Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 311 и 312 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 29 юни 2011 г. и измененото предложение на Комисията от 6 юли 2012 г. за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014‐2020 (COM(2011)0398 и COM(2012)0388),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 29 юни 2011 г. за междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление (COM(2011)0403),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г. относно бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 27 април 2010 г. до Европейския парламент и до Съвета за действието на Междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (COM(2010)0185),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова многогодишна финансова рамка за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2012 г. относно многогодишната финансова рамка и собствените ресурси(3),

–  като взе предвид съвместното изявление по свързаните с МФР въпроси, приложено към преразгледаните финансови правила, приложими за общия бюджет на Съюза,

–  като взе предвид член 81, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид междинния доклад на комисията по бюджети и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0313/2012),

А.  като има предвид, че съгласно член 312, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура, приема регламент за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР), както и че той действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент; като има предвид, че съгласно член 312, параграф 2 от ДФЕС Европейският съвет може с единодушие да приеме решение, с което на Съвета се разрешава да действа с квалифицирано мнозинство при приемането на регламента за определяне на МФР;

Б.  като има предвид, че съгласно член 310, параграф 1 от ДФЕС, всички източници на приходи и разходи в рамките на Съюза трябва да бъдат отразени в бюджета;

В.  като има предвид, че съгласно член 295 от ДФЕС Европейският парламент, Съветът и Комисията се консултират взаимно и организират по общо съгласие реда и условията за сътрудничество помежду си и че за тази цел следва да се приеме междуинституционално споразумение за подобряване на годишната бюджетна процедура и сътрудничеството между институциите във връзка с бюджета;

Г.  като има предвид, че в член 312, параграф 5 от ДФЕС Европейският парламент, Съветът и Комисията се призовават да вземат всички необходими мерки за улесняване приемането на финансовата рамка;

Д.  като има предвид, че съгласно член 311 от ДФЕС Съюзът трябва да си осигури средствата, необходими за постигане на своите цели и успешното изпълнение на своите политики и трябва да се финансира изцяло от собствени ресурси; като има предвид, че Съветът трябва да се консултира с Парламента, преди да приеме ново решение относно реформата на собствените ресурси, и че освен това Съветът трябва да получи одобрението на Парламента, преди да приеме регламент относно мерките за прилагането на системата на собствените ресурси;

Е.  като има предвид, че за първи път ще бъде приет регламент относно МФР съгласно новите разпоредби на Договора от Лисабон, вследствие на което ще трябва да се сключат нови споразумения за сътрудничество между институциите, насочени към съчетаване на ефикасно вземане на решения със зачитане на прерогативите на Договора;

Ж.  като има предвид, че Договорът от Лисабон предоставя съществени нови прерогативи на Европейския съюз, като например в областта на външната дейност (член 27, параграф 3 от ДЕС), спорта (член 165 от ДФЕС), космическото пространство (член 189 от ДФЕС), изменението на климата (член 191 от ДФЕС), енергетиката (член 194 от ДФЕС), туризма (член 195 от ДФЕС) и гражданската защита (член 196 от ДФЕС);

З.  като има предвид, че в своята резолюция от 8 юни 2011 г., приета с преобладаващо мнозинство, Парламентът определи своите общи политически приоритети за следващата МФР, както в законодателен, така и в бюджетен аспект;

И.  като има предвид, че в своята резолюция от 13 юни 2012 г., приета с преобладаващо мнозинство, Парламентът изрази своите общи политически приоритети за следващата МФР от гледна точка на бюджета както по отношение на разходите, така и по отношение на приходите;

Й.  като има предвид, че компетентните парламентарни комисии извършиха цялостен задълбочен анализ на потребностите с цел определяне на политическите приоритети, както е видно от техните становища, приложени към настоящия доклад;

К.  като има предвид, че действащото кипърско председателство възнамерява да представи „преговорна кутия“, включително конкретни тавани (а също така и избора на политики в рамките на обикновената законодателна процедура) на извънреден Европейски съвет през ноември 2012 г.;

Л.  като има предвид, че бюджетът на ЕС вече предоставя на държавите членки извън еврозоната гаранции за средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс в размер до 50 милиарда евро, както и гаранции за Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) до 60 милиарда евро (общ неизплатен размер на отпуснатите заеми);

М.  като има предвид, че е необходимо както бюджетът, така и бюджетната процедура на ЕС да отразяват напълно прозрачната и демократична същност на парламентарния процес на вземане на решения и контрол, въз основа на зачитане на общите принципи на единство и универсалност, съгласно които всички приходи и разходи трябва да се записват в пълен размер, без корекция едни спрямо други, и че трябва да се провежда парламентарен дебат и гласуване както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите, в съответствие с правомощията съгласно Договора;

Бюджетът на ЕС – основен инструмент за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия ЕС

1.  Напълно съзнава, че преговорите за МФР за периода 2014‐2020 г. се провеждат в много труден социален, икономически и финансов контекст, като държавите членки полагат значителни усилия за внасяне на фискални корекции в своите национални бюджети с оглед на устойчивостта на публичните финанси и стабилността на банковия сектор и единната валута; настоява, че Съюзът не трябва да се възприема като източник на допълнителна фискална тежест за данъкоплатците; при все това е убеден, че бюджетът на ЕС е част от решението, което ще даде възможност на Европа да излезе от настоящата криза, като насърчава инвестициите в растеж и работни места и като подпомогне държавите членки да се справят, заедно и съгласувано, на трайна основа, с настоящите структурни предизвикателства, и по-специално загубата на конкурентоспособност, увеличаващата се безработица и бедността;

