Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 февруари 2011 г., озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините“ (COM(2011)0025),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините – посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699),

–  като взе предвид доклада относно „Суровините от изключителна важност за ЕС“, изготвен от подгрупата към групата по доставките на суровини в Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите ‐ водеща инициатива на стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0021),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112/4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията ‐ извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 ноември 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията “Европа 2020' – съюз за иновации' (COM(2010)0546),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2011 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(4),

–  като взе предвид документа с насоки относно „Добива на неенергийни полезни изкопаеми и изискванията по Натура 2000“ на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия(5),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините – посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699) (SEC(2008)2741),

–  като взе предвид годишния доклад за 2009 г., озаглавен „Политиката по отношение на суровините“, на Генерална дирекция „Търговия“ на Европейската комисия(6),

–  като взе предвид проучването относно „Връзките между околната среда и конкурентоспособността“ на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия(7),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 10 ноември 2010 г., озаглавена „Политиката на ЕС за развитие в подкрепа на приобщаващия растеж и устойчивото развитие – повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие“ (COM(2010)0629),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 ноември 2010 г. относно консолидирането на отношенията между ЕС и Африка (COM(2010)0634),

–  като взе предвид предстоящото съобщение на Комисията относно търговията и развитието,

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 15 септември 2009 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие – установяване на рамка на политиката за единен подход в целия Съюз“ (COM(2009)0458),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“(ОПР+)(8)

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно включване на клаузи за корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(9),

–  като взе предвид Заключенията на Съвета от 10 март 2011 г. относно посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините,

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договор от Лисабон), който отново потвърждава, че ЕС следва да вземе предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

–  като взе предвид протичащите в момента преговори в рамките на кръга от Доха,

–  като взе предвид Съвместната стратегия Африка–ЕС от 2007 г. и Декларацията от Триполи от Третата среща на най-високо равнище Африка–ЕС, проведена на 29/30 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид течащото в момента дело в рамките на СТО във връзка с девет суровини, заведено от ЕС, САЩ и Мексико срещу Китай,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0288/2011),

A.  като има предвид, че при повишаването на екологосъобразността ЕС се нуждае от устойчива промишлена основа, която зависи до голяма степен от достатъчните доставки на суровини, за да се осъществи преходът към нисковъглеродна икономика и да се запази конкурентоспособността,

Б.  като има предвид, че сложността на административните процедури и липсата на съгласуваност между администрациите може да води до няколкогодишно забавяне на процедурата по получаване на разрешение за експлоатация на ресурсите в минната промишленост; като има предвид, че тези срокове са прекалено дълги, увеличават разходите за инвестиции и елиминират от пазара малките и средните предприятия,

В.  като има предвид, че световното търсене на суровини се увеличава устойчиво, особено по отношение на т.нар. „технологични метали“,

Г.  като има предвид, че държавите-членки на ЕС, Австралия и САЩ имат потенциала сами да развиват добива си на суровини от изключителна важност, на неблагородни и редкоземни метали,

Д.  като има предвид, че постиженията в областта на новите технологии ще продължат да повишават търсенето на суровини, които са от изключително значение за развитието на тези сектори,

Е.  като има предвид, че международните доставки са отчасти ограничени от квоти за износ, а цените достигат рекордно високи нива;

Ж.  като има предвид, че в производствения сектор дялът на материалните разходи като част от общите производствени разходи е значително по-висок от този на разходите за персонал и поне в средносрочен план не се очаква промяна на тенденцията към нарастване на първите в нито един от секторите,

З.  като има предвид, че пазарите имат полза от справедливи и равностойни условия за всички,

И.  като има предвид, че засилената конкуренция за суровини може да влоши международните отношения и да доведе до конфликти, свързани с ресурсите,

Й.  като има предвид, че тези предизвикателства могат да бъдат възможност за създаване на нови новаторски партньорства за взаимноизгодно сътрудничество между ЕС и трети страни,

К.  като има предвид, че в много от развиващите се страни експлоатацията на природни ресурси не е насочена към благото на населението поради съществуването на недемократични режими, измами, корупция или въоръжени конфликти,

Л.  като има предвид, че предложените от Комисията действия за подобряване на ефективното използване на ресурсите и рециклирането се свеждат предимно до оценки на възможните действия, вместо на конкретни мерки, които да бъдат предприети, и следователно са недостатъчни за постигане на посочените цели,

M.  като има предвид, че Комисията заявява, че по-доброто прилагане и изпълнение на съществуващото законодателство в областта на отпадъците е изключително важно за насърчаването на по-ефективна по отношение на използването на ресурсите Европа,

Н.  като има предвид, че увеличаването на рециклирането на ценни материали, особено редкоземни метали, изисква интензивно разрушаване,

О.  като има предвид, че за да бъде рентабилно, рециклирането следва да се осъществява с помощта на надеждна и ефективна технология за класифициране и разделяне, тъй като стойността на рециклираните материали зависи от чистотата на съставните им части,

П.  като има предвид, че увеличената ефикасност и рециклирането съдействат за устойчивостта, конкурентоспособността и сигурността на доставките,

Р.  като има предвид, че през последните десетилетия производителността на труда се е развила много по-бързо, отколкото производителността на ресурсите, като приблизителните данни сочат, че разходите за труд представляват по-малко от 20% от продукта, а разходите за ресурси представляват 40%; като има предвид, че това означава, че е необходимо да се предприемат незабавни действия за подобряване на ефективното използване на ресурсите,

С.  като има предвид, че е от решаващо значение предприемането на навременни и решителни стъпки при прилагането на ефикасна стратегия и постигането на резултати по отношение на Европейската инициатива за суровините;

Стратегия за суровините

1.  Счита, че по отношение на суровините Европа е изправена както пред предизвикателства, така и пред чудесни възможности; подчертава, че с нарастващото търсене на суровини в световен мащаб ЕС сега има своя шанс да се възползва от по-интензивните и ефективни доставки, като същевременно се удовлетворят потребностите на промишлеността и сектора на суровините; подчертава, че наличността на справедлив достъп до суровините и на предсказуеми цени за тях е от жизненоважно значение за потенциала за развитие, конкурентоспособността и съхранението на европейската промишленост; същевременно ограниченията върху достъпа и доставките, особено за суровините от изключителна важност, като например редкоземните метали, а също и нестабилността на цените, могат да възпрепятстват конкурентоспособността, екологичната ефективност и новаторските перспективи на промишлеността на ЕС, особено МСП; приветства факта, че през 2008 г. в своята Инициатива за суровините Комисията обърна пряко внимание на въпроса за суровините, и призовава Комисията и държавите-членки да пристъпят към бързото й прилагане; счита, че политиката и дипломацията в областта на ресурсите са от изключително значение за ЕС не само по отношение на промишлената политика и международната търговия, но и като въпрос, засягащ различни области от вътрешната политика, а също и от външната политика и политиката в областта на сигурността; призовава Комисията да обърне на този въпрос също толкова внимание, колкото на енергийния въпрос; счита, че това е задача и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

