Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2007 г. за Зелена книга за по-ефективното изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз: Привременно запориране на банкови сметки (2007/2026(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид Зелената книга за по-ефективното изпълнение на съдебни решения в Европейския съюз: привременно запориране на банкови сметки (СОМ(2006)0618),
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси, както и становищата на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0371/2007),
A. като има предвид, че безкасовият начин на плащане и трансграничните платежни операции отбелязаха значителен напредък и с оглед на SEPA (Единната зона за плащания в евро) ще продължат да се развиват;
Б. като има предвид, че макар в почти всички държави-членки да съществуват разпоредби за налагането на привременни мерки за осигуряване на изпълнението, те обаче в рамките на ЕС заради различните правни системи и процесуални разпоредби могат да се осъществят само в хода на сложни и дълги производства и дават възможност на длъжника да прехвърли парите си в чуждестранни сметки;
В. като има предвид, че една единна европейска процедура за трансгранични дела ще съдейства на тези, които водят дела в много страни, както и на банковите институции, които ще получават запорни съобщения от различни държави-членки;
Г. като има предвид, че кредиторът трябва да има възможността да противодейства на това, неговият длъжник за кратко време и евентуално многократно да прехвърли пари в чуждестранни сметки с цел да се отклони от изпълнение;
1. Приветства факта, че Комисията е взела инициативата със Зелената книга за въвеждането на трансгранична европейска процедура за привременно обезпечаване наличността по банковите сметки;
2. Предлага в рамките на по-нататъшните проучвания да бъдат събрани и статистически данни за действителното разпространение на случаите, при които се осуетява изпълнението, за да може по-добре да се оцени целесъобразността на предлаганите мерки;
3. Подкрепя въвеждането на единна европейска нормативна уредба, която да действа самостоятелно и допълващо, наред със съответната национална уредба на принудителното изпълнение в държавите-членки;
4. Изразява мнението, че установяването на такава последователна и лесно приложима самостоятелна европейска процедура за привременно налагане на запор върху банкови сметки при условията на по-строги процесуални разпоредби е за предпочитане пред хармонизиране на законодателството на държавите-членки от страна на Общността;
5. Подчертава, че тази процедура следва да важи само за трансгранични дела;
6. Подчертава, че следва да бъде уредено само привременното запориране на банкови сметки и привременното обезпечаване на наличността по сметки, но в никакъв случай и удовлетворяването на кредиторите;
7. Изразява мнението, че като правно основание за такава процедура се явява член 65, буква в) от Договора за създаване на ЕО;
8. Обръща внимание на това, че започването на такава процедура трябва да е възможно още преди завеждането на исковото дело;
9. Обръща внимание на това, че става дума само за сумарна процедура, при която кредиторът трябва да докаже основателността на предявената претенция, както и спешността на случая и застрашеността за осъществяването на неговите права;
10. Изразява мнението, че съответните актове служат за замразяване на банкови сметки и забраняват прехвърляне на средства до постановяване съдебен акт от държавата-членка, в която се води сметката, с който акт се разрешават и всички въпроси във връзка с реда на вземанията; изразява мнението, че активи, надвишаващи размера на предявените парични вземания, включително разноските, следва да не се запорират;
11. Изразява мнението, че съответният акт трябва да бъде мотивиран, например при наличие на опасност от укриване на имуществото; обръща внимание, че следва да бъде гарантирано това съответният акт за налагане на запор да не засяга повече сметки, отколкото е необходимо;
12. Изразява мнението, че следва да се прави грижлива съпоставка между правата на кредиторите да събират вземанията си по принудителен ред и предоставянето на подходяща защита на ответника по обезпечителната мярка, съотв. длъжника по изпълнението;
13. Изразява мнението, че следва да бъде предвидена отговорност на кредитора, който неправомерно предизвика запориране на сметки, за вредите, които е причинил с това на длъжника;
14. Изразява мнението, че трябва да се предоставя достатъчна информация за идентифицирането на наличността по определена банкова сметка, дори и когато банките трябва направят допълнително проучване за издирване името и адреса на титуляра на сметката;
15. Счита за целесъобразно да се проучи въпросът дали могат да бъдат възстановени разноските, които банките правят при налагането на запор на банкови сметки;
16. Изразява мнението, че кредиторът следва да бъде задължен да заведе исковото дело в рамките на определен срок;
17. Изразява мнението, че въпреки това при неприключила висящност на съдебно дело следва да се допуска удължаване на срока, при условие че делото се води със следващата се грижа;
18. Изразява мнението, че е необходимо ограничаване на размера на сумата по запорираните сметки, за да се предотврати прекомерното обезпечаване на кредитора и да се защити длъжникът;
19. подчертава особено настоятелно защитата на длъжника в смисъл, че трябва да се избегне неоснователното накърняване на доброто му име и че трябва да бъдат гарантирани необходимите му минимални средства за издръжка на живота;
20. Смята за необходимо, като мярка за защита на длъжника и за предотвратяване на злоупотреба от страна на кредитора, да бъде предвидено кредиторът до влизането в сила на акта, който е изпълнителен титул, да внася обезпечение, размерът на което да се ориентира според размера на вземането, чието събиране се обезпечава;
21. Отхвърля въвеждането на равнище ЕС на единен минимален размер на суми, които не подлежат на запор, и счита за правилно даването на възможност на длъжника да се позовава на незапорируемия минимум, предвиден в съответното национално законодателство;
22. Подкрепя правото на длъжника да обжалва акта за налагане на запор и да прекрати запора чрез внасяне на обезпечение; по-специално ответникът, в случай на възражение или при подаване на заявление за отмяна на заповед за запор на банкови сметки, не трябва да е ощетен по отношение на принципите и продължителността на съдебното производство;
23. Изразява мнението, че доверителните сметки трябва да бъдат особено защитени от привременен запор; счита, че временен запор на общи сметки следва да е възможен само ако съществуват подходящи гаранции и мерки за защита на правата на трети лица, различни от длъжника;
24. Подчертава, че с оглед връчването на запорни съобщения трябва да се гарантира, че ще бъдат създадени единни стандарти (напр. чрез използването на стандартизирани образци) в рамките на Европейския съюз за комуникацията между съдилищата и банките;
25. Изразява мнението, че запорните съобщения трябва да се изпращат по начин, който да гарантира, че банката да узнае на следващия ден след изпращането, както и че запорните съобщения да бъдат изпълнявани в срок от 24 часа след идентифицирането на наличността по сметката; банката изпраща официално съобщение на органа по изпълнението и на кредитора, че е блокирана сума в размер на дълга; банката трябва също така официално да уведоми длъжника за налагането на запора; изразява мнението, че би било желателно да се въведат стандартизирани официални съобщения на официални всички езици на Европейския съюз, за да отпадне или се намали необходимостта от писмен превод;
26. Изразява мнението, че би следвало да се издаде съответен акт, евентуално под формата на регламент;
27. Призовава Комисията, преди внасянето на предложение да изясни отворените и отчасти трудни за решаване въпроси чрез обстойни и широкообхватни проучвания и по-специално да направи оценка на последиците от такъв акт;
28. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.