Европейският парламент,

—  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на културното многообразие), приета от Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО) на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Решение 2006/515/ЕО на Съвета от 18 май 2006 година относно сключването на Конвенция за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 и 14 ноември 2006 г. и от 24 и 25 май 2007 г.(2), по-специално във връзка с приноса на културния и творческия сектор за постигането на целите от Лисабон, както и резолюцията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура(3),

—  като взе предвид Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програма „Култура“ (2007—2013 г.)(4),

—  като взе предвид Решение 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007)(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за културата в глобализиращия се свят(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно културата като катализатор за творчество и иновации(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2009 г., озаглавено „Авторското право в икономиката на знанието“ (COM(2009)0532),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“(COM(2010)0352),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. на тема „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2012 г. на тема „Актуализиране на съобщението за индустриалната политика: По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавен „Конкурентоспособност на европейската промишленост в областта на луксозните стоки“ (SWD(2012)0286),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г.(13),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по регионално развитие (A7-0248/2013),

А.  като има предвид, че като насърчава разпространението на иновациите в други сектори, културният и творческият сектор (КТС) играят водеща роля по отношение на икономическото (особено по отношение на МСП) и социалното развитие на Съюза и са неразделна част от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

Б.  като има предвид, че културният и творческият сектор допринасят значително за насърчаването на социалното сближаване, творчеството и културното и езиковото многообразие в рамките на Съюза;

В.  като има предвид, че икономическата криза се отрази в най-малка степен върху културния сектор, което показва, че той е стратегическа област за развитие на обществото;

Г.  като има предвид, че културният и творческият сектор следва да получат признание както за присъщата си културна стойност, така и за значителния си принос за общественото благосъстояние, социална интеграция и сближаване и за икономиката на Съюза по отношение на растежа и работните места, както и заради благотворното си влияние върху туризма;

Д.  като има предвид, че европейското културно и творческо производство оказва значително икономическо въздействие върху множество сектори, като например туризма, търговията на дребно, цифровите технологии и др.;

Е.  като има предвид, че културният и творческият сектор обхващат творчески дейности и услуги, които имат своята специфика по отношение на моделите на финансиране и развитие; като има предвид, че поради тази причина е важно това многообразие да се вземе под внимание при разработването на стратегии за подкрепа или сътрудничество, включително на международно равнище;

Ж.  като има предвид, че фестивалите в Европа предоставят възможност да се популяризира европейското културно производство и създават културна, социална, икономическа и туристическа стойност на териториално равнище;

З.  като има предвид, че културният и творческият сектор се състоят предимно от МСП, които са гръбнакът на европейската икономика;

И.  като има предвид, че Комисията отчете в своя работен документ от 26 септември 2012 г.(14) значението на икономическия сектор за луксозни стоки и услуги, свързан с културата и творчеството (мода, бижута и часовници, парфюми и козметика, аксесоари, кожени изделия, мебели и обзавеждане, битова техника, храна, вина и спиртни напитки, автомобили, лодки, хотели и развлекателни дейности, търговия на дребно и аукционни къщи, издателски сектор), и като има предвид, че предприятията, предоставящи луксозни стоки и услуги, могат да бъдат движеща сила за културния и творческия сектор като цяло;

Й.  като има предвид, че консолидацията на статута на работещите в културния и творческия сектор допринася за структурирането, жизнеспособността и надеждността на икономическата дейност и консолидирането на заетостта;

К.  като има предвид, че мобилността е важна характеристика на културния и творческия сектор, но че въпреки това тя се сблъсква с множество пречки, които варират в различните държави и региони и които са свързани със затруднения при получаването на визи, с липсата на статут на хората на изкуството и със специфичните и разнообразни условия за художествената дейност;

Л.  като има предвид, че в рамките на текущия пилотен проект „Икономика на културното многообразие“ следва да се направи преглед на предизвикателствата и решенията в областта на културния и творческия сектор;

М.  като има предвид, че е необходимо да се осигури образоването на гражданите на ЕС в областта на културата и изкуството от най-ранна възраст, за да могат те да развият свое собствено разбиране за изкуствата и културата, за да се чуе техният глас и за да се повиши тяхната информираност за огромното разнообразие от култури в Европа, като по този начин се насърчи собственото им творчество и изразяване, както и културното многообразие;

