Процедура : 2008/2064(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0356/2008

Внесени текстове :

A6-0356/2008

Разисквания :

PV 20/10/2008 - 21

Гласувания :

PV 21/10/2008 - 8.16
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0492

ДОКЛАД     
PDF 224kWORD 144k
18 септември 2008 г.
PE 409.539v01-00 A6-0356/2008

относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика

(2008/2064(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Jean Marie Beaupuy

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика

(2008/2064(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 158 и 159 от него,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 15 от него,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1) (наричан по-долу „общ регламент за структурните фондове) и по-специално член 11 от него, озаглавен „Партньорство”,

–   като взе предвид Териториалната програма на Европейския съюз и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, и програмата за действие за осъществяване на Териториалната програма на Европейския съюз,

–   като взе предвид проучването на тематичния отдел „Структурни политики и политика на сближаване” на Европейския парламент, озаглавено „Управление и партньорство в рамките на регионалната политика”,

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите (COTER-...) и становището на Европейския икономически и социален комитет относно управлението и партньорството (CESE 1177/2008),

–   като взе предвид проучвателното становище на Европейския икономически и социален комитет „За балансирано развитие на градската среда: предизвикателства и възможности” (CESE 737/2008),

–   като взе предвид практическия наръчник за европейско финансиране на научните изследвания, развитието и иновациите на Комисията,

–   като взе предвид втория цикъл от програмата URBACT (2007–2013 г.) – европейска програма, призвана да улеснява обмена на опит между европейските градове, и главно седемте нови тематични мрежи относно управлението,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по бюджетен контрол,

А. като има предвид, че интересите и благополучието на гражданите заемат централно място в европейските, националните и регионалните политики, както и че едно по-високо равнище на управление и партньорство с оглед на установяването на по-високо равнище на координация и сътрудничество между различните органи на управление би било от полза за всички европейски граждани,

Б. като има предвид, че практическите решения, очаквани от нашите съграждани за обществените услуги (като обществен транспорт, питейна вода, социални жилища и обществено образование), могат да бъдат постигнати само с добро управление на равнище на две взаимно допълващи се системи: от една страна, институционалната система, която предвижда разпределение на правомощията и бюджетите между държавата и регионалните и местните органи; от друга страна, системата на партньорство, която обединява различни участници в обществения и частния живот, имащи отношение към същия въпрос, върху една определена територия,

В. като има предвид, че следва да се обърне внимание на определението за „партньорство”, така както е зададено в общия регламент за структурните фондове, съгласно който всяка държава-членка изгражда партньорство с органи като:

а)  компетентните регионални, местни, градски и други публични органи;

б)  икономическите и социалните партньори;

в)  всички други съответни органи, които представляват гражданското общество, партньорите в областта на околната среда, неправителствените организации и органите, отговарящи за насърчаването на равенството между мъжете и жените;

Г.  като има предвид, че партньорството, което следва да взема предвид всички национални общности и групи, може да осигури ползи и добавена стойност при прилагането на политиката на сближаване посредством по-голяма легитимност, гарантирана прозрачност и по-добро усвояване на средствата, и то също така следва да се оценява въз основа на социалните и гражданските ценности, които то въплъщава,

Д. като има предвид, че възможно най-активното участие на различни партньори при разработването на оперативните програми ще гарантира изготвянето на документ, който напълно отчита специфичния характер на дадена територия и най-добре отговаря на нуждите и предизвикателствата на съответния район,

Е.  като има предвид, че подобреното партньорство с университети и висши учебни заведения и техникуми, както и участието на частния сектор могат да окажат благотворно въздействие върху стратегиите в рамките на Лисабонската програма и политиките на ЕС, посветени на научните изследвания и иновацията,

Ж. като има предвид, че социалният капитал под формата на активна доброволческа дейност оказва положително въздействие върху икономическия растеж на регионално равнище и представлява важен фактор за намаляване на регионалните различия,

З.  като има предвид, че едно широкообхватно участие на споменатите в регламента за структурните фондове партньори и едно по-добро сътрудничество между заинтересованите страни, включени в осъществяването на програмите и проектите, финансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд, позволява политиката на сближаване да стане по-ефективна и въздействието на лостовия ефект да се засили,

И. като има предвид, че един интегриран подход трябва не само да взема предвид икономическите, социалните и екологичните аспекти на развитието на териториите, но също да следи за интересите на различните заинтересовани лица, като взема предвид териториалните особености, за да може да отговори на местните и регионални предизвикателства,

