Европейският парламент,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията от 30 май 2007 г., озаглавена "Стратегия за Европа по отношение на храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването" (СОМ(2007)0279),

–   като взе предвид своята резолюция от 1 февруари 2007 г. относно насърчаване на здравословния режим на хранене и физическата активност(1),

–   като взе предвид втория европейски план за действие на Световната здравна организация (СЗО) по отношение на политиката в областта на храните и храненето за периода 2007-2012 г., приет на 17-20 септември 2007 г. в Белград от Регионалния комитет на СЗО за Европа, и Европейската харта за борба със затлъстяването, приета от Регионалния офис на СЗО през 2006 г.,

–   като взе предвид поставените цели посредством Европейската харта за борба със затлъстяването на Европейската министерска конференция на СЗО, състояла се в Истанбул на 15-17 ноември 2006 г.,

–   като взе предвид Глобалната стратегия относно хранителния режим, физическата активност и здравето, приета от 57-ата Световна здравна асамблея на 22 май 2004 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 2 и 3 юни 2005 г. относно затлъстяването, храненето и физическата активност,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 5 и 6 декември 2007 г., озаглавени "Прилагане на стратегия на ЕС относно здравословните проблеми, свързани с храненето, наднорменото тегло и затлъстяването",

–   като взе предвид публикацията на Регионалния офис на СЗО за Европа от 2006 г., озаглавена "Физическа активност и здраве в Европа: доказателства за предприемане на действия",

–   като взе предвид Бялата книга за спорта на Комисията от 11 юли 2007 г. (COM(2007)0391),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 25 септември 2007 г., озаглавена "Към нова култура за градска мобилност" (COM(2007)0551),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, Комисията по земеделие и развитие на селските райони и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A6–0256/2008),

А.   като има предвид, че заболяванията, свързани с наднорменото тегло, затлъстяването и режима на хранене, се превръщат в нарастваща епидемия и са основен източник на водещи причини за смъртност и заболеваемост в Европа;

Б.   като има предвид, че е научно доказано, че процентът на заболеваемост и степента на сериозност на заболяванията, свързани с храненето, са различни при мъжете и жените;

В.   като има предвид, че според СЗО повече от 50 % от пълнолетното население в Европа страда от наднормено тегло или затлъстяване;

Г.   като има предвид, че повече от 5 милиона деца страдат от затлъстяване, а почти 22 милиона – от наднормено тегло, като тези цифри бързо нарастват, така че до 2010 г. се предвижда още 1,3 милиона деца годишно да страдат от наднормено тегло или затлъстяване;

Д.   като има предвид, че се счита, че до 6 % от държавните разходи за здравеопазване в някои държави-членки са за заболявания, свързани със затлъстяване и наднормено тегло; като има предвид, че косвените разходи при тези състояния, например под формата на намалена производителност и отпуск по болест, са значително по-високи;

Е.   като има предвид, че абдоминалното затлъстяване е научно признато като един от основните предвестници на няколко заболявания, свързани с теглото, като сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2;

Ж.   като има предвид, че създадените в детството хранителни навици често продължават и в зряла възраст, а изследванията са показали, че страдащите от затлъстяване деца е по-вероятно да се превърнат в страдащи от затлъстяване възрастни;

З.   като има предвид, че европейските граждани живеят в среда, предразполагаща към затлъстяване, в която заседналият начин на живот повишава риска от затлъстяване;

И.   като има предвид, че лошият режим на хранене е основен рисков фактор за други заболявания, свързани с режима на хранене, които са главните убийци в ЕС, включително коронарни сърдечносъдови заболявания, ракови заболявания, диабет и инсулт;

