Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2177(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0028/2014

Внесени текстове :

A7-0028/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 04/02/2014 - 8.8
CRE 04/02/2014 - 8.8

Приети текстове :

P7_TA(2014)0069

Приети текстове
PDF 427kWORD 117k
вторник, 4 февруари 2014 г. - Страсбург Окончателна версия
Стоманодобивната промишленост в Европа
P7_TA(2014)0069A7-0028/2014

Резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно плана за действие за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа (2013/2177(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 173 от дял XVII от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 157 от Договора за създаване на Европейската общност), който обхваща индустриалната политика на ЕС и се отнася, наред с други неща, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г. относно плана за действие в стоманодобивната промишленост, озаглавено „План за действие за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа“ (COM(2013)0407),

—  като взе предвид доклада от 10 юни 2013 г., съставен за Комисията от Центъра за изследване на европейските политики, озаглавен „Оценка на кумулативното въздействие на разходите в стоманодобивната промишленост“(1) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно регионални стратегии за промишлените райони в Европейския съюз(2) ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавено „Зелена книга относно рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

—  като взе предвид препоръките от 12 февруари 2013 г. от кръглата маса на високо равнище относно бъдещето на европейската стоманодобивна промишленост(3) ,

—  като взе предвид своето разискване от 4 февруари 2013 г., във връзка с изявлението на Комисията, относно възстановяване на европейската промишленост с оглед на настоящите трудности (2013/2538(RSP)),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно стоманодобивната промишленост на ЕС(4) ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката: актуализиране на съобщението за индустриалната политика“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г., озаглавена „Акт за единния пазар: следващите стъпки към растежа“(5) ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2012 г., озаглавено „Действия за стабилност, растеж и работни места“ (COM(2012)0299),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(6) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2010 г. относно инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan)(7) ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 февруари 2012 г., озаглавено „Обезпечаване на Европа със суровини в името на нейното бъдещо благоденствие — предложение за европейско партньорство за иновации в областта на суровините“ (COM(2012)0082),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 13 декември 2011 г., озаглавен „Пътна карта за материалите за развитие на нисковъглеродни енергийни технологии“ (SEC(2011)1609),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2013 г.(8) ,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 ноември 2013 г.(9) ,

—  като взе предвид проучването на „Еврофонд“ относно организациите на социалните партньори в стоманодобивната промишленост,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по заетост и социални въпроси (A7‑0028/2014),

A.  като има предвид, че след изтичането на Договора за ЕОВС европейските сектори на въгледобива и стоманодобива се уреждат от разпоредбите на Договора за ЕС;

Б.  като има предвид, че европейските сектори на въгледобива и стоманодобива са от съществено историческо значение за европейската интеграция и че представляват основата на създаването на добавена стойност за сектора на промишлеността в Европа;

В.  като има предвид, че европейската стоманодобивна промишленост е вторият по големина производител на стомана в света и е от стратегическо значение за няколко значими европейски отрасъла като наземен и морски транспорт, строителство, машинно оборудване, битови електроуреди, енергетика и отбрана;

Г.  като има предвид, че делът на ЕС в световното производство на стомана е намалял наполовина през последните 10 години, като понастоящем в Китай се произвежда близо 50 % от световното производство;

Д.  като има предвид, че се очаква световното търсене на стомана да се увеличи в дългосрочен план и че стоманата ще остане ключов материал за промишлените вериги за създаване на стойност в Европа, и като има предвид, че следователно от интерес за ЕС е да поддържа вътрешното производство;

Е.  като има предвид, че Европейският съюз следва да насърчава политика за развитие на промишленото производство във всички държави членки, с цел да се запазят работните места в рамките на ЕС и да се гарантира, че сегашният дял от 15,2 % от БВП ще се повиши до най-малко 20 % към 2020 г.;

Ж.  като има предвид, че стоманодобивната промишленост на ЕС е важен работодател, който създава 350 000 преки работни места и други няколко милиона в свързани промишлености, включително по веригата на доставки за рециклиране; като има предвид, че всяка форма на преструктуриране има съществени последици за засегнатата географска област;

