Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2231(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0502/2008

Внесени текстове :

A6-0502/2008

Разисквания :

PV 18/02/2009 - 20
CRE 18/02/2009 - 20

Гласувания :

PV 19/02/2009 - 9.3
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


Разисквания
сряда, 18 февруари 2009 г. - Брюксел Версия ОВ

20. Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието (разисквания)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. - Следващата точка е доклад (A6­0502/2008) на г­жа Napoletano, от името на Комисията по външни работи, относно Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието (2008/2231(INI)).

 
  
MPphoto
 

  Pasqualina Napoletano, докладчик.(IT) Г­жо Председател, г­жо Ferrero­Waldner, г­н Vondra, госпожи и господа, с този доклад Парламентът предлага да даде своя конструктивен принос към перспективата за укрепване на евро-средиземноморското партньорство.

Предложенията от парижката среща на високо равнище на 14 юли миналата година изведоха на преден план две цели, които заслужават нашата подкрепа. Първата от тях е да се постигне практическа насоченост и по-голяма ефективност на различни икономически, регионални и екологични интеграционни проекти чрез създаване на секретариат, натоварен с тази задача, който да получава публично и частно финансиране; втората е да се засили политическият диалог в рамките на целия процес чрез нови институции, като съвместното председателство, срещата на високо равнище на държавни и правителствени ръководители и редовните заседания на министрите на външните работи. В този контекст бих искала да подчертая ролята на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, която бе призната в текста от Париж и след това в документа от Марсилия.

Парламентът иска да помогне за намирането на изход от сериозната патова ситуация, настъпила след трагичните събития в Газа. Много зависи, обаче, от политиките, които ще приеме новото израелско правителство след изборите. Все пак, искам да изтъкна, че Евро-средиземноморската парламентарна асамблея ще заседава в близко бъдеще и така ще покаже важната роля на парламентите, дори при тази трудна ситуация.

Искаме да подчертаем значението на институциите, които включват и Европейския съюз, и южните и източните средиземноморски страни, като същевременно посочим, че е от съществено значение да не се сведе целият процес до единствено междуправителствен подход. Надяваме се на широко участие на гражданското общество и социалните партньори, не на последно място защото икономическата криза може да влоши ендемичните и ужасни проблеми, като безработица и нарастващ миграционен натиск, с което ще затрудни допълнително управлението на това явление. Призоваваме да се обърне по-голямо внимание на въпросите за правата на човека, които засягат поведението на всички страни-партньори в по-голяма или по-малка степен.

Що се отнася до институциите, нека не забравяме, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз ще може да разчита на съгласувано и структурирано представителство чрез новите длъжности – Председател на Съвета и европейски външен министър. Междувременно би било полезно да се осигури приемственост на европейското присъствие, поне в съвместното председателство. Знаем, че чешкото председателство се ангажира с тази тема, и се надяваме, че шведското председателство също ще бъде готово да приеме това послание.

Г­жо Председател, госпожи и господа, искам да благодаря на всички мои колеги и официалните лица от различните политически групи и комисии, които изразиха своите мнения. Всички те допринесоха за изготвянето на този доклад, който, според мен, се радва на широка подкрепа.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – Г­жо Председател, благодаря ви за тази възможност да участвам в днешните разисквания по въпроса за Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието. Знам, че Парламентът следи този въпрос с особен интерес. Най-вече заслужава похвала Pasqualina Napoletano. В резултат, Предложението за резолюция, по което ще гласувате по-късно, представлява ценен принос към нашата съвместна работа.

Срещата на високо равнище в Париж през юли миналата година създаде Съюза за Средиземноморието и сформира партньорство, изградено върху съществуващия Процес от Барселона. Приоритет за сегашното ротационно председателство е укрепването на това партньорство. Макар Договорът от Лисабон още да не е влязъл в сила, мога да ви уверя, че в духа на съвместната ни работа ние отделяме специално внимание на развитието на тази инициатива и, по-конкретно, на регионалните проекти. Те са важни. Те предлагат конкретни доказателства за гражданите на региона, че партньорството работи в техен интерес.

Съюзът за Средиземноморието не е единственият механизъм за сътрудничество. Двустранното измерение продължава под формата на европейската политика за добросъседство и се допълва в някои случаи от предприсъединителната рамка – както и, в случая с Мавритания, от рамката за страните от АКТБ.

Всички тези подходи заедно насърчават реформите в отделните страни и укрепват регионалното сътрудничество. Разбира се, политиката на добросъседство има важно измерение на изток и ние определено приветстваме паралелното развитие на тази политика.

На срещата на високо равнище в Париж бе постигнато споразумение да продължат действията в четири ключови области: пречистване на Средиземно море; морски и сухопътни магистрали; гражданска защита и развитие на алтернативни източници на енергия чрез Средиземноморския план за слънчева енергия например.

Конкретно внимание се обръща и на висшето образование и научните изследвания, както и на подкрепата за бизнеса чрез Средиземноморската инициатива за развитие на предприятията. Техническите аспекти на предложенията за проекти в тази област ще бъдат разгледани от секретариата, който ще бъде сформиран в Барселона, както бе договорено в Марсилия миналата година.

Освен тези конкретни сфери за проекти, конференциите на министрите от Съюза за Средиземноморието ще обсъдят редица глобални предизвикателства, които засягат всички ни. Те включват стремежа към мир и сигурност в региона, социалното и геополитическо въздействие на икономическата криза, екологичните проблеми, управлението на миграционните потоци и ролята на жените в нашите общества.

Има две конкретни области на сътрудничество, които, доколкото знам, са важни за този Парламент и които ние също подкрепяме изцяло. Първата е междупарламентарното сътрудничество чрез създаване на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея и нейните комисии. Тази инициатива е ключова за развитието на силно парламентарно измерение на Съюза за Средиземноморието. Както е посочено във вашата резолюция, тя ще послужи за укрепване на неговата демократична легитимност. Тя ще помогне и за насърчаване на основните ценности, залегнали в основата на Европейския съюз. Ние определено приветстваме начина, по който вие и вашият Председател приехте тази инициатива, и ви предлагаме пълна подкрепа.

Втората област, която според мен трябва да е от особен приоритет за нас, е развитието на междукултурните отношения. Това наистина е от решаващо значение, ако искаме да насърчим по-голямо разбирателство между културите в Средиземноморския регион. Гражданското общество, местните социални и регионални партньори – всички трябва да бъдат ангажирани. Фондацията „Анна Линд“ играе особено важна роля в тази област.

