ДОКЛАД относно равносметката относно състоянието на Общата селскостопанска политика

28.2.2008 - (2007/2195(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Lutz Goepel

Процедура : 2007/2195(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0047/2008
Внесени текстове :
A6-0047/2008
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно равносметката относно състоянието на Общата селскостопанска политика

(2007/2195(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид Съобщението до Съвета и Европейския парламент, озаглавено "Подготовка за „здравна картина“ на реформата на Общата селскостопанска политика" (СOM (2007)0722),

–    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители[1],

–    като взе предвид своето становище от 11 декември 2007 г. относно предложението за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)[2],

–    като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаването на цените на фуражите и храните[3],

–    като взе предвид своето становище от 26 септември 2007 г. относно предложението за Регламент на Съвета за дерогация от Регламент (ЕО) № 1782/2003 по отношение на земите, оставени под угар през 2008 г.[4],

–    като взе предвид своето становище от 14 февруари 2007 г. относно предложението за Регламент на Съвета относно утвърждаването на правила за доброволна модулация на преки плащания съобразно Регламент (ЕО) № 1782/2003, както и за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005[5],

–    като взе предвид своето становище от 19 май 2005 г. относно политическите предизвикателства и бюджетните средства на разширения Съюз 2007-2013 г.,[6]

–    като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, и по-специално приложения I и III и декларации № 3 и № 9 към него,[7]

–    като взе предвид Акта относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и измененията на договорите, на които е основан Европейският съюз[8],

–    като взе предвид Решението на Съвета от 22 март 2004 г. за адаптиране на Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката Република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и измененията на договорите, на които е основан Европейският съюз, вследствие на реформата на Общата селскостопанска политика[9],

–    като взе предвид мандата, предоставен от Европейския съвет на Европейската комисия за преговори в областта на селското стопанство, както е посочено в „Предложението на ЕО за условията при преговорите със СТО в областта на селското стопанство“,

–    като взе предвид член 33, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, който беше включен без изменения в Договора от Лисабон,

–    като взе предвид член 45 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0047/2008),

A. като има предвид, че селското стопанство, наред със свързаната с него преработвателна промишленост и пазарна реализация на селскостопански продукти, все още представлява един от най-големите промишлени отрасли в ЕС;

Б.  като има предвид, че Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, основана на европейски селскостопански модел с икономическа, екологична и социална насоченост, гарантиращи устойчивост и безопасност на храните, ще бъде необходима и в бъдеще; като има предвид обаче, че успешният път на реформиране трябва да продължи, включително и по-нататъшното засилване на развитието на селските райони,

В.  като има предвид, че в бъдеще ОСП трябва да си постави за цел да премахне пречките, които в момента стоят пред младите хора, за да получат достъп до селскостопанска дейност, като възприеме като един от своите приоритети приемствеността между поколенията;

Г.  като има предвид, че намаляването на бюрокрацията в селскостопанския сектор чрез по-прозрачни, опростени и по-малко ограничаващи правила ще позволи както намаляване на разходите за селските стопанства и производителите, така и облекчаване на административната тежест;

Д. като има предвид, че Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да се развие, за да се справи с големи различия между земеделските и регионалните структури и същевременно трябва да намери решения по отношение на нови предизвикателства като изменението на климата, опазването на почвата и водите, засиленото отваряне към световния пазар или снабдяването с биомаса, суровини и възобновяема енергия; като има предвид, че тя трябва да разполага с достатъчно средства и да продължава да се стреми към първоначално поставените цели на ОСП, които наскоро бяха отново потвърдени в Договора от Лисабон, и които могат да се обобщят като производство на здравословни и качествени храни, което гарантира доставките им на разумни цени за всички европейци и позволява да се поддържа равнището на доходите на селскостопанските производители;

Е.  като има предвид, че от 1992 г. насам системата за пряко подпомагане бе реформирана три пъти, а всички значими пазарни организации, с изключение на сектора на млякото, от 2004 г. насам се реформират коренно и до голяма степен успешно;

Ж. като има предвид, че всички развити страни имат селскостопанска политика; като има предвид, че нови обстоятелства като увеличаването на световното население, изменението на климата, нарастващите потребности от енергия, намаляване на подкрепата за цените и засиленото отваряне към световния пазар се проявяват, от една страна, в по-високи пазарни цени на земеделските продукти в ЕС, и от друга – в значителни колебания в добивите и в още по-голяма неустойчивост на цените, така че запазването на общата селскостопанска политика е необходимо повече отвсякога;

З.  като има предвид, че безопасността на храните (разбирана в количествен и качествен смисъл) ще остане една от основните цели на ОСП, наред с целта за опазване на екосистемите, без което не може да има здравословна и дълготрайна продукция, както и с целта за оптимизиране на използването на земите в рамките на Съюза;

И. като има предвид значителните усилия, полагани от Европейския съюз за намаляване на разходите за селското стопанство спрямо общия бюджет, които от близо 80% през 70-те години са намалели до 33 % в края на настоящите финансови перспективи, като същевременно земеделската площ се е увеличила с 37 % спрямо 2003 г. поради присъединяването на новите държави-членки;

Й. като има предвид ангажиментите, поети от държавните и правителствени ръководители в рамките на срещата на високо равнище в Берлин относно гарантирането на общите разходи за първи стълб на ОСП до 2013 г.;

К. като има предвид, че Актът за присъединяване от 2004 г. предвижда дерогации при прилагането на някои правила на ОСП за новите държави-членки с цел компенсиране на по-ниското равнище на преките плащания;

Л. като има предвид, че в определени региони не съществува алтернатива на някои традиционни форми на селскостопанско производство, които често представляват основна селскостопанска дейност за тези региони и следователно на всяка цена трябва да се опазват и подпомагат поради важни причини, свързани с околната среда и регионалната политика, а също и за да се подкрепя икономическата и социална среда; особено с оглед ролята на ОСП в т.нар. региони за сближаване, в които земеделието и животновъдството по традиция са важни инструменти за икономическо развитие и създаване на работни места;

М. като има предвид, че европейските селскостопански производители трябва да имат гаранция за сигурност, за да не бъдат ощетени в своите очаквания и инвестиции, и че в някои сектори регулаторните системи трябва да позволяват средносрочни и дългосрочни прогнози;

Н. като има предвид, че европейският законодател трябва да избягва дискриминацията на европейските земеделски производители и животновъди спрямо конкуренцията от трети страни или чрез подходящи инструменти трябва да създаде условия на равнопоставеност за европейските земеделски производители и животновъди; като има предвид, че по-специално трябва да се следи стандартите за качество, здраве, околна среда, хуманно отношение към животните и други стандарти, задължителни за селскостопанските производители на Съюза, да се спазват също и от вносителите на селскостопански продукти в ЕС;

О. като има предвид определените в член 33 от Договора за ЕО цели на ОСП, както и, при условие, че Договорът от Лисабон бъде окончателно ратифициран, че всички съществени правни и бюджетни решения във връзка с ОСП трябва да се вземат със съгласието на Европейския парламент;

П. като има предвид, че Европейският съюз трябва да запази независимостта си по отношение на храните, като се стреми да не зависи от вноса на хранителни продукти, тъй като това може да окаже отрицателно влияние върху безопасността на храните и да породи проблеми с доставките;

Р.  като има предвид, че е уместно да се извърши по-задълбочен анализ на развитието на пазарите и влиянието им върху вътрешния пазар, предвид международното равнище на цените и на производството на суровини;

Въведение

1.      подкрепя защитата на модела за устойчиво, конкурентно и многофункционално селско стопанство, което запазва специфичността на всеки производствен отрасъл и район и чиято основна цел е снабдяването на населението със здравословни и безопасни храни, в достатъчно количество и на разумни за потребителя цени;

2.      застъпва становището, че реформата на ОСП от 2003 г. в основната си част е много успешна, защото значително повиши прозрачността и ефективността на ОСП, както и личната отговорност и пазарната ориентация на земеделските производители, и счита, че този процес трябва да продължи при условие, че бъде спазен ангажиментът, поет от държавните и правителствени ръководители през м. декември 2002 г. за запазване размера на земеделските средства от първия стълб до 2013 г.; подчертава, че за сметка на това управлението на ОСП и множеството директиви и регламенти на ЕС, които оказват въздействие върху земеделските производители трябва да продължат да се опростяват, за да бъдат улеснени земеделските производители, без това опростяване да се проявява в повторно национализиране на ОСП и в още по-значително съкращаване на помощите, които получават европейските селскостопански производители;

3.      във връзка с това приветства техническите адаптации, които могат да се осъществят в резултат на Съобщението на Комисията относно „здравната картина” на Общата селскостопанска политика, която цели да постигне ефективността на реформата от 2003 г. и призовава Комисията да гарантира основния икономически принцип на стабилност на ОСП;

4.      призовава Комисията предвид бъдещите реформи да проведе проучване за оценка на съотношението разходи/ползи на ОСП по отношение на безопасността на храните, самодостатъчността и запазването на селското население; призовава изпълнителните органи на Общността да анализират разходите за потребителя, до които може да доведе поскъпването на хранителните продукти в резултат на увеличаването на световното търсене, в сравнение с разходите на селскостопанската политика за гражданите към момента;