Й.   като има предвид, че в доклада на СЗО за 2005 г. относно здравето в Европа по аналитичен метод се доказва, че голям брой смъртни случаи и заболявания се причиняват от седем главни рискови фактора, шест от които (хипертония, холестерол, индекс на телесна маса, недостатъчна консумация на плодове и зеленчуци, липса на физическа активност и прекомерна консумация на алкохол) са свързани с режима на хранене и физическата активност, и като има предвид, че трябва да се въздейства едновременно върху тези определящи здравето фактори с цел да се предотвратят значителен брой смъртни случаи и заболявания;

К.   като има предвид, че физическата активност, съчетана със здравословен и балансиран режим на хранене, представлява основен метод за превенция срещу наднормено тегло; като има предвид, че е тревожно, че един на всеки трима европейци не прави никакви упражнения в свободното си време, като същевременно средният европеец прекарва повече от пет част на ден в седнало положение; като има предвид, и че много европейци нямат балансиран режим на хранене;

Л.   като има предвид, че през последното десетилетие броят на определените за спорт часове е намалял както в основните, така и в средните училища и че сред държавите-членки се наблюдават големи различия в областта на спортните съоръжения и оборудване;

М.   като има предвид, че чрез Европейската харта за борба със затлъстяването СЗО си поставя за цел през следващите 4-5 години да се постигне видим напредък в борбата със затлъстяването при децата, с оглед настоящата тенденция да бъде променена най-късно до 2015 г.;

Н.   като има предвид, че здравословният режим на хранене има определени количествени и качествени свойства и е съобразен с индивидуалните потребности и винаги строго съответства на диетичните принципи;

О.   като има предвид, че режимът на хранене трябва да включва следните категории критерии, за да се счита, че притежава "здравословна стойност": (1) хранително и енергийно съдържание (хранителна стойност), (2) здравни и токсикологични критерии (безопасност на храните), (3) естествени свойства на храните ("естетични/вкусови" и "храносмилателни" качества), (4) екологичен характер на производството на храни (устойчиво земеделие);

П.   като има предвид, че справянето с наднорменото тегло и затлъстяването следва да бъде посредством холистичен подход, като се предприемат действия в различни области на правителствена политика и на различни равнища на управление, особено на национално, регионално и местно равнище, при строго зачитане на субсидиарността;

Р.   като има предвид, че не следва да се пренебрегва значението на алкохола заради високата му калоричност и на тютюнопушенето, като те двете нарушават апетита за храни и напитки и водят до много установени опасности за здравето;

С.   като има предвид, че трябва да се държи сметка за социалното измерение на проблема, и по-специално за факта, че най-високият процент на разпространение на наднормено тегло и затлъстяване са регистрирани в социално-икономически групи с по-нисък статус; като отбелязва със загриженост, че резултатът би могъл да бъде задълбочаване на неравенствата в областта на здравеопазването и социално-икономическите неравенства, и по-специално за най-уязвимите групи от населението, като например лицата с увреждания;

Т.   като има предвид, че социално-икономическите неравенства приемат друго измерение с повишаването на цените на суровините (като зърнени култури, масло и мляко), което е безпрецедентно както от гледна точка на броя на засегнатите продукти, така и от степента на повишенията;

У.   като има предвид, че съвпадението на по-високи цени на суровините и непрозрачност на правилата относно разпространението в голям мащаб в някои държави-членки доведе до ескалация на цените на основните хранителни продукти с висока хранителна стойност като плодове, зеленчуци и млечни продукти без захар, която от своя страна намалява бюджетите на повечето домакинства в ЕС, и като има предвид, че ЕС трябва да отговори на това предизвикателство;

Ф.   като има предвид, че лицата с увреждания представляват 15 % от активното население на ЕС; същевременно като има предвид проучванията, според които лицата с увреждания са изложени на повишен риск от затлъстяване, което се дължи, наред с другото, на патофизиологични промени на метаболизма на енергия и на телосложението, на мускулна атрофия и на отсъствие на физическа активност;

