уязвимото положение на палестинските бежанци в Сирия, и по-специално на нечовешките условия на живот на палестинците, които пребивават в лагера „Ярмук“; отново отправя своя призив към всички страни, участващи в конфликта, да позволят на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и други международни организации за помощ безпрепятствен достъп до този лагер, както и до всички други обсадени райони в страната, за да бъдат смекчени изключителните страдания на местното население; приветства работата на UNRWA в Сирия и призовава за засилване на международната подкрепа за нейната дейност;

9.  Призовава международната общност и ЕС да обърнат специално внимание на страданието и нуждите на жените и децата по време на кризата в Сирия; призовава за нулева толерантност по-специално към убиването и отвличането на деца и набирането им във въоръжени групи, както и за засилване на капацитета за хуманитарна помощ в областта на подкрепата за травматизираните жертви;

10.  Припомня спешната нужда да бъдат освободени всички политически затворници, активисти на гражданското общество, хуманитарни работници, религиозни фигури (включително отец Паоло дал’Oльо, епископ Павел Язиги от гръцката православна църква и епископ Йоан Ибрахим от асирийската православна църква), журналисти и фотографи, държани от режима или от бунтовници, и да се предостави на независимите наблюдатели достъп до всички места за задържане; отново призовава настоятелно ЕС и неговите държави членки да положат всички възможни усилия за постигане на освобождаването на носителката на наградата „Сахаров“ за 2011 г. Разан Зейтунех, както и на всички други защитници на правата на човека в Сирия, включително интернет активиста Басел Сафади Хартабил;

11.  Поддържа убеждението си, че не може да съществува траен мир в Сирия без отговорност за престъпленията, извършени по време на конфликта, включително за тези на религиозна или етническа основа; повторно отправя своя призив за сезирането на Международния наказателен съд за положението в Сирия и подкрепя всички инициативи в тази насока; приветства работата на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република и на други международни участници, които събират и съхраняват голям обем показания относно сериозните престъпления, извършени от режима и от някои бунтовнически групи в Сирия, и призовава за предприемане на действия за изправяне пред съд на извършителите;

12.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка със сериозни последствия от фрагментирането на Сирия за стабилността и сигурността на региона, по-специално в Ливан и Ирак; изразява дълбока загриженост поради големия брой сирийски бежанци в съседните държави, особено в Ливан, където според ВКБООН броят им вече е надминал 1 милион, без да се вземат предвид десетките хиляди, които не са се регистрирали в агенцията, като всяка седмица от Сирия към Ливан бягат 12 000 души; изразява дълбока загриженост също така относно продължаващия бежански поток към Йордания, Турция, Ирак и Египет; насърчава Европейския съюз и неговите държави членки да продължават да предоставят значителна хуманитарна помощ на населението, засегнато от сирийския конфликт;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител/заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на специалния пратеник на ООН и Арабската лига в Сирия, на правителството и парламента на Египет, на правителството и парламента на Ирак, на правителството и парламента на Йордания, на правителството и парламента на Ливан, на правителството и парламента на Турция, на генералния секретар на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, както и на всички страни, участващи в конфликта в Сирия.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0099.

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2014 г. относно положението в Северна Корея (Корейска народнодемократична република) (2014/2696(RSP))

P7_TA(2014)0462 RC-B7-0388/2014

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, по всички от които Корейската народнодемократична република (КНДР) е страна,

–  като взе предвид Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид своите резолюции от 14 март 2013 г. относно ядрените заплахи и правата на човека в Корейската народнодемократична република(1), от 24 май 2012 г. относно положението на севернокорейските бежанци(2) и от 8 юли 2010 г. относно Северна Корея(3),

–  като взе предвид изявленията на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, от 19 август 2013 г. относно неотдавнашните споразумения между двете корейски държави и от 5 юни 2013 г. относно експулсирането на девет севернокорейски граждани от Лаос, както и изявлението на Катрин Аштън от 13 март 2013 г. относно ядрените заплахи и правата на човека в Северна Корея,

–  като взе предвид декларацията на КНДР от 13 март 2013 г., че тя е прекратила примирието от 1953 г. и „не е ограничена от декларацията за ненападение между Северна и Южна Корея“,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека от 26 март 2014 г. и от 21 март 2013 г., както и резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г. относно положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република,

