Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/2307(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0101/2012

Внесени текстове :

A7-0101/2012

Разисквания :

PV 20/04/2012 - 7
CRE 20/04/2012 - 7

Гласувания :

PV 20/04/2012 - 10.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0146

Приети текстове
PDF 232kWORD 177k
петък, 20 април 2012 г. - Страсбург Окончателна версия
Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.
P7_TA(2012)0146A7-0101/2012

Резолюция на Европейския парламент от 20 април 2012 г. относно нашата застраховка живот, нашия природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (2011/2307(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244),

–  като взе предвид визията за 2050 г. и водещата цел за 2020 г., приета през март 2010 г. от държавните и правителствени ръководители от ЕС,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по околна среда от 21 юни и от 19 декември 2011 г. относно „Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“,

   като взе предвид по-специално резултатите от Десетата конференция на страните (КС10) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР), в частност Стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011‐2020 г. и целите от Аичи, Протокола от Нагоя, отнасящ се за достъпа до генетични ресурси и за честното и справедливо споделяне на ползите, произтичащи от употребата им, както и стратегията за мобилизиране на ресурси за биологично разнообразие в световен мащаб,

–  като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и Конвенцията за опазване на мигриращите видове (CMS),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (COM(2010)0672), и предложенията на Комисията за реформа на ОСП след 2013 г.,

–  като взе предвид съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Бюджет за стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0500), и придружаващите го документи,

–  като взе предвид стратегическата финансова рамка за периода 2014‐2020 г.,

–  като взе предвид Обобщаващия доклад относно природозащитния статус на типовете естествени местообитания и биологичните видове съгласно изискванията на член 17 от Директивата за местообитанията (COM(2009)0358),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно прилагането на законодателството на ЕС за опазване на биологичното разнообразие(1) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г.(2) и своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс(3) ,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Финансиране на “Натура 2000' ‐ инвестиране в „Натура 2000“: ползи за природата и хората' (SEC(2011)1573),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие“ (TEEB)(4) ,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по рибно стопанство (A7-0101/2012),

A.  като има предвид, че ЕС не постигна целта си за биологично разнообразие за 2010 г.;

Б.  като има предвид, че ООН обяви 2010‐2020 г. за Десетилетие на биологичното разнообразие;

В.  като има предвид, че биологичното разнообразие е от същностно значение за съществуването на човешкия живот и за благосъстоянието на обществата както пряко, така и непряко чрез екосистемните услуги, които то предлага ‐ например ползите, които произтичат само от мрежата на Европейския съюз от защитени обекти „Натура 2000“, се оценяват на стойност 200‐300 милиарда евро, като общо приблизително между 4,5 и 8 милиона работни места в еквивалент на заетост на пълно работно време се издържат пряко от разходите, извършвани от посетителите във и в близост до тези обекти;

Г.  като има предвид, че загубата на биологично разнообразие понастоящем понижава световния БВП с 3 % всяка година;

Д.  като има предвид, че почти 65 % от типовете местообитания и 52 % от видовете, посочени в приложенията на Директивата за местообитанията, имат неблагоприятен природозащитен статус;

Е.  като има предвид, че 88 % от рибните запаси са били обект на риболов, надхвърлящ съответния максимален устойчив улов;

Ж.  като има предвид, че през границите на ЕС вече са навлезли повече от 11 000 чужди видове, от които най-малко 15 % са инвазивни и вредни за биологичното разнообразие;

З.  като има предвид, че земеделските стопани имат жизненоважна роля за постигане на целите на ЕС по отношение на биологичното разнообразие; като има предвид, че през 1992 г. се дава първоначален импулс за включването на опазването на биологичното разнообразие в Общата селскостопанска политика (ОСП) и че след това реформата през 2003 г. въвежда мерки като кръстосано спазване, схема за единно плащане на стопанство (отделяне на помощта от производството) и развитие на селските райони, които имат благотворен ефект върху биологичното разнообразие;

И.  като има предвид, че плащането за екосистемни услуги (PES) е обещаващ иновативен финансов инструмент за опазване на биологичното разнообразие;

Й.  като има предвид, че местообитанията и видовете са застрашени от изменението на климата; като има предвид, че опазването на природата и биологичното разнообразие са ключови за смекчаване на изменението на климата и приспособяването към него;

Общи бележки

1.  Изразява съжаление относно факта, че ЕС не е постигнал целта си относно биологичното разнообразие за 2010 г.;

2.  Приветства и подкрепя стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., включително всичките ѝ цели и дейности; въпреки това счита, че някои действия следва да бъдат засилени и по-ясно определени и че следва да се прилагат по-конкретни мерки за гарантиране на ефективното прилагане на стратегията;

3.  Подчертава належащата нужда от действия и необходимостта да се отдаде по-голям политически приоритет на биологичното разнообразие с оглед постигане на водещата цел на ЕС за 2020 г. за биологичното разнообразие, както и изпълнение на глобалните ангажименти, свързани с него; подчертава, че при наличието на подходящи финансови ресурси и политическа воля съществуват средства, чрез които да се преустанови загубата на биологично разнообразие; изтъква, че опазването на биологичното разнообразие е колективно предизвикателство, което следва да се посрещне с ангажираността и участието на голям брой заинтересовани страни;

4.  Приветства съобщението на Комисията относно биологичното разнообразие до 2020 г. и отбелязва, че изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, заплахите от инвазивните биологични видове и свръхпотреблението на природни ресурси са транснационални и трансрегионални предизвикателства, които засягат всички граждани на ЕС както в градските, така и в селските райони, и че са необходими спешни действия на всички равнища на управление ‐ местно, регионално и национално, за да се намали ефектът от тези явления;

5.  Поради това приканва държавите членки да интегрират стратегията в плановете, програмите и/или националните си стратегии;

6.  Счита, че мерките за защита на биологичното разнообразие, които се съдържат в съществуващото право на ЕС, не трябва да бъдат отслабвани;

7.  Подчертава, че новата стратегия не трябва на свой ред да претърпи неуспех; поради това призовава Комисията да предоставя на Парламента двугодишни доклади за напредъка, в които Съветът и Комисията да представят подробна информация за текущото състояние;

8.  Подчертава, че действителното изпитание на ангажимента на ЕС за постигане на целта за биоразнообразието ‐ и действителният ключ към този въпрос ‐ не е новата стратегия, а по-скоро предстоящите реформи на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството и на многогодишната финансова рамка; освен това посочва, че неподходящата степен, в която опазването на биоразнообразието беше интегрирано в другите политики на ЕС, бе причина за неуспеха на първата стратегия;

9.  Счита, че срещнатите трудности за постигането на определената за 2010 г. цел изискват задълбочено преразглеждане на прилаганите досега методи; счита, че трябва да се извършат стратегически изследвания, обхващащи всички фактори, които могат да въздействат върху защитените територии, и че тези изследвания следва да бъдат включени в градското планиране и да бъдат съпътствани от образователни и информационни кампании относно значението на местните природни ресурси и тяхното опазване;