Х.   като има предвид, че следва да се подпомагат всички многостранни инициативи, с цел подобряване на диалога, обмен на най-добри практики и саморегулиране, например платформата за действие на ЕС относно хранителния режим, физическата активност и здравето, както и работната група по въпросите на спорта и здравето и мрежата на ЕС за укрепваща здравето физическа дейност (HEPA);

Ц.   като има предвид, че различните традиционни кухни следва да се насърчават като част от нашето културно наследство, но същевременно следва да се гарантира, че потребителите са осведомени относно тяхното отражение върху здравето, с цел улесняване на информирания избор;

Ч.   като има предвид, че потребителите в Европа следва да имат достъп до необходимата информация, която им позволява да избират най-добрите хранителни източници за оптимален режим на хранене, в зависимост от техния индивидуален начин на живот и здравословното им състояние;

Ш.   като има предвид, че последните инициативи на представителите на промишлеността относно рекламирането на саморегулиране ще разгледат равновесието и естеството на рекламирането на храни и напитки; като има предвид, че мерките за саморегулиране е необходимо да обхващат всички форми на маркетинг в интернет и други нови медии, като има предвид, че рекламите на храни представляват около половината от всичките излъчвани реклами по време, когато децата са пред телевизора, и като има предвид, че са налице явни доказателства, че телевизионните реклами оказват влияние върху краткосрочните модели на потребление на децата на възраст между 2 и 11 години; като има предвид, че употребата на нови форми на маркетинг, които използват всички технологични средства, и по-специално рекламните игри, които включват мобилни телефони, изпращане на съобщения в реално време, видеоигри и интерактивни интернет игри са източник на загриженост; като има предвид, че понастоящем много производители на хранителни продукти, дружества за реклама и маркетинг и сдружения за защита на здравето и потребителите са тясно обвързани в рамките на Платформата за действие на ЕС относно хранителния режим, физическата активност и здравето и вече могат да посочат успешни проучвания и проекти;

Z.  Щ. като има предвид, че неправилното хранене, което особено засяга по-възрастните хора, струва на европейските системи за здравеопазване сходни суми, както затлъстяването и наднорменото тегло;

1.  Приветства горепосочената Бяла книга относно храненето като важна стъпка в една обща стратегия за спиране на нарастването на затлъстяването и наднорменото тегло и за обръщане на внимание на хронични заболявания в Европа, свързани с режима на хранене, като сърдечносъдови заболявания, включително сърдечносъдови заболявания и инсулт, ракови заболявания и диабет;

2.  Отново отправя своя призив към държавите-членки да признаят затлъстяването като хронично заболяване; счита, че следва да се положат грижи за избягване на заклеймяването на лица или групи хора, които са уязвими към обусловени от културни фактори здравословни проблеми, свързани с хранене, наднормено тегло и затлъстяване, заболявания като диабет или патологична консумация като анорексия или булимия, и съветва държавите-членки да гарантират, че тези хора имат достъп до подходящо лечение в рамките на техните национални здравни системи;

3.  Счита, че всеобхватният подход на много равнища е най-добрият начин за борба със затлъстяването сред населението на ЕС и посочва, че съществуват множество европейски програми (за научни изследвания, здраве, образование, обучение през целия живот), които могат да спомогнат за справяне с това истинско бедствие;

4.  Счита, че политика, насочена към качеството на храните, може да допринесе в значителна степен за насърчаването на здравето и намаляването на затлъстяването, като ясната информация върху етикетите е ключът към предоставянето на възможност на потребителите да избират между добро, по-добро и не толкова добро хранене;

5.  Одобрява учредяването на група на високо равнище по въпросите на храненето и физическата активност и на европейски системи за здравно проучване, чрез които се събират физически и биологични измервания, като Системата за проучване на здравните прегледи (HES) и Европейската система за здравни интервюта (EHIS), като ефективни инструменти за политиците и всички заинтересовани лица, чрез които да се подобрят познанията и обменът на най-добри практики в борбата със затлъстяването;