Н.  като има предвид, че сътрудничеството между организациите за обучение и предприятията в рамките на културния и творческия сектор следва да се укрепи, за да се отчетат промените в сферата на заетостта и необходимостта от специфични умения, като по този начин се насърчи обменът на информация и придобиването на съчетание от умения;

О.  като има предвид, че културният и творческият сектор са очевидно по-многообразни и по-богати в Европа, отколкото в други части на света, и че тези сектори следва да се използват за стимулиране на растежа;

П.  като има предвид, че преходът към ерата на цифровите технологии представлява възможност за културния и творческия сектор, тъй като ще се появят нови изисквания и услуги, които ще доведат до разработването на нови икономически модели;

Р.  като има предвид, че развитието на нови икономически модели за достъп до културни произведения онлайн добива все по-значителни размери и следва да бъде подпомагано посредством стабилна правна рамка, насърчаваща инвестициите в културния и творческия сектор;

С.  като има предвид, че е изключително важно да се осигури достъпът на културния и творческия сектор до стабилни и съобразени с техните нужди начини на финансиране, за да се обезпечи бъдещото им развитие;

Т.  като има предвид, че културният и творческият сектор са важен елемент на стратегиите за териториално развитие на местно и регионално равнище с оглед на постигането на целите, свързани със социалното сближаване и икономическия растеж;

Условия, необходими за развитието на културния и творческия сектор

1.  Отбелязва, че културният и творческият сектор имат добри икономически постижения и че те допринасят значително за социалното сближаване и продължават да създават работни места, особено за младите хора, като разгръщат значителен потенциал за иновации въпреки затрудненията, пред които понастоящем са изправени икономиките във връзка с изискванията за бюджетна дисциплина на Съюза;

2.  Подчертава необходимостта от актуални и надеждни статистически данни за културния и творческия сектор, по-конкретно относно реалното им състояние, техните особености, включително по отношение на правното им положение, техния потенциал за генериране на работни места и растеж и икономическото им въздействие върху други сектори, за да могат да се вземат решения относно най-уместните политически действия за ефективно насърчаване на тези сектори; препоръчва да се създаде обсерватория или база данни за културния и творческия сектор;

3.  Отправя искане към Комисията да продължи да извършва проучвания и да събира данни за икономическата и социалната роля на културния и творческия сектор, по-специално като първостепенен елемент в различни икономически сектори,

4.  Изразява съжаление, че действията, предложени от Комисията в нейното съобщение относно културния и творческия сектор(15), имат само ограничен срок и обхват; подчертава необходимостта перспективите пред тези сектори да се разгледат в по-дългосрочен план и да се изготви програма от структурирани и конкретни мерки с цел привеждане в съответствие със стратегията „Европа 2020“; посочва, че подкрепата на Съюза, държавите членки и местните органи за културното творчество е от жизнено значение;

5.  Призовава Комисията да свика, въз основа на съществуващата платформа за потенциала на културните и творческите индустрии, по-широк форум на заинтересованите страни в тези сектори, с цел разработване на конкретни решения и съответно поемане на активна роля по отношение на изготвянето на структурирана политическа програма в средносрочен и дългосрочен план;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да отстояват водещата роля на културния и творческия сектор по отношение на иновациите с оглед на създаването на междусекторни връзки, оказването на въздействие посредством агломерации и клъстери и предоставянето на нови възможности за инвестиции и заетост;

7.  Отбелязва, че ориентираната към иновациите изследователска дейност следва да бъде подкрепяна с оглед на навлизането в нови пазари чрез предлагане на новаторски, творчески продукти;

8.  Счита, че подкрепата и насърчаването на развитието на взаимодействието с други сектори е от съществено значение за стимулирането на икономическия растеж; подчертава в тази връзка ролята, която играе културният туризъм по отношение на генерирането на благосъстояние, под формата на запознаване с културното ни наследство и посещаване на културни събития като фестивали, както и пътувания, свързани с изучаването на чужди езици;