5.      счита, че предизвикателството пред ЕС по отношение на преговорите със СТО се изразява в посрещането на всички бъдещи ограничения по начин, който в максимална степен увеличава вътрешното благосъстояние на ЕС; подчертава, че ЕС е този, който следва да се възползва възможно най-добре от наличната гъвкавост, например в случая със „чувствителните продукти“; въпреки това подчертава, че условието за всяко споразумение със СТО в областта на селското стопанство е да се постигне споразумение за интелектуална собственост, покриващо географските указания;

6.      при все това застъпва становището, че Европейският съюз и занапред трябва да разполага с достатъчно инструменти, за да може да взема предпазни мерки срещу кризи на пазара и на снабдяването в сектора на земеделието и здравеопазването;

7.      подчертава необходимостта да се признае по ефективен начин и чрез подходящи средства (финансови и други) функциите, които изпълнява селското стопанство в областта на производството на селскостопански продукти, опазването на околната среда и селските райони;

8.      подкрепя принципно интеграцията на общи цели в ОСП, по-специално на принципа на безопасността на храните, териториалното сближаване, защитата на потребителите, опазването на околната среда, климата, животните, възобновяеми енергийни източници и биоразнообразието; при все това отбелязва, че това трябва да стане в рамките на устойчивото развитие, което да съчетава икономически постижения, опазване на околната среда и ресурси, възстановяване на териториите и социалната справедливост; отбелязва все пак, че държавните и правителствените ръководители потвърдиха целите на ОСП, като в Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., се позовават на съдържанието на член 33 от Договора от Рим;

9.      подчертава, че включването на общите цели в ОСП не трябва да поставя под въпрос производството на земеделски и животновъдни продукти в планинските, необлагодетелстваните, отдалечените и островните райони на Европейския съюз, които прилагат система на екстензивно производство и до голяма степен произвеждат за местния пазар, но които също така продават земеделски и животновъдни продукти на националните пазари на държавите-членки; 10.  счита, че Съюзът налага високи изисквания за селските си стопани и производители и че той също така трябва да следи дали се спазват същите изисквания от страна на онези, които внасят селскостопанските си продукти в ЕС и че Европейският съюз трябва да настоява на това посочените цели да бъдат взети предвид при преговорите в рамките на СТО;

11.    отхвърля намаляването на общия бюджет на първия стълб за периода до 2013 г. и подчертава, че във фазата на радикални промени на селскостопанските и животновъдните пазари и по средата на текущи реформи земеделските производители изпитват крайна необходимост от надеждност, сигурност и по-специално, спазване на взетите през 2003 г. решения;

12.    отхвърля всяка дискриминация при преките плащания въз основа на размера на стопанството и правната форма, но същевременно признава, че всяко преразпределение на помощи в първия стълб трябва да се основава на холистична оценка на неговото въздействие върху социалното и регионално сближаване, заетостта, околната среда, конкурентоспособността и иновацията;

13.    призовава да се подпомагат активно работещите селскостопански производители;

14.    подчертава, че Съобщението на Комисията от 20 ноември 2007 г. отделя съвсем малко място на проблемите, нуждите и трудностите, пред които е изправен селскостопанският сектор на 12-те нови държави-членки, и настоява това да се вземе под внимание при предстоящите реформи, както и да се обмисли целево допълнително финансиране за преструктуриране и модернизация;

Преки плащания

15.    счита, че преките плащания ще бъдат абсолютно необходими и в бъдеще като основна гаранция за доходите на селскостопанските производители не само при пазарен неуспех, но също така и за предоставянето на общи блага от селскостопанските производители и като компенсация за изключително високите - в международен план - екологични, социални, свързани с възможността за проследяване на произхода, безопасността на храните и защитата на животните стандарти в Европа;

16.    въпреки това отбелязва, че равнището на плащанията не винаги изглежда в равновесие с усилията за спазване, полагани от засегнатите земеделски производители, тъй като плащанията все още зависят до голяма степен от историческите разходи;

17.    следователно изисква от Комисията да изготви доклад, който следва да оцени допълнителните разходи, пред които са изправени земеделските производители поради необходимостта от спазване на общите стандарти в областта на околната среда, хуманното отношение към животните и безопасността на храните, в сравнение с техните основни конкуренти на световния пазар; в допълнение докладът трябва да сравни тези разходи с действителното равнище на преките плащания, получавани от земеделските производители; докладът следва да бъде достатъчно конкретен за различните видове земеделски производители в отделните държави-членки; той следва да бъде публикуван преди започване на процедурите по вземане на решения за Общата селскостопанска политика след 2013 г.;

18.    приветства предложението на Комисията да позволи на държавите-членки на доброволна основа по-голяма гъвкавост в посока отделяне на преките плащания от историческите референтни стойности и преминаване към по-унифицирана система и призовава Комисията да разясни, заедно с внасянето на законодателното предложение, дали с оглед на добрата практика в държавите-членки би бил възможен, евентуално до 2013 г., ускорен доброволен преход към единна регионална или национална премия, въз основа на площ, при необвързани с производството плащания; при все това онези държави-членки, които прилагат модела на пълно (или частично) отделяне на помощите от производството, основан на историческите плащания, могат да предпочетат да оставят тази система в сила до 2013 г.; призовава Комисията да извърши проучване на потенциалното въздействие на премията въз основа на площта, и по-специално с оглед на гъсто населените с добитък животновъдни стопанства на сравнително малка животновъдна площ;

19.    подчертава, че като се избира преминаването към регионални модели ще е уместно да се вземат предвид трудностите, свързани с особеностите на специалните налози за животновъдството, тоест факта, че някои животновъди не разполагат или разполагат с много малко земеделски площи, както и факта, че екстензивното животновъдство в много региони на ЕС се основава на колективно използване на общи неразделени пасища, които са собственост на общините или на държавни органи;

20.    счита, че като се има предвид нарастващият брой сектори, обхванати от схемата за единно плащане, както и придобитият от нейното прилагане опит, някои решения и правила за прилагане изглеждат ненужно строги и сложни, макар и да изглежда необходимо да се състави нова дефиниция на нормите, на приложната рамка и на административното управление, което улеснява прилагането им в онези държави-членки и в онези сектори, които желаят това;

21.    счита, че въз основа на по-голямото влияние върху доходите и по-голямата свобода на земеделските производители при вземането на решения, както и въз основа на свързаното с тази свобода опростяване на ОСП, отделянето на преките плащания от производството като цяло е довело до успешна пазарна ориентация на европейското селско стопанство; и призовава Комисията да ускори политиката на отделяне, освен ако това не би довело до значителни социално-икономически и/или екологични вреди в определени региони, и по-специално в най-необлагодетелстваните райони; въпреки това отбелязва, че следва да се изготви допълнителна оценка на въздействието с цел изчерпателно определяне на последиците от отделянето върху определени региони, производството и земеделския пазар;

22.    счита, че принципно отделянето на пряката помощ от селскостопанското производство може в дългосрочен план да спомогне за намаляване на отрицателните въздействия на европейското земеделие, при условие че се съпровожда от засилена подкрепа за устойчиви практики в развитието на селските райони;

23.    отбелязва, че всяко по-нататъшно отделяне следва да се извършва само след внимателно зачитане на възможните последици, включително, но не само, за равновесието между различните селскостопански сектори, повишената опасност от монокултури и заплахата за трудоемките селскостопански сектори;

24.    отчита, че с оглед на сериозните нарушения на пазара, между другото и въз основа на покачващите се цени на фуражите, ситуацията при премиите за животни, в т.ч. и за млякото, не е съпоставима, което оказва силно влияние върху някои системи на производството, свързано с животни, което е в сила в ЕС;

25.    застъпва становището, че при пълно отделяне от производството на премиите за животни в определени региони, напр. планинските региони и други региони със специфични затруднения (острови, сухи и влажни региони, най-отдалечените райони), в които не съществуват алтернативи на относително трудоемкото животновъдство, възниква заплаха от значителни икономически и екологични вреди, което не са съвместими с целите на Договора; призовава да се използват точни референтни данни като основа за предоставяне на права на плащане, в случай че се извършва (частично) отделяне;

26.    съзнава ключовата позиция на животновъдството за европейското селско стопанство, особено в някои страни с широкомащабно животновъдство и поради това счита за оправдано частичното запазване за момента на обвързаните с производството премии за животни; признава отличителната заслуга на тези много успешни селскостопански предприятия за регионалната икономика; припомня, че членове 47 до 50 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 предвиждат решение за гъсто населените с добитък животновъдни стопанства, което трябва да се изследва допълнително за периода след 2013 г.;

27.    при все това застъпва становището, че това няма да бъде достатъчно; поради това приветства като първа стъпка във вярната посока обявеното изменение на член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 (упоменаван по-нататък в документа като член 69); но отбелязва, че този инструмент не следва да се използва като прикрит начин за въвеждане на доброволна модулация и двойно подсилване на втори стълб; в допълнение, равнопоставените условия между държавите-членки следва да се спазват във възможно най-голяма степен;