–  като взе предвид анкетната комисия за положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република, която беше сформирана на 21 март 2013 г. от Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че анкетната комисия на ООН разследва „систематичните, масови и тежки нарушения на правата на човека“ в Северна Корея и публикува доклад на 7 февруари 2014 г.;

Б.  като има предвид, че професионалните, задълбочени и приобщаващи работни методи, приложени от анкетната комисия, могат да послужат за пример за работата на бъдещите мисии за установяване на фактите, които се изискват от Съвета на ООН по правата на човека, когато правителствата отказват всякакво сътрудничество, какъвто е случаят с КНДР;

В.  като има предвид, че при сформирането на анкетната комисия НДРК заяви, че „напълно ще я отхвърли и пренебрегне“, отказа ѝ разрешение да посети страната и не оказа сътрудничество по никакъв начин; като има предвид, че режимът в КНДР по принцип не е оказал сътрудничество на ООН и е отхвърлил всички резолюции на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание относно правата на човека в Северна Корея; като има предвид, че той не е оказал сътрудничество на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в страната и е отхвърлил всякакво съдействие от страна на върховния комисар на ООН по правата на човека;

Г.  като има предвид, че диалогът между ЕС и КНДР в областта на правата на човека беше преустановен от КНДР през 2003 г.;

Д.  като има предвид, че анкетната комисия е стигнала до заключението, че „КНДР е извършила и продължава да извършва систематични, масови и тежки нарушения на правата на човека и в много случаи установените нарушения представляват престъпления срещу човечеството, основани на държавни политики“, и нямат „никакво друго съответствие в съвременния свят“;

Е.  като има предвид, че тези престъпления срещу човечеството водят до избиване, убийства, поробване, изтезания, лишаване от свобода, изнасилвания, принудителни аборти и друго сексуално насилие, преследване на политическа, религиозна или расова основа или на основа на пола, насилствено изселване на населението, насилствено изчезване на хора и до нечовешкия акт на съзнателно предизвикване на продължителен глад; като има предвид, че тези престъпления срещу човечеството продължават в КНДР, тъй като политиките, институциите и моделите на безнаказаност продължават да съществуват;

Ж.  като има предвид, че докладът на анкетната комисия заключава, че „нечуваните жестокости“, които са извършвани срещу стотици хиляди затворници в миналото и понастоящем в затворническите лагери, „приличат на ужасите на лагерите, които тоталитарните държави са създали през двадесети век“;

З.  като има предвид, че докладът показва, че в КНДР държавата претендира за абсолютен контрол върху всеки аспект от живота на гражданите и абсолютен монопол върху информацията, върху движението в рамките на и извън страната, както и върху социалния живот (класовата система Сонгун);

И.  като има предвид, че правителството дори разширява своите репресивни действия извън границите на държавата със системното отвличане и отказ за репатриране на над 200 000 души от други държави, много от които впоследствие насилствено са изчезнали;

Й.  като има предвид, че дискриминацията и насилието срещу жените са широко разпространени, включително публичните побои и сексуалното нападение на жени от страна на лица на публични длъжности; като има предвид, че жените и момичетата са уязвими по отношение на трафика и принудителните сексуални услуги;

1.  Отбелязва с изключителна загриженост констатациите на анкетната комисия на ООН и подкрепя нейните препоръки;

2.  Отново решително осъжда продължаващата десетилетия държавна репресия, упражнявана по систематичен начин от настоящия и от предишните върховни лидери на КНДР, както и от администрацията, и призовава КНДР незабавно да сложи край на тежките, масови и систематични нарушения на правата на човека, извършвани срещу собствения ѝ народ;

3.  Подчертава факта, че описаните нарушения, много от които представляват престъпления срещу човечеството, от твърде дълго време се извършват пред очите на международната общност, и отправя призив към държавите –– членки на ЕС и всички държави от Общото събрание на ООН да поставят страданията на населението на Северна Корея на преден план в политическия дневен ред и да гарантират предприемането на последващи действия по отношение на препоръките на анкетната комисия;