З.  като има предвид, че в сравнение с други сектори производствените отношения в стоманодобивната промишленост са силно организирани; като има предвид, че тази особеност се проявява във високата степен на профсъюзно участие и силното присъствие на организации на работодателите, които също така имат висока компактност и високо ниво на обхващане от колективни споразумения; като има предвид, че това се отразява на европейско равнище, където стоманодобивната промишленост е на челни позиции по отношение на развитието на отношенията на социално партньорство(10) ;

И.  като има предвид, че въпреки непрекъснатите усилия на европейската стоманодобивна промишленост по отношение на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) и въпреки осъществяваните от нея инвестиции, насочени към намаляване на въздействието върху околната среда и оптимизиране на ефективността на ресурсите, нейната конкурентоспособност в световен мащаб е изложена на риск като резултат от няколко фактора:

   търсенето на стомана е намаляло значително поради финансовата и икономическата криза, а също и структурните промени в някои отрасли, използващи стомана;
   нейните оперативни разходи са високи в сравнение с тези, наблюдавани при конкуренцията;
   наличието на ожесточена конкуренция от страна на трети държави, където предприятията не извършват дейност в съответствие със същите строги регулаторни стандарти като тези, които се прилагат в ЕС;

Й.  като има предвид, че резултатите от кумулативната оценка на разходите на стоманодобивната промишленост сочат, че съответствието с регламентите на ЕС поставя под въпрос значителен дял от маржа на печалба на производителите на стомана в ЕС;

К.  като има предвид, че виждаме, че екологичната и енергийната политика на ЕС създава трудна бизнес среда за черната металургия, по-специално за повишаването на цената на енергията, което прави производството на ЕС неконкурентоспособно на световния пазар;

Л.  като има предвид, че разходите за енергия представляват до 40 % от общите оперативни разходи, както и че цените на промишлената електроенергия в ЕС ограничават конкурентоспособността на европейските предприятия на световния пазар;

М.  като има предвид, че стоманодобивната промишленост, особено производството на специални стомани, са напълно глобализирани и Европа се изправя пред сериозна конкуренция от страна на трети държави, като същевременно производствените разходи в ЕС са по-високи поради едностранното натоварване с разходи, произтичащи основно от политиките на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата, което води до това, че цените на природния газ в ЕС са три до четири пъти по-високи, а на електрическата енергия — два пъти по-високи от тези в САЩ;

Н.  като има предвид, че от ЕС се изнася повече стоманен скрап, отколкото се внася, и че поради това ЕС губи значителен обем ценна вторична суровина често в полза на стоманодобивната промишленост в държави, където законодателството в областта на околната среда изостава спрямо законодателството на ЕС; като има предвид, че стоманодобивната промишленост на ЕС е зависима от вноса на суровини, докато за 40 % от световните промишлени суровини има експортни ограничения, и като има предвид, че Европа изнася огромни количества стоманен скрап, докато много държави ограничават износа му;

O.  като има предвид, че перспективите за заетост в стоманодобивната промишленост дават повод за сериозна загриженост, тъй като през изминалите няколко години в Европа са били закрити над 65 000 работни места поради спад в капацитета или закриването на заводи за стомана;

П.  като има предвид, че настоящата криза създава огромни социални трудности за засегнатите работници и региони и като има предвид, че участващите в преструктуриране дружества следва да действат по социално отговорен начин, тъй като опитът показва, че успешното преструктуриране може да бъде постигнато само с достатъчен социален диалог;

Р.  като има предвид, че настоящата криза доведе до световно свръхпроизводство на стомана; но като има предвид, че през 2050 г. се очаква използването на стомана и други основни метали да бъде два или три пъти по-голямо спрямо настоящото равнище, и че европейската стоманодобивна промишленост трябва да преодолее този неимоверно труден период през следващите години, да инвестира и да подобри конкурентоспособността си;

С.  като има предвид, че икономически успешното и социално отговорното преструктуриране изисква интегрирането му в дългосрочна стратегия, която цели да гарантира и да укрепи дългосрочната устойчивост и конкурентоспособност на дружеството;

1.  Приветства плана за действие на Комисията за стоманодобивната промишленост в Европа като значим елемент за предотвратяване на по-нататъшното изнасяне на производството на стомана извън Европа;