9.  Изтъква голямата разнородност на културната и творческата екосистема и подчертава необходимостта от предприемане на действия в това отношение посредством стимулиране на изграждането на обща идентичност чрез насърчаване на съвместни продукции, както и чрез създаване на общо пространство за диалог и обмен между различните дейци в рамките на културния и творческия сектор, с цел да се създадат нови връзки между дейците и да се предостави възможност за обмен на умения и знания с други отрасли на икономиката; подчертава факта, че тези инициативи следва да предоставят възможност за очертаването на общите интереси, като същевременно се отчита културното многообразие, което следва да получи признание за своето богатство, способност да вдъхновява и потенциал за развитие, които, като цяло, спомагат за оформянето на обща европейска идентичност;

10.  Подчертава необходимостта от насърчаване на взаимното опознаване и обмена на умения и знания, които са от съществено значение за сътрудничеството между предприятията в творческия сектор, посредством конкурентните клъстери, инициативите за високи постижения и поддържането на контакти, като по този начин се създаде обща култура на културния и творческия сектор и се насърчи сътрудничеството между различните сектори с цел по-ефективно справяне с новите икономически и обществени предизвикателства;

11.  Призовава за развитие на териториалната база, за споделяне на умения между секторите чрез създаване на клъстери и за оптимизиране на обмена с цел привличане на инвеститори, за да се даде възможност на различните предприятия в културния и творческия сектор (микропредприятия, малки и средни предприятия, неправителствени организации и културни институции) да продължат да стимулират растежа и да разкриват работни места;

12.  Изтъква, че по-голямата част от дружествата в културния и творческия сектор са малки и средни предприятия, и съответно подчертава необходимостта да им се окаже специална подкрепа в този контекст;

13.  Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да насърчават и отдават признание на репутацията на културния и творческия сектор, на които се основава уникалният културен облик на Европа;

14.  Подчертава разнородността на нормативните уредби относно културния и творческия сектор и призовава за прилагането на мерки за хармонизиране на нормативните уредби и практиките в Съюза;

Условия на труд за лицата, извършващи професионална дейност в рамките на културния и творческия сектор

15.  Изтъква, че на лицата, извършващи професионална дейност в рамките на културния и творческия сектор, трябва да бъде осигурен социален статус, за да могат те да се ползват със задоволителни условия на труд и подходящи мерки по отношение на данъчния режим, правото на труд, правата, свързани със социалната сигурност, и авторското право, с цел да се подобри мобилността им на територията на Европейския съюз;

16.  Призовава да се обърне внимание на мерките за справедливо финансиране и възнаграждение на независимите творци; освен това подчертава необходимостта от подобряване на координацията между различните системи за социална сигурност в Европа по отношение на тези творци, като се взема под внимание тяхната голяма мобилност;

17.  Призовава държавите членки да адаптират схемите за социална сигурност към сферата на творческата дейност, по-специално в сектора на цифровите технологии, като се отдава необходимото внимание на факта, че на хората с творчески професии често се налага да променят своя трудов статус от наети на самостоятелно заети лица и обратно или едновременно да изпълняват и двата вида работа;

18.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят на работещите в културния и творческия сектор възможност за достъп до здравно осигуряване и (доброволно) осигуряване за безработица, както и до професионални и лични пенсионни схеми за самостоятелно заети лица при достъпни условия;

19.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават минималните стандарти в областта на социалната сигурност и колективните трудови договори в рамките на културния и творческия сектор, наред с другото чрез обвързване на публичното подпомагане със спазването на тези стандарти;

Образование и обучение

20.  Подчертава необходимостта държавите членки да усъвършенстват своите системи за обучение, придобиване на познания и квалификация, като предоставят възможност на лицата, изучаващи дисциплини в областта на културата и изкуствата, да завършат цялостно обучение, което отчита настоящите професионални потребности, с цел да се скъси дистанцията между света на бизнеса и образованието и да се осигури ефективно прилагане във всички държави членки; счита, че в рамките на курсовете по информационни технологии следва да се отделя достатъчно внимание на възможностите в сектора на онлайн съдържанието (например игрите);

21.  Счита, че е необходимо като част от обучението по културни, художествени и творчески дисциплини да се преподават и уменията, които са нужни за учредяване на предприятие в рамките на културния и творческия сектор;

22.  Счита, че е от съществено значение да се повиши привлекателността и да се подобри обликът на обучението в сферата на занаятите, творчеството и културата в очите на учащите се, родителите на учениците и институциите, и да се установи действителната ситуация по отношение на възможностите и генерирането на благосъстояние, включително посредством създаването на обсерватория или на база данни;