2.  Счита при все това, че балансираните структурни реформи, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, са извънредно важна предпоставка за доброто и ефикасно усвояване на средствата на ЕС, като едновременно с това припомня значението на стабилните публични финанси;

3.  Припомня, че Европейският съвет многократно подчерта необходимостта от укрепено европейско икономическо управление и одобри целите на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, а именно насърчаване на заетостта, подобряване на условията – и публичните разходи – за иновации, научни изследвания и развитие, постигането на целите във връзка с изменението на климата и енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността;

4.  Припомня, че самият Европейски съвет прие през юни 2012 г. „Пакт за растеж и работни места“, в който се потвърждава мултиплициращият ефект на бюджета на ЕС и се поставя силен акцент върху неговия принос, подпомагащ целия Съюз да преодолее настоящата икономическа и финансова криза;

5.  Счита, че Съюзът беше особено засегнат от последователните финансови кризи през последните четири години, отчасти поради факта, че финансовите оператори, международните партньори и общественото мнение поставиха под въпрос степента на солидарност в рамките на ЕС; счита, че бюджетът на ЕС следва да бъде в основата на такава солидарност; е убеден следователно, че решението относно следващата МФР или ще окаже съществено положително въздействие върху усилията, които полагат националните правителства за преодоляване на кризата, или ще доведе до нова рецесия в ЕС;

6.  Припомня, че всички мерки за макроикономическа финансова стабилизация, предприети от 2008 г. насам, все още не са довели до приключването на икономическата и финансовата криза; счита следователно, че за да се възстанови растежът и да се поражда заетост в Европа, държавите членки следва да продължат да полагат усилия за отключване на своя потенциал за устойчив растеж и че е необходим добре насочен, стабилен и достатъчен бюджет на ЕС, чрез който допълнително да се допринесе за координиране и увеличаване на усилията на национално равнище;

7.  Отбелязва, че бюджетът на ЕС представлява само около 2 % от общите държавни разходи в Съюза и следователно е над 45 пъти по-малък от сумата на държавните разходи в държавите членки;

8.  Припомня, че съгласно член 310 от ДФЕС приходите и разходите в бюджета на ЕС трябва да бъдат балансирани и че следователно бюджетът не може да генерира дефицит и публичен дълг;

9.  Подчертава, че бюджетът на ЕС е преди всичко бюджет за инвестиции и че 94 % от общите приходи се инвестират в самите държави членки или за външните приоритети на Съюза; подчертава, че за регионите и държавите членки публичните инвестиции биха били минимални или невъзможни без вноските от бюджета на ЕС; счита, че всяко намаляване на бюджета на ЕС неизбежно ще увеличи дисбалансите и ще възпрепятства растежа и конкурентната сила на цялата икономика на Съюза, както и нейната съгласуваност, и че то ще повлияе отрицателно на принципа на солидарност в качеството му на ценност на ЕС от основно значение;

10.  Подчертава факта, че Лисабонската стратегия не успя да постигне своите цели, наред с другото поради недостатъчна координация и ангажимент от страна на всички равнища както в бюджетен, така и в законодателен аспект; изразява твърдо убеждение, че за да бъде ефективна, стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде приведена в изпълнение сега, без допълнително отлагане;

11.  Припомня, че за изпълнението на седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ са необходими съществени по размер, ориентирани към бъдещето инвестиции, които се оценяват на не по-малко от 1 800 милиарда евро до 2020 г.(4); подчертава, че една от основните цели на стратегията „Европа 2020“, а именно да се насърчават растеж и висококачествена заетост за всички европейци, ще бъде постигната само ако необходимите инвестиции в образованието, в полза на обществото на знанието и научните изследвания и иновациите, МСП, екологосъобразните и новите технологии, наред с насърчаване на социалното приобщаване, се вложат сега, без допълнително отлагане; застъпва се за двупистов подход чрез прилагане на мерки за фискална консолидация, благоприятстващи растежа и целящи намаляване на дефицита и публичния дълг, и насърчаване на този вид инвестиции;

12.  Счита, че тревожното положение на младите хора навсякъде в ЕС, включително безпрецедентно високият процент на безработицата, нарастващата бедност и предизвикателствата по отношение на образованието, изисква особени усилия, чрез мерки за включване на тези проблеми в политиките, за да се запази привързаността на новите поколения към ценностите на ЕС, а именно, мира, демокрацията и правата на човека, икономическия просперитет и социалната справедливост, както и чрез осигуряването на програми за адекватна бюджетна подкрепа;

13.  Подчертава, че наличието на силна, диверсифицирана, конкурентна промишлена база е от решаващо значение за постигането на интелигентна, устойчива и приобщаваща европейска икономика; подчертава значението на промишления сектор за подкрепата на конкурентоспособността и създаването на работни места в ЕС и произтичащия вследствие на това важен принос за преодоляване на икономическата криза;