2.  Приветства подхода на Комисията, съгласно който продължава диалогът между институциите на ЕС, главните изпълнителни директори в промишлеността и профсъюзите, под формата на постоянна кръгла маса на високо равнище по стоманодобивните въпроси и под формата на европейски комитети за секторен социален диалог;

3.  Приветства създаването на групата на високо равнище по въпросите на стоманата, въпреки че изразява съжаление за ниската честота на нейните заседания, които се ограничават до веднъж годишно; счита, че е от съществено значение регионалните и местните органи да участват отблизо в процеса, като улесняват и засилват участието на европейските региони, в които се намират стоманодобивните предприятия, в работата на групата на високо равнище по въпросите на стоманата, с цел да се насърчат сътрудничеството, обменът на информация и добри практики между основните заинтересовани страни в държавите членки;

4.  Подчертава, че съществуващото европейско законодателство в областта на конкуренцията и държавните помощи гарантира стабилни рамкови условия за сектора на стоманодобива; призовава Комисията да продължи да преследва и наказва решително нарушенията на конкуренцията;

I.Подобряване на рамковите условия

I.1. Увеличаване на търсенето

5.  Подчертава, че устойчивият растеж зависи от силната промишленост в ЕС, и следователно настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят стратегическото развитие на ключови сектори, използващи стомана, като стимулират условията за извършване на инвестиции, включително за научни изследвания, иновации и развитие на уменията, като създават стимули за ефикасни и справедливи производствени процеси (например чрез политики за стандартизация и за обществени поръчки), като укрепват вътрешния пазар и продължават изпълнението на европейските проекти за развитие на инфраструктурата в сътрудничество с всички съответни заинтересовани участници;

6.  Счита, че строителството е един от ключовите сектори, потребители на стомана, поради което с оглед на неговото укрепване е необходимо да се направи задълбочено проучване в ЕС относно увеличаването на благоустройствените дейности не само по отношение на транспортната и комуникационната инфраструктура, но със сектори като например образование, култура, публична администрация, както и що се отнася до устойчивото строителство и енергийната ефективност;

7.  Подчертава значението и възможността за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите с цел укрепване на обмена и търсенето в ключовите сектори, използващи стомана, и следователно настоява за необходимостта преговорите да се водят, без да се компрометира конкурентоспособност на нашата промишлена в кой да е от тези сектори;

8.  Призовава Комисията да създаде задълбочен инструмент за анализ на пазара на стомана, който би предоставил точна информация относно баланса в търсенето и предлагането на стомана и рециклирането в Европа и по света, като прави разграничение между структурните и цикличните компоненти при развитието на този пазар; счита, че мониторингът на пазара на стомана би могъл да даде значителен принос за прозрачността на пазарите на стомана и скрап и да даде ценен принос за коригиращи и проактивни мерки, които са неизбежни поради цикличния характер на стоманодобивната промишленост;

9.  Призовава Комисията да използва този инструмент за анализ на пазара за предвиждане на рисковете и за проучване как затварянето на заводи засяга възстановяването на отрасъла;

I.2. Трудова заетост

10.  Счита, че Комисията, държавите членки, промишлеността и профсъюзите следва да положат съвместни усилия за запазването и привличането към стоманодобивната промишленост на квалифицирани работници, талантливи учени и ръководители с голям набор от умения, както и на млади таланти чрез схеми за стажуване, като така се гарантира наличието на динамична и иновативна работна ръка; припомня ролята на регионалните университети и промишлените научни институти, чиито постижения допринасят значително за създаването на регионални предпоставки за конкурентна стоманодобивна промишленост; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да извършат незабавни действия, с които да се предотврати загубата на експертни познания и да се сведе до минимум загубата на работни места; призовава за подобряване на планирането и управлението на промяната чрез насърчаване на обучението, повишаване на уменията и подкрепа за преквалификация; изразява тревога поради липсата на системни решения във връзка със смяната на поколенията и бъдещия недостиг на умения, загубата на ноу-хау и компетентности, и подчертава необходимостта от запазване и развитие на работната сила и уменията, които са от жизненоважно значение за бъдещата конкурентоспособност на отрасъла; настоятелно призовава Комисията да насърчава чрез програмите „Еразъм за всички“ и „Еразъм за предприемачи“ секторните „алианси на уменията“, които въз основа на данните за нуждите от умения и тяхното развитие ще се включат в разработването и изпълнението на програми за обучение и общи методи, в това число най-вече обучение в работна среда; призовава да бъдат предприети мерки за засилването на инструменти, които да подпомагат работниците и да насърчават професионалното обучение, за да се улеснява и подпомага професионалното пренасочване на работещия в сектора персонал, като резултат от преструктурирането на предприятията;

