Председател. - Следващата точка е докладът (A6-0507/2008) на г­жа Gottardi – от името на Комисията по икономически и парични въпроси, относно публичните финанси в ИПС за периода 2007—2008 г. (2008/2244(INI)).

  Donata Gottardi, докладчик. – (IT) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, точно преди една година ние взехме решение да обединим докладите относно публичните финанси за 2007 г. и 2008 г. За това имаше най­малко две причини: да се опитаме да ускорим процеса и да вземем под внимание симптомите на настъпващата промяна. Тогава ние не осъзнавахме пълната степен на промените, но вече беше ясно, че като анализираме две години заедно, ще получим по­изчерпателна и точна преценка. И бяхме прави. Докладът, който ще гласуваме утре, непрекъснато беше допълван с нови данни.

Тясната връзка между публичните финанси и финансовата и икономическата криза е очевидна. Просто обсъдете ресурсите, предназначени да избавят от затруднение банките и едрия бизнес, да подкрепят промишлеността, като не забравяте исканията главно от страна на малките и средните предприятия, както и защитата на гражданите от настъпилата рецесия. Всички тези мерки бяха доведени до вниманието на европейските институции и отделните държави-членки, но те не трябва да отслабват нашия ангажимент и нашата отговорност спрямо бъдещите поколения.

Докладът е изграден най­малкото на две равнища: това, което е основно, устойчиво и валидно във всички случаи, и това, което е неотложен отговор на сегашната криза. Принципът остава същият, а именно, че устойчивите публични финанси са крайно важни не само за отделните страни, но също така за стабилността на икономиката и на европейския социален модел. По отношение на приходите трябва да се предприемат мерки за разширяване на данъчната основа, като все пак не се отслабва действието на принципа за прогресивно данъчно облагане и се намалява данъчният натиск върху средните и ниските заплати и пенсиите. По отношение на разходите действията трябва да включват оценка на контекста, изискванията и състава на населението, като се обърне специално внимание на политиките за равенство между половете и демографските промени. Целта следва да бъде насочена по­скоро към реорганизиране на разходите, отчасти чрез прехвърляне на бюджетни средства по други позиции и модернизиране на публичните администрации, отколкото към въвеждане на произволни съкращения на средства.

Бюджетирането, съобразено с фактора пол, представлява добър пример за бюджетиране – методология, предложена и подкрепяна от самия Европейския парламент, въпреки че все още не е норма. Това води до увеличаване на прозрачността, съпоставимостта и разбирането, в това число и сред гражданите, както и до засилване на доверието и чувството за отговорност.

Настоящата безпрецедентна нестабилност изисква решителни действия. Ако намесата в публичния сектор е станала важна и крайно необходима, ние не бива да повтаряме същите грешки – това би било дори по­непростимо. Вместо това ние трябва да направляваме кризата в посока на нов модел на развитие, което да бъде истински устойчиво както за околната среда, така и за обществото.

Когато говорим за координация на европейско равнище, би трябвало да мислим за наше собствено антициклично управление, да се движим заедно и в еднаква посока, като засилим борбата срещу избягването на плащане на данъци и градим заедно националните планове. Когато подкрепяме бизнеса, трябва да оценим влиянието на конкуренцията, поддържането на равнопоставени условия и функционирането на вътрешния пазар, като се гарантира надзор, отчетност, ограничения и последователно поведение. Преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж позволява една контролирана гъвкавост, използвана внимателно и в дългосрочна перспектива.

Макроикономическите политики и съвместните инвестиции трябва да бъдат пренасочени в стратегически, предварително определени сектори, като се използват такива инструменти като еврооблигациите, и в същото време се обръща особено внимание на плановете за регионална стабилност. В Комисията по икономически и парични въпроси имаше широк консенсус по доклада, тъй като повечето политически групи споделят неговата гледна точка. Аз наистина се надявам, че това е прелюдия към един добър резултат при гласуването утре.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г-н Председател, Комисията приветства доклада на г-жа Gottardi, а съдържанието на доклада съответства до голяма степен на съдържанието на двата представени по-рано доклада на Комисията относно публичните финанси в ИПС, оповестени през м. юни 2007 г. и 2008 г. Комисията е съгласна също така с трите последни изменения, внесени от докладчика на 7 януари.

Докладът на Европейския парламент потвърждава, че преразгледаният Пакт за стабилност и растеж (ПСР) досега функционира според очакванията. По­специално, много държави-членки са направили значителни усилия, за да изпълнят задълженията си по отношение на Пакта. От реформата на Пакта за стабилност и растеж досега са били приложени както корективни, така и превантивни лостове в пълно съответствие с разпоредбите на Пакта за реформа и не е била проявена никаква снизходителност при изпълнението.

Все пак докладът също така изтъква особено негативната икономическа перспектива за Европейския съюз и еврозоната за 2009 г. Растежът се е забавил значително, до степен да се премине в пълна рецесия тази година. Общите икономически перспективи за 2010 г. също са обезкуражителни, така че Комисията изразява съгласие с Европейския парламент, че да се подкрепи търсенето, като се използва дискреционната фискална политика, в момента е от основно значение.

Въпреки това фискалната политика следва да поддържа устойчив курс, като се основава на предвижданията за очаквано решение на кризата. В това отношение Комисията споделя загрижеността на Парламента относно дългосрочната стабилност на публичните финанси и продължава да придава голямо значение на неговата преценка.

Нов доклад относно дългосрочната стабилност на публичните финанси в Европейския съюз ще бъде представен от Комисията през есента на 2009 г. Комисията също споделя становището на Европейския парламент, че публичните средства трябва да се преориентират, за да се подобри качеството на публичните разходи в съответствие с Лисабонската стратегия. Подобна ориентация на политиката е наистина част от общите насоки за политиката, приети от Европейския съвет. Комисията продължава работата за по-систематизирана оценка на качеството на развитието на публичните финанси, включително аспектите на бюджетирането, основано на изпълнението.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник от 12,00 ч.

Писмена декларация (Член 142)

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE), в писмена форма. – (RO) През пролетта на 2006 г. дванадесет държави-членки преминаха през процедура при прекомерен дефицит. В резултат от изпълнението на препоръките и решенията, дадени от Съвета в случая на страни с прекомерен дефицит, две години и половина след това броят на държавите-членки, които са преминали през процедура при прекомерен дефицит е почти нулев. Това постижение е възможно, благодарение на наличието на благоприятни икономически условия през 2006 г. и 2007 г. През периода 2008—2009 г. сме изправени пред икономическа криза, която в много държави­членки вече е довела до икономическа рецесия, нарастване на безработицата и много фалирали дружества, особено сред малките и средни предприятия (МСП). Европейският план за икономическо възстановяване предвижда големи публични инвестиции за модернизиране на транспортните и енергийни инфраструктури. Държавите-членки разработват програми, насочени към подпомагане на малките и средни предприятия, за да им позволят да останат на пазара. При тези условия държавите-членки в еврозоната, както и всички държави-членки ще срещнат трудности да отговорят на критериите за сближаване. Смятам, че на европейско равнище трябва да се вземат мерки, за да могат държавите-членки да посрещнат сегашните предизвикателства като застаряващото население, миграцията, промените в климата и т.н. Селското стопанство, образованието, здравеопазването и транспортът, които са ключови области за икономическото развитие на Европейския съюз и за качеството на живот на европейските граждани, трябва да бъдат подпомогнати от специфични публични политики.