Процедура : 2007/2118(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0225/2008

Внесени текстове :

A6-0225/2008

Разисквания :

PV 08/07/2008 - 4
CRE 08/07/2008 - 4

Гласувания :

PV 08/07/2008 - 8.22
CRE 08/07/2008 - 8.22
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0336

ДОКЛАД     
PDF 268kWORD 192k
4 юни 2008 г.
PE 390.769v03-00 A6-0225/2008

по екологичното въздействие на запланувания газопровод в Балтийско море, който ще свързва Русия и Германия (Петиции 0614/2007 и 0952/2007) (Петиции 0614/2007 и 0952/2007)

(2007/2118(INI))

Комисия по петиции

Докладчик: Marcin Libicki

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за екологичното въздействие на запланувания газопровод в Балтийско море, който ще свързва Русия и Германия (Петиции 0614/2007 и 0952/2007) (Петиции 0614/2007 и 0952/2007)

(2007/2118(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид петиция 0614/2007 от Radvile Morkunaite, подписана от над 20 хиляди жители, петиция 952/2007 от Krzysztof Mączkowski и другите петиции, внесени в Европейския парламент и отнасящи се до проблема, който е предмет на настоящата резолюция,

–    като взе предвид Договора от Лисабон, подписан от всички държави-членки на 13 декември 2007 г.,

–    като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно тематичната стратегия за защита и опазване на морската околна среда (COM(2005)0504),

–    като взе предвид Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда,

–    като взе предвид Директива 97/11/EО на Съвета за изменение на Директива 85/337/EИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(1) и Директиви 92/43/ЕИО(2) и 79/409/ЕИ041E(3) на Съвета, като последните директиви съставляват законодателния пакет на НАТУРА 2000,

–    като взе предвид резолюцията си от 14 ноември 2006 г. относно тематичната стратегия за защита и опазване на морската околна среда(4),

–    като взе предвид резолюцията си от 16 ноември 2006 г. относно тематичната стратегия за региона на Балтийско море в рамките на северното измерение(5),

–    като взе предвид Конвенцията за опазване на морската околна среда в района на Балтийско море (Конвенция от Хелзинки),

–    като взе предвид препоръките на Комисията от Хелзинки (HELCOM), и по-специално препоръка 17/3 от 12 март 1996 г., която описва изискването за провеждане на оценка на въздействието върху околната среда, както и за консултация със страните, които могат да понесат отрицателни последици от планирания инвестиционен проект,

–    като взе предвид Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст от 25 февруари 1991 г. (Конвенцията от Espoo),

–    като взе предвид Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда от 25 юни 1998 г. (Конвенция от Aarhus),

–    като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS),

–    като взе предвид предохранителния принцип, който съдебната практика на Съда на европейските общности включва в общите принципи на правото на ЕС и представлява един от аспектите на устойчивото развитие съгласно общностоното и международното право,

–    като взе предвид принципа на доброто управление, който представлява един от общите принципи на правото на ЕС,

–    като взе предвид дейностите на групата „Балтийска Европа“ на Европейския парламент,

–    като взе предвид предложенията, произтекли от общественото изслушване от 29 януари 2008 г.,

–    като взе предвид Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 6 септември 2006 г. за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи(6),

–    като взе предвид Балтийския план за действие в областта на опазването на водите на Балтийско море от 15 ноември 2007 г., приет на конференцията на министрите на околната среда на балтийските държави в Краков,

–    като взе предвид член 10 от Договора за създаване на Европейската общност, задължаващ държавите да бъдат лоялни спрямо Общността,

–    като взе предвид член 192, параграф 1 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по петиции и становищата на комисия по външни работи и комисия по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0225/2008),

А.  като има предвид, че Балтийско море е воден басейн, с който граничат 8 държави от Европейския съюз и че 80% от бреговата му ивица представлява брегова ивица на Европейския съюз; като има предвид, че ОАО Газпром е мажоритарен акционер на Nord Stream,

Б.   като има предвид, че грижата за околната среда на Балтийско море е една от основните цели на северното измерение на Съюза, многократно потвърдена от съобщения на Комисията и резолюции на Парламента,

В.   като има предвид, че селскостопанският и промишленият сектор на всички граничещи държави-членки и на Русия представляват най-големите замърсители на Балтийско море и създават най-значителните проблеми за екологичното му равновесие,

Г.   като има предвид изключителното ангажиране на Съюза в дейности, свързани с опазването на околната среда, включително и на морската среда,

Д.  като има предвид, че в съдебните процеси пред Съда на Европейските общности Комисията многократно потвърди, че опазването на околната среда представлява една от ключовите цели на Общността, а Съдът призна съществуването на компетенция на Общността в областта на защитата и опазването на морската среда,

Е.   като има предвид, че понастоящем съществуват планове за изграждането на редица инфраструктурни проекти в Балтийско море („Северен поток“, вятърни паркове, Scanled Baltic Pipe, газопровод между Финландия и Естония, електропроводи между Швеция и Литва, терминали за втечнен природен газ в Швиноуйшце и т.н.),

Ж.  като има предвид, че нарастващият принос на природния газ за енергийното равновесие в Европа представлява - особено от 1990 г. насам - най-значителният самостоятелен източник на намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2),

З.   като има предвид, че предохранителният принцип, посочен в член 172, параграф 2 от Договора за ЕО, изисква всички заинтересовани страни да направят необходимите усилия в посока оценка на въздействието върху околната среда, което могат да имат нови решения или започването на работа, и да предприемат съответни предпазни действия в случаите на основателно предположение за заплаха за околната среда,

И.  като има предвид принципа за интегриране на политиката за защита на околната среда в специфичните за сектора политики, от което произтича необходимостта да се вземе предвид защитата на околната среда при осъществяването на всички дейности и цели на Общността,

Й.  като има предвид, че член 194 от бъдещия Договор за функционирането на Европейския съюз, както е добавен от Договора от Лисабон, изрично посочва необходимостта енергийната политика на ЕС да се провежда в духа на солидарност между държавите-членки и с оглед необходимостта да се опазва и подобрява околната среда,

К.  като има предвид, че Международната морска организация потвърди специфичната чувствителност на Балтийско море към екологични заплахи, като го определи за „особено чувствителна морска зона”,

Л.  като има предвид, че Балтийско море понастоящем е един от най-замърсените водни басейни на света, и като посочва по-специално, че концентрацията на опасни вещества във водите на Балтийско море и в организмите, които го обитават, продължава да бъде неестествено висока,