28.    изисква бюджетните кредити по член 69 да се използват предимно за мерки, свързани с териториалното сближаване и укрепване на отделните сектори, по-специално за мерки, които ще предотвратят преустановяването на селскостопанското производство и особено на животновъдството в области, където това би довело до съществени щети за природата, ландшафта или регионалното развитие (особено планински райони, влажни райони или райони, засегнати от недостиг на вода, други особено необлагодетелствани райони и високопланински пасища) или за мерки, които служат за преструктурирането и укрепването на ключови селскостопански сектори (напр. сектор за производство на краве мляко и месо, сектор за овче месо) и за екологични мерки, свързани с площта (напр. биологично земеделие), които до този момент не се включват във втори стълб, както и за управление на риска;

29.    счита, че бюджетните средства, предвидени за преразгледания член 69, биха могли въз основа на оценка на въздействието и на доброволна основа да покриват до 12% от преките плащания на държава-членка;

30.    призовава Комисията да представи предложения за общи правила, касаещи прилагането на член 69 от държавите-членки, с цел да се избегнат доколкото е възможно пречки за търговията и нарушаване на конкуренцията, като ги включи, където е необходимо в рамките на общата организация на пазара; също така призовава всички мерки, изискващи прилагането на член 69 да бъдат съобщени на Комисията; последно, призовава Комисията да изготви оценка на въздействието, който следва да бъде приложен към законодателното предложение;

31.    застъпва становището, че мерки, които служат за укрепването на отделни сектори, в дългосрочен план следва да се финансират по първи стълб; във връзка с това счита, че Комисията трябва да направи обстойна оценка на резултатите от прилагането на преразгледания член 69, като подготовка на реформа, предвидена за периода след 2013 г.;

32.    призовава Комисията до 30 юни 2011 г. да представи доклад, който изчерпателно да обясни начина, по който може да се гарантира в дългосрочен план устойчивостта на общностното растениевъдство, както и сигурността на снабдяването на европейското животновъдство, като се има предвид разнообразието на системи за производство в рамките а ЕС, многофункционалността и регионалните аспекти (планински райони, необлагодетелствани и малки островни райони и др.); счита, че докладът трябва да разгледа и въпроса доколко целите на ОСП, включително по отношение на продължителността и социалните аспекти, могат да се постигнат по по-ефикасен и по-целенасочен начин посредством отделено от производството, непряко подпомагане, напр. чрез премии за екстензивни ливади или пасища, или чрез специални помощи за производството на мляко и месо, премии за обори, които са построени и обзаведени в съответствие с общото хуманно отношение към животните и екологичните стандарти или специални инструменти за управление на кризи; подчертава, че докладът трябва да отговори, с оглед специалната нужда на районите с интензивни животновъдни обекти, на въпроса дали или в каква степен са необходими обвързани с производството премии за животни или решения придържащи се към членове 47 до 50 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 дори след 2013 г.;

33.    препоръчва новите държави-членки, които желаят това, да могат да прилагат опростеното единно плащане на площ (SAPS) до 2013 г. и призовава Комисията да провери дали прилагането на SAPS може да бъде опростено в по-голяма степен чрез изменение на правилата относно площите, които отговарят на условията за отпускане на помощ;

34.    счита, че всички бюджетни кредити, предназначени за осъществяването на ОСП, които са били спестени или не са били използвани, следва да бъдат изразходвани за нея;

35.    застъпва становището, че преките плащания ще бъдат необходими и след 2013 г., но че те следва да се основават на нови обективни критерии, а именно директното създаване на работни места в стопанствата или да се развиват по-категорично в посока към възнаграждаване на земеделски производители за обработване на земята, или обезщетението за определени ефективни услуги от общ интерес, или за особени стандарти, в това число и стандарти, свързани с хуманното отношение към животните, при което би следвало да се провери доколко са целесъобразни значителните разлики при регионалните плащания на площ в Европа и при финансирането на втори стълб; призовава Комисията да предложи подходящи мерки, които да гарантират, че пълната сума на преките финансирания ще отиде само при хора и стопанства, които работят също в областта на селското стопанство;

Опростяване, съблюдаване на други задължения (кръстосано спазване) и пазарна ориентация

36.    подкрепя след подходящ период на преустановяване постепенната интеграция на по-малките и поради това по-сложни в административно отношение схеми за плащания, свързани с производството (сух фураж, коноп, лен, нишесте от картофи) в системата за единно плащане на площ, освен ако това не би довело до значителни социално-икономически и/или екологични вреди в определени райони; доколкото е наложително по регионалнополитически причини, трябва да се предвидят съпътстващи мерки съгласно член 69; призовава Комисията за анализ на всеки случай поотделно на нейното икономическо и регионално въздействие, което да покаже, че това е подходящото решение и да идентифицира необходимия срок за неговото изпълнение; подчертава, че отделянето не следва да застрашава самото съществуване на въпросните форми на производство;

37.    подкрепя незабавното премахване на задължението за оставяне на земя под угар, което в системата на несвързани с производството преки плащания загуби смисъла си на инструмент за управление на количествата и наред с това е крайно сложно в административно отношение, и превръщането на правата на оставяне на земя под угар в нормални права;

38.    застъпва становището, че мерките по втори стълб могат да позволят по-добро и по-целенасочено постигане на екологични ползи от оставяне на земя под угар;

39.    изисква премията за енергийни култури да бъде постепенно премахната по времето на период на преустановяване, тъй като премиите за енергийни култури са твърде сложни в административно отношение и ползите от тях за енергийната политика са незначителни или никакви в настоящата пазарна среда;

40.    изисква неизползваните поради премахването на премията за енергийни култури бюджетни кредити измежду други неща да се предоставят съгласно член 69, съответно в рамките на втори стълб, конкретно за съпътстващи мерки за организацията на пазара на мляко, особено в планински и други райони със специфични затруднения;

41.    призовава Комисията да предназначи неизползвани кредити от бюджета за земеделие, които са били предвидени за мерки за ориентиране на пазара, като например интервенция, експортни субсидии или складиране, преди всичко за целите на укрепването на икономиката в селските райони, по-специално на земеделски стопанства, по отношение на целите за развитие на селското стопанство, въз основа на член 69;

42.    застъпва становището, че без съблюдаване на други задължения (кръстосано спазване (КC)) преките плащания стават неоправдани; в това отношение изтъква, че новите държави-членки трябва да бъдат подпомагани от ЕС при прилагането на правилата за кръстосано спазване по времето на преходен период

43.    отхвърля, с оглед на намаляващите преки плащания, разширяването на полето на приложение на кръстосаното спазване, докато държавите-членки и Комисията не постигнат съществен напредък при опростяването и хармонизирането на разпоредбите за осъществяване на контрол и Комисията не предложи преглед на свързаните с кръстосаното спазване разходи за земеделските производители; в тази връзка припомня своето становище от 11 декември 2007 г.;

44.    изразява становището, че кръстосаното спазване би трябвало да се ограничи до контрол на съществените стандарти на европейския модел на производство и на такива стандарти, които могат да бъдат предмет на систематичен контрол и синхронизация в различните държави-членки;

45.    призовава за по-голяма ефективност на кръстосаното спазване по отношение на неговите цели и по-уеднаквено прилагане измежду държавите-членки; призовава Комисията да разработи по-ясни ръководни насоки за подпомагане на държавите-членки при прилагането;

46.    призовава да бъде сложен край на непропорционално големите тежести за животновъдството, възникващи в резултат от кръстосаното спазване; и изисква по-специално критичен преглед на някои стандарти, свързани с хигиената и идентифицирането (напр. ушни марки);

47.    би могъл да си представи умерено адаптиране на изискванията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и устойчиво управление на земята по отношение на променените условия на околната среда и на производство (изменение на климата, биомаса), ако е гарантирано, че тези нови изисквания се прилагат по съпоставим начин в цяла Европа;

48.    счита, че държавите-членки на Европейския съюз, прилагащи SAPS, трябва да разполагат с възможност да отлагат прилагането на принципа на кръстосаното спазване, така че да могат добре да се подготвят за въвеждането на необходимите системи за контрол и да убедят земеделците в необходимостта от спазване на определените стандарти;

49.    призовава Комисията да продължи усилията си за опростяване на ОСП и така постоянно да преразглежда законодателни актове, за да определи дали са необходими и дали техните разпоредби са целесъобразни; в тази връзка трябва да предложи допълнителни мерки, като напр. опростени правила за прехвърляне на права на плащане при неактивиране, сливане на минимални права за получаване на плащане, въвеждане на единна премия за малки стопанства, опростяване на правилата относно националния резерв или намаляването, респ. премахването им в зависимост от прехода към регионално/национално единно плащане на площ, отказ от загуба на право на плащане при неизползване, премахване на ръкописно съставените регистри на едър рогат и друг добитък;

50.    допълнително призовава държавите-членки да гарантират навременни плащания и призовава Комисията да позволява предоставянето на предварителни плащания на земеделските производители;

51.    призовава Комисията да разработи нужните механизми да гарантира, че вносът от трети страни спазва същите стандарти, както и продуктите от Общността в областта на общи изисквания, безопасност на храните и т.н.;

Мрежа за сигурност

52.    изразява становището, че с оглед на нарастващия брой очаквани заплахи за околната среда и климата и опасностите от епидемии, както и с оглед на големите колебания на цените на селскостопанските пазари, е крайно необходима допълнителна превенция на риска, която да изпълнява ролята на мрежа за сигурност;