23.  Подчертава значението на запазването и насърчаването на занаятчийството, свързано с културния и творческия сектор;

24.  Призовава Комисията да отчете спецификата на високоспециализираните занаяти, които са действителен източник на работни места в Европа и които споделят четири общи критерия със сектора за луксозни стоки и услуги, свързан с културата и творчеството: иновации и творчество, върхови постижения и естетизъм, ноу-хау и технологии, както и непрекъснато обучение по време на професионалното развитие и насърчаване на знанията;

25.  Счита, че е необходимо да се заздравят връзките между образователната система (включително университетите, като същевременно се зачита тяхната независимост), научноизследователските центрове, организациите, предлагащи обучения, и дружествата в рамките на културния и творческия сектор (включително МСП), с цел тези богати на работни места сектори да бъдат по-конкурентоспособни, да се създаде по-приобщаващо взаимодействие между различните сектори и дисциплини, по-специално чрез създаването на платформа за обмен, т.нар. „съюзи на знанието“, съюзи за секторни умения и партньорства, да се помогне на участниците да мислят и действат по начин, който е вероятно да доведе до колективен успех, да се увеличи допълнително стойността на човешкия капитал в Съюза, да се осигурят по-добри познания сред участниците, да се определят специфичните умения, да се подобри разбирането на промените по отношение на работните места и уменията и да се насърчи предприемаческият дух;

26.  Насърчава Комисията да създаде съюзи на знанието с участието на висшите учебни заведения и предприятията в областта на културния и творческия сектор;

27.  Насърчава Комисията да създаде съюзи за секторни умения с участието на структурите за професионално образование и обучение и предприятията в областта на културния и творческия сектор;

28.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да постигнат напредък по отношение на взаимното признаване на курсове, професионални квалификации и дипломи за образование в сферата на културата и изкуствата;

29.  Изтъква значението на подкрепата за достъпа и образованието в областта на културата и медиите от най-ранна възраст и през целия живот, с цел да се насърчи творчеството, да се предостави възможност за развитие на талантите и да се придобие усет към културата;

30.  Подчертава спешната необходимост да се насърчава творчеството на младите творци и да се подкрепя участието на обществеността в създаването на култура;

31.  Счита, че образованието в областта на културата и изкуствата е необходима предпоставка за постигането на равни права, за демократизирането на достъпа до култура и за социалното сближаване, както и начин за индивидуално и колективно изразяване, диалог и взаимно разбирателство; подчертава освен това, че то помага на учениците да се образоват чрез развитие на техните художествени умения, чрез срещи с творци, чрез контакт с художествените произведения и чрез посещения на културни средища

32.  Призовава Комисията и Съвета да разгледат възможността за създаването на европейски репертоар от умения с оглед на опазването и насърчаването на европейските умения; призовава държавите членки и заинтересованите лица от културния и творческия сектор да разработят курсове за обучение във връзка с тези умения;

Финансиране на културния и творческия сектор

33.  Счита, че е крайно необходимо да се осигурят условия за създаването на подходящи схеми за финансиране и да се обезпечи тяхното функциониране, както и да се осигурят ефективни инструменти за изпълнение, предназначени за културния и творческия сектор, по-специално за МСП; подчертава необходимостта от продължаване и засилване на държавната политика за подкрепа на културния и творческия сектор, като по този начин се гарантира бъдещата устойчивост на висококачественото и независимо творчество; призовава Комисията и Съвета да разработят средства за оценка на нематериалните произведения, по-специално чрез създаване на обсерватория или база данни, и да разгледат възможността за създаване на банка за културни инвестиции;

34.  Подчертава също в тази връзка новите възможности, като например групово финансиране и групово инвестиране;

35.  Настоятелно призовава държавите членки да вземат под внимание в рамките на своите социални и икономически политики предоставянето на адекватна подкрепа и финансиране за културния и творческия сектор;

36.  Подчертава необходимостта, включително във времена на икономическа криза, от подкрепа на европейското финансиране за културния и творческия сектор; настоятелно призовава Парламента да отстоява амбициозен и съществен бюджет за културата; в тази връзка призовава Съвета да не намалява предложения от Комисията бюджет за програмата „Творческа Европа“;

