Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2066(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0327/2008

Внесени текстове :

A6-0327/2008

Разисквания :

PV 22/09/2008 - 28
CRE 22/09/2008 - 28

Гласувания :

PV 23/09/2008 - 5.25
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0438

Приети текстове
WORD 110k
вторник, 23 септември 2008 г. - Брюксел Окончателна версия
Състояние и перспективи на селското стопанство в планинските райони
P6_TA(2008)0438A6-0327/2008

Резолюция на Европейския парламент от 23 септември 2008 г. относно състоянието и перспективите на селското стопанство в планинските райони (2008/2066(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2001 г. относно "25 години прилагане на общностното законодателство за селското стопанство в планинските райони"(1) ,

–   като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2006 г. относно провеждането на стратегията за горите на Европейския съюз(2) ,

–   като взе предвид своята резолюция от 12 март 2008 г. равносметката за състоянието на Общата селскостопанска политика(3) ,

–   като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите, озаглавено "За зелена книга: към политика на Европейския съюз по отношение на планинските райони - европейска визия за планинските масиви"(4) ,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по регионално развитие (A6-0327/2008),

А.   като има предвид, че планинските райони представляват 40 % от територията на Европа и в тях живеят 19 % от нейното население;

Б.   като има предвид, че в някои държави-членки като Гърция, Испания, Италия, Австрия и Португалия, планинските региони обхващат повече от 50 % от тяхната територия и че във въпросните региони земеделското население продължава да представлява значителен елемент;

В.   като има предвид, че планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) представляват културно пространство, отражение на хармоничното взаимодействие между човека и биосистемите и част от природното наследство;

Г.   като има предвид, че планинските региони изпитват по остър начин отрицателните последствия от изменението на климата и от крайните метеорологически явления като суша и горски пожари;

Д.   като има предвид, че планинските райони не са еднороден пейзаж, а обхващат планински области с най-различна форма и надморска височина (високопланински области, среднопланински области, глетчери, непроизводителни райони);

Е.   като има предвид, че планинските райони се отличават от останалите райони в Европейския съюз с определени специфични фактори (наклон на склоновете, различна надморска височина, непроходимост, нарастване, по-кратки периоди на естествен растеж, по-ниско качество на почвата, атмосферни и особени климатични условия), и като има предвид, че те в много отношения са "необлагодетелствани", поради постоянни неблагоприятни природни условия; като има предвид, че в някои планински райони това води до тяхното постепенно опустиняване и до намаляване на селскостопанското производство;

Ж.   като има предвид, че планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) притежават потенциал и са модел за качествена продукция и услуги, както и място за отдих, потенциал, който бива устойчиво активизиран само посредством интегрирано и дългосрочно използване на ресурсите и традициите;

З.   като има предвид, че в планинските райони се произвеждат продукти на животновъдството със специални качествени характеристики и че техният производствен процес се осъществява интегрираното и чрез устойчиво оползотворяване на природните ресурси, на пасищата и на специално пригодените разнообразни хранителни растения, а също така и използването на традиционна технология;

И.   като има предвид, че планините (преди всичко високо- и среднопланинските области) представляват "мултифункционална" жизнена среда, където икономиката (селското стопанство) е тясно свързана със социалните, културните и екологичните аспекти, и че вследствие на това е необходимо тези райони да се подпомагат посредством отпускането на подходящо финансиране;

J.  Й като има предвид, че поради постоянните структурни недостатъци икономиката на планинските райони е особено чувствителна по отношение на колебанията в икономическия цикъл и в дългосрочен план зависи от диверсифицирането и специализирането на производствените процеси;

K.  К като има предвид, че вече има европейски правни инструменти за защита на определени планински райони - Конвенцията за защита на Алпите от 7 ноември 1991 г. (Алпийската конвенция) и Рамковата конвенция за защита и устойчиво развитие на Карпатите от 22 май 2003 г. (Карпатската конвенция) , които са важни инструменти за единна политика на планинските райони, въпреки че тяхната ратификация и прилагане са недостатъчни;

Л.   като има предвид, че селското стопанство, горското стопанство и стопанисването на пасища в планинските райони, които често пъти представляват многостранна дейност, са пример за екологично равновесие - факт, който не следва да бъде пренебрегван;