53.    припомня, че пазарноориентираното производство, адаптираното сеитбообращение, диверсификацията, финансовите инструменти, договорите по веригата на доставките и застраховките са все важни начини, чрез които земеделските производители могат да се защитават срещу риск и че по принцип земеделските производители носят отговорност за подходящата превенция на риска;

54.    счита, че с цел справяне с пазарните неуспехи, системата за интервенции следва да се запази и реформира в строга мрежа за сигурност за извънредни обстоятелства с правила, основани на световните пазарни тенденции;

55.    одобрява в тази връзка предложението на Комисията да намали до нула праговете на интервенция в областта на нефуражните земеделски продукти, като поддържа - евентуално понижен - праг на интервенция само по отношение на пшеницата;

56.    изразява становището, че схемите за застраховане в частния сектор или смесените схеми на застраховане, като застраховката срещу множество рискове, трябва да бъдат спешно развити с оглед на нарастващите рискове; осъзнава факта, че това не може да се осъществи без публично участие във финансирането; подчертава факта, че въвеждането на тези схеми не трябва по никакъв начин да застрашава равнопоставеността между различните държави-членки; призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждането или подкрепата на общностен режим за допълнително застраховане за в бъдеще, с оглед посрещането на проблемите, произтичащи от климатичните и екологични катастрофи;

57.    припомня, че на практика всички трети страни от значение разполагат с подобни подпомагани от държавата системи;

58.    застъпва становището, че във връзка с това като първа стъпка, считано от 2009 г., трябва да се създадат възможности за финансиране на националното и регионалното подпомагане на схеми за предотвратяване на рискове, като се вземат под внимание различните потенциални рискове в Европа; Комисията следва да провери степента до която групите от производители, браншовите и междупрофесионални обединения, както и частните застрахователни дружества могат да бъдат включени в тези схеми;

59.    застъпва становището, че с оглед на съвършено различните условия в отделните сектори, вероятно е необходимо да бъдат предпочетени диференцирани решения по сектори (подобно на решението в сектора на плодовете и зеленчуците), а не хоризонтален подход;

60.    застъпва становището, че тези мерки следва частично да се финансират по първия стълб съобразно член 69, след като това са мерки, които попадат в обхвата на пазарната политика;

61.    застъпва становището, че мерки, свързани с управлението и предотвратяването на риска, не бива да водят до повторно въвеждане на обвързани с производството мерки за подпомагане;

62.    поради това счита, че Комисията трябва да разработи обща рамка за подпомагане на системите за управление на риска от страна на държавите-членки, въз основа на действащите понастоящем системи или системи, одобрени от Комисията в миналото, за да изключи във възможно най-голяма степен въздействия, водещи до нарушаване на конкуренцията и търговията, при необходимост чрез установяването на общностни правила в рамките на единната организация на пазара;

63.    призовава Комисията до 30 юни 2010 г. да представи подробен анализ на съществуващите системи за управление на риска и на възможностите за тяхното усъвършенстване на общностно равнище в периода след 2013 г;

Модулация/горна граница/дегресия(постепенно намаляване)/минимален праг

64.    подчертава, че при прилагане на предложенията на Комисията, постепенно намаляващият таван, модулацията и бюджетната дисциплина могат да окажат важно влияние за преразпределяне в някои региони;

65.    подчертава, че до този момент не са представени оценки на въздействието на по-нататъшна модулация, дегресия и минимални прагове върху пазара на труда в селските райони и регионалното сближаване; затова трябва да се извърши оценка на първи стълб;

66.    подчертава, че долните граници, предложени от Комисията, могат да имат значително въздействие в някои държави-членки и могат да повлияят на разпределението на плащанията по ОСП между държавите-членки, докато горната граница предполага прехвърляне на около 500 милиона евро от първи към втори стълб; припомня, че все още има сериозни съмнения по отношение на настоящата ценова ефективност на мерките по втория стълб; поради това счита, че спестяванията, идващи от възможното прилагане на тази мярка, следва да останат в рамките на първи стълб;

67.    отхвърля предложението на Комисията в настоящия му вид за постепенно намаляване (до 45%), тъй като няма ясна връзка между размера и благосъстоянието на едно земеделско стопанство и не взема предвид необходимата работна сила за управлението на едно по-голямо земеделско стопанство; предложението на Комисията би поставило по-големите земеделски стопанства или сдружения в неоправдано неизгодна позиция, което би довело до съкращаване на работна ръка и до разбиване на изградени, конкурентоспособни структури и би имало като последица разделянето на земеделски стопанства, обусловени от чисто технически фактори, свързани с подпомагането, което би причинило нарушения на структурата в някои райони в Европа;

68.    застъпва становището, че дегресията и/или определянето на тавани са приемливи само ако се основават на изчерпателна оценка на въздействието им върху пазара на труда и регионалната политика и само ако се създаде възможност броят на подлежащите на социално осигуряване работници на пълен работен ден или определени производствени структури (многофамилни предприятия, кооперативни организации и др.) или размерът на общите разходи за труд в стопанствата да бъдат вземани под внимание с цел намаляването им; призовава Комисията да има предвид, че по-малките земеделски стопанства, които се обединяват под формата на едно юридическо лице с цел реализиране на икономии от мащаба и постигане на по-голяма конкурентоспособност, не следва да се поставят в неизгодна позиция;

69.    изисква средствата, натрупани в резултат на дегресия, да остават в съответните региони или държави-членки, където ще се използват например за финансиране на мерки съгласно член 69 или по втория стълб; призовава тези средства да бъдат съсредоточени пряко върху земеделските производители;

70.    подкрепя, с оглед на годишния доклад за 2006 г. на Европейската сметна палата, предложеното повишаване на минималните прагове, което би могло да бъде установено на 1 хектар или съответно 250 евро, съчетано с въвеждането на еднократна премия или минимална еднократна сума за дребните бенефициери; същевременно счита, че в строго обосновани случаи на големи различия в земеделските структури, трябва да се предостави възможност на държавите-членки сами да определят минималните прагове;

71.    при все това подкрепя усилията на Комисията за обезпечаване на подходящо финансиране на перспективна политика за селските райони по втори стълб на ОСП, като същевременно счита, че тази цел не трябва да бъде постигната за сметка на първия стълб;

72.    подчертава, че с оглед на и без друго драстичните индивидуални намаления, не може да бъде одобрено още едно намаляване на преките плащания с 8%, без да е представена оценка на въздействието;

73.    застъпва становището, че с оглед на масовите призиви за намаляване на големите плащания въз основа на съществуващите данни и на оценка на въздействието, е възможна прогресивна модулация, като се вземат предвид структурата на земеделските стопанства (сдружение и др.), работната ръка и/или разходите за работна ръка и специфичните видове производство в различните системи за преки плащания (напр. специфични проблеми на земеделски стопанства и райони, които са гъсто населените с добитък на сравнително малка животновъдна площ).

         средствата от прогресивната модулация следва да се разпределят в съответствие с правилата, общовалидни за средствата от модулация и да остават в районите или държавите-членки, в които са натрупани.

         Европейския парламент би могъл да предвиди прогресивна модулация в следната форма:

         преки плащания от 10 000 - 100 000 евро    - 1% (за целия период 2009 – 2013 г.)

         преки плащания от 100 000 - 200 000 евро  - 2% (за целия период 2009 – 2013 г.)

         преки плащания от 200 000 - 300 000 евро - 3% (за целия период 2009 – 2013 г.)

         преки плащания над 300 000 евро  - 4% (за целия период 2009 – 2013 г.)

74.    призовава доброволната модулация да се замени със задължителна модулация;

75.    застъпва становището, че средствата от модулация следва да се предоставят преди всичко посредством метода LEADER и за мерки, предназначени за борба със загубата на биоразнообразие, превенция на риска, адаптиране към измененията на климата, мерки за устойчиво използване на биомаса, съпътстващи мерки при структурни реформи (напр. организацията на пазара на мляко), гарантиране на производството в планински или малки островни райони и други сходни необлагодетелствани области, гарантиране на качеството, включително мерки, свързани с хуманното отношение към животните, екологично земеделие, мерки за пазарна реализация и адаптиране към техническия напредък; призовава всички тези мерки да бъдат съсредоточени пряко върху земеделските производители;

Организация на пазара на мляко

76.    осъзнава, че досегашната система на млечни квоти по всяка вероятност няма да бъде продължена след 2015 г. в сегашния й вид и призовава Комисията да направи широкообхватна проверка относно това как би могъл да изглежда пазарът на мляко на бъдещето; призовава Комисията, за периода след 2015 г. да представи убедителен план за млечния сектор, който да гарантира продължаването на производството на мляко в Европа, в т.ч. в планинските и отдалечените райони, както и в други райони със специфични трудности;

77.    препраща Комисията към решенията относно пазарните мерки и млечния фонд, приети от Парламента в рамките на минипакета реформи в ООП на мляко;

78.    призовава всички заинтересовани страни да използват времето до 2015 г., за да стабилизират или подсилят пазарните позиции и да гарантират „меко кацане“ за европейския сектор на млякото, за предпочитане чрез структурни увеличения на квотите;