10.  Подчертава, че загубата на биологично разнообразие засяга не само видовете и местообитанията, но също така и генетичното разнообразие; призовава Комисията да разработи стратегия за опазване на генетичното разнообразие;

11.  Отбелязва, че природното ни наследство е важен екологичен актив, който е от основно значение за благосъстоянието на човека; счита, че всички държави членки следва да си сътрудничат и да координират усилията си, за да се гарантира по-ефективно използване на природните ресурси и да се избегнат нетните загуби по отношение на биоразнообразието и услугите, предлагани от екосистемите, както в селските, така и в градските райони;

Цели ‐ интегриране на биологичното разнообразие във всички политики на ЕС

12.  Подчертава значимостта на интегрирането на опазването и съхраняването на биологичното разнообразие при разработката, прилагането и финансирането на всички други политики на ЕС ‐ включително в областта на земеделието, горското и рибното стопанство, регионалното развитие и сближаването, енергетиката, промишлеността, транспорта, туризма, сътрудничеството за развитие, научните изследвания и иновациите ‐ с цел по-добре да се съгласуват секторните и бюджетните политики на ЕС и да се гарантира, че Съюзът изпълнява обвързващите си ангажименти относно опазването на биологичното разнообразие;

13.  Подчертава, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие следва да бъде напълно интегрирана в стратегиите за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него;

14.  Припомня, че принципът за предпазливост представлява правно основание, което трябва да се прилага във всички законодателни актове и решения, засягащи биологичното разнообразие;

15.  Подчертава, че опазването, оценяването, картографирането и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги е съществено за постигане целите на Пътната карта за Европа за ефективно използване на ресурсите, и призовава Комисията и държавите членки да обмислят като част от специалните мерки представянето на график за картографиране и оценка на екосистемните услуги в ЕС, което ще позволи да се вземат целенасочени и ефективни мерки за спиране на влошаването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги;

16.  Подчертава, че загубата на биологично разнообразие причинява опустошителни икономически разходи за обществото, които досега не са включени в достатъчна степен в икономическите и другите политики; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да оценят екосистемните услуги и да включат тези стойности в счетоводните системи като основа за по-устойчиви политики; счита, че никой икономически модел, който пренебрегва подходящото опазване на биологичното разнообразие, не е жизнеспособен; подчертава също, че действията за възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие имат значителен потенциал за създаване на нови умения, работни места и възможности за стопанска дейност;

17.  Подчертава необходимостта да се извърши задълбочена оценка на отрицателното въздействие на различни сектори от икономиката върху биологичното разнообразие;

18.  Подчертава, че стратегията относно биологичното разнообразие е част от водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, и припомня, че регионалната политика играе съществена роля за гарантирането на устойчив растеж чрез подкрепяните от нея действия за справяне с проблеми, свързани с климата, енергетиката и околната среда;

19.  Счита, че значителен брой появяващи се инфекциозни болести са зоонозни (преносими между диви видове, домашни животни и хора) и признава, че търговията с диви биологични видове, както и промените в земеползването и управлението на земята може да доведат до нови или променени взаимодействия между хората, домашните животни и дивите биологични видове, които биха могли да създадат благоприятни условия за предаване на болести и загуба на биологично разнообразие; подчертава, че е от първостепенно значение включването на стратегиите за биологичното разнообразие в политики, свързани с опазване здравето на животните, хуманното отношение към животните и търговията;

20.  Счита обаче, че когато липсват данни, са необходими задълбочени оценки на екологичното, икономическото и социалното въздействие;

Съхраняване и възстановяване на природата

21.  Подчертава необходимостта да се спре влошаването на състоянието на всички видове и местообитания, обхванати от законодателството на ЕС за опазване на природата, и да се постигне значително и измеримо подобрение на състоянието им на равнище ЕС; подчертава, че това следва да стане чрез подобряване на поне един от параметрите на състоянието на запазване, определени в член 1 от Директивата за местообитанията, без да се стига до влошаване на други параметри;

22.  Призовава Комисията и държавите членки да се ангажират да приемат интегрирани стратегии, за да определят природните ценности и характеристиките на културното наследство във всяка географска област, както и необходимите условия за тяхното поддържане;

23.  Подчертава, че за да бъдат ефективни, е необходимо целите за опазване на биологичното разнообразие да бъдат приложени чрез конкретни действия; изразява съжаление, че въпреки действията, предприети за справяне със загубата на биологично разнообразие, само 17 % от местообитанията и видовете и 11 % от ключовите екосистеми в ЕС, които са защитени от законодателството на ЕС, се намират в благоприятно състояние; призовава Комисията спешно да анализира защо полаганите до момента усилия не са довели до успех и дали не са налични други, евентуално по-ефективни инструменти;

24.  Подчертава, че за да се установи ясно пътят за постигане на визията за 2050 г., най-малко 40 % от всички местообитания и видове трябва да имат благоприятен природозащитен статус до 2020 г.; припомня, че до 2050 г. 100 % (или почти 100 %) от местообитанията и видовете трябва да имат благоприятен природозащитен статус;

25.  Изразява загриженост от нарастващото влошаване на състоянието на съществени местообитания като влажните зони, на което трябва да се отдаде приоритетно внимание, съпътствано от спешни мерки, съответстващи действително на дадения им от ЕС статут на специални защитени зони;

26.  Признава, че изграждането на инфраструктура, урбанизацията, индустриализацията и физическата намеса в ландшафта като цяло са някои от най-значителните фактори за фрагментацията на екосистемите и местообитанията; приканва местните управи, регионалните и националните правителства в контекста на своите устройствени разпоредби и мерки за изпълнение и в рамките на своята компетентност да вземат под внимание тези фактори ‐ които представляват заплаха за екосистемите и местообитанията ‐ при осъществяваното от тях проектиране и строителство в голям и малък мащаб; отчита натиска и нуждите, които съществуват на местно и регионално равнище, за осигуряване на значително икономическо развитие и препоръчва местните и регионалните органи на властта да се погрижат да намерят баланс между развитието и необходимостта от опазване на биологичното разнообразие и естествените местообитания; подкрепя по-нататъшната реформа и използването на регионални и местни политики за развитие, за да бъдат постигнати ползи за биологичното разнообразие и да се спре загубата на местообитания в бъдеще, особено във времена на икономическа и финансова криза;

27.  Подкрепя засилване на използването на оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС), оценки на въздействието върху устойчивостта (ОВУ), стратегически оценки на околната среда (СООС) и други инструменти, за да се вземе под внимание загубата на биологично разнообразие и последствията от изменението на климата в процеса на вземане на решения на регионално и местно равнище; посочва, че всички региони, включително и по-слабо развитите, ще извлекат полза от проекти, които подкрепят смекчаването на изменението на климата и защитата от загубата на биоразнообразие;

