Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2042(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0269/2013

Внесени текстове :

A7-0269/2013

Разисквания :

PV 07/10/2013 - 21
CRE 07/10/2013 - 21

Гласувания :

PV 08/10/2013 - 9.11
CRE 08/10/2013 - 9.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0401

Приети текстове
PDF 396kWORD 88k
Вторник, 8 октомври 2013 г. - Страсбург
Бюджетни ограничения за регионалните и местните органи по отношение на структурните фондове на ЕС
P7_TA(2013)0401A7-0269/2013

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки (2013/2042(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28–29 юни 2012 г.(1),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 14/15 март 2013 г.(2),

–  като взе предвид текущите междуинституционални преговори относно бъдещата политика на сближаване и Многогодишната финансова рамка,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавена „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване(4),

–  като взе предвид своята позиция от 12 март 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(5),

–  като взе предвид своята позиция от 12 март 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2013 г. относно заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари относно многогодишната финансова рамка(8),

–  като взе предвид проектостановището на Комитета на регионите от 6 март 2013 г., озаглавено „Синергии между частните инвестиции и публичното финансиране на местно и регионално равнище – партньорства за икономически растеж и просперитет“,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 1 февруари 2013 г., озаглавено „Създаване на по-голямо взаимодействие между европейския бюджет, националните и поднационалните бюджети”,

–  като взе предвид бележката на Комитета на регионите от 2012 г. относно влиянието на бюджетните ограничения върху местните финанси и инвестициите,

–  като взе предвид бележката на Европейската инвестиционна банка от 14 декември 2012 г. относно влиянието на рецесията през 2008-2009 г. върху регионалното сближаване в ЕС(9),

–  като взе предвид извънредните документи на Комисията от декември 2012 г. относно качеството на публичните разходи на ЕС(10),

–   като взе предвид доклада на МВФ, озаглавен „World Economic Outlook“ („Перспективи пред световната икономика”) от октомври 2012 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, както и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0269/2013),

A.  като има предвид, че световната икономическа и финансова криза накърни социалното, икономическо и териториално сближаване в ЕС, като предизвика увеличаване на безработицата, понижаване на БВП и засилване на неравенството между регионите и на бюджетните дефицити на национално, регионално и местно равнище;

Б.  като има предвид, че моментът на настъпване и сериозността на кризата варират до голяма степен в регионите на ЕС, като те изведоха на преден план вече съществуващи структурни слабости и причиниха сериозен упадък на растежа на БВП, рекордно висок процент на безработицата, значително обедняване на най-социално слабите слоеве от населението, влошен бизнес климат, както и понижено потребителско доверие;

В.  като има предвид, че банките и финансовите пазари отпускат кредити с все по-голяма неохота, тъй като оценката на кредитоспособността на националните и поднационални административни органи е понижена;

Г.  като има предвид, че фискалният пакт е явно неподходящ за справяне с предизвикателствата на кризата, като пакт за растежа, който позволява значителни инвестиции на общностно равнище, се предвижда като най-практично решение, тъй като понастоящем съществува консенсус, че фискалните ограничения и бюджетните съкращения без инвестиции не съживяват икономиката и няма да създадат благоприятни условия за създаването на работни места и за икономически растеж;

Д.  като има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове имат за цел да насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС, като намаляват неравенствата между регионите, насърчават сближаването и стимулират развитието, заетостта и социалния напредък чрез продуктивни инвестиции;

Е.  като има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове са също разходи, предназначени за подкрепата на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж и конкурентоспособност, и така оказват благоприятно въздействие върху знаменателя в съотношението между дефицит спрямо БВП;

Ж.  като има предвид, че сривът на публичните финанси в целия ЕС, предизвикан от кризата с държавния дълг, причини масовото разпространение на политики на бюджетни ограничения; като има предвид, че тяхното въздействие върху местните финанси е гибелно, като то доведе до намаляване или адаптиране на няколко бюджетни реда, и сериозно застрашава способността за финансиране/съфинансиране за продуктивни инвестиции на националните, регионални и местни органи;

З.  като има предвид, че само няколко държави продължават да подкрепят местните инвестиции, докато други – изправени пред кризата с държавния дълг, решиха да замразят или намалят финансовата подкрепа за инвестиции на местните органи, като съществува изразена тенденция на централизиране или въвеждане на правила от пакта за вътрешна стабилност, които силно намалиха инвестициите;