79.    изисква млечната квота да бъде адаптирана спрямо пазара при промени в търсенето на световните пазари; затова счита, че квотите следва да се увеличат с 2% за 2008/2009 г. на доброволна основа за всяка държава-членка; призовава Комисията да предостави увеличението на националния резерв; призовава за годишен преглед на квотата;

80.    освен това призовава за значително понижаване на допълнителния налог за производителите на мляко през 2009/2010 г., както и по-нататъшното му понижаване през следващите години, с цел неутрализиране на повишаването на цените на квотите и компенсиране ex post в европейски мащаб, което ще позволи по-доброто използване на квотите;

81.    призовава за специални съпътстващи мерки, за да се предотврати отказът от млекопроизводството в планинските райони и в други район, изправени пред конкретни затруднения, доколкото там липсват алтернативи на традиционната млечна промишленост, или доколкото отказът от селскостопанска дейност би довел до загуба на важни природни зони;

82.    застъпва становището, че преди всичко съобразно член 69 е необходимо предоставянето на достатъчно бюджетни кредити за запазването на млечната промишленост, особено в планински райони, най-отдалечените райони (напр. Азорските острови), или други райони с подобни затруднения, например чрез добавки към плащанията на площ (подобно на мерките в сектора на захарта), под формата на премии за млечни крави, за ливади или екстензивни пасища, специални помощи за мляко или специални регионални програми за укрепване или преструктуриране на сектора и за насърчаване на особено качествените продукти;

83.    застъпва становището, че укрепването на сдруженията на производителите, браншовите и междупрофесионалните организации би могло да представлява допълнителен елемент от преразгледания член 69;

84.    призовава Комисията и държавите-членки да проучат възможността за нелинейно увеличение на националните квоти, за да се пристъпи към допълнителни увеличения на квотите за държавите-членки, в които производствените квоти по принцип са дефицитни;

85.    застъпва становището, че за финансирането на тези мерки трябва да се създаде специален фонд (Млечен фонд), който би могъл да се финансира отчасти от спестените средства в резултат на реформата в сектора;

Други въпроси

86.    подчертава, че силата и бъдещето на европейското селско стопанство са в регионалните, традиционните и други категории продукти с признато високо качество и в продуктите с добавена стойност;

87.    призовава Комисията в тази връзка да анализира възможността за създаването на “европейска марка”, която да позволи идентифициране на качеството на европейската земеделска и хранително-вкусова продукция на международните пазари;

88.    призовава в тази връзка Комисията да предложи обширна концепция, с цел да се подобри пазарната реализация на европейските висококачествени продукти на вътрешния и външния пазар, напр. чрез провеждане на информационни и рекламни кампании, посредством подкрепа на организациите на производителите и засилване на техните действия или на други форми на секторни организации и въвеждането на специални етикети, съдържащи означение за произхода на използваните земеделски суровини, които са по-ясни и по-лесно четими за потребителите;

89.    приканва Комисията в рамките на точно разчетен бюджет да увеличи кредитите, предназначени за информационни и рекламни кампании на вътрешния и външния пазар;

90.    приканва Комисията да обмисли необходимостта от истинска комуникационна политика, която да се занимава с ОСП, която да има за цел намаляването на неразбирателствата между селскостопанското производство и обществото и която да не функционира единствено като механизъм за популяризиране и реклама;

91.    застъпва становището, че организациите на производителите и междупрофесионалните организации трябва да бъдат подсилени и подкрепяни в по-голяма степен, най-вече в държавите-членки, в които те не са толкова многобройни, така че да се даде на селскостопанските производители по-добра позиция на пазара по отношение на търговията и продажбата на дребно и същевременно следва да се насърчават системите за гарантиране на качество във веригата за производство на храни, в това число и алтернативите на досегашни производствени практики;

92.    изразява съжаление, че Комисията е пропуснала възможността за разрешаване в по-широк план на проблемите, свързани с увеличения внос на храни и фуражи, който не съответства на стандартите на ЕС и по този начин накърнява постиженията на Европейския съюз в областта на околната среда, хуманното отношение към животните и социалното обвързване на публичните помощи; призовава Комисията да предложи мерки, за да подобри тази ситуация възможно най-скоро и да наложи спазване на законодателството на Общността в областта на околната среда и здравеопазването;

93.    призовава Комисията неотложно да разработи изчерпателен план за налагане на европейските нетърговски съображения (non-trade-concerns) в международните търговски преговори, по-специално въпросът за признаването и защитата на географските обозначения, хуманното отношение към животните и санитарното състояние на внесените животински и растителни продукти и др., за да се предотврати нелоялна конкуренция спрямо европейските производители и да се избегне изнасяне на проблеми, свързани с хуманното отношение към животните и околната среда, в трети страни; призовава Комисията активно да защитава в преговорите в рамките на СТО концепцията на квалифициран достъп до пазара с цел подпомагане на стандартите за устойчивост в селското стопанство;

94.    подчертава, че и за в бъдеще европейското селско стопанство няма да се справи без подходяща външна защита; затова призовава продуктите с произход от трети държави да подлежат на същите критерии за качество и безопасност, на които подлежат продуктите в ЕС;

95.    счита, че премахването на експортните субсидии трябва да бъде комбинирано с организиране на промоционални дейности в рамките на трети страни;

96.    припомня, че в контекста на изменението на климата се очертават две основни политически предизвикателства за селското стопанство: намаляването на емисиите на парникови газове, свързани с изменението на климата, и приспособяването към последиците от изменението на климата; подчертава, че с оглед на това селското стопанство е изправено през двойно предизвикателство: намаляване на своите собствени емисии, същевременно приспособявайки се към очакваните последици от глобалното затопляне;

97.    подчертава, че изменението на климата е не само екологичен, но и социално-икономически проблем и поради това екологичните съображения и усилия в селскостопанския сектор, един от най-уязвимите сектори, които пряко зависят от климатичните фактори, следва да вземат предвид необходимостта от гарантиране на икономическа и социална годност на селските райони;

98.    припомня, че приносът на селското стопанство за парниковия ефект (като източник на два вида силни парникови газове: метан и азотен оксид) е ограничен и намалява в ЕС поради прилагането на мерки, които вече са в сила в рамките на ОСП, като кръстосано спазване, агро-екологични схеми и други мерки за развитие на селските райони;

99.    призовава Комисията да провери доколко тези постижения могат да се повишат чрез включване на селското стопанство в механизмите на Протокола от Киото;

100.  застъпва становището, че доставката на възобновяеми енергийни източници от земеделието не може да се извършва едностранно във вреда на животновъдството и сигурността по отношение на храните на населението в Европа и света, устойчивостта и биоразнообразието; в тази връзка призовава Комисията да проучи въздействието на насърчаването на възобновяеми енергийни източници върху сигурността на храните и околната среда; призовава за подходящо финансиране на научноизследователската дейност и съответното въвеждане на най-новата и най-ефективна енергийна техника, използваща пълноценно биомасата (напр. биогорива от второ поколение); още веднъж припомня и подчертава факта, че в краткосрочен план предприятията за производство на биогаз, работещи на база животински отпадъци, разполагат с най-големия и най-устойчив потенциал за растеж в производството на допълнителна енергия от биомаса;

101.  подчертава силната връзка между селскостопанската дейност и качеството на водата и подчертава, че натоварването от страна на селското стопанство върху водния ресурс се нуждае от устойчиво управление; счита, че законодателството в областта на околната среда заедно с принципа „замърсителят плаща“ следва да бъдат водещите принципи за ефективно постигане на целите, свързани с устойчивото управление на водните ресурси и с околната среда;

102.  застъпва становището, че системата на плащанията в селското стопанство трябва да продължи да се развива и след 2013 г. и в тази връзка призовава Комисията да предостави до 30 юни 2010 г., най-вече с оглед на това че европейските селскостопански производители се нуждаят от дългосрочна сигурност при планирането, подробен анализ на възможна реорганизация, по-специално посредством определяне на стратегически цели, които разглеждат развитието на европейското селско стопанство в перспектива, която оценява подобаващо нововъведенията, териториите, качеството на продукцията, доходите на земеделските производители, опазването на околната среда и сигурността по отношение на храните; призовава Комисията да анализира обстойно опростяване на административната процедура, по-специално за годишните премии от по-малко от 20 000 евро на получател;

103.  изтъква, че селското стопанство влияе на биоразнообразието, като едновременно го създава и застрашава; счита, че са необходими усилия на глобално и местно равнище, както и на равнище ЕС за защита на ценните екосистемни услуги, които ни предлага биоразнообразието, а именно пречистване на въздуха и водата, опрашване на селскостопански култури и предпазване от ерозия;

104.  изтъква, че през настоящия програмен период 2007-2013 г. развитието на селските райони (и неговия финансов инструмент ЕЗФРСР) като втори стълб на ОСП има важно регионално въздействие; настоятелно призовава Комисията да използва възможностите за по-съгласувано изпълнение във връзка с програмите в областта на регионалната политика (структурни фондове) с цел да се достигне до интегриран подход в области, в които могат да се постигнат съвместни действия;

105.  счита, че развитието на селските райони е невъзможно без селскостопанска дейност и че целта трябва да бъде гарантиране на доброто икономическо състояние на селските райони и подобряването на жизнения стандарт на населението;