28.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че процесът по определяне на обектите по „Натура 2000“ ще бъде завършен до 2012 г. в съответствие с цел 11 от Аичи; изразява силно съжаление относно забавянето при определянето на морските зони; изразява загриженост по повод отмяната на забраната за лов в делтата на река Дунав и възможните отрицателни последици от това за биологичното разнообразие; призовава Комисията да провери прилагането от страна на държавите членки на член 7 от Директивата за птиците (2009/147/ЕО(5) ), по-специално по отношение на лова;

29.  Подчертава спешната нужда от увеличаване на усилията за опазване на океаните и различните видове морска среда както чрез действия на ЕС, така и чрез подобряване на международното управление на океаните и зоните извън национална юрисдикция;

30.  Настоятелно призовава държавите членки да спазят законовия срок за разработване на планове за управление или равностойни инструменти за всички обекти по „Натура 2000“, както се посочва в членове 4 и 6 от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО(6) );

31.  Счита, че едно по-добро трансгранично сътрудничество би могло донесе значителни ползи по отношение на изпълнението на целите по „Натура 2000“; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между европейските, националните, регионалните и местните органи в областта на опазването на биологичното разнообразие и природните ресурси; подчертава в тази връзка възможностите, предлагани от трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество, за борба срещу загубата на биологично разнообразие и счита, че едно по-добро използване на потенциала за териториално сътрудничество, обмен на информация, опит и добри практики би допринесло значително за постигането на тази цел; отбелязва, че включването на приоритети, свързани с биологичното разнообразие, в регионалните макростратегии е важна стъпка за неговото възстановяване и опазване;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо опазване на мрежата „Натура 2000“ чрез адекватно финансиране за обектите по тази мрежа; призовава по-специално държавите членки да разработят обвързващи национални инструменти в сътрудничество с различните заинтересовани страни, чрез които да определят приоритетните мерки по опазването и да посочат съответния планиран източник на финансиране (независимо дали е от средства на ЕС или от собствените бюджети на държавите членки);

33.  Счита, че следва да се подобри прилагането на законодателството на ЕС, и особено на нормите, свързани с околната среда;

34.  Предвид огромните разлики между държавите членки по отношение прилагането на законодателството, свързано с „Натура 2000“, приканва Комисията да предостави допълнителни разяснения или насоки, когато е необходимо, на основата на най-добри практики; освен това отправя искане до Комисията да предостави насоки или да сподели най-добри практики за управление на териториите, граничещи с обекти по „Натура 2000“;

35.  Призовава Комисията да повиши своя капацитет за обработване и ефективно разследване на жалби и нарушения, свързани с правилното прилагане на директивите за птиците и за местообитанията, както и да разработи подходящи насоки за държавите членки по отношение на наблюдението относно прилагането на тези директиви по места; освен това призовава Комисията да включи мерки за укрепване на прилагането и съвместното следене за спазването на директивите за птиците и за местообитанията в рамките на настоящата си работа върху подобряване на прилагането и инспекциите по отношение на законодателството в областта на околната среда; счита за съществено в контекста на резолюцията си от 20 ноември 2008 г. относно преразглеждането на Препоръка 2001/331/ЕО за определяне на минимални критерии за инспекции на околната среда в държавите членки(7) да се укрепи мрежата на ЕС за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL) и настоятелно призовава Комисията да докладва относно евентуални начини за постигане на тази цел, включително дали е осъществимо да се създаде орган на ЕС за инспекции на околната среда, и да представи предложение за директива относно инспекциите на околната среда;

36.  Подкрепя инициативата на Комисията относно програми за обучение на съдии и прокурори; подчертава обаче, че Комисията и държавите членки следва да гарантират, че подобни програми за обучение са достъпни и за специалисти, които се занимават с обекти по „Натура 2000“, например регионални и местни правоприлагащи органи и други административни звена, отговорни за прилагането на директивите за птиците и за местообитанията;

37.  Счита, че е нужно да има цифровизирани достъпни карти, съдържащи точна информация за основните природни ресурси, защитени територии, земеползване, водни обекти и застрашени територии, за да се улеснят регионалните и местни органи при прилагане на законодателството в областта на околната среда, по-специално по отношение на биологичното разнообразие;

38.  Отбелязва ограничената информираност на обществеността в ЕС относно значението на опазването на биологичното разнообразие и тежките екологични и социално-икономически разходи, свързани със загубата му; подчертава необходимостта от по-всеобхватна комуникационна стратегия в съответствие с цел 1 от Аичи;

39.  Приветства намерението на Комисията и държавите членки да започнат до 2013 г. мащабна комуникационна кампания за „Натура 2000“, да подобрят прилагането на разпоредбите на ЕС за опазване на околната среда и да насърчат съвместяването на опазването на околната среда, устойчивия икономически растеж и социалното развитие като равностойни и непротиворечащи си принципи; за тази цел призовава за популяризиране на успешни проекти и разпространение на информация до обществеността относно осъществимостта на природосъобразно икономическо развитие в зони на значимо културно и природно наследство, като тези, които са част от мрежата „Натура 2000“;

40.  Подчертава необходимостта от организиране на кампании за повишаване на осведомеността и информиране относно биологичното разнообразие, предназначени за всички възрастови и социални категории, като приема, че кампаниите за осведомяване на деца и юноши следва да се провеждат на първо място в училищната среда; счита, че образованието и професионалното обучение, особено в областта на земеделието, лесовъдство и свързани с тях сектори, следва да се съсредоточават в по-голяма степен върху ролята на биологичното разнообразие;

41.  Признава, че НПО трябва да играят важна роля за защитата на биологичното разнообразие, като допринасят за процеса на вземане на решения чрез действия на местно равнище и повишаване на обществената осведоменост;

42.  Препоръчва разширяването на управлението, така че да бъдат мобилизиране гражданите, организациите с нестопанска цел и икономическите субекти, като конкретно за последните се акцентира върху интеграцията на биоразнообразието в стратегиите на предприятията; признава значението, познанията и работата на доброволческия и обществения сектор в сферата на защитата на биологичното разнообразие и призовава регионалните и местните управи да включват подобни групи в планирането и консултациите по проектите чрез създаване на партньорства между органите, частния сектор и неправителствените организации;

43.  Признава, че е от голямо значение да се поддържа по-тясна връзка с местните участници и преките управители на въпросните територии, поради което насърчава Комисията да положи повече усилия в това отношение, като взема предвид опита и специализираните знания, с които тези участници могат да допринесат при изработване на законодателни норми, с оглед гарантиране на добро състояние на местообитанията, предоставящи среда за биологичното разнообразие, което желаем да съхраним в ЕС;

44.  Счита, че една от причините, поради които не успяхме да променим посоката на продължаващата тенденция към загуба на биологично разнообразие и влошаване на екосистемите в световен план, е непълното ни разбиране за сложността на биологичното разнообразие и взаимодействията на неговите части помежду си и с живата околна среда, включително ценността на биологичното разнообразие за сегашните и бъдещите поколения; отново потвърждава, че науката за биологичното разнообразие е необходимата опора за всякакво прилагане на политиките;