М.  като има предвид факта, че Балтийско море е типично вътрешно море и плитък воден басейн, който, наред с Черно море, има най-ограничения в света водообмен с водите на световния океан, с цикъл траещ около 30 години,

Н.  като има предвид, че продължителността на живот на тръбопровод за газ се оценява на приблизително 50 години и че обемът на работа, необходима за изваждане на тръбопроводната система от употреба, ще бъде сходен на този за заплануваната инсталация; като има предвид, че при обсъждането на екологичното и икономическото въздействие на проекта този аспект следва да се разглежда в съотношение с времето, необходимо за пълното възстановяване на флората и фауната до първоначалното им състояние,

О.  като има предвид, че излагането на тежки метали, замърсители и други вредни вещества води до опасности за здравето и последици за хранителната верига, които е необходимо да бъдат изследвани,

П.  като има предвид редица фактори, които са причина за особената екологична опасност, на която е изложено Балтийско море, като например дълготрайното задържане на водата, разслоената морска дълбина, широката промишлена зона около речните басейни и специфичното засилване на селскостопанската дейност в района на Балтийско море,

Р.   като има предвид, че провеждането на работи в контекста на специфичните условия, които са налице в Балтийско море, ще доведе до драстично нарастване на популацията на водорасли, което е носи особен риск за Финландия, Швеция и Германия,

С.  като има предвид, че съществен фактор, който допълнително допринася за риска, свързан с околната среда, е съществуването на около 80 хиляди тона военни амуниции, потопени на дъното на Балтийско море след ІІ Световна война, които съдържат отровни вещества като например иприт (горчичен газ), серен иприт, азотен иприт, люизит, Кларк I, Кларк II и адамсит, които представляват заплаха както за природната среда на Балтийско море, така и за здравето и живота на хората,

Т.   като има предвид, че редица държави потопяваха контейнери с военни амуниции от 1945 г. до края на 60-те години,

У. като има предвид по-специално критичното състояние на контейнерите, за които се смята, че са засегнати от 80% корозия, а също така и факта, че точното определяне на местоположението на амунициите невинаги е възможно,

Ф.  като в същото време има предвид, че приетият на 15 ноември 2007 г. в Краков Балтийския план за действие задължава балтийските държави да осигурят безопасно складиране на старите запаси от химикали и апарати, които съдържат опасни вещества,

Х.  като взема предвид последиците от газопровода за природната среда на Балтийско море и за балтийските държави,

Ц.  като взе предвид увеличения трафик на мореплаватели и петролни танкери в Балтийско море и опасността от пожари, загуба на водоизместимост и потъване на плавателни съдове, която води със себе си една евентуална авария на газопровода по време на строителството, монтажа и експлоатацията му, както и неговото потенциално въздействие върху хората, икономиката и околната среда,

Ч.   като има предвид, че евентуалният строеж на газопровода ще доведе до технически дейности в подводен коридор с дължина 1200 км и ширина около 2 км, тоест с площ от 2400 квадратни километра, ставайки по този начин най-голямата подводна строителна площадка в света,

Ш. като има предвид, че строителството, монтажът и експлоатацията на проекта ще окажат неблагоприятно въздействие върху риболова, туризма и корабоплаването, като доведат до съществена заплаха за икономиката в крайбрежните райони,

Щ. като има предвид, че член 123 от Конвенцията на ООН за морско право, която представлява интегрална част от правото на Общността, задължава държавите, граничещи с полузатворени морета, да се координират и да си съдействат за изпълнението на своите права и задължения в областта на защитата и опазването на морската среда,

АА. като има предвид, че член 2, параграф 1 от Конвенцията от Еспоо задължава страните да предприемат индивидуално или съвместно всички необходими и резултатни мерки, с цел предпазване, намаляване и контролиране на значителното отрицателно трансгранично въздействие върху околната среда, произтичащо от планирани дейности,

АБ. като има предвид, че съгласно член 5а от Конвенцията от Еспоо консултациите със страните, изложени на вредното въздействие на трансгранични инвестиционни проекти по-специално могат да обхващат възможни алтернативи на планираните инвестиции, включително тяхното прекратяване,

АВ. като има предвид, че член 12 от Конвенцията HELCOM задължава страните по нея да предприемат всички подходящи мерки с цел предотвратяване на замърсяването на морската среда на Балтийско море, произтичащо от изследвания или експлоатация на морското дъно или свързаните с тях дейности,

АГ. като има предвид, че планираното трасе на северния газопровод ще преминава през области, включени в програмата НАТУРА 2000, които подлежат на специална защита по силата на Директива 92/43/ЕИО на Съвета,

АД. като има предвид, че член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета задължава държавите-членки да предприемат съответните действия с цел избягване на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете в защитените области,

АЕ. като има предвид, че член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО задължава държавите-членки да извършат съответната оценка на последиците за дадена защитена област от планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които могат да окажат значително влияние от гледна точка на предпоставките за нейната защита,

АЖ.    като има предвид, че съгласно член 6, параграф 3 от Директива на Съвета 92/43/ЕИО компетентните национални органи могат да одобрят проекта или строежа едва в светлината на изводите, произтичащи от горната оценка, след като се уверят, че той няма да окаже неблагоприятно въздействие върху дадената територия, и по целесъобразност, след като получат мнението на цялото общество,

АЗ. като има предвид, че планираният газопровод ще бъде най-дългият и същевременно най-плитко положеният подводен двуканален газопровод в света, което го прави особено уязвим за евентуални повреди,

АИ. като има предвид, че по силата на Решение № 1364/2006/ЕО северният газопровод е включен в списъка на приоритетните проекти, представляващи интерес за Европа,

АЙ. като има предвид, че всяка техническа конструкция от голям мащаб, разположена в морски води, поради свързания с нея риск, трябва да бъде предмет на особено задълбочен и комплексен анализ и оценка на въздействието върху околната среда, като тази оценка, с цел получаване на достоверни резултати, следва да обхваща най-малко един пълен вегетативен сезон, продължаващ за някои видове 2 години, т.е. значително по-дълго от шестмесечния период за изследвания, предложен от инвеститора,

АК. като има предвид, че по силата на Конвенцията от Espoo преди всяка подобна инвестиция следва да бъде направен анализ на евентуалните алтернативни решения, по-специално вземащ под внимание разходите по тяхното изпълнение и безопасността на околната среда, като такова решение в този случай може да бъде прокарването на трасето на газопровода по суша,