11.  Счита, че при липсата на подходяща индустриална политика европейската промишленост губи своята дългосрочна конкурентоспособност в резултат на изключително високи разходи за енергия; отбелязва, че високите цени на енергията и суровините са следствие не само на нуждата от внос на такива продукти от трети страни, но също така и на вътрешни фактори; изразява съгласие с Комисията, че текущото преструктуриране на стоманодобивната промишленост е довело до социални проблеми чрез намаляване на броя на работните места;

12.  Призовава при определянето на новата европейска стратегия за здравословни и безопасни условия на труд, както и в ръководствата относно пенсиите и другите социални придобивки да се отчетат трудността на професиите и стресът за служителите и подизпълнителите в стоманодобивна промишленост, които зависят от производствения процес(11) ; подчертава, че в сравнение с обикновения работник в ЕС-28 за работниците в стоманодобивния сектор съществува по-висок риск от стрес на работното място, тъй като те са изложени на физически опасности и имат здравословни проблеми в резултат от трудовата си дейност.

13.  Приветства социалния диалог с представителите на работниците и наличието на допълнителни (формални и неформални) структури за социален диалог, като например работни групи, управителни комитети и др., които предлагат място за по-голямо взаимодействие между работниците и работодателя;

14.  Изтъква, че за да се насърчи повече социалният диалог в европейския стоманодобивен сектор, следва да се обърне специално внимание на неговите специфични особености, като се установят специфичните причини, като например сериозното естество на или труда при производството на стомана, характеристиките на работната сила, екологичните съображения, бързото нарастване на технологичните иновации и същественото преструктуриране на европейската стоманодобивна промишленост;

15.  Подчертава, че изпълнението на плана за действие следва също така да се съсредоточи върху краткосрочното въздействие на икономическата криза върху работната сила и конкурентоспособността в сектора и призовава Комисията да наблюдава отблизо намаленията в капацитета и закриването на заводи за стомана в Европа; счита, че фондовете на ЕС не следва да се използват за поддържане на стопанските дейности на някои съоръжения, тъй като това ще доведе до нарушаване на конкуренцията между стоманопроизводителите в ЕС, а само за смекчаване на въздействието от затварянето или съкращаването на производството върху засегнатите работници и за насърчаване на младежката заетост в отрасъла;

16.  Подчертава, че ограничаването на търсенето не трябва да води до нелоялна конкуренция за работни места между държавите членки; призовава в тази връзка за намирането на общоевропейско решение;

17.  Призовава Комисията да насърчава инициативи, насочени към запазването на производството на стомана в Европа, като се гарантират съответните нива на заетост, както и инициативи, които имат за цел да се предотврати и избегне затварянето на фабрики в Европа;

18.  Приканва Комисията незабавно и изцяло да финансира със средства на ЕС намаляването на социалното въздействие върху преструктурирането на промишлеността; призовава по-специално за използване на пълния потенциал на Европейския социален фонд (ЕСФ) и на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

19.  Изразява убеждение, че участието на работниците в мерките за иновации и преструктуриране е най-добрият гарант за икономически успех;

20.  Подчертава нуждата от квалифицирани и опитни хора, които да се справят с прехода към по-устойчиви производствени процеси и продукти, и призовава за европейска стратегия за обучение и образование; приветства проекта за екологично техническо образование и обучение за стоманодобивния сектор(12) , при който стоманодобивните предприятия, изследователските институти и социалните партньори съвместно са проучили потребностите от умения за постигане на устойчива околна среда; призовава Комисията да продължава да подкрепя прилагането на резултатите от този проект;

21.  Призовава Европейската комисия да изготви план за преструктуриране, който да запазва и създава добри работни места и добавена стойност за сектора на промишлеността в европейските региони;

II.Действия по подобряване на конкурентоспособността на европейската стоманодобивна промишленост