2.  Счита, че отговорността за воденето на последователна и ефективна дипломация на ЕС трябва да се поеме от ЕСВД и съответните служби на Комисията, и особено ГД „Търговия“ по отношение на свързаните с търговията въпроси, в тясно сътрудничество със Съвета и Парламента; счита също така, че стратегическото значение на суровините следва да бъде отразено в организацията на ЕСВД и при назначаването на персонала на съответните делегации на ЕС; подчертава значението на координирането на външната политика на ЕС и на държавите-членки в областта на суровините;

3.  Призовава Комисията да се съсредоточи в достатъчна степен върху стоковите пазари и инициативата за суровините поотделно, тъй като тези две области се различават по своето естество и изискват специфични мерки за преодоляване на различните им проблеми; подчертава факта, че финансовите и стоковите пазари днес са много по-обвързани от всякога и че нестабилността на цените на стоките се влошава поради спекулации; посочва, че правилното функциониране на пазара на суровини ще осигури необходимите стимули за предприятията за по-ефективно използване на ресурсите, за тяхното заместване, рециклиране и допълнително инвестиране в научноизследователска и развойна дейност за създаване на заместители; призовава Комисията да продължи преразглеждането на Директивата относно пазарите на финансовите инструменти, за да осигури по-прозрачна търговия; подчертава, че трите стълба на инициативата за суровините се допълват взаимно за разрешаването на въпросите, свързани със суровините, и осигуряването на доставките за ЕС; призовава Комисията да изпълнява стратегията за суровините по балансиран и последователен начин, особено що се отнася до други важни европейски политики, особено промишлеността, изследователската дейност, околната среда, транспорта и „Европа 2020“; в този контекст отбелязва по-конкретно важната роля, която е отредена на силната иновационна и промишлена политика;

4.  Приветства работата на Комисията за идентифициране на суровините от изключителна важност, които са в своята цялост „технологични метали“ и трябва да бъдат вземани предвид при последващи мерки; приканва Комисията:

5.  Отбелязва, че не всички пазари на суровини функционират по един и същ начин, и по-конкретно, че пазарите на суровини в селскостопанския сектор са под въздействието на важни сезонни и климатични фактори и следователно изискват особено внимание;

6.  Следователно призовава Комисията да изготви проучване относно вноса в Европа на суровини, които, въпреки че не са посочени като изключително важни (например литий, хафний и никел), са от стратегическо значение за задоволяването на промишлените потребности на Европа и производството на потребителски стоки с висока добавена стойност; проучването следва да оцени също така зависимостта на промишлените ни сектори и мерките за осигуряване на доставките на тези суровини, както и екологичните разходи за техния добив и възможните алтернативи;

7.  Приветства обстоятелството, че други суровини, например естествен каучук, дървесина и добавъчни материали, са включени в Инициативата за суровините; призовава Комисията да извърши анализи на наличността и потенциалното търсене на тези материали и въз основа на тях да предприеме необходимите действия, ако и където е необходимо; заявява, че настоящият доклад е съсредоточен върху стратегическите суровини и суровините от изключителна важност;

8.  Посочва, че ефективното управление на политиката в областта на суровините е от ключово значение за прилагането на ефективна стратегия за суровините; отбелязва, че ефективната стратегия следва да включва непрекъснат диалог със заинтересованите страни; подчертава необходимостта от тясна координация и предоставяне на информация в рамките на Комисията и на Европейския парламент и между държавите-членки; препоръчва създаването през 2011 г. на междуведомствена работна група на високо равнище по суровините, по примера на Франция и САЩ, обхващаща съответните генерални дирекции, Съвместния изследователски център, Европейската агенция по околна среда и Европейската служба за външна дейност, която да разработва, контролира и преразглежда политиките, включително споразуменията за партньорство, да гарантира стратегическа съгласуваност и да насърчи създаването на система за ранно предупреждение, наред с другото за сътресения на пазара и конфликти, свързани с ресурси, която да се допълва от група за наблюдение; призовава Комисията да създаде дългосрочна Европейска пътна карта за суровините до 2050 г., която да установява бъдещите промени, заплахи и възможности в секторите на суровините и суровините от изключителна важност и която да помогне на европейските индустрии и на академичните и изследователските институции да участват в дългосрочни инвестиции; призовава Комисията да подкрепя държавите-членки да развиват свои собствени стратегии за суровините и да подпомага координацията и обмена на най-добри практики между държавите-членки, включително по отношение на външното измерение; счита, че предстоящото съобщение относно външното измерение на енергетиката би могло да послужи за образец;

9.  Настоява Европейският парламент да бъде редовно информиран за развитието на неенергийните суровини в рамките на Инициативата за суровините и за изпълнението на целите на тази инициатива с годишен доклад за напредъка, който да е съсредоточен, наред с другото, върху последователното провеждане на политиката по отношение на търговията, развитието и екологичните и социални въздействия, както и върху данните за суровините от изключителна важност;

Превръщане на предизвикателството във възможност за европейската промишленост: ефективно използване на ресурсите, повторна употреба, рециклиране и заместване

10.  Отбелязва, че преодоляването на свързаните със суровините предизвикателства представлява също така добра възможност за укрепване на промишлената база, технологичния капацитет и ноу-хау на ЕС и повишаване на конкурентоспособността и стабилната квалифицирана заетост чрез амбициозна стратегия за иновации в промишлеността; отбелязва, че независимо от значението на ефективната търговска политика и използването на собствени ресурси, доброто управление на суровините и повишаването на ефикасността, повторната употреба, ефикасното в енергийно отношение рециклиране, намалената употреба на ресурсите, също посредством повишаване на стандартите за качество на продуктите и принципа „използвай по-дълго“, където е целесъобразно, и използването на екологосъобразни технологии, ще бъдат ключът към конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките в средносрочен и дългосрочен план; счита, че всяка инициатива в тази насока следва да се основава на подходящи оценки на въздействието, съсредоточени върху евентуалните екологични, социални въздействия и въздействията върху конкурентоспособността; подчертава значението на последователното прилагане на законово обвързващата европейска йерархия на отпадъците съгласно определеното в Рамковата директива за отпадъците, която поставя като приоритети предотвратяването, повторната употреба и рециклирането, следвани от оползотворяването и обезвреждането; отбелязва, че Комисията следва да подпомага нововъведенията в обществото, промените в начина на живот и новите понятия като еколизинг, химически лизинг и общо ползване;

11.  Отбелязва, че по-ниските равнища на потребление, предотвратяването на генерирането на отпадъци и повторната употреба са ключови елементи на прехода към ефективна по отношение на ресурсите икономика;