AЛ. като има предвид решенията на член 1 от Конвенцията от Aarhus, с който страните се задължават да гарантират правото на достъп до информация, участието на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпросите, свързани с околната среда,

АМ.    като има предвид, че законовите изисквания, свързани с подготовката на точна оценка на въздействието върху околната среда, трябва да бъдат отчитани и че те трябва да отчитат всички горепосочени рискове,

АН. като има предвид освен това необходимостта от анализ на заплахата от терористични актове и възможностите за ефективно противодействие на същите,

1.   е на мнение, че "Северен поток" представлява инфраструктурен проект със значимо политическо и стратегическо измерение както за ЕС, така и за Русия; разбира загрижеността, изразена от държавите-членки на ЕС по отношение на изграждането и поддръжката на газопровода; подчертава, че способността на малките крайбрежни държави да гарантират сигурността на доставките в региона на Балтийско море не може да се разглежда изолирано от способността на ЕС да действа като едно цяло и да се изказва единодушно по енергийните въпроси и припомня своята резолюция от 26 септември 2007 г. относно обща европейска външна политика в областта на енергетиката(7); подчертава, че Решение 1364/2006/ЕО (включващо насоките за ТЕМ-Е) признава Nord Stream като проект от европейски интерес, който ще спомогжне за задоволяване на бъдещите енергийни потребности на ЕС; подчертава, че този проект, съвместно с други допълнителни проводи, като например Yamal II и Amber, следва да бъдат планирани в духа на една обща европейска външна политика по въпросите на енергетиката и следва да отчитат изцяло своето въздействие върху околната среда и върху сигурността на държавите-членки на ЕС;

2.   като се има предвид все по-голямата зависимост на ЕС от ограничения брой енергийни източници, доставчици и транспортни пътища, отново изразява своето мнение, че e от първостепенно значение да се подкрепят инициативите, насочени към тяхното разнообразяване, както на географски принцип, така и посредством развиването на устойчиви алтернативи; специално обръща внимание на необходимостта да се подкрепи развитието на пристанищната инфраструктура, която се използва за обработване на горива; припомня, че Nord Stream е само един от редица проекти, свързани с газовата инфраструктура, като например тръбопроводи и съоръжения за ВПГ, които ще бъдат от основно значение за задоволяване на потребностите на Общността от газ, която потребност от газ – съгласно многобройни проучвания – ще нарасне значително в следващите тодини и същевременно ще направи възможна замяната на по-вредните за околната среда изкопаеми горива; счита, че е необходимо да бъде направена оценка на дългосрочното въздействие на новата газова инфраструктура върху околната среда във връзка със значението на гаранциите за стабилни доставки на газ;

3.   поддържа постулата, формулиран в резолюцията на Европейския парламент от 14 ноември 2006 г., че бъдещата морска стратегия на ЕС трябва да води до установяването на обвързващи наднационални задължения, които могат да включват и общи задължения в трети държави;

4.   подчертава, че енергийната сигурност следва да бъде разглеждана като неразделна част от цялостната сигурност на Европейския съюз, като определението за енергийна сигурност не следва да се ограничава единствено до липсата на вътрешно производство в ЕС, а да взема под внимание геополитическите аспекти на зависимостта от внос и произтичащите от тук възможни прекъсвания на доставките по политически причини; смята, че Третият енергиен пакет ще намали енергийната зависимост на всяка държава-членка, тъй като на един напълно либерализиран и интегриран енергиен пазар никоя държава не може да бъде изключена от доставчик от трета държава;

5.   изразява съжаление за незначителната роля, която ЕС играе в този проект, по-специално за ролята на Европейската комисия; изтъква, че по-голямо участие от страна на ЕС би намалило несигурността, която много държави-членки изпитват по отношение на проекта „Северен поток”;

6.   отбелязва несъгласието, изразено от някои държави-членки по отношение на запланувания проект за тръбопровод в Балтийско море, представляващ общо благо на балтийските държави, а не въпрос на двустранни междудържавни отношения; счита по тази причина, че проектът следва да се осъществи в сътрудничество с всяка от държавите около Балтийско море в съответствие с Конвенцията от Еспоо, Конвенцията от Хелзинки и с други съответни правни инструменти;

7.   заявява, че в тази връзка се противопоставя на осъществяването на инвестиционния проект в запланувания размер, без първо да е получено съгласието на всички крайбрежни държави;

8.   изразява убеждението си, че енергийни проекти, включващи държави-членки на ЕС и трети държави, следва да бъдат предмет на солидарния европейски интерес и грижа на целия ЕС и на неговите граждани;

9.   признава, че Nord Stream е провеждал оценката за продължителното въздействие върху околната среда, която трябва да бъде представена на “страните на произход” (Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия) за одобрение; настоятелно призовава дружеството да представи на разположение не само на тези държави, но също така и на HELCOM и на всички заинтересовани страни резултатите от изследванията и пълния набор научноизследователски данни, свързани с екологичната ситуация на мястото на проекта и събирани по време на свързаните с околната среда изследвания;

10. подчертава, че едно дългосрочно устойчиво решение изисква цялостна прозрачност за всички заинтересовани страни, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията, и че доверието в този значителен проект ще нарасне, ако държавите, граничещи с Балтийско море, са в състояние да следят дейностите;

11. счита, че предизвикателството да се гарантират енергийните доставки при същевременно спазване на ангажимента на ЕС за защита на околната среда и за устойчиво развитие прави наложително използването на съгласувана и координирана европейска политика по отношение на доставките на природен газ, основаваща се на внимателна оценка на европейско равнище на свързаните с околната среда аспекти на алтернативни решения иосноваваща се на взаимна солидарност между държавите-членки;

12. призовава във връзка с това Комисията и Съвета да се ангажират изцяло с въпроса за анализа на последствията, които ще има строежът на северноевропейския газопровод за околната среда, по-специално ако са налице предпоставките за приемане на становище от Комисията, определени в член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета;

13. подчертава, че по отношение на инвестициите принципът на реципрочност трябва да бъде изцяло спазен, така че взаимозависимостта между ЕС и Русия да прерасне в партньорство; изтъква, че трети държави до голяма степен се възползват от отворения пазар на Европа, но че също така на европейските инвеститори в Русия не се предоставят подобни предимства;