II.1. Надеждни енергийни доставки на достъпни цени

22.  Отбелязва, че поради факта, че Европа е континент, ограничен по отношение на ресурсите, цените на енергията в ЕС са се увеличили рязко през последните години, което води до силно влошаване на глобалната конкурентоспособност на промишлеността в ЕС; признава, че цените на електроенергията са най-значителните разходни фактори за стоманодобивната промишленост и други енергоемки сектори; счита, че ефективното функциониране на единния пазар за електроенергия, основано именно на прозрачността на цените, е необходима предпоставка, за да може стоманодобивната промишленост да получава надеждна и устойчива електроенергия на достъпни цени; подчертава, че липсващите трансгранични връзки следва да бъдат попълнени и съществуващото законодателство да бъде изцяло приложено, за да се използват предимствата на единния европейски енергиен пазар; подкрепя обещанието на Комисията да увеличи усилията за намаляване на разликата в цените на енергията между промишлеността в ЕС и неговите основни конкуренти, като се вземат предвид стратегиите на всяка държава членка и се позволява на държавите членки да изпълняват своите национални изисквания; счита, че в рамките на 12 месеца Комисията следва да представи конкретни предложения за тази цел;

23.  Подчертава, че Комисията следва да подходи по-конкретно и задълбочено към въпроса с изместването на въглеродни емисии и че целите на политиката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. трябва да бъдат технически и финансово осъществими за промишлените отрасли в ЕС, като най-добре представящите се не следва да имат пряко или непряко допълнителни разходи, произтичащи от политиките в областта на климата; подчертава, че разпоредбите за изместване на въглеродни емисии следва да предвиждат 100 % безплатно разпределение на технически постижимите референтни стойности без фактор за намаляване за секторите на изместване на въглеродните емисии;

24.  Поощрява Комисията да разработи стратегии за развитие на енергията от нисковъглеродни източници, с цел да се насърчи бързото ѝ интегриране на пазара на електроенергия;

25.  Счита, че следва да се предоставя подкрепа за инвестиции в технологии за оптимизиране на оползотворяването и регенерацията на енергия, например чрез оптимизиране на използването на технологични газове и топлината на отпадъците, която би могла да се използва за производство на пара и електричество;

26.  Счита, че е необходимо да се подобрят дългосрочните договори между производителите на електричество и промишлените потребители, да се намалят енергийните разходи, както и да се засилят международните връзки, които са от изключително значение за периферните региони в ЕС; така ще се избегне и изнасянето на производството в трети държави и между държавите членки. подчертава, че сключването на дългосрочни договори за доставка на енергия може да смекчи риска от колебанията в цените на енергията и да допринесе за намаляване на цените на електроенергията за промишлените потребители; призовава Комисията да предостави насоки относно конкурентните аспекти на дългосрочните споразумения за енергийни доставки;

27.  Насърчава Комисията да разработи стратегии за внедряване на нисковъглеродни енергийни източници по разходно-ефективен начин и постепенно да премахне субсидиите, така че да се насърчи бързото интегриране на тези форми на енергия на пазара на електроенергия; счита, че междувременно компенсирането на разходите на енергоемките отрасли за общите допълнителни такси за електроенергия следва да бъде възможно, ако те представляват разходи, които конкурентите извън ЕС не трябва да поемат;

28.  Подчертава, че сигурността на енергийните доставки е важна предпоставка за стоманодобивната промишленост; призовава държавите членки да прилагат изцяло Третия енергиен пакет; призовава държавите членки да гарантират надеждни енергийни доставки с разработването на необходими проекти за изграждането на енергийна инфраструктура, както и да осигуряват подходящи стимули за инвеститорите, за да се гарантира по-ниска зависимост от вноса на изкопаеми горива; насърчава Комисията да стимулира диверсифицирането на източниците и маршрутите на природен газ и да поеме координирането и подкрепата на безопасността на маршрутите за доставка на втечнен природен газ; приканва Комисията да извърши всеобхватна оценка на адекватността на производството на енергия и предоставянето на насоки относно това как да се поддържа гъвкавостта на електроенергийните мрежи;

29.  Приканва Комисията да изготви доклад въз основа на наблюдаваното развитие в обекти, чиято цялостност е изложена на риск, както се призовава в резолюцията на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно стоманодобивната индустрия на ЕС;