37.  Подчертава значението на разработването на услуги за предоставяне на консултации и съвети по отношение на финансирането и управлението на предприятията, за да се помогне на МСП и микропредприятията да овладеят необходимите средства за доброто управление на предприятията, с цел да се подобри творчеството, производството, популяризирането и разпространението на културни стоки и услуги;

38.  Счита, че държавите членки и съответните специалисти следва да подобрят уменията на заинтересованите лица от културния и творческия сектор в областта на проектовия инженеринг посредством осигуряване на професионално обучение или въвеждане на органи, с цел да се подпомага разработването на финансови планове;

39.  Приветства предложените механизми за отпускане на кредити, предвидени в рамките на програма „Творческа Европа“, програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“, тъй като тези инструменти предлагат по-разнообразни варианти за финансиране на културния и творческия сектор;

40.  Подчертава, че е важно да се повишат познанията в рамките на финансовите институции относно специфичните характеристики на културния и творческия сектор с цел подобряване на достъпа на културния и творческия сектор до частни източници на финансиране;

41.  Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки, като препоръчат смесени форми на финансиране, например публично-частни партньорства, които биха подлежали на изисквания за прозрачност и не биха подкопали необходимото публично финансиране, като разработят системи за гарантиране на заеми за малките организации и като проучат алтернативните форми на финансиране, например колективното финансиране;

42.  Настоятелно призовава държавите членки да търсят алтернативни начини за финансиране на културния и творческия сектор, особено по време на криза; счита в тази връзка, че спонсорството може да бъде подходящ алтернативен вариант;

43.  Счита, че в аудиовизуалния сектор приносът на аудиовизуалните услуги по отношение на финансирането на европейските аудиовизуални произведения е от съществено значение за подпомагането на творческите начинания, както и че този принос следва да се засили посредством ясно транспониране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги(16) с конкретни количествени показатели;

44.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите членки да въведат благоприятна регулаторна рамка, по-специално чрез създаване на благоприятна бизнес среда за МСП в рамките на културния и творческия сектор чрез намаляване на техните административни и регулаторни тежести;

45.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите членки да работят за постигането на по-нататъшен напредък по отношение на хармонизирането на данъчното законодателство и по-специално да преодолеят данъчните несъответствия между държавите членки по отношение на културните продукти;

46.  Припомня, че в тези сектори съществуват множество малки и средни предприятия и счита, че е необходимо да се установи адекватно данъчно облагане за тях с оглед укрепване на техния растеж и предотвратяване на изчезването им;

47.  Отбелязва, че структурните фондове предлагат значителни възможности по отношение на финансирането на културата, творчеството и иновациите в рамките на Съюза, като се има предвид, че инвестициите в областта на културата могат да получат финансиране и по трите цели на политиката на сближаване, а именно конвергенция, регионална конкурентоспособност и заетост;

48.  Изразява съжаление относно предложението на някои държави членки да намалят финансирането за Механизма за свързване на Европа с 8,2 милиарда евро през следващата многогодишна финансова рамка (МФР), тъй като това би оказало неблагоприятно влияние върху подкрепата за разширяването на широколентовата инфраструктура и по този начин — върху развитието на онлайн бизнес моделите за културния и творческия сектор;

49.  Поради това приканва държавите членки и Комисията да използват наличните и бъдещите инструменти и програми, като например „МЕДИА“ или гаранционния механизъм, предвиден в рамките на програмата „Творческа Европа“, както и да предприемат специфични мерки за улесняване на достъпа на заинтересованите лица от културния и творческия сектор до наличното финансиране по тези инструменти, със специален акцент върху максимално ефективното използване на цифровизацията на платформите, за да се опростят предаването, оценката и процесите на управление и да се сведе до минимум административната тежест;

50.  Насърчава институциите на ЕС да заложат едно амбициозно равнище за новото направление „МЕДИА“ в МФР (2014—2020 г.);

Възможностите и предизвикателствата на цифровизацията, глобализацията и достъпа до международните пазари

51.  Счита, че цифровите и онлайн инструменти и платформи предлагат безпрецедентни възможности за културния и творческия сектор за разработване на нови бизнес модели, привличане на нова аудитория и разширяване на техния пазар както в рамките на Съюза, така и в трети държави;