12.  Предлага Комисията да предприеме всеобхватно проучване на икономическите модели, основани върху лизинга, като алтернатива на собствеността върху стоките и тяхното въздействие върху използването и рециклирането на материалите; подчертава, че осведомеността е основното предизвикателство в тази връзка;

13.  Изтъква необходимостта да се работи за прекъсване на връзката между икономическия растеж и увеличеното използване на ресурсите, което ще помогне също за намаляване на сравнителната зависимост от вноса; отбелязва колко е важно да се изгради стратегия за суровините също и в по-широкия контекст на изменението на климата; приветства следователно плана на Комисията да стартира водеща инициатива във връзка с ефективното използване на ресурсите; призовава Комисията да идентифицира пречките пред увеличаването на производителността на ресурсите (включително техническите бариери, разходите и др.) и да включи и оцени средно- и дългосрочни цели за повишаване ефективното използване на ресурсите, които да отразяват потребността от намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на суровини, тъй като този внос в ЕС е най-високият на глава от населението в света; за да се оценява напредъкът обективно и да се направят сравнения с други страни, иска от Комисията да разработи по-надеждна методология за измерване на ефективното използване на ресурсите, като се отчита работата на Евростат в тази област, както и резултатите от наскоро възложено от Европейския парламент проучване по този въпрос;

14.  Приветства разработването на инструменти и показатели, като например проучването за икономическите страни на екосистемите и биоразнообразието („The Economics of Ecosystems and Biodiversity, TEEB“); настоятелно призовава Комисията да насърчава и стимулира разработването на тези инструменти и тяхната употреба;

15.  Изразява убеждението, че данък върху минералните ресурси не е адекватен финансов инструмент за повишаване на ефективното използване на ресурсите, като същевременно призовава Комисията да възложи проучване на въздействията от данък върху водата и земеползването със специално внимание върху евентуални странични въздействия върху стопанската дейност и устойчивото производство на енергия в ЕС;

16.  Призовава Комисията да разгледа сериозно възможността за разширяване на обхвата на подхода за екодизайн, като включи в него и суровините, въз основа на цялостна оценка на въздействието, и да оцени възможността за въвеждане на нови инструменти, да работи съвместно с органите по стандартизация, да изготви оценка на изпълнимостта на една максималистична програма за продуктите, що се отнася до ефективното използване на ресурсите, да подсили консултантските услуги във връзка с ефективното използване на ресурсите, по-специално за МСП, например чрез засилването на тези програми в Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации; призовава Комисията да подпомага МСП в тази сфера, наред с другото, чрез насърчаване на споделянето на добри практики между държавите-членки, осигуряването на достъп до съответните научни изследвания по РП7 и бъдещите изследователски програми на ЕС; призовава търговските дружества да се възползват или от Схемата за управление по околна среда и одит (EMAS) или от стандартите ISO; призовава Комисията и държавите-членки да финансират със заеми обществени поръчки, за да насърчат ефикасните по отношение на ресурсите продукти и продуктите, за които са използвани вторични суровини, както и да осигурят стабилното и прозрачно рециклиране в края на жизнения им цикъл; отбелязва, че при рециклирането е важно не само количеството, но и качеството; следователно подчертава важността на това дизайнът на продуктите да е съобразен с рециклирането; подчертава, че е важно използването на ресурсите да се включи в информацията за продукта и екомаркировката, за да се дадат повече възможности на потребителите; призовава европейските органи по стандартизация да интегрират въпроса за ефективното използване на ресурсите в определянето на стандартите;

17.  Призовава Комисията да извърши преглед относно начина, по който Директивата за екодизайна, Директивата относно излезлите от употреба превозни средства, Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване и Директивата относно отпадъците от батерии биха могли да бъдат изменени, за да се увеличи рециклирането не само по принцип, но и за ценни суровини, включително редкоземни метали, например чрез по-конкретни изисквания за разрушаване, и да предложи съответните изменения на тези актове;

18.  Отбелязва приноса на повторната употреба и рециклирането за намаляването на парниковите газове, тъй като употребата на суровини е значителен източник на парникови газове; отбелязва също високите равнища на рециклиране за конкретни сектори, попадащи в обхвата на законодателството за рециклирането; изисква от Комисията да установи начини за още по-голямо увеличение на рециклирането в съответните сектори, наред с другото и чрез подобряване на правната рамка за кръговата икономика; подчертава необходимостта от инвестиране в рециклирането на суровините, особено на редкоземните метали; призовава Комисията да започне задълбочен анализ на потока на материалите в ЕС, основаващ се на целия жизнен цикъл на суровините (от добива до отпадъците) по сектори, с цел да се оценят и да се отправят предложения за разходноефективни начини за увеличаване на рециклирането на суровините, като същевременно се зачита въздействието върху околната среда; призовава Комисията да хармонизира европейското законодателство и минималните стандарти за рециклиране с оглед постигане на по-голяма последователност; призовава държавите-членки да осигурят правилното прилагане на действащото законодателство, а националните промишлени сдружения активно да насърчават рециклирането сред членовете си и да поощряват сътрудничеството с научноизследователските институции и други сектори; отбелязва значението на прекъсването на връзката между количеството произведени отпадъци и увеличаването на производството;

19.  Отбелязва, че е важно да се постигне взаимодействие в промишлеността по отношение на рециклирането и да се помогне на дружествата да открият как отпадъците им и вторичните им продукти могат да послужат като ресурси на другите; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават подходи, сходни на приетия в Обединеното кралство с неговата Национална програма за симбиоза в промишлеността;

20.  Приканва Комисията да:

21.  Счита, че съществува крайна необходимост от повече информация относно добива на суровини в градски условия и следователно иска от Комисията да направи оценка преди всичко на потенциала, но и на евентуалните ограничения в тази връзка;

22.  Насърчава Комисията да разработи стратегия за рециклиране при извличане възможно най-близо до източника на отпадъците, включително пречистване на отпадъчни води, тъй като това ще даде възможност за извличане на по-високи концентрации на суровини, ще предотврати невъзможността за извличане, ще понижи отрицателното въздействие върху околната среда и евентуално ще повиши енергийната ефективност;

23.  Призовава освен това Комисията да внесе предложение за изменение на Директивата за депонирането на отпадъци(10) и да разработи и разшири целите, посочени в член 5, параграф 2 от нея; счита още, че съгласно Рамковата директива за отпадъците, целта за намаляване на забраната за изпращане на биоразградими общински отпадъци в депа следва да бъде разширена от 2020 г., така че да включва всички биоразградими отпадъци, като целта за намаляване е фиксирана на 5 %;

24.  Призовава Комисията да подкрепя партньорства за рециклиране с развиващи се страни; изисква от Комисията да подпомага пилотни проекти, като например зоните с нулеви количества отпадъци;

25.  Отправя искане към Комисията да прецени как Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) може да помогне за намаляването на финансовите рискове за инвестициите в заводи за рециклиране, в които се прилагат технологии, основаващи се на важни научни открития, и други инициативи за рециклиране;