6.  Призовава Комисията да гарантира балансирано представителство на мъже и жени в бъдещата група на високо равнище по въпросите на храненето и физическата активност, така че да се набележат по-добре проблемите и да се предложат най-добрите решения според измерението на пола, тоест от една страна за мъже, а от друга – за жени;

7.  Признава съществената роля на саморегулирането при борба със затлъстяването, подчертава необходимостта от ясни и конкретни цели за всички заинтересовани страни и независим контрол на тези цели; отбелязва, че понякога е необходимо регулиране, за да се извърши съществена и значима промяна във всички промишлени отрасли, особено когато се отнася до деца, с цел да се гарантира защита на потребителите и високо равнище на обществено здравеопазване; отбелязва с интерес 203-те ангажимента, поети в контекста на Платформата за действие на ЕС относно режима на хранене, физическата активност и здравето, насочена към промени в състава на продукти, намаляване на рекламите, предназначени за деца, и насърчаване на балансиран режим на хранене чрез етикетиране; счита, че в платформата следва да членуват и производителите на компютърни игри и конзоли, както и доставчици на интернет услуги;

8.  Въпреки това призовава за по-осезаеми мерки, по-специално насочени към децата и рисковите групи;

9.  Настоятелно призовава Комисията да възприеме по-холистичен подход към храненето и да превърне неправилното хранене, наравно със затлъстяването, в ключов приоритет в областта на храненето и здравето, като по възможност го включи във финансирани от ЕС научноизследователски инициативи и партньорства на равнище на ЕС;

10.  Счита, че европейските потребители следва да имат достъп до необходимата информация, която да им позволява да избират най-добрите източници на хранителни вещества, необходими за постигането и поддържането на оптимален прием на храни, който най-добре съответства на индивидуалния им начин на живот и здравословно състояние; счита, че следва да се обърне повече внимание на повишаването на здравната култура на гражданите, за да могат те да вземат ефективни решения относно собствения си режим на хранене и този на техните деца; счита, че осведомеността и дори образоването по отношение на храненето на родителите следва да се насърчава чрез съответните професионалисти (преподаватели,организатори на културни мероприятия, здравни специалисти) на подходящи за целта места; изразява убеденост, че информацията за потребителите, образованието в областта на храненето и етикетирането на храни следва да се основават на проучване на потребителите;

11.  Във връзка с това подчертава необходимостта от включването на бъдеща програма за предлагане на плодове в училище в по-широка образователна стратегия, например чрез курсове по въпросите на режима на хранене и здравето, които да се провеждат в основните училища;

12.  Подчертава основната роля на родителите в процеса на образоване на семейството по отношение на храненето и техния решителен принос в борбата със затлъстяването;

13.  Призовава държавите-членки, регионите и местните структури да бъдат по-активни в създаването на общества, благоприятстващи активността, особено в контекста на градското планиране, за да направят общините по-благоразположени към ежедневни физически упражнения чрез създаване на възможности на местно равнище, които да мотивират хората да участват във физическа дейност през свободното време; това може да се постигне чрез въвеждане на мерки на местно равнище за намаляване на зависимостта от използването на автомобили и насърчаване на ходенето пеш и чрез разумно съчетаване на търговско и жилищно устройство, чрез насърчаване на обществен транспорт, паркове и достъпни спортни съоръжения, ленти за велосипеди и кръстовища за пешеходци; приканва общините да насърчават мрежата "Градове за по-здравословен начин на живот", която осигурява общи действия за борба със затлъстяването;

14.  Насърчава държавите-членки да възприемат идеята за активно пътуване до друго населено място на ученици и служители; насърчава органите на местно управление да разглеждат тази идея с предимство, когато извършват оценка на градския транспорт и планиране;

15.  Отбелязва, че с предоставянето на пространства за опознаване на природата от децата и младежите се предлага алтернатива на обичайните развлекателни дейности и същевременно се насърчава тяхното въображение, творчество и стремеж към открития;