14.  Категорично подкрепя предложението на Комисията да се включат мерки за борба с изменението на климата с цел най-малко 20 % от разходите да са свързани с климата; счита, че е крайно необходимо бюджетът на ЕС да бъде в състояние да мобилизира инвестиции за устойчива и просперираща икономика с ниски въглеродни емисии, да предоставя адекватна подкрепа за постигане на целите на „ЕС 2020“ относно климата, енергетиката, ефективното използване на ресурсите и биологичното разнообразие, както и да бъде от полза за гражданите на ЕС чрез осигуряването на по-здравословна околна среда;

15.  Поради това призовава държавите членки да разгледат възможностите за взаимодействие между националните усилия за консолидация и добавената стойност на един бюджет на ЕС с правилно подбрани приоритети, като се създадат условия за изпълнение на политическите ангажименти, които вече са поети на най-високо равнище;

Равнище на разходите

16.  Подчертава, че от 1988 г. насам националните бюджети се увеличават средно по-бързо, отколкото бюджета на ЕС; отбелязва, че дори след началото на кризата през 2008 г. общите държавни разходи в държавите членки бележат годишен номинален ръст от 2 %; стига до извода, че това свиване на бюджета на ЕС спрямо националните бюджети е в явно противоречие с разширяването на правомощията и задачите, предоставени на Съюза съгласно Договора, и с основните политически решения, взети от самия Европейски съвет, а именно постигането на по-силно европейско икономическо управление;

17.  Подчертава, че от 2000 г. насам разликата между тавана на собствените ресурси на ЕС (1,29 % от БНД в бюджетни кредити за поети задължения и 1,23 % в бюджетни кредити за плащания) и на таваните на МФР нарасна драстично; освен това отбелязва, че МФР само определя максималните равнища на разходите, като бюджетът на ЕС винаги е оставал далеч под тези равнища;

18.  Счита, че предложението на Комисията, което представлява замразяване на таваните на МФР за периода 2014‐2020 г. на равнището на таваните за 2013 г., няма да бъде достатъчно за финансиране на съществуващите политически приоритети, свързани със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, новите задачи съгласно Договора от Лисабон или непредвидени събития, и още по-малко за политическите цели и ангажименти, определени от самия Европейски съвет;

19.  Припомня своята позиция, заявена на 8 юни 2011 г., че без адекватно увеличение в бюджета над равнището на таваните за 2013 г., средствата за няколко приоритета и политики на ЕС ще трябва да бъдат преразгледани и намалени, а някои от тях дори изоставени;

20.  Предупреждава Съвета да не прави опити за по-нататъшно намаляване на равнището на разходите на ЕС, предложено от Комисията; категорично се противопоставя на всякакви пледирания за линейни, повсеместни съкращения, които биха застрашили изпълнението и ефективността на всички политики на ЕС, независимо от тяхната европейска добавена стойност, политическа тежест или резултати; вместо това приканва Съвета, в случай че предложи съкращения, ясно и публично да посочи кои от неговите политически приоритети или проекти следва да отпаднат;

21.  Подчертава решаващата роля, която бюджетът на ЕС трябва да има за постигането на съвместно договорените цели на стратегията „ЕС 2020“; изразява твърдо убеждение, че финансирането от ЕС, при условие че е добре планирано, всъщност може да породи и допринесе за действия с ясна добавена стойност на Съюза, каквато държавите членки не са в състояние да постигнат самостоятелно, както и да създаде взаимодействия и допълняемост с дейностите на държавите членки, като им помага да се съсредоточат върху основни, ориентирани към бъдещето инвестиции;

22.  Потвърждава в този контекст своята позиция за значително увеличение на наличното финансиране за програмите на Съюза в областта на конкурентоспособността, МСП, предприемачеството и устойчивата инфраструктура, които са в основата на стратегията „Европа 2020“; изразява твърдо убеждение, че нови съкращения по отношение на предложението на Комисията сериозно ще застрашат доверието в ЕС и неговия политически ангажимент в подкрепа на растежа и заетостта;

23.  Горещо приветства предложението на Комисията за Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) и разпределеното от нея реалистично финансиране за подобряване на европейските транспортни, енергийни и цифрови мрежи; настоятелно призовава в този контекст сумата, за която беше направен трансфер от Кохезионния фонд към МСЕ, да се изразходва, през първите години, в пълно съответствие със сумите, разпределени на национално равнище по този фонд;

24.  Подчертава значението на научните изследвания и иновациите за ускоряване на прехода към устойчива, водеща в световен мащаб, основана на знанието икономика, която използва своите национални ресурси ефикасно и отговорно; призовава институциите на ЕС и държавите членки да договорят конкретна пътна карта за постигане на целта от 3 % от БВП за инвестиции в областта на научните изследвания; посочва мащабния икономически ангажимент вследствие на тази цел, изразяващ се в допълнителни разходи с общ размер 130 милиарда евро годишно, финансирани от всички видове източници; подчертава следователно необходимостта да се укрепи, стимулира и гарантира финансирането на научните изследвания и иновациите в Съюза чрез значително увеличение на разходите, както и на финансирането от ЕС на научните изследвания и иновациите, по-конкретно чрез програмата „Хоризонт 2020“;

25.  Припомня, че МСП са основен двигател на икономическия растеж, конкурентоспособността, иновациите и заетостта и признава важната им роля за гарантиране на възстановяването и ускоряване на развитието на устойчива икономика на ЕС; приветства следователно акцентът, който се поставя от стратегията „Европа 2020“ върху иновациите и индустриалната политика; категорично отхвърля опитите за допълнително намаление на финансирането за програми като например COSME, които са в основата на европейската конкурентоспособност и заетост;