М.   като има предвид, че по-голямата част от земедалските стопанства в планинските райони са семейни предприятия с повишена степен на финансов риск;

1.  Обръща внимание на това, че усилията на държавите-членки по отношение на планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) силно се различават и нямат за цел цялостното развитие на тези райони, а са насочени предимно към обособено развитие на определени сектори, и че не съществува интегрирана рамка на ЕС за тях (какъвто е случаят при морските райони: СОМ(2007)0574);

2.  Подчертава, че в член 158 от Договора за ЕО относно политиката на сближаване, изменен с Договора от Лисабон, планинските райони се определят като райони с постоянни неблагоприятни природни условия, като същевременно се признава тяхното разнообразие и е необходимо да им се отдели специално внимание; въпреки това изразява съжаление, че Комисията все още не е успяла да разработи цялостна стратегия за ефективна подкрепа за планинските и други райони с постоянни неблагоприятни природни условия, въпреки многобройните искания за това от страна на Парламента;

3.  Подчертава необходимостта от добра координация на различните политики на Общността и насочена към осигуряването на хармонично развитие, особено в регионите, засегнати от постоянни неблагоприятни природни условия, каквито са например планинските райони; в тази връзка проявява загриженост относно полезността от разделянето на политиката на Общността за сближаване от развитието на селските райони в текущия програмен период 2007-2013 г. (възникнало вследствие интегрирането на Европейския земеделски фонд за регионално развитие в Общата селскостопанска политика (ОСП); счита, че този нов подход трябва да бъде внимателно наблюдаван, за да се направи оценка на неговото въздействие върху регионалното развитие;

4.  Припомня, че недостатъците на планинските райони правят по-трудно адаптирането на селското стопанство към условията на конкуренция и причиняват допълнителни разходи, които не позволяват производство на конкурентни продукти на ниски цени;

5.  Предлага в контекста на Зелената книга за териториално сближаване, която трябва да бъде приета през есента на 2008 г., и в съответствие с целите на териториалната програма и Европейския план за развитие на територията, Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да приеме териториален подход с цел справяне с проблемите на различните видове планински територии, както и да предвиди разпоредби за такива мерки в рамките на следващия законодателен пакет по структурните фондове;

6.  Би желал Комисията да разработи истинска интегрирана стратегия на ЕС за планинските райони и счита, че публикуването на Зелена книга за планинските райони е важна първа крачка в тази посока; призовава Комисията да постави началото на широкообхватно обществено допитване, в което да вземат участие регионалните и местни органи, социално-икономическите субекти и тези в областта на околната среда, както и националните и европейски сдружения, които представляват регионалните органи в планинските райони, с цел по-добро познаване на положението в тези райони;

7.  Приветства Зелената книга за териториалното сближаване като начало за различни териториални форми на Европейския съюз и в тази връзка изисква ОСП с първи и втори стълб с цел съответно определяне на икономическата рамка по отношение на международните предизвикателства в Европейския съюз за ефективно постигане на работещо, мултифункционално планинско селско стопанство, като същевременно са необходими и свързаните с производствената функция инструменти, включително тези на превоза на мляко;

8.  Наред с това призовава Комисията да разработи в срок от 6 месеца, в рамките на своите компетенции, интегрирана стратегия за устойчиво развитие и използване на ресурсите на планинските райони на ЕС (интегрирана стратегия на ЕС за планинските райони ); също така призовава на тази основа да се разработят национални програми за действие с конкретни мерки за реализация при съгласуване с регионалните органи и представителите на гражданското общество, които познават и представляват на място местните интереси и нужди (напр. на различните форми на планинските райони), като съвременно следва да се зачитат вече съществуващите регионални инициативи;

9.  Подчертава значението на разграничението на планинските райони като предпоставка за целеви мерки, предимно за планинското селско стопанство, както и необходимостта от подходящо разграничение на тези райони според степента на неблагоприятните природни условия, което следва да се спазва активно от държавите-членки въз основа на настоящите райони;

10.  Призовава Комисията, с цел трансфер на знания и поощряване на иновациите, да извърши преглед на финансираните програми и проектите по теми, които са от значение за планинските райони;

11.  Призовава Комисията, в контекста на работната програма на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията, да обърне специално внимание на положението в регионите с постоянни неблагоприятни природни условия, каквито са планинските райони; счита, че цялостното и задълбочено познаване на положението по отношение на планинските райони е от съществено значение, за да се позволи изготвянето на диференцирани мерки за по-добро преодоляване на проблемите на тези райони;