16.  Призовава спортните организации да обърнат внимание на факта, че момичетата в късен пубертет често се отказват от активно практикуване на спортни дейности; счита, че тези спортните организации имат голяма роля за запазване на интереса на момичетата и жените към практикуването на различни спортни дейности;

17.  Подчертава, че частният сектор играе роля за намаляване на затлъстяването чрез разработване на нови, по-здравословни продукти, но въпреки това счита, че същият следва да бъде насърчаван и по-нататък , за да разработи по-ясни информационни системи и да подобри етикетирането, с което да се позволи на потребителите да правят информиран избор;

18.  Подчертава факта, че Европейският съюз следва да поеме водеща роля при формулиране на общ подход и насърчаване на координирането и най-добрите практики между държавите-членки; изразява убеденост, че в области, като например информация за потребителите, образование относно храненето, реклама в медиите, селскостопанско производство и етикетиране на храната, може да се предостави важна европейска добавена стойност, по-специално чрез указания за съдържанието на трансмастни киселини; приканва за създаване на европейски показатели като обиколка на талията и други рискови фактори, свързани със затлъстяването (особено абдоминално затлъстяване);

Нашият приоритет: децата

19.  Приканва Комисията и всички участници да отдадат предимство на борбата със затлъстяването от ранните етапи от живота, като се има предвид, че установените в детството хранителни навици често продължават след много години;

20.  Призовава за информационни кампании за повишаване на осведомеността сред бременните жени относно значението на балансиран и здравословен режим на хранене с оптималното предоставяне на определени хранителни вещества по време на бременността, както и за осведомеността на жените и техните партньори относно значението на кърменето; припомня, че кърменето, отлагането на отбиването от кърмене до шестмесечна възраст на бебетата, захранването на децата със здравословни храни и контролирането на размера на порциите могат да способстват да се предотврати появата на наднормено тегло или затлъстяване сред децата; подчертава въпреки това, че кърменето не е единственото средство за борба със затлъстяването и че изграждането на навици за балансирано хранене е дълъг процес; подчертава, че при кампаниите за повишаване на осведомеността следва да се има предвид, че въпросът за кърменето е личен и да се зачита свободната воля и избор на майката;

21.  Призовава държавите-членки да гарантират, че националните здравни служби насърчават предоставянето на конкретни съвети в областта на храненето за бременни жени и жени в менопауза, тъй като бременността и менопаузата са два ключови периода в живота на жената, които са придружени от повишен риск от натрупване на мазнини;

22.  Настоятелно призовава държавите-членки да предложат изготвени от експерти насоки относно това как да се подобри физическата активност още през предучилищния период и как да се насърчи образование относно храненето още на този ранен етап;

23.  Счита, че за да се гарантира превръщането на физическата активност и балансираното хранене в част от поведението на децата, трябва да се предприемат мерки главно на училищно равнище; призовава групата на високо равнище по въпросите на храненето и физическата активност да разработи насоки относно политики в областта на храненето в училище и за насърчаването на образование относно храненето, както и за продължаване на това образование в периода след завършване на училище; призовава държавите-членки да включат ползите от балансиран режим на хранене и физически упражнения в училищните програми;

24.  Изисква също така държавите-членки, местните органи и училищните власти да контролират и подобряват качеството и хранителните стандарти на храната в училищата и детските градини, включително чрез специално обучение и насоки за снабдяващия персонал, качествен контрол на снабдителите с храни и напитки и насоки за здравословна храна в столовете; подчертава значението на привеждането на размерите на порциите в съответствие с потребностите и включването на плодове и зеленчуци в храненията; изисква засилване на образованието относно балансиран режим на хранене и насърчава намаляване на продажбата в училищата на храни и напитки с високо съдържание на мазнини, сол или захар и с ниска хранителна стойност; вместо това се застъпва за предлагането на пресни плодове и зеленчуци в местата за продажба; приканва компетентните органи да гарантират, че най-малко три часа седмично от училищните програми се посвещават на физически дейности в съответствие с целите на горепосочената Бяла книга за спорта и изисква тези органи да предоставят планове за изграждането на нови обществени спортни съоръжения, достъпни и за лицата с увреждания и за съхраняването на съществуващите спортни съоръжения в училищата; приветства евентуалното въвеждане на насърчаван от ЕС проект "плод в училищата", подобно на настоящата програма за мляко в училищата; призовава да се намерят решения, които да позволят да продължи безплатното предоставяне на плодове и зеленчуци на училища и благотворителни институции през 2008 г., както е поискано от някои държави-членки, до началото на прилагането на схемата за плодове в училищата на 1 януари 2009 г.;