26.  Счита, че политиката на сближаване на ЕС (структурните фондове и Кохезионния фонд) е стратегически инструмент за инвестиции, устойчив растеж и конкурентоспособност, както и основен стълб на европейската солидарност, с безспорна добавена стойност на ЕС; отбелязва също значителното въздействие на кохезионното финансиране върху други области във всички държави – членки на ЕС; настоява, че за да намали ефективно макроикономическите дисбаланси в рамките на ЕС и да допринесе за икономическото, социалното и териториалното сближаване, то следва да може да разчита на стабилна, солидна и устойчива финансова рамка; отново потвърждава своята позиция, че финансирането за политиката на сближаване, предвид належащата потребност от осигуряване на публични инвестиции в растеж и работни места, следва да се запази най-малкото на равнището от периода 2007‐2013 г. и да продължи да обхваща всички региони на ЕС, с акцент върху по-слабо развитите региони; подкрепя предложението на Комисията 25 % от общото финансиране за политиката на сближаване да се предоставят на ЕСФ;

27.  Припомня своята позиция, че предвид широкия спектър от задачи, предизвикателства и цели, на които ОСП трябва да отговори, равнището на разпределените за ОСП суми за бюджетната 2013 година следва най-малкото да се запази през следващия период на финансово програмиране; счита, че новата ОСП следва да се стреми към по-ефективно и ефикасно разпределение на своя бюджет, наред с другото, чрез справедливо разпределение между държавите членки, регионите и земеделските производители на преките плащания и средствата за развитие на селските райони с цел намаляване на съществуващите различия; подчертава в този контекст важната роля на втория стълб на ОСП, който допринася значително за инвестициите и създаването на работни места в селските райони, за повишаване на ефективността и конкурентоспособността на селскостопанския сектор, особено предвид новите предизвикателства, посочени в стратегията „Европа 2020“, както и за управление на околната среда и опазване на биологичното разнообразие;

28.  Подчертава, че укрепването на правилно насочената и ефективна програма на Съюза за околната среда и климата е належащо и че интегрираните разходи за климата и околната среда следва да бъдат активно подкрепяни в рамките на съответните фондове на Съюза;

29.  Признава сериозните предизвикателства, пред които са изправени младите хора в ЕС поради икономическата криза; счита, че участието, заетостта, образованието, неформалното образование, обучението, мобилността и социалното включване на младите европейци са въпроси от стратегическо значение за развитието на ЕС и европейското общество; настоява тези въпроси да се включват и да им се дава приоритет във всички съответни политики и програми, финансирани от бюджета на ЕС, наред с необходимото увеличение на финансирането за конкретните инструменти, които Комисията предлага специално за младите хора, като например въвеждането на гаранция за младежта, чрез която да се гарантира, че на всеки млад човек в Европа, който не е в състояние да намери работа, се предлага възможност за повишаване на квалификацията и допълнително обучение;

30.  Подчертава необходимостта да се продължи програмата за най-нуждаещите се лица; припомня на Комисията нейния ангажимент да представи своевременно законодателно предложение в този смисъл, за да гарантира непрекъснатостта на подкрепата за тази програма след 2013 г. на базата на ново правно основание и с независимо финансиране;

31.  Счита, че общата сума, разпределена от Комисията за пространството на свобода, сигурност и правосъдие, не отразява адекватно укрепването на тази област с Договора от Лисабон и увеличаването на нейните задачи и предизвикателства; подчертава, че финансираните дейности трябва да носят европейска добавена стойност и че трябва да се осигури справедливо, балансирано, прозрачно разпределение на финансовите средства между различните цели, които преследват тези програми;

32.  Припомня, че програмите на ЕС в областта на образованието, младежта, медиите и културата са близо до гражданите, постигат извънредно висока степен на изпълнение, пораждат забележим мултиплициращ ефект и въздействие върху други области, включително значителни икономически резултати, и генерират ясна и доказана европейска добавена стойност, като обединяват ресурси, насърчават мобилността и активното гражданство и задълбочат сътрудничеството между различните сектори и заинтересовани страни;

33.  Отново изразява своята позиция, че новите отговорности, възложени на ЕС от Договорите, изискват адекватно допълнително финансиране в сравнение с МФР за периода 2007‐2013 г., така че Съюзът да бъде в състояние да изпълнява своите функции на фактор от световно значение, като едновременно с това спазва вече поетите ангажименти, и по-специално целта държавите членки да използват 0,7 % от БНД за официална помощ за развитие и за постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.; подчертава ролята на Съюза за насърчаване на демокрацията, мира, солидарността, стабилността и намалението на бедността в съседни и партньорски държави; подчертава допълняемостта между помощта от ЕС и помощта, предоставяна от държавите членки, както и нейното действие на катализатор по отношение на операциите в региони, за които не се предоставя двустранна помощ; изразява особено силна подкрепа за съвместно програмиране на действията на държавите членки и на ЕС; по тази причина подчертава, че предложенията на Комисията за „Глобална Европа“ и Европейският фонд за развитие трябва да се разглеждат като минимумът, необходим да постигането на амбициите на Европа в света; отбелязва по-конкретно, че е необходимо да се осигурят адекватни бюджетни ресурси в съответствие с отговорностите на ЕСВД;