52.  Подчертава, че наличието на 27 различни системи за управление на интелектуалната собственост е особено бреме за културния и творческия сектор в Европа и че сегашният фрагментиран режим трябва да се реформира, за да се улесни достъпът и да се увеличи (световното) разпространение на съдържание, така че да се даде възможност на художниците, творците, потребителите, предприятията и аудиторията да се възползват от развитието на цифровизацията, новите канали за разпространение, новите бизнес модели и други възможности;

53.  Счита, че в ерата на цифровите технологии една модерна и балансирана система за защита на правата върху интелектуална собственост (ПИС), която позволява както да се осигури подходящо възнаграждение за всички категории носители на права, така и да се гарантира на потребителите лесен достъп до разнообразно законно съдържание и реален избор от гледна точка на езиковото и културното многообразие, е съществено условие за гарантиране на конкурентоспособността на КТС;

54.  Подчертава, че защитата на правата върху интелектуална собственост не следва да застрашава неутралността на интернет;

55.  Подчертава експоненциалния растеж при използването на иновативни цифрови услуги за достъп до културни произведения и настоява, че е необходимо да се гарантира стабилна екосистема, насърчаваща инвестициите в културния и творческия сектор, създаването на работни места в Европа и насърчаването на иновативни бизнес модели;

56.  Поради това призовава Комисията, що се отнася до зачитането на правата върху интелектуална собственост, да разработи регулаторна рамка, която да е адаптирана към особеностите на различните сектори, и да хармонизира и реформира рамката на авторските права с цел подобряване на достъпа до съдържание и укрепване на позицията и избора на творците, и насърчава по-доброто споделяне на отговорности в рамките на цялата цифрова верига на стойността, като надлежно отчита конкурентоспособността на културния и творческия сектор;

57.  В тази връзка подчертава значимата роля на организациите за колективно управление на авторски права при предоставянето на достъп до културно наследство посредством ефективно прилагане на правата върху интелектуална собственост и опростяване на формалностите за ползвателите;

58.  Припомня потенциала на културния и творческия сектор за международно сътрудничество и износ, както и факта, че Съюзът е заинтересован да насърчава обмена на специалисти в сектора, включително в трети държави, както и да привлича и развива творческите таланти; подчертава значимата роля на културната и творческата индустрия за разпространяването и популяризирането на европейската култура и за повишаването на нейната привлекателност;

59.  Подчертава необходимостта от полагане на усилия за взаимно признаване на статуса на хората на изкуството, за разглеждане на възможността за предоставяне на възможности за мобилност и оптимално използване на програмите за обучение, за създаване на мрежи и свободно движение на специалистите от културния и творческия сектор, по-специално културните дейци, както и хората на изкуството и произведенията;

60.  Счита, че е от съществено значение ЕС и неговите държави членки да запазят възможността за опазване и развитие на своите политики в областта на културата и в аудиовизуалната сфера, при това в контекста на своите закони, стандарти и споразумения, включително Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване; поради тази причина призовава изключването на услугите с културно и аудиовизуално съдържание, включително такъв вид услуги, които се предоставят онлайн, да бъде ясно посочено в споразуменията между Съюза и трети държави; в тази връзка подчертава необходимостта от изключване на културния и аудиовизуалния сектор от мандата на споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ, като припомня, че културните и творческите произведения не са стоки, подобни на останалите;

61.  Подчертава необходимостта, съгласно Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г., от създаване и разработване от страна на ЕС и държавите членки на политики в подкрепа на културното многообразие, приспособени към ерата на цифровите технологии;

62.  Подчертава необходимостта от засилване на политиките за цифровизация на произведенията, с цел да се насърчи достъпът до възможно най-голям брой произведения от европейското наследство;

63.  Подчертава значението на културната дипломация и необходимостта ЕС да действа като фактор от световно значение, за да се повиши глобалната конкурентоспособност на неговия културен и творчески сектор;

64.  Призовава Комисията да предложи подходящи инструменти, за да се даде възможност на културния и творческия сектор за осъществяване на износ към международните пазари при добри условия;

65.  Призовава Европейската служба за външна дейност да бъде използвана за насърчаване на културния и творческия сектор;