Й. като има предвид, че за да има устойчиво развитие на териториите е необходимо по-добро съгласуване на различните обществени политики и успешно управление,

К. като има предвид, че понятието за интегриран подход се смята вече за необходимост и че сега е подходящо то да се осъществи на практика,

Л. като има предвид, че структурните политики са представлявали втората по големина част от бюджета на Европейския съюз за програмния период 2000-2006 г. и са основните политики на Съюза за периода 2007-2013 г.,

М. като има предвид, че е необходимо да се организира по-ефективно и прозрачно за всички участници сътрудничество между различните органи, публични и частни, без неизбежно да се прехвърлят юридически правомощия и без да се създават нови административни единици, като се позволява на всички да бъдат ефективни благодарение на сътрудничеството,

Н.  като има предвид, че е необходимо да се предвиди участие на регионалните и местните органи на ранен етап на преговорите относно общностното законодателство и главно в рамките на преговорите относно следващия регламентарен пакет относно политиката на сближаване,

O.  като има предвид, че понятията за населен район и район на професионална заетост се състоят в това да се вземат предвид подходящите основни територии, за да се засегнат въпроси, основно свързани с всекидневния живот на гражданите (транспорт, обществени услуги, качество на живот, заетост и местни икономически дейности, сигурност и т.н.),

П. като има предвид, че ефективното управление може да се улесни чрез подходящо пространствено планиране,

Р.   като има предвид, че познаването на „управлението на проекти“ от засегнатите страни, заинтересовани от осъществяването на политиката на сближаване, е ключов фактор за подобряването и улесняването на управлението,

С. като има предвид, че е необходимо да се извлекат ползи от успешния опит на новите методи на управление, включително вече успешно изпитаните в програмите на европейските фондове методи, като например метода LEADER и глобалната субсидия (в съответствие с член 42 и член 43 от регламента за структурните фондове),

Т.  като има предвид, че наличието на подходящи комуникационни структури и стратегии, разработени в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи на управление, във всички етапи на изготвянето, прилагането и оценяването на политиките, чрез насърчаване на разпространението на информация до всички социални групи благоприятстват прозрачността, участието на всички заинтересовани страни и пълната им ангажираност,

Управление и фондове на Общността

1.   призовава държавите-членки и регионалните и местни органи да използват възможностите на различните фондове на Общността (структурните фондове, програмата на Общността за научноизследователска и развойна дейност, Европейския фонд за развитие на селските райони), насочени към насърчаване на развитието на регионите и градовете, с цел улесняване на интегрираното финансиране;

2.   приканва регионалните и местните органи да увеличат степента на използване на интегрирания подход в настоящия етап на разработване на програмата;

3.   предлага в рамките на бъдещата политика на сближаване принципът на интегрирания подход да стане задължителен; счита, че прилагането на този принцип следва да се осъществява в рамките на конкретен времеви период;

4.   предлага, с цел опростяване и ефективност, да се оцени доколко е възможно да се обединят в бъдещата политика на сближаване след 2013 г. различните фондове на Общността, по-специално Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Кохезионният фонд;

5.   отбелязва, че прозрачните и ясни процедури спомагат за доброто управление и следователно приканва Комисията и държавите-членки в сътрудничество с регионалните и местните органи и като отчитат предложенията и мнението на потенциалните бенефициери, да започнат незабавни действия, с определен срок за приключване на консултациите, който ще бъде оповестен от Комисията, за опростяване и рационализиране и по-ясно разпределение на компетенциите за реализиране на политиката на сближаване, за да се намали бюрократичната тежест върху заинтересованите страни;

6.  призовава Комисията да насърчава прилагането на разпоредбите на член 56 от общия регламент за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, които допускат да се правят апортни вноски за съфинансирани от ЕС проекти;

Управление и партньорство

7.  приканва Европейската комисия да направи и да представи на Европейския парламент равносметка на осъществяването на принципа на партньорство от държавите-членки в рамките на изработването на НСРР (Национална стратегическа референтна рамка) и на оперативните програми, като определи факторите за успех и провал на управлението, и да проучи внимателно до каква степен са били отчетени становищата и предложенията на партньорите при разработването на оперативните програми;