106.  настоятелно призовава Комисията да представи съгласуван пакет предложения за поддържане и развитие на устойчивата земеделска дейност особено в по-малко облагодетелстваните райони и районите с неблагоприятни природни условия, тъй като те са от първостепенно значение за опазване на биоразнообразието и съхранение на екосистемите;

107.  призовава Комисията да засили мерките за научен и технологичен трансфер, по-специално с цел насърчаване на по-щадящите околната среда и екосистемите методи на производство в интерес на устойчивото селско стопанство;

108.  обръща внимание на сполучливи проекти в ЕС, при които чрез сътрудничество на местно и регионално равнище между земеделски стопани, сдружения за опазване на околната среда и органи на управление е постигнат успех в ограничаването на въздействието на селското стопанство върху околната среда;

109.  застъпва по-специално становището, че бъдещата система трябва в по-голяма степен да се концентрира върху аспектите на социалното, икономическото и териториалното сближаване и интегрираното развитие на селските и периферните градски райони, укрепването на ключовите селскостопански сектори, плащанията за дейности, респ. компенсациите за извънредни тежести и управление на риска; изразява становището, че за целта връзката межди първи и втори стълб трябва да се определи отново;

110.  изразява становището, че европейското селско стопанство може да намери природосъобразни решения на неотложните проблеми на нашето урбанизирано общество, също така и в периферните градски райони и с това да допринесе за осъществяване на целите на Лисабонската и на Гьотеборгската стратегия;

111.  насочва вниманието към особената роля на земеделските производители в периферните градски райони; земеделските производители и управителите на земи в периферните градски райони могат да насърчават решения, които отговарят на целите както от Лисабон (знание, научноизследователска дейност, иновация), така и от Гьотеборг (устойчивост);

112.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  ОВ L 207, 21.10.03, стp. 1.
  • [2]  Приети текстове, P6_TA(2007)0598
  • [3]  Приети текстове, P6_TA(2007)0480.
  • [4]  Приети текстове, P6_TA(2007)0411.
  • [5]  ОВ C 287E, 29.11.2007 г., стр. 341.
  • [6]  Приети текстове, P6_TA (2005)0224.
  • [7]  ОВ C 139, 14.6.2006, стр. 1.
  • [8]  ОВ L 236, 23.09.03, стp. 33.
  • [9]  ОВ L 93, 30.03.04, стp. 1.

EXPLANATORY STATEMENT

Introduction

The Common Agricultural Policy (CAP) has undergone three fundamental reforms since 1992. The aim of all these reforms was:

· to improve the efficiency and transparency of the CAP,

· to increase the market orientation of farmers,

· to better integrate new elements – in particular environmental and animal protection aspects – into the general agricultural policy, and

· to boost rural areas.

The earlier system of price support, which was unable to solve the problem of farmers’ low incomes and, moreover, led to large surpluses which could only be disposed of on world markets with the aid of further subsidies, has been gradually replaced by a system of direct payments.

At the heart of the current support for farmers is a direct payment, introduced in the 2003 Mid-Term Review Reform, which is granted independently of any stipulated production (decoupled direct payment). Individual claims are based on historical payments made to farmers during particular reference periods before the reform came into force. It was possible for these to be paid as a single payment for the period 2003 to 2013.

However, most Member States apply different models of payment by surface area which involve considerably different entitlements from those in the past. The latter are only relevant in determining the total amount available to a Member State or region.

Payments which are totally or partially coupled to production can also be maintained in the present system; Member States have made use of their margins to differing degrees in this matter.

Public funding was tied to the provision of proof that a farmer was adhering to essential Community and/or national requirements concerning good agricultural practice (cross-compliance (CC)). These standards cover essential aspects of agricultural practice undertaken with concern for the environment, health and animal welfare.

The new Member States will become completely integrated into the direct payments system by 2013 (2015 for RO and BU).

Extra resources have been made available for the second pillar – concerning rural development – through redeployment (max. 5% modulation). The overall financial framework of the second pillar has lagged behind the European Parliament’s demands, and there have been repeated instances of Member States in great need of rural development measures having problems providing cofinancing resources.

Important market organisations such as sugar, bananas, fruit and vegetables and wine have been (or will be) reformed with the same objectives since 2004. The milk market organisation, with the milk quota as a prominent instrument, was left largely unchanged but will cease to exist in 2015.

As a result, spending this year within the CAP will be considerably below its initial budget, as market support measures such as intervention or the remaining export subsidies will not be employed because of trends in agricultural prices.

This means that, for the first time since the Community was founded, the agricultural budget is no longer the largest heading in the EU budget. Budgetary discipline and a limited increase in the agricultural budget mean that the relative share of Community spending on agriculture will be further reduced, with the direct payments per farmer showing a relative decrease of 10 - 20% (including modulation).

The Commission has now produced a communication in which it proposes, essentially, to continue in the direction adopted by the 2003 reform. This 'health check' is the Commission's way of responding to the call from heads of state and government in December 2005 to analyse all EU expenditure, with a special emphasis on agricultural spending. The total spending on the CAP is not, in fact, the subject of the communication but is restricted to the health check of the budget.

The main Commission proposals are:

· further decoupling,

· a faster move to an area-based flat rate for direct payments,

· the abolition of smaller, production-based measures or their integration into the system of decoupled direct payments,

· further modulation,

· degressivity of direct support and an increase in minimum thresholds for payments,

· a commitment to ending the milk quota and paving the way for a soft landing.

Evaluation

The rapporteur upholds the concept of multifunctional, broad‑based agriculture spread throughout Europe.

He welcomes the path of reform which has thus far been embarked upon and considers that the process of opening up the market and simplifying the CAP by 2013 must be pursued with all haste.

The rapporteur considers that the EU will also need a CAP in the future, and that the CAP must make available a sufficient array of instruments to strengthen important key areas of the agricultural sector, intervene in a supportive way in the event of crises concerning yields, the environment and epidemics, ensure territorial coherence and continue to develop rural areas as a whole, in accordance with the Lisbon objectives.

The Commission’s approach, whereby the 2003 reforms would be completed before a revolutionary restructuring of the CAP or the payment systems was discussed, is endorsed. The rapporteur does not consider that a radical restructuring of payments would be beneficial at this point. One of the main functions of the present direct payments, by means of which a large number of aims – alongside that of income support – are pursued, is to help farmers with the transition from the old system to the new, markedly more market-oriented structure. It does not, therefore, seem sensible to review the size of individual payments or of the total budget every time agricultural prices rise. The 2003 reforms are a long way from being complete, and conditions in different parts of Europe are as yet not even partially comparable.

After 2013, the system of direct payments and of rural development policy will probably need to be comprehensively restructured on the basis of experience gained during the transition phase, whilst the time until then should be used to consolidate the successes of previous reforms and not be taken up with discussions on financing, which would in any case produce scant results. What farmers need, at this time of transformation and reorientation and in view of hefty price rises on world markets, is investment security and reliability rather than uncertainty. Consequently, the pledge made by heads of state and government to leave the total expenditure for market measures untouched until 2013 must be adhered to.

Decoupling/ending coupled payments/cross-compliance

At the moment, some direct payments are still coupled to production and, in Member States which employ the farm model, calculated on the basis of past reference amounts.

The rapporteur supports the Commission’s plan to have a single payment by surface area at national or regional level in place as soon as possible, and preferably by 2013. The current system is difficult to justify to the general public, added to which most Member States have already decided to implement the system of payment by surface area and drop the system of historical payments. The annual report of the European Court of Auditors on spending in 2006 shows, moreover, that administering single payments by surface area is markedly less cumbersome and subject to error than the farm model. Maintaining the historical model would also make further reforms after 2013 much more difficult.

The rapporteur also supports further decoupling, in principle, particularly in the area of plant production, as this contributes to a simplification of agricultural policy and has not suffered from predicted negative consequences such as the loss of regionally or environmentally important crops.

The rapporteur points out that in Member States which have opted for national or regionalised single payments by area, redistribution of direct payments in favour of livestock farms using extensive farming methods has regularly been seen.

Livestock farming must, however, on the whole be treated separately. It is very susceptible to crises, as can be seen in the current price evolution of cereals and the resulting problems for feedstuffs. This is compounded by the European standards for precisely the fields of livestock farming and animal health being much higher than in other parts of the world, with European producers finding it extremely difficult to pass on the extra costs thus entailed. This situation cannot be maintained in the long term; it is already leading to a continuous reduction in herds.

Livestock farming is also relatively labour-intensive and is very important in many regions for regional development or the maintenance of important natural areas. Coupled payments may be a way of countering such crises. The rapporteur is, therefore, not in favour of a compulsory elimination of existing coupled payments, and he considers that any funding which is freed as a result of a reformed Article 69 should be used, not least, to preserve sectors which are regionally or environmentally significant, in particular livestock farming.

The rapporteur also considers that the proposals made thus far are not sufficient to safeguard livestock farming in Europe in the long term. He therefore expects the Commission to undertake, by way of preparation for the post-2013 financing period, a comprehensive analysis of the situation of livestock farming in Europe and to produce new proposals on how this, a key sector for Europe, can be safeguarded.