26.  Призовава Комисията да насърчи изследователската и развойна дейност относно икономическите стимули за рециклиране, включително рециклиране на редкоземни метали, като се съсредоточи върху оценките на въздействието; призовава Комисията още да проучи как могат да се подпомагат пазарите на рециклирани материали чрез, наред с другото, „зелени“ удостоверения за рециклирани материали, изисквания за екодизайн, както и да гарантира, че политиката на сближаване и бюджетите също получават финансиране от заеми с цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите и тяхното рециклиране;

27.  Изтъква необходимостта от провеждане на борба с незаконния превоз на годни за рециклиране материали и отпадъци, съдържащи полезни суровини, особено електронни отпадъци, попадащи в обхвата на Директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (2002/96/ЕО), чрез подобряване на законодателството и засилване на прилагането му и призовава държавите-членки да обърнат неотложно внимание на тази задача; изисква от Комисията да обмисли по-нататъшното приложение на концепцията за отговорността на производителя в подкрепа на тази цел; подчертава необходимостта от създаване на глобална схема за сертифициране по отношение на инсталациите за рециклиране; отбелязва важността на сътрудничеството между националните митнически служители; призовава Комисията да провери дали е необходим колективен механизъм за уведомяване на органите относно потоците нелегално превозвани товари; изисква от Комисията да проучи незаконните потоци от отпадъци и да докладва редовно за постигнатия успех в борбата с незаконния износ на отпадъци; изисква от Комисията да насърчи ефективно разграничаване в митническите декларации на новите стоки и стоките втора употреба, като обърне внимание на този въпрос в Правилата за прилагане на осъвременения митнически кодекс на Общността;

28.  Призовава също така в този контекст Комисията да подкрепя желаещите търговски партньори на ЕС да приемат подходящи закони и да прилагат адекватни мерки за контрол, за да се предотврати незаконен внос на какъвто и да било вид отпадъци на тяхна територия, и активно да се борят срещу корупцията, която често е в основата на осъществяването на този незаконен внос;

29.  Призовава Комисията да вземе предвид критичните забележки, направени от някои държави-членки по отношение на Регламента на Съвета за формулиране на критерии за това кога определени типове скрап престават да бъдат отпадъци по Директива 2008/98/ЕО, и призовава Комисията да засили изискванията за качеството на продуктите, да подобри възможностите за проверка и да гарантира, че скрап, който е обявен за „край на отпадъка“, притежава необходимото качество;

30.  Призовава Комисията да определи приоритети и да отпусне бюджетни средства за научни изследвания и иновации в областта на устойчивите методи на производство, жизнения цикъл на продуктите и рециклирането („от люлка до люлка“), заместването и ефективното използване на ресурсите, тъй като това би могло също да намали европейската зависимост от вноса от доставчици монополисти; призовава Комисията да обърне внимание в рамковите програми на съществуващите предизвикателства за рециклирането и подчертава, че най-сериозно трябва да се съсредоточи върху различните стратегии за рециклиране, необходими за неблагородните метали, и по-специално за суровините от изключителна важност, като например редкоземните метали; призовава Комисията да обвърже финансирането за изследвания в областта на суровините от изключителна важност, например редкоземните метали, с ясни цели, като например целта на Япония за намаляване с една трета на използването на редкоземни метали; призовава Комисията да включи опита на трети страни, които вече са постигнали високи равнища на събиране на отпадъци, например Норвегия, където около 80% от отпадъците от електронно оборудване се събират, и да постави съответните свои цели за събиране на отпадъци; подчертава значението на публично-частните партньорства в тази сфера, включвайки промишлеността, академичните институции и управлението; отбелязва ценните услуги, които такива институции предоставят също и на МСП; настоява върху важността на европейско иновационно партньорство за стратегическите суровини, така че да се насърчи развитието на ефективно използване на ресурсите, ключова технология, сигурност на доставките и на местния отрасъл на суровините; призовава Комисията да постави началото на такова партньорство през 2011 г.;

31.  Изразява съжаление във връзка с това, че в съобщението не се отделя достатъчно внимание на заместването и повторната употреба; припомня, че заместването, особено за суровините от изключителна важност и редкоземните метали, има особено значение и може да предложи, когато това е възможно, ефективни решения по отношение на рисковете, свързани със снабдяването и околната среда; поради това призовава Комисията да увеличи усилията си в тази област, като осигури финансиране за научни изследвания и иновации, евентуално чрез разработването, в рамките на предстоящата рамкова програма за изследвания, на програма за научноизследователска и развойна дейност в областта на заместването, която да оказва подкрепа за демонстрационни инсталации; насърчава Комисията и държавите-членки да разгледат възможността за определяне на цели за заместване, като същевременно се вземат под внимание съответните оценки на въздействието; призовава Комисията да използва пълноценно съществуващата компетентност относно редкоземните метали в ЕС;

Устойчиви доставки в ЕС

32.  Призовава за нефискални политики, чрез които да се подкрепят националните сектори на суровините при привличането на инвестиции; поради това приветства сътрудничеството между националните институти за геоложки проучвания; призовава за по-тясно сътрудничество помежду им и насърчава използването на общи стандарти и практики, които да благоприятстват обмена и използването на наличните геоложки данни; приветства публикуването на Европейски годишник за суровините, като подчертава, че следва да се включат данни относно вторичните ресурси и добива на суровини в градски условия; призовава Комисията да прецени дали е необходимо да се създаде Геоложка служба на ЕС, която да обединява работата на националните институти за геоложки проучвания и да работи с международни партньори; подкрепя работата на Комисията за подобряване на базата знания на ЕС в областта на геологията; призовава Комисията да разработи, в сътрудничество с държавите-членки, цифрова карта на ресурсите в Съюза;

33.  Отбелязва значението и осигуряването на национално предлагане на суровини в Европа; за тази цел призовава:

34.  Призовава Комисията да интегрира в стратегията за суровините целите на плана за действие относно биологичното разнообразие с цел укрепване на връзките между икономиката и околната среда и отчитане на отражението върху околната среда от добива, производството, използването и обезвреждането на суровини; настоятелно призовава Комисията да подкрепя разработването на стратегическо планиране на земеползването във всички държави-членки с цел намиране на баланс между добива на суровини и другите потребности от земеползване и опазване на околната среда и биологичното разнообразие;

35.  Подчертава, че дейностите по добива на суровини трябва да се извършват при надлежно спазване на най-високите стандарти за безопасност на работното място и опазване на околната среда с цел превенция на злополуки и саниране на засегнатите райони;

36.  Призовава Комисията да обърне необходимото внимание на развитието на богатите на ресурси райони и да включи всеобхватен подход за подобряване на транспортната инфраструктура, свързваща богатите на ресурси райони на Съюза с неговите промишлени райони; поради това призовава Комисията да гарантира, че преразгледаните насоки относно трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) отговарят на потребностите на промишлеността, като осигуряват безпрепятствен достъп до суровини;