45.  Поради това подчертава необходимостта от повече инвестиции в научни изследвания на биологичното разнообразие, включително по отношение на едно или повече от съответните „обществени предизвикателства“, към което е насочена програмата „Хоризонт 2020“, с оглед да бъде избегната фрагментацията на научноизследователската политика; счита, че подобно увеличаване на финансирането за изследвания на биологичното разнообразие би могло да бъде постигнато в рамките на общите налични средства, като се има предвид ниската усвояемост; счита, от една страна, че научните изследвания биха могли да ни дадат по-добро разбиране за биологичното разнообразие и неговото значение за всички аспекти на човешката дейност, а от друга страна, че те ще допринесат чрез иновативни концепции за нови усъвършенствани политики, както и за управленски стратегии и стратегии за развитие;

46.  Подчертава необходимостта от мултидисциплинарен и трансграничен подход в научните изследвания по отношение на биологичното разнообразие, за което е присъща връзката с области като екология, генетика, епидемиология, климатология, икономика, социална антропология и теоретично моделиране; набляга на необходимостта от научно обосновани политики за устойчиво управление на екосистемите и природните ресурси, по-специално в жизнено важни в икономическо и социално отношение сектори като селско стопанство, рибарство и горско стопанство;

47.  Счита за съществено наличните научни данни относно биологичното разнообразие, примерите за най-добри практики на спиране на загубата на биологично разнообразие и възстановяване на биологичното разнообразие и информацията относно потенциала за новаторство и развитие на основата на природата да бъдат по-широко известни и да бъдат споделяни сред лицата, разработващи политики, и ключовите заинтересовани страни, както и съответните ИКТ да играят съществена роля при предоставянето на нови възможности и инструменти; ето защо приветства факта, че Комисията създаде платформата на ЕС „Бизнес и биологично разнообразие“, и насърчава Комисията да продължи да развива платформата и да стимулира по-задълбочено сътрудничество между администрацията и бизнеса в Европа, включително МСП;

48.  Призовава съдържанието на уеб портала „Информационна система за биологичното разнообразие в Европа“ (BISE) да стане достъпно на всички официални езици в ЕС, така че да допринесе за обмен на данни и информация;

Поддържане и възстановяване на екосистемите и техните услуги

49.  Отбелязва изискването по КБР за възстановяване на 15 % от нарушените екосистеми до 2020 г.; счита обаче това за минимум и желае ЕС да определи значително по-висока цел за възстановяване, отразяваща собствената му по-амбициозна водеща цел и визията му до 2050 г., като взема предвид спецификата на природните условия във всяка страна; настоятелно призовава Комисията да даде точна дефиниция на „нарушени екосистеми“, както и да определи базовите стойности, спрямо която може да се измерва постигнатият напредък;

50.  Настоятелно призовава Комисията да приеме конкретна Стратегия относно зелена инфраструктура най-късно до 2012 г., чиято основна цел е опазване на биологичното разнообразие; подчертава, че тази стратегия следва да е насочена към цели, свързани както с градските, така и със селските райони, наред с другото за да изпълни по-добре разпоредбите на член 10 от Директивата за местообитанията;

51.  Изразява съжаление, че разработването на Стратегия относно зелената инфраструктура от страна на Комисията е запланувано едва за 2012 г., въпреки че енергийните и транспортните коридори вече са набелязани в предложението за пакет относно европейската инфраструктура; поради това приканва Комисията да ускори работата по Стратегията относно зелената инфраструктура и да гарантира осъществяването на предложената цел № 2; изразява съгласие, че следва да се увеличат в максимална степен взаимодействията между проектите в енергетиката, транспорта и ИКТ, за да се ограничи отрицателното въздействие върху биологичното разнообразие, и че само действия, които са съобразени с правото на ЕС и отговарят на съответните политики на Съюза, следва да получават финансиране от ЕС;

52.  Подчертава, че създаването на естествена околна среда не следва да се ограничава до определени територии, а да се насърчава и на различни места ‐ например в градовете, редом с магистралите, железниците и при промишлените обекти ‐ за да се развие истински зелена инфраструктура;

53.  Настоятелно призовава Комисията да разработи ефективна регулаторна рамка на основата на инициативата „Без нетни загуби“, като взема предвид съществуващия опит на държавите членки, а същевременно използва и стандартите, прилагани в програмата „Бизнес и компенсационни замени на биологичното разнообразие“; в тази връзка отбелязва, че е важно да се приложи подобен подход към всички местообитания и видове в ЕС, които не са обхванати от законодателството на ЕС;

54.  Призовава Комисията да отдели специално внимание на видовете и местообитанията, икономическата стойност на чиито „функции“ е безценна, тъй като усилията за запазване на биологичното разнообразие в бъдеще ще бъдат насочени към тези области, които за кратък период от време носят или се очаква да донесат икономически ползи;

55.  Признава, че биологичното разнообразие и екосистемните услуги носят значими непарични ползи за различните индустрии и други икономически субекти; приканва организациите, представляващи частния сектор, да излязат с предложения как най-добре да бъде опазено и възстановено биологичното разнообразие в значим мащаб;

56.  Признава нуждата от насърчаване на зелената инфраструктура, екоиновациите и възприемането на новаторски технологии с цел изграждането на по-зелена икономика и призовава Комисията да изготви ръководства за добри практики в тази сфера; настоятелно призовава Комисията, държавите членки, а също и местните и регионалните органи да вземат под внимание препоръките, изложени в проучването TEEB, което е замислено като инструмент за консултиране, който да е от полза за лицата, определящи местните и регионалните политики, администраторите и ръководителите; подчертава необходимостта да се разшири и задълбочи обучението на бенефициентите на структурните фондове и Кохезионния фонд, а така също на местните, регионалните и националните управи и правителства във връзка с работата им със сложното европейско и национално законодателство, целящо да опази природата и увеличи информираността сред населението относно значимостта на загубата на биологично разнообразие; приканва Комисията да създаде механизми за техническа помощ с цел насърчаване на знанията на регионално и местно равнище по проблеми, свързани с прилагането;

Селско стопанство

57.  Припомня, че повече от половината територия на ЕС се управлява от земеделски стопани, че земеделската земя предоставя важни екосистемни услуги и има значителна социално-икономическа стойност и че финансирането на ОСП представлява значителна част от бюджета на ЕС; подчертава, че ОСП не се ограничава с целта за осигуряване на храни и развитие на селските райони, а е ключов инструмент за биологичното разнообразие, опазването на природата, смекчаването на изменението на климата и поддържането на екосистемни услуги; отбелязва, че ОСП вече включва мерки, целящи опазване на околната среда, като отделяне на плащанията от производството, кръстосаното спазване и агроекологични мерки; счита, че може да се съжалява обаче, че тези мерки до момента не са спрели цялостното намаляване на биологичното разнообразие в ЕС и че биологичното разнообразие в рамките на земеделските площи продължава да запада; следователно призовава за преориентиране на ОСП към предоставяне на обезщетение на земеделските стопани за предоставянето на обществени блага, тъй като в момента пазарът не успява да интегрира икономическата стойност на важни обществени блага, които селското стопанство е в състояние да създаде;