Съюзът за Средиземноморието ни предлага възможност за развитие на по-добри отношения между членовете му. Последните събития показаха, че това не е леко начинание, но те подчертаха и колко важно е да продължим да работим за постигането на тази цел. Ние осъзнаваме съвсем ясно трудностите, пред които са изправени населенията в региона в резултат от кризата в Газа. Както знаете, това доведе до отлагане на срещите на Съюза за Средиземноморието, но Председателството е убедено, че регионалното сътрудничество и диалогът са пътят за постигане на мир, за изграждане на доверие и просперитет и ние определено очакваме да подновим работата в Съюза за Средиземноморието възможно най-скоро.

Затова сега се подготвя демарш на чешкото председателство на ЕС и френското съвместно председателство на Съюза за Средиземноморието от името на членовете на ЕС – членове на Съюза за Средиземноморието, по възможност заедно с египетското съвместно председателство, адресиран до нашите арабски партньори. Целта му е да призове за автоматично и безусловно възобновяване на всички дейности на Съюза за Средиземноморието веднага след срещата на високо равнище на Лигата на арабските държави в Доха в края на март. Възнамеряваме да използваме Конференцията на донорите за Газа, която ще се проведе на 2 март в Шарм ел Шейх в Египет, като възможност за по-нататъшно обсъждане от тримата министри на външните работи: Karel Schwarzenberg, чешкия външен министър, Bernard Kouchner, френския външен министър и външния министър на Египет.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н SIWIEC
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията.(FR) Г­н Председател, госпожи и господа, г­жо Napoletano, позволете ми първо да ви поздравя за свършената работа, довела до изготвянето на доклад, който е много важен на няколко равнища.

Първо, защото представлява наистина положителен и конструктивен принос на Европейския парламент за развитие на последователна евро-средиземноморска политика – предизвикателство, с което ние сме сериозно ангажирани.

След това, както правилно изтъкнахте, Съюзът за Средиземноморието трябва да бъде допълнен. Той не трябва да бъде чисто междуправителствен, а съответно да се допълни чрез участието на други заинтересовани страни, като местни и регионални органи. Важно е да се засили парламентарното измерение чрез укрепване на ролята на парламентарната асамблея, както и да се установи трайно участие на гражданското общество.

Вярно е, че ролята на Съюза за Средиземноморието е да развива съвместния характер – на институционално и политическо равнище – на едно регионално партньорство, което трябва да бъде възобновено. Но също така е вярно, че това може да стане само на базата на достиженията на правото от Барселона, които трябва да се разширят и консолидират.

Регионалното сътрудничество, финансирано от Комисията, е част от тези достижения на правото. Затова няма причина то да бъде поставяно под съмнение днес. Напротив, то подкрепя и гарантира последователността на действията на Европейския съюз в региона, особено като се има предвид, че целите му са напълно съвместими с амбициите на европейската политика за добросъседство, основната рамка за нашите двустранни отношения със страните от региона.

Същото важи и за спазването на методите на Общността, прилагани спрямо механизмите за вземане на решения и определяне на приоритети в рамките на Европейския съюз, тъй като Съюзът за Средиземноморието е инициатива, която представлява неразделна част от европейската рамка.

Г­н Председател, учредителната среща на високо равнище на Съюза за Средиземноморието имаше, както знаете, тройна цел – да влее наново политическа жизненост в евро-средиземноморските отношения, да промени институционалното управление на тези отношения чрез съвместно лидерство на инициативата, и, последно, да развие многостранното сътрудничество между Европейския съюз и неговите средиземноморски партньори около структурни проекти, които ще доведат до субрегионална интеграция и могат да намалят различията в развитието от двете страни на Средиземно море.

Ние действително трябва да намалим тези различия чрез социално-икономическо развитие, повече търговия и увеличаване на инвестициите. Трябва да се противопоставим на идеологическия радикализъм, за който липсата на развитие и чувството за несправедливост са плодородна почва, чрез диалог и политически решения на конфликтите. Трябва да следваме отговорни и съгласувани миграционни политики, както казахте, за да се възползваме от демографската стабилизация на Европа и демографския ръст в държавите от Средиземноморието. Това са само няколко примери за предизвикателствата, пред които трябва да се изправим заедно с нашите партньори в рамките на Съюза за Средиземноморието.

Действително, ние знаем, че не можем да постигнем тези цели без парламентарната подкрепа и на Европейския парламент, и на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея. Ние работим в този дух с твърдото убеждение, че по всички тези въпроси Европейската комисия ще може да разчита на вашето сътрудничество, и аз бих искала да ви благодаря за това предварително.

Но, разбира се, ние също знаем, че сегашната ситуация, която е най-тревожната ситуация в Близкия изток след войната в Газа – днес вече разисквахме това, наистина ни създава проблем: не можем да оставим Съюза за Средиземноморието в политически вакуум. Винаги сме казвали това. Всъщност, това е факт.

Така се стигна до сегашното временно преустановяване на работата, за което аз лично много съжалявам, но, разбира се, ние се надяваме отново да се заловим за работа на даден етап. Срещата, която ще се проведе в Шарм ел Шейх и на която Комисията, разбира се, също ще играе важна роля като спонсор, ще бъде много важна. Надявам се, че след това ще се проведат различни други срещи. Всъщност, вече е свършена доста работа, а когато Комисията работи, тя прави това много сериозно.

Освен това, направено е много и по отношение на правилата относно дейността на секретариата, които вече са изготвени и ще позволят на Барселона да започне да действа.

 
  
MPphoto
 

  Vural Öger, докладчик по становище на Комисията по международна търговия. – (DE) Г­н Председател, г­жо Napoletano, госпожи и господа, Съюзът за Средиземноморието има за цел да възроди Процеса от Барселона, започнат през 1995 г. За съжаление днес ние трябва да приемем факта, че неотдавнашната близкоизточна криза означава, че проектът не можа да постигне целта си. Създаването на секретариат в Барселона беше отложено за неопределено време, а обещаните пари не могат да бъдат осигурени.

За мое голямо съжаление дотук няма постигнати видими резултати. Задавам си въпроса дали не сме се концентрирали прекалено много върху институциите и дали това не е причината за настоящата безизходица. Дали не подценихме въздействието на политическите кризи върху Съюза за Средиземноморието?