Широкомащабни проекти

34.  Подчертава стратегическото значение на широкомащабните инфраструктурни проекти като ITER, „Галилео“ и ГМОСС за бъдещето на конкурентоспособността на ЕС; отхвърля следователно всеки опит за преобразуване на ГМОСС в междуправителствена програма;

35.  Изразява твърдо убеждение, че финансирането на тези широкомащабни проекти следва да бъде гарантирано в бюджета на ЕС, но едновременно с това обособено по начин, който да гарантира, че евентуалните преразходи не застрашават финансирането и успешното изпълнение на другите политики на Съюза;

36.  Приветства предложението на Комисията да се определи максимална сума за „Галилео“ в регламента за МФР, като по този начин се обособят бюджетните кредити за този проект; счита, че в регламента следва да бъдат посочени също така максималните суми за ITER и ГМОСС; счита, че финансовите пакети за тези три проекта следва да бъдат разпределени над таваните на МФР, така че осигуряването, при необходимост, на допълнително финансиране от държавите членки да бъде по-лесно;

По-добро изразходване на средствата

37.  Заявява отново, че сега, дори повече от всякога, постигането на европейска добавена стойност и гарантирането на добро финансово управление – ефикасност, ефективност и икономичност – следва да бъдат ръководни принципи на бюджета на ЕС; приветства в тази връзка поредицата законодателни предложения на Комисията относно новото поколение многогодишни програми, които трябва да бъдат приети съгласно обикновената законодателна процедура; настоява за постигане на максимални взаимодействия между програмите на ЕС за подпомагане и инвестициите на национално равнище;

38.  Счита, че при сегашните условия на ограничени публични бюджетни средства, за реализирането на дългосрочните инвестиции за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“ е абсолютно необходимо да се привлекат средства от други източници на финансиране; е твърдо убеден, че добавената стойност на Съюза се крие преди всичко в дългосрочните инвестиции, които не са по силите на отделните държави членки; подчертава в тази връзка заключенията и препоръките в своята резолюция относно иновативните финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка(5);

39.  Подчертава необходимостта от гарантиране на последователност между специфичните за отделните сектори правила и общата рамка на Финансовия регламент и от постигане на баланс между опростяването и доброто финансово управление; отбелязва отчетното табло за напредъка в областта на опростяването на Комисията и потвърждава своята решителност да подкрепя програмата за опростяване; е твърдо убеден в необходимостта от по-нататъшно намаляване на административните тежести за бенефициентите и призовава многогодишните програми от новото поколение да бъдат подлагани на щателни „проверки за бюрокрация“ за предотвратяване на допълнителни административни тежести както на равнището на ЕС, така и на национално равнище;

40.  Счита, че ефективността на разходите на ЕС зависи от добрите политически, регулаторни и институционални рамки на всички равнища; настоява, че в съответствие с член 310, параграф 5 и член 317 от ДФЕС държавите членки трябва да изпълняват бюджета съгласно принципа на доброто финансово управление; припомня на държавите членки правното им задължение да гарантират използването на вписаните в бюджета бюджетни кредити в съответствие с този принцип и че трябва да носят своя дял от отговорността за по-ефективното използване на финансовите средства на ЕС; припомня, че 90 % от установените от Европейската сметна палата грешки са били в държавите членки и че повечето от тези грешки е можело да бъдат избегнати; призовава всички държави членки да изготвят национални декларации за уверение, подписани на съответното политическо равнище;

41.  Подкрепя въвеждането на разпоредби за обвързване с предварителни условия с цел гарантиране, че финансирането, предоставяно от ЕС, по-специално чрез Кохезионния фонд, структурните фондове и фондовете за развитие на селските райони и за рибарството, се изразходва по-целенасочено за постигане на целите на „Европа 2020“; счита, че ако изпълнението им се основава, от една страна, на принципа на засилено партньорство чрез по-голямо участие на местните и регионалните органи, а от друга, на условия, които са от значение за постигането на целите, преследвани от съответните фондове, тези разпоредби за обвързване с условия биха могли да подобрят легитимността и ефективността на подкрепата на ЕС;

42.  Призовава финансирането по споразумения за партньорство да бъде обвързано с изпълнението на конкретни ангажименти, предварително определени в диалог между Комисията и държавите членки; счита за справедливо тези ангажименти да включват по-специално пълно прилагане на вече прието законодателство на ЕС (напр. относно регулирането на цените, тръжните процедури, транспорта, околната среда, здравеопазването и др.), с цел предотвратяване на нередности и гарантиране на ефективност; отхвърля обаче налагането на условия, които изискват от държавите членки да предприемат фундаментални социални и икономически реформи; всички условия следва в пълна степен да спазват принципите на субсидиарност и партньорство;

43.  Подчертава обаче, че няма пряко отношение между резултатите от регионалната политика и макроикономическите резултати на една държава членка и че регионите не следва да бъдат наказвани за неспазване на национално равнище на процедурите, свързани с икономическото управление; счита, че по този начин налагането на допълнителни санкции би могло да влоши проблемите на държави членки, които вече са изправени пред трудности и че следователно обвързването с макроикономически условия е неприемливо;

44.  Подчертава ключовата работа на децентрализираните агенции на ЕС в подкрепа на целите на Съюза, както и необходимостта те да получат достатъчно бюджетни средства за изпълнението на своите отговорности;