12.  Подчертава ролята на планинското селско стопанство за производството и всеобхватното опазване и използване на ландшафта, както и като мултифункционална база на други отрасли на икономиката и определящ елемент на традиционното културно пространство и социални структури;

13.  Отбелязва, че редица планински райони трябва да се справят с "градския" натиск, свързан с туристическата им привлекателност, като същевременно трябва да опазват традиционния ландшафт, който губи своя селскостопански облик, естетика и ключово за екосистемата значение;

14.  Отбелязва, че селскостопанските дейности в планинските райони (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони) са свързани с повече усилия (наред с останалото и поради по-висока трудоемкост и необходимост от ръчен труд) и по-големи разходи (наред с останалото и поради необходимостта от специални машини и по-високата цена на транспорта) поради своята природна обусловеност и рискове;

15.  Изисква да се обърне специално и засилено внимание на мултифункционалността на планинското селско стопанство в бъдещите реформи на ОСП, като рамковите директиви за развитие на селските райони и националните програми се пригодят към ролята на земеделските стопани в планинските райони не само на обикновени производители, а и на икономически основоположници на други отрасли, и се предоставят възможности за координирано сътрудничество (наред с останалото и чрез финансиране на концепции за екологичен туризъм и търговия с качествени продукти и др.); отбелязва по-специално необходимостта от заплащане на екологичните услуги на планинското селско стопанство;

16.  Оценява работата на земеделските стопани в планинските райони; отбелязва, че условията за селско стопанство в планинските райони (преди всичко структура на страничните доходи, комбинирани модели на заплащане, съвместяване на семейство и професия, създаване на семейство) не следва да се усложняват от бюрокрацията, а да се подобряват посредством синергията на секторните политики; призовава Комисията и компетентните комисии (комитология) да извършват преглед на съществуващите и бъдещи разпоредби (преди всичко задължителните регистри) по смисъла на инициативата "По-добро регулиране", съответно да ги опростят с цел постигане на общо облекчаване на административните процедури;

17.  Подчертава, че изплащането на компенсации в планинските райони (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони) следва да продължи и занапред да бъде изключително за компенсиране на постоянните неблагоприятни природни условия и допълнителни разходи, дължащи се на затруднения на селското стопанство, че тези плащания са обосновани в дългосрочен план поради липсата на алтернативи за производство и че комплексното отделяне ще доведе до системно намаляване на дейността, засягащо всички сектори; подчертава, че нуждите на планинските райони не могат да бъдат посрещнати единствено чрез финансиране на развитието на селските райони;

18.  Призовава за по-добро подпомагане на младите земеделски стопани и равни възможности за мъжете и жените (най-вече чрез благоприятни за семейството мерки, регламентиране на пълно и непълно работно време, комбинирани модели на заплащане, модели за странични доходи, съвместяване на семейство и професия, и способност за създаване на семейство) като определящи човешкото съществуване фактори; призовава Комисията да изготви предложения в рамките на обсъжданията и проектите относно "гъвкава сигурност" при участие на заинтересованите лица;

19.  Призовава за запазване на демографското равновесие в тези региони, които често се сблъскват с трудности поради, възникващи от миграцията към градовете;

20.  Изразява убеденост, че следва да се даде приоритет на поддържането на достатъчна гъстота на населението в планинските райони, както и че са необходими мерки за борба с опустиняването и мерки за привличането на нови хора;

21.  Подчертава значението на осигуряване на високо ниво на услуги от общ икономически интерес, на подобряване на достъпността и комуникациите в планинските региони, както и на предоставянето на необходимата инфраструктура, особено по отношение на пътническия и товарния транспорт, образованието, икономиката на знанието и комуникационните мрежи (включително широколентовия достъп) с оглед улесняване на връзките с пазарите в планински региони и градските райони; призовава компетентните органи да насърчават публично-частните партньорства за тази цел;

22.  Подчертава, че браншовите обединения на производителите, селскостопанските кооперации, съвместните маркетингови инициативи на земеделски производители и междуотрасловите партньорства, които създават добавена стойност в регионите посредством интегриран подход за развитие (например групите по инициативата ЛИДЕР) и в съответствие с устойчивите стратегии за селско стопанство, допринасят значително за стабилността на селскостопанското производство на пазара, и че съответно е необходимо те да бъдат активно стимулирани;