Как да гарантираме осъществяването на проектите? По време на историческия процес на европейската интеграция ние постигнахме много успехи в икономическата и търговската сферa. По тази причина в Комисията по международна търговия обмислихме как нашите успешни механизми могат да се приложат към нашите съседи в Южна Европа. Една от целите е създаване на зона за свободна търговия до 2010 г., но и този процес е преустановен. Именно защото този процес се блокира от политически конфликти, ние трябва да подсилим икономическата сфера.

Международната търговия би могла да има благоприятно въздействие не само върху икономическата, но също така – и особено – върху политическата и социалната ситуация в региона. Регионалната икономическа интеграция е изключително важна в това отношение. Нашите южни съседи също трябва да си сътрудничат повече помежду си.

Същевременно, страните, които вече са установили мрежа от двустранни търговски взаимоотношения, трябва да бъдат убедени в допълнителните предимства на многостранното сътрудничество. Запознаването на местното население с ползата от икономическата интеграция ще играе важна роля за това. Това ще бъде стъпка към стабилизирането на ситуацията в Южното Средиземноморие. Бих искал да видя това осъществено заради всички нас, най­вече заради гражданите на региона.

 
  
MPphoto
 

  Íñigo Méndez de Vigo, докладчик по становище на Комисията по конституционни въпроси.(ES) Един стих никога не е завършен, само е изоставен, казва един средиземноморски поет, роден в Sète. Смятам, че нещо подобно се случи с Процеса от Барселона: той не е завършен, но беше изоставен – поне отчасти.

Ето защо Парламентът смята, че усилията да се вдъхне нов живот на Процеса от Барселона, положени при френското председателство, са важни. Ето защо ние в Комисията по конституционни въпроси активно сътрудничихме по доклада на г­жа Napoletano, на която искам да благодаря за търпението и разбирането.

Защо Комисията по конституционни въпроси е загрижена по този въпрос, г­н Председател? По няколко причини. Първо, за да се гарантира приемствеността на Процеса от Барселона чрез Съюза за Средиземноморието. Второ, за да се избегне дублиране на структури и за да бъде заложен този процес в институционалната рамка на Съюза. Трето, както г­жа Ferrero­Waldner вече каза, за да се подчертае неговото парламентарно измерение, защото това не е просто един междуправителствен процес.

Ето защо ние в Комисията по конституционни въпроси бяхме настоятелни по вече повдигнатите от Председателя Pöttering на 13 юли 2008 г. въпроси, а именно, че парламентарната асамблея трябва да се събира веднъж годишно, да се организира по групи въз основа на политическите партии и да изготвя консултативни доклади.

Опитахме се и да окажем съдействие на Съвета за важните решения, които трябваше да вземе. Г­н Vondra, Парламентът желае да си сътрудничи със Съвета и ние изложихме критериите, на които трябва да отговаря седалището на този нов Съюз за Средиземноморието. По една случайност на тези критерии отговаря един град в една страна, която познавам много добре; всъщност Комисията по конституционни въпроси реши, че Барселона би била подходящо седалище. Нещо повече – министрите го признаха скоро след това, което, г­н Председател, още веднъж отразява желанието за сътрудничество със Съвета.

Започнах с цитат от Пол Валери, позволете ми да завърша отново с негов цитат: „Имаш само мен като пазач на страховете ти!”.

Мисля, че няма по-добър начин да се успокоят страховете, които може би съществуват от двете страни на Средиземноморието, от успеха на Съюза за Средиземноморието. Да се надяваме, че това ще се случи, г­н Председател, и още веднъж благодаря, г­жо Napoletano, за вашето разбиране и съдействие.

 
  
MPphoto
 

  Vito Bonsignore, от името на групата PPE-DE. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, поздравявам г­жа Napoletano за нейните усилия и за баланса, който постигна по този въпрос, и благодаря на г­жа Ferrero­Waldner, която винаги е проявявала внимание към нашата работа, за нейната важна дейност по целия свят.

Ние всички трябва да демонстрираме голямо единство, защото проблемите и предизвикателствата, пред които сме изправени в Средиземноморието, са особено трудни. Ние трябва да се стремим към по-силна, по-решаваща роля за Европа, като се има предвид, че стратегически ние сме рамо до рамо със Съединените американски щати.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи положиха огромни усилия през годините, за да изградят една по-силна, все по-активна роля за Европа. Финансирането не е достатъчно; само финансиране вече не е достатъчно; това, което е необходимо, е да се подновят политическите действия. Едно от многото общи предизвикателства е контролът над имиграцията в Европа. Този проблем не може да бъде решен чрез сътрудничество с политическите опоненти, нито чрез популизъм; по-скоро той изисква стриктни механизми за контрол, за да се гарантира спазването на закона и на Конвенцията за правата на човека.

Съюзът за Средиземноморието, Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА) и общата външна политика по отношение на Юга са отлични и легитимни инструменти, които могат да бъдат използвани, за да се осигури по-силна, по-значима и по-достойна роля за Европа.

По тази причина моята политическа група ще гласува срещу поправките, внесени от крайната левица; ние смятаме, че те са изключително спорни и не много конструктивни. Моето политическо крило се стреми да даде нов тласък на тази значима дейност, която ще бъде жизненоважна в близко бъдеще, и следователно ние подкрепяме възобновяването на ЕСПА не просто като дискусионен форум, а като място, където могат да се вземат важни съвместни решения за нашето бъдеще и за бъдещето на всички, които живеят по бреговете на Средиземноморието.

 
  
MPphoto
 

  Carlos Carnero González, от името на групата PSE. – (ES) От името на Групата на социалистите, бих искал първо да поздравя г­жа Napoletano за отличния доклад, който ни представи днес следобед, но преди всичко и най-вече защото тя си е „евро­средиземноморка“ da prima ora. Без нейната работа и нейния устрем нямаше да можем дори да си представим нито, първо, Евро­средиземноморския парламентарен форум, нито впоследствие Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, и сега не бихме били в позиция да настояваме за ролята, която представителите на гражданите трябва да играят в това, което се опитваме да създадем.

Бих искал да продължа думите на моя колега г­н Méndez de Vigo, който винаги цитира велики автори, като ви припомня една фраза от Шекспировия „Крал Лир”, в който се казва, че „Най-лошото не е настъпило, докато можем да кажем „Това е най-лошото”. Стремяхме се да постигнем обратното, защото в момент, когато ситуацията в Близкия изток е по-лоша от когато и да било, създадохме инструмент, чиято цел е регионът като цяло да допринася за политическото, икономическото и социалното развитие, като базова рамка за решаване на конфликти. Защото в края на краищата Съюз за Средиземноморието е точно това. Този Съюз за Средиземноморието не е новосъздаден, а стъпва на дълбоките корени на Процеса от Барселона, създавайки нови институции като постоянен секретариат, който ще бъде в Барселона. Това е нещо, което ние приветстваме като европейци, като средиземноморци, като испанци и като парламентарните представители, които някога поискаха създаването му. Одобряваме също така Евро-средиземноморската парламентарна асамблея такава, каквато трябва да бъде: начин за изява на парламентаристите и гражданите в рамките на този Съюз.