II.2. Опазване на климата, ефективност на ресурсите и екологично въздействие

30.  Припомня, че европейската стоманодобивна промишленост е намалила общия размер емисии с близо 25 % от 1990 г. насам; отбелязва, че стоманата е напълно рециклируема без това да води до загуба на качество; признава, че стоманените продукти играят значителна роля за гарантирането на прехода към основана на знанието икономика с ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите; подчертава значението на усилията за по-нататъшно намаляване на общото количество на емисиите на стоманодобивната промишленост;

31.  Счита, че европейското производство на стомана следва да се поддържа от устойчив модел за производство на стомана; настоятелно призовава Комисията да изготви и насърчи европейските стандарти за устойчивост, като например знака за стоманените продукти за строителството (SustSteel);

32.  Подчертава значението на логистичните разходи, особено тези, свързани с корабоплаването, осигуряването на суровини, сигурността на доставките и икономическо развитие по отношение на развитието на пристанищата;

33.  Счита, че ЕС трябва да разнообрази местата за достъп до и разпределение на суровините, тъй като за европейската стоманодобивна промишленост е от жизненоважно значение да се избегне зависимостта от една единствена точка за получаване на суровини; счита, че в този смисъл следва да се създаде разпределителен център за полезните изкопаеми към Южна и Източна Европа;

34.  Признава важната роля на първичното стоманопроизводство в ЕС в контекста на нарастващите равнища на стоманодобива в световен план, както и за производството на специфични качества, необходими в някои европейски вериги за създаване на стойност; подчертава, че производството на стомана от скрап намалява необходимостта от енергия с приблизително 75 %, а тази от суровини с 80 %; затова настоятелно призовава Комисията да гарантира ефективното функциониране на европейския пазар за стоманен скрап, като осигури по-добро функциониране на пазарите за използвани метали, противодейства на нелегалния износ на скрап, който е причина за загубата на ценни суровини, необходими за европейската икономика, и като засилва капацитета на държавите членки да извършват проверки на превозването на отпадъци по силата на регламента; насърчава по-нататъшното развитие на рециклирането на скрап чрез максималното събиране и подобряването на качеството на скрап като начин да се гарантира достъпът до суровини, да се смекчи енергийната зависимост, да се намалят емисиите и да се насърчава кръговата икономика; подкрепя инициативата на Комисията за проверка и контрол на превозите на отпадъци, за да се избегне незаконният износ на скрап често пъти към държави, в които законодателството в областта на околната среда не може да се сравнява със законодателството на ЕС в тази област;

35.  Настоятелно призовава Комисията да възприеме цялостен подход към политиката относно изменението на климата, околната среда, енергетиката и конкурентоспособността, като се вземат под внимание особеностите на отделните отрасли; счита, че при извършването на регулаторна дейност Комисията следва да търси взаимодействия, които ще направят възможно постигането на целите във връзка с климата и енергетиката, като едновременно се подпомагат целите, свързани с конкурентоспособността и заетостта, и се свежда до минимум рискът от изместване и пренасочване на въглеродни емисии;

36.  Призовава Комисията да извърши следващ преглед на списъка на изместването на въглеродни емисии с помощта на открита и прозрачна методология, като се вземе под внимание ролята на стоманата, произведена в Европа, като смекчаващ фактор и непрякото въздействие на цените на енергията върху конкуренцията; призовава Комисията да гарантира, че разпоредбите за изместване на въглеродните емисии остават в сила, като стоманодобивната промишленост продължи да се числи в списъка на изместването;

37.  Подчертава, че през 2030 г. рамката относно климата следва да отчита секторните различия, технологичната осъществимост и икономическата жизнеспособност и като основен принцип не следва да създава допълнителни разходи за по-ефективните промишлени съоръжения;

38.  Изразява загриженост относно въздействието, което неотдавнашното решение на Комисията относно националните мерки за прилагане на държавите членки за третия период на търгуване на емисиите може да има върху индустрията чрез прилагането на фактор за междусекторна корекция, който показва, че за промишлеността целта не е постижима дори и с най-добрите налични технологии, прилагани понастоящем в Европа, в резултат на което дори и най-ефективните инсталации в Европа може да имат допълнителни разходи;