8. приканва Комисията да изготви наръчник, който да съдържа ясно определение и критерии за оценка и също така да посочва инструменти, средства и добри практики (наред с другото за подбиране на партньори), улесняващи осъществяването на ефективни партньорства в съответствие с член 11 от регламента за структурните фондове, като спазва институционалната рамка, присъща за всяка държава-членка;

9.   отбелязва, че процесът на партньорство може да функционира само с партньорите, разполагащи с необходимите правомощия и ресурси, и призовава управляващите органи да допринесат за утвърждаването на тези правомощия, като предоставят своевременно на партньорите, в съответствие с член 11 от регламента за структурните фондове, информацията, която е на разположение на компетентните органи, и подходящи финансови средства за техническа помощ за осъществяване на принципа на партньорство, например за обучение, за изграждане на социален капитал и за придаване на професионален характер на тяхната дейност като партньори;

10. изразява съжаление от факта, че за настоящия програмен период от структурните фондове не е определено минимално количество средства, предназначени за прилагане на принципа на партньорство; призовава Съвета и Комисията в бъдещото законодателство да наложат определянето на минимално количество средства, предназначени за прилагането на принципа на партньорство;

11. отбелязва важната роля на доброволческата дейност в рамките на процеса на партньорство и призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят и улесняват ценната дейност, осъществявана от доброволци, с цел да оказват съдействие на този процес, и по-активното участие на гражданите и гражданските организации в местната демокрация в рамките на едно осъществявано на множество равнища партньорство;

12. припомня задължението за провеждане на консултации с широката общественост и организациите, представляващи гражданското общество, на програмите с цел отразяване на техните предложения и подчертава, че участието на гражданското общество допринася за легитимирането на процеса на вземане на решения; отбелязва, че усилията за включване на обществеността в подготвителната фаза на оперативните програми за периода 2007-2013 г. не дадоха желания резултат; затова приканва Комисията да определи добрите практики и да улесни тяхното прилагане, с оглед подобряване на участието на гражданите по време на следващия период на разработване на програмата;

13. налага на управляващите институции задължение да информират партньорите относно начина и степента на отчитане на забележките, направени от тях на различни етапи от процеса по програмиране на структурните фондове;

14. припомня, че партньорството може да спомогне за ефективността, ефикасността, легитимния характер и прозрачността на всички етапи на програмирането и прилагането на структурните фондове и да повиши поемането на ангажименти и отговорност по отношение на резултатите от програмите; призовава държавите-членки и управляващите органи за една по-добра и своевременна интеграция на партньорите във всички етапи на изготвянето и прилагането на програмите в рамките на структурните фондове, с цел по-добро оползотворяване на техния опит и знания;

15. настоятелно призовава държавите-членки да гарантират по-тясно сътрудничество между публичния и частния сектор чрез изграждане на публично-частни партньорства с цел осъществяване на структурно финансиране, като се има предвид, че потенциалните ползи, произтичащи от публично-частните партньорства, са все още недостатъчно оползотворени;

16. отбелязва, че новите държави-членки не са спазили изцяло принципа на партньорство и поради това неговото въвеждане може да бъде постепенно ускорено;

17. отправя искане последващите регламенти относно структурните фондове да съдържат конкретни разпоредби за придаване на правно обвързващ характер на прилагането на принципа на партньорство, с помощта на критерии, чието изпълнение може да се установи недвусмислено;

Многостепенно управление

18. приканва държавите-членки да предприемат в най-кратки срокове конкретни действия за първата програма за действие за осъществяване на Териториалната програма на Европейския съюз, главно в рамките на параграф 3.1, за да насърчат многостепенното управление;

19. предлага да се включи аспектът на управление в рамките на параграф 4.1 на първата програма за действие за осъществяването на Териториалната програма на Европейския съюз, която изисква от Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON) да разработи нови показатели за териториално сближаване;

20. застъпва становището, че успешното управление на множество равнища трябва да се основава на възходящия подход; в тази връзка призовава местните и регионалните органи да проучат средствата за активизиране на тяхното сътрудничество и контакти с националните правителства и с Комисията и отправя препоръка за провеждане на редовни заседания на служители от националните, регионалните и местните органи на управление;

21. насърчава държавите-членки да децентрализират осъществяването на политиката на сближаване, за да позволят по-добро функциониране на системата на многостепенно управление по отношение на принципа на партньорство и субсидиарност, и ги приканва да предприемат необходимите законодателни и бюджетни мерки по въпроса за децентрализацията;