На ЕСПА трябва да се повери това, което заслужава: консултация, мониторинг и инициатива. Съюзът за Средиземноморието трябва да се базира на съвместно управление, той трябва да разполага с достатъчно финансиране, да се фокусира върху регионалната интеграция и да отговаря на нуждите на гражданите. Това е пътят, по който можем да изградим Средиземноморие на мир и солидарност, а също и Алианса на цивилизациите.

 
  
MPphoto
 

  Marios Matsakis, от името на групата ALDE.(EN) Г­н Председател, аз също бих искал да поздравя г­жа Napoletano не само за отличния доклад, който е изготвила, но и за ценното съдействие, оказано на докладчиците в сянка. Темата на доклада е изключително важна, тъй като разглежда перспективата за създаване на Евро­средиземноморски съюз на държави, свързани от приятелство и сътрудничество и устремени към постигането на една обща цел – мир, стабилност и благополучие за техните граждани.

Това не е лесна задача, не само защото регионалните конфликти, като например израелско­палестинският проблем, не са лесни за решаване – нито дори за справяне понякога. Все пак не бива да губим надежда и Съюзът за Средиземноморието може само да ни помогне да поддържаме тази надежда жива. А и кой знае? Може би той ще ни помогне да превърнем надеждата в реалност под формата на дългосрочна стабилност и трайни решения на регионалните проблеми.

Важно е да се отбележи в това разискване ценният принос, направен към инициативата на предложения от френското правителство проект, важно е и да се напомни, че създаването на Съюз за Средиземноморието не се предлага като алтернатива на планираното присъединяване на Турция към ЕС. Ние трябва да се уверим, че турският народ знае и разбира, че тук няма такава скрита цел или измама.

В заключение, по отношение на предложените изменения, групата ALDE, заедно с групата PSE, постигнаха съгласие по пет компромисни изменения, имащи за цел да подобрят доклада. Допълнителните пет изменения, предложени от групата GUE/NGL, не се смятат за много конструктивни и няма да бъдат подкрепени от моята група.

Още веднъж поздравления за докладчика.

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Tatarella, от името на групата UEN.(IT) Г­н Председател, госпожи и господа, изцяло подкрепям всяка инициатива, насочена към развитието на Съюза за Средиземноморието.

От тази гледна точка, аз се надявам да видя укрепващата парламентарна роля на Евро­средиземноморската парламентарна асамблея, включително чрез активирането на отношенията на Асамблеята със средиземноморските партньори и чрез възможността да прави препоръки на срещите на външните министри, както и да участва като наблюдател на срещите на държавните или правителствени ръководители, срещи на министри и подготвителни срещи, провеждани от високопоставени длъжностни лица.

Бих искал да подчертая необходимостта от укрепване на ролята и инициативите на механизма за евро­средиземноморски инвестиции и партньорство и създаване на eвро­средиземноморска банка за инвестиции и развитие, които бяха обявени преди време, но все още не са осъществени.

Подкрепям предложението да се създаде Евро­средиземноморска местна и регионална асамблея по примера на подобни европейски институции, с цел да се включат по-активно регионите и градовете, и Евро­средиземноморска икономическа и социална комисия, която да включи социалните партньори и гражданското общество.

Приветствам също така и предложението да се основе Евро­средиземноморска енергийна общност в рамките на политика, насочена към осъществяването на мащабни проекти в областта на възобновяемата енергия и енергийната инфраструктура.

Нещо повече, надявам се, че Съюзът ще продължава да играе все по-ефективна роля в стремежа към мир, решаване на конфликтите, укрепване на демокрацията, защитата на религиозните свободи и борбата срещу тероризма, наркотрафика, организираната престъпност и трафика на хора.

В заключение, Съюзът не може да избяга от задачата да предприеме активна работа сред заинтересованите страни с цел управление на миграционните политики и потоци в Средиземноморската зона. Той не може повече да се фокусира единствено върху сигурността, върховенството на закона и пресичането на нелегалната емиграция, но трябва също и най-вече да насочи вниманието си към активни политики, източници на общи правила и целенасочена и устойчива заетост.

 
  
MPphoto
 

  David Hammerstein, от името на групата Verts/ALE.(ES) Благодаря ви, г­жо Napoletano, за отличния доклад. Няколко дни преди избухването на войната в Газа аз представлявах Парламента и ЕСПА в Йордания на последната конференция на министрите, която се проведе преди работата отново да бъде прекратена поради насилието в Близкия изток. Това беше конференция за водата. Това беше среща на министрите по един от ключовите проблеми, по които е необходимо сътрудничество в цялото Средиземноморие, който ще породи конфликти, който е въпрос на оцеляване, а също и цел на някои потенциални големи проекти в Средиземноморския регион, включващи слънчевата енергия, пренасянето на вода и много други задачи.

Ето за колко ключови въпроса става дума. Тези дейности бяха преустановени и аз се надявам, че в скоро време работата на Съюза в Средиземноморието ще бъде подновена и че ще бъде постигнат напредък в Близкия изток.

Бяхме си поставили някои много амбициозни цели в Средиземноморието. Резултатите бяха много по-скромни, особено в сферата на правата на човека, демокрацията и околната среда.

Ние трябва също така да стимулираме пазарния обмен в посока юг-юг и сътрудничеството между страните от Юга, а не да сме обсебени само от обширния свободен пазар в Средиземноморието, който не е предшестван от сътрудничество между страните, които една след друга водят дългогодишни конфликти помежду си.

Същевременно сме длъжни да обърнем внимание на енергийната криза. Енергийната криза и настоящата икономическа криза могат да се превърнат във възможност да се задвижат много важни проекти както за Европа, така и за нашите съседи от Юга, като например плановете за термосоларни централи (високотемпературна слънчева енергия) и създаването на интелигентни, чисти мрежи, които да свързват Северна Африка, Близкия изток и Европа в огромен екологично чист проект за борба с климатичните промени и икономическата криза.

