Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 175, 212 и 222 от ДФЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 година за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 7 ноември 2002 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за финансирането на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, допълващо Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. за бюджетната дисциплина и усъвършенстването на бюджетната процедура(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно бъдещето на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (COM(2011)0613),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз – Годишен доклад за 2010 година (COM(2011)0694),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз – Годишен доклад за 2008 година и доклад за натрупания опит след шест години прилагане на новия инструмент (COM(2009)0193),

–  като взе предвид своята позиция от 18 май 2006 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(3),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите – Бъдещето на фонд “Солидарност„ на Европейския съюз“(4),

–  като взе предвид Специален доклад № 3/2008 на Европейската сметна палата, озаглавен „Фонд “Солидарност„ на Европейския съюз: доколко работата на фонда е бърза, ефективна и гъвкава?“(5),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0398/2012),

А.  като има предвид, че член 222 от ДФЕС гласи, че Съюзът и неговите държави членки трябва да действат съвместно в дух на солидарност, в случай че държава членка стане жертва на природно или предизвикано от човека бедствие или обект на терористично нападение;

Б.  като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е основният инструмент на Съюза за проява на солидарност чрез предоставяне на значителна финансова подкрепа за държавите членки или регионите, засегнати от големи бедствия;

В.  като има предвид, че когато е необходимо неговото мобилизиране, фонд „Солидарност“ на ЕС се възприема от широката общественост като един от най-успешните инструменти на разположение на Европейския съюз, тъй като представлява най-ясният, решителен и важен израз на европейската солидарност спрямо нейните граждани в затруднено положение;

Г.  като има предвид, че законодателното предложение от 2005 г. за нов регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС получи широка подкрепа от страна на Европейския парламент, но се оказа неприемливо за повечето от държавите членки и в крайна сметка Комисията го оттегли;

Д.  като има предвид, че настоящата криза задължава държавите членки и ЕС да не допускат преразход;

Е.  като има предвид, че в редица доклади се стига до заключението, че действащият регламент(6) относно фонд „Солидарност“ на ЕС е необходимо да бъде изменен, основно с цел той да бъде по-гъвкав и да се подобри неговото функциониране, при спазване на принципа на субсидиарност;

Използване на фонд „Солидарност“ на ЕС

1.  Подчертава значението на фонд „Солидарност“ на ЕС като основен инструмент, който предоставя възможност на Европейския съюз да реагира при големи бедствия на територията на Съюза или в държавите, които преговарят за присъединяване към ЕС;

2.  Подчертава, че въпреки високата оценка на гражданите е необходимо функционирането на Фонда да се подобри с цел повишаване на неговата гъвкавост и популяризирането му сред гражданите, с оглед на повишаване на доверието на гражданите към ЕС;

3.  Подчертава значението на помощта, оказана на държавите членки от фонд „Солидарност“ на ЕС с цел облекчаване на тежестта върху публичните финанси при предприемането на действия при извънредни ситуации, предизвикани от голямо бедствие, които често надхвърлят възможностите им;

4.  Счита, че понастоящем времето за мобилизиране на Фонда е неприемливо дълго и във връзка с това посочва необходимостта от подобряване на ефективността и бързината на административните процедури за неговата мобилизация, които понастоящем изискват намесата на три европейски институции, преди да се даде одобрение, като в резултат на това тези процедури забавят и удължават прекомерно сроковете, в рамките на които се предоставя помощ на засегнатите от бедствие държави членки, и поради това не се постигат очакваните резултати;

5.  Изтъква, че по-голямата част от заявленията (63 %) са били подадени в рамките на извънредната категория „регионално бедствие“ и че след оценка от страна на Комисията 66 % от тях са били отхвърлени;

6.  Счита, че в случай на т.нар. „бавно настъпващи“ природни бедствия действащите разпоредби на регламента водят до правни и практически затруднения, свързани с мобилизирането на средства от фонда, и поради това отправя искане Комисията да разгледа възможността да проявява по-голяма гъвкавост по отношение на сроковете за подаване на заявления, за да може да се обърне особено внимание на гарантирането на това, че подобни щети могат да бъдат покрити и от фонд „Солидарност“ на ЕС;

Препоръки за подобряване на действието на фонд „Солидарност“ на ЕС

7.  Изразява задоволство от решението на Комисията относно необходимостта от преразглеждане на действащия регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС, с цел подобряване на неговата ефективност и функциониране; споделя мнението на Комисията, че с оглед на настоящата икономическа криза предложеното изменение на разпоредбите не би трябвало да представлява допълнителна финансова тежест нито за бюджета на Съюза, нито за бюджетите на държавите членки;