И.  като има предвид, че значителните бюджетни съкращения, извършвани във важни области и сектори, представляват един от основните проблеми, пред които са изправени понастоящем местните и регионалните органи;

Й.  като има предвид, че поднационалните административни органи са ключови участници в регионалното развитие: те представляват 60% от публичните инвестиции и 38% от консолидираните държавни разходи за „икономически въпроси”, като по този начин включват повечето разходи, които могат да повлияят върху регионалното развитие, като например разходите в сферата на търговията и заетостта, селското стопанство, транспорта или научноизследователските и развойни дейности;

К.  като има предвид, че в ЕС инвестирането функционира като коригираща променлива в две от всеки три държави, като отчасти това се дължи на усилията, положени през 2009 г. за справяне с кризата; като има предвид, че преките инвестиции спаднаха в седемнайсет държави членки през 2011 г. в сравнение с 2010 г. и с над 10% в десет от тях през 2011 г., (Австрия, Литва, Чешката република, Словакия, България, Гърция, Португалия, Унгария и Испания); като има предвид, че спадът на инвестициите, който започна през 2010 г. (инвестиционните субсидии от държавата намаляха с -8,7%), продължава и изглежда се движи в ориентирана надолу спирала;

Л.  като има предвид, че равнището на инвестиции на местните власти е по-ниско от това на инвестициите на националните участници;

M.  като има предвид, че от органите на поднационално равнище се изисква да участват в усилията за консолидиране и да намалят своите дефицити и дългове, като същевременно условията за вземане на кредити са вече по-неблагоприятни за финансово по-слабите поднационални администрации;

Н.  като има предвид, че публичните инвестиции са ключови за социалното приобщаване, а потребностите от инвестиции са съществени в много значими сектори на икономиката на ЕС, като например пазара на труда, инфраструктурите, научните изследвания и иновациите, МСП;

O.  като има предвид, след период на нарастващо сближаване в ЕС между 2000 г. и 2007 г., сближаването забави ход значително в периода на рецесията; като има предвид, че най-засегнатите региони бяха тези с неустойчиви и спекулативни инвестиции, както и тези със силни сектори на производство за износ;

П.  като има предвид, че механизмът на усвояване на структурните фондове на Съюза предполага, че Комисията може единствено да възстановява единствено междинни плащания въз основа на декларациите за вече платени разходи в държавите членки;

Р.  като има предвид, че националното публично съфинансиране на структурните фондове на ЕС-27 за програмния период 2007-2013 г. е нараснало до почти 132 милиарда евро и че подобна сума представлява необходима предпоставка за редовното усвояване на тези фондове, както и за качеството на инвестициите при нарастване на участието и отговорността по отношение на използването на фондовете на Съюза;

С.  като има предвид, че публичното съфинансиране на програми, подкрепяни от политиката на сближаване, може да бъде застрашено от липсата на гъвкавост в прилагането на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), което ограничава приноса на политиката на сближаване за подобряване на конкурентоспособността и преодоляване на настоящата криза;

Общи бележки

1.  Отбелязва с голяма загриженост ясната тенденция на нарастване на неравенството между регионите в ЕС в днешно време, с много сравнително бедни региони в новите държави членки и Южна Европа и множество богати региони в Централна и Северна Европа, дори в държави членки и региони; във връзка с това подчертава изключителното значение на политиката на сближаване на ЕС като основен инструмент за инвестициите, целящи сближаване и устойчиво развитие в ЕС;

2.  Изтъква, че местната икономика и ключов фактор за възстановяване на общностите и че това е важно в текущото кризисно положение; изтъква, в този контекст, икономическото и социалното влияние на социалната икономика за подобряването на социалното сближаване на местно равнище; призовава държавите членки да предоставят възможности за финансиране на социалната икономика чрез структурните фондове за периода 2014-2020 г.;

3.  Отново изтъква значението на политиката на сближаване като основен инвестиционен инструмент на Съюза, който играе централна роля в борбата срещу кризата, намаляването на неравновесията и насочването на ЕС и неговите региони по пътя на устойчивия растеж; подчертава специалната роля на Европейския социален фонд (ЕСФ) за подкрепата на социалните инвестиции и изпълнението на стратегия „Европа 2020”, в частност посредством принос за високо равнище на устойчиви работни места и производителност и същевременно ефективна борба срещу бедността и социалното изключване, както и увеличаване на социалното сближаване; във връзка с това изтъква значението на осигуряване на достатъчно бюджетни средства в контекста на преговорите за МФР за структурните и инвестиционните фондове, като в частност отбелязва ключовия им дял от инвестициите в области като заетост, иновации, устойчиво развитие, нисковъглеродна икономика и подкрепа за МСП;