 
  
MPphoto
 

  Willy Meyer Pleite, от името на групата GUE/NGL.(ES) Г­н Председател, позволете ми да започна, като благодаря на г­жа Napoletano за нейната работа. Второ, бих искал да кажа, че като докладчик в сянка, бях помолил моята група да не гласува за този доклад по две основни причини.

Първо, тъй като най-скорошният конфликт, последното нападение на Израел над Газа, беше с такива размери, че не може да остане ненаказан. Всичко си има граници, това не се случва за първи път, но нападението срещу суверенитета на Палестина е с такива размери, че наистина възпрепятства превръщането на споразумението от Annapolis в реалност и блокира перспективата за създаване на палестинска държава, което е единствената възможност за съществуване на Съюза за Средиземноморието в мир и солидарност.

Втората причина, поради която препоръчах да гласуваме против, е, че по отношение на зоната за свободна търговия не се вземат предвид регионалните различия. Ние смятаме, че е от изключително значение при търговските въпроси всички да бъдат третирани равностойно, като се вземат предвид регионалните различия и характерните особености на всяка страна.

 
  
MPphoto
 

  Luca Romagnoli (NI).(IT) Г­н Председател, госпожи и господа, мисля, че аз, от своя страна, ще гласувам в полза на предложението за резолюция на г­жа Napoletano, тъй като според мен без съмнение е стратегически важно да се определят ключовите проекти, които трябва да се осъществяват и също толкова важно е да се подчертае необходимостта от приемане на подход на „програмни споразумения” за тази цел. Тези споразумения обаче трябва да се базират – и мисля, че е много важно да се наблегне на това – на принципа на субсидиарност.

Честно казано, аз съм малко озадачен от призива да се даде нов тласък на управлението на общи миграционни политики, макар да разбирам важността на сътрудничеството между държавите­членки, и не само това; сътрудничеството със страните от Южното Средиземноморие със сигурност е важно и трябва да се прилага.

Ако трябва да съм честен, аз също изпитвам известни съмнения относно икономическите и търговските инициативи, предназначени да подготвят почвата за създаване на евро­средиземноморска зона за свободна търговия. И то не защото съм предубеден, а защото бих искал малко повече разяснения как това би могло да бъде взаимноизгодно.

 
  
MPphoto
 

  Ioannis Kasoulides (PPE-DE).(EN) Г­н Председател, преди всичко, бих искал да поздравя г­жа Napoletano за нейния доклад. Със сигурност Съюзът за Средиземноморието е значима стъпка напред в стремежа към евро-средиземноморското партньорство. Една от пречките пред това партньорство досега беше ясна: способността на жителите на съответните страни партньори да осъзнаят значението на Процеса от Барселона и нашия Съюз за Средиземноморието.

Позволете ми да ви дам пример. Когато бях помолен да изготвя доклад относно пречистването на Средиземно море, включените програми бяха следните: Инвестиционната програма за горещите точки в Средиземноморието, Стратегията за водата в Средиземноморието, Морската стратегия на ЕС, UNEP/MAP – програма на ООН за околната среда за Средиземноморието, Средиземноморската стратегия за устойчиво развитие, Средиземноморската програма за екологично техническо съдействие, инициатива на ЕС и MYIS за водите на Средиземноморието, провеждащи се в рамките на инициативата „Хоризонт 2020”. Това раздробяване нарушава цялостната визия.

Другата пречка е Близкоизточният конфликт. Приветствам позицията на г­н Solana, че този път Близкоизточната четворка няма да действа както в миналото. Това не се дължи на липсата на воля от страна на Европейския съюз, а на предишната политика на американската администрация. Надявам се, че този път, с изпращането на г­н Mitchell в района, ще бъде постигнат политически напредък. Направихме много по този въпрос. Посетих неотдавна Ливан и там видях, че UNIFIL, както и присъствието на европейските контингенти не дават възможност за възобновяване на военните действия в Южен Ливан и Израел.

 
  
MPphoto
 

  Jamila Madeira (PSE).(PT) Много благодаря на колегата Pasqualina Napoletano за отличния доклад. Четиринадесет години след Барселона и пет години след първата Евро­средиземноморска парламентарна асамблея ние разполагаме със Съюз за Средиземноморието с икономическа и парламентарна сила, с гражданско общество и с решения, които се вземат съвместно от правителствените ръководители. Всеки иска да постигне повече и по-добри резултати на тази територия, където 720 млн. жители представляват истински потенциал за развитие и мир в света. Да се ограничаваме само до икономическите и бизнес измеренията, очевидно е грешка. Реагирането на кризите на растежа естествено изисква и политическа реакция, но реагирането на хуманитарните кризи, извънредните ситуации и военните кризи като тази, на която бяхме свидетели в края на 2008 г. и началото на 2009 г., е решаващо.

Политиците и гражданите трябва да откликват на световните проблеми. Светът ги помоли за отговори и въпреки това месеци по-късно, ние, гражданите и политиците, особено в такава платформа, каквато е Съюза за Средиземноморието, все още се бавим и не реагираме. Надявам се, че този кризисен момент най-малкото ще ни накара да се поучим и да постигнем напредък. Макар че можем да се учим само от грешките си, постигането на напредък чрез ускоряване на реакцията е жизненоважно.

 
  
MPphoto
 

  Miguel Portas (GUE/NGL).(PT) В своята реч г­жа Ferrero­Waldner обобщи целите на новия съюз. Всъщност този съюз беше роден по време на френското председателство под знака на грешките. Първата грешка беше отстраняването от неговия дневен ред на конфликтите в региона, особено израелско-палестинския конфликт и конфликта в Западна Сахара. Втората грешка беше опитът на съюза да се наложи чрез споделянето на икономически и екологични проекти, без да постави под въпрос контекста на свободната търговия, в която се намира. Третата грешка беше намекът, че съществува възможност да се прехвърли към този съюз заявлението на Турция за присъединяване към Европейския съюз.

Докладът на г­жа Napoletano не се занимава с първата грешка и това ограничава обхвата му. Никаква икономическа и регионална интеграция не би могла да даде плодове, ако съюзът няма смелостта да се заеме с решаването на съществуващите конфликти и да го направи въз основа на международното законодателство. От друга страна, докладът съдържа ясни препоръки по втората и третата грешка и те всички сочат в правилната посока.

Съюзът за Средиземноморието не може да се държи като чакалнята или задната врата за Турция, при условие че тя отговаря на критериите за присъединяване, а и Съюзът за Средиземноморието не може да бъде придатък към Европейската стратегия за свободна търговия без никакви социални интеграционни политики.