66.  Подчертава, че културата оказва непряко въздействие върху други сектори на икономиката; поради това насърчава културния и творческия сектор да задълбочи своето сътрудничество с други сектори, като например информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и туризма, с оглед на посрещането на предизвикателствата в сферата на цифровите технологии, глобализацията и достъпа до международни пазари;

Местно и регионално развитие

67.  Подчертава значението на регионалните политики в областта на културата и творчеството и следователно централната роля на местните, регионалните и макрорегионалните органи в насърчаването и подпомагането на културния и творческия сектор, като се отдава и надлежно внимание на популярната култура, посредством използване на подходящите инструменти и финансови споразумения; приветства инициативите, предприети от публичните администрации, за развиване на регионални структури за подкрепа на бизнеса за творческите индустрии, включително чрез проекти, финансирани от ЕС;

68.  Подчертава, че културната и творческата индустрия следва да бъдат интегрирани в социално-икономическите стратегии на ЕС и на отделните държави; подчертава необходимостта от продължаване на координацията между различните политики, включително политиките в областта на промишлеността, образованието и иновациите, туризма и регионалното, градското, местното и териториалното развитие; също така насърчава местните и регионалните органи в съответствие с принципа на субсидиарност да включват културния и творческия сектор в своите средносрочни и дългосрочни икономически стратегии;

69.  Изтъква междусекторния характер на културния и творческия сектор като привлекателен инструмент за общуване и значението на тези сектори в световен мащаб не само за световната икономика, но и за устойчивия, интелигентен и приобщаващ растеж, иновациите, предприемачеството, социалното сближаване и развитието на обществото; подчертава факта, че тези сектори имат богат потенциал за растеж на местно и регионално равнище, който отваря нови пазарни възможности за предприемачите от културния и творческия сектор и съответно за разкриването на работни места в сферата на културата;

70.  Счита, че различните умения, които тези сектори обхващат, и взаимодействието между творците и технологиите в много случаи са ограничени на местно равнище и поради това следва да се подкрепят чрез създаването на платформи, мрежи, клъстери, бизнес инкубатори и партньорства на местно и регионално равнище, които биха насърчили полезното взаимодействие, биха спомогнали за намирането на механизми за финансиране на творческите решения и иновациите и биха подкрепили управлението на вакантните длъжности и на възможностите за финансиране;

71.  Подчертава значението на културата за социалното и икономическото обновление на градовете; настоятелно призовава Комисията да подкрепи взаимното обучение сред общинските администрации, с цел да се насърчи обменът на добри практики между разработващите политиките на местно равнище;

72.  Счита, че модернизацията на културната инфраструктура може да помогне за съживяване на градските райони с произтичащите от това социални и икономически ползи;

73.  Препоръчва използването на скрития икономически потенциал на творческия сектор, така че да се подобри качеството на живот в градовете и регионите;

74.  Се застъпва за прилагането на подход, основаващ се на териториалната динамика, с цел включване на всички заинтересовани страни (хора на изкуството, местни органи, професионални представители и др.) в управлението на културата на местно и регионално равнище;

75.  Изтъква, че културният и творческият сектор в качеството си на потенциален източник на повече и по-добри работни места в регионите са в състояние да допринесат за социалната и териториалната интеграция; изразява загриженост относно това, че тези аспекти на културния и творческия сектор не са анализирани и подкрепяни в достатъчна степен; подчертава, че събирането на статистически данни за тези сектори е недостатъчно на всички равнища и най-вече на регионално и местно равнище; подчертава, че е необходимо да се анализира въздействието на ИКТ върху културния и творческия сектор, така че тези сектори да бъдат пригодени към новата технологична среда и да бъдат свързани с развитието в технологичната област;

76.  Подчертава важната роля на културния и творческия сектор, по-специално МСП, като важен лост за растеж и развитие на местно, регионално и трансгранично (между държавите членки) равнище, особено посредством насърчаване на културното наследство, туризма и центровете за високи постижения, който способства за привлекателността на регионите, като отделя специално внимание на регионите с богато културно наследство, преструктурира социално-икономическата структура, развива нови дейности и създава стабилни и устойчиви работни места; посочва, че това се отнася по-специално за туризма, тъй като градовете и регионите с развит културен сектор са особено привлекателни за туристите;