58.  Подчертава връзката между управлението на водите и биологичното разнообразие като основен елемент за поддържане на живота и за устойчиво развитие;

59.  Подчертава необходимостта от изместване на фокуса от средствата към резултатите при оценка на ефективността на прилаганите инструменти;

60.  Призовава към екологично съобразяване на първи стълб на ОСП цел гарантиране опазването на биологичното разнообразие в големите земеделски територии, подобряване свързаността и адаптиране към последствията от изменението на климата; приветства предложението на Комисията за реформа на ОСП, което предвижда „по-зелена“ ОСП посредством разпределение на плащания по първия стълб към пакет от основни добри практики, прилагани на ниво земеделско стопанство, включително редуване на културите и диверсификация, постоянни пасища и минимална „приоритетна екологична площ“; подчертава, че такива мерки за екологично съобразяване трябва да са приложими на практика и не бива да пораждат ненужна бюрокрация; отново призовава към подпомагане на мрежата „Натура 2000“ в рамките на схемата на директни плащания; счита, че ефикасните по отношение на ресурси, благоприятни за околната среда и за климата земеделски практики ще гарантират както устойчивостта на земеделските предприятия, така и дългосрочната продоволствена сигурност, и отчита, че ОСП следва да играе важна роля при постигането на това;

61.  Призовава към това, практиките за „екологично съобразяване“ да бъдат съобразени със селскостопанското разнообразие в различните държави членки, като се взема под внимание например специфичното положение на средиземноморските страни, което не е взето предвид при предложените прагове във връзка с диверсификацията на културите и земята с екологично значение; отбелязва, че събираната продукция, трайните насаждения (маслинови горички, лозя, ябълкови овощни градини) и оризовите култури са някои примери за практиките, които следва да бъдат съвместими с „екологично съобразяване“, с оглед на високата екологична и консервационна стойност, която някои от тези селскостопански системи имат;

62.  Поддържа становището, че подпомагането на обществените и частните участници, които допринасят за опазването на биологичното разнообразие на видовете, местообитанията и услугите, предлагани от екосистемите, трябва да се увеличи в новата ОСП, и допустимостта трябва да обхване и областите, свързващи териториите на „Натура 2000“;

63.  Призовава зад всички плащания, свързани с ОСП, включително тези от 2014 г., да залегнат здрави правила за кръстосано спазване, които спомагат за запазването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, включващи директивите за птиците и местообитанията (без да се разводняват текущите стандарти, които се прилагат от 2007 г. до 2013 г.), законодателството в областта на пестицидите и биоцидите и Рамковата директива за водите(8) ; призовава за прости и прозрачни правила за засегнатите лица;

64.  Призовава за укрепване на втори стълб и за решителни подобрения в екологичната насоченост на този стълб във всички държави ‐ членки на ЕС, както и в ефективността на неговите агроекологични мерки, включително чрез минимални задължителни разходи за екологични мерки, като например агроекологични мерки, „Натура 2000“ и мерки по отношение на горите като околна среда, и за подкрепа за земеделие с висока природна стойност и биологично земеделие; подчертава, че екологичните мерки в рамките на двата стълба следва да бъдат в подкрепа едни на други;

65.  Отчита критичния доклад на Европейската сметна палата относно агроекологичните схеми; отбелязва, че много ограничени екологични цели са постигнати с 22,2 милиарда евро, предоставени за периода 2007‐2013 г.; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че бъдещите агроекологични субсидии ще се одобряват единствено при прилагане на строги екологични критерии;

66.  Обръща внимание на факта, че повишаването в търсенето на селскостопански горива и последващото увеличаване на натиска за тяхното производство в развиващите се страни застрашава биологичното разнообразие, по-специално във въпросните страни, поради влошаване и преобразуване на местообитания и екосистеми като влажни зони и гори, наред с другото;

67.  застъпва становището, че следва да се засилят проверките на земеделските практики с цел предотвратяване на загубата на биологично разнообразие; счита в частност, че изхвърлянето на оборска тор следва да се контролира и включително да се забрани в най-чувствителните зони с цел опазване на екосистемите;

68.  Насърчава Комисията и държавите членки да проучат явлението изоставяне на земи в някои части на Европа като подкрепят целенасоченото поддържане на биологичното разнообразие и предотвратят опустиняването, като предоставят нови социално-икономически възможности за развитие на селските райони; подчертава обаче необходимостта да се зачита съществуващата собственост върху земята; наред с това подчертава, че европейските земеделски стопани играят важна роля като „пазители“ на ландшафта;

69.  Предупреждава, че различни видове и местообитания, високо ценени от гледна точка на тяхното опазване, включително тези, защитени от законодателството на ЕС, зависят от агроекологични системи, в които човешкото присъствие е ключов фактор; изтъква, във връзка с това, значението на спирането и обръщането на процеса на изоставяне на земи; застъпва се за засилена подкрепа за стопанствата от малък и среден мащаб, семейните стопанства и екстензивното земеделие, които насърчават правилното опазване на природните ресурси;

70.  Призовава Комисията в контекста на новата реформа на ОСП да увеличи усилията си за подкрепа на секторите в селското стопанство, които доказано допринасят за запазването на биологичното разнообразие и в частност сектора на пчеларството; изтъква, че дивите и домашните насекоми, като пчелата например, допринасят за 80 % от опрашването на цветните растения, че намаляването на броя им, което ги застрашава, е огромно предизвикателство за нашите общества, чието производство на селскостопански продукти и следователно прехраната зависи до голяма степен от опрашването на цветните растения; във връзка с това подчертава, че в мерките, които ще бъдат предприети за опазването на биологичното разнообразие, следва да се обърне особено внимание на пчеларството;

71.  Подчертава значението на това, да се спре и обърне процесът на намаляване на разнообразието на видове и сортовете култури, водещ до ерозия на генетичната база, от която зависи изхранването на хората и животните; застъпва се за необходимостта от насърчаване на традиционните селскостопански видове, характерни за определени райони; призовава към подходящо законодателство и стимули за поддържане и по-нататъшно развитие на разнообразието на селскостопанските генетични ресурси, например адаптирани на местно ниво породи и сортове;

72.  Подчертава необходимостта от по-ефективно сътрудничество на равнището на ЕС в областта на научните и приложни изследвания по отношение на разнообразието от животински и растителни генетични ресурси с цел гарантиране на тяхното опазване и подобряване на способността им за адаптиране към изменението на климата, както и от насърчаване на тяхното ефективно включване в програмите за генетично подобряване;

Гори

73.  Призовава за конкретно действие за постигане на цел 5 от Аичи, която изисква до 2020 г. темпът на загуба на всички природни местообитания, включително гори, да бъде намален поне наполовина, и там, където е възможно, да бъде сведен до нула, като влошаването и разпокъсването да бъдат значително намалени;

74.  Призовава Комисията, след приключване на проучването относно въздействието на европейското потребление върху обезлесяването, да допълни своите констатации с нови инициативи за политики по отношение на установените въздействия;