14. изразява съжаление, че Комисията не е спазила постулата, включен в резолюцията на Парламента от 16 ноември 2006 г., отнасящ се до изготвянето от Комисията на обективна оценка на въздействието на проекта върху околната среда, като отново призовава за изготвяне на такава оценка от независим орган, който да бъде избран с одобрението на всички крайбрежни държави;

15. призовава Съвета и Комисията да извършат цялостна оценка на въпроса, дали осъществяването на проекта е съвместимо с общностното и международното право;

16. изразява загриженост поради приетия график за работите по проекта „Северен поток“, чиято реализация ще възпрепятства задълбочения анализ на резултатите от оценката за въздействие върху околната среда от заинтересованите държави, неправителствените организации и експертните групи на HELCOM;

17. посочва, че мащабът на работите, които ще се извършват в продължение на няколко десетки месеца на територия, обхващаща 2400 квадратни километра, с помощта на голям брой плавателни съдове и друго оборудване, представлява сериозна заплаха за биоразнообразието и броя на местообитанията, както и за безопасността и гладкото осъществяване на корабоплавателна дейност в този район;

18. изразява съжаление за това, че не е определен точно необходимият мащаб на намесата в морското дъно с цел полагане на газопровода, която не трябва да оказва критично въздействие върху дълбоководната среда;

19. изразява дълбока загриженост от получените сведения за това, че преди пускането на газопровода в експлоатация инвеститорът възнамерява да използва силно токсичното средство глутарал; подчертава, че всяко действие, което би предизвикало екологична катастрофа с огромни размери и необратими последствия, следва да се избягва;

20. призовава Комисията да проведе надеждно и независимо изследване на околната среда, като проучи емисиите от селското стопанство и промишлеността, замърсяващи Балтийско море и да оцени положението в съотношениие с потенциалните заплахи за околната среда, причинени от газопроводите, пресичащи понастоящем Балтийско море; освен това призовава Комисията да извърши оценка на допълнителното въздействие върху Балтийско море, предизвикано от проекта „Северен поток“;

21. призовава организатора на проекта да гарантира, че строителството и използването на тръбопровода не представлява заплаха за много видове риби и птици и за съществуването на наброяващата 600 индивида популация на морски свине, които представляват единствен и неповторим вид, обитаващ този географски район;

22. Счита, че опазването на природната среда на Балтийско море е съществен елемент от северното измерение на ЕС;

23. отбелязва, че просперитетът на крайбрежните райони и конкурентоспособността на техните икономики са изключително чувствителни към и застрашени от деградацията на крайбрежните райони и влошаването на състоянието на морската среда; изтъква, че предвид на степента, в която крайбрежните райони са засегнати от морски дейности и политики, дългосрочната устойчивост е условие за защитата на техния икономически, социален и екологичен просперитет;

24. отбелязва липсата на каквато и да било стратегия по отношение на действия при повреди на конструкцията и външни заплахи за сигурността на тръбопровода; подчертава необходимостта, ясно да се дефинират всички аспекти свързани със сигурността и спешното реагиране в непредвидени ситуации, включително финансови ресурси, участници, роли и процедури;

25. подчертава, че поради сериозните рискове за околната среда и високата стойност на предложения проект на първо място трябва да бъдат анализирани алтернативните трасета за изграждане на газопровода, като се вземат предвид аспекти, свързани както с околната среда, така и с икономиката, включително графика за такива трасета; отбелязва, че съществува възможност за прокарване на такива трасета по суша от руската граница изцяло през страни от Европейския съюз;  подчертава, че въпросът относно финансовите обезщетения в случай на неизправности или повреди трябва да бъде изцяло изяснен пред започване на дейностите; посочва, че евентуална значителна неизправност на тръбопровода може да доведе до усложнения за държавите, които граничат с Балтийско море, и би имала опустошителни последици за морската среда. счита, че „Северен поток” следва да поеме пълна отговорност по въпроса за обезщетенията;

27. призовава Комисията да направи такъв анализ, в диалог със заинтересованите държави, инвеститора, Комисията от Хелзинки и с участие на заинтересованите неправителствени организации;

28. призовава Комисията и държавите-членки да осигурят извършването на изчерпателна оценка на аспектите на проекта „Северен поток” и на свързаните с него дружества що се отнася до прозрачността, икономическите и бюджетните въпроси;

29. Приветства следните решения, приети от органите на държавите-членки:

–  решението на правителството на Кралство Швеция от 12 февруари 2008 г. относно отказа да бъде разгледано заявлението за издаване на разрешение на дружество Nord Stream AG за изграждане на газопровода поради значителни пропуски от съществено и формално естество, по-специално поради липсата на анализ на алтернативните трасета и възможност за прекратяване на строителството на газопровода;

–  становището на Сейма на Република Литва от 27 март 2007 г., в което се посочва необходимостта от спирането на реализацията на инфраструктурни проекти от голям мащаб в Балтийско море, докато не бъде извършен задълбочен анализ на алтернативните решения и не бъдат направени независими и комплексни оценки на въздействието върху околната среда;

  решението на правителството на Република Естония от 21 септември 2007 г. да не даде разрешение за провеждане на подводни проучвания в естонските териториални води и в изключителната икономическа зона на Естония поради съмнения относно обхвата и интензивността на проучвателните дейности;

30. изразява съжаление поради факта, че в зелената книга „Към бъдеща морска политика за Съюза“ не е отделено внимание на въпроса за инвестициите от голям мащаб, като например подводните тръбопроводи;

31. призовава за възлагане на извършването на напълно независима оценка на въздействието върху околната среда със съгласието на всички крайбрежни държави, като същевременно се признава оценката на въздействието върху околната среда, извършена от Rambøll;

32. изразява съжаление, че в правните актове и съобщения по инициатива на Комисията относно морските стратегии обикновено се подминава въпросът за подводните тръбопроводи, който представлява сериозен проблем от гледна точка както на опазването на околната среда, така и на енергийната безопасност на ЕС;

33. изтъква значението на провеждането на прозрачна комуникационна стратегия във връзка със стъпките, предприети във връзка с резултатите от оценката на въздействието върху околната среда, а така също и на активното предоставяне на информация относно тези резултати на всички държави-членки на ЕС, по-специално на крайбрежните балтийски държави;