37.  Потвърждава, че насоките относно НАТУРА 2000 осигуряват солидна основа, съгласно която трябва да се извършват дейностите, свързани с добив на неенергийни суровини, при спазване на принципа на субсидиарност; призовава Комисията редовно да проверява дали в държавите-членки е отбелязан напредък при постигането на баланс между добива на суровини и опазването на природата; отбелязва, че професионалните кодекси, целящи постигането на отлични технически, социални, конкурентни и екологични показатели, са инструменти с голямо значение; припомня резолюцията на Парламента от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север(11) и в това отношение призовава Комисията, в съответствие с принципа на предохранителните мерки, да извършва оценка на възможностите за екологично устойчива експлоатация на чувствителните региони, които биха могли да бъдат ценни доставчици на суровини от изключителна важност, като Арктика, региона на Баренцово море и Гренландия, и по възможност да разшири съществуващите споразумения за партньорство, като включи в тях страните от тези региони;

38.  Подчертава необходимостта от по-прозрачни и предвидими рамкови условия по отношение на процедурите за регулаторно одобрение за създаването на нови мини за добив на метали и полезни изкопаеми, като в същото време не се допускат компромиси със стандартите за опазване на околната среда;

39.  Отбелязва, че страните от Северна Европа и региона на Баренцово море разполагат със значителни запаси от руди, полезни изкопаеми и гори; счита, че регионът на Северна Европа може да окаже значим принос за удовлетворяване на потребностите от суровини на други европейски дружества, с което да се намали зависимостта на Европа от внос; счита, че е налице явна необходимост от повишаване на осведомеността за потенциала на Северна Европа във връзка с текущите дискусии относно суровините;

40.  Подчертава важността на научните изследвания, развитието и иновациите за преодоляване на новите предизвикателства; отбелязва приноса на научните изследвания, развитието и иновациите за развитието на иновативни технологии и устойчиви методи за добив на суровини, рафиниране, добив на руди и рециклиране с цел по-нататъшно минимизиране на екологичния отпечатък и възможните неблагоприятни социални последици;

41.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки за бързото разглеждане на въпроса за повторното откриване на някои мини и тяхната устойчива експлоатация, с цел да се намали рискът европейската промишленост да се окаже изправена пред недостиг на суровини;

42.  Подчертава значението на уменията и обучението на геолозите, инженерите, миньорите и другите служители, както и ролята, която те изпълняват; призовава Комисията и държавите-членки да се включат в провеждането на тесен диалог със социалните партньори, академичните среди и промишлеността в този контекст; призовава Комисията да установи до 2012 г. необходимостта и наличността на квалифициран персонал в областта на научноизследователската и развойната дейност, добива, рафинирането, обработката и рециклирането на суровини и да информира Европейския парламент относно своите констатации; призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят, в сътрудничество с промишлеността и академичните среди, образованието в областта на суровините чрез създаването на специални университетски програми и стипендии; в този контекст отново подкрепя програмите за обмен в тази област, като например програмата „Еразмус Мундус“ за полезни изкопаеми и околна среда;

43.  Приветства предложението за дипломация на ЕС в областта на суровините и редкоземните метали, с цел установяване на международна регулаторна платформа, гарантиране на достъп до суровини и предлагане на суровини, особено на тези, които се считат за суровини от изключителна важност, гарантиране на отворени световни пазари и насърчаване на международното сътрудничество в областта на устойчивия добив на суровини и ефективното използване на ресурсите въз основа на общи интереси; подчертава в този контекст необходимостта от установяване на засилен диалог в областта на дипломацията във връзка със суровините между индустриализираните, индустриализиращите се и богатите на ресурси развиващи се държави с оглед и на насърчаването на правата на човека, доброто управление, регионалната стабилност и предотвратяването на риска от конфликти, свързани с ресурсите;

44.  Призовава Комисията да осигури най-строго прилагане на съществуващото законодателство на ЕС, да включи изискванията за безопасност и стандартите за добив на злато в действията по водещата инициатива „Съюз за иновации“, да включи конкретна точка относно добива на злато в дневния ред на Международния комитет по устойчиво управление на ресурсите (UNEP), която обхваща аспектите безопасност, иновации, управление на химическите вещества, незаконен добив на суровини и занаятчийски добив, за да намери дългосрочно устойчиво решение, чрез което да се гарантира, че златото се произвежда или внася за ползване в ЕС по устойчив начин, както и да разгледа възможността за преглед на насоките „Берлин II“ относно добива в малък мащаб и занаятчийския добив;

45.  Посочва, че занаятчийският добив и добивът в малък мащаб могат да изпълняват особено важна роля в местния живот, да осигуряват заетост и да подкрепят целите за развитие, когато са признати официално, регулирани и подкрепяни; изразява съжаление във връзка с това, че в тази област в известна степен липсват знания и аналитични инструменти, и подчертава, че е необходимо да се повиши нейната видимост, да се улесни разработването и прилагането на по-ефективни политики в областта на занаятчийския добив и добива в малък мащаб и да се извършва мониторинг върху усилията за подпомагане, за да се съдейства за избягване на заплахите от бедност като детския труд, опасната работна среда, принудителния труд, който е често срещан в занаятчийския добив, както и конфликтите, свързани с добивните дейности в малък мащаб; освен това призовава ЕС и неговите държави-членки да подкрепят развиващите се страни на национално и на местно равнище чрез предоставянето на експертен опит относно устойчивите добивни практики, повишената ефективност на използване на ресурсите и тяхната повторна употреба и рециклиране;

46.  Призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от установяване на механизъм за запасяване по отношение на суровините от изключителна важност, по-специално на редкоземните метали, който би гарантирал на европейските дружества достъп до стратегически материали, използвани при екологосъобразната, високотехнологичната, отбранителната и здравната промишленост, както и защита срещу монополен натиск и повишаване на цените; подчертава факта, че ролята на ЕС в каквато и да било евентуална програма за запасяване следва да се ограничава до предоставяне на правна рамка и регулаторен надзор;