4.  Изтъква, че политиката на сближаване показа, че е устойчива спрямо кризата, като адаптира програмите си и инструментите за финансиране и по този начин предостави по-голяма гъвкавост и направи сериозен принос в области, където са необходими инвестиции за икономическа модернизация и повишена конкурентоспособност и за намаляване на неравенствата от географско естество;

Капацитет на финансиране на регионите на ЕС и взаимодействие между регионално и национално равнище и равнище на ЕС

5.  Изтъква ролята, която редица органи на поднационално равнище играят за постигането на баланс в бюджета чрез запазване на равнището на публичните инвестиции и съфинансиране на нови проекти, както и предоставяне на ливъридж, особено когато частните инвестиции са малки; подчертава факта, че във времена на рецесия и слаб растеж, устойчивите обществени поръчки и капацитетът за финансиране/съфинансиране и поемане на инвестиционни ангажименти са ключови за запазването на потенциала за растеж;

6.  Изразява загриженост относно това, че продължителните мерки на бюджетни ограничения и строгото икономическо управление, осъществявани през 2011 г. и 2012 г. и свързани с повишен натиск и съкращения в публичните бюджети, рискуват да доведат до намаляване на възможността за местни политики, насочени към изпълнението на „Европа 2000“;

7.  Изтъква необходимостта от възстановяване и подобряване на финансовия капацитет на поднационално равнище и от предоставяне на подходяща техническа помощ, особено при осъществяването на сложни съвместни проекти, ръководени на местно равнище, с цел осигуряване на публични инвестиции за програми и проекти, които целят засилване на устойчивия растеж, борба със социалното изключване и възстановяване на социалната структура, осигуряване на адекватни здравни и социални услуги и на работни места, особено на регионално и местно равнище; поддържа становището, че допълнителните средства, отпускани специално за най-отдалечените региони, не следва да се определят от тематичната концентрация и следва да се използват за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с характеристиките и ограниченията, посочени в член 349 от ДФЕС, които са извършени в най-отдалечените региони; освен това отбелязва, че специфичните допълнителни средства могат също така да се използват, за да се подпомогне финансирането на оперативни помощи и разходи, покриващи задължения и договори за обществени услуги в най-отдалечените региони.;

8.  Подчертава необходимостта от допълнително укрепване на административния капацитет на местните и регионалните органи и от задълбочаване на усилията за намаляване на бюрокрацията, която също така оказва неблагоприятно въздействие върху тези органи в ролята им на бенефициери и ограничава капацитета им за осъществяване на проектите, финансирани от ЕС;

9.  Изисква от институциите да подобрят съществуващите разпоредби, така че регионите в някои държави членки, които са особено силно засегнати от финансовата криза, да могат допълнително да подобрят своя капацитет за усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд и да предотвратят очакваните огромни по размер отменени бюджетни кредити;

10.  Призовава за допълнително опростяване на правилата и повишаване на гъвкавостта и прозрачността при планирането и управлението на структурните фондове, което ще позволи по-добро осъществяване на проектите и по-бърза и адекватна реакция на социалните предизвикателства и заплахи;

11.   Приветства доклада на Комисията от 2012 г. относно публичните финанси в ИПС и по-специално главата относно фискалната децентрализация в ЕС, която изтъква разумността на фискален федералистки модел, който възлага събирането на приходи, както и свързани с разходите отговорности на поднационални органи; изисква от Комисията да включи такава глава относно състоянието на поднационалните публични финанси и реформи в доклада относно публичните финанси в ИПС за следващата година;

12.  Изтъква необходимостта от по-голямо взаимодействие между бюджетите за публични разходи на национално, поднационално и европейско равнище чрез ясно определяне на ролите и отговорностите на различните бюджетни органи на равнище ЕС, държави членки и на поднационално равнище, включително чрез яснота по отношение на ролята и обосновката на политиката и финансовата намеса на ЕС, чрез придържане към сроковете за плащане, установени в Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, чрез зачитане на субсидиарността и бюджетните права на местните и регионалните органи (тяхната роля в процеса на вземане на решения и надзора), т.е. тяхната демократична отчетност пред общностите, които ги избират, както и чрез гарантиране на автономността на всяко равнище на управление при определянето на приоритетите и разходите; отправя искане към Комисията да предостави ясни фактически данни относно начините, по които ролята на бюджета на ЕС би могла да бъде засилена за стимулирането на инвестициите на различни равнища;