8.  Припомня, че принципът „причинителят на щетите плаща“ следва да продължи да се прилага, за да може използването на фонд „Солидарност“ на ЕС да не освобождава от отговорност онези, които са предизвикали дадено бедствие;

9.  Счита, че противопоставянето на редица държави членки, които се опасяват, че въвеждането на значителни промени в правното основание на този инструмент би довело до големи финансови разходи, е неоснователно и е ограничило адаптирането на регламента от 2002 г. до някои разяснения и опит да се подобри неговото функциониране; припомня, че за съжаление от създаването на Фонда насам бедствията в регионите на Европейския съюз са се разраснали значително по брой, естество, тежест и интензивност;

10.  Изразява задоволство все пак от факта, че простото въвеждане на някои промени в действащата нормативна уредба ще постигне значителни подобрения в неговото функциониране, като се запазва неговото предназначение и естество, което се състои главно в предоставянето на гъвкав и ефективен инструмент, който да може да окаже своевременна помощ на гражданите, засегнати от явление, което има сериозни последици за техните условия на живот и тяхното благосъстояние;

11.  Задава си въпроса дали едно по-ясно и точно определение на понятието „бедствие“ би спомогнало за намаляване на скептицизма на много държави членки, които се противопоставят на идеята за задълбочена реформа на този инструмент на ЕС;

Съкращаване на необходимото време за предоставяне на помощ

12.  Подчертава неотложността и необходимостта от опростяване на бюрократичните процедури за мобилизиране на този инструмент на ЕС, така че да се съкрати периодът между момента, в който се случва бедствието, и момента, в който съответната държава членка или регион получава помощ ‐ който понякога е по-дълъг от една година; въпреки това припомня, че този инструмент не беше създаден с цел бърза реакция, а за да рефинансира операции в спешни случаи, финансирани първоначално от публичните органи на засегнатата страна;

13.  Приветства предложението на Комисията да спомогне за опростяване на процедурите на европейско равнище, така че да се намалят забавянията; подчертава, че държавите членки следва също така да анализират своите административни процедури и да открият и премахнат евентуални слабости, които биха могли да представляват пречка за по-бързото мобилизиране на помощ за засегнатите региони;

14.  Призовава държавите членки да оказват тясно сътрудничество на местните и регионалните органи на всички етапи от прилагането с цел да се гарантира, че помощта на Съюза е видима и ефективна на място, и да се насърчат устойчивите решения;

15.  Счита за интересно и целесъобразно предложението на Комисията във връзка със сливането на решенията за отпускане на безвъзмездни средства и споразуменията за прилагане в Комисията и в държавите членки, веднага щом Парламентът и Съветът предоставят финансовите средства, тъй като това би спестило време и в резултат би довело до по-бърза реакция;

16.  Счита, че като се има предвид несигурността и непредвидимостта на броя и тежестта на бедствията, които могат да настъпят, фонд „Солидарност“ на ЕС трябва да остане, както в момента, извън бюджета на ЕС и да се мобилизира, когато такива бедствия настъпят;

17.  Подкрепя идеята, че въвеждането на възможността за авансови плащания веднага след като засегнатата държава внесе заявление за помощ също представлява жизнеспособен начин да се ускори предоставянето на помощ за държавите, засегнати от тежко бедствие, както и да се спомогне за подобряване на ефективността на фонд „Солидарност“ на ЕС; счита, че ако се вземе подобно решение, авансовите плащания следва да представляват фиксиран процент от общия размер на помощта, която се очаква да бъде отпусната, и в случай, че заявлението се отхвърли, те трябва да се върнат в бюджета на ЕС;

По-голяма яснота по отношение на обхвата и определенията

18.  Призовава Комисията да определи ясно полето на действие и обхвата на Фонда, за да се премахне всяка потенциална правна несигурност относно неговия обхват и да се избегне подаването на заявления от страна на държавите членки, които, знаейки, че заявлението ще бъде отхвърлено, все пак чувстват натиск от страна на своите граждани за неговото подаване;

19.  Изразява становище, че ако бедствието води до „верижни последствия“, свързаните с него „странични“ щети следва да продължават да се покриват от Фонда, когато имат значително отрицателно въздействие върху социално-икономическата структура на даден регион;

20.  Подчертава необходимостта от ясна и опростена дефиниция за „бедствие на регионално равнище“ и от изясняване на условията за отпускане на средства за бедствия на регионално равнище, посредством въвеждане на прост и обективен критерий, който позволява те да се приравнят към останалите бедствия, като се премахне всякаква възможност за спекулативни тълкувания и всякакви съмнения за кандидатите относно това, дали те отговарят на условията за отпускане на средства;