75.  Призовава държавите членки да приемат и приложат планове за управление на горите, като вземат предвид резултатите от съответни публични консултации, включително ефективни мерки за опазване и възстановяване на защитени видове и местообитания и на свързаните с тях екосистемни услуги;

76.  Изисква от държавите членки и Комисията да насърчават приемането на планове за управление на горите, наред с друго чрез мерки за развитие на селските райони и програмата LIFE+; подчертава необходимостта от включване на специални мерки за опазване на биологичното разнообразие в плановете за управление на горите, а именно специални мерки за опазването на защитените видове и естествените местообитания, за да се подобри техният статус в зоните по „Натура 2000“ и извън тях;

77.  Настоятелно призовава държавите членки да изготвят своите политики по отношение на горите по начин, който изцяло взема под внимание значението на горите за опазването на биологичното разнообразие, предотвратяването на ерозията на почвата, поглъщането на въглерод и пречистването на въздуха, както и поддържането на кръговрата на водата;

78.  Настоятелно приканва държавите членки да гарантират, че схемите за предотвратяване на пожари в плановете им за управление на горите включват мерки, основани на екосистемите, с цел увеличаване на устойчивостта на горите по отношение на пожари;

Рибарство

79.  Приветства предложенията на Комисията за реформа на ОПОР, която да гарантира прилагането на екосистемния подход и използването на актуална научна информация, която да служи като основа на дългосрочните планове за управление по отношение на всички видове риба, които са обект на промишлен риболов; подчертава, че можем да осигурим икономическата и социалната жизнеспособност на европейския рибарски сектор единствено като осигурим дългосрочна устойчивост на рибните запаси;

80.  Подчертава, че нито една държава не може да се справи сама със загубата на биоразнообразие, особено в морските екосистеми, и че правителствата на държавите членки трябва да си сътрудничат и да координират усилията си по-ефективно, за да се справят с този глобален проблем; подчертава, че ревностното осъществяване на политиката в областта на биологичното разнообразие е от полза както за обществото, така и за икономиката;

81.  Призовава Комисията и държавите членки да въведат защитени морски зони, в които стопанските дейности, включително рибарството, да са предмет на засилено управление на основата на екосистемите, което да прави възможно съгласуването на опазването на околната среда с практикуването на устойчиво рибарство;

82.  Изтъква, че продължават да съществуват големи пропуски в знанията относно състоянието на морските екосистеми и рибните ресурси и призовава за увеличаване на усилията на ЕС в областта на морската научноизследователска дейност;

83.  Изисква Комисията и държавите членки да обединят своите усилия в събирането на научни данни за рибните популации, когато те са недостатъчни, с цел предлагане на по-надеждни научни препоръки;

84.  Приканва Комисията и държавите членки да си сътрудничат за създаване на „Европейска брегова охрана“ с цел повишаване общия капацитет за наблюдение и контрол и гарантиране на неговото прилагане;

85.  Призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да се гарантира, че уловът ще спадне под нивата на максималния устойчив улов (MSY) до 2015 г., и да вземат предвид екологичните съображения при дефинирането на MSY; във връзка с това подчертава, че липсата на задоволителни научни данни не трябва да се използва като извинение за бездействие и че в такива случаи равнищата на смъртност от риболов следва да се намалят превантивно; припомня правното задължение – както е установено в Рамковата директива за морска стратегия (РДМС)(9) – да се гарантира, че всички рибни запаси, обект на промишлен риболов, са в рамките на безопасни биологични равнища до 2020 г.;

86.  Посочва, че по време на Световната среща на върха за устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург през 2002 г., държавните и правителствени глави поеха ангажимент за поддържане или възстановяване на рибните запаси до равнища над тези, при които може да се получи MSY, до 2015 г., както е предвидено в пакета от реформи на ОПОР, предложен от Комисията;

87.  Подчертава, че управлението на рибарството следва да допринесе за постигане на благоприятен природозащитен статус съгласно директивите за птиците и местообитанията и за постигане на целта за добро екологично състояние в съответствие с РДМС; изтъква, че дългосрочните планове за управление следва да бъдат базирани по-скоро на основата на много видове, отколкото на отделни видове, като отразяват всички аспекти на рибните популации, в частност размера, възрастта и репродуктивния статус, така че да отразяват по-добре един екосистемен подход, както и че следва да се установят стриктни срокове за тяхното развитие;

88.  Подчертава, че новата ОПОР и всички произтичащи от нея мерки, приети от държавите членки, трябва да бъдат изцяло в съответствие с Директива 92/43/ЕИО, Директива 2009/147/ЕО и Директива 2008/56/ЕО;

89.  Подчертава, че целта за премахване изхвърлянето на по-малко ценните целеви видове и прилова на защитени нецелеви видове, включително китоподобните, морските костенурки и морските птици, следва да бъде включена в ОПОР и незабавно приложена; наред с това подчертава, че новата ОПОР следва да включва ясно задължение за освобождаване на нецелевите видове с висок шанс за оцеляване;

90.  Посочва, че мерките, целящи премахване на изхвърлянето на млади и маломерни рибни екземпляри или улова над квотите, трябва да бъдат определени така, че да не създават погрешни стимули за разтоварване и пускане на пазара на изхвърляната риба;

91.  Подчертава, че следва да бъдат определени цели и срокове за намаляване на свръхкапацитета, за да може да се постигне нетно намаление на капацитета на риболовния флот;

92.  Отбелязва, че биологичното разнообразие на морската среда е сериозно застрашено от незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов), и подчертава, че сътрудничеството между държавите ‐ членки на ЕС, и трети страни с цел борба с ННН риболов следва да бъде засилено;

93.  Отбелязва, че създаването на риболовни резервати (зони, в които риболовните дейности могат да бъдат забранени или ограничени) е особено ефективна и рентабилна мярка за постигане на дългосрочно опазване на рибните запаси; призовава държавите членки и Съвета, във връзка с това, да обозначат риболовни резервати и да установят правилата за управлението им с особено внимание към зоните за развъждане или хвърляне на хайвер на рибните запаси;

94.  Призовава Комисията да разработи надеждни показатели за устойчивостта на околната среда, включително устойчивостта на морската среда и крайбрежните региони, с цел да се направи оценка на напредъка спрямо общата цел за опазване на биоразнообразието;

Инвазивни чужди видове

95.  Приканва Комисията и държавите членки да гарантират, че се вземат мерки за предотвратяване както на навлизането на нови инвазивни чужди видове в ЕС, така и на разпространението на установените към момента инвазивни чужди видове към нови територии; по-конкретно призовава за ясни насоки съгласно регламента в рамките на ОСП за развитие на селските райони, за да се гарантира, че залесяването не вреди на биологичното разнообразие и за да се предотврати предоставянето на финансова подкрепа за засаждане на инвазивни чужди видове; изтъква необходимостта от амбициозни стратегии и актуализирани описи както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки; застъпва становището, че тези стратегии не бива да се съсредоточават единствено върху видовите, считани за „приоритет“ съобразно Цел 5 от Стратегията за биологично разнообразие; насърчава Комисията, с цел засилване на базата от знания, да подкрепя дейности, сходни с подкрепяните в рамките на проекта DAISIE (Delivering Alien Invasive Species Inventories for Europe – Съставяне на описи на инвазивните чужди видове за Европа);