34. отново отправя призива си, съдържащ се в резолюцията от 14 ноември 2006 г., за предлагане на задължителен механизъм за водене на преговори между държавите-членки и отново настоява Съветът да предприеме действия на международно равнище с цел изработване на задължителни оценки на въздействието върху околната среда в отношенията между ЕС и трети страни;

35. отбелязва, че с изграждането на северния газопровод по суша през територията на ЕС следва да бъдат постигнати стратегическите и икономически цели, представени в Решение № 1364/2006/ЕО, като същевременно бъдат избегнати сериозните заплахи за природната среда;

36. призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да приложат всички правни средства, с които разполагат, с цел да не се допусне строителството на северноевропейския газопровод в мащаба, предложен от инвеститора в случай че се окаже, че съществува риск от предизвикване на екологична катастрофа в района на Балтийско море;

37. призовава Комисията по-специално да гарантира спазването на посочените по-горе разпоредби на Конвенцията по морско право, Конвенцията от Хелзинки, Конвенцията от Espoo, Конвенцията от Aarhus, Директиви 85/337/ЕИО, 97/11/ЕО, 92/43/ЕИО и 79/409/ЕИО, както и член 10 от Договора за ЕО и предохранителния принцип и принципите на устойчивото развитие, а също така да започне процедура на основание член 226 от Договора за ЕО, в случай че посочените разпоредби бъдат нарушени;

38. призовава Комисията по-специално да предприеме решителни действия в изпълнение на принципа на доброто управление, съгласно който ако органът, който взема решение, се ползва със значителна свобода за собствена преценка, той е задължен да направи своевременно анализ на фактическото състояние и при нужда да прибегне до мнението на експерти, за да избегне вземането на недостатъчно обосновано решение;

39. призовава Комисията да извърши в рамките на своите правомощия оценка на конкуретната ситуация на пазара, която ще възникне при възможното завършване на тръбопровода „Северен поток“, и ако е необходимо да предприеме мерки, с които да предотврати заемането на господстваща позиция от страна на Газпром на пазара на газ на ЕС без предоставяне на предприятия от ЕС на гаранции за реципрочни права за навлизане на пазара на Русия;

40. предлага установяването на система за общ надзор за тръбопровода, която да включва всички държави от региона на Балтийско море; предлага освен това „Северен поток” да носи изцяло задължението за изплащане на компенсации за нанесени щети на околната среда;

41. отбелязва липсата на институционални структури, способни да отговорят адекватно на проблемите на околната среда и геополитическата сигурност, свързани с този проект; следователно, предлага Комисията да създаде съответен пост, който да се занимава с разглеждането на текущи и бъдещи проекти и който да бъде подчинен на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията;

42. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и на правителствата на държавите-членки на ЕС.

(1)

ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр. 5

(2)

ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7

(3)

ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1

(4)

ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 131

(5)

ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 330

(6)

ОВ L 262, 22.9.2006 г., стр. 1

(7)

Приети текстове, P6_TA(2007)0413.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Last year the European Parliament received petitions supported by almost 30 000 European Union citizens, mainly from the Baltic States, expressing concern at the planned construction of a gas pipeline from Russia to Germany passing under the Baltic Sea. They believe that the project poses a threat to the natural environment and could be contrary to European Union law.

In deference to the large number of petitioners and the scale of the problem, the Committee on Petitions, which examines petitions from citizens relating to Community activities on behalf of the European Parliament, decided unanimously to draw up a report on the impact of the planned pipeline on the natural environment of the Baltic Sea.

In view of the multifaceted nature of the problem, which, in addition to the issue of environmental protection, also concerns the Union's energy security and other international issues, two competent parliamentary committees (the Committee on Foreign Affairs and the Committee on Industry, Research and Energy) have drawn up their own opinions.

The unprecedented level of interest in the project and its potentially powerful impact on fundamental areas of EU activity, in particular public health, environmental protection and energy security, as well as an increase in gas prices which would ultimately be borne by consumers, provided an incentive for an in-depth examination of the problems related to this venture. With this in view, the European Parliament held a public hearing at which all parties and interest groups were present and expressed their points of view.

After examining the various opinions and assessments and after hearing the participants in the public hearing, your rapporteur is convinced that the European Union must treat this project with the utmost caution and concern, since it poses a direct threat to the environment of the Baltic Sea basin as a whole. The problem has a genuine European dimension since it seriously affects eight European Union countries, namely Germany, Sweden, Finland, Latvia, Lithuania, Estonia, Denmark and Poland. The rapporteur therefore calls on the Council and Commission to use all available legal means to prevent the construction of the Northern European gas pipeline on the scale proposed by the investors. Your rapporteur firmly believes that routing the northern gas pipeline overland through EU territory will make it possible to meet the strategic and economic objectives set out in Decision 1364/2006/EC, while at the same time averting the serious threat to the environment and an increase in prices that would have to be borne by consumers.

Your rapporteur is gravely concerned that in recent months, in virtually all the Baltic countries, expert agencies, government bodies responsible for the environment and representatives of environmental associations have examined the fundamentals of the project and concluded that it would pose serious threats to the environment, including:

1. Damage to Natura 2000 areas;

2. Danger of disturbing German chemical weapons dumps from World War II, mines, unexploded bombs and sunken vessels, particularly in the Gulf of Finland and in areas along the route of the planned pipeline;

3. The unprecedented size of the construction zone (2400 km2 - the same size as the Grand Duchy of Luxembourg), in a sea such as the Baltic, which is relatively small and enclosed;

4. The threat of large-scale pollution from the discharge into the Baltic Sea of thousands of tons of chemicals (aldehydes) needed to clean the pipeline before it enters into service.

The environmental risks set out in detail by various experts at the public hearing are confirmed by the opinions and the viewpoints of other organisations which have approached Members of Parliament, including Nordic Greenpeace, which forwarded a statement expressing its concern and opposition to the planned Nord Stream pipeline and expressing support for the overland option.

Your rapporteur cannot accept the viewpoint that a project affecting the Baltic seabed is a bilateral matter for Germany and Russia. Protection of the Baltic Sea environment is one of the most important tasks facing the so-called Northern dimension of the EU, and one which is addressed in a series of Community resolutions and legal instruments dealing with this issue.

In this connection, the European Union has a duty to devote special care to the Baltic Sea environment, not forgetting also the need for solidarity, energy security and consumer protection. There have been cases where European institutions have reacted firmly to inter-state projects with dubious effects on the environment where these ultimately affected only one state. It is hard to imagine that the EU institutions will treat lightly a case which in practice affects one third of its Member States and its only enclosed sea.