21.  Счита, че критерият, основан на праг на доходите, може да послужи като общ основен критерий за всички видове бедствия; настоява, че за да се използва като показател за определяне на това, дали дадено бедствие с регионално измерение отговаря на условията за отпускане на средства, той би трябвало да се адаптира, за да се приведе в съответствие с равнището на регионалния БВП от последната година, за която са на разположение официални данни, като към него се прилага предварително определен коригиращ коефициент, който обхваща загуби, които не могат да бъдат количествено изразени в доходи, както и преките и косвените последици, които обикновено съпътстват едно регионално бедствие, които често многократно надвишават отчетените загуби на доходи;

22.  Заема становището, че предложеният праг за щетите от 1,5 % от регионалния БВП на ниво NUTS 2(7) за целите на определянето на това, дали дадено регионално бедствие отговаря на условията за отпускане на средства, би изяснил очакванията по отношение на това, дали евентуалното заявление за мобилизиране на средства от Фонда отговаря на съответните условия, но подчертава, че тъй като в действителност резултатите от него ще бъдат същите като от настоящите критерии за регионалните бедствия, на практика всички подобни регионални бедствия ще продължат да не отговарят на условията за отпускане на средства; във връзка с това изтъква, че един толкова висок праг няма да осигури реакцията, която гражданите очакват, и поради това няма да предотврати чувството на разочарование и недоволство сред жертвите на бедствия, които, напротив, ще продължат да осъждат действията на Съюза и да го обвиняват в липса на чувствителност към неговите граждани;

23.  Припомня, че предотвратяването на бедствията има жизнено важна роля в рамките на политиките на Съюза и представлява най-евтиният начин за намаляване на уязвимостта спрямо бедствия; подчертава, че регионите на ЕС следва да се ползват по последователен начин от различните възможности за финансиране с оглед на устойчивото предотвратяване на бедствия;

24.  Подчертава, че трябва да се посочи ясно, че сушата ще продължи да се счита за вид бедствие, което отговаря на условията за отпускане на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС, с акцент върху социално-икономическите последици и последиците за околната среда от засушаванията в контекста на Рамковата директива за водите, като се взема предвид фактът, че това е траен структурен проблем, който трудно може да се вмести в определените срокове за подаване на заявления и който има силно отражение върху социалното и икономическото развитие на засегнатите региони; отправя настоятелен призив при тежки случаи на засушаване или други бедствия, които настъпват бавно, да се въведат специални разпоредби, с които се определя датата за първоначалната намеса на публичните органи с цел справяне с бедствието, като по този начин се предоставя възможност за бърза и недвусмислена от правна гледна точка реакция;

25.  Настоятелно призовава Комисията да разгледа и адаптира критериите, така че фонд „Солидарност“ на ЕС да може да реагира при природни бедствия в Средиземноморския регион, които, отчасти вследствие на изменението на климата, през последните години са сред най-тежките природни бедствия в Съюза;

26.  Изтъква, че фонд „Солидарност“ на ЕС не обхваща всички щети, нанесени от природни бедствия, и поради това щетите, които попадат в обхвата на настоящия инструмент, следва точно да се определят в бъдещо предложение за регламент;

27.  Изтъква, че със съществуващите инструменти е много трудно да се отговори по подходящ начин на равнището на ЕС на тежки бедствия, предизвикани от човека, както се оказа в случаи на промишлени аварии и сериозни кризи в областта на общественото здраве, и че при такива бедствия е необходимо Съюзът да разполага с подходящи инструменти, за да отговори по целесъобразен начин;

28.  Изтъква, че е необходимо фонд „Солидарност“ на ЕС да допълва други финансови инструменти, като например структурните фондове, при предприемането на действия в отговор на природни бедствия, като се възползва от създаването на положителни взаимодействия с тези инструменти и свързаните с тях програми;

29.  Подчертава, че регионите следва да разполагат с достатъчна гъвкавост в контекста на следващата финансова рамка за 2014‐2020 г. и че те следва да могат да преразпределят предоставените им ресурси с цел, ако счетат за необходимо и целесъобразно, да увеличат наличните ресурси при бедствие, и призовава Комисията своевременно да преразгледа действащия регламент с оглед на следващия финансов период;

o
o   o

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3. (2) ОВ C 283, 20.11.2002 г., стр. 1. (3) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 331. (4) ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 52. (5) ОВ C 153, 18.6.2008 г., стр. 1. (6) Специален доклад № 3/2008 на Сметната палата;доклад на Комисията относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз – Годишен доклад за 2010 г.; доклад на Комисията относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз – Годишен доклад за 2008 година и Доклад за натрупания опит след шест години прилагане на новия инструмент; Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите – Бъдещето на фонд “Солидарност„ на Европейския съюз“. (7) Номенклатура на Евростат на териториалните единици за статистически цели, регионално равнище 2: основни региони за прилагането на регионалните политики.