13.  Категорично подкрепя повишената прозрачност и опростяване на бюджетните процедури на всички равнища на управление (включително определяне на източниците на финансиране на ЕС изрично в рамките на националните и поднационалните бюджети), както и гарантирането на наличността на данни на равнище ЕС относно профила на разходи на програмите за финансиране на ЕС на регионално равнище (когато това е възможно), но и разясняване на това, как приоритетите и финансирането са съгласувани на равнище ЕС, държави членки и на поднационално равнище с оглед на договорените приоритети на равнище ЕС;

14.  Изтъква значението на приспособяването към текущите бюджетни ограничения в цяла Европа при продължаване на инвестициите в бъдеще; припомня на държавите членки, че предизвикателството не се състои в това, да се харчи повече, а да се харчи по-ефикасно;

15.  Приветства факта, че прилагането на финансови инструменти е разширено в рамките на политиката на сближаване и обхваща всички тематични цели и всички европейски структурни и инвестиционни фондове; изисква от Комисията да представи обстоен анализ и оценка на потенциала на новите средства и източници на финансиране в подкрепа на инвестициите за растеж, като например пазара на облигации, инструмента за споделяне на риска и използването на иновативни финансови инструменти; призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предложат иновативни начини за финансиране на дългосрочни инвестиции на местните и регионалните органи, включително чрез привличане на частен капитал; подчертава ключовата роля, която играят схемите за отпускане на заеми от ЕИБ за финансирането на проекти от европейски интерес и призовава за установяването на по-голяма координация и взаимодействие между тези схеми и структурните фондове;

16.  Подчертава значението на Jessica за подкрепа на устойчивото градско развитие и възобновяването на градски зони чрез механизмите на финансовия инженеринг и желае използването на този механизъм да бъде разширено през следващия програмен период;

Икономическо управление на ЕС и инвестиции за растеж и работни места

17.  Подчертава ролята, която местните и регионалните органи биха могли да играят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; отново посочва значението на партньорството между централните органи и регионалните и местните органи за установяване на приоритети и предоставяне на необходимото съфинансиране за осъществяване на програмите като предварително условие за постигане на максимален ефект с ограничени ресурси в стремежа към постигането на тези цели; изтъква, в този контекст, значението на новия инструмент за водено от общностите местно развитие, което би позволило на групите за действия на местно равнище да развият и приложат местни стратегии за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; призовава държавите членки да предвидят такива възможности като част от текущия процес на планиране, така че да използват големия потенциал за иновации на местните групи за действия; подчертава значението на местните и регионалните органи и, по целесъобразност, на социалните партньори и други релевантни партньори при планирането, прилагането, осъществяването на наблюдение и оценка на структурните фондове и на подготовката на споразумения за партньорство, което би могло да доведе до по-добра връзка между стратегиите на ЕС, националните, регионалните и местните стратегии;

18.  Изразява своето убеждение, че е необходима тематична концентрация върху малък брой приоритети; при все това подчертава, че се изисква гъвкавост, която да позволява на държавите членки и на регионите да реагират по възможно най-ефективен начин на общите цели, като същевременно зачитат териториалните, икономическите и социалните особености;

19.  Категорично потвърждава това, че е против въвеждането на макроикономическа обусловеност в политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., която би била в ущърб на региони и социални групи, които вече са повлияни неблагоприятно от кризата, като преустановяването на плащанията евентуално би имало непропорционални въздействия в някои държави членки и особено в региони въпреки пълноценното им участие в усилията за балансиране на публичните бюджети, и която би довела единствено до отслабване на държавите, които изпитват финансови затруднения и до подкопаване на усилията за солидарност, които са от съществено значение за запазването на макроикономическото равновесие в рамките на Съюза; освен това счита, че подобен санкциониращ подход може да не бъде разбран от широката общественост и би могъл да засили общественото недоверие в момент, когато населението вече е тежко засегнато от кризата и от последиците от политиките на бюджетни ограничения;