25.  Призовава местните власти в държавите-членки да насърчават наличието и достъпността на места за прекарване на свободното време и да насърчават създаването на възможности на местно равнище, които да мотивират хората да участват във физическа дейност през свободното време;

26.  Изисква държавите-членки, местните органи и училищните власти да гарантират, че в автоматите за продажба се предлагат здравословни продукти; счита, че спонсорството и рекламирането на продукти с високо съдържание на захар, сол и мазнини (HSSF) с ниска хранителна стойност в училищните сгради следва да бъде по искане или с изричното позволение на училищните органи и да бъде контролирано от сдружения на родители на ученици; счита, че спортните организации и отборите следва да служат за пример за физическа активност и здравословен режим на хранене; призовава също за доброволно обвързване от страна на всички спортни организации и отбори с цел насърчаване на балансирано хранене и физическа активност, особено сред децата; приема, че всички спортни организации и клубове насърчават балансирано хранене и физическа активност; освен това подчертава, че европейското спортно движение следва да не се вини за затлъстяването и наднорменото тегло в Европа;

27.  Приветства реформата на общата организация на пазара на Общата селскостопанска политика (ОСП), която позволява предлагането на повече плодове и зеленчуци в училищата, при условие че качеството и химическата безопасност на тези продукти се контролират;

28.  Настоятелно призовава Европейския съюз, и по-специално Съвета по икономическите и финансовите въпроси (ECOFIN), да са по-гъвкави относно прилагането от държавите-членки на намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост със социална, икономическа, екологична и здравна насоченост; в това отношение призовава държавите-членки, които още не са направили така, че да намалят ДДС върху плодовете и зеленчуците, като припомня, че общностното право им позволява да направят това; призовава също така за изменение на действащото законодателство на Общността, така че за плодовете и зеленчуците да може да се прилага много ниска ставка на ДДС (под 5 %);

29.  Приветства инициативите на ЕС като например създаването на уебсайта "Мини-главни готвачи на ЕС" ("EU Mini-chefs") и празнуването на Европейски ден за здравословна храна и готвене на 8 ноември 2007 г.; препоръчва организирането на информационни кампании за подобряване на осведомеността относно връзката между висококалоричните продукти и еквивалента във време на физическа активност, необходима за изгарянето на тези калории;

Информиран избор и наличност на здравословни продукти

30.  Счита, че промените в състава на продуктите са мощен инструмент за намаляване на приема на мазнини, захар и сол в нашия режим на хранене и насърчава производителите на храни да продължат работата си по промени в състава на висококалоричните и бедни на хранителни вещества храни с цел да се намалят мазнините, захарта и солта и да се обогати съдържанието на фибри, плодове и зеленчуци; приветства поетите на доброволни начала ангажименти от производителите за прилагане на критерии по отношение на питателността при приготвянето на храни;

31.  Подчертава, че етикетирането за питателност на храните трябва да бъде задължително и ясно, за да помогне на потребителите да избират здравословни храни;