4.  Изразява убеденост, че е дошло време международната общественост да предприеме конкретни действия, за да се прекрати безнаказаността на извършителите; настоява тези, които са в най-голяма степен отговорни за престъпленията срещу човечеството, извършени в КНДР, да бъдат подведени под отговорност, да бъдат изправени пред Международния наказателен съд и да им бъдат наложени целенасочени санкции;

5.  Отправя искане към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да гарантира, че изпълнението на препоръките на анкетната комисия е постоянна точка в дневния ред на диалозите за правата на човека и на други срещи с трети държави, по-специално в рамките на диалозите с Русия и Китай; отправя, също така, искане към ЕСВД и специалния представител на ЕС за правата на човека да гарантират, че всички посланици от ЕСВД са информирани относно доклада на анкетната комисия и разбират, че имат за задача гарантиране на подкрепата в световен мащаб за действията на Съвета за сигурност на ООН съгласно препоръките на анкетната комисия;

6.  Призовава правителството на КНДР да изпълни своите задължения в рамките на инструментите в областта на правата на човека, по които е страна, и да оказва пълно сътрудничество на хуманитарните организации, независимите наблюдатели на правата на човека и специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в КНДР, наред с другото и чрез предоставяне на достъп до страната;

7.  Призовава ЕСВД и държавите членки да подкрепят Върховния комисар на ООН за правата на човека в създаването на специални структури, за да се гарантира търсенето на отговорност за извършените престъпления чрез продължаващо събиране на доказателства и документация;

8.  Призовава КНДР незабавно и окончателно да прекрати публичните и тайните екзекуции и да премахне смъртното наказание; освен това призовава КНДР да сложи край на извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и колективните наказания, да закрие всички затворнически лагери, да освободи политическите затворници и да предостави на своите граждани свободата да пътуват свободно, както в рамките на страната, така и извън нея; призовава КНДР да предостави свобода на изразяване на мнение и свобода на печата за националните и международните средства за масово осведомяване, както и нецензуриран достъп до интернет за своите граждани;

9.  Настоятелно призовава правителството на КНДР да предаде цялата информация относно граждани на трети страни, за които има подозрения, че са били отвлечени от севернокорейски държавни агенти през последните десетилетия, и да върне незабавно тези отвлечени лица, които все още са задържани, в държавите им по произход;

10.  Изразява особената си загриженост относно продължаващата сериозност на продоволственото положение в страната и неговото въздействие върху икономическите, социалните и културните права на населението; призовава Комисията да поддържа съществуващите програми за хуманитарна помощ и канали за комуникация с КНДР, както и да обезпечи сигурното доставяне на такава помощ до целевите групи от населението; призовава органите на КНДР да осигурят достъп до храна и хуманитарна помощ за всички граждани в съответствие с техните нужди, съгласно хуманитарните принципи; призовава, също така, КНДР да инвестира своите ресурси в подобряване на ужасяващите условия на живот на своите граждани вместо в допълнително увеличаване на своя военен арсенал и ядрена програма;

11.  Призовава всички членове на ООН, и особено Китайската народна република, да оказват помощ на севернокорейските граждани, които са успели да избягат от страната, като им предоставят право на престой заедно с правна защита и основни услуги, равностойни на тези, предоставяни на собствените им граждани, и настоятелно ги приканва да не оказват съдействие под каквато и да е форма на администрацията на КНДР за екстрадиране или репатрирането на севернокорейски граждани;

12.  Приветства всички хуманитарни проекти между Северна и Южна Корея, като например срещи на разделени семейства от Южна и Северна Корея, които могат конкретно да облекчат страданието на населението, и призовава и двете правителства да увеличат броя на инициативите от такова естество;

13.  Призовава ООН, както беше предложено от анкетната комисия, да свика политическа конференция на високо равнище между страните в Корейската война с цел сключване на мирен договор, слагащ край на войната, и създаване на процедура за засилване на сътрудничеството, подобно, например, на Хелзинкския процес;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителството на Корейската народнодемократична република, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на членовете на анкетната комисия на ООН за положението с правата на човека в КНДР, включително на специалния докладчик, на правителството и парламента на Република Корея, на правителството и парламента на Руската федерация, на правителството и парламента на Япония и на правителството на Китайската народна република.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0096. (2) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 94. (3) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 132.