Препоръките на доклада са важни: съюз с граждански и представителни измерения, включващ Лигата на арабските държави; регионални проекти със социално измерение и разширяването на проекти към области, жизненоважни за живота на хората, а именно: водата, земеделието и образованието. Има и ясни правила по програмните споразумения и Евро­средиземноморска банка за инвестиции и развитие.

Съюзът беше роден сред грешки, но поне съществува. Подкрепям този доклад, тъй като вярвам, че този съюз в крайна сметка ще бъде такъв, какъвто успеем да го направим. По тази причина аз му давам своята подкрепа.

 
  
MPphoto
 

  Luís Queiró (PPE-DE).(PT) Много от проблемите с голяма политическа значимост за Европа се отнасят до Средиземноморския басейн. Следователно инициативата Съюз за Средиземноморието заслужава нашата подкрепа, тъй като тя може да даде нов тласък на един процес, който е необходим и полезен, но който не е имал необходимия успех и разбиране. Въпросът поражда загриженост за това как можем да преследваме тази стратегия. Моделът, следван в Барселона, не постигна очакваните резултати. Дали това ново партньорство ще бъде плодотворно?

Докладът на г­жа Napoletano изразява друго разбиране. Ние обаче не искаме Съюзът да страда от същите проблеми като Процеса от Барселона. Той очевидно обхваща много проекти и много сфери на действие, но приоритетите му не са степенувани правилно. Включването на междукултурното и социалното разбирателство между народите по двата бряга в параграф 26 и оставянето на въпроса за демократизацията и стимулирането на човешките права в параграф 27, а миграционните потоци в параграф 28, след като е казано толкова много за други сектори и проблеми, оставя погрешно впечатление за това какви са приоритетите в това партньорство или какви трябва да бъдат.

Трябва да има ясна стратегия. Според нас тази стратегия трябва да включва предоставянето на повече облаги и по-широко сътрудничество за нашите съседи, но и да изисква от тях повече резултати на икономическо, социално и демократично ниво и да се концентрира върху ясно дефинирани и може би по-малко на брой сектори, за да не получат всички сфери еднакъв приоритет, което крие риска в крайна сметка нищо да не получи приоритет. Очевидно това може да се постигне само с подходящата поддръжка и финансиране. Признаването на необходимостта от инвестиционна банка за Средиземноморието трябва в крайна сметка да получи радушен прием. От изключително значение е да бъдем амбициозни, което означава да изпълняваме съвестно всичко, което е по силите ни.

В заключение, г­н Председател, трябва да спомена Близкоизточния конфликт. Този процес, макар да не е алтернатива на мирните преговори, може и трябва да допринесе за по-доброто разбирателство, взаимозависимост и взаимно уважение между враждуващите страни. Тези фактори са от първостепенно значение – както всички ние много добре знаем – за мира в региона.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Списъкът на ораторите е изчерпан. От залата постъпиха четири искания на желаещи да се изкажат по процедурата с вдигане на ръка.

 
  
MPphoto
 

  Christopher Beazley (PPE-DE).(EN) Г­н Председател, ще може ли членът на ЕК в отговора си до Парламента да разясни как новоименуваният Съюз за Средиземноморието – вместо досегашния Средиземноморски съюз – остава политика на ЕС? Мисля, че е много важно тя да има предвид и другите две морета в ЕС: Черно море и свързаната с него съвместна дейност, и Балтийско море и стратегията за него.

Моята страна проявява интерес към Средиземноморието. Мисля, че имаме и статут на наблюдател. Някои държави-членки членуват в Общността на нациите и – макар и да не желая да разсърдя испанските колеги – доколкото знам, Гибралтар все още формално е част от владенията на Нейно Величество.

Много е важно, това да не бъде само някакво регионално разрастване, в което останалата част от ЕС не участва пълноценно – тъй като, надявам се, че те ще бъдат изцяло ангажирани с Балтийско море и с Черно море.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE).(RO) Икономическото и социално развитие и благосъстоянието на гражданите от страните, участващи в Съюза за Средиземноморието, трябва да бъдат устойчиви. Аз смятам, че новосъздаденият Съюз за Средиземноморието трябва да се занимае и с проблема за промените в климата.

Приблизително един милиард граждани живеят в Евро-средиземноморския регион, който произвежда една трета от световния БВП. Регионалното сътрудничество е необходимо най-вече при противодействието на заплахите за околната среда.

Нарастващият брой на населението, както и намаляването на количеството на валежите в този регион, дължащо се на климатичните промени, правят питейната вода един от основните рискови елементи в тази област. Недостигът на вода, замърсяването на водата, недостигът на пречиствателни станции, нефтените разливи в резултат на инциденти на море, изсичането на горите и ерозията на почвата трябва да бъдат сред задачите на партньорството за Средиземноморието.

Аз мисля, че една от основните ценности, насърчавани от Съюза за Средиземноморието, трябва да бъде опазването на околната среда и борбата с климатичните промени както що се отнася до приспособяването към тях, така и по отношение на намаляване на причините, допринасящи за тях.

 
  
MPphoto
 

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE).(FR) Г­н Председател, г­н Министър, Комисар, аз също бих искала да благодаря на г­жа Napoletano, тъй като по време на първата дискусия относно Съюза за Средиземноморието аз бях доста скептична и въпреки че може би все още съм, вече вярвам, че има надежда.

Предизвикателствата са наистина огромни. Имаме ли ресурси да им се противопоставим? Знаем, че нямаме. Целите определено са благородни: околна среда, енергия, борбата срещу настъпването на пустините, имиграцията, и т.н. Ние обаче не бива да се увличаме по някакъв безкраен списък, който може да доведе само до разочарования от другата страна на Средиземно море.

Ако уважаемият член на ЕК позволи, бих искала да спомена конкретна страна, която не се намира на брега на Средиземно море, но е включена, страна от АКТБ, а също и член на Съюза за Средиземноморието. Тази страна e Мавритания и днес тя изживява много сериозна политическа криза. Мисля, че като партньор в Съюза за Средиземноморието, като страна, която е част от групата държави от АКТБ, и в името на политиката на добросъседство тя заслужава нашата подкрепа за излизане от тази криза.

Смятам, че това е, което двете страни в този конфликт искат от нас да направим, а отговорността да се ангажираме и да им помогнем в тази сериозна политическа криза е наша.