32.  Призовава за забрана в целия ЕС на изкуствени трансмастни киселини и настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да следват добрата практика при контролиране на съдържанието на вещества в храната (напр. съдържание на сол) и призовава Комисията да изготви програма за обмен на най-добра практика между всички държави-членки; изтъква, че специални изключения следва да се предвидят за защитени наименования за произход (ЗНП), защитени географски указания (ЗГУ) и гарантирани традиционни специалитети (ГТС), както и за други видове традиционни продукти с цел съхраняване на оригиналните рецепти; за постигане на тази цел възлага големи очаквания на бъдещата Зелена книга относно политиката за качество на селскостопанските продукти, по отношение на подобряване на качеството и на схемите за защитени географски указания;

33.  Подчертава, че актуалните научни познания сочат, че прекалена консумация на трансмастни киселини (превишаваща 2 % от общия прием на енергия) се свързва със значително увеличаване на рисковете от сърдечносъдови заболявания; в тази връзка изразява дълбоко съжаление, че до този момент са предприети малко действия на европейско равнище за намаляване натрупващото се въздействие, което оказват върху европейските потребители трансмастни киселини и наситените мастни киселини, съдържащи се в много преработени храни с ниска хранителна стойност;

34.  Подчертава, че промишлено преработените трансмастни киселини представляват сериозен, добре документиран и ненужен риск за здравето на европейците и следва проблемът да бъде решаван чрез подходяща законодателна инициатива, целяща да премахне ефективно промишлено преработените трансмастни киселини от хранителните продукти;

35.  Призовава да бъде анализирана ролята на изкуствени овкусители като глутамат, гуанилат и изомат, присъстващи най-вече в полуготовите ястия и промишлено приготвяните храни, за да се определи влиянието им върху поведението на потребителите;

36.  Призовава промишлеността да преразгледа размерите на единичните порции като предложи по-широка гама от по-малки порции;

37.  Приветства новото предложение на Комисията за преразглеждане на Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно етикетирането за питателност на храните(2); настоятелно призовава Комисията да гарантира, че етикетирането е забележимо, ясно и лесноразбираемо за потребителя;

38.  Освен това изисква Комисията да преразгледа изцяло последствията за здравето от ОСП, за да се прецени дали са възможни промени в политиките, които биха способствали за подобрение на режима на хранене в цяла Европа;

Медии и реклама

39.  Призовава всички оператори в медийния сектор, в сътрудничество с държавите-членки и със спортните организации, да създават в рамките на всички медии допълнителни стимули за повишаване на физическата активност и за занимания със спорт;

40.  Осъзнава значението на медиите за информиране, образоване и убеждаване по отношение на здравословен и балансиран режим на хранене, както и тяхната роля при създаване на стереотипни представи за тялото; счита, че доброволният подход, приет в Директивата относно аудиовизуални медийни услуги(3) относно рекламирането на храни с ниска хранителна стойност, насочено към децата, е стъпка в правилната посока, която ще бъде специално наблюдавана, и изисква Комисията да внесе по-строги законодателни предложения, ако прегледът на директивата през 2011 г. заключи, че доброволният подход не е имал успех в тази област; призовава държавите-членки и Комисията да насърчават доставчиците на медийни услуги да разработят кодекси за поведение относно неподходящите аудиовизуални търговски съобщения, свързани с хранителни продукти и напитки, и настоятелно призовава операторите да предложат конкретни действия на национално равнище за прилагане или усилване на разпоредбите по тази директива;

41.  Призовава промишлеността за особено внимание при рекламиране на хранителни продукти, конкретно насочени към децата; изисква защитени времеви интервали и ограничения върху рекламите на нездравословна храна, конкретно насочени към децата; всички подобни ограничения следва също така да включват новите медийни форми като интернет игри, pop-up реклами и текстови съобщения;