23.  Призовава за специална финансова помощ за млекопроизводството (предприятия за млекопроизводство и предприятия за млекопреработване), което, поради липсата на алтернативи за производство (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони), играе решаваща роля в планинските райони; призовава в процеса на реформата на млечните квоти за планинските райони да бъде приета стратегия за "меко приземяване" и за съпътстващите мерки (специални плащания) с оглед намаляване на всякакво отрицателно влияние, което оставя място за прилагане на процеси на приспособяване, които запазват основата на селското стопанство; призовава да се предостави допълнително финансиране от първия стълб, по-специално под формата на премия за дойни крави;

24.  Призовава държавите-членки да определят, особено с оглед на подкрепата за устойчиво и приспособено селско стопанство в планинските райони, допълнителни плащания на хектар за биологично земеделие и екстензивни пасища, както и подкрепа за инвестиции в съоръжения за животновъдство, съобразени със съответните видове;

25.  Напомня, че предприятията в планинските райони произвеждат качествена продукция чрез обновено прилагане на традиционни знания и начини на производство и са ключов фактор за осигуряване на работни места, поради което е необходимо да бъдат взети под внимание в системите за стимулиране на ЕС;

26.  Призовава за предприемане на специални стимулиращи мерки поради повишените разходи и трудоемкостта, по-специално при доставката на мляко и млечни продукти в долините; призовава за въвеждане на премия за дойни крави в планинските райони;

27.  Подчертава надхвърлящото сектора значение на типичните (качествени) регионални и традиционни продукти; изисква стратегията на ЕС за планинските райони да включва мерки за защита и подпомагане на тези продукти или на методите за тяхното производство и сертифициране (напр. съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер(5) и Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни(6) )) и опазването им от имитации; призовава да се изготвят специални разпоредби в рамките на програмите на ЕС за подпомагане на висококачествени хранителни продукти (напр. за продуктите от мандри и планинските пасища, както и висококачествено месо);

28.  Призовава Комисията и държавите-членки да окажат подкрепа на групите от земеделски производители и местните общности да въведат регионални означения за качество, както е посочено в член 27; предлага да се окаже подкрепа чрез по-качествена информация и подходящо обучение за земеделските производители и местните преработватели на хранителни продукти, а така също и финансова помощ за създаване на местни преработвателни съоръжения, както и пилотни рекламни кампании;

29.  Призовава за създаване на фонд за необлагодетелстваните райони, включително планинските райони (от средствата по втория стълб, които са неизползвани вследствие на недостатъчното национално съфинансиране);

30.  Изисква в съответствие с член 69 на Регламент (EО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители(7) да се гарантира целево специално финансово подпомагане за планинските райони и конкретен, небюрократичен достъп до помощите, а фиксираният съгласно член 69 таван да достигне 20 %;

31.  Изтъква, че планинските райони могат да осигуряват висококачествена земеделска продукция и могат да увеличат разнообразието на земеделски продукти на европейския пазар, да съхранят определени животински и растителни видове, да запазят традициите и да насърчават промишлена и туристическа дейност икато да се борят срещу изменението на климата чрез защита на биологичното разнообразие и улавяне на въглеродния диоксид посредством постоянни пасища и гори, както и че устойчивото експлоатиране на горския фонд ще позволи производството на енергия от дървесни остатъци;

32.  Изисква интересите на животновъдите и собствениците на домашни животни в планинските райони, по-специално на добитък от местните породи и предвид настоящите рискове и пречки, на които те са изложени, да се вземат предвид в разпоредбите относно опазването на животните и тяхното здраве и стимулиране на животновъдството като програми за животновъдство, отчетност на стадата, и проверки за съответствие;

33.  Подчертава, че действията на Комисията в рамките на политиката на конкуренция и международна търговия имат последствия върху развитието на планинските райони; призовава Комисията в тази връзка да отдели по-целево и засилено внимание на нуждите на тези райони при бъдещи корекции, особено при преговорите в рамките на Световната търговска организация, по отношение на разпоредбите за държавни помощи и при зачитане на услугите от обществен интерес в конкурентното право;