Равноправни и устойчиви международни доставки на суровини

47.  Отбелязва зачестяващите случаи на търговски ограничения и нарушаване на конкуренцията в търговията със суровини; призовава Комисията да наблюдава системно и да разглежда на регионално, многостранно и двустранно равнище въпроса относно ограниченията върху износа и вноса, нарушаващи търговията мерки по отношение на промишлените суровини и особено по отношение на суровините от изключителна важност трябва да бъдат обстойно разследвани и биха могли да доведат до допълнителни правни мерки в рамките на СТО; призовава СТО да следи отблизо въздействието на ограниченията върху износа и вноса и във връзка с това подкрепя създаването в рамките на СТО на инструмент за следене на тарифните и нетарифните бариери пред търговията със суровини и редкоземни метали, както и създаването в рамките на Г-20 на Борд за стабилност на суровините и на редкоземните метали; призовава Комисията да използва всичките си международни мрежи, в това число и дипломатическата служба, за подобряване на взаимоотношенията със страните и регионите – доставчици на суровини и суровини от изключителна важност, като по този начин улесни международната търговия със суровини и по-специално със суровини от изключителна важност; приветства намерението на ЕС да провежда активни дипломатически действия във връзка със суровините, обхващащи различни политики като политиките в областта на външните работи, търговията, околната среда и развитието и насърчаващи и утвърждаващи демократичните принципи, правата на човека, регионалната стабилност, прозрачността и устойчивото развитие; счита, че в най-краткосрочен план трябва да се развият конкретни приоритетни действия и цялостна стратегия за устойчиви доставки на редкоземни метали; призовава Комисията да потърси участието на заинтересованите страни по отношение на редкоземните метали в Европа за идентифициране на такива действия;

48.  Признава законните права на правителствата и на парламентите на развиващите се страни да прилагат политики и да регулират чуждестранните инвестиции в обществен интерес, след консултация с гражданското общество, по начин, който дава възможност чуждестранните инвестиции да носят полза за местната икономика, да създават вътрешна добавена стойност и да насърчават развитието; подчертава, че стратегията на ЕС относно суровините не следва да възпрепятства тези права;

49.  Приветства усилията на ЕС за насърчаване на устойчива търговия със суровини с трети страни (например FLEGT);

50.  Подчертава необходимостта от създаване на ясни правила за сътрудничество в областта на търговията със суровини между всички участници (производители, износители, транзитни страни, вносители);

51.  Призовава Комисията да осигури последователност между политиката на развитие и инициативата за суровините, при което политиката на ЕС в областта на суровините следва да отчита напълно устойчивия икономически растеж в развиващите се страни и да съответства на първостепенната цел за изкореняване на бедността, предвидена в член 208 от ДФЕС; подчертава, че непоколебимата подкрепа за икономическото, социално и екологично развитие на богатите на ресурси страни би могла да им помогне за изграждането на стабилни и демократични институции, което ще гарантира взаимни ползи както за страните износители, така и за страните вносители; поради това призовава в бъдещите споразумения със страните партньори – износители на суровини, да бъдат включени клаузи за правата на човека и демократизацията; счита, че ЕС следва също така да оказва подкрепа на развиващите се страни за диверсифициране на техните икономики, намаляване на тяхната зависимост от износа на суровини и увеличаване на стойността на техните продукти чрез вътрешно производство и обработка; призовава Комисията, при подготовката на новите инструменти за външни действия за периода след 2013 г., да включи мерки за подкрепа на доброто управление и устойчивия добив на суровини в програмите за демократическа и икономическа стабилност на уязвимите държави, доставчици на суровини;

52.  Счита, че осигуряването на ресурси е отговорност на дружествата; признава трудностите при набавянето на ресурси за МСП; поради това призовава Комисията да обмисли как могат да се подпомагат по нефинансов път концепции като Европейския холдинг за суровини; изисква от Комисията и от държавите-членки да проучат подробно Японската национална корпорация за нефт, газ и метали (JOGMEC);

53.  Настоятелно призовава държавите-членки да си сътрудничат помежду си като част от европейската стратегия за суровините; призовава за това, тази стратегия да се възползва от взаимното допълване между икономическите, добивните, промишлените и международните политики и да има за цел да защитава доставките на стратегически ресурси;

54.  Призовава Комисията да оцени изхода от делото в СТО срещу Китай и да се възползва в бъдеще от механизмите на СТО, когато това е целесъобразно;

55.  Отбелязва важността на отношенията между Африка и ЕС и на споразумението от Адис Абеба от юни 2010 г.; настоява това партньорство да се основава на взаимните интереси, посочва, че при насърчаването на практики за устойчив добив на суровини е важно да се обменят най-добрите практики за добро управление, увеличена ефективност на ресурсите, повторна употреба и рециклиране, управление на отпадъците от преработката на руда и скалните отпадъци, саниране на наследеното от мините, здраве и безопасност, защита на работниците и изкореняване на детския труд; подчертава, че в Африканската визия за минно дело Африканският съюз посочи, че до този момент африканските страни не са успели да се възползват от своето конкурентно предимство при природните ресурси, и че следователно трябва да се обмислят мерки, които да гарантират, че богатствата от природни ресурси носят ползи за населението на богатите на ресурси страни;

56.  Подчертава значението на двустранното сътрудничество в областта на суровините, както беше показано от ЕС и Африканския съюз през юни 2010 г., и насърчава по-нататъшните усилия в контекста на плана за съвместни действия Африка–ЕС за периода 2011–2013 г.; призовава за разработването на подобно сътрудничество с други страни, които са сред най-големите производители на суровини от изключителна важност; предлага, като една от конкретните цели на дипломатическите действия в областта на суровините, диверсификация на източниците на някои суровини, от вноса на които ЕС е зависим, от Югоизточна Азия към Латинска Америка и Африка;

57.  Приветства подхода на посочения план за действие, който се състои в предоставяне на обучение относно най-добрите практики във връзка с провеждането на преговори за сключване на договори за полезни изкопаеми и насърчаването на научното сътрудничество в добивния сектор, в допълнение към насърчаването на добро управление, в това число прозрачност;

58.  Изразява съжаление във връзка с това, че в съобщението не се посочват други региони или страни; счита, че следва да се проучат алтернативни източници на суровини, за да се избегне зависимостта на Европа от ограничен брой страни; за тази цел призовава Комисията да насърчава други взаимно изгодни партньорства с богати на ресурси страни и региони; счита, че ЕС следва да предлага партньорства, основани на триъгълника „инфраструктура, обмен на знания и ресурси“; призовава ЕС да подпомага богатите на ресурси развиващи се страни при развиването на познанията им в областта на геологията, минното дело и обработката на полезни изкопаеми, както и по научни и правни въпроси, с цел изграждането на устойчив капацитет; в този контекст предлага да се създадат съвместно финансирани катедри в геоложките факултети; призовава Комисията да следи международните споразумения, сключвани от богатите на ресурси страни с държави извън ЕС, с които се установява ексклузивен достъп до ресурси, и да осигури равноправен достъп до ресурси, както и да гарантира функционирането на международните търговски закони;

59.  Изразява загриженост във връзка с това, че не е съставена стратегия за диалог и сътрудничество с Китай и други ключови международни участници; подчертава необходимостта от диалог с Китай в областта на търговията и технологиите; призовава Комисията да проучи по какъв начин могат да се създадат пилотни проекти с Китай в областта на устойчивия добив и обработка на полезни изкопаеми, заместването, ефективното използване на ресурси или рециклирането на суровини от изключителна важност, които да са от взаимна полза; също така изразява твърдата си подкрепа за подобни двустранни диалози по актуалните въпроси, свързани със суровините, с други ключови доставчици, като например държавите от групата БРИКЮ (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), тъй като те едновременно притежават и използват голям обем суровини; призовава Комисията да разгледа по подобен начин въпроса със суровините в рамките на европейската политика на съседство;