77.  Подчертава значението на образователните програми за насърчаването на творчеството от ранно детство и за поощряването на образованието в сферата на изкуствата и културата чрез повишаване на интереса към работата и произведенията на творческия сектор в рамките на началния и средния курс на обучение; подчертава, че тъй като местните и регионалните органи често отговарят за предучилищното и началното образование, те следва да изпълняват важна образователна и културна роля в този процес, разглеждайки културата и творчеството като неразделна част от регионалното и градското развитие; подчертава значението на неформалното обучение на възрастните с оглед на придобиването на умения с цел адаптиране към постоянно променящия се пазар на труда;

78.  Изтъква, че наличното финансиране по линия на бъдещата МФР, особено в рамките на ЕСФ и ЕФРР, следва да се използва за подпомагане на укрепването на културния и творческия сектор, както и на институционалния и административния капацитет на национално, регионално и местно равнище с оглед на сътрудничеството между тях, като по този начин се увеличат икономическите, социалните, образователните и културните ползи от тези сектори; насочва вниманието към най-отдалечените региони, в които процесът на създаване и развитие на културния и творческия сектор е по-сложен;

79.  Поради това счита, че условията за териториализация, наложени върху филмовата индустрия от някои мерки за помощ, предприети на регионално или национално равнище, спомагат за запазването на връзката между културата и географията и следва да се запазят съгласно критериите, предвидени в съобщението относно филмовата индустрия от 2001 г.(17);

80.  Отбелязва, че културният и творческият сектор са обект на динамична трансформация и позволяват създаването на клъстери, които са движеща сила за прогреса и развитието на градовете и регионите;

81.  Изтъква факта, че културният и творческият сектор допринасят за запазването и усъвършенстването на огромното културно, историческо и архитектурно наследство на Европа; подчертава значението на движимото културно наследство, т.е. артефактите, разглеждани като продукт на човешката творческа дейност от дълбока древност до наши дни; изтъква, че културният и творческият сектор са важни за развитието на туристическия сектор в ЕС и са от голям интерес както за туристите от ЕС, така и за тези от държави извън ЕС; счита, че с оглед на тази добавена стойност бъдещият бюджет на ЕС и националните и регионалните програмни документи за периода 2014—2020 г. следва да окажат силна подкрепа за културния и творческия сектор, тъй като те предлагат важни икономически възможности;

82.  Подчертава необходимостта от запазване на националното наследство и насърчаване на културното съдържание на даден регион в страната и чужбина;

83.  Счита, че творците и творческите произведения и услуги, като част от културното многообразие на ЕС, следва да бъдат в основата на един силен единен европейски пазар и на едни силно развити региони, както и на местните икономики, където те могат да допринесат за създаването на нови икономически дейности и за разкриването на нови работни места; призовава за по-добро използване на културния и творческия сектор за привличане на нови инвестиции и хора с различни таланти в Европа; подчертава, че предприемачите в рамките на културния и творческия сектор нямат лесен достъп до финансиране; призовава държавите членки да приемат подходящи социални и фискални мерки за оказване на подкрепа на творческата икономика и на новите бизнес модели в културния и творческия сектор, които са адаптирани към европейския пазар и които биха предоставили възможност за мобилност на творците и хората, работещи в културния и творческия сектор, както и биха им помогнали да преодолеят пречките, свързани с различните данъчни или социални системи и езиковите бариери; призовава също така държавите членки да насърчават по-доброто опознаване между държавите и културите;

o
o   o

84.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 201, 25.7.2006 г., стр. 15. (2) ОВ C 311, 21.12.2007 г., стр. 7. (3) ОВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1. (4) ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 1. (5) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 12. (6) ОВ C 247 Е, 15.10.2009 г., стр. 32. (7) ОВ C 125 Е, 22.5.2008 г., стр. 223. (8) ОВ C 247 Е, 15.10.2009 г., стр. 25. (9) Док.8749/1/09 REV 1 и 8749/1/09 REV 1 COR 1. (10) ОВ C 377 Е, 7.12.2012 г., стр. 135. (11) ОВ C 377 Е, 7.12.2012 г., стр. 142. (12) Док.17566/12. (13) CdR 2391/2012. (14) SWD(2012)0286. (15) COM(2012)0537. (16) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1. Коригирана версия, публикувана в ОВ L 263, 6.10.2010 г., стр. 15. (17) ОВ C 43, 16.2.2002 г., стр. 6.