22. подчертава, че административният капацитет на регионално и местно равнище, както и неговата стабилност и последователно развитие представляват предпоставка за ефикасното усвояване на средствата и за гарантиране на тяхното максимално въздействие; призовава държавите-членки да гарантират наличието на подходящи административни структури и човешки капитал по отношение на наемането на работа, трудовото възнаграждение, обучението, ресурсите, процедурите, прозрачността и достъпа;

23. призовава националните сметни палати да играят едновременно по-голяма роля при механизмите за упражняване на контрол, за гарантиране подходящото използване на средствата от фондовете, с цел споменатите сметни палати да поемат своите отговорности, както и да вземат по-дейно участие;

24. насърчава държавите-членки да делегират управлението на структурните фондове на регионалните и местните органи въз основа на договорени условия и критерии, които трябва да се изпълняват от въпросните органи, за да ги включат посредством официални структури за съгласуване в изработването и осъществяването на оперативните програми, или най-малкото да им отпуснат глобални безвъзмездни средства, с цел пълноценно използване на предоставяните от тях възможности, позволяващи им да изпълняват пълноценна роля в рамките на механизма на многостепенно управление;

Управление и териториално измерение

25. приканва държавите-членки, които още не са адаптирали своето национално законодателство, което би позволило създаването на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), да го направят в най-кратки срокове;

26. призовава Комисията, при проучване на най-уместното ниво от NUTS, да определи най-подходящата област, въз основа на придобития опит, за най-ефективно осъществяване на интегрирана политика на развитие на териториите, като се изгражда основа за последващи проекти, и по-специално:

- населените райони и районите на професионална заетост, т.е. градовете, предградията и близките селски райони;

- териториите, изискващи специфични тематични подходи, като планинските масиви, обширните горски площи, националните паркове, водосборните басейни на реките, крайбрежните райони, островните региони или екологично изтощените области, за разработване на подходи в зависимост от територията;

Управление и институции на Съюза

27.    приветства нарасналото признание на регионалните и местните органи и определянето на принципа на субсидиарност в Договора от Лисабон; приканва европейските институции да обмислят още отсега конкретните последствия на такива промени;

28. отбелязва, че в рамките на Съвета не съществува звено, специално посветено на политиката на сближаване, което да осигурява стратегическо наблюдение на тази политика, която представлява първия бюджетен ред на Съюза, и приканва държавите-членки да предвиждат в рамките на Съвета специфични сесии на министрите, натоварени с политиката на сближаване;

29. приветства създаването в рамките на Комисията на междуведомствени групи, като групата по „градоустройствената политика” и групата по „интегрирания подход”, приканва Комисията да доразработи този междуведомствен подход и редовно да информира Парламента и Комитета на регионите за резултатите от работата на тези групи;

30. ангажира се да проучи адаптирането на правилника на Европейския парламент, за да се даде възможност за вертикална работа върху проекти, включващи много парламентарни комисии (временни групи или други), по-специално в рамките на дейността на работната група за парламентарна реформа;

31. приканва Комитета на регионите да засили своите действия, за да развие практиката на управление както от количествена, така и от качествена гледна точка;

Инструменти за насърчаване на успешното управление и партньорство

32. призовава държавите-членки да подкрепят разработването на дейности за обучение в областта на управлението и партньорството, заедно с обществените и частните организации за обучение и образование, за да се посрещнат големите общностни предизвикателства;

33. призовава държавите-членки да се възползват от възможностите, предоставени от пространственото планиране, с цел да съдействат за улесняване на балансираното регионално развитие;

34. приканва избраните кандидати и служителите на националните, регионалните и местните администрации, както и партньорите , включени в ръководенето на оперативните програми на политиката на сближаване в съответствие с член 11 от регламента за структурните фондове, да използват финансовите средства за техническа помощ за тези програми, за да бъдат обучени в управлението, свързано с тях, и по-специално в управлението на проекти; също така призовава Комисията да изисква подробен отчет от държавите-членки относно начина на използване на конкретните програми за финансиране;

35. смята, че европейските мрежи за обмен на добри практики следва да разширят своите действия в областта на управлението и партньорството, да отдадат по-голямо внимание на политическите и стратегическите уроци, научени при провеждането на предишни програми, и да гарантират обществен достъп до обмен на опит на всички езици на ЕС, и по този начин да гарантират реалното прилагане на добрите практики;

36. приветства инициативата на френското председателство на ЕС да се започне процес на изработване на референтна система от устойчиви и солидарни градове и приканва да се вземе предвид аспектът на управление и партньорство в тази система;

37. предлага създаването на програма, аналогична на програмата „Еразъм“, за представителите на регионалното самоуправление и на местните избрани представители;

38. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Необходимостта от управление, за да се насърчи устойчивото развитие

С цел успешно регионално развитие не е достатъчно да се стигне до съгласие какво да се предприеме, а е жизнено необходимо да се определят механизмите, посредством които да се постигне това, т.е. управлението.