Здравеопазване и научни изследвания

42.  Признава, че здравните специалисти, и по-специално педиатрите и фармацевтите, следва да бъдат информирани относно тяхната първостепенна роля при ранното откриване на пациенти, изложени на риск от наднормено тегло, и факта, че те следва да бъдат основните действащи лица в общите усилия за борба срещу епидемията на наднормено тегло и сърдечносъдови заболявания, и счита, че те следва да бъдат основните действащи лица в борбата срещу епидемията на затлъстяването и незаразните заболявания; следователно призовава Комисията да разработи европейски антропометрични показатели и насоки относно рискови фактори за сърдечносъдовата система и обмяната на веществата, свързани със затлъстяването; подчертава значението на провеждането на систематични рутинни измервания в комбинация със следене за други рискови фактори за сърдечносъдовата система и обмяната на веществата, с цел да се оцени коморбидността при наднормено тегло/затлъстяване на равнище първични грижи;

43.  Обръща внимание на проблема с неправилното хранене – състояние, при което недостиг, излишък или липса на баланс в режима на хранене оказва значително неблагоприятно въздействие върху тъканите, формата на тялото и неговото функциониране; отбелязва и това, че неправилното хранене е тежко бреме както за личното здраве, така и за обществото, особено за системата на здравеопазването, като то води до увеличена смъртност, хоспитализиране за по-дълги периоди, по-тежки усложнения и влошено качество на живот за пациентите; припомня, че разходите за дните на допълнителен престой в болница и лечението на усложненията, дължащи се на неправилно хранене, възлизат на милиарди евро публично финансиране всяка година;

44.  Подчертава наличието на оценки, според които 40 % от пациентите в болници и между 40 и 80 % от хората в домове за възрастни са неправилно хранени; призовава държавите-членки да подобрят количеството и качеството на храната в болниците и домовете за възрастни хора, което ще доведе до намаляване на продължителността на болничните престои;

45.  Убеден е в необходимостта от пълно регулиране на квалификацията на медицинските лица като "клинични диетолози", както и като "специалисти по храненето";

46.  Призовава Комисията да насърчава най-добрите медицински практики, например чрез Здравния форум на ЕС, както и информационните кампании относно рисковете, свързани със затлъстяването, и по-специално абдоминалното затлъстяване, като по-специално се обръща внимание на рисковете от сърдечносъдови заболявания; настоятелно призовава Комисията да предостави информация относно рисковете, свързани с "домашните" диети, особено ако те включват употребата на лекарства против затлъстяване, приемани без лекарско предписание; призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на проблемите, свързани с неправилното хранене и недохранването, а също така и с обезводняването;

47.  Призовава държавите-членки да приложат Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни(4);

48.  Призовава Комисията и държавите-членки да финансират научни изследвания на връзките между затлъстяването и хронични заболявания като рака и диабета, тъй като е необходимо епидемиологичните изследвания да определят факторите, които са най-тясно свързани с увеличението в честотата на случаите на затлъстяване като определяне и оценка на многомерни биомаркери в подгрупи изследвани лица за изясняване на биологичния механизъм, който води до затлъстяване; също така призовава за изследвания, които сравняват и оценяват ефективността на различните мерки за намеса, включително психологически изследвания; призовава държавите-членки да установят система за гарантиране на достъпност и на качествено предоставяне на услуги за предотвратяване, следене и справяне с наднорменото тегло, затлъстяването и свързаните с това хронични заболявания;

49.  Приветства включването на диабета и затлъстяването като приоритет в контекста на темата от Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7), посветена на здравето;

50.  Насърчава по-нататъшни научни изследвания и наблюдение на абдоминалното затлъстяване в контекста на Седмата рамкова програма;

51.  Призовава Комисията да насърчава информационни кампании в европейски мащаб, насочени към широката общественост, и по-специално към медицинската професия, с цел повишаване на осведомеността относно рисковете от абдоминалното затлъстяване;

52.  Призовава да се отдаде значимо внимание на въпроса за храненето във всички европейски политики и инициативи.

o
o   o

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и страните-кандидатки, както и на Световната здравна организация.

(1) ОВ С 250 Е, 25.10.2007 г., стр. 93. (2) ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40. (3) Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. (ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 27). (4) OВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.