34.  Призовава да се обърне специално внимание на животновъдите в засегнатите от горски пожари планински райони, тъй като през следващите пет години пасищата могат да бъдат използвани в ограничена степен и особено предпазливо;

35.  Призовава, в рамките на "стратегията", да се отдели подобаващо място на различните ландшафтни форми на планинските райони (планински пасища, защитени гори, високо- и среднопланински области, ливади, ландшафти с висока естетическа стойност), като се предвидят стимули за защита и концепции за устойчиво използване на пасищата, ливадите и горите и други необлагодетелствани, чувствителни площи, с цел постигане на повишаване на тяхното качество, възстановяване, противоерозионна защита, разумно управление на водите и с цел избягване на нежелани явления като изоставяне на пасищата с последващо превръщане на тези площи в пустеещи земи от една страна или прекомерна експлоатация на пасищата от друга;

36.  Отбелязва, във връзка със запазването на разнообразието на видовете, необходимостта от създаване на складове за съхраняване на ендогенен генетичен материал от растителни и животински видове, особено на местни селскостопански животни, както и на високопланинската растителност; призовава Комисията да разгледа въпроса дали и кога да постави началото на инициатива за създаване на международен план за действие;

37.  Подчертава, че в някои планински райони на Европейския съюз, най-вече в по-новите държави-членки, съществува нарастващ риск от обезлюдяване и спад на обществената активност на местното население, като в същото време тези райони са застрашени от ограничаване и дори прекратяване на селскостопанската дейност, което вероятно ще доведе до изменения в ландшафта и екосистемата;

38.  Подчертава, че субсидиите за фураж са изключително важни за запазването на селскостопанските дейности в планинските райони и вследствие на това следва да бъдат запазени;

39.  Подчертава значението на дългосрочна стратегия за развитие на горите, която отчита последствията от изменението на климата, кръговрата на природата и естествения състав на екосистемата на горите, изгражда механизми за предотвратяване, борба и компенсиране при кризисни ситуации (напр. бури и горски пожари) и стимули за интегрирано стопанисване на горите;посочва възможностите за устойчива трансформация и използване на дървесината и продуктите, изработени от дърво, от планинските райони на местно равнище (като качествени продукти с ниски транспортни разходи и следователно водещи до намаляване на емисиите от CO2, като строителни материали, като биогорива от второ поколение);

40.  Подчертава значението на въпроса за управлението на водите в планинските райони и призовава Комисията да насърчава местните и регионалните органи на управление да развиват солидарност между потребителите в по-високо и по-ниско разположените области, в т.ч. посредством подходящо финансиране, за подпомагане на устойчивото ползване на водните ресурси в тези области;

41.  Подчертава, че планинските райони са особено уязвими на въздействията от изменението на климата, и призовава Комисията, държавите-членки и компетентните регионални и местни органи на управление да насърчават незабавното прилагане на мерките за предоставяне на защита срещу природните бедствия в тези райони, и по-специално горските пожари;

42.  Изтъква, че планинските райони се нуждаят от нови средства за защита на територията им от наводнения (като ударението се поставя върху предотвратяването на наводнения), а селските и горските стопани могат да подпомагат превантивните мерки срещу наводненията посредством преките плащания на единица площ, които получават в рамките на ОСП;

43.  Изтъква, че е необходимо да се осигури задълбочена и цялостна защита на почвите от ерозия, както и на сградите и съхранението на водоносните хоризонти, като съставна част на земеделските и горските дейности с оглед свеждането до минимум на рисковете от наводнения и почвена ерозия, както и предотвратяване на засушавания и горски пожари, а също така и за подобряването на водоснабдяването с повърхностни и подземни води в извънградските територии;

44.  Подчертава, че широколистните и иглолистните гори, като икономически отрасъл, като курортни области до големи градове и като жизнена среда, се нуждаят от специални грижи, и че неустойчивото им използване води до рискове, свързани с екологията и безопасността (като например свличане на камъни и морени), на които е необходимо да се противодейства чрез определени мерки;

45.  Припомня предложението, направено в параграф 15 на резолюцията от 16 февруари 2006 г., за полагане на усилия за насърчаване на отделянето на горите от пасищата в планинските райони и за въвеждане на задължението за използване на пътеки (не на последно място с оглед на безопасността);