39.  Подчертава значението на ефективната и надеждна инфраструктура за развитието на стоманодобивната промишленост и припомня, че 65 % от световното производство на стомана е все още базирано на рудите, така че инвестициите в подходяща инфраструктура, обхващаща цялата верига от добива до стоманолеенето и още по-нагоре — до пазарите за износ, да оказват голямо влияние върху конкурентоспособността, особено за слабо населените държави;

II.3. Равнопоставеност в международен план

40.  Счита, че търговските преговори следва да се предприемат за насърчаване на икономическите и стратегическите интереси на Съюза и неговите държави членки и че те трябва да следват реципрочен подход, съгласно който се вземат под внимание съображения като достъп до нови пазари, достъп до суровини, риск от изместване на въглеродни емисии, равнопоставеност и изтичане на ноу-хау; счита, че стратегиите следва да отразяват различията между развитите икономики, основните страни с бързо развиващи се икономики и икономиките на най-слабо развитите държави; подчертава, че достъпът до нови пазари за износ в развиващите се икономики, където европейската стомана може да бъде продавана, без да се натъква на търговски бариери, ще бъде от решаващо значение за потенциала на европейската стоманодобивна индустрия за растеж и развитие; изразява съжаление поради факта, че някои от търговските партньори на ЕС прилагат нелоялни ограничителни мерки, като например ограничения на инвестициите и преференции в областта на обществените поръчки в защита на националната стоманодобивна промишленост, които неоснователно възпрепятстват износа на стомана от ЕС; изразява съжаление също така поради факта, че от началото на световната криза през 2008 г. е налице нарастващо засилване на протекционистките мерки, прилагани в много трети държави в подкрепа на тяхната стоманодобивна промишленост;

41.  Призовава Европейската комисия в бъдещите търговски споразумения да гарантира значително подобряване на възможностите за износ и достъп до пазара за европейските стомани и стоманени продукти;

42.  Поддържа предложението на Комисията да бъде извършена оценка на въздействието, включително за стоманата, преди подписването на споразумения за свободна търговия, които отчитат производствената верига на ЕС за създаване на стойност и европейската промишленост в рамките на глобалния контекст; изисква от Комисията да прави редовно оценка на кумулативното въздействие на споразуменията, както на действащите понастоящем, така и на споразуменията в процес на договаряне, въз основа на конкретни и ясни критерии, включително върху начина на участие на заинтересованите страни;

43.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички ангажименти, които са поети в рамките на действащи или бъдещи търговски преговори и споразумения, се изпълняват ефективно; призовава Комисията да води борба с нелоялната конкуренция от трети държави, като използва подходящите мерки, с които разполага, като например инструментите за търговска защита или, ако е необходимо, механизма на СТО за уреждане на спорове, по пропорционален, бърз и ефективен начин; призовава Комисията да се бори срещу нелоялните протекционистки практики от страна на трети държави, като се гарантира достъп до пазара за европейските предприятия, както и достъп до суровини;

44.  Посочва, че стоманодобивната промишленост най-често прибягва до употреба на инструменти за защита на търговията; изразява своята загриженост по отношение на продължителността на периода – средно две години – необходим на Комисията за иницииране на антидъмпингови мерки, като се има предвид, че в САЩ този период е само шест месеца; призовава Комисията да предприеме мерки за гарантиране на наличието на ефективни инструменти за защита на търговията на ЕС, които могат да бъдат мобилизирани бързо и които ще й дадат възможност да работи по-бързо за справяне със случаите на дъмпинг, което се налага от оспорваната конкуренция, пред която е изправена европейската промишленост в една глобализирана икономика;

45.  Настоятелно призовава Комисията да провери дали системата „Надзор 2“ осигурява най-малко същите гаранции за надзор и наблюдение срещу несправедливи субсидии и дъмпинг като системата за предварителен надзор върху вноса на някои железни и стоманени продукти съгласно Регламент (ЕС) № 1241/2009 на Комисията;

46.  Подчертава, че честна търговия със стоманени продукти е възможна единствено при спазване на основните права на работниците и екологичните стандарти;

47.  Счита, че стандартите на ЕС по отношение на корпоративната социална отговорност и участието на работниците и служителите следва да бъдат прилагани от европейските дружества и в трети държави и че регионалното развитие следва да се насърчава;