Политиките на регионално и градско равнище трябва да се вписват в една стратегия на интегрирано развитие. Трябва да бъдат осъществени на практика механизми, които позволяват да се избегне противоречието между различните политики. Насърчаването на устойчивото развитие е възможно единствено чрез подобряване на управлението.

На практика, понятието и осъществяването на регионалното развитие често се сблъскват с разделенията между обществените организации (държави, региони, общности и др.), които разполагат със свои собствени правомощия, бюджет и график. Географските и административните ограничения не отговарят ясно на територията, нуждаеща се от еднородно решение на въпросите на транспорта, образованието, социалните жилища и други. Следователно структурите следва да се адаптират към нуждите на гражданите в един все по-взаимозависим и бързо еволюиращ свят.

Европейският съюз като трансформираща сила на управление

Европейският съюз допринесе значително за развитието на управлението в различните държави-членки. Европейските политики, и по-специално политиката на сближаване, предизвикаха процес на преобразуване на управлението: от една често централизирана и характеризираща се със затвореност система (едновременно географска и секторна) управлението се разви към една система на много и все по-интегрирани нива.

Като спазват институционалната рамка на всяка държава-членка, разпределението на компетенциите и принципа на субсидиарност, европейските институции могат да стимулират процес на подобряване по отношение на управлението на всички равнища: общностно, национално, регионално и местно.

Общностните инициативи, като URBAN I и II в градските квартали и LEADER в селските райони, показаха изпълнението на тяхната методология. Тази методология се характеризира, между другото, с един многосекторен, териториален и възходящ интегриран подход. Тя включва също тясно сътрудничество с местните органи и местното население. В допълнение тя разполага с различни иновационни инструменти с цел насърчаване на процеса на постоянно изучаване и свързване в мрежа.

Подобряване на управлението: от концепцията до конкретното прилагане

Концепцията за интегриран подход, т.е. да се интегрират по-дълбоко всички политики, имащи териториално, икономическо и социално въздействие, се среща все по-често в европейското законодателство. Тя възниква от нуждата да се отворят границите между политическите и административни структури.

Тя вече се смята за необходимост. Откриваме я в редица текстове на европейските институции и по-специално в областта на политиката на сближаване. Тази концепция е станала основен принцип в превръщането на европейските политики в по-ефективни.

Ако интегрираният подход се разглежда като необходимостта да се вземат предвид на различните политики, свързани с един и същ проект, управлението е механизмът за неговото осъществяване.

Този доклад цели да представи редица конкретни предложения, които позволяват подобрение на системите на управление. Особен акцент се поставя върху прилагането на принципа на партньорство - ключов елемент за политиката на сближаване по въпроса за управлението.

Новите методи на управление не са заместител на обществените институции (европейски, национални, регионални и местни), които разполагат с компетенции и с бюджет, а предоставят възможност за осъществяване на техните собствени политики в съответствие с всички заинтересовани страни (обществени и частни), засегнати от даден въпрос.

Управление и фондове на Общността

Устройството на структурните фондове с техните различни цели, критерии на избор и включени заинтересовани страни остава много сложно, въпреки това всички структурни фондове, включително и други общностни фондове, преследват една и съща цел, а именно да насърчават устойчивото развитие на регионите и градовете на Европейския съюз.

Структурата на фондовете и методите на управление трябва да функционират по начин, по който всички финансови инструменти да се допълват взаимно и да позволяват оптимално сътрудничество. Това оптимално сътрудничество е възможно само ако структурите са прости и прозрачни. Строежът на различните фондове следователно трябва да е последователен и допълващ се.

Управление и партньорство

Ключов и специфичен принцип на управлението на структурните фондове е принципът на партньорство. Принципът на партньорство направи управлението на политиката на сближаване по-прозрачно, открито и интегрирано, но неговото прилагане остава абсолютно недостатъчно.