46.  Отбелязва, че планините са природни и също така често национални бариери, поради което трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество и неговото стимулиране придобиват изключителна важност, като се имат предвид общите проблеми, които те имат (напр. изменение на климата, болести по животните, изчезване на биологично разнообразие);

47.  Приветства усилията в областта на развитието на устойчив туризъм и за ефективно използване на природата като "икономически ресурс" посредством нови и същевременно традиционни концепции за устойчиво развитие на спорта и заниманията за свободното време, при отчитане на особеностите на тези региони; подчертава ролята на природолюбителите, които чрез респект към природата укрепват своето собствено здраве;

48.  Настоятелно призовава за повишено съгласуване на развитието на селските райони и структурните помощи и за разработването на единни програми;

49.  Предлага да се комбинират развитието на селските райони и структурната помощ и да се разработят интегрирани програми;

50.  Подчертава значението от въвеждането на интегриран подход в процеса на вземане на решения и на административните процедури, като например регионалното планиране, издаването на разрешения за строителни проекти и обновяването на жилищни сгради посредством практики в областта на околната среда, културното наследство и градоустройството с оглед осигуряване на устойчиво развитие в планинските райони; препоръчва да бъде използван потенциалът на планинските райони за насърчаване цялостното развитие на туризма и ползването на иновациите в териториалното развитие, като за тази цел насърчава местни и децентрализирани инициативи, както и сътрудничество между планинските райони;

51.  Подчертава, че площите, неподходящи за обработване и производство, трябва да бъдат използвани, наред с другото, за опазване на горския фонд, устойчиво развитие на лова, риболов и за засилване на тези дейности с цел предотвратяване на превръщането на тези площи в пустеещи земи, опасността от пожари, ерозията и намаляването на биологичното разнообразие;

52.  Посочва значението на планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) за опазване на природата, разнообразието на видовете и поддържане на местообитанията, но посочва необходимостта от запазване на селското и горското стопанство в защитените райони на "Натура 2000" и защитените природни паркове и призовава към засилени връзки между тези райони чрез въвеждане на минимален стандарт за компенсиращи екологични площи в селскостопанските райони (евентуално 5 %);

53.  Призовава Комисията да подкрепи по възможно най-добрия начин включването на планинските райони в защитеното световно природно наследство и да използва международните възможности за опазването им;

54.  Отбелязва изключителните по своята същност водни източници в планинските райони, които могат да бъдат използвани по устойчив начин като естествени напоителни системи и източници за питейна вода и енергия, както и за лечебен туризъм; подчертава необходимостта от солидарност между планинските и непланинските райони за управлението на тези ресурси; подчертава в тази връзка и с цел предотвратяване на евентуални конфликти необходимостта чрез сътрудничество да се изработят решения за използването на водните ресурси навсякъде в съответните райони;

55.  Призовава Комисията да насърчи прилагането на протокола от Алпийската конвенция, уреждащ планинското селско стопанство, в тясно сътрудничество с институциите на Алпийската конвенция, да подпомогне възможно най-добре взаимните връзки на селското стопанство в планинските райони с други политически области и в тази връзка да предприеме необходимите стъпки за ратификацията на протоколите на Алпийската конвенция, които все още не са станали част от достиженията на правото на ЕС, и за присъединяването на Европейския съюз като страна по Карпатската конвенция;

56.  Изтъква значението на доброволческия сектор (по-специално планински спасителни отряди, организации за помощ при бедствия и милосърдни организации) за извършването на услуги, както и за опазване на културното и природното наследство в планините;

57.  Оценява работата на организациите и научните институти, които се ангажират с планинските райони, и подчертава, че изработването на стратегия на ЕС и подобните мерки трябва да се основава на техния опит и мотивация;

58.  Отбелязва ролята на стимулирането на обучението за допълнителна и професионална квалификация и – във връзка с разнообразяването на професионалните способности и възможности – на инициативите и проектите за "обучение през целия живот";

59.  Счита, че е необходимо да се инвестира в местни модерни образователни центрове по икономика на земеделието в планинските региони, в които да се обучават специалисти за придобиване на умения за управление на дейности в планински райони, за опазване на територията и развитие на земеделието.