96.  Настоятелно приканва Комисията да излезе със законодателно предложение през 2012 г., при което да се използва всеобхватен подход към проблема с инвазивните чужди растителни и животински видове, с цел да се установи обща политика на ЕС относно превенцията, наблюдението, премахването и управлението на тези видове, както и относно системите за бързо предупреждаване в тази област;

97.  Приема, че превенцията е по-ефективна от гледна точка на разходите и по-желателна от гледна точка на околната среда, отколкото мерките, които се вземат след въвеждането и установяването на инвазивни чужди видове; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на предотвратяването на въвеждане на инвазивни чужди видове с подкрепата на йерархичния подход към такива видове, приет в Конвенцията за биологичното разнообразие;

98.  Подчертава необходимостта от гарантиране на това, че търговията със застрашени видове, включени в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата, подлежи на засилени ограничения и в частност, на строго регулиране; наред с това, призовава Комисията и държавите членки да осъществяват наблюдение и да докладват редовно относно вноса на екзотични и неместни видове, както и да гарантират пълното изпълнение на Директивата относно животните в зоологическите градини(10) ; изисква от Комисията да направи оценка и предложения за забрана на търговия със заловени диви животни за домашни любимци;

99.  Призовава Комисията да вземе под внимание съществуващите национални стратегии и планове за действия и да гарантира, че островните местообитания ще получат съответното внимание в бъдещия регламент за инвазивните чужди видове;

Изменение на климата

100.  Припомня взаимовръзките между биологичното разнообразие и климатичната система; осъзнава значителното отрицателно въздействие на изменението на климата върху биологичното разнообразие и подчертава факта, че загубата на биологично разнообразие изостря изменението на климата вследствие на влошаване състоянието на поглъщателите на въглерода, осигурявани от природната среда; изтъква неотложността на защитата на биологичното разнообразие, също и като средство за смекчаване изменението на климата и опазване на естествените поглъщатели на въглерода;

Международно измерение

101.  Настоятелно призовава Комисията да предложи законодателство за прилагане на Протокола от Нагоя, за да може Съюзът да ратифицира Протокола в най-скоро време;

102.  Подчертава, че предвид глобалния характер на биологичното разнообразие и екосистемните услуги и тяхната решаваща роля за постигане на глобалните цели за устойчиво развитие, стратегията на ЕС трябва също да засили усилията на ЕС за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие и по този начин да даде по-ефективен принос за постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.;

103.  Застъпва становището, че опазването на морското биоразнообразие трябва да бъде разгледано на най-високо равнище на срещата на върха „Рио + 20“ в Рио де Жанейро през юни 2012 г.;

104.  Приветства резолюцията на Общото събрание на ООН от 6 декември 2011 г.(11) , която цели осигуряване на устойчивост на риболова в света и подчертава необходимостта от спешни действия в усилията за постигане на устойчиво използване на световните океани и морета;

105.  Приветства плана, представен през ноември 2011 г. и разработен от четири агенции на ООН (ЮНЕСКО, ФАО, ПРООН и ММО), имащ за цел насърчаването на държавите да подновят своя ангажимент за ограничаване на влошаването на състоянието на океаните и за справяне с такива заплахи като прекомерната експлоатация на рибните запаси, замърсяването и намаляването на биоразнообразието;

106.  Насърчава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават общ подход относно опазването на природата в целия ЕС, приветства факта, че Комисията приема това, че е необходимо да си сътрудничи с държавите членки, за да се гарантира ефективно опазване на биологичното разнообразие в най-отдалечените региони на ЕС и отвъдморските страни и територии, които са местообитание за повече ендемични видове, отколкото целият европейски континент; изразява желание да се укрепят специфичните инструменти за защита и опазване на тяхното биологично разнообразие, по-специално подготвителното действие BEST (Доброволна схема за биологично разнообразие и екосистемни услуги в най-отдалечените райони на ЕС и отвъдморските страни и територии), подкрепяно от Европейския парламент от 2011 г., и да се предостави подходящо финансиране за опазване на биологичното разнообразие и услугите, предлагани от екосистемите, в най-отдалечените региони на ЕС и отвъдморските страни и територии;

107.  Призовава Комисията и държавите членки стриктно да прилагат и налагат спазването на многостранните споразумения в областта на околната среда, включително (но не само) на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и Конвенцията за опазване на мигриращите видове (CMS);

108.  Призовава Комисията и държавите членки ефективно да интегрират устойчивостта на околната среда в своите отношения с трети държави и като част от глобалните процеси като Целите на хилядолетието за развитие;

109.  Настоятелно приканва Комисията да увеличи приноса на търговската политика на ЕС за съхраняването на биологичното разнообразие и следователно подкрепя предложението й във всички нови търговски споразумения да се включи глава относно устойчивото развитие, включваща съществени разпоредби за устойчива околна среда със значение в търговския контекст, включително за целите на биологичното разнообразие;

110.  Признава увеличаването на незаконния международен трафик на видове, обхванати от конвенцията CITES; поради това призовава Комисията и държавите членки да работят за увеличаване на компетентността на Интерпол в това отношение и да дадат предимство на въпроса за незаконната търговия с диви животински и растителни видове в двустранните обсъждания с трети държави;

111.  Отчита, че ЕС е водещ вносител на диви животински и растителни видове и чрез своите политики и търговски дейности оказва влияние върху опазването на биологичното разнообразие в други части на света; призовава ЕС да вземе мерки за намаляване на отрицателното въздействие на моделите на потребление в ЕС върху биологичното разнообразие чрез включването на инициативи, свързани с устойчиво селско стопанство и търговия с диви животински и растителни видове във всички търговски споразумения;

112.  Призовава срещата на върха за Земята „Рио +20“ да отбележи действителен напредък в областта на иновативните и независими източници на финансиране за опазване на биологичното разнообразие в развиващите се страни и настоява ЕС и неговите държави членки да проявяват активност за постигането на резултати в това отношение;

113.  Призовава Комисията и държавите членки да водят пригодно с оглед на биологичното разнообразие сътрудничество на ЕС за развитие с цел предотвратяване на загубата на биологично разнообразие, като се отчете фактът, че хората с най-ниски доходи са в най-голяма степен зависими от екосистемните услуги;

114.  Отчита, че е необходимо да се постигне икономика, основана на възобновяеми енергийни източници, по икономически ефективен начин, без да се компрометират целите за опазване на биологичното разнообразие, и че подобна икономика би могла да допринесе за постигането на тези цели; счита за необходимо, във връзка с това, да бъдат въведени допълнителни предпазни мерки по отношение на източниците, ефективността и количеството на биомасата, използвана за производство на енергия; призовава Комисията, отново в този контекст, възможно най-скоро да изясни какъв ефект имат биогоривата върху биологичното разнообразие, включително въздействието на непрякото ползване на земята, и призовава за установяване на ефективни критерии за устойчивост за производството и използването на всички биогорива, в т.ч. твърдата биомаса;