 
  
MPphoto
 

  Avril Doyle (PPE-DE).(EN) Г­н Председател, въпросът за водата е ключов за сътрудничеството в Средиземноморието. Също толкова ключов, надявам се, ще бъде и въпросът за паневропейската супермрежа или HVDC мрежова система, включваща конектор между Испания и северозападния бряг на Африка.

От решаващо значение е широкото използване на енергия от възобновяеми източници, включително вятърна, водна, различни соларни технологии и други. Възможността да се разчита на нея в моменти на пиково потребление зависи изцяло от подаването на енергия по нашите мрежи от възможно най-много източници, за да може произведената енергия винаги да отговаря на търсенето. Ако по северозападното крайбрежие на Ирландия не духа вятър – а Ирландия често е описвана като Саудитска Арабия на Европа по отношение на вятърната енергия (!) – тогава вятър ще духа по северозападното крайбрежие на Африка, или пък соларните термални системи на Средиземноморието, по-конкретно тези в Испания, ще захранват мрежата, или поредицата от фотоволтаични инсталации в региона ще подават енергия.

Сценарият е печеливш за целия Средиземноморски регион, за енергийната сигурност, за енергийната политика, и най-вече за сериозно намаляване на емисиите от въглероден диоксид в региона, дължащи се на сегашната ни зависимост от изкопаеми горива за промишлеността, транспорта, отоплението и охлаждането.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Г­жа Figueiredo се присъедини към нас и ще представи мнението на Комисията по правата на жените и равенството между половете по процедура с вдигане на ръка.

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo, докладчик по становище на Комисия по правата на жените и равенството между половете.(PT) В становището на Комисията по правата на жените и равенството между половете се подчертава необходимостта всички държави-членки да обърнат по-голямо внимание на ратифицирането на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и на всички други инструменти за защита на правата на човека на Организацията на обединените нации и на Международната организация на труда. В него се обръща внимание и на положението на жените, като се изказва съжаление, че на този проблем не е отделено място в съобщенията на Комисията, по-конкретно в аспекта „проекти”, който би трябвало да включва подпомагане на географското, икономическото и социалното сближаване и в който трябва да се взема предвид въпросът за равните възможности за мъжете и жените и т. нар. „джендър перспектива“.

В заключение искам да подчертая загрижеността ни за бедността и социалната изолация, които сериозно засягат жените. Ще завърша с няколко последни думи за сериозната ситуация в Палестина и Западна Сахара, където жените и децата са основните жертви на войната и експлоатацията, накратко, целият процес на дискриминация, който засяга тези хора и който сериозно засяга жените и децата.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета.(EN) Г­н Председател, преди всичко много ви благодаря за това полезно разискване, което породи много идеи. Подготвили сте наистина интересен документ.

Къде сме сега? Ние знаем защо правим това: Средиземноморският регион е люлката на нашата цивилизация и следователно е логично ние в Европейския съюз да искаме да му обърнем специално внимание. Миналата година имаше френска инициатива и ние трябва да продължим този процес и да развием пълния му потенциал.

Така че ние знаем защо правим това и какво искаме да постигнем. Много от вас подчертаха колко е важно Средиземноморието да се превърне в зона на мир, стабилност и сигурност, в която демократичните принципи, човешките права и основните свободи – включително равенство на половете и ролята на жените в обществото – се спазват и напълно се уважават.

Ние знаем също и как искаме да постигнем това, като за целта разполагаме със Съюза за Средиземноморието и широк спектър от действия. Вие сте много добре запознати с най-важните области, с акцентирането върху възобновяемите източници на енергия, соларната програма и програмата за управление на водите. Само преди седмица бях в Португалия, тази страна може да служи за пример как да се развива устойчива динамична програма за възобновяеми източници на енергия, която е много важна за Средиземноморския регион.

Необходими са само действия. На срещата в Париж и Марсилия миналата година ние нямаше как да предвидим ситуацията, която възникна в Газа, но Председателството, заедно с Комисията прави достатъчно за изпълнение на всички договорености, които постигнахме миналата година. Мисля, че, както ви информирах, можем да очакваме по-нататъшни действия след края на март, едновременно с последните действия на Председателството.

Програмата на нашите действия за 2009 г. е много наситена: планирани са около девет секторни министерски конференции. Разполагаме със средства, възлизащи, доколкото знам, на над 1 милиард EUR. Затова смятам, че сме готови. Някои неща от действителността, свързани с положението в Газа, предизвикаха известно забавяне, но мисля, че това може да се преодолее.

Много ви благодаря за полезното разискване. Несъмнено имаме готовност да ви окажем и по-нататъшно съдействие.

 
  
MPphoto
 

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. (FR) Г­н Председател, госпожи и господа, много може да се каже по темата, разбира се, но аз ще започна със следния въпрос: какво е общностното измерение на всичко това?

Първо, мога да ви кажа, че общностното измерение е важно в тази ситуация, защото проектът Съюз за Средиземноморието се основава на Процеса от Барселона и е наследил достиженията на правото на Процеса от Барселона. Достиженията на правото изцяло са заложени в него. Ние положихме много усилия за това.

Второ, Съюзът за Средиземноморието е част от рамката на политиката на добросъседство. Политиката на добросъседство представлява двустранната политика и Процеса от Барселона, докато Съюзът за Средиземноморието е многостранната част. Разбира се, Черно море и Балтийско море са част от същата рамка, въпреки че се намират на север. Няма място за притеснения. За щастие, всичко е включено. Такова, всъщност, беше желанието на френското председателство, с други думи, да сподели съпредседателството със средиземноморските страни – както вече казах – и да работи заедно с тях.

Сега ние – Комисията – ръководим всички бъдещи проекти на Общността, защото това е необходимо и защото ние също подлежим на контрол от Парламента. Само проектите, които могат да се финансират от частни източници, се управляват по различен начин.

Секретариатът, който ще се намира в Барселона, ще подпомага проектите. Така си представяме ние съдействието, след това ще се опитаме да осигурим подкрепа чрез частно финансиране, тъй като останалата част ще си остане под контрола на Комисията. Решението както винаги ще бъде взето първоначално от 27-те, а след това съпредседателството отново ще може да работи в сътрудничество със 143-те, с Юга и Севера.

Що се отнася до Мавритания, г­жо Isler Béguin, тя участва само в многостранните отношения, а именно Съюза за Средиземноморието, но не е част от политиката на добросъседство. Това е единствената разлика.