It should be stressed in particular that the investors took no account of the need first of all to examine alternative routes for the gas pipeline which would not damage the marine environment, bearing in mind that the possibility exists for a land route running from the Russian border and passing solely through European Union countries. In this connection, your rapporteur urges the Commission to undertake such an analysis, as part of a dialogue with the countries concerned, the investors and the Helsinki Commission and with the participation of interested NGOs.

Your rapporteur supports the decision of 12 February 2008 by the Government of the Kingdom of Sweden refusing to grant the company Nord Stream permission to build the pipeline because of significant substantive and procedural shortcomings and, in particular, the failure to submit any study of alternative routes or the option of abandoning the construction of the pipeline.

Your rapporteur also supports the position adopted by the Parliament of the Republic of Lithuania on 27 March 2007, pointing to the need to suspend large-scale infrastructure projects in the Baltic until detailed studies of alternative options have been undertaken together with independent and comprehensive environmental impact assessments.

The rapporteur also takes note of the decision of 21 September 2007 by the Government of Estonia refusing Nord Stream permission to carry out underwater studies in its exclusive economic zone.

Your rapporteur also wishes to draw attention to the problem of covering the cost of damage caused during the construction and use of the pipeline and the cost of dismantling it at the end of its period of operation.

Apart from looking at environmental questions, we also need to consider the opinions of leading experts and European media, who speak of an increase in investment costs of up to 20 billion euro and anticipate considerable delays in the building schedule caused by the need for extensive studies and consultations at political and social level. In their opinion, even if the project is completed within a number of years, after taking exceptional security measures and paying compensation for damage to Natura 2000 protected areas, the enormous cost is bound to affect European gas prices, particularly German consumers and the companies building the pipeline. These experts believe that the costs involved would be several times greater than the cost of a land-based alternative.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (13.5.2008)

на вниманието на комисията по петиции

относно eкологичното въздействие на запланувания газопровод в Балтийско море, който ще свързва Русия и Германия

(2007/2118(INI))

Докладчик по становище: Christopher Beazley

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по петиции да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   като се има предвид все по-голямата зависимост на ЕС от ограничения брой енергийни източници, доставчици и транспортни пътища, отново изразява своето мнение, че e от първостепенно значение да се подкрепят инициативите, насочени към тяхното разнообразяване, както на географски принцип, така и посредством развиването на устойчиви алтернативи; специално обръща внимание на необходимостта да се подкрепи развитието на пристанищната инфраструктура, която се използва за обработване на горива;

2. подчертава, че енергийната сигурност следва да бъде разглеждана като неразделна част от сигурността на Европейския съюз като цяло, при което определението за енергийна сигурност следва да не се ограничава единствено до липсата на вътрешно производство в ЕС, а да вземе под внимание геополитическите аспекти на зависимостта от вноса;

3.   подчертава необходимостта от подобряване на диалога със страни, които са главни производители, транзитни страни и страни потребители; признава, че европейската енергийна солидарност зависи изключително много както от прозрачните и взаимно приложими договори със страните-производителки, така и от наличието на функциониращ вътрешен енергиен пазар, а също и от енергийната инфраструктура, осигуряваща междусистемни връзки;

4.         счита, че всички държави-членки следва да отчитат аспектите на енергийната солидарност в рамките на Европейския съюз при вземането на решения от тяхна страна по отношение на инфраструктурни проекти в областта на енергетиката; изразява съжаление по отношение на липсата на напредък в посока към обща европейска енергийна политика и загриженост във връзка с двустранните сделки, осъществени от няколко държави-членки, които биха могли да подкопаят способността на Европейския съюз да говори с един глас с основните държави-доставчици; отново призовава държавите-членки редовно да информират Комисията и останалите държави-членки, преди да бъдат взети стратегически решения относно сериозни двустранни споразумения по енергийни проекти, които биха могли да засегнат интересите на други държави-членки и на ЕС като цяло, както следва да се постъпва по отношение на всички въпроси в областта на външната политика, които са от общ интерес;

5.   е на мнение, че "Северен поток" представлява инфраструктурен проект със значимо политическо и стратегическо измерение както за ЕС, така и за Русия; разбира загрижеността, изразена от държавите-членки на ЕС по отношение на изграждането и поддръжката на газопровода; подчертава, че способността на малките крайбрежни държави да гарантират сигурността на доставките в региона на Балтийско море не може да се разглежда изолирано от способността на ЕС да действа като едно цяло и да се изказва единодушно по енергийните въпроси и припомня своята резолюция от 26 септември 2007 г. относно обща европейска външна политика в областта на енергетиката(1); подчертава, че проектът е определен като проект от европейски интерес в последните насоки за трансевропейските енергийни мрежи (TENE-E), приети през септември 2006 г., и че той следва да се планира в духа на общата европейска външна политика в областта на енергетиката;

6.   подчертава важността на цялостната, независима и обективна оценка на въздействието върху околната среда на „Северен поток”, особено с оглед на чувствителността на дъното на Балтийско море; счита, че следва да се вземат предвид в пълна степен всички съответни аспекти, свързани с околната среда и безопасността, на етапа на подготовката, изграждането и експлоатацията на газопровод в Балтийско море; подчертава, че окончателна преценка по отношение на последиците върху околната среда от „Северен поток” може да бъде направена едва след приключването на оценката на въздействието;

7.   отново изтъква значението на енергийното партньорство на ЕС с Русия и още веднъж обръща внимание на факта, че това стратегическо партньорство може да се основава само на принципа на недискриминацията и справедливото третиране, както и на равни условия за достъп до пазара; призовава Съвета и Комисията да обърнат внимание на проблемите по отношение на околната среда и на опасенията, свързани с енергийната сигурност, в рамките на диалога между ЕС и Русия по въпросите на енергетиката и счита, че този диалог следва да бъде укрепен на основата на принципите, залегнали в Договора за енергийната харта; припомня своето становище, че принципите и същината на Договора за енергийната харта и Транзитния протокол към него трябва да бъдат включени в споразуменията за сътрудничество с трети държави, включително в новото споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия, като същевременно подчертава колко е важно Русия да ратифицира Договора за енергийната харта и Транзитния протокол към него, тъй като това ще намали вероятността от конфликт във връзка с проекти като „Северен поток”;