45.  Същевременно счита, че работата на децентрализираните агенции на ЕС следва да води до значително по-големи спестявания на национално равнище; настоятелно призовава държавите членки да направят оценка на по-високата ефективност, генерирана от тези агенции на национално равнище и да я използват пълноценно, и по този начин рационализират националните си разходи; призовава също така държавите членки да открият възможни области на дублиране на работата или на намалена добавена стойност по отношение на агенциите с оглед оптимизиране на функционирането им;

46.  Изразява твърдо убеждение, че създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) следва да доведе до икономии от мащаба на равнище ЕС и значителни спестявания на средства на национално равнище, особено в националните дипломатически служби в трети страни;

47.  Предлага да бъде направена независима оценка на ефективността на публичните разходи на три равнища – национално, регионално и европейско – с цел задълбочен анализ на добавената стойност и на възможностите за обединяване на ресурсите и за спестяване на разходи в области като отбрана, политика за развитие, децентрализирани агенции, Европейска служба за външна дейност и научни изследвания, не само чрез насърчаване на икономии от мащаба на равнището на ЕС, но и спазвайки принципа на субсидиарността; счита, че тази оценка следва да доведе до икономии на разходи; припомня, че оценката във връзка с децентрализираните агенции следва да бъде съобразена със съответните разпоредби на Общия подход, приложен към Съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия относно децентрализираните агенции, подписано на 19 юли 2012 г.

48.  Изразява съгласие със становището на Комисията относно необходимостта от рационализиране на административните разходи; подчертава обаче, че е от първостепенно значение да се намери баланс между реализирането на допълнителни спестявания и необходимостта да се гарантира, че институциите могат да изпълняват своите задачи и функции в съответствие с възложените им от Договорите задължения и правомощия, като се вземат предвид трудните предизвикателства, произтичащи от настоящата икономическа криза;

49.  Изразява дълбоко несъгласие с прилагането на метод на линейно намаляване на персонала във всички институции, органи и агенции, поради факта, че техните задачи и отговорности съгласно Договорите значително се различават; подчертава, че индивидуалният подход към институциите изисква на всяка една от тях да се даде възможност да реши кога и какви съкращения могат да бъдат направени, така че да не се създават пречки за адекватното й функциониране;

50.  Изтъква значителните спестявания, които биха могли да се осъществят, ако Европейският парламент имаше само едно седалище; настоятелно призовава бюджетния орган да повдигне този въпрос на преговорите за следващата МФР 2014-2020 г.

Срок на действие

51.  Счита, че седемгодишният срок на следващата МФР, до 2020 г., следва да се разглежда като преходно решение, поради ясната връзка със стратегията „Европа 2020“; счита обаче, че срок от 5 или 5+5 години ще съгласува по-добре срока на действие на МФР и мандата на институциите, което ще засили демократичната отчетност и отговорност; припомня, че за една жизнеспособна и ефективна МФР, срок на действие от седем години изисква максимално равнище на гъвкавост;

Междинно преразглеждане

52.  Подчертава необходимостта в регламента за МФР да бъде предвидено междинно преразглеждане със специална процедура, включваща задължителен график, осигуряващ пълното участие на следващия Парламент; счита, че Комисията следва да внесе законодателно предложение, което да позволи приемането на преразгледаната МФР навреме за бюджетната процедура за 2018 г. подчертава, че междинното преразглеждане не следва да пречи на стабилността на инвестиционните перспективи и следва да защитава бенефициентите и стабилността на дългосрочното програмиране и инвестициите;

Необходимост от по-гъвкава МФР

53.  Изразява твърдо убеждение, че по принцип променящите се политически и икономически обстоятелства, както и непредвидените събития ще направят необходими корекции в МФР през седемгодишния й срок на действие; настоява следващата МФР да позволява по-голяма бюджетна гъвкавост, както в рамките на отделните функции и помежду им, така и между отделните финансови години на МФР, за да се гарантира възможност за пълното използване на наличните бюджетни ресурси;

54.  Счита, че е абсолютно необходима 5 % гъвкавост по отношение на таваните на (под)функциите, която да позволи приспособяване към нови обстоятелства без да се увеличава сумата като цяло и без да е необходимо преразглеждане на МФР;

55.  Приветства предложението на Комисията са повишаване на равнището на законодателна гъвкавост (възможност за отклонение от определена сума в продължение на целия срок на действие на съответната програма) от 5 % на 10 %;

56.  Подчертава необходимостта да се използват оптимално таваните, определени от МФР; предлага за тази цел маржовете, останали под таваните за бюджетни кредити за поети задължения в бюджета за една година да бъдат пренасяни за следващата година и да се разглеждат като общ за МФР марж, който да бъде разпределен през следващите години за различните бюджетни редове в съответствие с установените нужди и да бъде мобилизиран в рамките на годишната бюджетна процедура;

57.  Подчертава също така необходимостта от въвеждане на общ марж за МФР за бюджетните кредити за плащания, който да позволи пренасянето на маржове, останали под тавана за бюджетните кредити за плащания към следващи години и мобилизирането им в рамките на годишната бюджетна процедура;