Проучването, поискано от тематичния отдел на Европейския парламент по въпросите на „Управлението и партньорството в рамките на регионалната политика“, доказа разликите и трудностите в прилагането на принципа на партньорство. В действителност няма уникален модел на партньорство, а 27 различни начина да се приложи, като се имат предвид институционалните характеристики на всяка държава-членка.

Едно успешно партньорство изисква известни инвестиции в началото на процеса, но след това представлява печалба на време, пари и ефективност.

По отношение на принципа на субсидиарност и на институционалната рамка на всяка държава-членка Комисията трябва да анализира прилагането на принципа на партньорство в различните държави-членки и техните региони. На основата на този анализ е подходящо да се изработи наръчник, главно за да се насърчи разпространението на добрите практики.

Освен това изглежда необходимо чрез образователни дейности да се насърчи капацитетът на партньорите, за да им се позволи да участват изцяло.

Включването на гражданите е важен елемент от принципа на партньорство. В рамките на подготовката на настоящия период на програмата гражданите не са участвали достатъчно в процеса в по-голямата част от регионите. В този смисъл следва да бъдат разработени нови методи.

Многостепенно управление

Многостепенното управление предполага, че всяко равнище на политиката – общностно, национално, регионално и местно – разполага с компетенции и капацитет да допринесе за осъществяването на политиката на сближаване. Прилагането на принципа на субсидиарност изисква известна степен на децентрализация на политиката на сближаване.

Всички заинтересовани страни, включени в осъществяването на политиката на сближаване, трябва да си сътрудничат тясно в контекста на различните административни и институционални структури. Успехът или провалът на сътрудничеството на всички включени заинтересовани страни изобщо не зависи от институционалната система. Една подобна система може да доведе до добри или лоши резултати по отношение на осъществяването на проекти. Важно е да се правят повече проучвания относно факторите на успех и провал, независимо от институционалната структура на държавата-членка. В това отношение в програмата за действие за осъществяване на Териториалната програма или в новата програма ORATE следва да бъдат интегрирани елементите на управлението.

Управление и териториално измерение

Териториалното измерение се намира все повече в центъра на съображенията на политиката на сближаване. Договорът от Лисабон прави от териториалното сближаване цел на Европейския съюз наравно с икономическото и социалното сближаване.

Европейската комисия ще публикува тази есен своята Зелена книга относно териториалното сближаване и в тази насока специално внимание ще бъде отделено на въпроса за управлението.

Интегрирането на териториалното измерение в политиката на сближаване включва също размисли относно териториалното равнище, определено за намеса. Нови понятия се появяват, като тези за населени райони и райони на професионална заетост, заслужаващи да бъдат анализирани.

Европейската група за териториално сътрудничество е прекрасен инструмент за осъществяване на ефективно трансгранично и транснационално управление, но за момента този инструмент не е достатъчно проучен и използван поради грешка в адаптирането на законодателствата на държавите-членки, както и на истинска политическа воля.

Управление и институции на Европейския съюз

Институциите на Общността трябва да адаптират своята настояща организация, за да бъдат по-ефективни в прилагането на принципите на интегрирания подход.

Настоящите разделения в Европейския парламент със специфичните парламентарни комисии и в генералните дирекции на Европейската комисия не позволяват да се дават добри отговори на многобройните пресичащи се въпроси.

Така например въпросите за обществения транспорт влияят върху замърсяването, социалното затваряне на територии, градоустройството и др., които са от компетенцията на много парламентарни комисии и повечето генерални дирекции.

От друга страна, значението на бюджета, посветен на структурните фондове (36 % от бюджета на ЕС), включва стратегически мониторинг, по-специално на равнище на Съвета.

Инструменти за насърчаване на успешното управление

За да стане управлението оперативно, трябва да се използва инструментът за управление на проекти. Управлението на проекти е основано на прости принципи. Този инструмент понастоящем е използван главно от предприятията. Той позволява не само едно предприятие да създава нов продукт в едно все по-сложно обкръжение, но също така е валиден за подобряване на успеха на проекти, финансирани от структурните фондове. Това е един инструмент за организиране на взаимодействието между различните включени заинтересовани страни и който позволява интегрираният подход да стане оперативен.

Новите методи на управление, като управлението на проекти, трябва да бъдат още по-рекламирани и разпространявани. Един продължителен процес на обучение трябва да бъде насочен към много заинтересовани страни, главно на избраните кандидати и на служителите на националните, регионалните и местните администрации.