The rapporteur also supports the integration of smaller production-linked payment systems which are cumbersome to administer into the decoupled direct payment model (dried fodder, flax, hemp, potato starch) and the elimination of the set-aside obligation, which no longer has a place as a volume-control system in a decoupled support system which is largely market-oriented. The modest environmental benefits can better be achieved through national legislation or, if appropriate, a change to Annex IV of Regulation 1782/2003 on the preservation of good agricultural and environmental condition.

The energy crop premium also runs counter to the system. As can be seen from this year’s oversubscription, there is no lack of energy crops; on the contrary, these are being planted as a result of the high demand and current prices and require no further support. The funds which are thus freed could be spent on support measures according to Article 69, and particularly on transition measures for the dairy sector.

Parliament has only recently given a comprehensive outline of its position on cross‑compliance, which is a vital element, if not the raison d'être, of the direct payment system. The standards can only be expanded if the burdens are clear (impact assessment) and, where appropriate, other standards are first abolished. The Commission must estimate the cost of potential new standards, before submitting the legislative proposal. Otherwise, increased demands at times of decreasing payments would scarcely seem justified.

The transition to single or more uniform payments by area is highlighting and revealing the significant regional differences in the level of CAP support (this also applies, in part, to the second pillar). The rapporteur considers that this problem must be solved in the medium term. Detailed studies and consideration of the reasons and justification for different payment levels are, however, still needed. The Commission should submit a report in good time before 2013. A possible way of removing such differences could be for payments to be geared more closely to the performance of services of general interest.

Market instruments/risk insurance

The rapporteur considers that, in the light of more marked climatic fluctuations, new animal diseases and the growing speed at which these are spreading, and the opening of European agriculture to the world market, there will be a continuous increase in crises pertaining to yield, income and epidemics. There is an urgent need for an extra safety net.

The current instruments are either inadequate in this context or need to be replaced by new systems. Introducing multi-hazard insurance schemes or setting up a fund would seem feasible. State co-financing of such systems is vital and is standard practice for all major trading partners in the world market.

We must take the first step now. In doing so, we must not forget that the risks in Europe are distributed very unevenly across sectors and regions, and that the acceptance of a solution depends to a large extent on the agricultural structure and the experiences of farmers in the individual regions.

The first phase should therefore be to introduce solutions at regional or national level. The requisite funding should be made available under the first pillar, which, as the appropriate pillar for market organisation measures, is preferable to the second pillar.

Within the framework of the redistribution of up to 2% of funds from direct payments, Member States should be given the opportunity to develop appropriate risk management systems based on their own decisions.

The Commission must implement strict monitoring with regard to distortions of competition. This could be done, for example, by establishing common framework rules within the single market organisation. The participation of producer groups or sectoral associations should be examined by the Commission and Member States.

The rapporteur considers that the systems used so far, such as intervention or storage, should not be completely abandoned but reduced in terms of their function to a genuine safety net in the event of extreme price increases, i.e. exceptional events. He supports the Commission’s proposals in this context.

Payments/second pillar

The Commission proposes various reductions for direct payments:

· increasing minimum thresholds,

· introducing significant, stepped degressivity in the case of payments in excess of EUR 100 000, and

· a further annual modulation of 2% for the 2010 - 2013 period (making a total of 8% in 2013).

The rapporteur rejects the proposed reductions as they appear here. The proposal could be justified if the sole aim of the direct payments were to support household income – even if this would mean small beneficiaries often appearing to be in less need of funding. However, the payments serve not least to maintain agricultural land management and, to a lesser extent, they are made in order to balance the high European standards. Yet the latter aims are virtually unattainable in a situation of high degressivity.

The rapporteur rejects the planned degressivity, which would mainly affect farms and regions in Eastern Germany, the Czech Republic, Slovakia, Great Britain and Spain and would lead, for example, to the suppression of over 1/3 of payments in some regions of Eastern Germany when taken together with the other planned reductions. The proposed degressivity would, moreover, lead to the economically senseless restructuring of farms or the abandonment of marginal land precisely in disadvantaged areas, and offers no agropolitical gains.

There has been no impact assessment of the effects of the reductions on individual farms, regional labour markets or entire regions, nor has any justification on agroeconomic grounds been advanced. We would expect the degressivity in its proposed form to receive a completely negative evaluation if considered in a purely agroeconomic sense, as it principally puts strong farms at a disadvantage. High degressivity, which, moreover, disregards the specific structures in certain regions, the number of workers, the composition of ownership or special regional characteristics, is unacceptable.

However, the rapporteur agrees that, to a certain extent, we can assume that larger enterprises operate more efficiently and therefore require less assistance. He also considers the second pillar to be underfinanced. Since there are, realistically, no other sources of financing available, he proposes a moderate redeployment along the lines of a ‘progressive modulation’.

This would involve the following:

EUR 10 000 - 100 000 - 1% (for the whole 2009 - 2013 period)

EUR 100 000 - 200 000 - 2% (for the whole 2009 - 2013 period)

EUR 200 000 - 300 000 - 3% (for the whole 2009 - 2013 period)

over EUR 300 000 - 4% (for the whole 2009 - 2013 period)

This progressive reduction of direct payments, moderate in its impact, would appear to be reasonable and appropriate, without the need for further scrutiny. It does not give rise to structural breaks or the hectic restructuring of existing farms which function efficiently. The exemption level of EUR 10 000 means that pressure on middle-sized family farms will be relieved, and there is a beneficial financing effect for the second pillar, as the modulation will begin in 2009 and, unlike the Commission proposal concerning degressivity, will also include farms with between EUR 10 000 and 100 000, albeit to a very limited extent.

Not even this proposal can remove the basic flaw, whereby modulation and degressivity have the greatest redeployment effect in favour of the second pillar in regions with larger farm structures and therefore, generally, in those Member States which are least disadvantaged. It should be noted, on the other hand, that over 50% of funds accruing from degressivity would be generated in Eastern Germany, further sharply increasing regional imbalances.

Funds resulting from redeployment should be used primarily in regions in which they accrue and for measures targeting risk insurance, the reinforcement and restructuring of important agricultural sectors, in particular the milk market, agri-environment measures (including adapting to climate change), animal protection or animal health, or measures aimed at the improved application of new scientific discoveries in agriculture, e.g. in the field of bioenergy.

The rapporteur would just like to point out that the largest beneficiaries of direct payments include not only royal houses but also environmental organisations. The discussion shows that in the future – i.e. after 2013 – direct payments should be more closely linked to specific efforts and particular additional burdens on farmers. A discussion on the level of payments would then be ruled out.

Milk

On the basis of statements made by the Commission and the Council, the rapporteur thinks it unlikely that the system of milk quotas will be continued in its current form beyond 2015.

It is all the more important, therefore, to already lay the foundations for enabling milk to go on being produced in Europe in future and to adopt a suitable package of measures to make the change to a new system less painful for farmers and regions affected.

Key aspects should include the safeguarding of milk production in certain regions in which there are no alternatives to the dairy industry and in which the landscape has been shaped by the dairy industry. The safeguarding of milk production must, therefore, go hand in hand with strengthening the sector as a whole, i.e. strengthening the whole of the production chain up to the distribution of final products, which, for Europe, with its traditional focus on value added products, is of key importance (e.g. cheese).

The rapporteur considers that a revised Article 69 would provide the opportunity to develop, within the framework of the first pillar, new, integrated solutions adapted to regional needs.

Since, in some European regions, there is in practical terms no alternative to dairy farming and milk production must be maintained, for reasons of landscape conservation and regional policy, special support measures must be developed for such regions and also for the sector as a whole. These might take the form of special top‑ups, coupled or decoupled premiums or sectoral restructuring measures. Funds released by the abolition of the energy crop premium and income from the superlevy or the non‑use of funds previously used in other areas of the organisation of the milk market might also be used.

A further aspect of a soft landing could be a gradual depreciation of quotas depending on the market situation. It should be examined whether Europe‑wide ex‑post offsetting of quotas, which would enable the current quota to be significantly better utilised, would not make a quota increase wholly or partly unnecessary.

Other matters

The rapporteur has made several suggestions for further development of the packages of measures in the second pillar which require no further explanation (improving quality production, better market penetration, adapting to climate change, closer alignment with the Lisbon objectives).

As preparation for the financing period after 2013, the rapporteur would also like to see the Commission produce a comprehensive analysis and evaluation of existing and potential future measures, with the aim of further improving the targeting of the range of measures in the CAP.

The revision of Article 69 opens up many opportunities for preparing for future policy. The rapporteur is therefore proposing that funding made available in this area be increased by 5% compared with the Commission document in order to enable experience to be gained with regional, environmental and sectoral support instruments under the first pillar, experience which will then need to be evaluated in order to prepare for further post‑2013 reform.

MINORITY OPINION

by Ilda Figueiredo, Diamanto Manolakou, Vincenzo Aita.

The CAP does not satisfy the needs of consumers, since food prices are constantly rising, or the needs of family and small and medium-sized holdings, which are forced to abandon production.

The 2003 reform exacerbated the situation. The reforms of the common organisations of the markets in sugar, fruit and vegetables, tobacco, wine, etc. confirm that the CAP favours large enterprises to the detriment of smaller ones, intensive farming to the detriment of extensive methods, the concentration of land, and the dominance of monopolies in the production and distribution of agricultural produce.