8.   отбелязва, че ако бъде изпълнен, проектът „Северен поток” може да предизвика екологична катастрофа поради силно токсичните промишлени утайки, изхвърлени, в частност, във Финския залив, както и значително количество химически оръжия, разпръснати след Втората световна война по дъното на Балтийско море, в случай че същите бъдат засегнати от строителни работи, като има предвид също така вероятното нарастване на транспорта на течни енергийни продукти по Балтийско море; призовава Nord Stream да поеме финансовата отговорност за изплащането на компенсации за всички възникнали щети;

9.   изразява съжаление за незначителната роля на ЕС в този проект, по-специално за ролята на Европейската комисия; изтъква, че по-голямо участие от страна на ЕС би намалило несигурността, която много държави-членки изпитват по отношение на проекта „Северен поток”;

10. следователно призовава Комисията и държавите-членки:

–     да извършат оценка на разнообразните аспекти на проекта „Северен поток”, свързани с прозрачността, икономическите, бюджетни, регулаторни и правни въпроси;

–     да предприемат проучване на приноса на „Северен поток” за задоволяване на енергийните потребности на Европа, включително разглеждане на всички алтернативи;

–    да гарантират ангажирането на Nord Streamи свързаните с него дружества в открит и прозрачен диалог в тясно сътрудничество с всички засегнати страни по всички въпроси по време на всички етапи преди и след изграждането на газопровода „Северен поток”;

–    да гарантират, че при независимата оценка на въздействието върху околната среда надлежно са взети под внимание опасенията на всички крайбрежни държави;

–    да повторят призива си за ратифициране и поемане на ангажимент от страна на Русия за пълно прилагане на разпоредбите на Конвенцията от Еспоо и Договора за енергийната харта, включително на приложения към него Транзитен протокол;

11. призовава държавите-членки и Комисията да гарантират извършването на пълни и независими оценки на въздействието върху околната среда преди да се вземат решения по всички основни инфраструктурни инвестиции, включително проекти за тръбопроводи по море и суша; изразява убеденост, че настоящият дебат по въпроса за необходимостта от по-добри стандарти в областта на околната среда при изпълнението на проекта за изграждане на газопровода „Северен поток”, ще помогне за установяването на подходящи стандарти по отношение на бъдещи действия; в тази връзка приветства решението, взето наскоро от Nord Stream, да прикани Финландия и Швеция да извършат проучване на риска, на който е изложена околната среда в резултат от съществуването на муниции, които съдържат високо токсични вещества и които са изхвърлени на дъното на Балтийско море след Втората световна война;

12. предлага установяването на общ надзор за тръбопровода, включващ всички държави от региона на Балтийско море; освен това, счита за съществено Комисията да обърне специално внимание на проучването на аспектите на планираното изграждане на тръбопровода, свързани с околната среда, като използва всички налични правни инструменти, с които разполага и по искане на държава-членка чрез пряко участие на и тясно сътрудничество с Хелзинкската комисия;

13.   отбелязва липсата на подходящи институционални структури, които да са в състояние да отговорят адекватно на въпросите, засягащи околната среда и геополитическата сигурност и свързани с развитието на външна енергийна инфраструктура, и отново призовава Съвета да разгледа предложението за създаване на длъжност върховен представител по въпросите на външната политика в областта на енергетиката, който, изпълнявайки "двойна функция", ще действа под ръководството на наскоро създадената и с увеличени правомощия длъжност - върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията;

14. изразява решителна подкрепа за третия пакет за либерализация в областта на енергетиката, включително по отношение на клаузата за трети-държави, тъй като само активен и либерализиран европейски енергиен пазар, снабден с инструментите, необходими, за да се противодейства на едно монополно поведение, може да гарантира сигурност на енергийните доставки;

15. изразява загриженост по отношение на предложенията за осигуряване на планираните тръбопроводи с военни средства.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.5.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

55

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Christopher Beazley, Angelika Beer, Colm Burke, Marco Cappato, Véronique De Keyser, Giorgos Dimitrakopoulos, Hanna Foltyn-Kubicka, Bronisław Geremek, Maciej Marian Giertych, Ana Maria Gomes, Klaus Hänsch, Richard Howitt, Anna Ibrisagic, Jelko Kacin, Ioannis Kasoulides, Maria Eleni Koppa, Helmut Kuhne, Joost Lagendijk, Vytautas Landsbergis, Johannes Lebech, Willy Meyer Pleite, Francisco José Millán Mon, Raimon Obiols i Germà, Vural Öger, Ria Oomen-Ruijten, Justas Vincas Paleckis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tobias Pflüger, João de Deus Pinheiro, Mirosław Mariusz Piotrowski, Michel Rocard, Libor Rouček, Katrin Saks, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Hannes Swoboda, Konrad Szymański, Charles Tannock, Inese Vaidere, Кристиан Вигенин, Jan Marinus Wiersma, Luis Yañez-Barnuevo García, Zbigniew Zaleski, Josef Zieleniec

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Alexandra Dobolyi, Carlo Fatuzzo, Евгени Кирилов, Marios Matsakis, Rihards Pīks, Dariusz Rosati, Wojciech Roszkowski, Inger Segelström, Adrian Severin, Jean Spautz

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Renate Weber

(1)

Приети текстове, P6_TA(2007)0413.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (7.5.2008)

на вниманието на комисията по петиции

относно въздействието върху околната среда на планираното изграждане на газопровод в Балтийско море, свързващ Русия и Германия

(2007/2118(INI))

Докладчик по становище: Andres Tarand

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по петиции да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. припомня спада в производството на газ в ЕС и очаквания във връзка с това ръст на търсенето на газ от внос през следващите години, както за да се посрещнат нарастващите битови и промишлени потребности, така и за да се заменят по-вредните за околната среда изкопаеми горива; счита, че е необходимо да бъде направена оценка на дългосрочното въздействие на новата газова инфраструктура върху околната среда във връзка с гаранциите за стабилни доставки на газ;

2. припомня заключенията на председателството на Европейския съвет от 8 и 9 март 2007 г. относно одобрението на план за действие на Европейския съвет (2007-2009 г.) за постигане на целите на енергийната политика за Европа, основаваща се на принципите на солидарност и диверсификация на доставките, с цел да се реши проблемът с нарастващата зависимост на ЕС от енергийните доставки;

3. изразява съжаление за това, че тъй като енергийният микс е от компетенциите на държавите-членки, някои национални стратегически решения относно важни двустранни договори с трети държави подкопават развитието на надеждна, ефективна и последователна обща енергийна политика;