48.  Насърчава Комисията да прилага предложените мерки за гарантиране на достъпа до коксуващи се въглища;

49.  Приканва Комисията да продължи с реформата на регулаторната рамка за финансовите пазари, за да предотврати спекулативните колебания на цените, да гарантира прозрачност на цените и да повиши сигурността на доставките на стомана и суровини;

50.  Настоятелно призовава Комисията да защитава европейската стомана със законодателни инструменти, насочени към удостоверяване на крайната употреба на неръждаема стомана и нейния химичен и физичен състав, като наред с другото въведе сертификат за качество за свързаните със стоманата продукти, който да бъде в състояние да защитава европейското производство от несертифицирани продукти;

51.  Подкрепя предложението на Комисията за предприемане на действия за борба с незаконните пазари на стоманени продукти; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разследват възможните мерки за борба с избягването на ДДС;

II.4. Научни изследвания, развойна дейност и иновации

52.  Отбелязва, че широкото разпространение на революционни технологии е от съществено значение за придържането към курса за намаляване на CO2, предвидено в Пътната карта за 2050 г.; приветства целта на програмата ULCOS, а именно да установи и разработи иновативни технологии за производство на стомана с изключително ниски емисии на въглерод, както и SPIRE и други програми за разработване на нови класове стомана, процеси на рециклиране и бизнес модели, които подобряват стойността, ефективността и устойчивостта на процесите и продуктите и стимулират конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост в ЕС;

53.  Призовава Европейската комисия да провежда амбициозна политика в областта на иновациите, която да дава възможност за производството на висококачествени, енергийно ефективни и иновативни продукти и да позволи на ЕС да се утвърди в нарастващата конкуренция в световен мащаб;

54.  Приветства резултатите от специалните инструменти за въглищата и стоманата, като Изследователския фонд за въглища и стомана, и насърчава Комисията да продължи разработената през 2002 г. схема;

55.  Счита за необходимо да се разшири подкрепата за иновациите във всички дейности, свързани със стоманодобивната дейност; по този начин в рамките на „Хоризонт 2020“ трябва да се въведат финансови механизми на ЕИБ за насърчаване на сътрудничеството в областта на изследванията, развитието и иновациите между стоманодобивните предприятия и районите, в които те се намират за постигане на развитие и устойчивост на икономическата активност;

56.  Изразява съгласие с Комисията, че в рамките на „Хоризонт 2020“ акцент следва да се постави на демонстрационните и пилотните проекти за нови технологии и по-чисти технологии с ефективно използване на ресурси и енергия;

57.  Счита, че е уместно да се въведе механизъм за стимулиране, който да ангажира големите международни групи да инвестират в научни изследвания и развойна дейност на териториите, където осъществяват своите промишлени дейности, с цел да се подкрепи заетостта и динамиката на съответните региони;

58.  Признава високите финансови рискове, свързани с развитието, насърчаването, демонстрацията и разгръщането на революционни технологии; поддържа създаването на клъстери, сътрудничеството в областта на научноизследователската дейност и публично-частните партньорства като SPIRE и EMIRI; насърчава използването на иновативни финансови инструменти, като финансови инструменти със споделяне на риска, които позволяват приоритетен достъп за стоманодобивните предприятия в затруднено положение; призовава Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие да разработят дългосрочна рамка за финансиране на проекти в областта на стоманодобива;

59.  Приканва Комисията да продължи да прилага Европейското партньорство за иновации в областта на суровините относно стоманодобивната промишленост и по протежение на веригата за създаване на стойност в областта на суровините, по-специално по отношение на методите за рециклиране и новите бизнес модели;

o
o   o

60.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/metals-minerals/files/steel-cum-cost-imp_en.pdf
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0199.
(3) http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/metals-minerals/files/high-level-roundtable-recommendations_en.pdf
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0509.
(5) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 72.
(6) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131.
(7) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 84.
(8) Все още не е публикувано в Официален вестник.
(9) Все още не е публикувано в Официален вестник.
(10) Eurofound (2009).
(11) Eurofound (януари 2014 г., предстоящо публикуване).
(12) http://www.gt-vet.com/?page_id=18

Последно осъвременяване: 30 май 2017 г.Правна информация