Финансиране

115.  Призовава Комисията и държавите членки да идентифицират по обективни критерии всички налични субсидии с вреден ефект върху околната среда и призовава Комисията да публикува до края на 2012 г. план за действие (включително график) относно това, как поетапно да се прекратят тези субсидии до 2020 г., съгласно поетите ангажименти от Нагоя;

116.  Подчертава важността на мобилизирането както на европейски, така и на национални финансови ресурси от всички възможни източници, включително създаването на специален инструмент за финансиране на биологичното разнообразие, и изработване на иновативни финансови механизми – в частност банкиране на местообитания в съчетание с компенсиране, за постигане на определените цели по отношение на биологичното разнообразие;

117.  Подчертава необходимостта от увеличаване на бюджета за научни изследвания, съсредоточени върху околната среда и биологичното разнообразие, в следващата Рамкова програма за научни изследвания пропорционално на огромната необходимост и предизвикателството за справяне със загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, за да се допринесе за запълване на установените празнини в знанията и за поддържане на съответната политика;

118.  Призовава Комисията да разгледа доколко действащият регулационен режим адекватно стимулира стратегии за увеличаване на биологичното разнообразие и да предложи ефективни от гледна точка на разходите решения, които да пренасочат изразходването на средства за биологично разнообразие от бюрокрация към неговото опазване и увеличаване;

119.  Изразява съгласие относно това, че добре разработените, основани на пазара инструменти, насочени към интернализиране на външните разходи за потребление и производствени дейности, свързани с околната среда, могат да допринасят за постигането на целта за спиране на загубата на биологично разнообразие, ако са съчетани със стимули за зелени инвестиции в засегнатите сектори;

120.  Приветства стартирането на платформата „Бизнес и биологично разнообразие“ от Комисията с оглед ангажиране на частния сектор в програмата за биологично разнообразие;

121.  Настоятелно приканва Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно възможностите за въвеждане на плащания за екосистемни услуги, като се отчита ролята на опазването на биологичното разнообразие;

122.  Призовава Комисията и държавите членки да приложат и финансират изцяло новата стратегия за биологично разнообразие в срок до 2020 г., като гарантират, че всяка мярка по финансиране от ЕС е съвместима с биоразнообразието и законите за опазване на водите;

123.  Подчертава крайната необходимост от това, да се гарантира, че следващата Многогодишна финансова рамка (2014‐2020 г.) ще подкрепи усилията за постигането на шестте цели, залегнали в Стратегията за биологично разнообразие, както и че финансирането за програмата LIFE ще се засили; изтъква необходимостта от насочване към проекти за корпоративна социална отговорност, които насърчават биологичното разнообразие;

124.  Отбелязва също така, че огромната икономическа стойност на биологичното разнообразие носи заслужаваща си възвращаемост на инвестициите в неговото опазване; поради това призовава за увеличаване на финансирането за мерки, свързани с опазването на околната среда;

125.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, с оглед осигуряване необходимото финансиране на мрежата „Натура 2000“, че поне 5,8 милиарда евро годишно ще бъдат предоставяни чрез финансиране от ЕС и държавите членки; наред с това призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се предоставя подходящо финансиране чрез различни фондове на ЕС (например фондовете на ОСП, Европейския фонд за морско дело и рибарство, фондовете за сближаване и засиления фонд LIFE+), при по-добра координация и съгласуваност между тези фондове, наред с другото чрез концепцията за интегрирани проекти, като по този начин се повиши прозрачността за различните региони, които получават финансиране от ЕС; призовава ЕИБ да бъде включена в развитието на иновативни финансови инструменти и технически и консултантски услуги за проекти на съфинансиране, които са свързани с биологичното разнообразие;

126.  Изразява своето разочарование от предложените средства за новата програма LIFE, която, въпреки забележителния си успех за две десетилетия, продължава да получава незначителен дял от бюджета на ЕС; застъпва становището, че предизвикателствата, посочени в плана за опазване на биологичното разнообразие и природата, изискват съществено увеличаване на средствата, отделени за програмата LIFE;

127.  Отбелязва със загриженост, че броят на проектите, финансирани всяка година по програмата LIFE+, е под ориентировъчния размер на разпределените средства в редица държави членки; приканва Комисията да направи оценка на това непълно усвояване и където е необходимо, да предложи промени в правилата за управление на програмата, особено по отношение на нивата на съвместно финансиране;

128.  Признава значението на „зелените“ обществени поръчки и счита, че следва да се обърне повече внимание на използването им, особено от страна на публичните органи, получаващи финансиране от ЕС; препоръчва органите, отговарящи за системите за управление и контрол, създадени в държавите членки за управление на финансирането от структурните фондове и Кохезионния фонд, да подкрепят проекти, които предвиждат подобни процедури;

129.  Приветства предложението на Комисията да инвестира в опазването и възстановяването на биологичното разнообразие в рамките на Кохезионния фонд за периода на финансиране 2014‐2020 г.; препоръчва също така да се отчете потенциалът на „Натура 2000“ за местните икономики и пазари на труда;

130.  Признава, че „зелената икономика“ представлява средство за създаване на умения и разкриване на нови работни места, и призовава тя да бъде подкрепяна чрез финансиране, което ще помогне за изграждането на капацитет на местно равнище и за разработване на мерки на основата на местните и традиционните познания в борбата за защита на биоразнообразието; подчертава факта, че приблизително 30 % от общите отпуснати средства за кохезионната политика за периода 2007‐2013 г. са предназначени за дейности, които имат подчертан ефект върху устойчивия растеж; насърчава държавите членки, и особено местните и регионалните органи, в контекста на спирането на загубата на биологично разнообразие, да бъдат по-активни и да увеличат усилията си за инвестиране в природния капитал, както и да използват финансиране по линия на регионалната политика за предотвратяване на природните рискове като част от опазването на природните ресурси и приспособяването към изменението на климата, по-специално в перспективата на програмния период 2014‐2020 г.;

131.  Насърчава държавите членки да се възползват изцяло от възможността да приведат отново настоящите оперативни програми в съответствие с целите за устойчив растеж на стратегията „Европа 2020“, като преразгледат инвестиционните приоритети за проектите, и настоятелно ги призовава да разпределят наличните ресурси по-ефективно;

o
o   o

132.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 50 E, 21.2.2012 г., стр. 19.
(2) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 103.
(3) Приети текстове, P7_TA(2011)0297.
(4) http://www.teebweb.org
(5) OВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
(6) OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(7) OВ C 16 E, 22.1.2010 г., стр. 67.
(8) Директива 2000/60/EО (OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(9) Директива 2008/56/EО (OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(10) Директива 1999/22/EО (OВ L 94, 9.4.1999 г, стр. 24).
(11) A/RES/66/68.

Последно осъвременяване: 25 юли 2013 г.Правна информация