Освен това създаването на ЕРАЗЪМ за тези местни избрани кандидати е нова стъпка към допринасяне на обмена на добри практики по отношение на управлението.

Накрая, европейските политически мрежи следва да разширят своите действия по отношение на управлението и така да допринесат за тяхната по-голяма оперативност.

Заключения

Управлението, и главно принципът на партньорство, днес е признат като жизнено важен фактор, който определя ефективността на използването на структурни фондове. Има развити много понятия по този въпрос, но често те не са толкова оперативни и им липсва конкретно приложение.

Европейският съюз вече доказа, че е отлична трансформираща сила на управлението. Като се приложат на практика тези предложения, той може да използва своя трансформиращ капацитет по отношение на принципа на субсидиарност и така да засили устойчивото развитие на териториите.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (15.7.2008)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно управление и партньорство в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика

(2008/2064(INI))

Докладчик по становище: Jorgo Chatzimarkakis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че структурните политики са представлявали втората по големина част от бюджета на ЕС за програмния период 2000–2006 г. и са основните политики на ЕС за периода 2007–2013 г.;

2.  припомня, че в своя годишен доклад за финансовата 2006 г. Европейската сметна палата е установила, че поне 12% от общата сума, възстановена по проекти, свързани със структурните политики, не е трябвало да бъде възстановявана, че 44% от възстановените суми по извадката са засегнати от грешки и че значителен процент от проектите са обект на грешки в съответствието;

3.  подчертава, че в същия доклад Европейската сметна палата е описала системите за контрол в държавите-членки като принципно неефективни или само умерено ефективни;

4.  следователно приветства усилието за изпълняване на целите на структурните и кохезионните фондове по време на текущия програмен период 2007–2013 г. в рамките на принципа за управление и партньорство(1);

5.  призовава националните сметни палати да играят по-голяма роля при механизмите за упражняване на контрол, за гарантиране подходящото използване на средствата от фондовете, и да приемат своите отговорности, както и да вземат по-дейно участие;

6.  призовава за осигуряване на напътствия и обучение от страна на държавите-членки за организаторите на проектите и за органите, които ги ръководят и извършват плащанията, както и за органите, извършващи одит, за да се гарантира добра осведоменост на всички участници и подобаващо изпълнение на изискванията на общностните разпоредби;

7.  приветства годишните обобщения от страна на държавите-членки като първа стъпка в посока към националните декларации за управление; настоятелно приканва, независимо от това, Комисията да предложи приемането на същите изисквания, насоки и обяснителни бележки за структурните политики, както при общата селскостопанска политика;

8.  изразява съжаление относно факта, че разпоредбите за изпълнение на проектите отново бяха приети много късно и призовава органите, отговорни за управлението и органите за плащания и контрол да предвидят и приложат правила, целящи опростяване на административните процедури (напр. чрез разширено използване на паушалните плащания).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.07.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Herbert Bösch, Jorgo Chatzimarkakis, Esther De Lange, Petr Duchoň, James Elles, Szabolcs Fazakas, Christofer Fjellner, Ingeborg Gräßle, Ashley Mote, Bart Staes

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edit Herczog, Pierre Pribetich, Paul Rübig, Margarita Starkevičiūtė, Petya Stavreva

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.9.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

51

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Jean Marie Beaupuy, Rolf Berend, Victor Boştinaru, Wolfgang Bulfon, Giorgio Carollo, Antonio De Blasio, Petru Filip, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Eugenijus Gentvilas, Ambroise Guellec, Gábor Harangozó, Marian Harkin, Jim Higgins, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Mieczysław Edmund Janowski, Rumiana Jeleva, Gisela Kallenbach, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Miloš Koterec, Constanze Angela Krehl, Florencio Luque Aguilar, Sérgio Marques, Yiannakis Matsis, Miroslav Mikolášik, James Nicholson, Jan Olbrycht, Maria Grazia Pagano, Maria Petre, Markus Pieper, Pierre Pribetich, Giovanni Robusti, Wojciech Roszkowski, Elisabeth Schroedter, Grażyna Staniszewska, Catherine Stihler, Margie Sudre, Andrzej Jan Szejna, Kyriacos Triantaphyllides, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Eleonora Lo Curto, Zita Pleštinská, Iuliu Winkler

(1)

Както е определено в член 11, Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета, ОВ L 210, 31.07.2006 г., стp.25.

Последно осъвременяване: 9 октомври 2008 г.Правна информация