58.  Е особено загрижен относно постоянно растящото равнище на неизпълнени поети задължения (RALs); призовава за съвместна междуинституционална стратегия за установяване на контрол върху RALs в МФР 2014‐2020 г. и за предприемане на подходящи мерки за тази цел; насърчава в тази връзка провеждането на дискусия относно това как равнището на бюджетните кредити за плащания може да бъде по-равномерно разпределено през целия период на МФР, за да се избегне, доколкото е възможно, рискът от затрудняване на изпълнението на програми на ЕС поради липса на бюджетни кредити за плащания в края на срока на действие на МФР;

59.  Отбелязва, че всяка година бюджетът на ЕС показва излишък и че вноските на държавите членки в бюджета на ЕС се намаляват с тази сума; същевременно изразява съжаление относно линейните съкращения, които Съветът редовно прави на предлаганите от Комисията бюджетни кредити за плащания в проектобюджета, както и относно постоянните възражения на Съвета през последните няколко години срещу предоставянето на Комисията на необходимото равнище допълнителни плащания в края на бюджетната година, за да може ЕС да изпълни финансовите си ангажименти; счита, че подобен подход не представлява добро бюджетиране и че докато върнатият излишък няма никакво отражение върху общото равнище на дефицита на държавите членки, тази сума би могла чувствително да повлияе на годишния бюджет на ЕС; припомня ангажимента, поет от институциите за преразглеждане на Финансовия регламент, което да позволи преноса на неусвоени бюджетни кредити и на бюджетното салдо;

60.  Твърдо подкрепя маржа за непредвидени обстоятелства, но подчертава, че, за да бъде ефективно мобилизирането му, то не следва да води до задължително компенсиране от тавани и следва да бъде одобрено с квалифицирано мнозинство от Съвета;

61.  Приветства предложението на Комисията за увеличаване на пакета на Инструмента за гъвкавост и за използване на годишните суми до година n+3;

62.  Подчертава твърдата си подкрепа за предложението на Комисията, че Резервът за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, Европейският фонд за приспособяване към глобализацията и Резервът за кризи в селскостопанския сектор, предвид на неподлежащата им на програмиране същност, следва да се вписват в бюджета над таваните за съответните бюджетни редове;

63.  Посочва добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) като инструмент за намеса при кризи за оказване на помощ на работниците, загубили работата си, да се приобщят отново към пазара на труда; настоява за продължаването и преоценяването на ЕФПГ след 2013 г. като инструмент, който е достъпен при равни условия за всички категории работници; също така подчертава необходимостта от опростяване и ускоряване на процедурата във връзка с изплащането на безвъзмездни средства, за да се подобри ефективността;

Единство на бюджета

64.  Припомня, че бюджетът на ЕС включва всички приходи и разходи, произтичащи от решения, взети от институциите на ЕС в рамките на техните правомощия и че в него се отчитат поотделно финансовите операции на Съюза под формата на отпускане на заеми, вземане на заеми и предоставяне на гаранции;

65.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да включат в отделно приложение списък на бюджетните или финансовите задължения и гаранции, поети от Съюза или от някои държави членки в рамките на европейските механизми за стабилизиране (ЕМФС, ЕИФС, ЕМС) в съответствие с разпоредбите на член 122, параграф 2, член 136, параграф 3 и член 143 от ДФЕС, както и на пряката двустранна финансова помощ, предоставяна на други държави членки или други проекти, свързани с „банковия съюз“;

66.  Подчертава, че всички решения, свързани с укрепването на икономическия и паричния съюз следва да се вземат на базата на Договорите и с участието на съответните институции; подчертава, че всяко отклоняване от общностния метод и засилено използване на междуправителствени споразумения само ще раздели и отслаби Европейския съюз, включително еврозоната;

67.  Изразява твърдото си убеждение, че всеки нов фискален капацитет за държави членки от еврозоната, целящ приспособяване към специфични за държавата несиметрични сътресения и структурни реформи и чиито фискални функции не са обхванати от МФР, трябва да бъде разработен в рамките на Съюза и трябва да подлежи на съответна демократична отчетност от страна на съществуващите институции; припомня, че в съответствие с условията, предвидени в Договорите, всеки нов бюджетен капацитет трябва да бъде част от бюджета на ЕС, като същевременно се зачита неговото единство; счита освен това, че за подобряване на видимостта и гарантиране на допълняемостта на такъв нов бюджетен капацитет следва да бъде създадена нова функция на МФР; категорично отхвърля всички опити за намаляване на таваните на предложението на Комисията относно МФР с оглед осигуряване на ресурси за този нов капацитет;

68.  Оправя настоятелно искане към държавите членки да поемат твърд ангажимент за включване на Европейския фонд за развитие в бюджета на ЕС от 2021 г. нататък; отбелязва, че тази реформа ще изисква съответно повишаване на таваните на МФР;

69.  Потвърждава намерението си в бъдеще да организира специален публичен дебат и вот относно приходната част на бюджета като част от разглеждането на годишния проектобюджет; е твърдо убеден, че по този начин ще се поддържа постоянен дебат относно финансовата система на ЕС, като в същото време напълно признава, че бюджетният орган понастоящем няма никакви правомощия да предлага промени в тази част от бюджета;

Собствени ресурси

70.  Е на мнение, че преговорите относно следващата МФР, които започнаха преди повече от година, ясно показват безизходицата, породена от липсата на истинска система за собствени ресурси; тези преговори се организират в Съвета около два противостоящи лагера, водени от държавите, нетни вносители в бюджета на ЕС от една страна, и държавите нетни бенефициенти от бюджета на ЕС, от друга, което създава на една чисто счетоводна представа за „справедлива възвращаемост“ и което в края на краищата обвързва всяко споразумение относно МФР с постигането на споразумение по дълъг списък от изключения и компенсации, договаряни при закрити врата и неразбираеми за европейския гражданин;