След казаното дотук ще добавя обаче, че въпреки това временно преустановяване, ние в Комисията работим в конструктивен дух, за да осъществим определените като приоритетни четири до шест проекта. Те са за гражданската защита, пречистването на Средиземно море, морските магистрали и соларен план, в рамките на който работим усилено за енергия от възобновяеми източници, в частност слънчевата енергия, която заедно с енергията, произвеждана от вятъра и други енергоизточници, е много важна.

Като цяло, в момента Съюзът за Средиземноморието може да ползва финансова подкрепа на стойност 60 милиона EUR от бюджета за 2008-2009 г., най-вече чрез регионални програми. Нещо повече, 50 милиона EUR вече са определени за Инвестиционния фонд в подкрепа на европейската политика на добросъседство, който ще подпомага инвестиционните проекти в региона.

Искахме да подкрепим и разширяването на университетския обмен и затова, например, аз реших, че трябва да разширим програмата Erasmus Mundus, за да обхване и страните от Южното Средиземноморие, като им предложи допълнителни безвъзмездни средства за висшето образование.

Що се отнася до въпроса за жените, г­жо Isler Béguin, ние, разбира се, работим в тази област, както личи от достиженията на правото от Барселона. Спомням си, че бях на първата конференция на жените за Средиземноморието, която се състоя в Истанбул през 2007 г. Продължаваме, разбира се, да работим по проблема.

Все още обаче е налице, както знаете, от една страна, двустранният аспект, засягащ отношенията с всяка страна, и, от друга, многостранният аспект, който сега е един от ключовите въпроси за Съюза за Средиземноморието.

Бих искала само да вметна няколко думи за секретариата: ние предвиждаме създаването на комисия по проектодокументите, на която скоро ще бъде възложена отговорната задача, а именно, да изготви устава на секретариата. Комисията вече е извършила голяма част от подготвителната работа. Уставът ще определи правния характер на секретариата; той ще трябва да получи официалното одобрение от високопоставените длъжностни лица на Съюза за Средиземноморието.

В заключение, бих искала отново да повторя, че Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, като наблюдател на всички срещи на Съюза за Средиземноморието, е много важна, и ние подкрепяме засилването на ролята й в рамките на Съюза за Средиземноморието. Нещо повече, когато г­жа Kratsa отиде на срещата в Марсилия, ние й предоставихме голяма подкрепа по този въпрос.

Мисля, че се спрях на най-важните точки. Разбира се, има още много да се каже по темата.

 
  
MPphoto
 

  Pasqualina Napoletano, докладчик.(IT) Г­н Председател, г­жо Ferrero-Waldner, г­н Vondra, госпожи и господа, мисля, че това разискване беше много полезно и изясни определени аспекти от нашата доста сложна система от инструменти за двустранно и многостранно партньорство със страните от юга.

Присъединявам се към обяснението на г­жа Ferrero­Waldner, като изтъкна, че достиженията на правото от Барселона са запазени, и че точно по тази причина ние в Парламента може би бихме предпочели първата дефиниция, която гласеше: „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието”. Може би тогава щеше да е по-ясно, че укрепваме една система, чиято основа вече е поставена.

Надявам се също така – казвам го открито, няма да бъда докладчик повече – но се надявам, че самата институционална рамка на Европа може да се развие. Защо? Защото когато вече имаме европейски външен министър, който отчасти ще представлява Комисията и Съвета, се надявам, че този министър няма да бъде двадесет и осмият министър, който да се присъедини към всички останали, и, поне от европейска страна, държавите-членки ще чувстват, че този човек ги представлява. Тогава вероятно няма да е необходимо към Съюза да се присъединяват още страни, но ако имаме старши представител в лицето на външния министър, може би ще успеем да консолидираме ролята на Европейския съюз. Това е нещо, за което всички ние сме работили, и затова ще дадем искрената си подкрепа не само да продължат регионалните програми, но и Парламентът да отдава голямо значение на тези програми, които дадоха по-добри резултати, както е известно на члена на ЕК.

Благодаря на всички за това разискване.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

 
  
MPphoto
 
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE), в писмена форма. (PL) Близкото сътрудничество между Европейския съюз и страните от средиземноморския басейн трябва да се основава, на първо място, на спазването на човешките права и върховенството на закона. Предложението „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието”, прието в Париж на 13 юли 2008 г., допринася за мира и просперитета и може да бъде важна стъпка към икономическа и териториална интеграция, както и към сътрудничество в областта на екологията и климата.

За съжаление от стартирането на процеса от Барселона не беше постигнат съществен напредък в някои от страните партньори по отношение на придържането към и уважението на някои от общите ценности и принципи, подчертани в Декларацията от Барселона от 1995 г., към която те се присъединиха (особено по отношение на демокрацията, човешките права и върховенството на закона).

Случаите на бедност и социална изолация в страните от средиземноморския басейн, които сериозно засягат жените и децата, са смущаващи. Изключително важно е държавите-членки и страните партньори в Процеса от Барселона да подчертават включването на равенството на половете във всички политики и конкретни мерки, които насърчават равните възможности за мъже и жени. Всички държави, участващи в Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието трябва възможно най-скоро да ратифицират както Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените (CEDAW), а също така и всички останали инструменти на ООН и на Международната организация на труда в областта на правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Tunne Kelam (PPE-DE), в писмена форма. – Приветствам усилията, направени за по-нататъшното развитие на отношенията на ЕС с Евро­средиземноморския регион, но бих искал също така да подчертая, че ЕС не трябва да пренебрегва и другите си две морета – Балтийско море и Черно море. Стратегията за Балтийско море ще бъде един от приоритетите на шведското председателство. Черно море и свързаната с него съвместна дейност също има стратегическо значение. ЕС трябва да се погрижи да намери общ дух в развитието на всички тези региони по балансиран начин. ЕС е интегрирана общност и дългосрочното стратегическо развитие на всички негови региони е от еднакво значение.

Очевидно е необходимо добро партньорство със страните в Средиземноморието, които не са членки на ЕС, основано на спазването на човешките права и върховенството на закона. За съжаление, няколко от страните все още имат сериозни проблеми в тази сфера. Призовавам държавите-членки на ЕС да се заемат с тези проблеми с най-голяма отговорност.

Включването на Арабската лига е значителна възможност за приобщаване на всички страни заедно да търсят решение на конфликтите в региона. Призовавам държавите-членки на ЕС да заемат балансирана позиция и да играят ролята на посредници, вместо да вземат страна в различните конфликтни ситуации. Само по този начин можем да допринесем за постигането на траен мир в Близкия изток.

 
Последно осъвременяване: 28 април 2009 г.Правна информация