4. призовава държавите-членки към прозрачно прилагане на координирана стратегия при осигуряването на доставките; отбелязва Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 6 септември 2006 г. за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи, имащи за цел географската диверсификация на маршрутите за пренос и на доставчиците на вносни енергийни източници; припомня във връзка с това, че газопроводът „Северен поток“ е само един от многобройните маршрути за пренос на газ, включени в Трансевропейските енергийни мрежи;

5. припомня, че Балтийско море е определено от Международната морска организация като „особено чувствителна морска зона“ и че поради сравнително плитките води и бавния водообмен на Балтийско море, неговите екосистеми са изключително уязвими дори към най-дребните смущения и най-слабото замърсяване; във връзка с това препоръчва да се подходи с най-голямо внимание при разглеждането на проекта за изграждане на газопровод „Северен поток“;

6. припомня, че макар полагането на подводни тръбопроводи в континенталния шелф да е в съответствие с принципа на свобода в открито море, член 79 от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. предвижда, че „прокарването на трасето за полагане на такива тръбопроводи върху континенталния шелф става със съгласието на крайбрежната държава“;

7. призовава предприемача, изграждащ газопровода, Nord Stream AG, да обоснове избора на настоящия маршрут и да направи задълбочена оценка на алтернативните маршрути за газопровода между Русия и Германия, включително и по суша; призовава комплексните екологични, икономически и технически проучвания да бъдат приложени към изготвяната оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

8. призовава Nord Stream AG, да изготви оценка на потенциалните кумулативни неблагоприятни последици както от полагането на тръбопровода, така и от оперативната фаза, като част от по-общата ОВОС и да включи в ОВОС оценка на потенциалните последици от проекта за газопровод „Северен поток“ за защитените зони в Балтийско море и обектите по Натура 2000;

9. призовава Nord Stream AG да публикува мерките за намаляване на неблагоприятните последици за околната среда, ако проектът бъде осъществен; настоятелно призовава Nord Stream AG да извърши полагането на тръбопровода в най-подходящото време и да избягва използването на потенциално вредния глутарал при монтирането и поддръжката на газопровода, така че да сведе до минимум неблагоприятните последици върху екосистемите;

10. взема предвид както потъналите военни кораби, така и химическите оръжия, изхвърлени през 40-те години на ХХ в. в Балтийско море, като възможна опасност за успешното полагане на газопровода и поради това призовава Nord Stream AG да изготви опис на всички потънали кораби и взривни или химически вещества, намиращи се в близост до предлаганото трасе на газопровода, като например двете „гробища“ на кораби, потънали заедно с намиращите се на тях боеприпаси през август 1941 г. близо до остров Hogland и в средата на отсечката между Хелзинки и естонския национален парк Lahemaa, който опис да бъде предоставен на съответните национални органи; описът следва да включва също така оценка на рисковете, свързани с тези потънали кораби и вещества;

11. счита, че замърсяването, предизвикано от дейността на руските военни бази, може да предизвика екологични последствия след осъществяването на проекта „Северен поток“ и във връзка с това призовава да се направи оценка и на този аспект;

12. призовава държавите, непосредствено свързани с проекта за газопровод „Северен поток“, преди даването на окончателно разрешение за изграждането на газопровода, да изяснят кой ще носи правната отговорност за възможните последствия от аварии за екологичната среда на Балтийско море и за бреговата ивица, жителите и икономиките на балтийските държави, включително в случай че кораби, намиращи се в тесните навигационни зони на Финландския залив и същинско Балтийско море, предизвикат повреда на тръбопровода при потъване.

13. припомня последните земетресения, като например това през 2004 г. в Калининградска област, и призовава предприемача да представи съответните изследвания, както се изисква от ОВОС;

14. признава, че Nord Stream AG извършва текущата ОВОС и във връзка с това настоятелно призовава дружеството да предостави на Комисията от Хелзинки (HELCOM) и заинтересованите държави резултатите от изследванията и пълния набор от данни относно екологичната ситуация в района на осъществяване на проекта, събрани по време на проучванията, свързани с околната среда;

15. настоятелно призовава Комисията в предстоящия си доклад за изпълнението на Решение 1364/2006/ЕО да включи оценка на постигнатия напредък, като идентифицира ясно всяко евентуално нарушение на общностното право, извършено от Nord Stream AG;

16. призовава Европейската комисия да оцени изготвената от дружество Nord Stream ОВОС на газопровода, нейното съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда, както и нейната точност, изчерпателност и обективност;

17. призовава Комисията, като страна по HELCOM, да се стреми да изпълнява препоръките на HELCOM за въвеждане на стандартни изисквания по отношение на обхвата на проучванията, необходими за процедурите по одобрение на подводни кабели и тръбопроводи в Балтийско море;

18. като има предвид третия законодателен пакет относно вътрешния пазар на природен газ, призовава Nord Stream AG да поддържа лесен достъп на съседните държави-членки до газопровода „Северен поток“, в случай че те желаят да се включат непосредствено към газопровода чрез разклонения от магистралния газопровод.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.5.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Březina, Jerzy Buzek, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Den Dover, Nicole Fontaine, Norbert Glante, András Gyürk, Fiona Hall, Romana Jordan Cizelj, Werner Langen, Anne Laperrouze, Eluned Morgan, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Atanas Paparizov, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Andres Tarand, Catherine Trautmann, Nikolaos Vakalis, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Dorette Corbey, Göran Färm, Juan Fraile Cantón, Vittorio Prodi, Silvia-Adriana Ţicău


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.5.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

3

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sir Robert Atkins, Margrete Auken, Inés Ayala Sender, Victor Boştinaru, Michael Cashman, Alexandra Dobolyi, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, David Hammerstein, Marian Harkin, Carlos José Iturgaiz Angulo, Lasse Lehtinen, Marcin Libicki, Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Mairead McGuinness, Willy Meyer Pleite, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Eoin Ryan, Frank Vanhecke, Diana Wallis, Rainer Wieland

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Thijs Berman, Marie-Hélène Descamps, Georgios Georgiou, Henrik Lax, Grażyna Staniszewska, Margie Sudre

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Urszula Gacek, Tunne Kelam, Vytautas Landsbergis, Markus Pieper, Konrad Szymański

Последно осъвременяване: 26 юни 2008 г.Правна информация