20.  Счита, че в период на съкращаване на публичното финансиране, принципът на допълняемост следва да бъде преразгледан, като той следва да бъде приложен в съответствие с рамката за европейско икономическо управление, и изразява надежда, че този въпрос ще бъде обсъден в рамките на преговорите относно политиката на сближаване след 2013 г.;

21.  Отбелязва неотдавнашните коментари на МВФ, че бюджетните ограничения отслабват държавите, в които те се прилагат прибързано, като това се дължи на факта, че когато глобалните икономически перспективи са лоши, прибързаното намаляване на държавния дефицит пречи на възстановяването в краткосрочен план чрез намаляване на данъчните постъпления, като по този начини дефицитът допълнително се влошава; изразява съгласие с МВФ, че вместо да се ограничава до фискалната консолидация, акцентът следва да се разшири с оглед балансиране на консолидацията с растежа;

22.  Приветства предложението, направено от редица държави членки, че преговорите за МФР следва да включват „клауза за преразглеждане “ за 2015 и 2016 г., при което бюджетите биха могли да бъдат увеличени в процеса на тяхното изпълнение, за да се насърчи младежката заетост, МСП и други ключови сектори;

23.  Приканва Комисията и държавите членки да използват всички маржове за гъвкавост, съществуващи в рамките на превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), за да се постигне баланс между потребностите от продуктивни и устойчиви публични инвестиции и целите за спазване на фискална дисциплина; счита, че това би могло да стане, например, чрез изключване на агрегираните обеми на националното съфинансиране в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове от ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж, чрез базиране на изчисленията за целите на Пакта върху нетните парични изисквания на дадена държава членка, а не върху брутните парични изисквания, т.е. нетната сума от данъците, платими върху реалните разходи (най-вече ДДС) или чрез етапно определяне на двата източника на програмно финансиране (европейско и национално) според различни графици, така че финансирането да бъде изцяло европейско по време на първите години на дадена програма и да зависи изцяло от национални източници през последните години, въз основа на предположението, че до този момент засегнатите отделни държави членки биха успели да постигнат осезаеми резултати по отношение на политиката за съдържане на съотношение на дълга спрямо БВП;

24.  Призовава Комисията да гарантира, че публичните разходи, извършвани от държавите членки за съфинансиране на програми, които са подкрепяни от структурните фондове, не се включват в публичните или еквивалентни структурни разходи, взети предвид при споразуменията за партньорство за целите на проверката на спазването на Пакта за растеж и стабилност, при положение че последните разходи съставляват задължение, което произтича пряко от спазването на принципа на допълняемост; следователно призовава публичните разходи, свързани с изпълнението на програми, които са съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, да бъдат изцяло изключени от определението за структурни дефицити на ПСР, тъй като това са разходи, предназначени за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и за подпомагане на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места, особено когато става въпрос за младежката заетост;

25.  Приканва Комисията да докладва относно възможностите за действия в рамките на съществуващата фискална рамка на ЕС с цел предприемане на по-нататъшни мерки във връзка с въпроса за отделяне на текущите разходи и инвестиции в изчисленията на бюджетния дефицит, за да се избегнат публични инвестиции, дългосрочните нетни ползи от които са изчислени като отрицателни;

26.  Настоятелно приканва Комисията и държавите членки да вземат предвид, в контекста на текущите преговори относно бъдещия Икономически и паричен съюз, всички възможности за гъвкавост в рамките на макроикономическото управление с цел допускане на продуктивни инвестиции, в частност чрез преосмисляне на връзката между Пакта за стабилност и растеж и продуктивните публични инвестиции и чрез изключване на публичните разходи, които са свързани с изпълнението на програми, съфинансирани от структурните и инвестиционни фондове в рамките на стимулиращи растежа политики, от правилата за бюджетен надзор съобразно Пакта за стабилност и растеж;

o
o   o

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/131388.pdf.
(2) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/136151.pdf.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0430.
(4) OВ C 390 E, 18.12.2012 г., стр. 10.
(5) Приети текстове, P7_TA(2013)0070.
(6) Приети текстове, P7_TA(2013)0069.
(7) OВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 113.
(8) Приети текстове, P7_TA(2013)0078.
(9) http://www.eib.org/infocentre/publications/all/econ-note-2012-regional-convergence.htm.
(10) http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/occasional_paper/2012/pdf/ocp125_en.pdf.

Правна информация - Политика за поверителност