The Commission is persisting in the wrong direction by decoupling aid from production and employment and in cutting back appropriations for the CAP. It is continuing to pursue its policy of support for the multinational food corporations and large-scale landowners. The proposed reduction in large payments is insubstantial and ineffective; it is being carried out in the wrong way on the basis of non-existent criteria.

We consider that immediate measures must be taken to support the income of small and medium-sized holdings, particularly in disadvantaged regions, and to secure the strongest possible link between aid and production.

The criteria on which the measures should be based should be the self-sufficiency of Member States in food, securing adequate supplies of healthy and safe food at low prices, respect for the environment and nature, and maintaining the rural population by providing decent living conditions.

31.1.2008

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно равносметка за състоянието на ОСП
(2007/2195(INI))

Докладчик по становище: Kathalijne Maria Buitenweg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   подчертава значението на процъфтяващо селско стопанство с жизнеспособни селски райони в ЕС, не само от икономическа гледна точка, но и с оглед на опазването на природните местности и сигурността на хранителните продукти;

2.   приветства факта, че Комисията възнамерява да откликне на предизвикателствата на изменението на климата и съответно да приспособи своята селскостопанска политика, като подкрепя по-щадящи селскостопански практики с цел да се подобрят перспективите по отношение на емисиите от парникови газове от селскостопанския сектор, и подчертава необходимостта от опазване на околната среда и възстановяване на екосистемите;

3.   във връзка с това счита за необходимо да се премине към устойчиво и многофункционално селско стопанство, при което земеделските стопани се насърчават да използват екологично устойчиви селскостопански методи (по-специално консервационно земеделие и биологично земеделие);

4.   подчертава, че общественото финансиране на земеделието е обвързано с резултатите в областта на околната среда, природата и хуманното отношение към животните и че трябва да зависи от спазването на основното законодателство в областта на околната среда и хуманното отношение към животните (кръстосано спазване); настоятелно призовава Комисията да не отслабва съществуващите разпоредби за кръстосано спазване чрез т. нар. опростяване и да проучи дали тези изисквания са ефективни, но същевременно призовава Комисията да премахне ненужните административни изисквания и тежести; счита, че в схемата за кръстосано спазване следва да бъдат включени допълнителни разпоредби относно ползване и управление на водата, качество на водата и емисиите на парникови газове;

5.   изразява съжаление, че Комисията е пропуснала възможността за разрешаване в по-широк план на проблемите, свързани с увеличения внос на храни и фуражи, който не съответства на стандартите на ЕС и по този начин накърнява постиженията на Европейския съюз в областта на околната среда, хуманното отношение към животните и социалното обвързване на публичните помощи; призовава Комисията да предложи мерки, за да подобри тази ситуация възможно най-скоро и да наложи спазване на законодателството на Общността в областта на околната среда и здравеопазването;

6.   подчертава силната връзка между селскостопанската дейност и качеството на водата и подчертава, че натоварването от страна на селското стопанство върху водния ресурс се нуждае от устойчиво управление; счита, че законодателството в областта на околната среда заедно с принципа „замърсителят плаща“ следва да бъдат водещите принципи за ефективно постигане на целите, свързани с устойчивото управление на водните ресурси и с околната среда;

7.   изтъква, че през настоящия програмен период 2007-2013 г. развитието на селските райони (и неговия финансов инструмент ЕЗФРСР) като втори стълб на ОСП има важно регионално въздействие; настоятелно призовава Комисията да използва възможностите за по-съгласувано изпълнение във връзка с програмите в областта на регионалната политика (структурни фондове) с цел да се достигне до интегриран подход в области, в които могат да се постигнат съвместни действия;

8.   изтъква, че селското стопанство влияе на биоразнообразието, като едновременно го създава и застрашава; счита, че са необходими усилия на глобално и местно равнище, както и на равнище ЕС за защита на ценните екосистемни услуги, които ни предлага биоразнообразието, а именно пречистване на въздуха и водата, опрашване на селскостопански култури и предпазване от ерозия;

9.   счита, че отделянето на пряката помощ от селскостопанското производство може в дългосрочен план да спомогне за намаляване на отрицателните въздействия на европейското земеделие, при условие че се съпровожда от засилена подкрепа за устойчиви практики в развитието на селските райони;

10. настоятелно призовава Комисията да представи съгласуван пакет предложения за стимулиране на производството на агроенергия, което да е в състояние да оползотвори цялата биомаса, включително чрез въвеждането на схема за сертифициране за устойчиви агрогорива и минимални изисквания за производството на тези горива, и да обърне дължимото внимание на потенциала на агрогорива от второ поколение, които използват остатъчни продукти от селското стопанство, например тор;

11. настоятелно призовава Комисията да прояви умереност в насърчаването на производството на биогорива, тъй като предимствата на много от тези горива по отношение на околната среда са най-малкото съмнителни и тъй като повишаването на производството на биогорива в ЕС би могло да доведе до повишаване на цените на храните и на запасите от хранителни продукти;

12. призовава за повишени темпове на модулация и за квалифицирани намаляващи единни плащания на стопанство, включително критерии за екологична и социална модулация; настоятелно призовава Комисията да предостави допълнителни фондове за по-устойчиви методи за селскостопанско производство и за политики за развитие на селските райони; въпреки това изразява загриженост относно съществуващата тенденция в държавите-членки да съсредоточават своите програми за развитие на селските райони върху инвестиции за селско стопанство; счита, че фондовете за развитие на селските райони следва да се използват преимуществено за агроекологични програми, мерки за хуманно отношение към животните, мерки тип „Лидер“ и други по-интегрирани подходи към устойчивите икономики на селските райони;

13. изразява загриженост, че премахването на задължителното заделяне ще доведе до намаляване на земеделските зони, подходящи за целите на опазването на биоразнообразието и природните местности; призовава Комисията да представи законодателно предложение за създаване или поддръжка на природни местообитания и всеобхватни и устойчиви практики, които повишават биоразнообразието, особено в най-производителните земеделски зони;

14. настоятелно призовава Комисията да представи съгласуван пакет предложения за поддържане и развитие на устойчивата земеделска дейност особено в по-малко облагодетелстваните райони и районите с неблагоприятни природни условия, тъй като те са от първостепенно значение за опазване на биоразнообразието и съхранение на екосистемите;

15. призовава Комисията да засили мерките за научен и технологичен трансфер, по-специално с цел насърчаване на по-щадящите околната среда и екосистемите методи на производство в интерес на устойчивото селско стопанство;

16. подчертава значението на постоянните тревни площи за опазване на земеделското биоразнообразие и призовава Комисията да компенсира слабостите при предотвратяване на превръщането на тревните площи и горите в места за производство на земеделски култури;

17. обръща внимание на сполучливи проекти в ЕС, при които чрез сътрудничество на местно и регионално равнище между земеделски стопани, сдружения за опазване на околната среда и органи на управление е постигнат успех в ограничаването на въздействието на селското стопанство върху околната среда.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.1.2008 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Johannes Blokland, Frieda Brepoels, Hiltrud Breyer, Dorette Corbey, Magor Imre Csibi, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Anne Ferreira, Karl-Heinz Florenz, Matthias Groote, Satu Hassi, Gyula Hegyi, Jens Holm, Caroline Jackson, Dan Jørgensen, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Urszula Krupa, Linda McAvan, Roberto Musacchio, Riitta Myller, Péter Olajos, Miroslav Ouzký, Vladko Todorov Panayotov, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Guido Sacconi, Daciana Octavia Sârbu, Karin Scheele, Carl Schlyter, Kathy Sinnott, María Sornosa Martínez, Antonios Trakatellis, Evangelia Tzampazi, Thomas Ulmer, Marcello Vernola, Anders Wijkman, Glenis Willmott

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Iles Braghetto, Kathalijne Maria Buitenweg, Niels Busk, Antonio De Blasio, Duarte Freitas, Johannes Lebech, Miroslav Mikolášik, Lambert van Nistelrooij, Bart Staes

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

 

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.2.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

6

3

Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване

Vincenzo Aita, Peter Baco, Bernadette Bourzai, Niels Busk, Luis Manuel Capoulas Santos, Giuseppe Castiglione, Giovanna Corda, Joseph Daul, Albert Deß, Gintaras Didžiokas, Michl Ebner, Carmen Fraga Estévez, Ioannis Gklavakis, Lutz Goepel, Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, Esther Herranz García, Lily Jacobs, Elisabeth Jeggle, Heinz Kindermann, Vincenzo Lavarra, Stéphane Le Foll, Diamanto Manolakou, Véronique Mathieu, Mairead McGuinness, Rosa Miguélez Ramos, James Nicholson, Neil Parish, María Isabel Salinas García, Agnes Schierhuber, Czesław Adam Siekierski, Alyn Smith, Dimitar Stoyanov, Donato Tommaso Veraldi, Janusz Wojciechowski, Andrzej Tomasz Zapałowski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Katerina Batzeli, Esther De Lange, Catherine Neris, Maria Petre, Zdzisław Zbigniew Podkański, Struan Stevenson, Kyösti Virrankoski