ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
26.3.2009
съгласно член 103, параграф 2 от Правилника
от Gisela Kallenbach, László Tőkés и Milan Horáček
от името на групата Verts/ALE
относно Европейско съзнание и тоталитаризъм
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B6-0165/2009
B6‑0169/2009
Резолюция на Европейския парламент за Европейско съзнание и тоталитаризъм
Европейският парламент,
– като взе своите многобройни резолюции относно демокрацията и зачитането на основните права и свободи, включително резолюцията от 11 май 2005 г. относно бъдещето на Европа 60 години след края на Втората световна война[1], своята резолюция от 23 октомври 2008 г. относно почитането на паметта на жертвите на Холодомор[2] и своята резолюция от 15 януари 2009 г. относно Сребреница[3],
– като взе предвид членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 23 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[4],
– като взе предвид декларацията от Прага от 3 юни 2008 г. относно Европейското съзнание и комунизма,
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че трябва да бъдат поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение, основано върху истина и памет,
Б. като има предвид, че от самото си начало европейската интеграция е била отговор на страданията, причинени от две световни войни и от нацистката тирания, която доведе до Холокоста и до експанзията на тоталитарни и недемократични комунистически режими в Централна и Източна Европа, както и начин за преодоляване на дълбоките различия и враждебност в Европа чрез сътрудничество и интеграция и също така за слагане на край на войната и за гарантиране на демокрацията в Европа,
В. като има предвид, че процесът на европейска интеграция е бил успешен и че е довел до един Европейски съюз, който обхваща държавите от Централна и Източна Европа, които бяха управлявани от комунистически режими от края на Втората световна война до началото на 90-те години и като има предвид, че присъединяването на Гърция, Испания и Португалия спомогна за гарантиране на демокрацията в Южна Европа,
Г. като има предвид, че основна цел на изграждането на Европейския съюз е гарантирането на зачитането на основните права и на върховенството на закона в бъдеще и че за прилагането на тази цел са предвидени подходящи механизми в членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз,
Д. като има предвид, че от гледна точка на жертвите няма особена разлика кой режим ги е лишил от свобода, ги е изтезавал или убивал,
1. изразява почит към всички жертви на тоталитарните и недемократични режими в Европа и отдава уважение на всички, които са водили борба срещу тиранията и подтисничеството;
2. отбелязва, че всички тези режими са разглеждали държавното насилие като приемлив, предпочитан и ефективен способ за запазване на абсолютен контрол над своите граждани; отбелязва, че тези режими са прибягвали често до крайни форми на терор, до задушаване на всички граждански и човешки свободи, до започване на завоевателни войни, и като неотменна част от своите идеологии, до унищожаване, потъпкване, и осакатяване на цели нации и групи от населението и че по тази причина те следва да бъдат смятани за основните морални, политически и социални бедствия, връхлетели Европа през 20-ти век;
3. отново потвърждава своя ангажимент към една мирна и благоденстваща Европа, основана върху ценностите зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека;
4. подчертава значението на поддържането на спомените за миналото живи, тъй като не може да има помирение без памет; отново потвърждава своята решителна единна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст;
5. припомня, че най-скорошният акт на геноцид и на престъпления срещу човечеството в Европа беше извършен през юли 1995 г. и че е необходима непрестанна бдителност в борбата срещу недемократичните, ксенофобски, авторитарни и тоталитарни идеи и течения;
6. подчертава, че за да бъде повишена осведомеността в Европа относно престъпленията, извършени от тоталитарни и недемократични режими, трябва да бъде подпомагано документирането и разказите на очевидци за изпълненото с неволи минало на Европа, тъй като без памет не може да има помирение;
7. с оглед на това призовава Съвета и Комисията да подпомагат и защитават дейността на неправителствени организации като Мемориал в Руската федерация, която организация е ангажирана активно с проучването и събирането на документи, свързани с престъпленията, извършени през сталинисткия период;
8. изразява съжаление поради факта, че двадесет години след рухването на комунистическите режими в Централна и Източна Европа достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още необосновано ограничен в някои държави-членки; призовава за полагане на истински усилия във всички държави-членки за отваряне на архивите, включително тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните ведомства;
9. решително и недвусмислено осъжда престъпленията срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на тоталитарните комунистически режими; изразява съчувствие, разбиране и признание за техните страдания на жертвите на тези престъпления и на членовете на техните семейства;
10. заявява, че европейската интеграция като образец за мир и помирение е продукт на доброволния избор на народите на Европа за ангажиране с едно споделено бъдеще и че Европейският съюз носи особена отговорност за насърчаването и съхраняването на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на върховенството на закона не само на територията на Европейския съюз, но и извън него;
11. призовава Комисията и държавите-членки да полагат допълнителни усилия за постигане на общо разбиране на европейската история и да подчертават историческото достижение на европейската интеграция и резкия контраст между трагичното минало и мирното и демократично обществено устройство в днешния Европейски съюз;
12. вярва, че за правилното съхранение на историческата памет е необходима и неизбежна една цялостна преоценка на европейската история и общоевропейско признаване на всички исторически аспекти на съвременна Европа, че това ще укрепи европейската интеграция, тъй като едно по-добро бъдеще би могло да бъде построено единствено посредством едно по-добро разбиране на общото минало, което също така спомага за премахване на възможността за възраждане на тоталитарните режими;
13. призовава за обявяването на общоевропейски ден за почит към паметта на жертвите на всички тоталитарни и недемократични режими, който да бъде честван с достойнство и безпристрастност, и призовава всички правителства на държавите-членки на ЕС да обявят 23 август, деня на подписването на пакта Рибентроп-Молотов през 1939 г., за европейски ден за почит към паметта на жертвите на нацизма и сталинизма;
14. отново потвърждава своята последователна подкрепа за укрепване на международната справедливост с оглед, по-специално, на ценния принос на Международния съд и на Международния наказателен съд;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, парламентите на държавите-членки, правителствата и парламентите на държавите-кандидатки за членство, на правителствата и парламентите на държавите, асоциирани с Европейския съюз, на правителствата и парламентите на държавите-членки на Съвета на Европа.
- [1] ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 114.
- [2] Приети текстове: P6_TA(2008)0523.
- [3] Приети текстове: P6_TA(2009)0028.
- [4] ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.