60.  Призовава да се обърне специално внимание на опазването на ландшафта и за укрепване и модернизиране на инфраструктурата в труднодостъпните планински райони, както и да се превъзмогне информационната празнина и резултатите от рамковите програми за научни изследвания да станат общодостъпни (напр. електронното правителство);

61.  Отбелязва необходимостта от ефективно комунално-битово обслужване за задържане на населението в тези области и за повишаване на конкурентоспособността; изисква целенасочено подпомагане на планинските общини в областта на услугите от обществен интерес;

62.  Подчертава необходимостта от намиране на устойчиви решения за мобилност и интегрирането на транснационалните (като например транзити, коридори за дълги разстояния) и местните изисквания (напр. достъп до области с различна надморска височина и градска мобилност);

63.  Изисква подпомагане на планинските райони при решаване на проблемите, свързани с транспорта, защитата от шума и опазването на околната среда чрез решения като "далеч от улицата" (напр. укрепване на "чувствителните зони" в "директивата относно пътните такси"(8) ), като по този начин се формира основа за по-добро качество на живот и устойчив туризъм;

64.  Подчертава значението на "преходните области" между равнинните и планинските райони за предоставяне на висококачествени инфраструктури и услуги (напр. университети, летища, болници); изисква подкрепа за подобряване на достъпност до тези инфраструктури от малък мащаб, най-вече чрез обществения транспорт;

65.  Подчертава, че планинските райони, чрез интелигентно използване на различните енергийни източници, са "образец" за диверсифициран енергиен микс, енергийноефективни строителни решения и биогорива от второ поколение, и че следва да се подкрепят научните изследвани в тази област; въпреки това подчертава, че разработването на биогорива от второ поколение не трябва да води до конкуренция между районите, определени за това производство (залежи, гори от млади фиданки и др.) и районите с пасища;

66.  Препоръчва държавите-членки да подобрят структурите и процедурите за предоставянето на финансова помощ, предназначена за подпомагане на развитието на планинските райони, като в същото време опростяват административните процедури и достъпа до ресурси, насочени към подпомагането на опазването и устойчивото използване на териториалните активи: културното наследство, природните и човешките ресурси;

67.  Счита, че устойчивото, модернизирано и многофункционално земеделие е необходимо в планинските райони за поддържането на други дейности, като например използването на биомаса и развитието на селския туризъм, като по този начин се увеличават доходите на местното население и призовава Комисията и Съвета да обърнат внимание, по специално в ОСП и в регионалната политика, на потребностите на планинските райони: пристигането на нови земеделски производители, компенсация за допълнителни разходи, свързани с трудния достъп, например при млекосъбирането, осигуряването на услуги в селските райони, развитието на транспортна инфраструктура;

68.  Изтъква уязвимостта на планините и глетчерите, породена от изменението на климата, поради техните топографски характеристики и структурни трудности, но и техния потенциал като "пробна лаборатория" за имитиращи природата иновационни технологии за опазване на климата; призовава Комисията да изготви диференцирана политика за климата по отношение на планинските райони, като се основава на вече наличните познания (напр. Алпийската и Карпатската конвенция); призовава да се предприеме изследователска дейност и да бъдат приети преходни мерки в тази област;

69.  Изисква координирането по отношение на планинските райони и необлагодетелстваните райони да се постави във функционална връзка с ОСП и втория стълб (развитие на селските райони);

70.  Подчертава, че устойчивото селско стопанство и развитието на планинските райони е от значение не само за населението на тези особени райони, но и за населението на съседните на тях райони (напр. равнинните райони), и че стратегията на ЕС за планинските райони следва също така да окаже влияние върху устойчивостта в тези съседни райони по отношение на водоснабдяване, стабилност на околната среда, биологично разнообразие, равномерно разпределение на населението и културно многообразие; призовава Комисията да разгледа, при формулирането на стратегията на ЕС за планинските райони, по какъв начин вече съществуващи инициативи за интегриране на планинските и съседните на тях райони могат да се включат успешно в стратегията;

71.  Възлага на Комисията по земеделие и развитие на селските райони да следи развитието на настоящата резолюция в Съвета и в Комисията;

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ C 72 E, 21.3.2002 г., стр. 354.
(2) OВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 413.
(3) Приети текстове, P6_TA(2008)0093.
(4) Комитет на регионите, 23-2008.
(5) OВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 1.
(6) OВ L 93, 31.3.2006, стр. 12.
(7) OВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.
(8) Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 8).

Последно осъвременяване: 26 май 2009 г.Правна информация