60.  Счита, че стратегията на ЕС относно суровините следва да отразява различията между развитите икономики и основните страни с бързо развиващи се икономики, от една страна, и най-слабо развитите страни, от друга страна;

61.  Подчертава, че въпросът за достъпа до суровини следва да бъде включен последователно в мерките на политиката за изграждане на мир и предотвратяване на конфликти, тъй като в определени региони отново възникнаха значителен брой конфликти;

62.  Споделя становището, че политиката на развитие изпълнява важна роля при подпомагането на страните да превърнат ресурсното си богатство в устойчив и приобщаващ растеж, наред с другото и чрез подобряване на управлението и повишаване на прозрачността; подчертава факта, че политиката на развитие, включително ОСП, не е инструмент на дипломацията в областта на суровините, но счита, че тя може да изпълнява важна спомагателна роля в рамките на европейската политика в областта на суровините; поради това призовава Комисията да осигури съгласуваност между двете политики; приветства включването на изрични гаранции относно недискриминационния достъп до пазара на суровини в търговските споразумения на ЕС и като предварително условие за членство в СТО; изразява обаче съгласие, че търговските споразумения следва да осигуряват необходимата гъвкавост с цел предоставяне на подкрепа на развиващите се страни за създаването на връзки между добивната промишленост и местната промишленост; счита, че трябва да се зачита независимостта на държавите по отношение на ресурсите, и в този контекст изисква от Комисията да балансира своето противопоставяне на данъците върху износа в развиващите се страни, като използва диференциран подход, отчитащ различния национален контекст, за да се избегне застрашаване на целите за развитие и индустриализацията на развиващите се страни; подчертава, че свободната и справедлива търговия е от значение за развитието на световния сектор на суровините и създаването на блага във всички общества; отбелязва, че приходите от суровини могат да играят решаваща роля за постигането на Целите на хилядолетието за развитие от страна на най-слабо развитите страни;

63.  Изразява загриженост във връзка с това, че преформулираната инициатива за суровините не се позовава на ОСП или ОСП+ и не предлага алтернативни търговски стимули за насърчаване на правата на човека, екологичните стандарти, избягване на детския труд и подкрепа за вътрешните реформи за държавите, попадащи извън обхвата на тези схеми; призовава Комисията да подкрепя и насърчава инициативите за диверсификация на икономиките на развиващите се страни, които до голяма степен са зависими от определени суровини;

64.  Призовава Комисията да помогне на развиващите се страни да преодолеят информационната асиметричност при уреждането на договори за суровини и рудодобив чрез изграждането на капацитет, както и да помогне при договарянето на трансфера на технологии както на национално равнище, така и сред местните общности;

65.  Подчертава ролята, която изпълнява корпоративната социална отговорност, чрез придържането към високи екологични, социални и трудови стандарти в чужбина и прилагането на най-добрите налични технологии; счита, че те следва да бъдат насърчавани чрез съответните форуми като Г-8, Г-20, СТО, ОИСР, Конференцията на ООН за търговия и развитие, Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Международния комитет по устойчиво управление на ресурсите, международните изследователски групи за металите и други органи; приветства в този контекст положителния принос, оказан от Глобалния договор на ООН; призовава дружествата от ЕС да изготвят подходящ кодекс за поведение за тези дружества, които извършват дейност в трети страни, и при дейността си да се придържат към насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и към ISO 26000; призовава Комисията да предприеме мерки, с които да се гарантира спазването на социалните, екологичните и трудовите стандарти от страна на европейските дружества, извършващи добив на природни ресурси в трети страни; призовава Комисията да изготви собствено предложение във връзка с докладите по страни относно полезните изкопаеми от зони на конфликт и да въведе правно обвързващи изисквания за дружествата от добивната промишленост, които да трябва да публикуват приходите за всички проекти и страни, в които инвестират, по примера на закона „Dodd-Frank“ в САЩ; подкрепя Инициативата за прозрачност на добивната промишленост и глобалната мрежа „Публикувай какво плащаш“ (PWYP); счита, че тези стандарти следва да се прилагат по-специално към проектите, получаващи финансиране от ЕС, като например финансиране от ЕИБ; настоятелно призовава ЕС да проучи как може да бъде предотвратен вносът на незаконно търгувани или добивани полезни изкопаеми; изисква от Комисията да проучи дали технологията за „снемане на пръстови отпечатъци“ би могла да бъде използвана в този контекст и да насърчава пилотните проекти въз основа на опита, придобит с „пръстовия отпечатък на колтана“; призовава ЕИБ да извършва редовни анализи на очакваното въздействие на предоставяните от нея кредити за добивната промишленост;

66.  Изразява дълбока загриженост във връзка с многобройните добре документирани случаи на нарушения на екологичните и трудовите стандарти и на правата на човека от страна на дружества от ЕС;

67.  Отново заявява, че инициативите за прозрачност в сектора на добивната промишленост всъщност са ориентирани към бизнеса, че те могат да създадат правна сигурност и устойчиви дългосрочни партньорства и да действат като гаранции срещу възобновяването на преговорите или експулсиране; отбелязва, че съществуват предизвикателства, които трябва да бъдат преодоляни, и че някои договори изискват поверителност, но въпреки това следва да подлежат на обществен контрол; отбелязва, че законът за управление на доходите от петрол в Гана е добър пример за запазването на определена поверителност, от една страна, при същевременно гарантиране на парламентарния контрол, от друга;

68.  Счита, че дружествата от ЕС следва да носят правна отговорност в своите държави по произход за всяко нарушение на правата на човека, на екологичните стандарти или на основните трудови стандарти на МОТ от страна на техните дъщерни дружества в чужбина и организациите под техен контрол;

69.  Призовава ЕИБ и Комисията да преценяват по-взискателно дали проектите допринасят за изкореняването на бедността, за устойчивото развитие и приобщаващия растеж, преди да вземат решение да подкрепят сектора на добивната промишленост в развиващите се страни;

70.  Изразява загриженост във връзка с продължаващата търговия и използване на полезни изкопаеми от зони на конфликт, чието производство води до неприемливо насилие и незаконни дейности; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност, Съвета и държавите-членки да вземат предвид това положение в контекста на своите отношения с трети страни; призовава Комисията и страните –стратегически доставчици на ЕС, съвместно да развият ефективни системи за проследяване на суровини от вноса до рециклирането или депонирането и да въведат взаимна схема за сертифициране на суровини и свързани с тях търговски вериги (сертифицирани търговски вериги), така че да е възможно да се гарантира справедлива търговия, и в частност, за да се предотвратят злоупотреби по отношение на търговията със суровини от кризисни региони; призовава Комисията да си сътрудничи със съответните международни институции (ООН, ОИСР, МОТ) с оглед идентифициране и стремеж към хармонизиране на най-добрите практики за сертифициране;