71.  Твърдо вярва, че финансирането на бюджета на Съюза следва да се върне към една истинска система на собствени ресурси, както се предвижда в Римския договор и във всички договори на ЕС след него; изразява дълбоко съжаление относно факта, че настоящата система, при която преобладаващата част от финансирането идва от национални вноски, не е прозрачна и справедлива и не подлежи на парламентарен контрол нито на европейско, нито на национално равнище; подчертава, че такава система всъщност нарушава духа и буквата на Договора;

72.  Подчертава, че преструктурирането на системата на собствени ресурси само по себе си не засяга размера на бюджета на ЕС, а цели намирането на по-ефективно съчетание от ресурси за финансиране на договорените политики и цели на ЕС; изтъква, че въвеждането на нова система не би увеличило общата данъчна тежест за гражданите, а вместо това би намалило тежестта върху държавните хазни;

73.  Потвърждава принципната си позиция, която заявява в резолюцията си от 13 юни 2012 г., че не е готов да даде своето одобрение за регламента за следващата МФР без политическо споразумение за реформа на системата на собствените ресурси, в съответствие с предложенията, направени от Комисията на 29 юни 2011 г., включително със законодателните й предложения за истински нови собствени ресурси; счита, че цел на тази реформа следва да бъде намаляване на дела на вноските на държавите членки на база БНД в бюджета на ЕС до 40 % до 2020 г., като по този начин се подпомогнат усилията за консолидиране, които полагат държавите членки;

74.  Е твърдо убеден, че необходимото политическо споразумение следва да отразява следните елементи:

Междуинституционални преговори

75.  Подчертава изискването за убедително мнозинство, както в Парламента, така и в Съвета, за приемането на МФР и подчертава значението на пълното прилагане на разпоредбите на член 312, параграф 5, с които се постановява, че в хода на процедурата институциите трябва да вземат всички необходими мерки за постигането на споразумение, за което Парламентът може да даде своето съгласие;

76.  Подчертава, че за първи път регламент относно МФР се приема съгласно новите разпоредби на Договора от Лисабон, с които се въвеждат нови механизми на междуинституционално сътрудничество, които съчетават ефикасно вземане на решения със спазване на съответните прерогативи; приветства в тази връзка стъпките, предприети последователно от унгарското, полското, датското и кипърското председателство на Съвета за установяване на структуриран диалог и редовен обмен на информация с Парламента;

77.  Изразява готовността си за провеждане на разисквания по същество със Съвета както по регламента относно МФР, така и относно МИС, и отправя искане към Съвета да засили контактите на всички равнища с оглед на предстоящия Европейски съвет на 22 и 23 ноември 2012 г.; подчертава необходимостта от постигане на окончателно споразумение относно МФР възможно най-скоро;

78.  Отбелязва, че всяко политическо споразумение на равнище Европейски съвет представлява единствено предоставяне на мандат на Съвета за водене на преговори; настоява, че след като Европейският съвет постигне политическо споразумение е необходимо да се проведат пълни преговори между Парламента и Съвета преди Съветът официално да предаде своите предложения по регламента относно МФР на Парламента за одобрение;

79.  Отново посочва, че според ДФЕС Парламентът и Съветът са законодателните органи и че Европейският съвет не играе ролята на законодател; подчертава, че преговорите по законодателните предложения, свързани с многогодишните програми ще се провеждат съгласно обикновената законодателна процедура;

80.  Настоява на основан на качеството подход към преговорите по регламента относно МФР и свързаните с нея многогодишни програми; подчертава, че те следва да се разглеждат като пакет и отново потвърждава принципа, че „нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко“;

81.  Подчертава значението на приложените към междинния доклад становища на комисиите на ЕП, тъй като те допълват и предоставят ценни напътствия и по-нататъшни подробности във връзка с насоките за преговорите по МФР/МИС, предоставени в настоящата резолюция; настоява, че специфичните за политиките препоръки, съдържащи се в тези становища следва да се използват в преговорите по съответните многогодишни програми; отново изразява в тази връзка твърдата си позиция, че специалната законодателна процедура за МФР, не следва да се занимава с въпроси, предмет на обикновената законодателна процедура;

82.  Насочва вниманието на Съвета към приложения работен документ, включващ изменения на предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014‐2020 и на предложението за междуинституционално споразумение относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление; съобщава, че могат да бъдат необходими по-нататъшни изменения в зависимост от напредъка по преговорите за МФР; посочва, че Междуинституционалното споразумение може да бъде финализирано само след завършването на процедурата по МФР;

83.  Посочва накрая, че ако до края на 2013 г. не бъде приета МФР, таваните и другите разпоредби, приложими за 2013 г., ще бъдат удължени за времето, докато бъде приета нова МФР; отбелязва, че ако това се случи Парламентът ще бъде готов за постигане на бързо споразумение със Съвета и Комисията за адаптиране на вътрешната структура на МФР към новите политически приоритети;

o
o   o

84.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на другите заинтересовани институции и органи.

(1) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 214. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0266. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0245. (4) COM(2010)0700. (5) P7_TA(2012)0404.