71.  Подчертава, че финансовите пазари могат да играят важна роля в хеджирането на риска както за производителите, така и за потребителите на суровини и стоки; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да гарантира наличието на прозрачност на стоковите пазари, както и да предприеме решителни действия срещу необоснованото спекулиране със стоки, водещо до злоупотреби на стоковите пазари; ако това се счита за необходимо, въз основа на задълбочен емпиричен анализ; отбелязва, че това включва подходящи инициативи в контекста на преговорите на Г-8 и Г-20;

72.  Изразява загриженост относно въздействието на пазарите на деривати върху ценовите тенденции при суровините; счита, че следва да има по-ефективен контрол върху пазарите на извънборсови деривати; в този контекст подкрепя мерки като повишаване на прозрачността на извънборсовите деривати под надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП); счита, че такива мерки биха могли да доведат до по-голяма сигурност за инвеститорите и МСП и да позволят на европейските производители да планират с по-голяма точност;

73.  Приветства работата в областта на суровините и устойчивостта в рамките на ОИСР, Г-8 и Г-20 и подчертава по-нататъшната необходимост от диалог в рамките на Г-20 относно суровините с цел развитието на обща перспектива; освен това приветства волята на членовете на Г-8 и Г-20 за борба срещу нестабилността на цените на суровините и призовава за разработването на конкретни мерки за ограничаване на спекулациите в тази област; призовава Комисията да насърчава работата на ОИСР във връзка с въздействието на ограниченията върху износа и тяхното използване като инструмент на политиката; подкрепя включването в тези разисквания и на страни, които не са членки на ОИСР; призовава за създаването на стратегическо сътрудничество между ЕС, САЩ и Япония в областта на суровините от изключителна важност в посока към „глобално наблюдение върху суровините“ чрез споделяне на данни относно търсенето и предлагането, общи прогнози, насърчаване обмена на най-добри практики, технологическо ноу-хау и патенти, анализиране на веригите за доставка, проучване на възможността за съвместни стратегически запаси и установяването на съвместни проекти в областта на изследователската и развойната дейност; счита, че тези въпроси следва да бъдат част от дневния ред на следващите срещи на високо равнище между ЕС и САЩ; призовава Комисията да насърчава неофициалната дипломация във връзка със суровините, като подкрепя обмена между неправителствени организации, академични среди и мозъчни тръстове от ЕС и други държави, разполагащи с ресурси; призовава Комисията да организира редовни събития, като например срещите по въпросите на металите на JOGMEC, с други държави, разполагащи с ресурси; освен това призовава Комисията да проучи доколко е възможна международна инициатива за статистика относно суровините от изключителна важност, базираща се на примера на съвместната инициатива за данните на организациите (JODI), както и дали един международен пакт за металите би бил полезен инструмент; призовава Европейската агенция по отбрана да допринесе, в съответствие с член 42, параграф 3 от ДЕС, за определянето на мерки за укрепване на производствената и технологичната база в сектора на отбраната по отношение на суровините;

Пазари на селскостопански стоки и стокови пазари

74.  Подкрепя анализа на Комисията във връзка със селскостопанските продукти в контекста на продоволствената сигурност в световен план, в който анализ се посочва намаляването на хранителните запаси по света и нарастването на населението и глада, а от пазарна перспектива се подчертават изключителната нестабилност на цените на храните и фуражите, несъвършенствата в хранителната верига на човека и на животните и ролята на финансовите инструменти и спекулативното поведение като възможна причина за нестабилността, която трябва да се разгледа внимателно; припомня, че сред държавите, считани за особено уязвими по отношение повишаването на цените на храните, има четири държави-членки на ЕС;

75.  Изисква да се обърне специално внимание на огромната несигурност около нарастващото взаимодействие между движението на цените на енергийните и неенергийните стоки, особено храните;

76.  В съответствие с посоченото от Комисията настоява, че международната общност трябва да приеме дългосрочен координиран подход за постигане на продоволствена сигурност в световен план, включително увеличаване на научните изследвания и инвестициите в селскостопанския сектор в развиващите се страни, най-вече чрез приоритетите на политиката на развитие, с цел да се повиши устойчивостта и способността за приспособяване към сътресенията на пазарите на храни;

77.  Подкрепя неотдавнашните усилия на Г-20 за приемане на политически решения във връзка с нестабилността на цените на пазара на хранителни стоки и селскостопански продукти, включително чрез увеличаване на обмена на информацията относно прогнозите за производството на храни, и подчертава необходимостта от повече прозрачност и по-навременна информация за резервите и запасите от хранителни стоки;

78.  Приветства съвместното комюнике от третата среща на високо равнище на министрите на земеделието, проведена в Берлин на 22 януари 2011 г., което беше подписано от 48 държави и в което се призовава за подобряване на възможностите за правилно функциониране на селскостопанските пазари и се признава значението на търговията за създаването на баланс между различните участници на селскостопанските пазари, както и за подобряване на достъпа на земеделските производители до суровини и енергия;

79.  Призовава за изготвянето от страна на Комисията на доклад относно регламента за финансовите деривати и стоките, за да се установи дали е необходим отделен регламент за селскостопанските стоки предвид спецификата на сектора; подкрепя неотдавнашното предложение на Комисията относно регулирането на извънборсовите деривати и обществената консултация във връзка с Директивата за пазарите на финансови инструменти; счита, че следва незабавно да бъдат решени проблемите, свързани с неправомерното спекулативно поведение, злоупотребите и нарушенията на пазарите на деривати;

80.  Изисква от Комисията незабавно да предложи конкретни мерки за гарантиране на продоволствената сигурност, за овладяване на нестабилността на пазарите и за укрепване, при устойчива и цялостна отговорност, на оперативната съвместимост на пазарите на деривати по отношение на селскостопанските стоки;

o
o   o

81.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

(1) http://ec.europa.eu/enterprise/policies/raw-materials/files/docs/report-b_en.pdf. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0093. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0037. (4) ОВ С 236 Е, 12.8.2011 г., стр. 57. (5) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/neei_n2000_guidance.pdf. (6) http://ec.europa.eu/trade/creating-opportunities/trade-topics/raw-materials/. (7) Проучване – „Връзките между околната среда и конкурентоспособността“, Проект ENV.G.1/ETU/2007/0041, http://ec.europa.eu/environment/enveco/economics_policy/pdf/exec_summary_comp.pdf (8) ОВ С 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 47. (9) Приети текстове, P7_TA(2010)0446. (10) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1.). (11) Приети текстове, P7_TA(2011)0024.